Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260461 / 20.4.2021г. 20.04.2021г. Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд ІX състав
На дванадесети април
Година
2021
В открито заседание в следния
състав:
Районен
съдия: Петър Боснешки
Секретар: Капка Станчева
Като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №00073 по описа на съда за 2021 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.439 ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от А.С.А., с ЕГН:********** и съдебен адрес:г***, офис6, чрез адв. Б., срещу “Водоснабдяване и канализация”ООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление: гр.Перник, кв.“Варош“, ул.“Средец“ 11, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.439 ГПК, с които ищецът иска да бъде признато за установено спрямо ответника, че ищецът не му дължи сумата от 1143,65лв., представляваща главница за доставена и ползвана питейна вода, както и отвеждане и пречистване на отпадни води за периода 20.08.2005г.- 06.12.2007г., сумата от 123,71лв., представляваща лихва за забава за периода 19.10.2005г.- 23.01.2008г., както и сумата от 25,35лв. за направените разноски, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.04.2009г. до окончателното и изплащане, за които суми е издаден изпълнителен лист от 03.06.2009г. по ч.г.д.№***. на ПРС, въз основа на който е образувано изп.д.№***на ЧСИ С.Б..
Ищецът твърди, че процесните суми са погасени по давност.
В законоустановения срок ответникът “Водоснабдяване и канализация”ООД е подал отговор, с който е изразил становище, че искът е процесуално допустим, но се явява неоснователен. Ответникът твърди, че процесното изпълнително дело е прекратено по право, по силата на закона, поради непредприемане на изпълнителни действия повече от две години, като не са предприемани нови действия по принудително събиране. Ответникът е направил възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявените обективно съединени искове с правно основание чл.439 ГПК са допустими, поради което и следва да се произнесе по същество.
По основателността:
Видно от ч.г.д.№***. на ПРС в същото е издадена Заповед №841/17.04.2009г. Въз основа на влязлата в сила заповед е издаден и процесният изпълнителен лист от 03.06.2009г., с който ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 1143,65лв., представляваща главница за доставена и ползвана питейна вода, както и отвеждане и пречистване на отпадни води за периода 20.08.2005г.- 06.12.2007г., сумата от 123,71лв., представляваща лихва за забава за периода 19.10.2005г.- 23.01.2008г., както и сумата от 25,35лв. за направените разноски, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.04.2009г. до окончателното и изплащане.
По молба от ответното дружество от 27.05.2010г. и на основание процесния изпълнителен лист е образувано изп.д.№***на ЧСИ С.Б.. В молбата на ответното дружество са посочени и конкретни изпълнителни действия, чрез които да се извърши принудителното изпълнение. По изпълнителното дело са правени различни справки, но не са извършвани същински изпълнителни действия.
С разрешението по т.10 от Тълкувателно решение №2/26.06.2015г. по тълк.д. №2/2013г. на ОСГТК на ВКС е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по силата на закона – на основание чл. 433 ал.1 т.8 ГПК /чл. 330, ал.1, б.„д” ГПК отм./, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. В мотивите на задължителното за съобразяване и прилагане ТР№2/2013г. на ОСГТК е разяснено, че за разлика от исковия процес, където давността за вземането се прекъсва еднократно - в началото на процеса, при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Новата давност започва да тече от този момент и с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа /да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен/, или да не действа /да не иска нови изпълнителни способи/. С цитираното тълкувателно решение е обявено за изгубило сила ППВС № 3/1980 г., според което погасителна давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че изп.д.№***на ЧСИ С.Б. е прекратено по право на основание чл. 433
ал.1 т.8 ГПК на 27.05.2012г.
Към
този момент е било в сила Постановление № 3/18.11.1980г. на Пленума на ВС,
съгласно което давност не тече по време на висящо изпълнително производство.
Отмяната на тълкуването на Постановление № 3/18.11.1980г. на Пленума на ВС в
частта, съгласно която давност не тече по време на висящо изпълнително
производство, е извършено с т.10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. по
тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Тази отмяна обаче има действие занапред, а новото тълкуване на правната норма
започва да се прилага именно от момента на постановяването на новия
тълкувателен акт, т.е.от 26.06.2015г. (в този смисъл Решение № 170/17.09.2018г.
по гр. дело № 2382/2017г. ГК, IV г.о. на
ВКС).
Поради това и от 27.05.2012г. е започнала да тече тригодишната давност за процесните вземания, която е изтекла на 27.05.2015г.
Съдът намира, че процесните вземания се погасяват с кратката тригодишна давност по следните съображения: съгласно Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК, понятието "периодични плащания" по смисъла на чл.111 б.”в” от Закона за задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Съгласно мотивите на същото решение вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието, поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111 б.”в” от ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност.
Влязлата в сила заповед за изпълнение се ползва само с изпълнителна сила. Единствено в случаите, когато има постановено решение по установителен иск по чл.415, респ. чл.422 ГПК, се формира сила на пресъдено нещо относно съществуване на вземането и само в този случай е приложима нормата на чл.117, ал.2 ЗЗД. Такова решение в случая няма. Правните последици на заповедта за изпълнение не се приравняват на съдебно решение, постановено в исковия процес, поради което срокът на новата давност по чл. 117, ал. 1 ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване на вземането, предмет на това производство, като разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД не намира приложение. Влязлата в сила заповед за изпълнение не се приравнява на влязло в сила съдебно решение, поради което и за новата погасителна давност се прилагат правилата на чл. 110 и чл. 111 от ЗЗД, в зависимост от вида на вземането. При снабдяване на кредитора с изпълнителен лист в заповедното производство за вземането не се поражда сила на пресъдено нещо, поради което не се променя давностният срок, с изтичането на който то се погасява.
Съдът намира, че независимо от липсата на висящо изпълнително производство за събиране на вземането към настоящия момент, правната сфера на ищеца се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора / бивш взискател / изпълнителен титул. Доколкото давността е материалноправен въпрос, то ищецът има интерес да установи със сила на присъдено нещо невъзможността за принудително изпълнение на процесния изпълнителен титул.
Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да бъде признато за установено, че ищецът не дължи на ответното дружество процесните суми, тъй като същите са погасени по давност.
По разноските:
Ищецът претендира присъждане на направените разноски в размер на 75,71лв., от които сумата от 51,71лв. за държавна такса, сумата от 24,00лв. за прилагане на препис от изпълнителното дело, които и следва да му бъдат присъдени.
В настоящето производство ищецът е бил представляван безплатно от адв. Б.. С оглед фактическата и правна сложност на делото, както и предвид направените възражения от ответника, съдът намира, че следва да осъди ответника да заплати на адв. Б.Б. сумата от 325,00лв., представляваща възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на ищеца.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове, предявени от А.С.А., с ЕГН:********** и съдебен адрес:г***, офис6, чрез адв. Б., срещу “Водоснабдяване и канализация”ООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление: гр.Перник, кв.“Варош“, ул.“Средец“ 11, че ищецът не дължи на ответника сумата от 1143,65лв., представляваща главница за доставена и ползвана питейна вода, както и отвеждане и пречистване на отпадни води за периода 20.08.2005г.- 06.12.2007г., сумата от 123,71лв., представляваща лихва за забава за периода 19.10.2005г.- 23.01.2008г., както и сумата от 25,35лв. за направените разноски, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.04.2009г. до окончателното и изплащане, за които суми е издаден изпълнителен лист от 03.06.2009г. по ч.г.д.№***. на ПРС, въз основа на който е образувано изп.д.№***на ЧСИ С.Б., поради изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА “Водоснабдяване и канализация”ООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление: гр.Перник, кв.“Варош“, ул.Средец 11, да заплати на А.С.А., с ЕГН:********** и съдебен адрес:г***, офис6, чрез адв. Б., сумата в размер на 75,71лв., представляваща направени по делото разноски, от които сумата от 51,71лв. за държавна такса и сумата от 24,00лв. за прилагане на препис от изпълнителното дело.
ОСЪЖДА “Водоснабдяване и канализация”ООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление: гр.Перник, кв.“Варош“, ул.Средец 11, да заплати на адв. Б.Б.,***, сумата от 325,00лв., представляваща възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: