Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Враца, 01.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачански районен съд, V граждански
състав в публичното заседание на двадесет и седми май през две хиляди и двадесета
година в състав:
Районен съдия: Калин Тодоров
при секретаря М. Б., като разгледа докладваното от съдия
Тодоров гр. дело № 4837 по описа за
Производството е по обективно кумулативно
съединени положителни установителни искове по
чл. 422, ал. 1 вр.
с чл. 410 ГПК вр. с чл.79, ал.1, предл. първо от ЗЗД, вр. с чл.139 ЗЕ за съществуване на вземания за услугата дялово
разпределение на топлинна енергия по договор за продажба на топлинна енергия на
потребител/клиент за битови нужди.
В исковата молба ищецът
„Топлофикация - Враца” ЕАД, гр. Враца, твърди, че ответникът М.А.С. ***, като
собственик на топлоснабден имот - апартамент № 44, находящ се в ***********, е
потребител на топлинна енергия по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на Закона за
енергетиката. Поддържа, че за периода 01.01.2008 г. до 30.04.2019 г. от
потребителите в сградата етажна собственост е потребявана топлинна енергия,
чието разпределение съгласно чл. 139 от ЗЕ се извършва по системата за дялово
разпределение при наличие на договор с лице вписано в публичния регистър по чл.
139а. Сочи, че на 21.09.2006 г. сградата - етажната собственост, в която се
намира имота на ответника, е сключила договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия с фирма „Нелбо Инженеринг” ООД, като на нея
потребителите са заплащали такса за извършване на услугата. Изтъква, че с
влизане в сила на Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването и
съгласно §5 договорните отношения между потребителите и търговците, извършващи
услугата дялово разпределение на топлинна енергия в сгради - етажна
собственост, се считат прекратени, като се сключва договор между топлопреносното
предприятие и лицето извършващо услугата дялово разпределение и се забранява на
търговците, извършващи дялово разпределение, да събират такси за услугата,
считано от отоплителен сезон 2007/2008 г. Твърди, че съгласно чл. 139в, ал. 1 и
ал. 3 от ЗЕ, считано от отоплителен сезон 2006/2007 г. топлопреносното
предприятие е сключило договор с търговеца, извършващ дялово разпределение при
Общи условия, и е заплащало вместо потребителите и цената за извършена услуга
дялово разпределение. Поддържа, че за процесния период за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия за имота ответникът му дължи
цена както следва: за отоплителен период 01.01.2008 г. - 30.04.2008 г. - 6,80
лв., за периода 01.05.2008 г. - 30.04.2009 г. - 12,40 лв., за периода 01.05.2009
г. - 30.04.2010 г. - 10,40 лв., за периода 01.05.2010 г. - 30.04.2011 г. -
10,40 лв., за периода 01.05.2011 г. - 30.04.2012 г. - 6,40 лв., за периода
01.05.2012 г. - 30.04.2013 г. - 6,40 лв., за периода 01.05.2013 г. - 30.04.2014
г. - 6,40 лв., за периода 01.05.2014 г. - 30.04.2015 г. - 6,40 лв., за периода
01.05.2015 г. - 30.04.2016 г. - 6,40 лв., за периода 01.05.2016 г. - 30.04.2017
г. - 6,40 лв., за периода 01.05.2017 г. - 30.04.2018 г. - 6,40 лв. и за периода
01.05.2018 г. - 30.04.2019 г. - 6,40 лв., които суми следва да му бъдат
възстановени от ответника. Сочи, че със заявление, на основание чл. 410 ГПК, е
поискал да му бъде издадена заповед за изпълнение за горепосочените суми, като
в хода на производството по ч.гр.д. № 4281/2019 г. на ВРС, длъжникът в
законоустановения срок е възразил писмено срещу издадената заповед за
изпълнение. Изтъква, че въпреки многократно отправяните от него покани за
доброволно уреждане на взаимоотношенията им, същото не е сторено до момента на
предявяване на иска, което му дава основание да предяви претенциите си по
съдебен път. Моли съда, след като установи изложеното, да постанови решение, с
което да признае за установено, че ответникът М.А.С. *** му дължи сумата 91,20
лв., представляваща размера на цената за извършена услуга дялово разпределение
на топлинна енергия, както следва: за отоплителен период 01.01.2008 г. -
30.04.2008 г. - 6,80 лв., за периода 01.05.2008 г. - 30.04.2009 г. - 12,40 лв.,
за периода 01.05.2009 г. - 30.04.2010 г. - 10,40 лв., за периода 01.05.2010 г.
- 30.04.2011 г. - 10,40 лв., за периода 01.05.2011 г. - 30.04.2012 г. - 6,40
лв., за периода 01.05.2012 г. - 30.04.2013 г. - 6,40 лв., за периода 01.05.2013
г. - 30.04.2014 г. - 6,40 лв., за периода 01.05.2014 г. - 30.04.2015 г. - 6,40
лв., за периода 01.05.2015 г. - 30.04.2016 г. - 6,40 лв., за периода 01.05.2016
г. - 30.04.2017 г. - 6,40 лв., за периода 01.05.2017 г. - 30.04.2018 г. - 6,40
лв. и за периода 01.05.2018 г. - 30.04.2019 г. - 6,40 лв. Моли също съда, да му
присъди разноските, направени в заповедното производство и в производството
пред настоящата инстанция, включително и юрисконсулско възнаграждение в размер
100.00 лв.
Ответникът М.А.С. ***, редовно
известен, в срока за отговор на исковата молба не взема становище по исковете,
не прави възражения, не посочва и не представя доказателства и не е поискал
събирането на такива. Редовно призован за участие в съдебно заседание, не се
явява и не изпраща представител.
Съдът, като прецени събраните по
делото и по ч.гр.д. № 4281/2019г. на ВРС писмени доказателства, намери за
установено от фактическа страна, следното:
По делото не е спорно, че ищцовото
дружество
"Топлофикация-Враца" ЕАД е топлопреносно предприятие и в това си
качество доставя топлинна енергия за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване на потребителите на територията на гр. Враца при публично
известни Общи условия.
Видно е, от
протокол от проведено на 21.09.2006 г. общо събрание на етажните собственици и
наематели в ****************, че събранието е взело решение да се сключи
договор за услугата "топлинно счетоводство" с ТАЕС "Нелбо
Инженеринг" ООД и е упълномощило Павлина Иванова Гергова и Трифон Пенев
Трифонов да оформят протокола и да сключат договора от името на етажната
собственост. Към протокола е приложен списък на заявените уреди за дялово
разпределение и термостатни вентили.
Установи се
по делото, че с договор от 21.09.2006 г., сключен между ТАЕС "Нелбо
Инженеринг" ООД, като изпълнител, и етажната собственост на адрес: *************,
аб. станция 557, чрез П. Ив. Г., като възложители /л. 12/, възложителят е
възложил, а изпълнителят е приел да извърши за сграда - етажна собственост
(СЕС) доставка и монтаж на уреди за дялово разпределение, както и услугата
дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в СЕС, съгласно
изискванията на чл. 140, ал.1 т.3 и ал.2 от ЗЕ /Раздел I от договора/.
Приети са
по делото и договор № 01-И от 14.02.2008 г. за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия, сключен между "Топлофикация Враца"
ЕАД и ТАЕС "Нелбо Инженеринг" ООД с предмет задължение на търговеца
да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сгради – етажна собственост или в сгради с повече от един
потребител в гр. Враца, с Приложение № 1 към него - ценоразпис и начин на
заплащане на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, както и 8
броя допълнителни споразумения към него за цената и начина на заплащане на
услугата дялово разпределение на ТЕ между потребителите в СЕС в гр.Враца /л. 21
- 30/, от които се установява, че в периода от 2008 г. до 2019 г. цената за
услугата е била 2, 40 лв. за партида на година и 4, 00 лв. на уред за дялово
разпределение /вкл. водомер за топла вода/ за година, но не повече от 30, 40
лева с ДДС на партида на година.
По делото е
приета и справка за неплатени фактури и дължими лихви от М.А.С., издадена от
ищцовото дружество /л. 11/, от която се установява, че ответника дължи такса за
топлинно счетоводство, както следва: до 30.04.2008 г. - 6,80 лв., до 30.04.2009
г. - 12,40 лв., до 30.04.2010 г. - 10,40 лв., до 30.04.2011 г. - 10,40 лв., до
30.04.2012 г. - 6,40 лв., до 30.04.2013 г. - 6,40 лв., до 30.04.2014 г. - 6,40
лв., до 30.04.2015 г. - 6,40 лв., до 30.04.2016 г. - 6,40 лв., до 30.04.2017 г.
- 6,40 лв., до 30.04.2018 г. - 6,40 лв. и до 30.04.2019 г. - 6,40 лв., или общо
сумата 91, 20 лв.
По делото
са представени Общи условия на договорите за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от "Топлофикация Враца" ЕАД на потребители в гр. Враца,
одобрени с решение № ОУ-004/07.01.2008г на ДКЕВР, както и доказателства, че същите
са публикувани във в. "24 часа" в броя му от 25.01.2008 г. и във в.
"Шанс експрес" в броя му от 16.01.2008 г. Същите са поместени и на
интернет страницата на дружеството.
Видно е, от приложената на л. 9 по
ч.гр.д. № 4281/2019г. на ВРС справка за предоставяне на данни по реда на
Наредба № 14/18.11.2009г., че М.А.С. има декларирани постоянен и настоящ адрес ***,
който адрес съвпада с адреса, на който се намира жилището, в което е
потребявана топлоенергията.
По делото е приложено ч.гр.д. № 4281/2019
г. на РС-Враца, образувано въз основа на подадено на 16.10.2019г. заявление от
дружеството - ищец в настоящото производство за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение, въз основа на което съдът е издал заповед № 2620 от 18.10.2019г.
по чл.410 ГПК срещу М.А.С. за заплащане на "Топлофикация Враца" ЕАД
на сумата 91, 20 лв., представляваща незаплатени суми за услуга дялово
разпределение на топлинна енергия за жилище на адрес ***************, за
периода 01.01.2008 г. - 30.04.2008 г. - 6,80 лв., за периода 01.05.2008 г. -
30.04.2009 г. - 12,40 лв., за периода 01.05.2009 г. - 30.04.2010 г. - 10,40
лв., за периода 01.05.2010 г. - 30.04.2011 г. - 10,40 лв., за периода
01.05.2011 г. - 30.04.2012 г. - 6,40 лв., за периода 01.05.2012 г. - 30.04.2013
г. - 6,40 лв., за периода 01.05.2013 г. - 30.04.2014 г. - 6,40 лв., за периода
01.05.2014 г. - 30.04.2015 г. - 6,40 лв., за периода 01.05.2015 г. - 30.04.2016
г. - 6,40 лв., за периода 01.05.2016 г. - 30.04.2017 г. - 6,40 лв., за периода
01.05.2017 г. - 30.04.2018 г. - 6,40 лв. и за периода 01.05.2018 г. -
30.04.2019 г. - 6,40 лв., както и направените по делото разноски от 25, 00 лв.
държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е връчена
на длъжника и в законоустановения срок същия е подал възражение
срещу нея, в което е
заявил, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за
изпълнение, че има обосновано съмнение в достоверността на съставените фактури
за отделните месеци и е направил възражение за изтекла погасителна давност на
задълженията за периода 01.01.2008г. - 18.10.2016г. Във възражението длъжникът
е посочил, че "Топлофикация Враца" ЕАД предоставя топлинна енергия на
клиенти на дружеството, живеещи на адрес *************, на който адрес е
неговото жилище - ап. 44, че ползва услугите на "Топлофикация Враца"
ЕАД и че има монтиран един радиатор.
Нито в заповедното производство,
нито в настоящото ответникът не е оспорил твърденията на ищеца, че не е
заплатил претендираните суми, респ. същия не е представил по делото никакви
доказателства за извършени плащания.
С исковата молба ищецът е поискал
назначаване на съдебно-техническа и счетоводна експертиза за установяване на
обстоятелствата дали в процесния период е ползвана топлоенергия от етажните
собственици в СЕС и дали е извършвана услугата дялово разпределение на ТЕ; дали
ищцовото дружество е заплатило, вместо ответника на търговеца, извършващ дялово
разпределение, цена за извършената услуга за процесния период и в какъв размер
и дали сумите са възстановени от ответника на "Топлофикация Враца"
ЕАД. С оглед неоспорването на тези обстоятелства от ответника и с оглед
намаляване размера на разноските, които същият би платил на ищцовото дружество
при евентуално уважаване на предявените искове, съдът е отказал назначаване на
експертизата.
При така изложената фактическа
обстановка, съдът приема следното от правната страна на спора:
С иска по
чл. 422 от ГПК се цели установяване на съществуването на вземане, реализирано
по реда на заповедното производство в хипотезите на подадено възражение от
страна на длъжника или когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК или когато съдът е отказал да издаде заповед за
изпълнение (чл.415, ал.1 ГПК). Целта на предявяването на установителния иск по
чл. 422 ГПК е да се установи със сила на присъдено нещо, че ищецът има
изискуемо вземане срещу ответника, като заповедта за изпълнение на паричното
задължение и решението по иска по чл. 422 ГПК съставляват двете кумулативни
предпоставки за издаването на изпълнителен лист.
За
уважаването на иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1,
предл. първо ЗЗД вр. чл. 139 ЗЕ ищецът трябва да установи по реда на пълното и
главно доказване следните кумулативни предпоставки: 1. че процесният имот е бил
топлофициран в процесния период и че се намира в сграда в режим на етажна
съсобственост, присъединена към топлопреносната мрежа; 2. че за процесния
период между ищеца и ответника е съществувало валидно облигационно
правоотношение за доставка на топлинна енергия при общи условия, по което
ответникът е имал качеството на потребител, респ. клиент на топлинна енергия за
битови нужди; 3. че през исковия период ищецът реално е доставял топлинна
енергия в сградата, в която се намира жилището на ответника; 4. начина на
извършване на дяловото разпределение на топлинната енергия и дела на ответника;
5. стойността на услугата дялово разпределение и изплащането й от ищеца на
лицето, извършващо тази услуга. При доказване на тези обстоятелства, в тежест
на ответника е да докаже погасяването на задълженията към ищеца.
Както бе
посочено, по делото не се спори относно обстоятелството, че ищецът
"Топлофикация-Враца" ЕАД, гр. Враца има качеството на доставчик на
топлинна енергия за потребителите на територията на гр. Враца.
Потребител
на топлинна енергия до отмяната на т. 42, § 1 ДР ЗЕ /юли 2012 г./ е лицето,
което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди, като ползва
топлоснабдения имот по силата на вещно /§ 1, т. 42 от ЗЕ към редакцията
съгласно ДВ бр. 18/2005 г./ или по силата и на облигационно основание /§ 1, т.
42 от ЗЕ, действаща до отмяната на разпоредбата/. През останалата част от
процесния период приложение е намерила разпоредбата на чл. 153 ЗЕ. Съгласно ал.
1 на посочената разпоредба, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и
да заплащат цена за топлинната енергия. За да бъде изгубено качеството на
потребител на топлинна енергия, е необходимо две трети от собствениците в
сградата - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, да декларират писмено пред топлопреносното
предприятие, че не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за отопление
и/или за горещо водоснабдяване, и да поискат прекратяване на топлоснабдяването
- чл. 153, ал. 2 от ЗЕ. Според алинея трета на същата разпоредба лицата по ал.
2 се смятат за клиенти на топлинна енергия до датата на прекратяване на
топлоснабдяването.
В случая от
представените от ищеца писмени доказателства се установи, а и се признава от
ответника обстоятелството, че жилището, находящо се на адрес **********, се
намира в сграда - етажна собственост, която е включена към централизирано
топлоснабдяване - отопление и битово горещо водоснабдяване към топлопреносната
мрежа на "Топлофикация-Враца" ЕАД и до която в процесния период
ищецът е доставял топлинна енергия. Установи се също, че ответникът има адресна
регистрация на този адрес и се признава от същия, че на този адрес се намира
неговото жилище. Няма данни и наведени от ответника доводи, че две трети от
собствениците са заявили писмено, че желаят да бъде прекратено
топлоснабдяването на сградата - етажна собственост.
Съгласно
чл. 150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява
при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР /КЕВР/, като топлопреносните предприятия задължително
публикуват одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в
един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, и общите условия
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от клиентите /ал. 2/, като в срок до 30 дни след влизането в
сила на общите условия клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да
внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия, като предложените от клиентите и приети от топлопреносните
предприятия специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения
/ал. 3/.
Посочената нормативна уредба
и анализът на същата водят до извода, че не съществува задължение за сключване
на изрични писмени договори между топлопреносното предприятие и отделните
потребители на топлинна енергия за битови нужди или изрично приемане на общите
условия от последните като условие за възникване на облигационно отношение във
връзка с продажбата на топлинна енергия. Фактът на притежаване на правото на
собственост върху самостоятелен обект в сграда - апартамент, находящ се в
топлоснабдена сграда - етажна собственост, е достатъчен, за да направи
собственика потребител (клиент) на топлинна енергия за битови нужди и за
възникването на облигационно правоотношение във връзка с продажба на топлинна
енергия. Следователно това правооотношение възниква по силата на самия закон и
Общите условия и обвързва потребителя с въведените в тях права и задължения.
Изложеното
налага извода, че съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/,
ответникът е потребител/клиент на ТЕ и по отношение на него е налице пасивна
материална легитимация по иска.
Към делото
са приложени Общите условия на "Топлофикация-Враца" ЕАД за продажба
на топлинна енергия за битови нужди на потребителите в гр. Враца, приети с
Решение по т. 1 от Протокол от 02.10.2007 г. на Съвета на директорите на
"Топлофикация Враца" ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-004/07.01.2008 г.
на ДКЕВР, както и доказателства за публикуването им по надлежния ред в един
централен и един местен всекидневник и влизането им в сила, поради което същите обвързват клиентите на топлинна енергия с клаузите си. Посочените
Общи условия уреждат взаимоотношенията относно продажбата на топлинна енергия
за битови нужди между ищцовото дружество, наричано за краткост
"продавач" и всички потребители/клиенти на топлинна енергия за битови
нужди, наричани за краткост "купувач/и", присъединени към
топлоснабдителната мрежа на територията на гр.Враца и са издадени на основание
чл. 150 от ЗЕ.
По делото не са ангажирани
доказателства ответникът да е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ,
поради което съдът приема, че в отношенията между него и ищцовото дружество са
били приложими действащите за процесния период Общи условия на договорите за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Топлофикация Враца"
ЕАД на потребители в гр. Враца.
Предвид изложеното следва да
се приеме, че по силата на закона между страните е налице облигационно
правоотношение, възникнало от неформален договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди, чието съдържание е установено в Общите условия, като
отношенията им в процесния период се регулират от ЗЕ и Наредба № 16-334 от 06.04.2007
г. за топлоснабдяването.
В
конкретния случай искът е предявен за сума, представляваща цена на услугата
дялово разпределение, която според изложените в исковата молба твърдения е
заплатена от ищеца "Топлофикация-Враца" ЕАД на ТАЕС "Нелбо
инженеринг" ООД вместо ответника М.С., поради което същият дължи нейното
възстановяване на ищеца.
Съгласно
разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинна енергия в
сграда-етажна собственост, в каквато безспорно се намира и жилището на
ответника, се извършва по система за дялово разпределение. Установи се, от
приетите по делото доказателства, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 139б
от ЗЕ, за сградата, в която се намира процесният имот, е сключен договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия от 21.09.2006г.
с ТАЕС "Нелбо инженеринг" ООД. Впоследствие на 14.02.2008 г., на основание
чл. 139в, ал.1 от ЗЕ и чл.63, ал.1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването, е сключен договор между "Топлофикация-Враца" ЕАД и
ТАЕС "Нелбо инженеринг" ООД, гр. Велико Търново, в който е уговорен
размерът на цената на услугата дялово разпределение. С факта на сключването му,
договорните отношения между потребителите и търговците, извършващи услугата
дялово разпределение на топлинна енергия в сгради-етажна собственост по чл. 147
(отм.) ЗЕ се считат прекратени по силата на § 5 от ПЗР на Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването /обн. ДВ бр. 34 от 2007 г./. Следователно от
модел на преки договорни отношения между потребителите и избраното от тях дружество
за дялово разпределение е настъпило преминаване към модел, при който
топлофикационното дружество сключва договор с дружествата за дялово
разпределение при общи условия, одобрявани от КЕВР. Съгласно чл. 61 от
Наредбата, дяловото разпределение на топлинната енергия между потребителите в
сграда в режим на етажна собственост, се извършва възмездно. Цената на услугата
дялово разпределение се посочва в сключения договор между топлофикационното
дружество и търговецът, извършващ дяловото разпределение - чл. 139в, ал. 3, т.
4 ЗЕ и по силата на тези договорни взаимоотношения цената на услугата се
заплаща от топлофикационното дружество на търговеца, извършващ дялово
разпределение.
В настоящия
случай задължението на потребителя на топлинна енергия за възстановяване на
сумите, заплатени от топлофикационното дружество за услугата дялово
разпределение, възниква на основание клаузите на чл. 13, ал. 1, т. 1 и чл. 29,
ал. 4 от Общите условия, предвиждащи задължение на купувача по договора за
продажба на топлинна енергия за заплащане както на суми за консумирана топлинна
енергия, така и цената на услугата дялово разпределение, съгласно общи условия
на договорите между "Топлофикация-Враца" ЕАД и търговец за извършване
на услугата дялово разпределение на ТЕ.
Установи се
по делото, че претендираните с исковата молба суми за услугата "дялово
разпределение" са формирани по начин, който съответства на ценоразписа,
посочен в договора от 14.02.2008 г. между "Топлофикация-Враца" ЕАД гр.
Враца и ТАЕС "Нелбо инженеринг" ООД и допълнителните споразумения към
него.
Установи се
също и не се оспорва от ответника, че услугата дялово разпределение на ТЕ е
реално осъществена през процесния период, както и че ищецът е заплатил цената й
на търговеца, извършващ услугата дялово разпределение.
С оглед на изложеното
се налага извода, че за ответника е възникнало задължение по силата на закона и
Общите условия на ищцовото топлофикационно дружество да заплаща на последното цената
на услугата "дялово разпределение", считано от отоплителен сезон
2007/2008 г., или ответника дължи на ищеца сумата 91, 20 лв. за исковия период.
С възражението срещу
заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № 4281/2019г. на ВРС длъжникът - настоящ
ответник, е направил възражение за изтекла погасителна давност на задълженията
за периода 01.01.2008г. - 18.10.2016г.
Възражението
е основателно отчасти.
Съгласно
разпоредбата на чл. 111, б. "в" ЗЗД, с изтичане на тригодишна давност
се погасяват вземанията за периодични плащания, каквито са и задълженията към
ищеца за заплащане на стойността на услугата дялово разпределение. Съдебната
практика е уеднаквена в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по
тълк. дело № 3/2011 г., ОСГК на ВКС, относно понятието "периодични
плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" от Закона за
задълженията и договорите, което се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. Плащането на стойността на услугата дялово разпределение е периодично
плащане по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения (каквито са
процесните) давността тече от деня на падежа (тъй като срокът е уговорен в
полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение). В чл.
32, ал. 1 от Общите условия е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат
месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 30-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно задълженията на ответника
за заплащане на стойността на доставената енергия са възникнали като срочни –
както вече бе отбелязано, според общите условия месечните суми за топлинна
енергия са били дължими в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят.
С оглед
липсата на твърдения и доказателства за спиране или прекъсване на давността,
съдът приема за погасени по давност всички вземания, чиято изискуемост е
настъпила преди повече от три години назад, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 16.10.2019 г., с който
момент законът свързва настъпването на последиците на подаване на исковата
молба, т. е. преди 16.10.2016 г., а такива са претендираните задължения за
заплащане на услугата "дялово разпределение" за доставена
топлоенергия за периода 01.01.2008 г. – 30.04.2016 г., чиито размер възлиза на
сумата 72, 00 лв. Доколкото падежът на задължението настъпва след края на всеки
отоплителен сезон – след 30.04. на съответната календарна година, то
претенцията за отоплителен сезон 01.05.2016 г. – 30.04.2017 г. не е погасена по
давност, защото падежът за плащане на стойността на услугата за този сезон е
настъпил след 30.04.2017 г. Не са погасени по давност и сумите за отоплителни
периоди 01.05.2017 г. – 30.04.2018 г. и 01.05.2018г. - 30.04.2019г.
Предвид
гореизложеното, предявените искове следва да се уважат за сумата 19, 20 лв.,
представляваща незаплатени суми за услуга дялово разпределение на топлинна
енергия за жилище на адрес ************, формирана както следва по периоди и
размери: за отоплителен период 01.05.2016 г. - 30.04.2017 г. - 6,40 лв., за
периода 01.05.2017 г. - 30.04.2018 г. - 6,40 лв. и за периода 01.05.2018 г. -
30.04.2019 г. - 6,40 лв., като за разликата до пълния предявен размер от 91, 20
лв., съответно за отоплителни периоди 01.01.2008 г. - 30.04.2008 г. - 6,80 лв.,
01.05.2008 г. - 30.04.2009 г. - 12,40 лв., 01.05.2009 г. - 30.04.2010 г. -
10,40 лв., 01.05.2010 г. - 30.04.2011 г. - 10,40 лв., 01.05.2011 г. -
30.04.2012 г. - 6,40 лв., 01.05.2012 г. - 30.04.2013 г. - 6,40 лв., 01.05.2013
г. - 30.04.2014 г. - 6,40 лв., 01.05.2014 г. - 30.04.2015 г. - 6,40 лв. и
01.05.2015 г. - 30.04.2016 г. - 6,40 лв., исковете са неоснователни и следва да
се отхвърлят като погасени по давност.
Съгласно т.12 от Тълкувателно решение
№ 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва
да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство.
С оглед
изхода на спора право на разноски имат и двете страни.
Ответникът
не претендира и не е представил доказателства да е сторил такива, поради което
разноски не следва да му се присъждат.
С оглед
искането на ищеца за присъждане на разноски и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски
съразмерно с уважената част на исковете.
В
заповедното производство по ч.гр.д. № 4281/2019г. на ВРС са присъдени разноски
за държавна такса в размер 25 лева и за юрисконсултско възнаграждение в размер
на 50 лева, от които ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата 15, 79 лева съразмерно с уважената част на исковете.
В
настоящото производство ищцовото дружество претендира, съгласно списък по чл.
80 ГПК, държавна такса в размер 75 лева и юрисконсултско възнаграждение в
размер 100 лева. Ответникът следва да бъде осъден да заплати разноски за
исковото производство разноски в общ размер 36, 84 лева съразмерно с уважената
част на исковете.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК, че М.А.С., ЕГН **********, с постоянен
и настоящ адрес ***, дължи на „Топлофикация Враца” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Враца, ул. ”Максим Горки” № 9, представлявано
от изпълнителния директор Радослав Иванов Михайлов, сумата 19, 20 лв.,
представляваща незаплатени суми за услуга дялово разпределение на топлинна
енергия за жилище на адрес ***********, формирана по периоди и размери, както
следва: за отоплителен период 01.05.2016 г. - 30.04.2017 г. - 6,40 лв., за
периода 01.05.2017 г. - 30.04.2018 г. - 6,40 лв. и за периода 01.05.2018 г. -
30.04.2019 г. - 6,40 лв., за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение № 2620 от 18.10.2019 г. по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело №
4281/2019 г. на Врачански районен съд, като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата от
19, 20 лв. до пълния предявен размер от 91, 20 лв., съответно за отоплителни
периоди 01.01.2008 г. - 30.04.2008 г. - 6,80 лв., 01.05.2008 г. - 30.04.2009 г.
- 12,40 лв., 01.05.2009 г. - 30.04.2010 г. - 10,40 лв., 01.05.2010 г. -
30.04.2011 г. - 10,40 лв., 01.05.2011 г. - 30.04.2012 г. - 6,40 лв., 01.05.2012
г. - 30.04.2013 г. - 6,40 лв., 01.05.2013 г. - 30.04.2014 г. - 6,40 лв.,
01.05.2014 г. - 30.04.2015 г. - 6,40 лв. и 01.05.2015 г. - 30.04.2016 г. - 6,40
лв., като неоснователни - погасени по давност.
ОСЪЖДА М.А.С.,
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация
Враца” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Враца, ул.
”Максим Горки” № 9, представлявано от изпълнителния директор Радослав Иванов
Михайлов, сумата 15, 79 лева разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство по ч.гр.д. № 4281/2019г. на Врачански
районен съд и сумата 36, 84 лева разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в настоящото производство, съразмерно с уважената част от исковете.
Решението може да се обжалва чрез Районен съд - Враца пред Окръжен съд -
Враца в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: