Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Варна, 19.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в открито съдебно заседание, проведено на втори октомври през две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЙОАНА ВАНГЕЛОВА
при участието на секретаря Теодора Костадинова,
като разгледа докладваното от съдията гр.
д. № 4279 по описа за 2020 година на Варненския районен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. 86, ал. 1 КЗ.
Ищецът И.Т.И. твърди, че на
27.02.2018 г. около 12:10 часа в гр. Варна, на кръстовището между бул. „Х.С.“ и
бул. „В.В.“, при управление на лек автомобил марка „М.Е.***
ЦДИ“, с ДК № В 1533 НС, бил ударен от лек автомобил „Т.Х.“, с ДК № В 3153 РС,
управляван от И.И.. Излага, че ПТП настъпило при
следните обстоятелства: той се движел по бул. „В.В.“
в посока центъра на града и на кръстовището с бул. „Х.С.“ спрял, за да изчака
разрешаващ сигнал на светофарната уредба. След като светнало зелено и се
убедил, че в кръстовището няма навлезли автомобили, потеглил и изведнъж
почувствал силен удар отляво. За настъпилото ПТП веднага били уведомени
контролните органи, които посетили местопроизшествието и съставили Протокол за
ПТП № 1676068, в който като виновен бил посочен водачът на лек автомобил „Т.Х.“,
с ДК № В 3153 РС – И.И.. Като причина за настъпване
на произшествието било отразено преминаване на виновния водач през кръстовището
на неразрешен сигнал на светофарната уредба. Ищецът посочва, че лекият
автомобил на виновния водач е застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност“ със застрахователна полица № BG/02/117001612180 от ответното
дружество със срок на действие от 06.06.2017 г. до
05.06.2018 г. На 27.02.2018 г. уведомил застрахователя за настъпилото ПТП. След
извършен оглед на автомобила му било изплатено застрахователно обезщетение в
размер на 1762.02 лева. Тъй като този размер не отговарял на действително
претърпените вреди, И.Т.И. завел иск срещу застрахователя за изплащане на
остатъка от дължимото застрахователно обезщетение. По образуваното гр.д. №
16781/2018 г. по описа на ВРС било постановено решение, с което предявеният иск
бил уважен за сума в размер на 8787.54 лева, ведно със законната лихва, считано
от депозиране на исковата молба – 05.11.2018 г. до окончателното ѝ
изплащане.
Ищецът поддържа, че ответникът е
изпаднал в забава за заплащане на застрахователното обезщетение от датата на уведомлението
за настъпилото застрахователно събитие – 27.02.2018 г. Уточнява, че за периода
от 27.02.2018 г. до 29.08.2018 г. /датата на частичното плащане на
обезщетението/ дружеството дължи обезщетение за забава върху сумата от 10
549.56 лева, а за периода от 30.08.2018 г. до 04.11.2018 г. /датата предхождаща
предявяването на иска/ - върху дължимия неизплатен остатък от застрахователното
обезщетение в размер на 8787.54 лева.
Отправя искане до съда за
осъждане на ответното дружество да му заплати сумата от 500 лева, частичен иск
от общо 701.25 лева – обезщетение за забавено плащане на застрахователно
обезщетение в общ размер от 10 549.56 лева за имуществени вреди в резултат на
ПТП, причинено на 27.02.2018 г. в гр. Варна, на кръстовището между бул. „Х.С.“
и бул. „В.В.“, от водача на л. а. „Т.Х.“, с ДК № В
3153 РС, застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното
дружество, начислено за периода от 27.02.2018 г. до 04.11.2018 г.
Моли да му бъдат присъдени извършените
по делото разноски.
В проведеното по делото открито
съдебно заседание е допуснато изменение на иска чрез неговото увеличаване, като
същият е окончателно предявен за сумата в размер на 702 лева.
В срока по чл. 131 ГПК, ответното
дружество е депозирало писмен отговор, с който навежда доводи за недопустимост
и неоснователност на исковата претенция. Навежда доводи за наличие на
абсолютната отрицателна процесуална предпоставка по чл. 299 ГПК. Оспорва
момента, от който ответникът е изпаднал в забава. Поддържа, че дружеството не е
било надлежно поканено да изпълни претендираното обезщетение за забава и не е
дало повод за завеждане на делото, поради което моли разноските да бъдат
възложени в тежест на ищеца. Прави възражение за погасяване по давност на вземането.
Оспорва предявения иск по размер.
Моли предявеният иск да бъде
отхвърлен. Претендира разноски.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и
обсъди доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
По
допустимостта на иска:
Настоящият
съдебен състав намира за неоснователно наведеното с отговора възражение за
недопустимост на предявения иск. В случая не е налице абсолютната отрицателна
процесуална предпоставка по чл. 299 ГПК, а именно – спорът да е решен със сила
на пресъдено нещо. Посочено от ответника съдебно производство – по гр. д. №
16781/2018 на ВРС има различен предмет от настоящото производство, а именно –
дължимото застрахователно обезщетение, като присъдената законна лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата
съставлява законна последица от уважаване на главния иск.
По
основателността на иска:
За да бъде уважен искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, трябва да
се установи съществуването на следните материалноправни предпоставки: 1)
наличие на неудовлетворено парично вземане в полза на ищеца; 2) ответникът да е
изпаднал в забава.
С доклада по делото съдът е приел
за ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните по делото следните факти, по отношение на които е постановено
влязло в сила Решение № 2001/10.05.2019 г. по гр. д. № 16781 по описа за 2018
г. на ВРС: че ищецът е претърпял имуществени вреди вследствие на ПТП, причинено
на 27.02.2018 г. в гр. Варна, на кръстовището между бул. „Х.С.“ и бул. „В.В.“, от водача на л. а. „Т.Х.“, с ДК № В 3153 РС,
застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество; че неизплатеният
остатък от дължимото от „З.Б.И.“ АД застрахователно обезщетение възлиза на
8787.54 лева. Наред с това е прието за безспорно, че на 29.08.2018 г. застрахователят е заплатил доброволно
част от дължимото застрахователно обезщетение в размер на 1762.02 лева.
Следователно между страните е безспорно, че ищецът разполага с парично
вземане срещу ответника за сумата от 10 549.56 лева,
представляваща дължимо от ответното дружество застрахователно обезщетение.
Съгласно специалната уредба в
Кодекса за застраховането при застраховка „Гражданска отговорност“ в
застрахователното обезщетение се включват и лихви за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията
на чл. 429, ал. 3 КЗ /арг. от чл. 420, ал. 2, т. 2 КЗ/. Посочената разпоредба ограничава отговорността на застрахователя за
изплащане на обезщетение за забава, като посочва, че такова се дължи от
по-ранната измежду следните дати: на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие или от датата на уведомяване или на
предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице. В случая от
представените по делото писмени доказателства и в частност – искане за оценка
/л. 4/ се установява, че ищецът е предявил застрахователната си претенция пред
ответното дружество на твърдяната в исковата молба дата – 27.02.2018 г. Именно
от този момент застрахователят му дължи заплащане на обезщетение за забава
върху застрахователното обезщетение. В подкрепа на изложеното – Решение №
128/04.02.2020 г. по т.д. № 2466/2018 г. на ВКС, I Т. О.
Съдът, като съобрази определения
с ПМС № 426 от 18 декември 2014 г. размер на законната лихва, изчисли, че
дължимата лихва за забава върху застрахователното обезщетение в размер на 10 549.56
лева, при съобразяване на извършеното на 29.08.2018 г. доброволно плащане на
сумата от 1762.02 лева, за периода от 27.02.2018 г. до 04.11.2018 г. възлиза на
702.75 лева.
Неоснователно се явява възражението за погасяване
по давност на вземането, тъй като исковата молба, въз основа на която е
образувано настоящото производство, е предявена в рамките на тригодишния
давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, считано от 27.02.2018 г. – на 05.05.2020 г.
Предвид горните съображения предявеният
иск е основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
При този
изход на делото и предвид направеното искане от страна на ищеца, на последния
следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски за държавна такса в
размер на 50 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева с ДДС. Тъй
като заплатеното от страната адвокатско възнаграждение е в минималния размер
съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г., релевираното с отговора на исковата
молба възражение за прекомерност на същото се явява неоснователно.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „З.Б.И.“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, ДА
ЗАПЛАТИ на И.Т.И., ЕГН **********, с
адрес: ***, СУМАТА ОТ 702 /седемстотин и два/ лева – обезщетение за забавено плащане на застрахователно обезщетение в общ
размер от 10 549.56 лева за имуществени вреди в резултат на ПТП, причинено на
27.02.2018 г. в гр. Варна, на кръстовището между бул. „Х.С.“ и бул. „В.В.“, от водача на л. а. „Т.Х.“, с ДК № В 3153 РС,
застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество,
начислено за периода от 27.02.2018 г. до 04.11.2018 г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „З.Б.И.“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, ДА
ЗАПЛАТИ на И.Т.И., ЕГН **********, с
адрес: ***, СУМАТА ОТ 410 /четиристотин и десет/ лева,
представляваща разноски в първоинстанционното производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: