№ 345
гр. Стара Загора, 16.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Неделина Минчева
при участието на секретаря Е. Ат. Д.
като разгледа докладваното от Неделина Минчева Гражданско дело №
20235530105190 по описа за 2023 година
Производството е с правно основание чл.439 във връзка с чл.124, ал.1 от ГПК, във
връзка с чл.110 и сл. от ЗЗД.
Искът е предявен от Й. П. Т. от гр.Стара Загора срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД
гр.София. С исковата молба се твърди, че срещу ищеца било образувано изп.дело №...г. по
описа на ЧСИ Г. И. по Изпълнителен лист от 06.11.2007г., издаден по ч.гр.дело №...г. по
описа на Районен съд гр.Стара Загора. Взискател по изпълнителното дело бил ответникът.
Видно от отбелязванията по изпълнителния лист, по него е било образувано първоначално
изп.дело №...г. по описа на ДСИ при РС-Стара Загора. По същото изпълнително дело са
постъпили две плащания от длъжника – на 13.05.2008г. и на 16.05.2008г. Последното
изпълнително действие било осъществено на 16.08.2010г. и делото било прекратено на
04.07.2013г. на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. След тази дата нямало отбелязвания на
изпълнителния лист, поради което ищецът счита, че други изпълнителни действия не са
били предприемани. От датата на последното изпълнително действие били изтекли повече от
13 години, което било основание да се счита, че вземането е погасено по давност. Давността
била изтекла още преди образуването на настоящото изп.дело при ЧСИ Г. И.. Това породило
правен интерес за ищеца да предяви настоящия иск.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника, че ищецът не дължи на ответника сумите 3391,16лв. главница, 251,01лв. –
договорна лихва, 2,57лв. – наказателна лихва, законната лихва върху главницата, считано от
02.11.2007г. до окончателното изплащане на сумата, и 222,89лв. разноски по Изпълнителен
лист от 06.11.2007г., издаден по ч.гр.дело №...г. по описа на Районен съд гр.Стара Загора,
въз основа на който е образувано изп.дело №...г. по описа на ЧСИ Г. И.. Претендира
направените по делото разноски, както и направените разноски в обезпечителното
производство.
1
Ответникът в срока за писмен отговор изразява становище, че искът е неоснователен.
Не оспорва факта, че по процесния изпълнителен лист е било образувано и прекратено
изп.дело №...г. по описа на ДСИ при РС-Стара Загора. Твърди, че впоследствие е било
образувано изп.дело №...г. по описа на ЧСИ К. А., по което били извършени редица
изпълнителни действия, прекъсващи давностния срок. След това е било образувано и
настоящото изп.дело №...г. по описа на ЧСИ Г. И., по което също са извършвани
изпълнителни действия. Следва да се имат предвид постановките на Тълкувателно решение
№2 от 26.06.2015г. на ВКС, съгласно което до 26.06.2015г. давност не е текла. Следва да
бъде съобразено и действието на Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020г. Ответникът счита, че
погасителната давност не е изтекла до образуването на настоящото изп.дело пред ЧСИ Г. И..
В условията на евентуалност изразява становище, че с изтичането на погасителната давност
се погасявало правото на принудително изпълнение, но задължението оставало дължимо и
ищецът можел да изпълни задължението си, което изпълнение нямало да подлежи на
връщане.
Предвид изложеното моли съда да отхвърли предявения иск и да му присъди
разноските по делото. В случай, че съдът уважи иска, прави възражение за прекомерност на
претендираните разноски.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, прецени поотделно и в
тяхната съвкупност, ведно със становищата на страните, намира за установена следната
фактическа и правна обстановка:
Основание на иска по чл.439 ГПК за оспорване на изпълнението са новонастъпили,
след влизане в сила на заповедта за изпълнение, факти. Съгласно текста на чл.439, ал.2 ГПК
искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Страните не спорят, че по ч.гр.д....г. по описа на РС-Стара Загора ищецът е бил осъден да
заплати на „Обединена българска банка“ АД гр.София сумите от 3391,16лв. главница,
251,01лв. – договорна лихва, 2,57лв. – наказателна лихва, законната лихва върху главницата,
считано от 02.11.2007г. до окончателното изплащане на сумата, и 222,89лв. Разноски. Това
обстоятелство се установява от приетото като писмено доказателство копие на
Изпълнителен лист от 06.11.2007г., издаден по ч.гр.дело №...г. по описа на Районен съд
гр.Стара Загора. По делото не бяха представени доказателства относно факта, кога е връчена
на ищеца заповедта за изпълнение и кога е изтекъл срокът за подаване на възражение, като
страните не спорят, че по издадения изпълнителен лист е било образувано изп.дело №...г. по
описа на ДСИ при РС-Стара Загора, прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК на
04.07.2013г. Предвид безспорният факт за воденото изпълнително дело, по което има и
изплатени суми, видно от отбелязванията на гърба на изпълнителния лист, съдът приема, че
заповедта за изпълнение е влязла в сила. При влязла в сила заповед за изпълнение, за
длъжника възникват следните възможности - по чл.423 ГПК – възражение пред въззивния
съд, когато длъжникът е бил лишен от възможност да оспори вземането; по чл.424 ГПК –
оспорване на вземането при новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства; и
2
по чл.439 ГПК – оспорване на вземането при новонастъпили /настъпили след изтичането на
срока за възражение/ обстоятелства. В настоящото производство ищецът се позовава на
изтекла погасителна давност, която е изтекла след образуване на изпълнителното
производство. Този факт е новонастъпил – в хода на изпълнителното дело. Поради тази
причина съображенията, изложени в исковата молба касаят новонастъпили факти и това
обуславя извода, че производството е допустимо.
Към настоящото производство е приложено копие на изп.дело №...г. по описа на ЧСИ
К. А., рег.№... на КЧСИ. Същото е било образувано по постъпила молба с вх.№...г. по
горецитирания изпълнителен лист, като взискател по делото е бил ответникът – „ЕОС
Матрикс“ ЕООД гр.София. Видно от уведомление, представляващо лист 14 от изп.дело,
кредиторът „Обединена българска банка“ АД е цедирал вземането си срещу ищеца на
ответника с договор от 31.10.2011г. Това уведомление е получено от представител на ищеца
на 05.01.2014г.
Във връзка с твърдението на изтекла погасителна давност съдът следва да проследи
извършването на изпълнителни действия по изпълнителните дела, образувани по посочения
по-горе изпълнителен лист. По приложеното изп.дело №...г. по описа на ЧСИ К. А., рег.№...
на КЧСИ е връчена на длъжника – ищец в настоящото производство, покана за доброволно
изпълнение и уведомление за извършената цесия на 05.01.2014г. Извършени са справки за
родствени връзки, в НАП, в АВ, в НОИ, в регистъра на БНБ, в общината. На 02.12.2016г. е
постъпила молба от взискателя за налагане на възбрана върху недвижими имоти на
длъжника, но няма разпореждане на съдебния изпълнител за налагане на възбрана. По молба
на взискателя от 26.09.2019г. изпълнителното дело е прекратено.
Към настоящото производство е приложено и копие на изп.дело №...г. по описа на
ЧСИ Г. И., рег.№... при КЧСИ, от което се установява, че е образувано по молба от
ответника, постъпила на 12.09.2023г. По изпълнителното дело са извършени справки в НБД
„Население“, НАП, в регистъра на БНБ. Наложен е запор на трудовото възнаграждение на
ищеца със съобщение, получено от работодателя на 18.09.2023г. Наложен е запор на
вземания на ищеца – банкови сметки в Банка ДСК със съобщение, получено от банката на
18.09.2023г., и в ОББ. Изпълнителното дело е висящо към настоящия момент, като
принудителното изпълнение е спряно като обезпечителна мярка до приключване на
настоящото производство.
Съгласно чл.116, б.“в“ от ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането, а съгласно чл.117 ЗЗД, от прекъсването на
давността почва да тече нова давност. Ако вземането е установено със съдебно решение, на
каквото се приравнява влязлата в сила заповед за изпълнение, срокът на новата давност е
всякога пет години.
С Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015г. по тълк.дело №2/2013г. ОСГТК на ВКС
обявява за изгубило сила ППВС №3/1980г., считано от момента на постановяване на
тълкувателното решение, без да му се придава обратна сила.
3
С Тълкувателно решение №3 от 28.03.2023г. по тълк.дело №3/2020г. ОСГТК на ВКС
приема, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителния процес относно
вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015г. на
Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015г. по тълк.дело №2/2013г., ОСГТК, ВКС, от което
следва извода, че вземания по образувани преди обявяването на Тълкувателно решение №2
от 26.06.2015г. по тълк.дело №2/2013г., ОСГТК, ВКС, изпълнителни дела, давността започва
да тече от 26.06.2015г., датата на тълкувателното решение.
Съгласно даденото разяснение в т.10 от Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015г. по
тълк.дело №2/2013г., ОСГТК, ВКС, погасителната давност не спира докато трае
изпълнителният процес. По време на изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на
всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ, като давността се прекъсва с
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ, с насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитори, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др. Същинско изпълнително действие по смисъла на
чл.116, б.“в“ ЗЗД е налице само в случай, че е налице реално засягане на правната сфера на
длъжника. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността,
защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на
закона давността се прекъсва с предприемането на същинското действие за принудително
изпълнение. В този смисъл е и Решение №451 от 29.03.2016г. на ВКС по гр. д.
№2306/2015г., IV г. о., ГК, съгласно което молбата на взискателя за извършване на
определено изпълнително действие не прекъсва погасителната давност, а само
предприемането на изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ.
В конкретния случай към датата на постановяване на Тълкувателно решение №2 от
26.06.2015г. по тълк.дело №2/2013г., ОСГТК, ВКС, по изпълнителния лист, представляващ
основание за принудително изпълнение на процесните суми, е било образувано изп.дело
№...г. по описа на ЧСИ К. А., рег.№... на КЧСИ. Както бе посочено по-горе, след датата на
постановяване на тълкувателното решение по това изпълнително дело не са били
предприети същински изпълнителни действия. На 02.12.2016г. е постъпила молба от
взискателя за налагане на възбрана върху три недвижими имота и съдебният изпълнител се е
4
снабдил документи от съответната Служба по вписвания за наложена възбрана върху
същите имоти по прекратеното вече изп.дело №...г. по описа на ДСИ при РС-Стара Загора.
Възбрана по изп.дело №...г. по описа на ЧСИ К. А. не е налагана и делото е било
прекратено. По този начин, започналата да тече погасителна давност на 26.06.2015г. не е
била прекъсвана до прекратяването на посоченото изпълнително дело и давностният срок
следва да изтече на 26.06.2020г.
Давностният срок е спрял да тече на 13.03.2020г., на основание чл.3, т.2 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020г. и за преодоляване на последиците, и отново е
започнал да тече на 21.05.2020г., на основание §13 от ПЗР към ЗИД на Закона за здравето,
обн. В ДВ бр.44 от 13.05.2020г. По този начин давностният срок за процесното вземане е
изтекъл на 03.09.2020г. Изп.дело №...г. по описа на ЧСИ Г. И. е образувано едва след
изтичане на погасителната давност.
Предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.
По въпроса за разноските, ищецът претендира разноски за държавна такса, такса за
преписи до към ЧСИ и адвокатско възнаграждение, както и разноски за обезпечителното
производство, за които разноски представя доказателства. Ответникът е направил
възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение.
Действително претендираните от ищеца суми за адвокатско възнаграждение
надхвърлят минималните размери съобразно цената на иска. Отчитайки степента на
правната и фактическа сложност на спора, а именно около средния стандарт за това
понятие, доколкото са събрани различни по вид доказателства, проведено е едно открито
съдебно заседание и са наведени за обсъждане редица доводи и възражения за
основателността на иска, настоящия съдебен състав приема, че разходът за адвокатско
възнаграждение от 800,00лв. е адекватен на характеристиката на спора и цената на иска.
Следва да се отбележи, че разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК позволява редуциране на размера
на адвокатското възнаграждение в случай на прекомерност. Самият израз „прекомерност“
означава, че претендираното адвокатско възнаграждение значително надхвърля адекватното
възнаграждение, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, а не
означава, че надхвърля минималното възнаграждение, предвидено в наредбата. Т.е. не всяко
адвокатско възнаграждение, което надхвърля минимално предвидените размери, следва да
се приема за прекомерно. В този случай, настоящият състав счита, че заплатеното
адвокатско възнаграждение не е прекомерно и не следва да бъде намалявано. Ответникът
следва да заплати на ищеца сумата за разноски от 154,71лв. за държавна такса, 24,00лв. за
такса за преписи на ЧСИ Г. И., 60,00лв. за такса за преписи на ЧСИ К. А., 800,00лв. за
адвокатско възнаграждение и 500,00лв. за адвокатско възнаграждение по обезпечителното
производство.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК
5
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, район “Витоша”, кв.”Малинова
долина”, ул.”Рачо Петков-Казанджията” №4-6, представлявано от управителя Райна Иванова
Миткова-Тодорова и Тихомир Иванов Вълчев, че Й. П. Т., ЕГН **********, от гр......, не
дължи на “ЕОС МАТРИКС” ЕООД сумите от 3391,16лв. главница, 251,01лв. – договорна
лихва, 2,57лв. – наказателна лихва, законната лихва върху главницата, считано от
02.11.2007г. до окончателното изплащане на сумата, и 222,89лв. разноски по Изпълнителен
лист от 06.11.2007г., издаден по ч.гр.дело №...г. по описа на Районен съд гр.Стара Загора,
въз основа на който е образувано изп.дело №...г. по описа на ЧСИ Г. И..
ОСЪЖДА “ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, район “Витоша”, кв.”Малинова долина”, ул.”Рачо Петков-
Казанджията” №4-6, представлявано от управителя Райна Иванова Миткова-Тодорова и
Тихомир Иванов Вълчев, да заплати на Й. П. Т., ЕГН **********, от гр......, направените от
него разноски по делото в размер на 1538,71лв. /хиляда петстотин тридесет и осем лева и 71
стотинки/, представляващи платената за производството държавна такса, такса за издаване
на преписи на изпълнителни дела, адвокатско възнаграждение за настоящото и
обезпечителното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Стара Загора в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
6