Р Е Ш Е Н И Е
369/4.5.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, единадесети състав
На единадесети април през две хиляди и дванадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Ростислава Георгиева
Секретар: Ил.Д.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от районния съдия
ГД №3747 по описа на ШРС за 2011 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл.49 от Семейния кодекс.
Депозирана е искова молба от Т.Ф.Х., с ЕГН**********
срещу Ф.И.Х., с ЕГН**********. Ищцата твърди, че с ответника сключили
граждански брак на 04.07.1999 год., за което бил съставен Акт за граждански
брак №054687 от 04.07.1999 год. Имали родени две деца – С. Ф.И., с ЕГН**********
и С. Ф.И., с ЕГН**********. Излага, че преди известно време, ответникът без
никакъв повод и без да я уведоми, я изоставил, като до настоящия момент за нея
бил в неизвестност. Не се е обаждал и не се е интересувал от съпругата си и от
децата. От общи техни познати получила информация, че е в чужбина и че нямал
намерение да се връща в страната. Нямали
придобито движимо и недвижимо имущество. Счита, че за в бъдеще съпружеския им
живот е невъзможен, че брака им е безсмислен и опразнен от дължимото социално
съдържание и ефект и следва да бъде прекратен. Моли съда да постанови решение,
по силата на което: да прекрати гражданския брак между тях, като приеме, че
вина за това има ответника; да й предостави упражняването на родителските права
върху малолетните деца С. и С., като определи режим на лични контакти на децата
с техния баща в съответствие с практиката на съдилищата в Република България;
да бъде осъден бащата да заплаща ежемесечна издръжка на детето С. в размер на
110 лева, а за детето С. в размер на 90 лева. По отношение ползването на
семейното жилище, което е собственост на родителите на ищцата, намиращо се на
адрес: гр.Шумен, *****, моли да бъде предоставено на нея и децата, както и да
бъде възстановено предбрачното й име *****.
В съдебно заседание ищцата се явява лично и с
упълномощен представител - адв.К.Т. от ШАК, като поддържат изцяло предявения
иск.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към
нея са били редовно връчени на ответника, като в законоустановения едномесечен
срок от негова страна е депозиран писмен отговор, към който са представени
писмени доказателства. Едновременно с отговора от страна на ответника по
първоначалния иск е предявен и насрещен иск.
В отговора ответникът заявява, че е съгласен с искането за развод
и желае брака му с ищцата да бъде прекратен, но без съда да изследва въпроса
за вината. Оспорва изложената от ищцата фактическа обстановка, като заявява, че
през 2010 год. и двамата съпрузи са получили документи за пребиваване в
гр.Франкфурт на Майн в Германия, като първоначално на 01.02.2010 год.
заминала ищцата, а по-късно – на
05.03.2010 год. и той самия. Двамата се установили на един и същ адрес и са
живеели заедно. През това време децата останали в България, като били
отглеждани от майката на ищцата по първоначалния иск в семейното жилище на
съпрузите в гр.Шумен. Излага, че през този период издръжката на децата била
поета изцяло от него, като и двамата със съпругата си са поддържали ежедневни
контакти с тях. Твърди, че преди завръщането на Т. в България постигнали
споразумение да прекратят брака си, като се договорили и относно имуществото,
родителските права и издръжката на децата. Едва след като се завърнал в
страната ответникът по първоначалния иск разбрал, че съпругата му е завела дело
за развод. Предявява насрещен иск, с който моли съда да постанови решение, по
силата на което да прекрати гражданския брак, без да издирва причините за
разтрогване на брака, да предостави упражняването на родителските права върху
родените от брака деца С. Ф.И. и С. Ф.И. на него – техния баща, като бъде
определен разширен режим на лични контакти на децата с тяхната майка,
позволяващ и интензивни и ежедневни срещи с децата, както и възможност за
оставането им при нея с приспиване през празничните дни и за по-продължителни
периоди от време, когато тя е в страната и не е на работа. Заявява, че желае издръжката на децата да
бъде поета изцяло от него, като на съпругата му бъде предоставено ползването на
семейното жилище.
В съдебно заседание ответникът
се явява лично и с упълномощен представител – адв.Т.Я. от ШАК, като поддържат
предявените насрещни искове и молят същите да бъдат уважени.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна
следното:
Ищцата Т.Ф.Х. и ответника – Ф.И.Х. сключили
граждански брак на 04.07.1999 год., за което бил съставен Акт за граждански
брак №054687 от 04.07.1999 год. Брака бил първи по ред и за двамата съпрузи.
Имали родени две деца – С. Ф.И., с ЕГН********** и С. Ф.И., с ЕГН**********. В
началото на брака си живеели на квартира. Ответникът работел извън града,
предимно в гр.Бургас, като обикновено се завръщал при семейството си веднъж на
2-3 седмици. Преди три години с помощта на изтеглен банков кредит съпрузите
закупили собствен имот, намиращ се във вилната зона на гр.Шумен. През 2010 год.
и двамата получили документи за пребиваване в гр.Франкфурт на Майн в Германия,
като първоначално заминала ищцата, а
по-късно и ответника. Двамата се установили на един и същ адрес, където живеели
заедно. През това време децата останали в България, като били отглеждани от
майката на ищцата по първоначалния иск. Отношенията между съпрузите се влошили,
между двамата често възниквали разногласия, което станало повод ищцата да се
завърне в България. След завръщането си в България и до настоящия момент,
заедно с децата живее в жилището на своите родители на адрес: гр.Шумен, *****.
Така установената фактическа обстановка се
потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и по-специално:
от разпита в съдебно заседание на свидетелите А.Е.Е., З.Ф.Н., Ф.С.А. и на
детето С. Ф.И., изслушано в съдебно заседание на основание разпоредбата на
чл.59, ал.6 от СК, на приетите като писмени доказателства по делото:
Удостоверение за сключен граждански брак №054687; Ксерокопие на Удостоверение за раждане серия
ВР, №0059644 от 19.08.2005 год.; Ксерокопие на Удостоверение за раждане от ***
год.; Вносна бележка от 18.10.2011 год.
за платена държавна такса, Удостоверение за сключен граждански от 12.01.2012
год.; Пълномощно, Ксерокопие на Удостоверение за раждане от *** год.;
Ксерокопие на Удостоверение за раждане от *** год.; Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот №154, том ХІ, рег.№9840, дело №1514/2008
год., нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №155, том ХІ,
рег.№9841, дело №1515/2008 год., Договор за предоставяне на ипотечен кредит от
09.10.2008 год., Удостоверения за пребиваване, придружени с легален превод на
български език – 3 броя, Пълномощно – декларация, Ксерокопие на страници от
задгранични паспорти, Договор за покупко-продажба на автомобил от 13.01.2012
год., Разписка от 19.01.2012 год., Баланс по кредит от 13.01.2012 год. и
Клиентска позиция в резюме към 13.01.2012 год., Вносна бележка за платена
държавна такса, Вносна бележка от 22.02.2012 год., Вносна бележка от 23.03.2012
год., Социален доклад изх.№ЗД-11/0009/09.01.2012 год.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
От материалите по делото се установява по
безспорен начин, че брака между ищцата и ответника е дълбоко и непоправимо разстроен. Очевидно е, че към
настоящия момент двамата се намират във фактическа раздяла, която е продължила
повече от шест месеца. От материалите по делото и по-специално от разпита на
свидетелите А.Е.Е. и Ф.С.А. се установява, че през голяма част от съвместния
живот на съпрузите, ответникът е работел в гр.Бургас, където е прекарвал и
голяма част от времето си. От изложеното може да се направи категоричния извод,
че общността между съпрузите е разкъсана, имайки предвид, че между тях е
изчезнала взаимната любов, доверието, уважението и разбирателството. Поради
отчуждението на съпрузите брачната връзка е продължила да съществува само
формално и същата е изпразнена от своето вътрешно съдържание, съответстващо на
морала и закона. Отношенията между съпрузите са дълбоко разстроени, поради
което запазването на брака противоречи на принципите на морала и не създава
нормални условия за семеен живот и за отглеждане и възпитание на децата.
Обстоятелството, че съпрузите са във фактическа раздяла от около шест месеца,
въпреки, че са прекарали разделени и голяма част от съпружеския си живот, преди
заминаването им в Германия, говори за тотално разпадане на връзките между тях –
духовни, физически и имуществени, поради което и никой от тях не е положишл
усилия за продължаване на брака. Разстройството на брака е трайно, постоянно и
не може да бъде преодоляно, поради което е невъзможно и възстановяването на
нормалните съпружески отношения. Поради изложеното съдът намира, че запазването
на този брак не е в интерес на страните и следва да бъде прекратен, като
дълбоко и непоправимо разстроен на основание чл.49, ал.1 от СК. А това е волята
и на двамата съпрузи, изразена от страна на ищцата в исковата молба, а от
ответника – в отговора на исковата молба и в предявения от него насрещен иск.
Доколкото в исковата молба се съдържа искане за
произнасяне на съда по въпроса за вината, на основание чл.49, ал.3 от СК, то
съдът дължи произнасяне и по този въпрос. В настоящия случай, като основание за
вината на ответника в исковата молба се сочи напускане на семейството,
незаинтересованост от негова страна към съпругата му и децата, както и
невъзможността да бъде установен контакт с него. В същото време в хода на
съдебното производство бе установена друга фактическа обстановка, която не само
не отговаря на изложената в исковата молба такава, но и не кореспондира с
посочените по-горе основания за дълбокото и непоправимо разстройство на брака.
От събраните по делото гласни доказателства не се установиха и вменените от
ищцата с исковата молба провинения на ответника, изразяващи се в напускането на
семейството, незаинтересованост от негова страна към децата, както и
невъзможността да бъде установен контакт с него. Точно обратното, от събраните
в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на
свидетелите А.Е.Е., З.Ф.Н., Ф.С.А. се установи, че двамата съпрузи са били
заедно в Германия, живеели са в общо жилище и не са прекъсвали контактите
помежду си. В същото време ответникът не е преставал да се интересува от своите
деца, като при всяко завръщане в България ги е вземал при себе си, грижил се е
за тях, купувал им е подаръци, водил ги е в Република Турция.
В хода на съдебното производство са събрани гласни
доказателства, от които става ясно, че ответникът е осъществявал физически
тормоз над ищцата, изразяващ се в удари, дърпане за косата и др., както и данни
за негови извънбрачни връзки. В същото време обаче, доколкото подобни основания
за дълбокото разстройство на брака не са посочени нито в исковата молба, нито в
съдебно заседание от страна на ищцата и процесуалния й представител, то същите
не могат да бъдат взети предвид от съда при произнасянето му по въпроса за
вината. Имайки предвид, че основания на бракоразводния иск са фактите от живота
на съпрузите, които причиняват дълбокото разстройство на брака им, то всеки
един от тях представлява основание на отделен иск за развод и ако ищецът при
множество обуславящи дълбоко разстройство на брака основания пропусне да заяви
някой от тях, то последицата е преклудиране на бракоразводния иск, основан на
този факт. Поради това с оглед принципа на изчерпателност на брачния процес,
предвиден в текста на чл.322, ал.1 от ГПК обективното съединяване на
бракоразводни искове, основаващи се на всички факти от живота на съпрузите,
които обосновават дълбокото и непоправимо разстройство на брака им е
процесуално наложително. Независимо от събраните в хода на съдебното
производство гласни доказателства за поведението на ответника, изразяващо се
във физически тормоз над ищцата и изневяра от негова страна, съдът не може
служебно да въведе посочените прояви като фактическо основание на иска за
развод, доколкото страните не са го посочили изрично като основание за
дълбокото и непоправимо разстройство на брака, а също и като основание за вина
на ответника. В този смисъл е и константната съдебна практика по този въпрос и
по-конкретно Решение №756 от 17.03.1978 год. по гр.дело №3613/77 год., ІІ г.о.,
Решение №839 от 30.03.1970 год. по гр.дело №397/70 год., ІІ г.о., Решение №63
от 06.02.1985 год. по гр.дело №784/84 год., ІІ г.о., Определение №195 от
30.11.1981 год. по гр.дело №3273/81 год., ІІ г.о., Решение №1314 от 05.06.1972
год. по гр.дело №857/72 год., ІІ г.о., Тълкувателно решение №1 от 04.01.2001
год. на ВКС по т.гр.дело №1/2000 год., ОСГК и др.
От събраните в хода на съдебното производство
доказателства не се доказва вината на ответника по посочените в исковата молба
основания. В същото време, с оглед на обстоятелството, че съдът е сезиран с
искане за произнасяне по въпроса за вината, то същия е задължен да се произнесе
с оглед разпоредбата на чл.49, ал.3 от СК. Обсъждайки събраните по делото
писмени и гласни доказателства съдът намира, че вина за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака имат и двамата съпрузи. От материалите по делото и
по-специално от разпита на свидетелите А.Е.Е. и Ф.С.А. се установява, че през
голяма част от съвместния живот на съпрузите, ответникът е работел в гр.Бургас,
където е прекарвал и голяма част от времето си. В същото време съдът намира, че
ищцата от своя страна също не е положила нужните усилия за заздравяване на
брачната връзка. Поради изложеното настоящият състав намира, че вината за
разстройството на брака принадлежи и на двамата съпрузи, доколкото всеки един
от тях със своето поведение е допринесъл за трайното и непоправимо нарушаване
на нормалните брачни отношения.
Поради всичко изложено по-горе настоящият състав
намира, че бракът между ищцата и ответника е дълбоко и непоправимо разстроен и
са налице условията, визирани в разпоредбата на чл.49, ал.1 от СК същият да
бъде прекратен, като се приеме, че вина за разстройството на брака имат и
двамата съпрузи.
Предвид обстоятелството, че родените от брака на
съпрузите деца са съответно на 11 и на 6 години, т.е. не са навършили
пълнолетие, съдът намира, че с решението си следва да се произнесе по въпросите
относно упражняването на родителските права, личните контакти, местоживеенето
на децата и тяхната издръжка. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че
претенции в същата насока са направени и от двете страни по делото, съответно в
исковата молба и в отговора на исковата молба, респективно в предявения от
ответника насрещен иск.
При преценка на въпроса за упражняването на
родителските права върху родените от брака деца съдът съобрази обстоятелството,
че същите през последните години, докато съпрузите са пребивавали в Германия са
били отглеждани от майката на ищцата, а след завръщането на ищцата в България и
от нея самата. Последната е осъществявала основните грижи по отглеждането,
възпитанието и прехраната на децата. През изминалия период от време децата са
свикнали със създалата се ситуация, приспособили са се към нея, изградили са свои
навици и всяка една промяна в установената по този начин обстановка би довела
до ненужен стрес в тяхното развитие и възпитание. В тази връзка съдът съобрази
и становището на детето С. Ф.И., споделено при неговото изсушване в съдебно
заседание, от което става ясно, че детето за в бъдеще желае да живее при своята
майка, в апартамента на своята баба по майчина линия, където се чувства добре и
му харесва. При преценка на въпроса относно родителските права по отоншение на двете
деца, съдът взе предвид и обстоятелството, че към настоящия момент майката се е
завърнала в страната, където живее заедно с децата, полагайки основните грижи
за тях. В същото време бащата, въпреки, че не може да се отрече, че когато се
намира в страната полага необходимите грижи за децата, трайно живее в Германия.
Както става ясно от изготвения по делото социален доклад, последният, когато е
в България живее в семейното жилище, намиращо се във вилната зона на гр.Шумен. Въпреки,
че майката на ответника в съдебно заседание изяви готовност при нужда да се
завърне в България и да помага в отглеждането на децата, изложеното се явява
само една хипотетична възможност и доколкото не са ангажирани никакви
доказателства от страна на ответника в тази насока, то същите не могат да бъдат
взети предвид на този етап при решаване на въпроса относно родителските права
над децата. В същото време, следва да бъде отчетен факта, че майката живее в жилището
на своите родители, където има обособена детска стая, обзаведена с оглед
потребностите на децата. В отглеждането и възпитанието на децата разчита на
подкрепата на своята майка, която живее заедно с тях и се намира в
трудоспособна възраст, както и на своя баща, който работи в Чехия и ежемесечно
им изпраща финансови средства в размер около 400 евро. С оглед на
гореизложеното, настоящият състав намира за справедливо и съответстващо на интересите
на децата родителските права върху тях да бъдат предоставени на тяхната майка, да
бъде определено местоживеене на децата при нея, а на бащата да бъде определен
подходящ режим на лични контакти с всяко едно от тях.
При преценка на режима на лични контакти съдът
съобрази обстоятелството, че между двете деца и техния баща има изградена силна
емоционална връзка. Тримата поддържат ежедневни телефонни контакти, като при
завръщането на бащата в България винаги ги взема при себе си, грижи се за тях,
купува им подаръци и др. С оглед на изложеното съдът намира, че личните
контакти на децата с техния баща биха им оказали положително въздействие и биха
спомогнали за тяхното правилно възпитание и израстване. В тази връзка съдът
съобрази и изразеното в съдебно заседание становище на детето С., че желае и за
в бъдеще да се вижда със своя баща. В тази връзка съдът намира, че на ответника
следва да бъде определен режим на лични контакти по отношение на всяко едно от
децата, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 09.00
часа в събота до 18.00 часа в неделя, с приспиване, един месец през лятото,
когато майката не е в платен годишен отпуск, както и по време на коледната и
пролетната ваканция на децата и през празнични дни, по допълнителна уговорка
между родителите. При определяне режима на лични контакти на бащата с децата
съдът съобрази и становището на социалния работник, изготвил социалния доклад
по делото, изразено в съдебно заседание, че е в интерес на децата определяне на
един по-разширен режим на лични контакти на родителя с тях.
При преценка на въпросите относно упражняването на
родителските права, местоживеенето на детето и режима на лични контакти, съдът
съобрази възпитателските качества на всеки един от родителите, полаганите до момента
грижи и отношението на всеки един от тях към децата, изразеното желание от
страна на детето за в бъдеще да живее при своята майка, привързаността на децата
към своя баща, както и материалните възможности на всеки един от родителите и
възможностите им за подкрепа от трети лица.
Съгласно разпоредбата на чл.142 от СК родителите
дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца. В тази връзка съдът
съобрази възрастта на децата, обичайно необходимото за деца на същата възраст,
нуждата от средства за храна, облекло,
учебници за детето С., помагала за интелектуално и културно развитие, както и
средствата, необходими за ежедневно посещение на училище и детска градина, техните
специфични потребности, доходите на родителите и обстоятелството, че и двамата
са в трудоспособна възраст. От материалите по делото и по-специално от изготвения
социален доклад се установява, че ответникът има собствена строителна фирма,
като към настоящия момент продължава да работи в Германия и пред социалния
работник е декларирал, че получава месечни доходи в размер на 2500 евро. Ищцата по първоначалния иск и ответница по
насрещния, видно от материалите по делото и от изготвения социален доклад, към
настоящия момент е безработна, но с оглед на обстоятелството, че същата до преди
шест месеца е била в Германия, където е работила, както и че е в трудоспособна
възраст следва да се приеме, че е в състояние да реализира доходи поне в размер
на законоустановената минимална работна заплата за страната. Поради изложеното, съобразявайки разпоредбата
на чл.27, т.2 от Конвенцията за правата на детето, която е ратифицирана от
Република България и е част от вътрешното ни право, съгласно която родителите
имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите способности и
финансови възможности условията за живот, необходими за развитието на детето, с
оглед на описаните нужди на всяко едно от децата от издръжка и очертаното
фактическо материално състояние на техните родители, съдът намира, че ежемесечната
издръжка по отношение на децата следва да бъде в размер 200 лева – по отношение
на детето С. и по 170 лева – по отношение на детето Селим. Съгласно
разпоредбата на чл.140, ал.3 от СК тази сума следва да се разпредели между
родителите, съобразно с възможностите им, като се вземат в предвид и
непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на децата от страна на майката
и получаваните от нея месечни помощи за дете. Имайки предвид изложеното относно
доходите на ответника, липсата на други задължения и доказани разходи от негова
страна, съдът намира, че същия следва да участва в издръжката със сумата в
размер на 110 лева по отношение на детето С. и със сумата от 90 лева по
отношение на детето Селим, който размер е съобразен с възможностите му и няма
да затрудни неговата собствена издръжка, а и съвпада с размера, поискан от
страна на ищцата в исковата молба. Останалата част от издръжката в размер на 90
лева по отношение на детето С. и 80 лева – по отношение на детето Селим, следва
да се поеме от майката, която ще продължи да полага непосредствените грижи по
отглеждането и възпитанието на децата. При определяне размера на издръжката
съдът съобрази и разпоредбата на чл.142, ал.2 от СК, съгласно която минималната
издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна
заплата, а съгласно Постановление на МС №300 от 10.11.2011 год., считано от 01.05.2012
год. е определен размер на минималната месечна работна заплата за страната в
размер на 290 лева.
С оглед на обстоятелството, че в последното
съдебно заседание по делото от страна на ищцата бе направен отказ от иска за
издръжка по отношение на периода преди 18.01.2012 год., поради постъпили
плащания от страна на ответника, то така определеният размер на издръжката е
дължим, считано от датата, от която се претендира, а именно 18.01.2012 год., ведно
със законната лихва върху всяка просрочена вноска, платима до 30-число на
текущия месец, до настъпване на законни причини, изменящи или прекратяващи
правото на издръжка.
По отношение задължението на съда да се произнесе
относно ползването на семейното жилище, съгласно разпоредбата на чл.56, ал.1 от СК съдът съобрази следното: В исковата молба е направено искане за предоставяне
ползването на семейното жилище на ищцата, като е посочено, че същото се намира
на адрес: гр.Шумен, ул****. Същото искане е направено и от страна на ответника
в предявения насрещен иск, като също моли посоченото по-горе жилище да бъде
предоставено за ползване на ищцата. От материалите по делото се установява, че
това е жилището, собственост на родителите на ищцата, поради което същото
следва да бъде предоставено за ползване на ищцата, която и понастоящем живее в
него, заедно с децата. В същото време съдът констатира, че ответникът го е
напуснал и няма претенции за неговото ползване.
Досежно фамилното име на ищцата, съдът съобрази
обстоятелството, че при сключване на гражданския брак същата е приела фамилното
име Х., а в настоящото производство прави искане да бъде възстановено
предбрачното й фамилно име *****. При преценка на този въпрос съдът взе предвид
разпоредбата на чл.53 от СК, съгласно която правото за възстановяване на
фамилното име е предоставено единствено на волята на съпруга, променил
фамилното си име при сключване на брака. За запазване носенето на брачното фамилно име или неговата промяна не е
необходимо съгласието на другия съпруг, дори законът не изисква и мнение от
негова страна по този въпрос. Поради изложеното, доколкото е налице изявление
от страна на ищцата, че желае след развода да възстанови предбрачното си
фамилно име *****, то настоящия състав намира, че искането в тази насока следва
да бъде уважено.
Доколкото никоя от страните не изразява претенции
за изплащане на издръжка помежду си, съдът намира, че не следва да се произнася
по този въпрос.
С оглед задължението на съда с решението си да
определи окончателен размер на дължимата държавна такса, като взе в предвид събраните
и обсъдени по делото доказателства досежно доходите на съпрузите, съдът намира,
че окончателния размер на дължимата държавна такса в настоящия случай следва да
бъде 50 лева. В същото време, доколкото от материалите по делото се установява,
че при завеждането на делото ищцата е внесла държавна такса в размер на 25
лева, а при завеждане на насрещния иск – ответникът е заплатил също 25 лева, то
същите не дължат заплащане на допълнителна държавна такса. В този смисъл съдът
съобрази и разпоредбата на чл.329, ал.1 от ГПК, съгласно която когато и двамата
съпрузи са виновни за разтрогването на брака, какъвто е настоящия случай, съдебните
разноски по делото остават в тежест на всеки един от тях, така, както са ги
направили. В същото време ответникът
следва да бъде осъден да заплати държавна такса върху определения размер на
издръжката по отношение на двете деца в размер на 288 лева.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът, с
оглед изхода от делото следва да заплати на ищцата направените от нея разноски
в размер на 500 лева, представляващи направени разноски за адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ
ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между Т.Ф.Х., с ЕГН**********, с
постоянен адрес:*** и Ф.И.Х., с ЕГН**********, с постоянен адрес:***, сключен с
Акт за граждански брак №054687 от 04.07.1999 год, като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че ВИНА за
дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат и двавата съпрузи.
ПРЕДОСТАВЯ
упражняването на родителските
права върху децата С. Ф.И., с ЕГН********** и С. Ф.И., с ЕГН********** на майката Т.Ф.Х., като определя РЕЖИМ НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ на бащата Ф.И.Х.
с всяко едно от децата всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 09.00
часа в събота до 18.00 часа в неделя, с приспиване, един месец през лятото,
когато майката не е в платен годишен отпуск, както и по време на коледната и
пролетната ваканция на децата и през празнични дни, по допълнителна уговорка
между родителите.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на децата С. Ф.И., с ЕГН********** и
С. Ф.И., с ЕГН********** при
тяхната майка Т.Ф.Х., с ЕГН********** ***.
ОСЪЖДА Ф.И.Х., с ЕГН********** да заплаща месечна
издръжка на малолетните си деца чрез тяхната
майка и законен представител Т.Ф.Х., с ЕГН**********, както следва: на детето С.
Ф.И. в размер на 110 /сто и десет/ лева месечно, а на детето С. – в размер на 90
/деветдесет/ лева месечно, считано 18.01.2012 год. до настъпване на законни
причини, изменящи или прекратяващи правото на издръжка, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска, платима до тридесето число от месеца, за
който се отнася.
ПРЕДОСТАВЯ
ползването на семейното жилище, находящо се на адрес: гр.Шумен, *****,
собственост на родителите на ищцата по първоначалния иск на ищцата по
първоначалния иск Т.Ф.Х., като констатира, че ответникът Ф.И.Х. го е напуснал.
След прекратяване на брака Т.Ф.Х. възстановява предбрачното си фамилно име *****.
ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавната такса по делото в размер
на 50 /петдесет/ лева, която е заплатена от страните изцяло.
ОСЪЖДА Ф.И.Х., с ЕГН********** да заплати по сметка на
ШРС сумата от 288 лева /двеста осемдесет и осем лева/, представляваща държавна
такса върху присъдената с решението издръжка.
ОСЪЖДА Ф.И.Х., с
ЕГН********** да заплати на ищцата по
първоначалния иск Т.Ф.Х., с ЕГН**********
сумата от 500 /петстотин/ лева, представляващи направените по делото разноски
за адвокатско възнаграждение.
На основание чл.242, ал.1 от ГПК допуска
предварително изпълнение на решението
само в частта относно присъдената издръжка.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: