Р Е Ш Е Н И Е
№150
гр. Враца 18.05.2023
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, касационен
състав, в публично съдебно заседание на 25.04.2023 г. /двадесет и пети април
две хиляди двадесет и трета година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВИЯ ЖИТАРСКА
ТАТЯНА КОЦЕВА
при секретаря МАРГАРИТКА
АЛИПИЕВА и с участието на прокурора
ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия ЖИТАРСКА КАН дело № 94 по описа на АдмС
– Враца за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл.от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на „А. Б. И.“ ООД, с ЕИК ******,
депозирана чрез пълномощник адв. М. С., против Решение № 341/10.11.2022 г.,
постановено по АНД № 479/2022г. по описа на Районен съд – Враца, с което е
потвърдено НП № 06-2200033/13.05.2022 г., издадено от Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ – гр. Враца. С потвърдения санкционен акт на дружеството
касатор е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
1 500,00 лева за нарушение на чл. 62, ал. 1 КТ, вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ.
В касационната жалба се твърди, че оспореното решение е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано, поради постановяването му в нарушение на материалния и
процесуалния закон. Релевирани са доводи за неправилно формирани от районния
съд изводи за липса на нарушения на процедурата по съставяне и връчване на
АУАН, респективно на издаденото НП, както и неправилно е заключението на съда
за престиране на работна сила, базирано единствено на показанията на
служителите от ИТ и попълнена декларация от лицето, която няма правна стойност.
Иска се отмяна на решението и постановяване на друго,
с което НП да бъде изцяло отменено.
В с.з. касаторът редовно призован не се представлява. От процесуалния
представител на същия е депозирана писмена молба за даване ход на делото в
отсъствие на представител на дружеството касатор, а по съществото на спора
изцяло поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Прави
възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение.
Ответникът - Дирекция “Инспекция по труда“
гр.Враца, чрез процесуалния си представител ст.ю.к. М.К. в с.з. и представена
по делото писмена защита изразява становище с подробни аргументи за
неоснователност на касационната жалба, а оспореното решение намира за правилно,
обосновано и законосъобразно и моли да бъде оставено в сила. Претендира
разноски за юрисконсутско възнаграждение.
Участващият по делото прокурор от ОП - Враца дава заключение за допустимост,
но неоснователност на касационната жалба. Намира, че не е нарушено правото на
защита, тъй като е налице надлежно упълномощаване на лицето, представило
документи от името на дружеството, във връзка с изясняване на обстоятелствата
по случая. Деянието е доказано с писмени доказателства и гласни доказателства,
които установяват извършването на конкретни строителни дейности, доказващи
трудови правоотношения. Отправя искане решението да бъде оставено в сила.
По делото не са
представени нови писмени доказателства за установяване на касационните
основания.
Административен съд -
Враца, в настоящия касационен състав, след преценка на доказателствата по делото
и във връзка с доводите на страните намира, че касационната жалба е
подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок
по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно
обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима. Разгледана по
същество е неоснователна по следните съображения:
Предмет на касационен
контрол за законосъобразност е Решение № 341/10.11.2022 г., постановено по АНД
№ 479/2022г. по описа на Районен съд – Враца, с което е потвърдено НП №
06-2200033/13.05.2022 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по
труда“ – гр. Враца, като с последното на дружеството касатор, в качеството му
на юридическо лице - работодател за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1 КТ,
вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ и на основание чл. 414, ал. 3 КТ е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500 лева.
За да потвърди
оспореното НП, въззивният съд е приел в решението си, че АУАН е съставен при
спазване на предвидената в чл. 40 и чл. 43 ЗАНН процедура и съдържа предвидените в чл. 42 ЗАНН
реквизити. НП е издадено в съответствие с изискванията на чл. 57, ал. 1 ЗАНН,
като описаното в него нарушение кореспондира изцяло с описанието, направено в
АУАН. И двата документа са издадени от компетентни органи, като в тях
достатъчно подробно са описани обстоятелствата, при които са извършени
нарушенията и начина на констатиране на същите, подробно и точно е описана
правната им квалификация, както и кой текст от кой закон е нарушен. Описанието,
така както е направено по никакъв начин не накърнява правото на нарушителя да
разбере срещу какво именно нарушение да организира защитата си. Правната
квалификация е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на
административното нарушение, като са спазени сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3
от ЗАНН.
При преценката за
съответствието на процесното НП с материалния закон, във връзка с представените
по делото доказателства, РС е приел за установено, че оспорващото дружество е
имало качеството на работодател по смисъла на § 1., т. 1 от ДР на КТ и като не
е сключило трудов договор с лицето Б. С. Г., което е заварено да извършва
строителни дейности в обекта като „*“ и полага работна сила при установено
работно време, седмична почивка и уговорено трудово възнаграждение, с което е
извършено именно нарушението по чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ. Съответна
на така квалифицираното нарушение е и санкцията по чл. 414, ал. 3 от КТ, която
приложена в минималния предвиден размер е достатъчна за постигане на целите по
чл. 12 от ЗАНН.
Решението е валидно и
допустимо, постановено в съответствие с доказателствата и при правилно
приложение на материалния закон. Наведените с касационната жалба доводи за
противното са неоснователни.
Въззивният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното
следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване
на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело,
при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и
анализ на доказателствената съвкупност и не е допуснал нарушения на
съдопроизводствените правила. Събрани са необходимите и относими доказателства,
за чието съществуване са налице данни по делото и въз основа на тяхното
обсъждане поотделно и съвкупно правилно е установена фактическата обстановка.
Направеното от дружеството
касатор и пред въззивната инстанция възражение за допуснати нарушения в
процедурата по ангажиране на административнонаказателната му отговорност на посоченото
в НП правно основание, е обсъдено в решението и мотивирано е прието за
неоснователно от районния съд, който извод се споделя в пълнота и от
касационната инстанция.
Споделят се също така
изводите относно компетентността на актосъставителя и наказващия орган, както и
за доказаността на визираното в НП административно нарушение на
посоченото правно основание, като тези изводи са мотивирани въз основа на
приобщените и подробно обсъдени по делото безпротиворечиви доказателства и са в
съответствие с повелята на закона. Напълно неоснователни са доводите в
касационната жалба, че дружеството няма качеството на работодател по отношение
на установеното в момента на проверката лице, домогвайки се да докаже
гражданско правни отношения, както и че за установяване на това обстоятелство
са взети единствено показанията на служител в Инспекция по труда – Враца,
игнорирайки факта, че завареното да полага труд в обекта лице, собственоръчно е
попълнило декларация, в която посочва всички белези индивидуализиращи трудовоправно
отношение с дружеството. Лицето е информирано, че предоставя тези данни за
целите на съвместни проверки от компетентните контролни органи, както и че при
посочване на неверни такива носи наказателна отговорност.
Правилно в решението не е изследван въпроса за субективната страна на
нарушението, доколкото отговорността на юридическото лице е обективна и
безвиновна. Наложената
санкция е в минимално предвидения в закона размер и на основание чл. 27, ал. 5
от ЗАНН не подлежат на допълнително редуциране от съда, като е неприложимо действието на чл. 415в от КТ за маловажно нарушение,
доколкото в ал. 2 от същата разпоредба законодателят изрично е изключил
приложението ѝ, по отношение на нарушения по чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и ал. 2.
Факти, обстоятелства и доказателства, оборващи констатациите отразени в
АУАН и НП, а оттам и за различни правни изводи на въззивния съд не са посочени
и представени от касатора. Това, че изразява недоволство от издаденото НП и
счита същото за незаконосъобразно,
настоящият касационен състав счита за израз на правото му на защита, а
не релевантен към случая факт.
При извършената служебна касационна проверка не се установяват основания за
отмяна на обжалвания съдебен акт. Районният съд е постановил валидно, допустимо,
обосновано и правилно решение, в съответствие с приложимия материален закон,
преценявайки всички събрани в хода на производството доказателства, без да
игнорира или анализира превратно което и да е от тях, което настоящата
касационна инстанция възприема напълно.
По изложените съображения, касационната жалба е неоснователна, а оспореното
решение е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора и своевременно направено искане за юрисконсултско
възнаграждение от процесуалния представител на ответника на същия следва да
бъде присъдено такова в размер определен в чл. 37 от
Закона за правната помощ /ЗПП/ и чл. 25, ал. 1
от Наредба за заплащане на правната помощ, съгласно препращащата
разпоредба на чл. 63д ЗАНН,
който съобразно фактическата и правна сложност на делото съдът определя в
размер на 100 лева.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, вр. чл. 63в ЗАНН
Административен съд – Враца
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 341/10.11.2022 г., постановено по АНД № 479/2022 г. по описа на
Районен съд – Враца, с което е потвърдено НП № 06-2200033/13.05.2022 г.,
издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Враца.
ОСЪЖДА „А. Б. И.“ ООД, с ЕИК ******, да заплати на Дирекция "Инспекция по
труда" гр. Враца разноски по делото в размер на 100 /сто/ лева за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.