РЕШЕНИЕ
№ 512
гр. София, 22.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ в публично заседание на
петнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
при участието на секретаря МАДЛЕН М. ВЪЛКОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
Административно наказателно дело № 20211110206806 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление (НП) № 570206-F586552 от 07.04.2021 година
директорът на офис “Изток” при ТД на НАП-гр.София е наложил на ......9 имуществена
санкция в размер на 500 /петстотин/ лева на осн. чл.355, ал.1 от КСО за нарушение на чл.11
ал.3, от Наредба № Н-13 от 17.12.2019г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за
подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях
лица, както и от самоосигуряващите се лица във връзка с чл.5, ал.4, т.2 от Кодекса за
социално осигуряване.
Недоволно от издаденото наказателното постановление е останало санкционираното
лице, което в срочно подадена жалба го атакува с искане за отмяна. В жалбата се излагат
оплаквания за липса на компетентност на наказващия орган, допуснати при съставяне на
АУАН и НП процесуални нарушения- неточно посочване на нарушената законова
разпоредба, липса на обсъждане на направените възражения срещу АУАН, както и на
маловажност на случая. На следващо място се твърди, че за едно и също нарушение,
изразило се съответно в неподаване на декларации образец № 1 и образец № 6 са наложени
две санкции, а в заключение се излагат доводи за маловажност на случая.
В съдебно заседание, дружеството- жалбоподател, редовно призовано, се
представлява от адвокат С., която моли за отмяна на издаденото НП по съображения
аналогични с изложените в жалбата. Претендира присъждане на разноски.
В съдебно заседание въззиваемата страна-редовно призована, се представлява от
юрисконсулт Църнелова, която моли за потвърждаване на наказателното постановление,
като правилно и законосъобразно, излага фактически твърдения в подкрепа на извода за
извършено нарушение, както и оспорва възраженията на жалбоподателя за повторно
наказване като изтъква, че макар на жалбоподателя да е издадено и друго НП, то има за
предмет декларация образец № 1 т.е. касае се за различно нарушение. В заключение се
противопоставя на извода за маловажност на случая. Претендира юрисконсултско
1
възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и
извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство,
намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят ..., адрес ., представлявано от директора С. Р.-И.
Училището се явява осигурител по смисъла на чл.5, ал.1 КСО и §1, т.1 от ДР на
Наредбата, по отношение на лицата, за които дължи начисляване и внасяне на осигурителни
вноски. В тази връзка за същото по правило произтича задължение за периодично
предоставяне на информация за обстоятелствата, посочени в чл.5, ал.4 от КСО, във връзка с
осигуряваните от него лица. Редът и сроковете за изпълнението на това задължение са
детайлно регламентирани в Наредба № Н-13/17.12.2019г. за съдържанието, сроковете начина
и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените
при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. Обемът на информацията е дефиниран
в образците на Декларации към същия нормативен акт, чрез които се осъществява,
подаването на данни от работодателите към съответната ТД на НАП.
Съгласно чл.4, ал.3, т.1, от Наредбата, осигурителите са длъжни да подават
Декларация образец № 6, за осигуряваните от тях лица, в сроковете за подаване на
декларация образец № 1 т.е. до 25-число на месеца, следващ този, за който се отнасят
данните. На 23.11.2020г. от страна на жалбоподателя по електронен път към НАП била
подадена Декларация образец № 6 с данните за месец септември 2020г. макар срокът за
депозираното и да е бил до 25.10.2020г. Същата била отхвърлена от приходната
администрация, за което бил съставен електронен Протокол изх. №
22000204651560/23.11.2020г., в който било отразено, че декларацията е подадена като
коригираща, а предходна такава, която да подлежи на корекция липсва и наред с това е
изтекъл срока за подаване на коригираща декларация. За отстраняване на посочените
несъответствия бил предоставен 7-дневен срок, съгласно чл.11, ал.3 Наредбата.
Със заявление вх. № 1433-00-4367/15.12.2020г. от НАП било поискано разрешаване
подаване на просрочената декларация образец № 6, като същата била депозирана с Протокол
вх. № 223582009131044/17.12.2020г. и приета от приходната администрация на същата дата.
При това било констатирано забавяне от страна на жалбоподателя при отстраняване
на несъответствията в декларацията и в тази връзка, бил съставен акт за установяване на
административно нарушение № F586522/19.01.2021 година от страна на инспектор по
приходите С.К., с който срещу ..... било повдигнато административнонаказателно обвинение
за извършено административно нарушение, за това, че в качеството си на осигурител не е
изпратило в ТД на НАП-град София, Декларация образец № 6 за месец септември 2020г., в
7-дневен срок от отказа за приемането й. Фактическата обстановка актосъставителят
квалифицирал като нарушение на чл.11, ал.3 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019г. за
съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от
работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите
се лица във връзка с чл.5, ал.4, т.2 от Кодекса за социално осигуряване.
Срещу съставения и връчен на жалбоподателя, АУАН са направени възражения, в
които се излага хронология на комуникацията между осигурителя и приходната
администрация.
На основание така изготвения акт за установяване на административно нарушение
било съставено наказателно постановление (НП) № 570206-F586552 от 07.04.2021 година
директорът на офис “Изток” при ТД на НАП-гр.София е наложил на 191-во ОУ "ОТЕЦ
ПАИСИЙ”, с БУЛСТАТ ********* имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева
на осн. чл.355, ал.1 от КСО за нарушение на чл.11 ал.3, от Наредба № Н-13 от 17.12.2019г. за
съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от
2
работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите
се лица във връзка с чл.5, ал.4, т.2 от Кодекса за социално осигуряване.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на събраните
гласни доказателства- показанията на свидетеля С.К. и приобщените по реда на чл.283 от
НПК писмени доказателства - АУАН F586552/19.01.2021 година; Наказателно
постановление (НП) № 570206-F586552 от 07.04.2021 година, заповед за компетентност на
актосъставителя и административнонаказващия орган, възражение срещу АУАН, Протокол
изх. № 22000204651560/23.11.2020г., Заявление вх. № 1433-20-4367/15.12.2020г.,
Декларация образец № 6 за месец 09.2020г., протокол- Приложение № 5, Протокол изх. №
222272000339917/17.12.2020г., и останалите приложени по делото документи.
Настоящият съдебен състав кредитира в цялост показанията на свидетеля К. като
същите се явяват логични, последователни, вътрешнобезпротиворечиви и съответни на
приобщените по делото писмени доказателства. На следващо кредитира в цялост и
писмените доказателства, приобщени на осн. чл.283 НПК към доказателствената
съвкупност, като същите по несъмнен начин установяват фактите, включени в предмета на
доказване по делото, като съдът възприема в цялост, тъй като са логични, последователни
съответни както едно на друго, така и на събраните гласни доказателства и не се
опровергават при преценката им, както по отделно, така и в тяхната съвкупност. Не са
налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници,
събрани в хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие, като
предвид еднопосочния характер на доказателствените източници и липсата на спор по
фактите, по аргумент за обратното от чл.305, ал.3, изр.2 НПК, не се налага по-подробно
обсъждане на всеки един от доказателствените източници поотделно.
Въз основа на възприетата за несъмнена фактическа обстановка и след като, предвид
разпоредбата на чл.334 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, извърши цялостна проверка на
обжалваното наказателно постановление съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано лице- адресат на административно-
наказателната санкция, в рамките на преклузивния срок, с оглед, на което се явява
допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Административнонаказателното производство е образувано и срещу нарушителя е
повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН №
F586552/19.01.2021 година, който е съставен от компетентен орган, в рамките на
материалната и териториална компетентност на последния. Съгласно чл.355, ал.5 от КСО,
актовете за нарушения се съставят от органите на НАП, към които, съгласно чл.7, ал.1, т.4 от
ЗНАП се числят и служителите на Национална агенция по приходите, заемащи длъжност
„инспектор по приходите.”
Наказателното постановление също е издадено от териториално и материално
компетентен орган, като съгласно чл.355, ал. 5, in fine от КСО, наказателните постановления
за нарушения по посочената разпоредба се издават от изпълнителния директор на НАП или
упълномощено от него лице, каквото съгласно т. 1.2 от Заповед ЗЦУ-1149/25.08.2020г. се
явява директорът офис при на ТД на НАП.
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да са довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя, като същите са съставени в рамките на сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3
ЗАНН. На следващо място АУАН и НП отговарят по форма и съдържание на изискванията
на чл.42 и чл.57 ЗАНН, като съдържат посочените там реквизити, в частност достатъчно
ясно и конкретно описание на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и
нарушената правна разпоредба. Противно на твърденията на жалбоподателя, както
актосъставителя, така и наказващия орган надлежно са отразили както приложимия,
съобразно вида на декларацията текст на закона- чл.5, ал.4, т.2 КСО, така и привръзката с
3
чл.11, ал.3 Наредба Н-13/17.12.2019г. който именно регламентира срока, за чието
неспазване е ангажирана отговорността на жалбоподателя.
Най-сетне не се констатират съществени нарушения свързани с процедурата по
съставяне и връчване на АУАН, като същия е бил съставен в присъствието и предявен на
представител на санкционирания субект, а при издаване на НП са взети предвид
възраженията на нарушителя, но същите са преценени като неоснователни. Следва да се
изтъкне, че задължение на наказващия орган съгласно чл.52, ал.4 ЗАНН е да прецени
същите, която преценка намира израз в решението му да санкционира лицето като издаде
наказателно постановление или прекрати производството, без в първия случай да е длъжен
да излага конкретни аргументи по направените възражения, видно от разпоредбата на чл.57,
ал.1 ЗАНН, която регламентира съдържанието на НП.
С обжалваното наказателно постановление (НП) № 570206-F586552 от 07.04.2021
година на директор на офис "Изток" при ТД на НАП-гр.София на жалбоподателя 191-во ОУ
"ОТЕЦ ПАИСИЙ" е наложена имуществена санкция в размер от 500 лева за допуснато
нарушение на чл.5, ал.4 ,т.2 КСО вр. чл.11, ал.3 от Наредбата. Посочената разпоредба на
подзаконовия нормативен акт, регламентира срока за изпращане на отхвърлени декларации,
а именно 7 дни от датата, на която е отказано приемането.
Описаната в АУАН и НП фактическа обстановка, приета за установена и от
настоящия съдебен състав, напълно кореспондира с посочения състав на административно
нарушение на правилото на чл.11, ал.3 от Наредбата, като безспорно е констатирано, че
дружеството е подало Декларация образец № 6 по електронен път на 23.11.2020г., но с
протокол № 22000204651560/23.11.2020г. същата е била отхвърлена. При това в 7-дневен
срок, а именно до 30.11.2020г. задълженият субект е следвало да предприеме действия за
отстраняване на пропуските при подаване на декларацията и изпрати нова такава. В
настоящия случай декларацията образец № 6 е повторно депозирана едва на 17.12.2020г.
видно от Протокол № 222272000339917. При това от приложените към същия документи се
установява, че заявлението за разрешаване на подаването й е съставено едва на 10.12.2020г.
и депозирано чак на 15.12.2020г., т.е. значително след посочения по-горе срок, установен в
Наредбата.
За нарушаване на разпоредбата на чл.5, ал.4 КСО и подзаконовите нормативни актове
по прилагането му чл. 355, ал. 1 от КСО предвижда имуществена санкция в размер от 500
до 5 000 лв. Санкцията, наложена на жалбоподател е в размер от 500/петстотин/лева т.е. в
размер равен на минималния, което с оглед правомощията на съда в настоящото
производство не налага допълнителното й обсъждане. Съдът не споделя аргументите за
отмяна на наказателното постановление, изложени в жалбата, които сочат на твърдения за
маловажност на случая. Съгласно чл.93, т.9 НК, където се сдържа легалната дефиниция на
понятието маловажен случай, приложима и към административните нарушения по силата на
изричното препращане на чл.11 ЗАНН, маловажен е случаят, който поради липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
на престъпление от съответния вид. В настоящия случай, доколкото по правило се касае за
нарушение от категорията на формалните, общественоопасните последици са по дефиниция
изключени от състава, т.е. законодателят е приел, че пропускът за своевременно подаване на
декларациите, чрез които се подават данни по чл.5, ал.4 КСО, е достатъчно основание за
ангажиране на административно-наказателна отговорност и без да е необходимо
настъпването на други обществено-опасни последици. На следващо място не се констатират
други особено съществени смекчаващи обстоятелства, които в значителна степен да
снижават обществената опасност на извършеното в сравнение с обичайните случаи на
нарушения от същия вид. Нещо повече, срокът за отстраняване на корекциите е многократно
надхвърлен, като липсват данни каквито и да е действия да се били предприети преди
4
10.12.2020г. т.е. значително след неговото изтичане. Наред с това следва да се отчете
обстоятелството, че декларацията, предмет на нарушението е сама по себе си просрочена,
като същата по правило е следвало да бъде депозирана в срок до 25.10.2020г., което е и
причината за отхвърлянето й. При това и вместо в рамките на срока по чл.11, ал.3 Наредбата
да се предприемат действия за отстраняване на нередовностите е допуснато ново забавяне в
декларирането. Всички тези обстоятелства категорично не сочат на маловажност на случая.
Действително липсват данни за предходни нарушения, което е било отчетено от
наказващия орган при определяне на санкция в минимален размер, и не представлява
особеност, която в значителна степен да снижава обществената опасност на допуснатите
нарушения до степен да изключва същата.
Най-сетне от страна на жалбоподателя е направено възражение за нарушаване на
принципа за всяко административно нарушение да се налага само едно наказание,
мотивирано с приложеното към жалбата НП № 570208-F586549/07.04.2021г.,с което също е
наложена имуществена санкция за нарушаване на чл.11, ал.3 Наредба Н-13/17.12.2019г.
Видно обаче от описанието на нарушението, същото е свързано с неспазване на срока за
отстраняване на пропуски при подаване на декларация образец № 1, като макар да са
взаимосвързани, то задълженията за подаване на декларация образец №1 и образец № 6 са
самостоятелни и закъснението за предоставяне на всяка от тях представлява самостоятелно
нарушение. При това правилно и в съответствие с чл.18 ЗАНН за всяко от тях е наложена
отделна имуществена санкция със съответно наказателно постановление.
С оглед на изложеното издаденото наказателно постановление следва да бъде
потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.
Предвид изхода на делото и доколкото се констатира основание за налагане на
имуществената санкция, респективно не се установи основателност на искането за отмяна, с
което се обжалва наказателното постановление, следва да бъде уважено и направеното на
основание чл.63, ал.3 от ЗАНН искане на процесуалния представител на въззиваемата
страна за присъждане на разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение.
Основанието за това е нормата на чл.144 АПК, вр. чл.78, ал.8 ГПК и даденото в тази връзка
задължително тълкуване на върховната съдебна инстанция в полза присъждането на
възнаграждение определено според правилата на Наредбата за заплащане на правната
помощ, в случай на представителство на административен орган от страна на юрисконсулт.
В настоящото производство, въззиваемата страна- ТД на НАП-София е била
представлявана от надлежно упълномощен за това юрисконсулт, като съдът намери, че
справедливият размер на възнаграждението, преценен в рамките указани на чл.27е
Наредбата за заплащането на правната помощ, относим именно към защита в производства
по ЗАНН е 80 лева, доколкото по делото е проведено само едно съдебно заседание по
същество, разпитан е един свидетел, не са представяни допълнителни доказателства.
Същото съобразно искането следва да бъде присъдено в полза на НАП, като първостепенен
разпоредител с бюджетни средства.
Ето защо съдът намира, че издаденото наказателно постановление следва да бъде
потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1, пр. първо от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление (НП) № 570206-F586552 от 07.04.2021
година директорът на офис “Изток” при ТД на НАП-гр.София е наложил на.. имуществена
санкция в размер на 500 /петстотин/ лева на осн. чл.355, ал.1 от КСО за нарушение на чл.11
ал.3, от Наредба № Н-13 от 17.12.2019г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за
5
подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях
лица, както и от самоосигуряващите се лица във връзка с чл.5, ал.4, т.2 от Кодекса за
социално осигуряване.
ОСЪЖДА .......да заплати на НАП сумата от 80/осемдесет/ лева, съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
София град в 14 – дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6