О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …………../……………..2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: Т. МАКАРИЕВА
МЛ. С. ТАНЯ КУНЕВА
като разгледа
докладваното от съдия Макариева
въззивно гражданско дело № 1785 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба
с вх. № 35387/03.12.2018 г., подадена от И.Б.Д., чрез адв. Т.З., с искане да бъде изменено в частта за разноските
Решение № 1963/21.11.2018 г. по настоящото дело, като бъдат присъдени в пълен
размер претендираните от молителя такива за
първоинстанционното производство, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, насрещната страна Б.Г.Г.
и В.Г.Б., чрез адв. П.С., прави възражение за
прекомерност на претендираните разноски, като сочи,
че такова е направено още пред ВРС.
За да се произнесе, настоящият състав съобрази:
Молбата за изменение на решението в частта за разноските е заявена в законоустановения
срок и изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Производството пред Варненския окръжен съд е образувано
по въззивна жалба от И.Б.Д., подадена чрез процесуален
представител адв. Т.З., срещу Решение № 2259/21.05.2018 г., постановено по гр.
дело № 3676/2017 год. по описа ВРС.
С Решение № 1963/21.11.2018 г. на ВОС е отменено
обжалваното първоинстанционното решение, с което се отхвърля предявения от И.Б.Д.
срещу Б.Г.Г. и В.Г.Б. иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК, за приемане за установено в отношенията между страните, че ответниците не са собственици на поземлен имот пл. № 171,
находящ се в гр. Аксаково, м. „Вълчан чешма“, по неодобрен кадастрален и
регулационен план на с. Аксаково, при граници: път и имоти с пл. №№ 170, 172,
173 и 174, за който по проект за ПНИ на м. „Вълчан чешма“, гр. Аксаково, е
предвиден НИ № 509.1743, с площ от 1000 кв.м., при съседи: НИ №№ 509.2126,
509.2068, 509.2065 и 509.1729, на основание
чл. 124, ал. 1 ГПК и се осъжда И.Б.Д. да заплати на Б.Г.Г. и В.Г.Б. сума от 735.40 лева, представляваща направените
пред ВРС съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. и вместо
него е признал за установено в отношенията между И.Б.Д. и ответниците Б.Г.Г. и В.Г.Б., че Б.Г.Г. и В.Г.Б. не са собственици на поземлен имот пл. № 171,
находящ се в гр. Аксаково, м. „Вълчан чешма“, по неодобрен кадастрален и
регулационен план на с. Аксаково, при граници: път и имоти с пл. №№ 170, 172,
173 и 174, за който по проект за ПНИ на м. „Вълчан чешма“, гр. Аксаково, е
предвиден НИ № 509.1743, с площ от 1000 кв.м., при съседи: НИ №№ 509.2126,
509.2068, 509.2065 и 509.1729, на основание
чл. 124, ал. 1 ГПК.
С решението си въззивният съд е присъдил в
полза на И.Б.Д. разноски за въззивното производство в
размер на 428 лв.
Искането за присъждане на разноски е направено
своевременно от И.Б.Д. с предявяването на иска пред първата инстанция и с подаването на
въззивната жалба пред ВОС.
Съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК пред
ВРС (л. 285-286), страната претендира разноски за първоинстанционното
разглеждане на делото в размер на 2064,50 лв., включващи 757,50 лв. заплатени
съдебно-деловодни разноски, 107,00 лв. разноски за събиране на доказателства и
1200,00 лв. адвокатско възнаграждение. Съобразно представените по делото
платежни документи, се установява извършването на разноски, както следва:
заплатени пред ВРС държавни такси за производството, за удостоверения и
депозити за вещи лица възлизащи в общ размер на 757,50 лв., заплащането на
които е удостоверено със съответните платежни документи; заплатени такси за
снабдяване с документи от съответните общини, възлизащи в размер на 107,00
лева, извършването на които е удостоверено с платежни документи. По отношение
на заплатеното адвокатско възнаграждение, са представени договори за правна
защита и съдействие, удостоверяващи договорено адвокатско възнаграждение в
размер на 1200,00 лева. Представените са платежни документи (съответно на лист
274, 276 и 290), удостоверяващи заплащане по банков път на адвокатско
възнаграждение в размер на 300,00 лева. Не са ангажирани доказателства за
реално извършване на разноски по делото посредством заплащане на пълния
договорен размер на адвокатското възнаграждение. Съдът приема, че за
първоинстанционното разглеждане на делото И.Б.Д. е доказала извършването на
разноски в размер на 1164,50 лева.
Пред въззивната инстанция
въззивницата И.Д., съгласно списък по чл. 80 от ГПК
е претендирала разноски в размер на 428,00 лева, включващи 25,00 лв. държавна
такса, 400,00 лв. адвокатско възнаграждение и 3,00 лв. такса за банков превод.
Извършването на разноски в претендираните размери е
удостоверено посредством приложените платежни документи.
Пред въззивната инстанция насрещната страна е
направила възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК, което настоящият
състав счита за неоснователно, съобразно цената на разглежданите искове,
тяхната фактическа и правна сложност, продължителността на процеса и обема на
извършените процесуални действия.
Съобразно
изхода на спора, съставът на ВОС приема, че на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, въззивницата (ищца) И.Б.Д. има
право на разноски за разглеждането на делото пред двете съдебни инстанции,
които възлизат в общ размер на 1592,50 лева. С въззивното решение са присъдени разноски в размер
на 428,00 лева, поради което следва да бъде присъдена в полза на въззивницата разликата между пълния размер на дължимите
разноски и присъдените такива, възлизаща на 1164,50 лева.
Молбата по чл. 248 от ГПК е основателна до посочения размер и решението следва да се измени
в частта за разноските.
С изложените мотиви, на основание чл. 248, ал. 3
от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 248 от ГПК, Решение № 1963/21.11.2018 г.,
постановено по в. гр. дело № 1785/2018 г. по описа на ВОС в частта за разноските,
като:
ОСЪЖДА Б.Г.Г., ЕГН **********,*** и В.Г.Б., ЕГН **********,***
да заплатят на И.Б.Д., ЕГН **********,*** допълнитено сума в размер на 1164,50 лева, представляваща
разликата между присъдените с Решение № 1963/21.11.2018 г. разноски в размер на
428,00 лева до пълния размер от 1592,50 лева на дължимите такива за производството
пред ВРС и ВОС, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на И.Б.Д., чрез адв. Т.З., по реда на
чл. 248 от ГПК, за изменение в частта за разноските на Решение № 1963/21.11.2018 г., постановено по
в. гр. дело № 1785/2018 г. по описа на ВОС посредством присъждане на разноски
за първоинстанционното разглеждане на делото за горницата над присъдените
1164,50 лева до пълния претендиран размер от 2064,50
лева.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен
касационен съд, в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.