Р Е Ш Е Н И Е № 197
Гр.Сливен 07.10.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в открито съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди двадесет и втора година в състав
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
При участието на секретаря Галя Георгиева и в присъствието на прокурора ............, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 142 по описа за 2022 г. на Административен съд гр. Сливен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на М.Б.К., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. М.П. ***, срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020, издадено от Заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" с изх. № 02-200-6500/2495 от 10.03.2022 г., в частта с която е отказано финансово подпомагане по подадено от жалбоподателя заявление с УИН ************* за Кампания 2020 по Схемата за обвързано подпомагане за плодове (СП) в размер на 14419,01лв. и е оторизирана субсидия в размер на 0 лева.
В жалбата се твърди, че уведомителното писмо в оспорваната му част, е незаконосъобразно поради противоречието му с материалноправните разпоредби, поради допуснати при издаването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила и поради несъответствие с целта на закона. Излагат се съображения, че оспорваният административен акт е издаден при неспазване на установената от закона форма – липсват мотиви относно кои основания административният орган е приел, че са налице, за да бъде намалена заявената субсидия до 0лв. Твърди се, че отказа е постановен в противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона, тъй като не са налице никакви основания за извършване на намаление на заявената субсидия.
По изложените съображения се иска отмяна на обжалвания административен акт в оспорваната му част, като незаконосъобразен. Подробни съображения са изложени в писмена защита. Претендира се присъждане на направените разноски, съгласно представен списък.
Ответникът - Зам. Изпълнителен директор на ДФ "Земеделие", чрез процесуален представител, излага становище, че издаденият акт е законосъобразен. Заявява, че административния орган е постановил своя отказ, въз основа на проверката на място, надлежно обективирана в контролен лист, приложен към административната преписка. Моли жалбата да се отхвърли като неоснователна. Подробни съображения са изложени в писмена защита. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото не е спорно, че жалбоподателят е з. с. по смисъла на §1, т.23 от ДР на Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/.
През 2020 г. е подал заявление за подпомагане вх. № 19219902 от 09.04.2020г., форма ФЛ, УРН: ******, с УИН*************, с приложение за кандидатстване по схеми и мерки за подпомагане – основна Схема за обвързано подпомагане за плодове, с приложена таблица на използваните парцели за кампания 2020 г. с обща декларирана площ от 6,4 ха. / л. 41/.
На 02.12.2020 г. оспорващият е депозирал пред административния орган декларация по образец и опис за заявената култура череши, съгласно чл.32, ал.1 от Наредба № 3 от 17.02.2015год. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания, с приложени фактури, обективиращи извършени продажби на заявената култура – череши /л.76/.
С докладна записка Зам. Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ с вх. № 07-0400/1224 от 11.03.2021 г. до изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ е указал да бъдат извършени проверки на място от дирекция „Технически инспекторат“, като се отрази допустимата големина на парцелите ведно с всички съпътстващи резултати за посочените в докладната парцели, заявени от жалбоподателя, тъй като при извършените проверки от МЗХГ съгласно чл. 31а от Наредба № 3 от 17.02.2015год. са установени парцели, на които изцяло липсва декларираната за подпомагане култура от трайни насаждения./л.37/.
Със Заповед № 430518/12.05.2021 г. началник на отдел РТИ е възложил извършване на проверка на място на посочения в акта земеделски парцел – 63301-212-1-1 в з. на с. Р., о. С. З. /л.32/. Проверката е била извършена от е. И. Б., като резултатът е обективиран в Доклад за Проверка на място. Съгласно обобщените резултати по основна схема мярка СП е установено : декларирана площ 1,30 ха, установена площ 0,00 ха. /л.33/ Докладът е изпратен на М.К. с писмо изх. № 01-262-6500/66/17.05.2021 г. /л.40/.
Началник на отдел РТИ изготвил докладна записка, относно извършената на 13.05.2021 г. проверка на място, съгласно която се установило, че на парцел № 63301-212-1-1 има новосъздадени черешови овошки, които не са в плододаване, поради което са недопустими за СП./л.36/.
На 10.03.2022 г. е издаден оспореният в настоящото производство административен акт – Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020 с изх. № 02-200-6500/2495. С процесния акт оспорващият е уведомен за оторизирана субсидия по мярка СП в размер на 0 лева. В таблица оторизирани суми се съдържат следните данни: за схема/мярка СП/основна/ /колона 1/; искана сума – 14419.01 /колона 2/; намаления – 14419.01 /колона 3/; редукции – 0 /колона 4/; намаления поради достигане на таван на субсидията – 0 /колона 5/; Оторизирана сума – 0 лева /колона 6/. В пояснителен текст относно колона 3 е посочено, че „Намаления" се отчитат:
- намаления на субсидията след извършени административни проверки, при които са установени всички недопустими за подпомагане площи в съответното заявление - проверки за площи, заявени от повече от един кандидат, проверки на място или автоматизирани проверки спрямо данните в слоя с допустими площи от СИЗП и предоставени данни от МЗХГ и МОСВ;
- намаление на субсидията в случаите, когато не са спазени сроковете за подаване и/или редакция на заявлението, съгласно чл. 12 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания;
- наложена ставка на корекция („финансова дисциплина"), определена съгласно чл. 26 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 и член 8, пар. 1 от Регламент (ЕС) № 1307/2013, в изпълнение на Регламент (ЕС) № 2020/1801 на Комисията от 30.11.2020 г. За кампания 2020 е в размер на 2,906192 %;
- Линейно намаление съгласно чл. 51, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1307/2013, налагано съгласно чл. 6, параграф 2, буква е), т. i) от Регламент за изпълнение (ЕС) №809/2014 на Комисията. За кампания 2020 не е налагано такова;
- Линейно намаление съгласно чл. 65, параграф 2, буква в) от Регламент (ЕС) № 1307/2013, налагано съгласно чл. 6, параграф 2, буква е), т. iii) от Регламент за изпълнение (ЕС) №809/2014 на Комисията. За кампания 2020 не е налагано такова./л.27/.
Процесният акт е връчен на неговия адресат на 23.03.2022 г. Жалбата срещу същия, по която е образувано настоящото съдебно производство, е подадена на 04.04.2022 г.
Със Заповед № 03-РД/772/08.03.2022 г. на Изпълнителния директор на ДФЗ, издадена на основание чл. 20, т. 2 и т. 3 и чл. 20а ал. 1, 2, 4 и 5 предл. първо, във вр. с ал. 6 от ЗПЗП, чл. 10, т. т. 1, 2, 7 и 13 и чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на ДФЗ на П. Д. С. – з. и. д. на ДФ „З.“, са д. п. да и. и п. всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане до кандидатите за финансово подпомагане, които са подали заявления по реда на Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (т. 1 от Заповедта)./л.53/
По делото са приети счетоводни документи водени в счетоводството на оспорващия М.Б.К., отразяващи продажби на земеделска продукция - във вид, количество, получател и стойност. /л.87-127; 174-282/.
По делото е назначена и изслушана, оспорена от пълномощника на жалбоподателя, съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещо лице инж.агроном растителна защита. Вещото лице дава заключение, че: Овощен вид череша започва да дава плодове след засаждане, след 4-5 години и плододава до 40 годишна възраст. При добра технология на отглеждане може да даде плод 3 години след засаждането. При огледа на място в парцел № 63301-212-1-1 на площ от 1.3 ха, посочва, че растенията в парцела са от овощен вид череша. Дръвчетата ориентировъчно са на 4-5 годишна възраст, засадени 2017-2018 година и са в начало на встъпване в плододаване. Дава заключение, че към 13.05.2021 г. растенията в парцел 63301-212-1-1 не са били в активно плододаване за получаване на минималния изискуем добив съгласно Наредба № 3 от 17.02.2015 г. за кампания 2020 г.
По делото е назначена повторна експертиза, изготвена от инж.агроном, изслушана и приета, неоспорена от страните, заключението по която съдът възприема като изготвено компетентно, безпристрастно, обосновано и кореспондиращо с останалия доказателствен материал по делото. Вещото лице е установило, че овошките (череши) засадени в парцел № 63301 - 212 - 1 – 1 са закупени с фактура на 04.10.2018г. Към фактурата има приемно-предавателен протокол относно сорта - „Тракийска хрущялка", възраст на разсада и сортови особености, удостоверени със сортово свидетелство, издадени от п. ЗП Р. Б. И., който има издадено Разрешение №2012, гр. София от 27.10.2009г. за п. на о. п. м., както Удостоверение № 3641/27.10.2009г. от Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол за т. на д. и е. на о. п. м. Презасадения овощен материал / овошки - сорт „Тракийска хрущялка" през есента на 2018г. е на възраст 2год. и 7 месеца, през пролетта на 2020г. месец май овошките са на 4 / четири години/ и два месеца. Вещото лице посочва, че този сорт влиза в активно плододаване след третата година от засаждането му, поради което през 2020г. за кампанията е във физиологична способност за получаване на минималния изискуем добив съгласно Наредба № 3 от 17.02.2015г.. При направения оглед е констатирано, че за черешите се полагат добри растително защитни и мелиоративни практики. В процесния парцел 63301 - 212-1- 1 черешите са засадени в схема 6x5 метра, общо 439 броя. В заключение посочва, че съгласно сортовия състав, физиологичните характеристики на черешовите дръвчета, провежданите агротехнически и химически мероприятия и реализираната продукция е могло да се добие минималния изискуем добив от 470кг/дка, съгласно Наредба № 3 от 17.02.2015г. за кампания 2020г.
Въз основа на установените по делото факти, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.
Разгледана по същество, същата се преценява като основателна и следва да бъде уважена. Съображенията на съда в тази насока са следните:
Оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган – Заместник изпълнителен директор на ДФ "Земеделие", действащ при наличие на материална и персонална компетентност. Съгласно чл. 20а ал. 1 и ал. 2 от ЗПЗП, Изпълнителният директор на ДФЗ е и изпълнителен директор на Разплащателната агенция (РА) и като такъв организира, ръководи нейната дейност и я представлява. Съгласно чл. 20а ал. 4 от ЗПЗП, Изпълнителният директор може да делегира със заповед на заместник-изпълнителните директори правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане, административни договори по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и по подадени заявки и искания за плащане. В разглеждания случай Изпълнителният директор, в съответствие с чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП и чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на ДФЗ, със Заповед № 03-РД/772/08.03.2022 г. е д. на с. з. и. д. п. за и. и п. на всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане до кандидатите за финансово подпомагане, които са подали заявления по реда на Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. Следователно административният акт е издаден от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените му с надлежен акт правомощия, при наличието на законова делегация за това. Макар валиден, оспореният акт се преценява от настоящата съдебна инстанция като издаден при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и постановен в противоречие с материалния закон, при следните съображения:
На първо място, при издаване на обжалваното уведомително писмо, административният орган е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила, което е от категорията на съществените такива. Видно от представената по делото административна преписка, за образуваното производство по издаване на акта заинтересованото лице - негов адресат М.Б.К. не е уведомен. Съгласно императива на чл. 26, ал. 1 от АПК, за започване на производството се уведомяват известните заинтересовани граждани и организации освен заявителя. Ако срокът за приключване на производството е по-дълъг от 7 дни, в уведомлението се включва и информация за датата, до която трябва да бъде издаден актът. В настоящия случай такова уведомяване не е извършено, като з. с. – кандидат за финансово подпомагане е лишен от гарантираната му от закона възможност да се запознае с преписката, да прави бележки, депозира възражения и представя доказателства. С неизпълнението на това си задължение органът е лишил от възможност К. да представи писмени доказателства, удостоверяващи наличието на правно основание за ползване на поземления имот (каквито са събрани в хода на настоящото съдебно производство), с което е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила. Това нарушение се преценява от настоящия съдебен състав като съществено, доколкото е повлияло върху постановения краен административен акт, съдържащ негативни за своя адресат правни последици. Както се приема в правната теория и трайно установената съдебна практика, съществено е това процесуално нарушение, което, ако не бе допуснато от органа, би довело до резултат, различен от оспорения пред съда.
На следващо място, оспореният акт е издаден в писмена форма, но е немотивиран, което обуславя неговата незаконосъобразност – отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК. Съобразно разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване, от което следва, че императивно изискване на закона е административният акт да е мотивиран. Мотивите на административния акт представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява да се разбере волята на административния орган. С оглед трайната съдебна практика, мотивите могат да се съдържат, както в самия акт, така и в друг документ, към който актът препраща и който се намира в административната преписка. Липсата на надлежни мотиви в тази част води до невъзможност съда да извърши адекватен съдебен контрол за законосъобразност на акта, а освен това по този начин се затруднява възможността адресата на обжалваното писмо да разбере по какви причини спрямо него са въведени неблагоприятните последици на последното и оттук на организира правото си на защита. Волята на административния орган не следва да бъде изяснявана в съдебното производство по оспорване на административния акт чрез въвеждане на нови фактически и правни основания – такива, които не са включени нито в акта, нито в преписката по издаването му. В тази връзка не може да се приеме, че представеното от административния орган становище по делото (л. 24) може да санира дефицита на мотиви или да замести липсващите такива. Разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК ограничава съдебното установяване само относно онези факти, които са обективирани във фактическото основание на оспорения акт. Административният орган следва да посочи всички фактически и правни основания за издаването на акта си в съдържанието на самия акт или в друг документ, към който актът препраща и който се намира в административната преписка. Недопустимо е мотивите да се допълват впоследствие със съображения, които не се съдържат в акта или в документи от административната преписка, към които актът препраща.
В разглеждания случай административният орган не е посочил фактически и правни основания за издаването на акта. В уведомителното писмо няма конкретни мотиви относно материалноправните основания, обосновали постановения отказ за финансово подпомагане.
Законосъобразността на един административен акт се проверява съобразно изложените в него фактически съображения. В Уведомителното писмо в табличен вид са посочени схемите по които жалбоподателя е кандидатствал, оторизираните по тях суми, респ. извършените намаления, оторизираните суми, както и осъществените плащания. Разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК предвижда, че административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му. В разглеждания случай в уведомителното писмо не са изложени никакви конкретни фактически съображения относно материално правните основания за намаление и отказ от финансово подпомагане по Схема за обвързано подпомагане за плодове(основна) – СП(основна), за кампания 2020 г. Данните в Таблица 1 за размер на осъществени намаления по мярката, оторизирана сума в размер на 0 лева, поясненията на колона 1-колона 6 към Таблица 1 и конкретно към СП(основна), посочването на ставките за съответните заявени схеми/мерки за кампания 2020 г., Таблица 2 с посочени извършени плащания към ЗП и пояснения на колона 1-колона 6 към Таблица 2, са непълни, неконкретизирани, и от тяхното съдържание не се достига извод, обосноваващ извършеното намаление на исканата от ЗП сума по схемата за обвързано подпомагане за плодове(основна) – (СП-основна). В тази връзка следва да се посочи, че в случая не би могло да се приеме, и че мотивите към акта се съдържат в друг, подготвителен по издаването му, документ съдържащ се в представената по делото административна преписка. Изложените в доклада от извършената проверка на място фактически съображения са общи и неконкретизирани, и само въз основа на тях не могат да се установят мотивите на органа да откаже подпомагане на жалбоподателя по схема СП(основна).
В тази връзка следва да се посочи, че в чл. 29, ал. 1 от Наредба № 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания, е предвидено, че право на подпомагане по схемата за обвързано подпомагане за плодове имат земеделските стопани на територията на цялата страна, които стопанисват и заявяват за подпомагане по схемата минимум 0, 5 ха (заедно или поотделно) допустими за подпомагане площи с плодове от следните видове култури: ягоди, малини, ябълки, круши, кайсии и зарзали, череши, вишни, праскови и нектарини. Според ал. 2 на същата норма, заявените площи от кандидатите по схемата по ал. 1 подлежат на подпомагане, когато: 1. са заети с културите по ал. 1 и са с минимална площ на парцела 0, 1 ха; 2. отговарят на условията за подпомагане по смисъла на чл. 32, параграфи 2, 3 и 4 от Регламент (ЕС) № 1307/2013 г.; 3. (доп. – ДВ, бр. 18 от 2020 г., в сила от 28.02.2020 г.)през годината на заявяване е получен и реализиран на пазара добив от допустимите площи със заявените за подпомагане култури по ал. 1 съгласно приложение № 5; 4. (нова – ДВ, бр. 18 от 2020 г., в сила от 28.02.2020 г.) установената култура съответства на заявената култура; площи, на които се установи култура, различна от заявената, се считат за наддекларирани. Съгласно ал. 3 на същата норма размерът на помощта по схемата по ал. 1 се определя за толкова заявени и допустими за подпомагане хектари, за колкото е изпълнено условието по ал. 2, т. 3 и са представени доказателства за това.
От така цитираната нормативна уредба следва, по аргумент за противното, че не съществува законодателно въведен критерий от вида на посочения в горецитирания доклад, за недопустима за подпомагане да се счита площа по отношение на която е установен резултат от вида на посочения в същия доклад или пък критерий, че насажденията не са в плододаване. Следователно, изложеното в обжалваният акт, не попада под нито една от хипотезите на чл. 29, ал. 2 от на Наредба № 3/17.02.2015 г.
Ето защо обжалваното уведомително писмо, като немотивирано следва да бъде отменено поради наличието на основание по чл. 146, т. 2 от АПК, а преписката следва да бъде върната на административният орган, за ново произнасяне по подаденото от М.Б.К. заявление за подпомагане за кампания 2020 г., по Схемата за обвързано подпомагане за плодове - СП(основна) съобразно дадените в мотивите на настоящото решение указания по тълкуване и прилагане на закона, а именно с издаване на надлежно мотивиран акт.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че дори да се приеме за допустим такъв начин на мотивиране на административният акт, то в случая съображенията на органа не могат да се приемат за надлежно доказани.
Безспорно от приетата, без оспорване по делото повторна експертиза се установява, че овошките (череши) засадени в парцел № 63301 - 212 - 1 – 1 са закупени от жалбоподателя с фактура на 04.10.2018г. от п. ЗП Р. Б. И., който има издадено Разрешение №2012, гр. София от 27.10.2009г. за п. на о. п. м., както и Удостоверение № 3641/27.10.2009г. от Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол за т. на д. и е. на о. п. м. Към фактурата има приемно-предавателен протокол, от който е установено, че е закупен посадъчен материал череши сорт - „Тракийска хрущялка", като презасадения овощен материал / овошки - сорт „Тракийска хрущялка" през есента на 2018г. е на възраст 2 год. и 7 месеца и през пролетта на 2020г. месец май овошките са на 4 / четири години/ и два месеца. Видно от изготвеното повторно заключение на СТЕ, този сорт насаждения, встъпват в плододаване след 3-та година след засаждането им. Вещото лице изрично сочи в о.с.з, че засадените в парцела дръвчета към 2020 г. са на възраст 4 години и малко повече. Следователно и съобразно посоченото от вещото лице, няма как да се приеме, че през 2020 г. насажденията в парцел 63301 - 212 - 1 – 1 не са можели да бъдат в плододаващ период. След като в случая те са засадени през 2018 г., и посадъчния материал е бил на възраст 2 год. и 7 месеца, то 2020 г. е 4-та година от засаждане, при която черешовото насаждение, отново според уточненията на вещото лице касателно процесния сорт „Тракийска хрущялка", вече са били плододаващи и плододаването е било пълно. Всъщност, факта на плододаване се установява и от приложените по делото фактури за реализирана продукция. Следователно за изясняване на всички релевантни факти и респ. допустима ли е за подпомагане заявената площ на парцел № 63301 - 212 - 1 – 1, и подлежи ли на подпомагане жалбоподателя по СП(основна) за кампания 2020 г. административният орган е следвало да събере доказателства относно това дали през годината на заявяване е получен и реализиран на пазара добив от допустимите площи със заявените за подпомагане култури и в какъв размер и съответно на тази база да изгради изводите си. Последното не е сторено от ответника, като същевременно по делото са налични доказателства - фактури № 9 от 26.05.2020 г. (л. 77), № 10 от 09.06.2020 г. (л. 77-гръб) и фактура № 11 от 26.06.2020 г. (л. 78), и приемо-предавателни протоколи (л. 177 - 183), от които е видно, че през 2020 г. жалбоподателят е реализирал черешова продукция в размер на 51 230 кг. Като се има предвид, че общо заявените по СП(основна) за подпомагане площи за 2020 г. са в размер на 6. 4 ха, то съотнесено към изискуемия добив в килограми спрямо хектар, съгласно Приложение № 5 от Наредба № 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания, видно е че жалбоподателя е представил доказателства за спазване изискването на чл. 29, ал. 2, т. 3 от същата наредба и реализиране на такъв.
Предвид изложеното уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020 г. с изх. № 02-200-6500/2495 от 10.03.2022 г. на заместник-изпълнителният директор на Държавен фонд"Земеделие", в частта на осъществените намаления по отношение на Схемата за обвързано подпомагане за плодове – СП(основна) и отказа да бъде оторизирана сума по същата схема в размер на 14419.01 лева, респ. отразеното оторизиране на сума в размер на 0 лева, отразено в Таблица 1 на уведомителното писмо следва да бъде отменено, а преписката върната на органа за ново произнасяне по подаденото от М.Б.К. заявление за подпомагане по посочената СП(основна) с издаване на мотивиран акт.
Предвид изхода на спора, основателна съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК се явява претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски.
По делото се установява, че жалбоподателят е направил разноски в размер на 2677,40 лева, от които 10 лева внесена държавна такса, 1000 лева заплатен адвокатски хонорар и 1667,40 лева внесен депозит за възнаграждение на вещи лица, поради което и същите следва да бъдат присъдени в поискания размер.
Възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение е своевременно заявено от ответната страна, но по същество неоснователно с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото.
Воден от гореизложеното и на
основание чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020, издадено от Заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" с изх. № 02-200-6500/2495 от 10.03.2022 г., в частта с която е отказано финансово подпомагане по подадено от М.Б.К. заявление с УИН ************* за Кампания 2020 по Схемата за обвързано подпомагане за плодове СП (основна) в размер на 14419,01лв. и е оторизирана субсидия в размер на 0 лева.
ИЗПРАЩА преписката на Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" – София, за ново произнасяне по подаденото от М.Б.К. Заявление за подпомагане с УИН ************ за Кампания 2020 по Схемата за обвързано подпомагане за плодове СП (основна), в 14-дневен срок от влизане на решението в сила, при спазване на указанията по прилагането на закона, дадени в настоящото решение.
ОСЪЖДА Държавен фонд “Земеделие“ да заплати на М.Б.К., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 2677,40 лева /две хиляди шестстотин и седемдесет и седем лева и четиридесет стотинки /, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от същото, пред Върховния Административен съд на РБългария.
На основание чл. 138, ал.3 от АПК, препис от решението да се изпрати на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: