Р Е Ш Е Н И Е
№ 31
гр. Велико Търново, 21.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – трети състав, в съдебно заседание
на двадесет и втори януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВТИМ БАНЕВ
при
участието на секретаря М.Н., изслуша докладвано от съдия Банев Адм. д. № 41 по описа за 2018
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба, подадена от *** Й.Й.
от ВТАК, като пълномощник на В.Г.М. с ЕГН **********, адрес ***, срещу
Уведомително писмо изх. № 01-6500/17734 от 11.12.2017 г. издадено от П.С.– зам.
изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“. С оспореното уведомително
писмо е отказано оторизирането на суми и изплащането на финансова помощ на
жалбоподателя за
Ответникът по жалбата – изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие” – Разплащателна агенция, издал оспореното уведомително писмо, чрез пълномощника си ***Ц.Ц., оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че административният акт е издаден при спазване на съответните административно производствени правила и в съответствие с материалноправните разпоредби на закона. Изтъква, че в заявлението си кандидатът е отбелязал грешен агроекологичен код срещу извършваната дейност – заявил е спорните пчелни семейства като биологични с код АП11, докато според информация от контролиращото лице „Лакон“ ООД, тези пчелни семейства през процесния период са били в преход. Тъй като релевантната за кампания 2016 г. информация, която въвеждат контролиращите лица, касае състоянието на съответния пчелин към последния ден, в който може да се подаде заявление, съгласно чл. 12, ал. 2 от Наредба № 5/ 27.02.2009 г. на МЗХ, т.е. 23.06.2016 г., намира за неоснователни доводите на оспорващия, че през месец октомври 2016 г. пчелните семейства евентуално вече са били преминали периода на преход. В тази връзка се позовава на т. V.2.1 от Методиката за намаляване и отказване на агроекологичните плащания по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПСРС за периода 2007-2013 г. утвърдена със Заповед № РД 09- 243/ 17.03.2017 г. на министъра на земеделието и храните. Счита за неоснователни и оплакванията, относно липсата на безспорни доказателства за подадените от контролиращото лице данни, тъй като Системата за въвеждане на данни от извършени през текущата година проверки от външни институции /СВДВИ/ е част от ИСАК, а контролираното лице не е извършило в определения срок корекция на въведените данни, чрез заявление за редакция на в МЗХГ. С тези аргументи, развити в хода на устните състезания и в писмена защита, ответникът моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и за възнаграждение на ***по СТЕ.
Във връзка с проверката на допустимостта
и основателността на жалбата и въз основа на събраните по делото доказателства,
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Между страните не се спори и от
доказателствата по делото се установява, че В.Г.М. е регистриран земеделски
производител, като е поел петгодишен ангажимент за извършване на агроекологични
дейности по мярка 214 „Агроекологични плащания“
от ПРСР 2007 – 2013 г. по направление „Биологично пчеларство“, за което е
получил финансово подпомагане за 2013 г., 2014 г. и 2015 година. За 2016 г.
същият е подал общо заявление за подпомагане с вх. № 18306948 от 27.05.2016 г.,
като е заявено финансово подпомагане по няколко схеми и мерки за плащания, Схема за единно
плащане на площ /СЕПП/, Схема за преразпределително плащане /СПП/, Схема за
плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и
околната среда – зелени директни плащания и т.н., включително по мярка
214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР 2007 – 2013 г., която единствено е
предмет на настоящото производство. Заявеното подпомагане по мярка 214 АЕП е
било по направление „Биологично пчеларство“ /л. 27 и 28 от делото/, за два
пчелина с № *** /8 пчелни семейства/ и № ***/42 пчелни семейства/, общо 50
пчелни семейства. В заявлението като код на агроекологичната дейност за всички
50 пчелни семейства М. е посочил „АП11“ /л. 27 и л. 66 от делото/, т.е. пчелни
семейства, преминали периода на преход, съгласно Приложение № 1б „Таблица за
кодовете на агроекорлогични дейности и техните комбинации“ към чл. 8, ал. 1 от
Наредба № 11/ 06.04.2009 г. на МЗХ за условията и реда за прилагане на мярка
214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР за периода 2007 - 2013 година. Приложил е
документи, доказващи опит в заявените за подпомагане дейности и договор с
контролиращо лице, получило разрешение съгласно чл. 18, ал. 1 от Закона за
прилагане на общата организация на пазарите за земеделски продукти на
Европейския съюз /съгласно отбелязаното на л. 33/. В преписката се съдържат
приложените Стандартен договор за инспекция на биологична селскостопанска
продукция от 21.12.2012 г. между В.Г.М. и „Лакон – Частен
институт за сертификация на биологично произведени хранителни продукти“ ООД,
Офенбург, Германия /по-долу в решението „Лакон“ ООД/, представлявано от „Лакон
сертифициране“ ООД, офис в гр. Лясковец, и два броя анекси към този договор, от
дати 21.12.2012 г. и 31.10.2013 г. /л. 85 – л. 88 от делото/. Със
заявление вх. № 02-040-6500/1324 от 24.07.2017 г. В.М. е посочил, че е получил
сертификационно писмо № BG-BIO-05-3390-2016-EU/
05.11.2016 г., издадено от „Лакон“ ООД с дата на контрол 27.10.2016 г. и
период на валидност 05.11.2016 г. – 30.11.2017 година. Поради това с цел
избягване на двусмислие е поискал посоченият в таблицата за описание на
пчелините към заявлението му код на агроекологичната дейност АП11
да бъде променен на АП12, т.е. за пчелни семейства в преход, като първоначално
посочените кодове следва да се считат за явна фактическа грешка, отстранима по
реда на чл. 11, ал. 6 от по смисъла на
Наредба № 5/ 27.02.2009 г. на МЗХ. Посочил е и че допуснатата грешка не следва
да се счита за нередност, тъй като според ставките за подпомагане, за него не
съществува икономическа изгода нито осигуряване на предимство от посочването на
код на агроекологична дейност АП11. В отговор с писмо изх. № 02-040-6500/1324
от 22.08.2017 г. на зам. изпълнителен директор на ДФЗ, на М. е било разяснен
обхвата на понятието „явна фактическа грешка“, че следва да се обърне към
контролиращото лице за изясняване състоянието на стопанството му и че съгласно
чл. 13, ал. 3 от от Наредба № 11/ 06.04.2009 г. на МЗХ, агроекологични плащания
за периодите на преход се предоставят за срок, който не надвишава съответните
периоди на преход към биологично разнообразие, който за биологично производство
за пчелни семейства е една година. В.М. е подал и заявление от 25.08.2017 г. до
управителя на „Лакон“ ООД за издаване на писмено доказателство, че
продуктите, произведени в периода 01.01.2016 г. – 26.10.2016 г. са произведени
по метод, съответстващ на чл. 17, § 1, чл. 23, § 1 и § 2 от Регламент (ЕО) 834/
2007 и са в обхвата на чл. 2д и чл. 2е от Регламент (ЕО) 889/ 2008. Няма данни такъв документ да е издаван
на земеделския производител, нито за по-нататъшна кореспонденция между него и
контролиращото лице. В делото се съдържа и покана от В.М. до ДФЗ-РА за издаване
на уведомително писмо по заявлението за подпомагане от 27.05.2016 г. година.
Поканата е датирана от 27.10.2017 г., липсват доказателства за входирането й в
администрацията на разплащателната агенция. С входящ № 02-6500/6979 от
21.11.2017 г., М. е подал жалба чрез ДФЗ-РА до Административен съд – Велико
Търново, срещу мълчалив отказ на изпълнителния директор на фонда за издаване на
уведомително писмо по подаденото заявление от 27.05.2016 година.
В крайна сметка във връзка с посоченото заявление от
разплащателната агенция е било установено, че съгласно информацията, подадена
от контролиращото лице „Лакон“ ООД, въведена в системата по чл. 68 от
Наредба № 11/ 06.04.2009 г. на МЗХ, заявените от кандидата пчелни семейства са
в преход, докато той погрешно ги е посочил като биологични с код АП11.
Съобразно тази констатация и с позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 2, т.
3 от посочената наредба и на т. IV и т. V от Методиката за намаляване и отказване на годишните
агроекологични плащания по мярка 214 АЕП от ПСРС 2007 -2013, утвърдена със
Заповед № РД 09-243/ 17.03.2017 г. на министъра на земеделието и храните, с
Уведомително писмо изх. № 01-6500/17734 от 11.12.2017 г. издадено от
зам. изпълнителен директор на ДФЗ, на заявителя е отказано оторизирането на
суми и изплащането на финансова помощ за
В съдебната фаза на производството от
жалбоподателя са представени заявлението му за подпомагане за кампания 2016 г.
с приложенията към него, резултата от автоматичните проверки при приемането му
в ДФЗ, сертификационното писмо № BG-BIO-05-3390-2016-EU/
05.11.2016 г. на „Лакон“ ООД, коментираните по-горе заявление вх.
№ 02-040-6500/1324 от 24.07.2017 г. за изменяне на
код на агроекологична дейност и писмо изх. № 02-040-6500/1324 от 22.08.2017 г.
на зам. изпълнителен директор на ДФЗ, заявление за подпомагане за кампания 2017
г. и уведомително писмо от разплащателната агенция за тази кампания, дневник на
пчеларя /последния на л. 283 – л. 331 от делото/. По негово искане от
неучастващи в делото лица „Лакон – Частен институт за сертификация на
биологично произведени хранителни продукти“ ООД и Министерство на земеделието и
храните са изискани намиращи се при тях документи. В отговор от контролиращото
лице са представени посочените по-горе договор от 21.12.2012 г. и анекси
към него, 3 броя формуляри за оценка на пчеларство, 3 броя доклади за инспекция
и оценка пчеларство, 6 броя сертификационни писма, 5 броя придружителни писма
за представяне в МЗХ на заверени формуляри за въведените данни в „Системата за
въвеждане на данни от външни институции“, с доказателства за получаването от
адресата /л. 153 – л. 182/. От МЗХ са представени писмо изх. № 060-001/
14.11.2016 г. на „Лакон“ ООД и вх. № 70-5703/ 17.11.2016 г. на МЗХ с приложена
разпечатка на въведените данни от контролиращото лице, извлечение на данните от
СВДВИ, извадка от заявка № 16085 с дата на създаване 06.12.2018 г. и Заповед №
03-РД/2490 от 24.08.2016 г. на изпълнителния директор на ДФЗ. От
ответника са представени документите, съдържащи се в административната
преписка. По искане на
страните е назначена съдебна експертиза, чието заключение е изслушано и прието
по делото без възражения от страните. Съгласно експертизата към момента на
първоначалното кандидатстване по конкретната мярка и поемането на петкгодишния
ангажимент, дейността на жалбоподателя е отговаряла на изискванията на Наредба
№ 11/ 06.04.2009 г. на МЗХ, като в заявленията си за периодите 2013 г. – 2015
г. същият е посочвал, че дейността е „в преход“, в този смисъл са били и
подадените данни от контролиращото лице, при което за посочените периоди М. е получил
финансово подпомагане. В заявлението си за кампания 2016 г. В.М. е посочил код
на агроекологичната дейност АП11, съответстващ на дейност „биологична“, който
според ***не е бил верен, от контролиращото лице също е била подадена информация,
че дейността е „в преход“. Тъй като няма данни за открити нередности и на
земеделския производител не са налагани санкции, ***предполага, че пчелните
семейства са отглеждани по метода на биологичното производство, но тъй като
става въпрос за относително отдавнашен период от време, изрично посочва, че е
работило само по документите, предоставени от жалбоподателя. ***не може да даде
категорично заключение за причината, поради която дейността на В.М. е
квалифицирана от контролиращото лице като такава „в преход“ в продължение на 4
години, допуска възможност това да е било извършено без основание. В тази
връзка сочи, че при посещенията си в офиса на „Лакон“ ООД не е
установило данни за изискана, получена и изследвана от контролиращото лице
продукция. Независимо от това, предвид подаваните данни от „Лакон“ ООД, които не е намерила за оборени, експертизата счита, че през
2015 г. пчелните семейства са били в период на преход, който е приключил на
05.11. 2016 г., съгласно № BG-BIO-05-3390-2016-EU/
05.11.2016 година.
При така
установеното от фактическа страна. съдът прави следните изводи:
Оспорването срещу Уведомително писмо изх. № 01-6500/17734 от 11.12.2017 г.
на зам. изпълнителния директор на ДФЗ - РА е извършено от лице с надлежна
процесуална легитимация, чийто интерес е засегнат от оспорения индивидуален
административен акт. Същото е направено
в установения от чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок, при съобразяване на
действащия към него момент чл. 61, ал. 2 от ГПК относно спирането на сроковете.
От външна страна жалбата срещу уведомителното писмо отговаря на изискванията на
чл. 150 и чл. 151 от АПК, което обуславя нейната допустимост за разглеждане по същество.
Предходната жалба срещу мълчалив отказ по отправената от В.М. покана от 27.10.2017 г., е недопустима за разглеждане поради липса на предмет. Не
е доказано направеното с поканата искане за издаване на ИАА да е доведено до
знанието на административния орган, при което от последния не може да бъде
формиран мълчалив отказ по това искане. Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
При извършената по реда на чл. 168 от АПК проверка, съдът намира, че обжалваното уведомително писмо е валиден
административен акт, издаден от компетентен административен орган, в кръга на
законово вменените му правомощия. Съгласно §
1, т. 13 от ДР на ЗПЗП, Държавен фонд „Земеделие” е специализирана структура за приемане на заявления, проверка на
условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за
прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски
продукти по правилата на законодателството на Европейския съюз. Разпоредбите на
чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПЗП, в приложимата редакция, предвиждат, че
изпълнителният директор на ДФ “Земеделие” е изпълнителен директор на
Разплащателната агенция, който организира и
ръководи нейната дейност, и я представлява. С нормите на чл. 20а, ал. 3 и ал. 4
от ЗПЗП, респ. чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на ДФ „Земеделие“,
е въведена възможност изпълнителният директор да делегира част от
предоставените му правомощия за вземане на решения на заместник-изпълнителните
директори. В случая със Заповед № 03-РД/715 от 27.06.2017 г. на изпълнителния
директор на ДФЗ /т. 1 от заповедта/, на П.Д.С.–
заместник изпълнителен директор, са делегирани правомощия за издаване и
подписване на уведомителни писма за за извършена оторизация и изплатено
финансово подпомагане по чл. 1 от Наредба № 5/ 27.02.2009 г. на МЗХ. Следователно
оспореният акт е издаден от компетентен орган, при упражняване на делегираните
му правомощия, при наличието на материална компетентност на неговия автор.
Уведомителното
писмо е издадено в писмена форма, като в него са изложени фактите, мотивирали
автора му да постанови оспорения отказ за финансово подпомагане, както и правните норми, към които същите са
подведени. В уведомителното писмо се съдържат данни във връзка със
заявените за подпомагане за кампания 2016 г. пчелни семейства и установените за
тях обстоятелства, вкл. такива подадени от контролиращото лице чрез Системата за въвеждане на данни от външни институции
/СВДВИ/, както и изрично отбелязване на фактическото основание за конкретния
отказ, при което не е налице нарушение на
чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Не се установява в оспорения акт да липсва
някой от останалите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК и не са налице нарушения
на формата, съставляващи отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК.
Настоящият състав счита, че при издаването на процесния
акт не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Съгласно чл. 2, ал. 2, вр. с чл. 1, т. 22, от Наредба
№ 5/ 27.02.2009 г. на МЗХ, в приложимата й редакция, лицата по ал. 1
/регистрирани земеделски стопани, ползващи земеделска земя или отглеждащи
животни/, подават общо заявление за подпомагане по схемите и мерките по чл. 1
по образец съгласно приложение 1. Общото заявление за подпомагане включва
заявление за регистрация и заявление за подпомагане, които в случая не се
спори, че в минал момент жалбоподателя е подал такова. Съгласно чл. 37, ал. 1,
т. 2 от Наредба № 11/ 06.04.2009 г. на МЗХ, до 31 декември на годината,
предхождаща кандидатстването, следва да са сключили договор с контролиращо лице
за преминаване към и/или продължаване на управлението в съответствие с
правилата за биологично производство. Основание за
цитираното изискване дават разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 1 от
Наредба № 11/ 06.04.2009 г. на МЗХ, задължаваща подпомаганите
лица по подмярка „Биологично земеделие“ да спазват изискванията на Регламент на
Съвета (ЕО) № 834/2007 относно биологичното производство и етикетирането на
биологични продукти и Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008, и тази на чл. 18, ал. 1, предл. първо от Закона за прилагане на
Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз
вменяваща на контролиращите лица, задължението да осъществяват контрола за
спазване правилата на биологичното производство, и тази на чл. 37, ал. 1, т. 1
от Наредба № 11/ 06.04.2009 г. на МЗХ. От наличните в делото доказателства -
договора за инспекция на биологична селскостопанска продукция от 21.12.2012 г.
между В.М. и „Лакон“ ООД, и анексите към него се установява, че
второто от цитираните изисквания е изпълнено от жалбоподателя. От своя страна,
контролиращото лице е изпълнило задълженията си по чл. 68, ал. 2 и ал. 3 от Наредба
№ 11/ 06.04.2009 г. на МЗХ, да подаде данни за извършените през 2016 г.
проверки на жалбоподателя в Системата за въвеждане на данни от външни
институции, поддържана от ДФЗ и да изпрати в Министерството на земеделието и
храните заверена разпечатка на тези данни. Последното обстоятелство е видно от
представените писмо вх. № 70-5703/ 17.11.2016 г. на МЗХ,
приложената към него разпечатка на въведените данни, извлечение на данните от
СВДВИ, писмо изх. № 05-1/3089 от 21.01.2019 г. на ДФЗ и приложената към него
извадка от заявка № 16085. Не се установява по безспорен начин,
че „Лакон“ ООД е сторило това в нормативно определените срокове, но дори
същите да не са били спазени, съобразно датировката на цитираните документи
надвишаването им е минимално, а видно от съдържанието на оспореното
уведомително писмо, при произнасянето си зам. изпълнителния директор на се е съобразил изцяло с въпросните данни. Не
се установява контролиращото лице да е предприело последващи действия за
отстраняване на допуснати грешки по реда на чл. 68, ал. 5 от Наредба
№ 11/ 06.04.2009 г., при което правилно административният
орган е приел за достоверна информацията, подадена в СВДВИ.
Впрочем опит за изправяне на грешка относно съдържанието на заявлението за
подпомагане от 27.05.2016 г., в частта касаеща характеристиките на пчелните му
семейства, е направен от самия жалбоподател, с подаването на заявление вх. №
02-040-6500/1324 от 24.07.2017 година. Доколкото заявяването на промяната не е
било извършено в срока и по реда на чл. 11, ал. 1 и ал. 4 от Наредба № 11/
06.04.2009 г., то не обвързва административния орган, но следва да се отбележи
с него самият земеделски производител е посочил като правилен код за
агроекологична дейност АП12, т.е. статус на пчелните семейства „в преход“.
Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя, че самият административен орган
не е извършил физически проверки на място за кампания 2016 година. Безспорно
Интегрираната система за контрол включва извършване на проверки на място по
подадените заявления за подпомагане /чл. 37, ал. 1 от ЗПЗП/, но те се извършват
по контролна извадка от тези заявления и въз основа на анализ на риска /чл. 37,
ал. 1 от ЗПЗП/, т.е. провеждането им по отношение на всеки един заявител не е
задължително. Съобразно горното съдът намира за неоснователно и твърдението за
неспазване изискванията на чл. 35 от АПК при издаването на оспореното
уведомително писмо. В случая при
извършването на отказа за подпомагане административният орган се е
позовал на подадените от контролиращото лице данни, като в отделно писмо е
обсъдено и заявлението за изправяне на явна фактическа грешка от 24.07.2017 г.,
независимо, че по него не е било дължимо произнасяне. Не се установява в процедурата
по издаване на обжалваното уведомително писмо да са допуснати други процесуални
нарушения, ограничаващи участието на земеделския стопанин в административното
производство.
Съдът намира, че административният акт не е постановен в противоречие с материалноправните разпоредби на закона.
Както се посочи, в мотивите си административният орган от правна страна
е обосновал решението си с разпоредбите на чл. 17, ал. 2, т. 3 от Наредба № 11/ 06.04.2009 г. на МЗХ, и
т. IV и т. V от Методиката за намаляване и отказване на
агроекологичните плащания по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., утвърдена със Заповед № РД 09-243/ 17.03.2017 г. на
министъра на земеделието и храните, вр. с чл. 36, чл. 37 и чл. 38 от Регламент
на Комисията (ЕО) № 889/2008. От
фактическа страна е посочил, че за кампания 2016 в подаденото
заявление мярка 214, направление „Биологично пчеларство“, земеделският
производител е посочил код на агроекологичната дейност за 50-те пчелина АП 11
по Приложение № 1б към чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11/ 06.04.2009 г. /т.е. за
отглеждане на пчелни семейства, преминали периода на преход/, докато фактически
въпросните пчелни семейства, съгласно данните от контролиращото лице са били
все още в период на преход и е следвало да бъдат заявени с код АП 12. Освен
това административният орган е отбелязал, че 2016 г. е четвърта година от
поетия ангажимент, т.е. е изтекъл минималният период на преход към биологично
производство по относимата разпоредба от Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008. Според установеното в чл. 7 от Наредба
№ 11/ 06.04.2009 г. на МЗХ, в приложимата редакция, агроекологичните
дейности или направления се изпълняват за период от пет последователни години,
като срокът започва да тече от началото на годината на подаване на заявление за
подпомагане, което през първата година на кандидатстване е и заявление за
плащане. Всяка следваща година до изтичане на срока кандидатите за подпомагане
подават заявление за плащане. Съгласно сочената от ответника като относима към
разглеждания случай разпоредба на чл. 17, ал. 2, т. 3 от Наредба № 11/ 06.04.2009 г., не
се отпуска финансова помощ за годината на подаване на заявление за съответното
направление, когато кандидатът отбележи грешен агроекологичен код срещу
извършваните дейности в заявлението. В случая съдът намира за безспорно
установено посочването от В.М. в подаденото от него заявление за подпомагане с
вх. № 18306948 от 27.05.2016 г., на грешен код на агроекологичната дейност,
така както това е описано в оспореното уведомително писмо. В тази връзка
неоснователни са доводите на жалбоподателя, че съгласно доклада за инспекция и
оценка за постигане на съответствия от 27.10.2016 г. и сертификационно писмо от
05.11.2016 г. от 27.10.2016 г., дейността му отговаря на изискванията на Регламент на Съвета (ЕО) № 834/2007,
Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008 и Наредба № 11/ 2009 г. на МЗХ, а продуктите - пчелен мед и восък, добити в резултат на
проверяваната дейност са „биологични“. Безспорно цитираните
два документа притежават соченото от М. съдържание, но поначало докладът
за инспекция и оценка отразява обстоятелства съществуващи към момента на
издаването му /27.10.2016 г./, а съгласно изрично отбелязаното в
сертификационното писмо /л. 176 от делото/, периодът на неговата валидност е от
05.11.2016 г. до 30.11.2017 година. Или удостоверените от контролиращото лице
обстоятелства не касаят периода до подаването на конкретното заявление за
кампания 2016 г. /27.05.2016 г./, нито тези до възможните крайни дати за
подаване на заявлението /чл. 12, ал. 2 от Наредба № 5 от 2009 г. на МЗХ/ или за
извършване на промени в същото /чл. 11, ал. 1 от същата наредба/. Тъй като
преценката за съответствието на стопанството на кандидата с нормативно установените
изисквания за подпомагане се извършва към момента на подаване на заявлението по
чл. 7, ал. 2 от Наредба № 11/ 2009 г., коментираните писмени доказателства от
контролиращото лице не са годни да установят факти относими към кампания 2016
г., подпомагането за която е предмет на разглеждания спор. Поради това и
доколкото липсват други документи, касаещи процесния период, правилно от
административния орган са били съобразени обстоятелствата, удостоверени със сертификационно писмо от 30.10.2015 г. на „Лакон“ ООД /л. 175/, а именно – че пчелните семейства, заявени за
подпомагане са били в период на преход. Всъщност именно в този смисъл е и
допълнително подаденото от В.М. заявление с вх. №
02-040-6500/1324 от 24.07.2017 г. на ДФЗ, направено след извършената му от
контролиращото лице проверка и издаването на сертификационното писмо от 05.11.2016 година.
Явно в случая не става въпрос и за допусната от контролиращото лице грешка,
каквато теза е възприета от жалбоподателя след получаването на отказа по
заявлението му за изправяне на явна фактическа грешка, обективиран в писмо
изх. № 02-040-6500/1324 от 22.08.2017 г. на зам. изпълнителен директор на ДФЗ.
Въведените от контролиращото лице данни в СВДВИ,
касаещи двата пчелина на В.Г.М., са за пчелни семейства в преход /л. 350,
позиции 209 и 210/, и съответстват на съдържанието на коментираните по-горе
сертификационни писма от контролиращото лице. Не се установява от „Лакон“ ООД
да са предприемани действия за отстраняване на техническа грешка по чл. 68, ал.
5 от Наредба № 11/ 2009 г. на МЗХ
във връзка с подадените данни за жалбоподателя, явно
на последния не е издадено и изрично поисканото писмено доказателство от
контролиращото лице, че продуктите, произведени в периода 01.01.2016 г. – 26.10.2016
г. са произведени по метод, съответстващ на чл. 17, § 1, чл. 23, § 1 и § 2 от
Регламент (ЕО) 834/ 2007. Последните обстоятелства сочат, че удостоверените
факти в сертификационните писма от
30.10.2015 г. и 05.11.2016 г., съответстват на тези възприети като
обективно установени от контролиращото лице
при извършените проверки на земеделския производител, а не става въпрос за
грешка, каквото предположение е изразено от съдебната експертиза. Що се отнася
до отправеното от жалбоподателя искане за изправяне на негова явна фактическа
грешка, същото правилно е било отхвърлено от административния орган. Легалната
дефиниция на понятието „явни фактически грешки“ по смисъла на чл. 11, ал. 6 от
Наредба № 5/ 2009 г. на МЗХ, е дадена в § 1, т. 4 от допълнителните разпоредби
на същата и това са грешки, касаещи данните по чл. 3, ал. 1, т. 1 /данните
за идентификацията на кандидата за подпомагане по чл. 3, ал. 2 от Наредба № 105
от 2006 г. на МЗГ за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и
ползване на Интегрираната система за администриране и контрол/, т.е. данни за
заявителя. Сгрешеният код в заявлението за подпомагане не е попада в обхвата на
тези данни, съответно не подлежи на корекция по реда и в срока по чл. 11, ал. 6
от Наредба № 5/ 2009 г. на МЗХ. Като краен извод от
изложеното съдът намира за установено по безспорен начин отбелязването
от В.М. на грешен код за процесната агроекологична дейност за кампания 2016 г.,
т.е. соченото от ответника основание по чл. 17, ал. 2, т. 3 от Наредба № 11/ 06.04.2009 г. на МЗХ, за
постановения отказ от подпомагане.
Налице е и другото посочено в оспореното уведомително писмо основание за отказване на исканата от жалбоподателя финансова помощ по агроекологичен ангажимент направление „Биологично пчеларство“ за 2016 година. Съгласно чл. 13, ал. 3 от Наредба № 11/ 06.04.2009 г., агроекологичните плащания за периодите на преход по изрично изброени хипотези на алинея първа от същия член, включително отглеждане на пчелни семейства /чл. 13, ал. 1, т. 10 от наредбата/, се предоставят на подпомаганите лица за срок, който не надвишава периодите на преход към биологично производство съгласно чл. 36, чл. 37, пар. 2 и чл. 38, пар. 3 на Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008 за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти по отношение на биологичното производство, етикетирането и контрола. Конкретно по отношение на биологичното пчеларство с разпоредбата на чл. 38, § 3 от Регламент (ЕО) № 889/2008 е предвиден минимален период на преход към биологичен начин на производство от една година. Както се посочи, поетият от В.Г.М. петгодишен ангажимент за извършване на агроекологични дейности по мярка 214, направление „Биологично пчеларство“, е започнал през 2013 г., т.е. 2016 г. е четвърта година от този ангажимент. Към момента на подаването на заявлението за процесния период определеният в цитираната по-горе норма на чл. 13, ал. 3 от Наредба № 11/ 06.04.2009 г. срок за подпомагане в период на преход е бил изтекъл, което съставлява отделно и самостоятелно основание за издадения от заместник изпълнителния директор на ДФЗ отказ.
По изложените съображения съдът намира,
че оспореното Уведомително писмо изх. № 01-6500/17734 от 11.12.2017 г. издадено
от зам. изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, а жалбата на В.Г.М.
*** се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на делото и разпоредбата на чл. 143, ал. 4 от АПК, основателна е претенцията на ответника за присъждане на разноски в размер общо на 300,00 лв., от които 200,00 лв. – заплатена част от възнаграждението на назначената по делото експертиза и 100,00 лв. - за юрисконсултско възнаграждение в размер на поискания минимум по чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, в приложимата редакция.
Водим
от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
Отхвърля жалбата
на
В.Г.М. с ЕГН **********, адрес ***, срещу Уведомително писмо изх. №
01-6500/17734 от 11.12.2017 г. издадено от П.С.– зам. изпълнителен директор на
Държавен фонд „Земеделие“.
Осъжда В.Г.М. с ЕГН **********,
адрес ***, да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ – гр. София, разноски по
делото в размер на 300,00 /триста/ лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен
срок от съобщението до страните.
Решението да се съобщи на страните чрез
изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
Административен съдия
: