Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

10.07.2019

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски административен

Съд

състав

На

20.06.

Година

2019

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Мариана Кадиева

Прокурор

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

Адм.

дело номер

165

по описа за

2019

година.

Производството е по реда на чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето/ЗЗ/.

Депозирана е жалба от пълномощника на Г.А.Д. от ***, против Експертно решение № *** от зас. № *** на *** г. на НЕЛК гр.София, с което е потвърдено Експертно решение № *** от зас. № *** на *** г. на ТЕЛК гр.Кърджали.

Сочи, че атакуваното експертно решение на НЕЛК е незаконосъобразно, неправилно и постановено в противоречие със закона и приложената медицинска документация и с обективното здравословно състояние на жалбоподателката.

Счита, че атакуваното решение е издадено без да са изяснени фактите и обстоятелствата по случая, като от съдържанието на същото не ставало ясно, как административния орган е стигнал до заключението, че на жалбоподателката следвало да се определи дата на инвалидизация *** г.

Въвежда доводи, че в оспорения акт не били налични мотиви и същият бил лишен от фактически основания, което водело до порок във формата по смисъла на чл. 59, ал. 1 и чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, респ. налице било отменителното основание по чл. 146, т. 2 от АПК.

На следващо място сочи, че с атакуваното решение се създавали предпоставки за неравноправно третиране на участниците в административното производство, като ответникът бил допуснал нарушение на основни принципи в административното производство, а именно: принципите за съразмерност – чл. 6, ал. 1 от АПК, за последователност и предвидимост – чл. 13 от АПК и принципът за равенство – чл. 8 от АПК. В тази връзка цитира Експертно решение № *** от зас. № ***/*** г. на *** състав ***, където в аналогичен случай е било прието, че следва да се приложи чл. 70, ал. 2 от НМЕ, което решение било обжалвано и съответно потвърдено с Решение № ***/*** г. по а.д. № ***/*** г. на Административен съд – Пловдив.        

В подкрепа на доводите си за незаконосъобразност на оспореното решение излага съображения, че Г.Д. била с ***% трайно намалена работоспособност с дата на инвалидност *** г., като била във временна неработоспособност за периода 06.07.2018 г. до 17.07.2018 г. вследствие на заболяването, ***. В тази връзка счита, че определената дата на инвалидност – *** г. е неправилна и противоречие със съдебната практика и чл. 70, ал. 5 от НМЕ. В случая следвало да намери приложение нормата на чл. 70, ал. 2 от НМЕ, тъй като непосредствено след временната нетрудоспособност жалбоподателката била преминала в инвалидност.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени Експертно решение № *** от зас. № *** на *** г. на НЕЛК гр.София. Претендира деловодни разноски.

В съдебно заседание чрез адв. М. С. поддържа депозираната жалба по изложените в нея съображения. Представя писмена защита, в която излага аналогични с въведените в жалбата съображения за незаконосъобразност, немотивираност и необоснованост на оспореното решение. 

Ответникът по жалбата, редовно призован не изпраща представител. От юрисконсулт К. К. е постъпило писмо с изх. № ***/*** год., с което уведомява съда, че счита депозираната жалба за неоснователна, респективно, процесното експертно решение на НЕЛК за законосъобразно и мотивирано, като постановено от надлежен административен орган, в пределите на неговите правомощия, при спазване на материалния закон и процесуалните правила. Излага подробни съображения, относно обстоятелството, че в конкретния случай е неприложима разпоредбата на чл. 70, ал. 2 от Наредба за медицинската експертиза. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата на Г.А.Д. от ***, против Експертно решение № ***/*** г. на *** състав *** при НЕЛК, като неоснователна. Релевира възражения за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение, с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Г.А.Д. е била на лечение в ***  за периода от *** г. до *** г. Поставена й е *** диагноза: „***“, което видно от издадената епикриза/л. 7 от делото/. Изписана е с подобрение от болничното заведение, при което е определен период на временна нетрудоспособност в размер на 12 дни, считано от 06.07.2015г. до 17.07.2015 г., за което е издаден болничен лист № *** от *** г./л. 9 от делото/.

На 07.09.2015 г. жалбоподателката отново е била хоспитализирана в ***/л. 6 от приетото по делото МД/, съответно дехоспитализирана на 10.09.2015 г. с назначена ***, като лекуващият лекар е изразил отрицателно становище за предоставяне на временна нетрудоспособност.

На 05.11.2015 г. Г.А.Д. е депозирала молба-декларация в Регионална здравна инспекция – Кърджали с вх. № ***/*** г./л. от МД/, за първично освидетелстване от ТЕЛК.

С Експертно решение № *** от зас. № *** на *** г., издадено *** състав на ТЕЛК към МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ ***, на жалбоподателката е определена ***% трайно намалена нетрудоспособност за срок от 2 години, с дата на инвалидизиране *** г./л. 23 от МД/. Така постановеното решение е обжалвано от Г.Д. пред НЕЛК в срока по чл. 112, ал. 1, т. 3 от ЗЗ, единствено по отношение на датата на инвалидизиране.

С Експертно решение № *** от зас. № *** на *** г. на НЕЛК гр.София е потвърдено Експертно решение № *** от зас. № *** на *** г./л. 30 от МД/, издадено от *** състав на ТЕЛК към МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ *** по дата на инвалидизиране. На страница втора от акта е отразено, че датата на инвалидизиране *** г., явяваща се дата на постановяване на ЕР, е правилно определена на основание чл. 70, ал. 5 от Наредба за медицинската експертиза, поради което НЕЛК потвърждава решението на ТЕЛК по дата на инвалидизиране.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че процесната жалба е подадена  в срока по чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето/ЗЗ/, от надлежна страна и при наличен правен интерес, в предвидената от закона писмена форма, срещу административен акт, който подлежи на оспорване, т.е. на съдебен контрол за законосъобразност, поради което се явява процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. След извършване на проверката по чл. 168 от АПК съдът намира за установено, следното:

Оспореното решение е издадено от компетентен по място, материя и степен орган, съгласно чл. 103, ал. 4 от ЗЗ във вр. с чл. 3, ал. 1 от НМЕ и в предписаната писмена форма, съдържащ фактически и правни основания за постановяването му.

Разгледан по същество оспореният акт е незаконосъобразен като издаден в противоречие с материалния закон и при липса на мотиви, по следните съображения:

Експертно решение № *** от зас. № *** на *** г./л. 30 от МД/, издадено от *** състав на ТЕЛК към МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ *** е обжалвано само в частта относно датата на инвалидизиране, поради което и по силата на чл. 113, ал. 3 от ЗЗ решенията на органите на медицинската експертиза, които не са обжалвани или редът за обжалването им е изчерпан, са задължителни за всички лица, органи и организации в страната. Нормата на чл. 113, ал. 1 от ЗЗ, дава възможност на органите на медицинската експертиза да могат и по своя инициатива да отменят или да изменят неправилни решения на по-долустоящите органи, както и да връщат техните решения за отстраняване на грешки или непълноти в тримесечен срок от постановяването им. В конкретния случай с оспореното експертно решение на НЕЛК е налице произнасяне единствено относно датата на инвалидизиране, посочена в решението на ТЕЛК, респ. изложени са единствено констатации относно оспорваната дата на инвалидизиране, което се явява и основният спор в настоящето производство, въведен с процесната жалба.

На първо място в атакуваното Експертно решение № *** от зас. № *** на *** г. на НЕЛК гр.София, на практика липсват мотиви, на които се основа потвърждаването на решението на ТЕЛК, което е в нарушение на чл. 49, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ, която норма предвижда, че НЕЛК се произнася с мотивирано експертно решение, постановено от *** състав, определен съобразно водещата диагноза.  В оспореното решение липсват, каквито и да са съображения, защо се приема, че в случая са налице основанията на чл. 70, ал. 5 от НМЕ, а не на чл. 70, ал. 2 от НМЕ, в който смисъл са въведените доводи в жалбата против решението на ТЕЛК. В оспореният акт не са посочени фактическите основания за постановяването му, което е в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 предл. I-во от АПК.

На следващо място оспореното  Експертно решение № *** от зас. № *** на *** г. на НЕЛК гр.София, е постановено в противоречие с материалноправни разпоредби на чл. 70 от НМЕ, съставляващо отменително основание по смисъла на чл. 140, т. 4 от АПК.      

В тази връзка съображенията на съда са следните:

Принципите и критериите на медицинската експертиза, редът за установяване на временна неработоспособност, видът и степента на увреждане, степента на трайно намалена работоспособност, потвърждаване на професионална болест, както и условията и редът за извършване на медицинска експертиза по чл. 103, ал. 3 се определят с наредба на Министерския съвет – чл. 101, ал. 7 от ЗЗ.  Приложимият подзаконов нормативен акт е Наредбата за медицинската експертиза, в чл. 61, ал. 1, т. 4 от която е регламентирано, че експертизата на трайно намалената работоспособност включва определяне на началната дата на трайно намалената работоспособност (дата на инвалидизиране), а в чл. 61, ал. 2, т. 4 е посочено, че експертизата на вида и степента на увреждане включва определянето на дата на инвалидизиране.

Нормативно установените начини за определяне на датата на инвалидизиране се съдържат в разпоредбата на чл. 70 от Наредбата за медицинските експертизи, като съгласно ал. 1, дата на инвалидизиране се определя, когато се определя процент трайно намалена работоспособност (вид и степен на увреждане). В ал. 2 на цитираната норма е постановено, че, когато лицето е било във временна неработоспособност и е преминало непосредствено в инвалидност, за дата на инвалидизиране се приема денят, от който е приключила временната неработоспособност по болничните листове. Съгласно ал. 3, когато лицето поради увреждането си е трудоустроено на работа с по-ниска квалификация, за дата на инвалидизиране се приема датата на преминаване на лицето на тази работа. Това обстоятелство се установява по наличната медицинска документация и документите за трудов стаж. В ал. 4 на разпоредбата е регламентирано, когато лицето не е ползвало отпуск по болест или не е осигурено, датата на инвалидизиране се определя въз основа на медицинските документи и здравословното му състояние при освидетелстването. Когато липсва медицинска документация и здравословното състояние на лицето не дава достатъчно основание, за дата на инвалидизиране се определя датата на издаване протокола на ЛКК Ал. 5 на разпоредбата на чл. 70 предвижда, че в случаите, когато лицето работи или се намира в платен или неплатен отпуск, за дата на инвалидизиране се определя датата на освидетелстването. Съгласно ал. 6, датата на инвалидизиране може да бъде по-късна от датата на освидетелстването само когато лицето е било в отпуск по болест и се е явило за освидетелстване преди изтичането му. В ал. 7 е въведено изискването отпускът при временна неработоспособност в размер 30 календарни дни, ползван на основание чл. 42, ал. 3 от КСО, да се взема предвид при определяне датата на инвалидизиране.

Настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай в оспореното решение неправилно е била потвърдена датата на инвалидизиране на основание чл. 70, ал. 5 от НМЕ, съгласно която, когато лицето работи или се намира в платен или неплатен отпуск, за дата на инвалидизиране се определя датата на освидетелстването. Налице е незаконосъобразност на издадения административен акт, като постановен  в противоречие с материалноправните разпоредби, касаещи определяне на началния период на инвалидизиране. В тази връзка, независимо от доказателствата, че Г.Д. е в трудово правоотношение ***, считано от 04.08.1999 г./л. 21-л. 18 от МД/, за което липсват данни за прекратяването му, в съответствие с което жалбоподателката изпълнява дейност като ***/видно от приложената към МД производствена характеристика/, при оценка на риска като I-степен (твърде ограничен) - лек физически труд, решаващият орган не е обсъдил и не е взел предвид факта, че Д. е била във временна нетрудоспособност за периода 06.07.2015 г. до 17.07.2015 г., за което е издаден болничен лист № *** от *** г./л. 9 от делото/, която временна нетрудоспособност е била обусловена от откритото при хоспитализацията й заболяване: “***“. Именно поради това заболяване с  Експертно решение № *** от зас. № *** на *** г., издадено *** състав на ТЕЛК към МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ ***, на жалбоподателката е определена ***% трайно намалена нетрудоспособност за срок от 2 години, с дата на инвалидизиране *** г. като в конкретния случай нито ТЕЛК, нито НЕЛК са изложили мотиви, поради какви причини датата на инвалидизиране се определя на основание чл. 70, ал. 5, а не основание чл. 70, ал. 2 от НМЕ.

Според настоящия съдебен състав, по отношение на Г.А.Д. са налице всички условия датата на инвалидизиране са се определи по реда на чл. 70, ал. 2 от НМЕ, която норма предвижда, когато лицето е било във временна неработоспособност и е преминало непосредствено в инвалидност, за дата на инвалидизиране се приема денят, от който е приключила временната неработоспособност по болничните листове.

В тази връзка следва да се отбележи, че наличието на определено заболяване не означава автоматично признаване на инвалидизация, като от основно значение е функционалния дефицит, който причинява дадено заболяване. В случая безспорно Г.А.Д. е била във временна нетрудоспособност за периода от 06.07.2015г. до 17.07.2015 г., за което е издаден болничен лист № *** от *** г. Това обстоятелство, взето в съвкупност с факта, че след временната нетрудоспособност жалбоподателката е била хоспитализирана отново в ***/л. 6 от приетото по делото МД/, съответно дехоспитализирана на 10.09.2015 г., при което е била на лечение по повод влошаване на здравословното и състояние, вселдствие на установеното заболяване: „***“, само по себе си води до извода, че след датата на временната нетрудоспособност, лицето е преминало в инвалидност. Аргумент в тази насока е и факта, че след периода на временна нетрудоспособност състоянието на жалбоподателката е останало непроменено, респ. функционалният дефицит, причинен от заболяването й е бил непроменен, независимо от това, че Д. е продължила да осъществява трудовите си функции, което състояние е видно и от приложените в МД етапна епикриза от 04.11.2015 г. и медицинското направление за ТЕЛК за експертиза на работоспособността с дата 04.11.2015 г.

Преминаването непосредствено в инвалидност след временната нетрудоспособност по смисъла на чл. 70, ал. 2 от НМЕ предполага, че след времената нетрудоспособност, непосредствено да е настъпило трайно намаление на работоспособността на лицето, вследствие на установеното заболяване. В случая такива данни са налице, като при последващата хоспитализация на жалбоподателката в ***, е констатирано влошаване на състоянието й вследствие на установеното при предходната хоспитализация/за което е била във временна нетрудоспособност/ заболяване „***“. Именно това заболяване/диагноза/ е довело и до определянето на трайната нетрудоспособност на лицето с решението на ТЕЛК. За прецизност следва да се отбележи, че в медицинското досие са налични и данни за други периоди на временна нетрудоспособност, касаещи периоди през 2016 г. и 2017 г.   

В заключение следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 70, ал. 2 от НМЕ намира приложение при всички случай, в които освидетелстваното лице е било във временна неработоспособност и е преминало непосредствено в инвалидност, независимо от това дали след това е продължило да работи по трудово или служебно правоотношение, като същественото в конкретния случай е, доколко след временната нетрудоспособност жалбоподателката е преминала непосредствено в инвалидност, което по гореизложените мотиви, според съда е доказано, т.е налице се основанията за определяне датата на инвалидизиране по реда на чл. 70, ал. 2 от НМЕ.

Като не е съобразил тези обстоятелства и не е обсъдил всички правнорелевантни факти и фактически обстоятелства, НЕЛК е постановил незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен, поради което и с оглед отчетената липса на мотиви относно потвърждаването на решението на ТЕЛК, следва преписката да бъде върната на НЕЛК за изпълнение на дадените с настоящето решение задължителни указания, по приложението на закона, а именно да постанови акт, съобразявайки наличните доказателства, обосноваващи за начална дата на инвалидизация да се определи денят, от който е приключила временната неработоспособност по болничните листове на Г.А.Д./болничен лист № *** от *** г./, съобразно чл. 70, ал. 2 от НМЕ.

Следва на основание чл. 174 от АПК да бъде определен 2 – месечен срок на административния орган за произнасяне по преписката.

За прецизност, съдът намира, че в случая не се доказаха твърдените в жалбата нарушения на основни принципи в административното производство, а именно: принципите за съразмерност – чл. 6, ал. 1 от АПК, за последователност и предвидимост – чл. 13 от АПК и принципът за равенство – чл. 8 от АПК, поради което въведените в тази насока доводи са неоснователни. 

При този изход на делото в полза на Г.Д. следва да бъдат присъдени деловодни разноски в размер на 500 лв., произтичащи от заплатено адвокатско възнаграждение. В тази връзка видно от представения по делото договор за правна помощ и съдействие/л. 16/, между пълномощника и жалбоподателката е уговорено възнаграждение в размер на 600 лв., заплатено изцяло в брой. Предвид обстоятелството, че по делото е налице възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, надлежно въведено от страна на пълномощника на ответника на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, то преценявайки фактическата и правна сложност на делото, обстоятелството, че производството е приключило с едно съдебно заседание и вида на осъщественото процесуално представителство, съдът намира, че в полза на жалбоподателката следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в минималния предвиден размер, съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г.   

С оглед липсата на внесена държавна такса при образуване на делото следва Г.А.Д. да бъде осъдена да заплати по сметка на Административен съд – Кърджали държавна такса в размер на 10 лв.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 1 и ал. 2 от АПК, съдът 

 

                                            Р Е Ш И  :

 

ОТМЕНЯ Експертно решение № *** от зас. № *** на *** г. на *** състав *** на НЕЛК гр.София.

ВРЪЩА административната преписка на Национална експертна лекарска комисия/НЕЛК/ за произнасяне, съобразно дадените указания, в 2-месечен срок от получаването на преписката.

ОСЪЖДА Национална експертна лекарска комисия/НЕЛК/, с адрес за призоваване: ***, да заплати на Г.А.Д. от ***, с ЕГН **********, с адрес за призоваване и съобщения: ***, деловодни разноски в размер на 500 лв.

ОСЪЖДА Г.А.Д. от ***, с ЕГН **********, с адрес за призоваване и съобщения: ***, да заплати по сметка на Административен съд – Кърджали държавна такса в размер на 10 лв.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС, в 14-дневен срок от деня на съобщението че е изготвено.

 

                                                                              Председател: