М О Т И В И
Към Присъда № 260009 от 07.06.2021 г. по
НОХД № 140/ 2019 г.
по описа на Районен съд гр. Луковит
Районна прокуратура гр. Ловеч, Териториално отделение гр. Луковит е внесла
обвинителен акт по досъдебно производство № 128/ 2018 г. по описа на РУ МВР
Луковит, срещу П.К.П., ЕГН**********, с адрес ***, за това, че на 05.05.2018 г. около 11.30 часа, в село Торос, в пункт за
изкупуване на черни и цветни метали на „И.-****“ ЕООД, причинил телесни повреди
на повече от едно лице, а именно средна телесна повреда на Р.Б.Ш.,***,
изразяваща се в травматично избиване на горен десен четвърти зъб, счупване до
нивото на венеца на горен десен кучешки зъб, травматично разклащане на три
долни зъба /ляв централен резец, десен централен резец и ляв страничен резец/,
довели до трайно затруднение на отхапването, говора и дъвченето и лека телесна
повреда на Г.К.П. ***, изразяваща се в разкъсно-контузна рана на челото, с
последващо зашиване, довела до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128
и 129 от НК - временно и неопасно разстройство на здравето, като престъплението
е извършено по хулигански подбуди - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4, предл.
3-то и т. 12, предл. 1-во, вр. с чл. 129, ал. 1, вр. с ал. 2, предл. 3-то, хип.
2-ра от НК.
Производството
е проведено по общият ред. Предявени в срок и приети за разглеждане в
производството са искове от страна на - Р.Б.Ш. срещу подс.
П.К.П. за причинени с деянието му неимуществени вреди на стойност 6000 /шест
хиляди/ лева, както и иск от страна на Г.К.П. срещу подс.
П.К.П. за причинени с деянието му неимуществени вреди на стойност 2000 /две
хиляди/ лева.
В своята съдебна прения представителят на прокуратурата, поддържа
обвиненията и пледира подсъдимия да бъде признат за виновен, като му
се наложи наказание лишаване от свобода за срок от 2 години, което на основание чл. 66, ал.1 от НК бъде отложено за изтърпяване с 4 годишен
изпитателен срок.
Пострадалите Г.К.П. и Р.Б.Ш. са
конституирани като частни обвинители и граждански ищци, като същите са
представлявани в хода на производството от страна на адв. Ц.А. от ПлАК. Повереникът поддържа изложеното от страна на
държавното обвинение, като по отношение на приетите за съвместно разглеждане в
наказателният процес граждански искове, смята, че същите са обосновани и
доказани и следва да бъдат уважени в цялост от страна на съдебният състав.
Частните обвинители и граждански ищци Г.К.П. и Р.Б.Ш.,
поддържат изложеното от техният повереник адв. А..
Подсъдимият П. е представляван от упълномощен от него
адвокат от досъдебното производство адв. Р.Л. от ЛАК и упълномощен в хода на
съдебното производство адв. Ц.Ц. от ПлАК. Адвокат Л. моли подсъдимият да бъде оправдан поради
факта, обвинението не е било доказано, както и че деянието посочено в
обвинителният акт не било съставомерно поради липсата на определени признаци от
състава на престъплението. Релевира възражения за
това, че пострадалият Ш. не е имал затруднено дъвчене и говор, поради
нанесеният удар, както и поради това, че деянието не е било извършено на
публично място, а в частен имот и поради тази причина, не може да се говори, че
е било извършено поради хулигански подбуди.
Защитникът на подсъдимия адв. Ц. иска от съдебният
състав да бъде оправдан подсъдимият поради факта, че обвинението не е било
доказано по безспорен и несъмнен начин, както и че деянието не е било извършено
от страна на подсъдимият. Иска да бъдат отхвърлени предявените и допуснати за
разглеждане граждански искове от страна на Г.К.П. и Р.Б.Ш. срещу подсъдимият, като неоснователни.
Подсъдимият П. участва в съдебните заседания лично, взел е участие в
съдебното следствие, предоставена му е дума в хода на производството, като е изразил
своето становище и защитна теза по делото. В пренията си е заявил, че поддържа
казаното от неговите защитници.
В последната си дума иска да бъде оправдан или да му бъде наложена глоба.
Съдът, след като обсъди и прецени поотделно и
в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, намира за установено
следното от фактическа страна:
Подсъдимият
П.К.П. с ЕГН
**********,***.
На 05.05.2018 г.
около 07.30 часа сутринта, свид. Р.Б.Ш. *** повикал свид.
В.Л.В. *** да отиде до дома му в с. Торос, заедно с МПС-то, което ползвал - бял
микробус. Ш. помолил В. да го закара до с. Микре, където се заел с почистване
на двор на изгоряла къща, събирал желязо, което мислил да предаде в пункт срещу
заплащане. След като се върнали от с. Микре, свидетелите Ш. и В. отишли отново
до дома на първия, като взели с тях и свид. Г.К.П., която живеела на семейни начала
със Ш.. Тримата заедно с микробуса и натовареното в него желязо се отправили
към пункт за изкупуване на черни и цветни метали на „И.-****“ ЕООД, находящ се в с. Торос, с управител К.П.У. - баща на подсъдимия
П.. Пристигнали в пункта около 11.30 часа на 05.05.2018
г. и спрели микробуса. При тях дошъл подс. П.
П., който проверил какво превозват и ги упътил да отидат да претеглят
желязото на големия кантар. Вътре в пункта, след като било премерено, тримата
започнали да разтоварват желязото от микробуса, като отделяли медта от него,
тъй като била на друга цена.
Свидетелят Р.Ш. взел медта и отишъл с подс. П.П. да я премерят на електронния кантар, като в този момент подс.
П. започнал да се кара на свид. Ш., защо предаваната мед не е почистена и имало
пепел по нея. В същия момент подс. П.П. взел една
вила в ръцете си, след което с дръжката на вилата ударил в устата свид. Р.Ш. и
започнал да го псува. От удара, свид. Ш. паднал на земята, като подс. П.
продължил да му нанася удари по тялото и по главата с ритници. Свидетелката Г.П.
отишла към тях и започнала да моли подс. П. да спре да нанася удари на мъжа й.
Подсъдимият П. се обърнал към нея и с дръжката на вилата ударил и нея по
главата в областта на челото. Свидетелката П. загубила равновесие, подпряла се
на микробуса, а от челото й потекло кръв. Свидетелят В.В.
чул, че е станал инцидент и слязъл от буса, за да види какво се случва. В същия
момент подс. П. започнал да го псува, като подгонил и него с вилата, но свид. В.
успял да избяга, като микробуса му останал в пункта. След това подс. П.П. подгонил и свид. Ш., който бягайки
усетил че два от зъбите му липсвали, а други три били силно разклатени. Подсъдимият
П. бързо се отказал да го преследва, като свид. Ш. се обърнал назад, видял
кръвта по челото на жена си и се върнал обратно при нея. С микробуса управляван
от Ш. двамата си тръгнали от пункта, след което Ш. подал сигнал на тел. 112 за
инцидента. След това със свид. П. потърсили медицинска помощ във ФСМП Луковит.
В резултат на
действията на подсъдимият П. се установило, че той е причинил на свид. Р.Ш.
травматично избиване на горен десен четвърти зъб, счупване до нивото на венеца
на горен десен кучешки зъб, травматично разклащане на три долни зъба/ляв
централен резец, десен централен резец и ляв страничен резец/, което довело до
трайно затруднение на отхапването, говора и дъвченето – то ест средна телесна
повреда.
На свидетелката Г.П.
в резултат на нанесения удар от подсъдимия била причинена разкъсно-контузна
рана на челото, с последващо зашиване, довела до разстройство на здравето извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК /временно и неопасно разстройство на
здравето/ - то ест лека телесна повреда.
Телесните повреди на
св. Р.Ш. и св. Г.П. са причинени от подс. П.П., по
хулигански подбуди, като поведението на подс. разкрива желанието му за явно неуважение
към обществото и приетите норми в пункт за изкупуване на черни и цветни метали,
в присъствието на други хора, което може да се определи, като на публично място. Действията му следва да
бъдат определени като грубо нарушаващи обществения ред. Подсъдимият е показал
своето неуважението към обществото, като е погазил телесната неприкосновеност
на отделния индивид - нанасяйки удари на пострадалите, псувал ги.
Горната
фактическа обстановка настоящият съдебен състав установи, въз основа на
следният събран и проверен в хода на съдебното следствие доказателствен
материал:
Гласните
доказателствени средства на свидетелите Р.Ш. и Г.П., които се явяват частни
обвинители и граждански ищци, В.В., Й.М., К.А., Р.Е.,
И.Д.П., К.У., М.Н., М.М., М.В. и не на последно място
на обясненията на подсъдимият П. П., настоящият съдебен състав счита, че са
дадени непосредствено пред съдебният състав, събрани са и проверени по надлежен
процесуален ред и са достатъчни по своят характер, в едно с останалите
доказателства по делото за разкриване на обективната истина. Същите могат да
бъдат определени, като допустими, необходими и относими, като те се анализират
не само в своята цялост, но и в конкретика след съпоставянето им едно с друго,
с цел да се отделят спорните от безспорните обстоятелства, както и тези които
действително са били настъпили.
По
отношение на свидетелските показания дадени от свид. Р.Ш., явяващ се и
пострадал по делото съдебният състав смята, че същите са в достатъчна степен
допустими, относими и необходими за разкриване на обективната истина, като
същите възпроизвеждат пряко факти и обстоятелства от предмета на доказване,
включително относно механизма на извършване на престъпното деяние от страна на
подсъдимия. Съдът ги кредитира в цялост, не само по отношение на поведението на
подсъдимия, преди да извърши противозаконното деяние, но и по отношение на
самите действия извършени от неговата страна за причиняването на телесната
повреда на Ш.. Същите са в синхрон с показанията дадени от другия пострадал свид.
П.. Нейните показания не само допълват
показанията на свид. Ш., но по отношение на онези факти, които не се
възпроизвеждат с неговите показания се явяват едно логично продължение, с което
да се сглоби целият „портрет“ на противозаконното деяние от страна на
подсъдимият. Свидетелските показания не са противоречиви с останалата част от
доказателствения материал, като настоящият съдебен състав ги кредитира изцяло
при съпоставката им с останалата част от доказателствената съвкупност,
допринасяща за достигането на окончателният извод от страна на съда по
основните въпроси по делото. С показанията на свид. П. пряко се възпроизвеждат
факти и обстоятелства около поведението на подс. П., свързано с неговите
действия, в резултат на които не само е била причинена телесна повреда на другия
пострадал Ш., но и по отношение на самата К..
По отношение на разпита на свидетелят В.В., свидетел и лице пристигнало заедно с двамата пострадали
в пункта за вторични суровини, настоящият съдебен състав смята, че показанията
му се явяват логични, не противоречиви с останалите доказателства по делото и
не на последно място достоверни по своят характер. Чрез тях се възпроизвеждат
факти около поведението на подс. П., който е подгонил с вила и самия В..
Последният преди това е възприел, макар и не визуално, а чрез своят слух, че свид.
П. е крещяла, че приятелят и Ш. е бил пребит. Свидетелят В. дава правдиви
показания и относно това кои лица са се намирали на местопроизшествието преди
настъпването на инцидента. Това са били пострадалите Г.К., Р.Ш., самият него /свид. В. В./, подс. П. и не на
последно място един висок служител в обекта, който впоследствие се установява,
че е свидетелят И.Д.П..
В хода на наказателното производство е
разпитан като свидетел Й.М., показанията на който настоящият съдебен състав не
приема за достоверни. Съдът смята, че същите не отговарят на обективната истина
не само относно поведението на подсъдимият, но така също и относно настъпилите
вредоносен резултат. До този извод, съдът стига след внимателен анализ и
съпоставка с останалият доказателствен материал по делото. Очевидно е, че
същият е в близки отношение с подсъдимия и неговото желание е било да му
помогне, опитвайки се да синхронизира твърденията си в със защитната теза на
подсъдимия.
Чрез гласното
доказателствено средство - показанията на свидетеля К.А., макар и частично
същите да са приобщени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 1 от НПК,
съдебният състав приема същите за логични и непротиворечиви с останалия
доказателствен материал по делото, чрез който съдът стига до сформирането на
своето вътрешно убеждение. Съдът смята, че чрез показанията му се
възпроизвеждат факти свързани с настъпването на вредоносния резултат, както и
относно това кои лица е бил възприел в района на местопроизшествието, къде са
били и в какво здравословно състояние.
По делото чрез разпит на
свидетел са приобщени и показанията на свид. Р.А.Е., която заявява, че не е
била възприела нищо относно инцидента. По реда на чл. 281, ал. 4, вр. с ал. 1,
т. 1 от НПК са прочети показанията и в тази част, в която същата е заявила в
хода на проведения разпит на досъдебното производство, че е видяла подс. П. да
плаче, пострадалата П. с кръв по главата, а пострадалият Ш. със зъб в ръка.
Съдът счита, че тези факти отговарят на обективната действителност и както и
при разпита на свид. К.А., част от които е приобщен също по реда на чл. 281,
ал. 4, вр. с ал. 1, т. 1 от НПК, на основание чл. 281, ал. 8 от НПК съдебният
състав ги взема предвид при постановяване на присъдата, след като ги съпостави
и анализира с останалият доказателствен материал по делото.
Свидетелските показания на
И.Д.П., съдът приема за нелогични и противоречиви с останалият материал по
делото. Съдебният състав не кредитира показанията не само в тази им част, в
която свид. Д. твърди, че не е видял да има какъвто и да било скандал или побой
между пострадалите и подсъдимия, но и в тази им част, в която свидетеля твърди,
че е бил дал на пострадалия вила. Лишено е от каквато и да е логика,
твърдението на свидетеля, че обгорелите метали се чистят с вила.
В хода на производството е извършен разпит
и на К.У., явяващ се баща на подс. П.. Същият преди това е информиран за
възможността на основание чл. 119 от НПК да откаже да дава показания по случая. В показанията свид. У., твърди че
пострадалите П. и Ш., заедно с Вальо са си били тръгнали здрави от пункта,
както и това, че им е било платено от неговата покойна половинка Т.. Според
него не е имало каквито и да било пререкания или сбивания, като твърди и това,
че не е бил виждал свид. К.А. на местопроизшествието. Съдът приема, че
показанията на свид. У. могат да се определят, като такива на заинтересован от
изхода на спора човек, като същите не се подкрепят от останалият събран и
проверен в хода на наказателното производство доказателствен материал. Същите
заедно с обясненията на подс. П. и другите некредитирани от съда свидетелски
показания изграждат защитната теза, с която се цели изцяло да се всее съмнение
и да се оборят фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт,
като по този начин се стигне до оправдателна присъда. Поради тази причина,
както и поради противоречието им с останалият доказателствен материал, настоящият
съдебен състав не следва да приеме същите, като съществени за изясняване на
обективната действителност.
По делото са приобщени и показанията на свидетелите
М.Н. и М.М.. Същите съдът определя, като допустими и
относими. При съпоставката им с останалата част от доказателствения материал
настоящият съдебен състав смята, че същите противоречат и се явяват
необосновани. Не подкрепят и не възпроизвеждат реално случили се факти от
обективната действителност, като поради тази причина не би следвало да се
кредитират.
По делото чрез разпит са
приобщени и показанията на свидетеля М.Г.В., явяваща се майка на друг свидетел
по делото, а именно свид. Й.М.. С нейните показания не се възпроизвеждат факти
свързани пряко с предмета на доказване. Съдът следва да ги кредитира по
отношение на това, кога е бил поставена и къде споменатата в разпитите на някои
от свидетелите - кафе машина. Както и относно това, кой я е бил стопанисвал.
От обясненията дадени от подсъдимия П.П. се установява, че неговата защитна теза се изгражда
около това, че на въпросната дата той не е взел участие под каквото и да било
форма в посочените в обвинителният акт престъпления. Доколкото обясненията на
показанията по своят характер са с двойствен характер, тоест имат качеството на
доказателствено средство и в същото време се явяват защитно средство, то
настоящият състав приема, че в случая с оглед установената по делото обективна
истина, както и при съпоставка с останалата част от доказателствения материал
по делото обясненията се явяват нелогични и противоречиви.
В хода на съдебното следствие, с цел да се
отстранят възникналите противоречия са проведени очни ставки между свид. Р.Ш. и
подс. П., както и между свид. Г.П. и подс. П..
Настоящият съдебен състав изцяло кредитира
изготвените и приобщените по делото съдебно-медицински експертизи. Това се
отнася и за допуснатата и изготвена в хода на съдебното следствие допълнителна
СМЕ, като съдът смята, че същите са достатъчно обосновани, пълни по своят
характер и допринасят за изясняването на основни факти от предмета на делото. По
точно, относно характер и степента на телесните повреди причинени на свидетелите
Ш. и П.. На свид. Ш. е причинено травматично
избиване на горен десен четвърти зъб, счупване до нивото на венеца на горен
десен кучешки зъб, травматично разклащане на три долни зъба /ляв централен
резец, десен централен резец и ляв страничен резец/, което довело до трайно
затруднение на отхапването, говора и дъвченето, което следва да се квалифицира
като средна телесна повреда. На свид. П. е причинено разкъсно-контузна рана на
челото, с последващо зашиване, довела до разстройство на здравето извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК /временно и неопасно разстройство на
здравето/, което следва да се квалифицира като лека телесна повреда. Съдебният
състав не приема възраженията на защитниците на подсъдимият, че чрез тези
способи на наказателният процес не са били установени в достатъчна степен,
степента и характера на телесните увреждания на двамата пострадали, явяващи се
предмет на засягане на противоправното деяние на подсъдимия П..
В хода на съдебното следствие с цел да
бъде проверена достоверността на свидетелските показания на свид. К.А., с
участието на страните и съдебният състав е извършен оглед на пункт
за изкупуване на черни и цветни метали на „И.-****“ ЕООД, находящ
се в с. Торос, както и следствен експеримент относно това - дали А. е имал
обективната способност да възприеме случващото се от разстояние. Съдебният
състав, вследствие резултата от следственият експеримент, както и логичността и
непротиворечивостта на показанията на А. с останалата част от доказателствения
материал, намира показанията му за правдоподобни и безпристрастни, както и
приема изцяло възможността последният да е възприел факти и обстоятелства от
случващото се.
В хода на съдебното
следствие по реда на чл. 283, ал. 1 от НПК са приобщени и събраните в хода на
досъдебното и съдебното производство писмени доказателства и доказателствени
средства, които имат значение за изясняването на факти и обстоятелства относими
към предмета на делото. Съдебният състав не констатира наличието на процесуални
нарушения, които да са допуснати при тяхното допускане, събиране и проверяване,
поради което същите могат да се оценят като допустими, относими и необходими. Съдът
цени, също така в цялост изготвените
протоколи за освидетелстване от 05.05.2018 г. на пострадалите
Р.Ш. и Г.К., както и фотоалбумите към тях, чрез които пряко се възприема какви
са били травматичните увреждания на пострадалите няколко часа след инцидента.
Сред писмените
доказателства е и справка изготвена от органите на МВР /стр.275/, по отношение
на извършеният граничен контрол при влизането/ излизането от страна на свид. К.А..
Видно от съдържанието на същата, става ясно, че за времето от 24.01.2018 г. до
13.05.2019 г., свидетелят А. въпреки многобройните си влизания и излизания в
страната преди този период и след него, няма регистрирано напускане на
територията на Република България.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите на страните, намира за установено от правна страна следното:
Съдът намира, че с действията си, от обективна страна, подсъдимият П.К.П. е осъществил
състав на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4, пред. 3-то и т. 12, предл.1-во,
вр. с чл. 129, ал. 1, вр. с ал. 2, предл. 3-то, хип. 2-ра от НК, изразяващо се
в това, че на дата 05.05.2018 г. около 11.30 часа в с. Торос, в пункт за
изкупуване на черни и цветни метали на „И.-****“ ЕООД, причинил телесни повреди
на повече от едно лице, а именно - средна телесна повреда на Р.Б.Ш. ***,
изразяваща се в травматично избиване на горен десен четвърти зъб, счупване до
нивото на венеца на горен десен кучешки зъб, травматично разклащане на три
долни зъба /ляв централен резец, десен централен резец и ляв страничен резец/,
довели до трайно затруднение на отхапването, говора и дъвченето, и лека телесна
повреда на Г.К.П. ***, изразяваща се в разкъсно-контузна рана на челото, с
последващо зашиване, довела до разстройство на здравето извън случаите на чл.
128 и чл. 129 от НК /временно и неопасно разстройство на здравето/, като
престъплението е извършено по хулигански подбуди.
С правните норми включени в глава II, раздел 2 от Особената част на
Наказателният кодекс, се защитават от посегателства обществените отношения
свързани с личността и здравето на човека, неговата телесна неприкосновеност. В
този раздел е включена и съставът на престъпление, по което е повдигнато и
поддържано в хода на съдебното производство обвинение от страна на
прокуратурата спрямо подс. П.. По своята същност престъпление по чл. 131, ал. 1,
т. 4, пред. 3-то и т. 12, предл. 1-во, вр. с чл. 129, ал. 1, вр. с ал. 2,
предл. 3-то, хип. 2-ра от НК се явява резултатно. В конкретният случай, за да
се яви същото довършено, следва да е настъпил определен визиран в правната
норма престъпен резултат. Настоящият съдебен състав намира, че в хода на
съдебното производство се установи по един безспорен начин, че са били
причинени телесни повреди на повече от едно лице. Установените увреждания по пострадалите
Ш. и П. се явяват следствие и в пряка причинна връзка с деянието на подс. П.
установени в хода на наказателното производство.
По своята същност изпълнителното деяние на престъпният състав е извършено
чрез система от активни и последователни волеви телодвижения от страна на подс.
П.. Същият е използвал за средство за извършване на престъплението - дръжката
на взета от него вила.
Настоящият съдебен състав намира за много важно да отбележи, че в хода на
наказателното производство се установи, че подсъдимият П. не е бил провокиран
по какъвто и да било начин от страна на свидетелите Р.Ш., Г.П. и В.В., което да укаже влияние върху негово субективно
поведение и в частност до неговата волева страна. Установи се също така, че при
пристигането на посочените лица, той е бил видимо спокоен, като без каквато и
да било причина е нападнал и ударил с дръжката на вилата свид. Ш., а след това
е ударил и свид. П. в областта на главата - и не на последно място е подгонил
св. В., като поради обективни причини - фактът, че последният е избягал, не е
успял да удари и него. Тези действия, както и фактът, че същите са били
извършени в търговски обект - пункт
за изкупуване на черни и цветни метали на „И.-****“ ЕООД, който може да бъде
определен като публично място, и от факта, че от страна на подс. П. са били
използвани груби думи и псувни по адрес на тримата, че не се е съобразил, че по
този начин не само извършва груби и непристойни действия, но и това, че чрез
същите се демонстрира едно явно неуважение към обществото - убедиха съда да стигне
до извод, че от обективна страна е доказано извършването на визираното в
обвинителният акт противоправно деяние.
По отношение на субективната страна,
то настоящият състав смята, че в хода на наказателно производство се установи
по един безспорен начин, че деецът е действал при условията на пряк
умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 НК – съзнавал е общественоопасния
характер на деянието, съзнавал е неговите обективни признаци, предвиждал е
обществено опасните му последици – най-вече, осъзнавал е, че с нанесените удари
в областта на главата на Ш. и К. ще причини телесни повреди на същите, че чрез
тези свои груби и непристойни действия ще покаже своето явно неуважение към
обществото, както и това че е искал тяхното настъпване. Субективната страна на
деянието се установява по убедителен начин от доказателствените материали, от
които следват и обективните признаци на деянието, поради което е реализиран
състава на нормата на по чл. 131, ал. 1, т. 4, пред. 3-то и т. 12,
предл. 1-во, вр. с чл. 129, ал.1, вр. с ал. 2, предл. 3-то, хип. 2-ра от НК.
Съдът намира да отбележи и това, че не споделя обективираните възражения от
страна на адв. Цветков, защитник на подсъдимият в хода на съдебната прения. По
точно, съдът не следва да възприеме възраженията, че с допуснатата и изготвена
СМЕ по отношение на свид. Р.Ш. не е била установена по безспорен начин
съставомерната телесна повреда по повдигнатото обвинение, а именно травматично
избиване на горен десен четвърти зъб, счупване до нивото на венеца на горен
десен кучешки зъб, травматично разклащане на три долни зъба/ляв централен
резец, десен централен резец и ляв страничен резец/, което е довело до трайно
затруднение на отхапването, говора и дъвченето. Характерът и степента на
телесното увреждане в хода на наказателното производство се установиха не само
от СМЕ, но и от целият доказателствен материалите по делото.
Съдът позовавайки се доказателствата по делото, въз основа на които е
изградил своето вътрешно убеждение не приема и твърдението на адв. Цветков, че
в хода на съдебното производство не е било установено, че деянието е извършено
по хулигански подбуди.
По отношение на релевираните възражения от страна на адв. Л., явяващ се
също защитник на подсъдимият П., изразяващи се в това, че в обвинителният акт
не е бил посочен какъв е предмета на престъплението, както и относно това, че Ш.
е могъл да се лекува, докато трае наказателното производство и не на последно
място, че деянието не е било извършено на публично място, то настоящият съдебен
състав също ги приема за неоснователни.
Доколкото в наказателното производство са приети за разглеждане предявените
искове от страна на Р.Б.Ш. срещу подс. П.К.П. за
причинени неимуществени вреди на стойност 6000 лева и иск от страна на Г.К.П.
срещу подс. П.К.П. за причинени неимуществени вреди
на стойност 2000 лева, за да установи дали същите са доказани по основание,
съдът следва да изходи от нормата на чл. 45 от ЗЗД. При
установената, посочена по-горе фактическа обстановка, е безспорно, че е
осъществен общият състав на непозволеното увреждане, визиран в чл. 45 ЗЗД,
поради което са и налице предпоставките за ангажиране отговорността на
подсъдимият по двата иска. Забраната по смисъла на чл. 45 ЗЗД
за виновното причиняване на вреди предвижда и задължение за причинителя да обезщети
увреденото лице. Установява се също, че посочените вреди са в пряка
причинно-следствена връзка с противоправните действия на подсъдимият и са
непосредствена последица от поведението му.
По вида и размера на
наказанията:
Обществената опасност на
престъплението по чл. 131,
ал. 1, т. 4, предл. 3-то и т. 12, предл. 1-во, вр. с чл. 129, ал. 1, вр. с ал.
2, предл. 3-то, хип. 2-ра от НК, според следваща от предвидената в закона наказуемост е
висока – предвидено е налагане на наказание лишаване от свобода от две до осем
години. Следователно с оглед размер на предвиденото наказание в санкцията на
правната норма, престъплението може да се определи, като тежко съгласно смисъла
на чл. 93, т. 7 от НК. Поради което обществената му опасност се определя като висока.
В подкрепа на този извод е и предвиденият специален минимум, както и относително
високия максимум на наказанието лишаване от свобода – осем години.
Според данните от
приложената справка за съдимост, към моментът на извършване на деянията по
настоящето дело – датата 05.05.2018 г., подсъдимият П.
не е осъждан. Личната обществена опасност на подсъдимия П., следваща от
приобщената справка за съдимост, както и от събраната информация за неговата
личност може да се определи, като относително ниска. Същият не е осъждан за
извършено престъпление.
Смекчаващи отговорността
обстоятелства, по делото съдът приема младата възраст на подсъдимият, както и
факта, че същият е с чисто съдебно минало.
Отегчаващи отговорността
обстоятелства съдът не установи.
Съдът намира, че с оглед
установените обстоятелства по делото за личността на подсъдимия П., те го
разкриват като лице, за което е налице изразена склонност за незачитане
правилата уреждащи обществени отношения свързани с общественият ред и
спокойствие и защита на телесната неприкосновеност на личността. Въпреки това,
с оглед възможността същият да се поправи и превъзпита, не следва да се стига
до налагането на по-строг санкционен подход.
По делото не се установи
наличието на изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства,
които по своят характер да доведат до приложението на чл. 55, ал. 1 от НК, поради
което за да се обезпечи най-качественото интензивно въздействие на
наказателната репресия върху личността на подсъдимия, както и с оглед
надлежното постигане на целите на наказанието по чл. 36 НК, следва да бъде
наложено наказание към минимума предвиден в санкцията на правната норма. Наказание
в размер на 2 /две/ години лишаване от свобода, какъвто е специалният минимум
предвиден в правната норма е напълно достатъчно по размер.
Предвид факта, че са
налице предпоставките за прилагане на чл. 66, ал. 1 от НК, то настоящият
съдебен състав смята, че следва да се определи 4 /четири/ годишен изпитателен
срок, с който да се отложи изтърпяването на наложеното наказание лишаване от
свобода по отношение на подс. П.. По този начин върху подсъдимият ще се въздейства поправително
и превъзпитателно, както и ще се въздейства предупредително върху него и останалите
членове на обществено, съгласно смисъла на генералната и специалната превенция
уредени в разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от НК.
В съответствие
с изложените дотук съображения, съдът призна подсъдимия П.К.П. за виновен, приемайки, че в осъществил
състав на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4, предл. 3-то и т. 12, предл. 1-во,
вр. с чл. 129, ал. 1, вр. с ал. 2, предл. 3-то, хип. 2-ра от НК, като
действията му се изразявали, в това, че на дата 05.05.2018 г. около 11.30 часа в с.
Торос, в пункт за изкупуване на черни и цветни метали на „И.-****“ ЕООД,
причинил телесни повреди на повече от едно лице, а именно - средна телесна
повреда на Р.Б.Ш. ***, изразяваща се в травматично избиване на горен десен
четвърти зъб, счупване до нивото на венеца на горен десен кучешки зъб, травматично
разклащане на три долни зъба /ляв централен резец, десен централен резец и ляв
страничен резец/, довели до трайно затруднение на отхапването, говора и
дъвченето, както и лека телесна повреда на Г.К.П. ***, изразяваща се в
разкъсно-контузна рана на челото, с последващо зашиване, довела до разстройство
на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК /временно и неопасно
разстройство на здравето/, като престъплението е извършено по хулигански
подбуди.
По отношение на предявените и приети за разглеждане
граждански искове, то съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Обезщетението за неимуществени
вреди има за цел да репарира в относително пълен обем болките и страданията,
възникнали от инцидента. Като съобразява характера и тежестта на уврежданията,
продължителността на възстановителния период
съдът намира, че исковете за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди са доказани и претенциите следва да се уважат в пълен размер, ведно със
законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане.
Поради
което на основание чл. 45 ЗЗД подс. П.К.П. следва да заплати на Р.Б.Ш. сума в
размер на 6000 /шест хиляди/ лева представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди в резултат на престъплението, в едно със законната лихва от
деня на увреждането - 05.05.2018 г. до окончателното
и издължаване.
С оглед уважаването на предявеният
иск, в тежест на подс. П.
следва да се възложи да заплати в полза на съдебната власт, по сметката на
Районен съд Луковит сумата от 240 /двеста и четиридесет/ лева, представляваща
държавна такса.
На основание чл. 45 ЗЗД подс. П.К.П. следва да заплати на Г.К.П. сума в размер на 2000 /две хиляди/ лева представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на престъплението, в
едно със законната лихва от деня на увреждането - 05.05.2018
г. до окончателното и издължаване.
Предвид факта, че иска е уважен в цялост, то в тежест на подсъдимия
П.П. следва
да се възложи да заплати в полза на съдебната власт, по сметката на
Районен съд Луковит сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща държавна
такса върху уважения размер на гражданския иск.
С оглед изхода на делото на основание чл. 189, ал. 3 НПК съдът осъди
подсъдимия П.П. да заплати по сметка на Районен съд
гр.Луковит сумата от 1124.40 /хиляда сто двадесет и четири лева и четиридесет
стотинки/ лева, представляващи разноски по делото, както и да заплати по сметка
на ОД МВР гр. Ловеч сумата от 844.56 /осемстотин четиридесети и четири лева и
петдесет и шест стотинки/ лева, представляващи разноски на досъдебната фаза.
Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: