Решение по дело №2123/2020 на Районен съд - Шумен

Р Е Ш Е Н И Е

260183/17.12.2020г.

 

 

№                                                      17.12.2020 г.                                               гр. Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският районен съд, седемнадесети състав

На единадесети декември през две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                                       Председател: Надежда Кирилова

Секретар: Т.Д.

Като разгледа докладваното от районния съдия

АНД № 2123/2020 г. по описа на ШРС,

За да се произнесе взе предвид следното:

 

            Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

            Обжалвано е наказателно постановление № ЗЖ - 55/06.11.2020 г. на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните - гр. Шумен, с което на основание чл. 469,  ал. 1 от Закона за ветиринарномедицинската дейност /ЗВД/ на С.А.В., ЕГН **********, с адрес: ***, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лв. /четиристотин лева/ за нарушение по чл. 469,  ал. 1 от ЗВД. Жалбоподателката моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно, като излага подробно доводите си за това в жалбата.

В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, се явява лично и с упълномощен процесуален представител, като поддържат жалбата на изложените в нея съображения, а в пледоарията си излагат и допълнителни мотиви в тази насока. Освен това претендира да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение.

Процесуалният представител на Областна дирекция по безопасност на храните -              гр. Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН оспорва жалбата, като в съдебно заседание излага подробни съображения в тази насока. Освен това претендира да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН.

            Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

            Разгледана по същество жалбата е частично основателна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателката С.А.В. е собственичка на кравеферма с рег. № 9783-0137, находяща се в селскостопанския двор на с. Каменяк, обл. Шумен, в която се отглеждали крави и телета. Животновъдния обект е регистриран по реда на чл. 137 от Закона за ветиринарномедицинската дейност и притежава издадено удостоверение № 17/22.03.2018 г. Жалбоподателката В. притежава ½ идеална част от имота, разположен в ПИ 272, по плана на селскостопанския двор в с. Каменяк, обл. Шумен. 

При извършена проверка на 14.08.2020 г. в животновъдния обект, стопанисван от жалбоподателката В. по спазване на законодателството за ветиринарномедицинската дейност от компетентни длъжностни лица към Областна дирекция по безопасност на храните - гр. Шумен от страна на жалбоподателката В., било констатирано, че последната ползва източната половина от обора, като кравефермата не била обособена като самостоятелна единица, както и липсвали ясни граници на собствеността и площта, върху която била позиционирана кравефермата с всички прилежащи помещения, дворчета и спомагателни сгради, осигуряващи правилното и законно функциониране на дейността в регистрираната кравеферма. Било установено също, че в западната част на обора било допуснато присъствието на животни, собственост на Б.Н., които не били част от животновъдния обект на С.В.. Освен това, компетентни длъжностни лица констатирали, че имота в нарушение на разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 5 от Наредба № 44/20.04.2006 г. не бил ограничен по начин, осигуряващ безопасността на обекта и здравното благополучие и защита на животните, понеже липсата на ограда, възпрепятстваща влизането на други животни и хора, водела до риск за изпълнение на необходимите мерки за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болести по животни, зоонози и токсикоинфекции при хората, както и не осигурявала висока степен на биосигурност в животновъдния обект и водела до риск от възникване на заболяване и разпространението му в други животновъдни обекти. Резултатите от проверката били подробно обективирани в Констативен протокол за извършена проверка на основание чл. 129 от ЗВД и чл. 130 от ЗВД от 14.08.2020 г. Впоследствие с Предписание № 11 от 14.08.2020 г. на нарушителката били дадени конкретни предписания на основание   чл. 131, ал. 2, т. 1 от Закона за ветиринарномедицинската дейност и чл. 23, т. 2 от Закона за агрохранителната верига. В т. 1 от същите било указано в срок до 30.09.2020 г.: „Животновъдния обект да се огради и обособи по начин, осигуряващ безопасността на обекта и здравното благополучие на животните, като с това да не се позволява свободен достъп на хора и други животни, с което да се покрие изискването на чл. 4, ал. 1, т. 5 от Наредба № 44/20.04.2006 г. /посл. изменение 17.01.2020 г./. Цитирания констативен протокол за извършената на 14.08.2020 г. и Предписание № 11/14.08.2020 г., били предявени на нарушителката, но В. отказала да ги подпише, удостоверено с подписа на свидетел.

След изтичане на указания срок - 30.09.2020 г. и с оглед извършване на проверка за изпълнение на предписанието, на 07.10.2020 г. била извършена нова проверка от компетентни длъжностни лица към Областна дирекция по безопасност на храните -                гр. Шумен. При посещение на животновъдния обект, собственост на жалбоподателката С.В. било констатирано, че жалбоподателката В. не е изпълнила даденото ѝ задължително предписание, обективирано в т. 1 на Предписание № 11 от 14.08.2020 г., като животновъдния обект не е ограден и обособен по начин, осигуряващ безопасността на обекта и здравното благополучие на животните, като с това да не се позволява свободен достъп на хора и други животни съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1,  т. 5 от Наредба № 44/20.04.2006 г., със срок за изпълнение 30.09.2020 г. Резултатите от проверката били подробно обективирани в Протокол за извършена проверка на основание чл. 129 от ЗВД и чл. 130 от ЗВД от 07.10.2020 г. Въз основа на установените факти, впоследствие - на 14.10.2020 г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 0000569, като актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл. 469, ал. 1 от Закона за ветиринарномедицинската дейност /ЗВД/. Актът е бил съставен в присъствие на нарушителката, като последната отказала да го подпише. Впоследствие, жалбоподателката не се е възползвала и от законното си право и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е депозирала допълнителни писмени възражения. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № ЗЖ - 55/06.11.2020 г. на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните - гр. Шумен, с което на основание чл. 469,  ал. 1 от Закона за ветиринарномедицинската дейност /ЗВД/ на С.А.В., ЕГН **********, с адрес: ***, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лв. /четиристотин лева/ за нарушение по чл. 469,  ал. 1 от ЗВД. На 16.11.2020 г. жалбоподателката В. получила препис от наказателното постановление, видно от приложената обратна разписка.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя Н.Х.Ю. и свидетеля Р.С.Х. – свидетел на установяването на нарушението и на съставянето на акта за установяване на административно нарушение, както и от присъединените на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени доказателства. При преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Н.Ю. и Р.Х. съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото са присъствали по време на извършване на проверката на жалбоподателката и пресъздават пряко възприетите от тях факти и обстоятелства касателно неизпълненото предписание. Освен това показанията им са последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства. Още повече, доколкото посочените свидетели не са се намирала в никакви особени отношения с нарушителката, от които да извлича ползи от твърденията си, същите не може да се считат за заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.

            При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Наказателното постановление № ЗЖ - 55/06.11.2020 г. е издадено от компетентен орган - от Директора на Областна дирекция по безопасност на храните - гр. Шумен, на основание разпоредбата на чл. 472, ал. 2 от Закона за ветиринарномедицинската дейност, съобразно която директорите на ОБДХ осъществяват правомощия на административнонаказващ орган по смисъла на чл. 47, ал. 2 от ЗАНН. При извършената проверка настоящията съдебен състав не намери в административнонаказателното производство да са били ограничени процесуалните права на дружеството - жалбоподател и същото е имало възможността да упражни правото си на защита в пълен обем. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени на нарушителя. Притежават необходимото съдържание по чл. 42 от ЗАНН и чл. 57 от ЗАНН.

Производството е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Не се спори между страните по делото, че по време на извършена проверка на 14.08.2020 г. в животновъдния обект, стопанисван от жалбоподателката В., от компетентни длъжностни лица към Областна дирекция по безопасност на храните -                гр. Шумен било установено, че имота не бил ограничен по начин, осигуряващ безопасността на обекта и здравното благополучие и защита на животните, понеже липсвала ограда, възпрепятстваща влизането на други животни и хора в нарушение на разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 5 от Наредба № 44/20.04.2006 г. В тази връзка с Предписание № 11 от 14.08.2020 г. на нарушителката било дадено задължително предписание на основание чл. 131, ал. 2, т. 1 от Закона за ветиринарномедицинската дейност и чл. 23, т. 2 от Закона за агрохранителната верига, в срок до 30.09.2020 г.: „Животновъдния обект да се огради и обособи по начин, осигуряващ безопасността на обекта и здравното благополучие на животните, като с това да не се позволява свободен достъп на хора и други животни, с което да се покрие изискването на чл. 4, ал. 1, т. 5 от Наредба № 44/20.04.2006 г. /посл. изменение 17.01.2020 г./. Цитирания констативен протокол за извършената на 14.08.2020 г. и Предписание № 11/14.08.2020 г., били предявени на нарушителката, но В. отказала да ги подпише, удостоверено с подписа на свидетел.

По време на втората проверка на 07.10.2020 г. в животновъдния обект, собственост на жалбоподателката С.В., както става ясно от материалите по делото и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя Н.Х.Ю. и свидетеля Р.С.Х. тези предписания не са били изпълнени.

Ето защо, съдът намира, че от всичко изложено до тук се доказва по безспорен начин, че жалбоподателката В., като не е изпълнила даденото ѝ с           Предписание № 11 от 14.08.2020 г., задължително предписание чрез бездействието си е осъществила от обективната страна посоченото в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление нарушение.

За това нарушение административно-наказателната разпоредба на чл. 469,  ал. 1 от Закона за ветиринарномедицинската дейност предвижда административно наказание “глоба” в размер от 200 лв. до 1 000 лв., а при повторно нарушение - от 400 лв. до 2 000 лв. за лице, което не изпълни предписание на ветеринарномедицински контролен орган, издадено в кръга на правомощията му по този закон или наложена мярка по чл. 138 от Регламент (EС) 2017/625.

Съдът намира, че по отношение на това деяние административно-наказващият орган правилно е издирил приложимия закон, като правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно санкционната норма на чл. 469,  ал. 1 от Закона за ветиринарномедицинската дейност. При индивидуализацията на наказанието, административно-наказващият орган е съобразил факта, че деянието е извършено след като дружеството е било наказано с наказателни постановления за други по вид нарушения, поради което е наложил наказание в размер над минималния, предвидения в разпоредбата на чл. 469, ал 1 от ЗВД. В същото време обаче настоящият състав намира, че наложеното на жалбоподателка наказание не е правилно индивидуализирано. Въпреки наличието и на други наказателни постановления за деяния, различни с настоящото, доколкото не е отбелязано наказателните постановления дали са влезли в сила преди извършване на настоящото деяние, то сами по себе си не могат да обосноват налагане на санкция над минималния, предвиден в закона размер. В този смисъл съдът като съобрази тежестта на нарушението, липсата на съпътстващи нарушението обществено-опасни последици и други обстоятелства, обуславящи завишена обществена опасност на деянието или на дееца, счита за справедливо санкцията на нарушителката за това нарушение да бъде намалена в размер на минималния, предвиден в закона, а именно 200 лева. 

Липсата на мотиви за определяне на размера на санкцията не е особено съществено нарушение, обуславящо отмяната на атакуваното наказателното постановление, а е само предпоставка за евентуална ревизия на размера на наказанието.

С оглед на всичко изложено съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено, като наложеното на нарушителката административно наказание „глоба“ бъде намалено от 400 /четиристотин/ лева на 200 /двеста/ лева.

Правилни и съобразени с доказателствата по делото са доводите на административно-наказващия орган, че санкционираното неизпълнение на административно задължение не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28,               б. „а“ от ЗАНН, доколкото процесното нарушение не се отличават с по-малка тежест от типичните за този вид, тъй като е свързан със сериозни последици за здравето на животните и човека, както и за постигане на хуманно отношение към животните.

Съдът намира за необосновано твърдението на процесуалния представител на жалбоподателката, че в акта за установяване на административно нарушение и атакуваното наказателно постановление, не са посочени дата и мястото на извършване на нарушение и че посочването на датата на установяване на нарушението и адреса на нарушителя, не е достатъчно, за да се изпълнят изискванията на чл. 42, т. 3 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. По отношение на датата, такава е посочена и това е 07.10.2020 г., когато актосъставителя е извършил проверка и установил, че предписанието не е било изпълнено. Няма пречка в конкретния случай датата на установяване на нарушението, да бъде приета и като датата на извършване на нарушението, защото такива са всички дати след 30.09.2020 г. до изпълнение на предписанието. И в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление изрично е посочено и мястото на извършване на нарушението, а именно с. Каменяк, което напълно достатъчно.

Също така, съдът намира за неоснователни твърденията на процесуалния представител на жалбоподателката, че не са посочени обстоятелствата и доказателствата,при които е било извършено нарушението. Всички необходими и достатъчни за доказване на вината на нарушителката, доказателства са били изготвени в процеса на извършване на проверката от актосъставителя и приложени от административнонаказващия орган по преписката. Съдържанието на предписанието и срока му за изпълнение, не е необходимо да се посочват както в акта за установяване на административно нарушение, така и в наказателно постановление. От една страна съдържанието и датата на изпълнение, не са елементи от фактическия състав на конкретното административно нарушение и от друга жалбоподателката не възразила /обжалвала/ по съответния процесуален ред съдържанието на предписанието и/или датата на неговото изпълнение. На трето место, съдържанието на въпросното предписание е било известено по установения от закона ред, много преди да бъде съставен акта за установяване на административно нарушение.

Освен това, съдът намира за неоснователни и доводите на процесуалния представител на жалбоподателката, че доколкото към момента на проверката животновъдния обект, стопанисван от жалбопадателката, се помещава в съсобствен имот и е в ход делбено производство, то е невъзможно изпълнението на процесното предписание. Изложените доводи са относими към законосъобразността и целесъобразността на даденото предписание, но не могат да обосноват неизпълнение на същото. Законосъобразността на дадено предписание не може да бъде предмет на съдебен контрол в настоящото съдебно производство, тъй като самите предписания, като индивидуален административен акт, подлежат на самостоятелно обжалване по реда на АПК. Въпрос на свободен избор на жалбоподателя е дали същият ще оспори тези задължителни предписания в качеството им на индивидуални административни актове или не. Предмет на проверката в административно-наказателното производство, каквото по своя характер представлява оспорването на наказателното постановление, е единствено тяхното неизпълнение. Още повече предписанията, дадени в първата проверка и обективирани в Предписание № 11 от 14.08.2020 г.  не са били оспорени по надлежния предвиден в разпоредбата на чл. 81, ал. 1 и чл. 84 от АПК ред пред Изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните, съответно по реда на чл. 145, ал. 1 от АПК – пред Административен съд – Шумен. Ноторно известното на всички граждани на Република България, че е било необходимо предписанието да бъде изпълнено, тъй като то е издадено от компетентен орган, в кръга на правомощията му, не е било оспорено по надлежния ред и е породило задължения по отношение на адресата да извърши определени действия. Горното е породено от властническите функции, които законодателя е възложил на контролните органи и учудващо е колебанието на жалбоподателката дали да изпълни предписанието или не.

Предвид направеното искане от страна на процесуалния представител на  административнонаказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът съобрази, че съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН /обн. ДВ,                             бр. 24/29.11.2019 г., в сила от 03.12.2019 г./, в съдебните производства по обжалване на наказателно постановление страните имат право на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е в процесния случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт /както е в случая за Областна дирекция по безопасност на храните - гр. Шумен/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на  чл. 37 от Закона за правната помощ /ЗПП/. Доколкото в открито съдебно заседание не е посочен конкретен размер на поисканото юрисконсултско възнаграждение, а и в съдебно заседание не е представен списък на разноските, то съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя възнаграждение на юрисконсулта, представляващ административнонаказващия орган - Областна дирекция по безопасност на храните -                    гр. Шумен по делото, в размер на 100 /сто/ лв., която следва да се присъди в тежест на дружеството - жалбоподателя, която сума следва да се заплати от последния по сметка на Областна дирекция по безопасност на храните - гр. Шумен.

 Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ИЗМЕНЯ  наказателно постановление № ЗЖ - 55/06.11.2020 г. на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните - гр. Шумен, с което на основание чл. 469,  ал. 1 от Закона за ветиринарномедицинската дейност /ЗВД/ на С.А.В., ЕГН **********, с адрес: ***, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лв. /четиристотин лева/ за нарушение по чл. 469,  ал. 1 от ЗВД, като намалява размера на наложеното административно наказание „глоба“ от 400 /четиристотин/ лева на 200 /двеста/ лева.

ОСЪЖДА С.А.В., ЕГН **********, да заплати по сметка на Областна дирекция по безопасност на храните - гр. Шумен сумата в размер на 100 /сто/ лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр.              чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

 

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

 

 

     РАЙОНЕН СЪДИЯ: