О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………../……………..2022 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ НЕДКОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ
ИВАЛЕНА ДИМИТРОВА – МЛ.С.
като
разгледа докладваното от съдия Недкова
въззивно гражданско дело № 2214 по описа за 2019 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 271377/13.12.2021 г. от Й.П.М.,
чрез адв. Д.И., с която е отправено искане за изменение в частта за разноските
на Решение № 260088/18.11.2021 г., постановено по в. гр. дело № 2214/2019 г. по
описа на ВОС. Молителят излага становище, че съда неправилно го е осъдил да
плати в полза на Т.Л. разноските по производството, тъй като последната не е
представила списък и не е направила искане в съдебно заседание за присъждане,
поради което моли съда да отмени решението в тази част.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК насрещната страна Т.Д.Л.,
чрез адв. Х.Х., изразява становище за неоснователност молбата.
За да се произнесе по молбата, настоящият състав
съобрази:
Молбата за изменение на въззивното решение в частта за разноските е заявена
в законоустановения срок и изхожда от надлежна страна, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по
следните съображения:
Производството се развива след
Решение № 63/22.04.2021г. по гр.дело № 2380/2020г. по описа на ВКС, трето г.о.,
с което е отменено Решение №248/25.02.2020г. по в. гр. дело № 2214/2019г. по описа на ВОС
и потвърденото с него Решение № 4153/10.10.2019г. по гр. дело № 16346/2018г. по описа на ВРС, отхвърлен е като неоснователен
предявения от Й.П.М. срещу Т.Л. иск с правно основание чл. 284, ал. 2 от ЗЗД и делото е върнато за
разглеждане на предявените от Й.П.М. срещу Т.Л. евентуални искове.
С Решение № 260088/18.11.2021 г. съставът на Варненски
окръжен съд се е произнесъл, като ПРЕКРАТЯВА като недопустимо производството по
предявения от Й.П.М., ЕГН: **********, с
адрес: *** против Т.Д.Л., ЕГН: **********, с адрес: ***, иск с правно основание
чл. 59 ЗЗД, за присъждане на сумата от 20000.00 лв. изтеглени от банкова сметка
*** „Уникредит Булбанк“ АД, в периода 17.03.2016 год. – 07.11.2016 год. парични
средства, с които ответницата неоснователно се е обогатила и ОСЪЖДА Й.П.М.,
ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Т.Д.Л., ЕГН: **********, с адрес: ***
сумата от 1230.00/хиляда двеста и тридесет/
лева – направени разноски по гр. д. № 16346/2018г. на ВРС ;
400.00/четиристотин/ лева разноски за въззивното производство ; на основание
чл.294 ал.2 от ГПК - 430.00/четиристотин
и тридесет/лева –разноски пред ВКС .
В настоящия случай молбата за изменение е
концентрирана върху цялостна отмяна на присъдените в полза на Т.Л. разноски , без да са наведени аргументи за частична недължимост, респективно
прекомерност, което не налага ревизиране на присъдения размер, а поставя за
решаване въпроса: допустимо ли са определени разноски в нейна полза,
респективно е осъден молителя да ги плати и то при условие, че не е представен
списък и не е направено искане за присъждане в последното по делото заседание.
Съгласно чл. 81 от ГПК с всеки акт, с който се
приключва делото пред съответната инстанция съда се произнася и по въпроса с
разноските. Разпределението им по правилата на чл. 78 от ГПК, обаче е право на
страните, поради което съда не се произнася служебно по този въпрос с решението
си, а само при изрично направено искане до последното по делото заседание. Това
е последният момент, в който страните могат да правят искания, възражения, но
не и единствения. Разноски се реализират по време на цялото производство, но
молбата за присъждане, страната може да отправи и в по-ранен момент, пред
съответната инстанция. В същата разпоредба са посочени условията, при които се
определят, съответно в кои ситуации, в полза на кого и кой дължи разноски по
производството. Депозирането на списък по чл. 80 от ГПК не е условие за
присъждането им. Напротив в изр. 2ро от същия член се съдържа и последицата от непредставянето му –
страната няма право да иска изменение на решението по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК.Следователно, ако страната
е поискала разноски, но не е представила списък, съдът следва да присъди
такива, но страната не може да иска изменение на решението в тази част по реда
на чл. 248 ГПК. Идеята на списъка е да облекчи съда в изчисляването на разноски.
Така съдът проверява единствено посочените в списъка разноски дали са били реализирани
или не, с оглед изискването на чл. 78, ал. 1 ГПК за действително направените
разходи, като доказателствата за това следва да бъдат представени до
приключване на последното съдебно заседание в съответната инстанция (Опр. №
62/23.03.2011 г., по ч. гр. д. № 218/2011 г., на I г.о.).
От данните по делото се установява, че Т.Д.Л., чрез
процесуалният си представител претендира присъждане на разноски и представя
списък по чл. 80 от ГПК в последното съдебно заседание, на 10.09.2019 г., по
гр. д. №16346, по описа на ВРС за 2018 г. Такава претенция същата има и за
присъждане на направените съдебно-деловодни разноски, и тези за един адвокат
пред въззивна инстанция, отправена с въззивната жалба, като е представен списък
(стр. 30 от в.гр.д. № 2214/2019 г. ВОС). Пред ВКС, разноски за всички
инстанции, в т.ч. и за един адвокат са искани с касационната жалба. Претенцията
е заявена своевременно, преди края на последното по делото съдебно заседание. С
оглед изхода от производството, ВОС с решението си, с което приключва делото
пред въззивната инстанция, е присъдил разноски, така както са претендирани,
включително съобразно представени списъци, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК.
Поради гореизложеното молбата се явява
неоснователна и недоказана, тъй като правилно ВОС, в решението си е присъдил на
Т.Д.Л. исканите от нея разноски по производството и е осъдил Й.П.М. да ги заплати, поради което същата следва да се остави без уважение.
Мотивиран от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 271377/13.12.2021
г. от Й.П.М., чрез адв. Д.И., с която е отправено искане за изменение в частта
за разноските на Решение № 260088/18.11.2021 г., постановено по в. гр. дело № 2214/2019
г. по описа на ВОС.
Определението подлежи
на обжалване пред Върховен касационен съд, в едноседмичен срок от съобщаването
му на страните, по аргумент от чл. 248, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.