РЕШЕНИЕ
№ 47
гр. Ямбол, 04.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Васил М. Петков
Членове:Гергана Ж. Кондова
Анита Хр. Велева
при участието на секретаря Миглена П. Коматарова
като разгледа докладваното от Васил М. Петков Въззивно административно
наказателно дело № 20212300600112 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството пред ЯОС е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
Образувано е по жалба на обвиняемия А. Г. К. срещу Решение №
15/19.02.2021 г. постановено по АНД № 852/2020 г. по описа на РС – Ямбол, с което
въззивникът е признат за виновен в това, че на **.**.**** г., около 18.00 ч. в местността
„*******” в землището на гр. *****, в качеството си на длъжностно лице – пазач
невъоръжена охрана в „********* ********** **” АД гр. *****, при изпълнение на
службата си, чрез нанасяне на удар с дървена тояга (прът) в областта на главата, причинил
на Ж. И. Д. от гр. ***** лека телесна повреда, изразяваща се в черепно-мозъчна травма,
изразяваща се в разкъсно-контузна рана в лявата половина на челно-теменната област, на
границата между окосмена и неокосмена част, което е довело до временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, като деянието е извършено по хулигански подбуди –
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2, пр. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 от НК, поради което на
основание чл. 78а, ал. 1 от НК съдът го е освободил от наказателна отговорност и му
наложил административно наказание ГЛОБА в размер на 2000 лева. Осъдил е обвиняемия
А. Г. К. да заплати направените по делото разноски в размер на 235 лв. в полза на
републиканския бюджет, по сметката на ОДМВР Ямбол.
1
Във въззивната жалба и допълнението към нея са изложени съображения
относно допуснати с обжалваното решение нарушение на материалния закон, съществено
нарушение на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното наказание.
Въззивникът участва в съдебното заседание лично и със защитник. Основното оплакване се
състои в това, че при снемане на анамнезата при лечението на пострадалия в клиниката по
неврохирургия „****. *-* **. ********“ е отбелязано, че той „няма травматични промени в
черепните кости, мозъчната обвивка и мозъчен паренхим”, т.е. той е имал нараняване на
кожата на главата, при което няма как да се приеме наличие на разкъсно-контузна рана. Така
също се твърди, че при инцидента не са налице хулигански подбуди. Пледира се за
постановяване на решение, с което обвиняемия да бъде оправдан по повдигнато му
обвинение.
От държавното обвинение не изпращат представител във въззивното
производство и не вземат становище по жалбата.
Ямболският окръжен съд констатира следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 319,
ал. 1 от НПК, от лице имащо право и интерес да обжалва, а разгледана по същество е
неоснователна, по следните съображения:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Настоящият състав счита, че фактическата обстановка е правилно установена
от решаващият съд и счита за ненужна да я преповтаря детайлно. Основното е нея е
следното: Обвиняемият А. Г. К. работил в „********* ********** **” по трудов договор на
длъжността „пазач – невъоръжена охрана”. Основните му задълженията като такъв, според
длъжностната му характеристика и се изразявали в това да осигурява денонощна физическа
охрана на обекта, включително и на имуществото в същия, да осъществява пропускателен
режим, да контролира движението на работници и служители при влизане и излизане от
обекта, на външни лица и моторни превозни средства, при съмнения за кражби, да извършва
проверки и т.н.
Обвиняемият К. работил в базата фирмата находяща се в местността
„*******” в землището на гр. ***** и там, на около 50-60 метра извън базата имало чешма.
На **.**.**** г. около 18.00 ч. обв. К. се намирал в стаичката за охрана и видял, че покрай
базата минал лек автомобил. След като решил, че с този автомобил било прегазено едно от
кучетата на предприятието преди няколко дни, той излязъл от базата, тръгнал към
автомобила като носил със себе си дървена тояга (прът). Автомобилът бил управляван от
пострадалия свид. Ж. И. Д. от гр. *****, а като пътник с него била съпругата му – свид. В.
Д.. Двамата спрели до чешмата и излезли от колата. Докато свидетелят Д. пълнел бутилката
с вода, обв. К. се приближил до него, като отправял псувни и закани със саморазправа. Без
да бил провокиран, обвиняемият нанесъл на свид. Д. удар с дървената тояга в областта на
2
главата. Последният успял да се изправи и да се обърне, при което обвиняемото лице
замахнало отново с дървената пръчка към тялото му, а опитвайки се да се предпази,
пострадалият вдигнал дясната си ръка, с която поел удара. Обвиняемият, отстъпвайки назад,
продължил със заплахите.
Свид. Д. сигнализирал на тел. 112 и на място пристигнал полицейски екип в
състав свид. Е. К. и свид. А. Д.. На място полицаите съставили предупредителни протоколи
на участниците в инцидента. На следващия ден – **.**.**** г. свид. Д. посетил Спешно
отделение при МБАЛ – *****, където му бил извършен медицински преглед. На **.**.****
г. той постъпил на лечение в Клиника по неврохирургия УМБАЛ „****. *-* **.********"
АД в гр. ***** ****** и на **.**.**** г. бил изписан. От изготвената по делото съдебно-
медицинска експертиза се установява, че вследствие на инцидента пострадалият Д. получил
черепно-мозъчна травма, изразяваща се в разкъсно-контузна рана в лявата половина на
челно-теменната област, на границата между окосмена и неокосмена част, което довело до
временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
От справката за съдимост, приложена по делото, е видно, че обвиняемият А. Г.
К. е реабилитиран.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
ЯОС намира, че първата инстанция обстойно е изследвала относимите към
спора обстоятелства, анализирала е събраните по делото доказателства – в съответствие с чл.
378, ал. 2 от НПК и след правилна преценка на съвкупния доказателствен материал,
обосновано е приела за установени изложените фактически положения. Законосъобразно
ЯРС е възприел обстановката въз основа на обясненията на обв. А.К., показанията на
пострадалия Ж. Д., показанията на свидетелите В. Д.а, И. Д., Г. Х., Е. К., А. Д., С. П. и Д.
К., заключението на ВЛ по съдебно-медицинската експертиза и приложените писмени
доказателства. Решаващия състав е изложил убедителни аргументи на кои доказателства
дава вяра и на кои не. Въззивният съд изцяло споделя анализа във верификационния процес
и няма какво да добави в тази насока.
ЯОС намира, че по отношение на главния факт всички ценени от двете
инстанции доказателства са безпротиворечиви, в логична връзка и последователност едно
спрямо друго, а обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, установяват по безспорен
начин фактите относно авторството, времето, мястото и механизма на извършване на
престъплението.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
При правилно изяснена фактическа обстановка, районният съд е направил
обосновани правни изводи, че обвиняемият е осъществил от обективна и субективна страна,
състава на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 от НК, като на **.**.****
г., около 18.00 ч. в местността „*******” в землището на гр. *****, чрез нанасяне на удар с
3
дървена тояга (прът) в областта на главата, причинил на Ж. И. Д. от гр. ***** лека телесна
повреда, изразяваща се в черепно-мозъчна травма, изразяваща се в разкъсно-контузна рана в
лявата половина на челно-теменната област, на границата между окосмена и неокосмена
част, което е довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота и деянието е
извършено по хулигански подбуди.
От обективна страна, обв. К. е осъществил всички признаци от състава
на престъплението, като на инкриминираната дата е причинил на свид. Д. временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, т.е. обективно, в резултат от действията на
обвиняемия, на пострадалия е причинена лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1
от НК. ЯОС се солидаризира с решаващият състав, че това деяние на обвиняемия покрива
квалифициращия признак на т. 12 от чл. 131, ал. 1 от НК – описаните телесни увреждания са
причинени по хулигански подбуди, предвид стремежа на обв. К. открито да пренебрегне
обществения порядък и да причини телесни увреждания на пострадалия. Със самия процес
на причиняване на телесните повреди, въззивникът е желал да изрази и е показал своето
„превъзходство” над останалите членове на обществото и по-конкретно към пострадалия Ж.
Д., както и безпричинно да накърни телесната му неприкосновеност.
Проверяващата инстанция счита за правилен и извода на районния съд, че от
субективна страна престъплението, с тази квалификация, е извършено с пряк умисъл, тъй
като безспорно подсъдимият има достатъчен житейски опит за да съзнава, че върши
обществено опасно деяние с неизбежни престъпни последици, ерго – целял е тяхното
настъпване. Съзнавал е, че действията му ще доведат до причиняване на телесно увреждане
на пострадалия и те са дръзки и непристойни, нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото.
Неправилно обаче решаващият състав е приел, че при деянието обв. К. е
действал в качеството си на длъжностно лице – пазач невъоръжена охрана в „*********
********** **” АД гр. *****. ЯОС счита, че по делото безспорно е установено, че
нападението над пострадалото лице е осъществено извън района на предприятието, в което
обвиняемият работи и където следва да изпълнява служебните си задължения, вменени му с
длъжностната характеристика, сиреч – обв. К. не осъществил деянието като е изпълнявал
службата си. Затова настоящият състав намира, че деянието не е извършено в качеството му
на длъжностно лице и счита, че обв. К. следва да бъде оправдан по тази квалификация – т. 2,
пр. 1 на чл. 131, ал. 1 вр. чл. 130, ал. 1 от НК.
ПО ВЪЗРАЖЕНИЯТА:
Неоснователно е възражението на защитата, че деянието не е осъществено,
тъй като в епикризата при изписването на пострадалия от Клиника по неврохирургия „****.
*-* **. ********“ гр. ***** ****** е записано: „ударен в окосмената част на главата вляво
париетално – няма травматични промени на черепните кости, мозъчна обвивка и мозъчен
пареихим”. Тук защитата развива погрешна теза – щом не са установени травматични
промени на черепните кости, мозъчна обвивка и мозъчен пареихим, следва че „няма
4
наранявания на окосмената част на главата”, ерго – не е нанесено процесното травматично
увреждане. МОЗЪЧЕН ПАРЕИХИМ обаче не означава „окосмена част на главата”, а е
основната клетъчна субстанция, изграждаща мозъка, съвкупност от основните му
функциониращи елементи, ограничена от съединително-тъканните прегради. Безспорно в
случая е констатирана повърхността рана на главата на пострадалия, а не проникваща вътре
в черепната кухина, т.е. логично не са засегнати черепните му кости, мозъчната обвивка и
мозъчния пареихим (точно в този порядък).
По отношение на доказаността настоящият състав изложи виждането си при
анализа на дейността на решаващият съд при формиране на доказателствената съвкупност,
поради това преценя всички възражения за недоказаност на деянието като несъстоятелни.
При аналитичната си дейност решаващият съд законосъобразно е подложил на анализ
всички събрани по делото доказателства, като е направил изводи въз основа на
кредитираните такива. Напълно законосъобразно, в съответствие с чл. 378, ал. 3, от НПК,
ЯРС е разгледал делото в рамките на фактическите положения, посочени в прокурорското
постановление.
Неоснователно е и възражението, че деянието не е извършено по хулигански
подбуди. Безспорно по делото се установи, че обв. К. е извършил престъпното
посегателство върху телесната неприкосновеност на пострадалия Д., по хулигански
подбуди. Чрез нанасянето на побой над пострадалия, той е извършил непристойни действия,
грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото.
Същият е противопоставил себе си на правилата за обществено приемливо поведение,
проявил е груба сила и е въздействал физически над личността на пострадалия Д.. Деянието
е извършено на обществено място, в присъствието в близост до местопрестъплението на
други членове на обществото – съпругата на пострадалия и въпреки това обв. К. е
демонстрирал своето явно и грубо неуважение към обществото, сиреч – освен проявлението
на елементите на леката телесна повреда, в конкретния случай е налице и наличие на
хулигански мотив за извършването на престъплението. Деянието е извършено от
обвиняемия без причина, без „основания” и е израз на неговото съзнание и волята му да
извърши непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно
неуважение към обществото. Хулиганския мотив за извършване на престъплението е точно
определен по съдържание и насоченост – отсъстват лични негативни отношения между
пострадалия Д. и обв. К. и действията на последния нямат никакво логично обяснение. В
конкретния случай, хулиганският мотив се изразява в стремежа на обвиняемия открито да
пренебрегне обществения порядък и да причини телесни увреждания на пострадалия. както
се отбеляза напред в изложението, със самия процес на причиняване на телесната повреда,
дееца е желаел да изрази и е показал своето „превъзходство” над останалите членове на
обществото и в частност над пострадалия, както и да накърни телесната му
неприкосновеност. Настоящият състав намира, че хулиганския мотив да се нанесе телесна
повреда на пострадалото лице, изведен след подробен анализ на доказателствата, е ясно
установен, изразен, има своето външно проявление и да е достатъчно подчертан –
5
обществения порядък е бил нарушен чрез осъщественото физическо насилие.
ПО НАКАЗАНИЕТО
Налице са всички законови предпоставки за освобождаване на обвиняемия от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание - за извършеното
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 от НК е предвидено
наказание лишаване от свобода до три години, обвиняемия не е осъждан за престъпление от
общ характер (реабилитиран е) и спрямо него не е прилагана разпоредбата на чл. 78а, ал. 1
от НК, а от него не са причинени имуществени вреди. Предвид отпадането на
квалификацията по т. 2, пр. 1 на чл. 131, ал. 1, вр. чл. 130, ал. 1 от НК и при преценка на
тежестта на извършеното деяние и обществена опасност дееца, настоящият състав намира,
че наказанието следва да бъда определено на минималния законов размер – „Глоба в размер
на 1000 лева”. Това наказание ще постигане целите на индивидуалната и генералната
превенция и е необходимо и достатъчно за оказване на предупредително, превъзпитателно и
възпиращо въздействие, както върху самия обвиняем, така и върху останалите членове на
обществото.
Законосъобразно, с оглед разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК, обвиняемият
е осъден да заплати в полза на републиканския бюджет по сметката на ОД МВР – Ямбол
направените по делото разноски в размер на 235 лв.
Водим от гореизложеното, на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от НПК,
Ямболският окръжен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Решение № 15/19.02.2021 г. постановено по АНД № 852/2020 г. по
описа за РС – Ямбол, като го ОТМЕНЯ в частта, с която обвиняемият А. Г. К. е признат за
виновен в това, да е осъществил деянието в качеството си на длъжностно лице – пазач
невъоръжена охрана в „********* ********** **” АД гр. *****, при изпълнение на
службата си, като на основание чл. 304 от НПК ГО ПРИЗНАВА за НЕВИНЕН и го
ОПРАВДАВА по обвинението по т. 2, пр. 1 на чл. 131, ал. 1 вр. чл. 130, ал. 1 от НК.
ИЗМЕНЯ решението в частта, с която на обвиняемия А. Г. К. е наложено
наказание „Глоба в размер на 2000 лева”, като намалява наказанието на „Глоба в размер на
1000 лева”.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
Решението е окончателно.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7