Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 06.06.2019
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на четвърти юни през две хиляди и деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с.
Пламен Генев
при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова
в.гр.дело № 2992 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 05.03.2018 г.
по гр.д. № ********* г., СРС, ІІ ГО, 63-ти
с-в е признал за установено по
отношение на Г.Г.М., ЕГН **********, че има парични задължения към „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, в размер
на: 459,24 лв. - главница, представляваща неплатена част от
стойност на доставена топлинна енергия и цена на услугата „дялово
разпределение“, дължими за периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2014 г.; законна лихва върху сумата 831,44
лв. за забава в периода 28.07.2017 г. до 16.10.2017г.; законна лихва върху сумата 459,24 лв.
за забава в периода 16.10.2017г. до окончателното изплащане на сумата 459,24
лв. - част от задълженията, за които
по ч.гр.д.№ 34737/2016 г. на СРС, 63-ти състав е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК. Отхвърлил е предявените от „Т.С.” ЕАД срещу Г.Г.М., ЕГН ********** искове за установяване по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК
на задължения за: 372,20 лв. за главница; 95,97
лв. - лихва за забава в размер на законната лихва относно сумата
831,44 лв. и за забава в периода от 30.6.2013 г. до 21.6.2016 г.; законна
лихва върху сумата 831,44 лв. за забава в периода от 27.6.2016 г.
до 28.07.2017 г. Осъдил
е Г.Г.М.,
ЕГН ********** да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******
сумата 274 лв. - неплатена част от съдебни разноски, дължими за
заповедното ч.гр.д.№ 34737/2016 г. на СРС, 63-ти състав и исковото
производство.
Решението е обжалвано с възивна жалба от ответника Г.Г.М., ЕГН ********** с адрес: *** с мотиви, че е изплатил изцяло
задължението си към „Т.С.“ ЕАД, че не е било налице основание за продължаване
на съдебното производство при условията на т.5 от споразумението, с което е бил
натоварен необосновано с допълнитени разноски Моли съда да отмени атакуваното
решение и да постанови ново, с което да бъдат отхвърлени изцяло предявените
искове.
Въззиваемото дружество „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** 23Б,
представлявано от Изпълнителния директор К.Г., чрез пълномощника по делото
юрисконсулт М.Ш.оспорва въззивната жалба. Претедира присъждане на разноски
Третото лице помагач не
взема становище по въззивната жалба.
Съдът приема, че въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1
от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество неснователна.
По делото е безспоно, че ответникът е потребител
на ТЕ, че е признал претендираните от ищцовото дружество вземания, което следва
от приложеното по делото Споразумение от 09.05.2017 г. В Споразумението са
предвидени срокове за
разсрочено плащане, считано от датата на подписване на споразумението до
09.05.2018 г. В клаузата на т. 5 от Споразумението страните са се съгласили при
неизпълнение или забава в плащането на която и да е погасителна вноска по
споразумението, настоящото съдебно производство да бъде продължено. От страна
на ответника не се спори относно настъпването на така договорените условия на
т. 5 от Споразумението за продължаване на съдебното производство.
От друга сдтрана, ответникът твърди, включително и
пред въззивната инстанция, че е извършил всички дължими плащания. Същият е
депозирал в първата инстанция ксерокопия от осем фискални бонове. В първоинстанционното
производство „Т.С.” ЕАД не е оспорило представените фискални бонове,
удостоверяващи плащания, извършени след подаване на заявлението за издаване на
заповед по чл. 410 ГПК - в периода 09.05.2017 г. - 30.11.2017г. Съдът е
съобразил извършеното частично плащане като факт, настъпил в хода на процеса на
основание чл.235, ал.3 ГПК, като е направил съответните пресмятания, които са
правилни.
В настоящата инстанция към въззивната жалба,
въззивникът отново депозира същите фискали бонове.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
На основание чл.270, ал.1, изр.1 ГПК първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено.
Предвид изхода на спора и предявената претенция
въззивникът следва да заплати на въззиваемото дружество направените разноски за
настоящата инстанция във вид на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лв.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 05.03.2018 г. по
гр.дело № 60581/2016 г. на СРС, ІІ ГО, 63 състав.
ОСЪЖДА Г.Г.М., ЕГН ********** с адрес: *** да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** 23Б,
представлявано от Изпълнителния директор К.Г., чрез пълномощника по делото
юрисконсулт М.Ш.направените разноски за настоящата инстанция във вид на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Решението е постановено при участието на трето
лице помагач на ищеца „Н. ” ЕАД, ***.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на
основание чл.280, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.