Р Е Ш Е Н И Е
№……………………./……….01.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – гр. Варна, XXXIV състав, в открито съдебно заседание на дванадесети
декември през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
съдия: Е. Янакиева
при
секретаря Галина Владимирова, като разгледа докладваното от съдията адм.
дело № 665 по описа за 2022 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на
чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 172, ал. 5
от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба с вх.
№ 4366/17.03.2022 г., депозирана от Х.В.С., с ЕГН **********,***, чрез адв. М.П.
***, срещу принудителна административна мярка – преместване
на моторно превозно средство /МПС/, наложена от инспектор „Репатриране“ при
Общинско предприятие „Общински паркинги и синя зона“ при Община Варна и
обективирана в Констативен протокол № 0061110 от 19.02.2022 година.
В жалбата са изложени
твърдения, от които се установява, че жалбоподателят не оспорва фактическата
констатация, че на 19.02.2022 г. е паркирал лек автомобил марка Рено, с рег. №
В **** НВ на улица „О.“ в гр. Варна. Релевира довод, че вместо да се състави нарочен
административен акт, с който да се наложи ПАМ, в конкретния случай налагането й
е обусловено от издаден фиш серия ОВ № ********** в размер на 20 /двадесет/
лева. Сочи, че в района, в който е паркиран автомобила не е поставен неподвижен
знак, предупреждаващ принудителното преместване на пътното превозно средство,
както и такъв, според който е забранено спирането и престоя на МПС. Твърди също
така, че паркираният автомобил не е създавал опасност, нито е правил невъзможно
преминаването на другите участници в движението, поради което не е нарушил
правила за движение по пътищата. Въвежда искане за отмяна на наложената
принудителна административна мярка – принудително преместване на МПС. Релевира
довод, че отмяната на наложената принудителна административна мярка, открива
възможност за търсене на обезщетение по Закона за отговорност на държавата и
общините за вреди. Претендира присъждане на сторените съдебно-деловодни
разноски.
Ответникът – инспектор
„Репатриране“ при Общинско предприятие „Общински паркинги и синя зона“ при
Община Варна, чрез пълномощник, счита, че правилно и в изпълнение на
служебни задължения е репатриран
неправилно паркирания лек автомобил. Представя Заповед № 4957 от 26.11.2019 г.,
издадена от кмета на община Варна, ведно с инструкция за работата на дейността
„Репатриране на излезли от употреба МПС и неправилно паркирани“.
С Определение № 9132 от
18.10.2022 г., постановено по адм.д. № 8569/2022 г. по описа на ВАС на РБ,
съдебният състав се произнесъл, че жалбата
на Х.С. е допустима като подадена в срока по чл. 140, ал. 2 от АПК, тъй като
срокът за подаване на същата е удължен на два месеца. Предвид тези съображения
съдебният състав при ВАС на РБ е отменил Определение № 1416 от 09.05.2022 г., постановено
по адм.д. № 665/2022 г. по описа на Административен съд – Варна в частта по
отношение на оставената без разглеждане жалба от Х.С. и е върнал делото за продължаване
на съдопроизводствените действия по същата.
След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по
делото и становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по
чл.168 от АПК, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Предмет
на проверка за законосъобразност в настоящото производство е принудителна
административна мярка – преместване на лек автомобил марка Рено с рег. № В **** НВ, отразено в констативен протокол №
00611140/19.02.2022г., издаден от инспектор „Репатриране“ при Общинско
предприятие „Общински паркинги и синя зона“ – Р.К.. В него е направена
констатация, че около 17:45 часа в град Варна, на ул. „О.“ № 20 е паркирано
МПС Рено, червено с рег. № В **** НВ, в
зоната на действие на пътен знак В-27 и допълнителна табела Т-17, с което е
създадена опасност за останалите участници в движението. Поради това,
автомобилът е репатриран на основание чл.171, т.5 б.“А“ и б.„ Б“ от Закона за
движение по пътищата, във връзка със Заповед № 4957/26.11.2019г. на Кмета на
Община Варна. С последната кметът на
община Варна е оправомощил конкретни длъжностни лица, сред които и инспектор
„Репатриране“ при ОП “Общински паркинги и синя зона“, като им е възложил
функциите и правомощията, указани в чл.171 т.5 от ЗДвП за налагане на ПАМ, чрез
преместване на МПС, без знанието на неговия собственик. До собственика е отправено Уведомление, на
осн.чл.186 ал.3 от ЗДвП за извършеното нарушение, с което е уведомен, че му е
наложена глоба с фиш серия ОВ № ********** в размер от 20.00лв. В същото
уведомление е указан и реда за изплащане на глобата.
Видно от
фактура № **********/21.02.2022г., издадена от ОП Общински паркинги и синя зона
с получател Е.И.Н., стойността на услугите по разходи – репатриране и престой –
отговорно пазене е в общ размер от 47.00лв.
От представеното с молба
вх. № 5604/06.04.2022 г., от Е.Н. заверено
за вярност копие от свидетелство за регистрация част I за лек автомобил марка Рено с рег. № В **** НВ, се
установява, че като собственик е записан Х.В.С.. Към същата молба е представено
и пълномощно, с което собственикът на същото
МПС я упълномощава да го управлява.
От обясненията на
изслушания по делото свидетел Е.И.Н., намираща се във фактическо съжителство с
жалбоподателя се установява, че тя е паркирала автомобила, но не на адрес ул. „О.“
20, а в ляво на същата улица, по посока бул.Сливница, точно под оградата на
училище „Пенчо Славейков“. Според нея, в Констативния протокол е посочен
адм.адрес на ул.“О.“ № 20, защото той се намира най-близко до мястото, на което
бил паркиран автомобилът. Твърди, че както на датата, в която е установено
нарушението, така и към този момент, там не е поставен знак, с който са
забранени престоя и паркирането на автомобили.
С оглед
установеното от фактическа страна и извършената служебна проверка в изпълнение
на задължението по чл. 168 от АПК съдът формира следните правни изводи:
С
разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от ЗДвП законодателят предоставя възможност
на собствениците или на администрацията, управляваща пътя, да определя
длъжностни лица, които да преместват или да нареждат да бъде преместено
паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично
оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от
него водач. В настоящия случай
участъкът от пътя, на който е наложена ПАМ, безспорно е общинска собственост - § 7, т. 7 ЗМСМА, т. е. собственикът на пътя трябва да
определи длъжностните лица, които могат да прилагат принудителната мярка.
Собственикът на пътя - общината, чрез своя орган на местното самоуправление -
общинският съвет, е предоставил на кмета на общината правомощието да определи
длъжностните лица, които да прилагат принудителната административна мярка по чл. 171, т. 5 от ЗДвП - чл. 5 от Наредбата за принудително
преместване на ППС с техническо средство „паяк“ на територията на община Варна,
приета от Общинския съвет.
В изпълнение на задължението си кметът на
община Варна със Заповед № 4957 от 26.11.2019 г., е определил длъжностните
лица, които могат да налагат ПАМ, сред които е и инспектор „Репартриране“ при
ОП “Общински паркинги и синя зона“. Предвид това установяване, съдът приема, че
принудителната административна мярка - преместване на моторно превозно средство
/МПС/, наложена от инспектор „Репатриране“ при Общинско предприятие „Общински паркинги
и синя зона“ при Община Варна – Р.К. и обективирана в Констативен протокол №
0061110 от 19.02.2022 година, е наложена от компетентен орган.
За
налагането на принудителна административна мярка – принудително преместване на
МПС, в разпоредбата на чл. 171, т. 5 от ЗДвП законодателят е предвидил две
хипотези, а именно: б. „А“ - „преместване на паркираното пътно превозно
средство без знанието на неговия собственик или на упълномощен от него водач, когато
превозното средство е паркирано правилно, но обстоятелствата налагат неговото
преместване“ и б. „Б“ - „в нарушение на правилата за движение на места,
обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване
на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави
невъзможно преминаването на другите участници в движението“.
В настоящия случай административният орган налага ПАМ на
основание чл. 171, т. 5, б. „А“ и б. „Б“ от ЗДвП. На първо място, посочването
на две различни хипотези за извършено нарушение, представлява нарушение на
административнопроизводстените правила за издаване на индивидуалния
административен акт, визирани в чл. 59, ал. 2 от АПК. От друга страна, в
конкретния случай, не се доказа от ответника по безспорен и категоричен начин
което и да е от двете посочени нарушения.
В
констативния протокол е посочено, че лекият автомобил е паркиран на
административен адрес гр. Варна, ул. „О.“ № 20. От снимковия материал, приложен
към административната преписка по делото е видно, че автомобилът се е намирал
до оградата на училище „Петко Р. Славейков“, от лявата страна на
ул.“Обороще“ по посока на движение бул.“Сливница“, между двете Т-образни
кръстовища, в които се пресичат ул.“Генерал Радко Димитриев“ и ул.“О.“. Мястото
на паркиране действително няма административен адрес, но след проверка с
публикуваната в интернет карта на гр.Варна с улици и административни адреси се
установява, че административният адрес, посочен в Констативния протокол се намира
в обратната посока на ул. „О.“, от нейната дясна страна по посока бул.
„Владислав Варненчик“. Тоест, установява се, че в констативния протокол е
посочена различна от действителната фактическа обстановка, доколкото според
описаното в протокола местоположение, следва автомобилът да е паркиран в
близост до сградата на ъгъла, където се пресичат ул. „О.“, посока бул.
„Владислав Варненчик“, и ул. „Генерал Радко Димитриев“, посока ул. „Дрин“,
която именно е обозначена с административен адрес ул.“О.“ № 20.
На
следващо място в мотивите за налагане на ПАМ – принудително преместване на МПС,
изложени в констативния протокол е отразено, че автомобилът е бил паркиран в
зона на действие на знак В27 – „Забранени са престоят и паркирането“.
При
извършена справка в сайта на Община Варна относно Генералния план за
организация на движението на територията на община Варна (общодостъпен за всички),
както и от представения снимков материал, приобщен към административната
преписка /л. 7/ е видно, че при влизане от бул. „Сливница“ по ул. „О.“ е
поставен знак В27 – „Забранени са паркирането и престоят“ заедно с табела Т17 – „Зона контролирана от
техническо средство тип „Паяк“.
Съгласно
разпоредбата на чл. 50, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗДвП – Забраните,
въведени с пътни знаци В20, В24, В25, В27, В28 и В30, важат до следващото
кръстовище или до знак, който ги отменя, или на разстояние, указано с
допълнителна табела Т2. Легалното определение на понятието „кръстовище“ е
разписано в § 1, т. 8 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП, което гласи, че
кръстовище е място, където два или повече пътя се пресичат, разделят се или се
събират на едно място.
Както се
установи по-горе, автомобилът е паркиран след първото кръстовище, до което
действие има поставеният в началото на ул.О. от към бул.“Сливница“, знак В27.
От друга
страна, установява се, че по ул.“О.“ в посока бул.“Сливница“, на Т-образното
кръстовище с ул.“ Съби Динчев“ от дясната страна е поставен още един знак В27 –
„Забранени са престоят и паркирането“, чието действие е от това кръстовище до
кръстовището с бул. „Сливница“. Както се установява от снимковия материал, процесният
автомобил е спрян преди това Т-образно кръстовище, тоест в зона, в която и този
втори знак не произвежда действие.
В
констативния протокол е записано още, че пътното превозно средство е паркирано
по начин, който създава опасност за останалите участници в движението.
Съгласно § 6, т. 28 от ДР на ЗДвП, „участник в движението“ е всяко лице, което
се намира на пътя и със своето действие или бездействие оказва влияние на
движението по пътя. Такива са водачите, пътниците, пешеходците, както и лицата,
работещи на пътя. От приложените към административната преписка снимки се
установява, че лекият автомобил, собственост на Х.С. е паркиран на място, което
по никакъв начин не създава опасност или осуетява преминаването на останалите
автомобили. Той е паркиран в колона заедно с много други автомобили от лявата
страна на ул.“О.“, където не е поставен знак В27.
В
обобщение, от ангажираните от ответника доказателства не се установява по
безспорен и категоричен начин нито, че репатрираният автомобил е бил паркиран в
район, в който са забранени престоят и паркирането, нито, че е създавал
опасност за останалите участници в движението. При това установяване,
репатрирането на автомобила на осн.чл.171 т.5 б.“Б“ от ЗДвП е
незаконосъобразно, тъй като не се констатират нито една от трите регламентирани
в този текст предпоставки, които обуславят налагането на ПАМ. Пътното превозно средство не
е било паркирано в нарушение на правилата
за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за
принудително преместване на паркирано превозно средство.
Настоящият
съдебен състав стига до извод, че гореописаните нарушения на
административнопроизводствените правила са съществени, тъй като са довели до
неправилно приложение на материалния закон.
Анализът на гореизложената
регламентация в аспекта на възраженията, изложени в жалбата и събраните по
делото доказателства обосновават извод за основателност на жалбата и
незаконосъобразност на наложената принудителна административна мярка,
обективирана в Констативен протокол № 0061110 от 19.02.2022 г., съставен от
инспектор „Репатриране“ при Общинско предприятие „Общински паркинги и синя
зона“ – Варна.
При този изход на спора и на основание чл.
143, ал. 1 от АПК, жалбоподателят има право да му бъдат присъдени сторените по
делото съдебно-деловодни разноски, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение и държавна такса. Представен е договор за правна защита и
съдействие, в който е записано 400/четиристотин/лева адвокатско
възнаграждение, като начин на плащане е посочено основание - чл. 38, ал. 1, т.
3 от Закона за адвокатурата. Според тази разпоредба, адвокатът може да
оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на роднини, близки или на друг
юрист. Независимо от възникналото право на присъждане в конкретния случай,
обусловено от крайния резултат в производството, доколкото по делото жалбоподателя
и неговия процесуален представител не са ангажирали доказателства, сочещи на
някоя от хипотезите, посочени в чл.38 ал.1 т.3 от ЗА, искането за присъждане на
възнаграждение за осъщественото процесуално представителство, е неоснователно
по арг.чл.38 ал.2 от с.з. Според тази разпоредба, само в случаите на чл.38 ал.1
от ЗА, при осъществено безплатно представителство, възниква правото на
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл.
172, ал.2 предп. второ от
АПК, Административен съд -
Варна,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ принудителна административна мярка, обективирана в констативен протокол №
0061110 от 19.02.2022 г., съставен от инспектор
„Репатриране“ при Общинско предприятие „Общински паркинги и синя зона“ – Варна.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв.М.П. - процесуален
представител на Х.В.С. за присъждане на адвокатско възнаграждение, на осн.чл.38
ал.1 т.3 ЗА.
Решението
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: