РАЗПОРЕЖДАНЕ №299
Днес 28.09.2015г., КАТЯ ГОСПОДИНОВА - съдия докладчик по НОХД № 751/2015г. по описа на Окръжен съд-Бургас, като разгледа материалите по Досъдебно производство - Следствено дело №146/2012г. по описа на ОСО в ОП-Бургас констатира следното:
В Бургаски окръжен съд е внесен обвинителен акт срещу Т.Н.М. *** с ЕГН:********** за извършени в реална съвкупност престъпления, както следва: За престъпление по чл.282 ал.2,ал.1 НК и за престъпление по чл.296 ал.1 вр.чл.26 от НК.
Съдът при изпълнение на правомощията си по чл.248 ал.2 от НПК и след като се запозна с материалите по досъдебното производство и внесения обвинителен акт от БОП констатира, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия М. , на неговия защитник , които нарушения са отстраними такива. Съображенията на съдът са следните:
Обвинителният акт не отговаря на изискванията регламентирани в чл.246 ал.2 от НПК,а именно в обстоятелствената част следва да се посочат задължително датата и мястото на извършване на деянието, механизмът на извършване на престъплението и по какъв начин конкретно обвиняемия е участвал в него.
Съгласно Тълкувателно решение № 2/07.10.2002 г. на ВКС , в обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът задължително трябва да посочи фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му. Липсата на посочване на всички факти от тази категория съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, защото при всяко положение води до ограничаване на правата на бъдещите страни в съдебното производство.
В конкретният случай с обвинителния акт по отношение на подсъдимия се повдига пред съда обвинение за извършено престъпление по чл.282 ал.2,ал.1 от НК за периода от 26.08.20Юг. до 05.06.2012г..
На първо място нито в обстоятелствената част на обвинителният акт, нито в диспозитива при наличие на изброени 12 отделни деяния извършени в период на около две години не става ясно обвинението по чл.282 НК за извършени престъпления в условията на реална съвкупност ли е или при условията на продължавано престъпление. Прокуратурата не е посочила правната квалификация на изброените множество престъпления,а именно дали обвинението е за продължавано престъпление или за отделни престъпления в условията на реална съвкупност.Следва да се отбележи,че всички изложени обстоятелства в обвинителния акт следва да намерят отражение в посочена правна квалификация.
Продължавано престъпление има, когато са извършени две или повече отделни деяния,които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също по вид престъпление ,извършени са през непродължителни периоди от време,при една и съща обстановка и при еднородност на вината ,като последващите деяния се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.
Ако се приеме , че обвинението има предвид ,че описаните деяния в пункт първи на обвинителния акт по обвинението по чл.282 от НК представляват единно продължавано престъплението този акт противоречи на ТР №2/2002г. на ОСНК и на ТР №3 от 15.02.71 г. на ОСНК.
ВКС нееднократно е изразявал становище ,включително и с горепосочените тълкувателни решения ,че обстоятелствената част на обвинителния акт задължително следва да съдържа фактическия състав, обуславящ съставомерността на всяко едно от описаните деяния и участието на подсъдимия в тяхното извършване. Спазването на това изискване е задължително,защото по този начин с обвинителният акт се оформят рамките,в които протича процесът по установяване на
обстоятелствата, предмет на доказване. Неизпълнението на това задължение винаги води до ограничаване на правото на защита на подсъдимия.
Безспорно в настоящия случай по пункт първи от обвинителния акт, касаещ обвинение за извършено престъпление по чл.282 ал.2,ал.1 НК, съдът констатира ,че същия не отговаря на тези изисквания.Това е така защото,в описаните 12 отделни деяния, които представляват според прокуратурата нарушение и неизпълнение на служебните задължения на подсъдимия не съдържат , всяко едно от тях описание на фактическите признаци обуславящи съставомерността на това престъпление и участието на подсъдимия в него. Липсват основни факти при описване на всяко конкретно деяние ,а именно датата и мястото на извършването му, както и липсва конкретика относно участието на подсъдимия в него, за да има възможност подсъдимия да разбере всяко едно от дванадесетте изпълнителни деяния на коя дата ,къде е извършено и какъв е механизмът на неговото извършване,както и личното участие на М. в него. От друга страна липсват факти кога точно е започнало първото деяние и кога е довършено последното деяние, за да има възможност за преценка относно обективната и субективна връзка между деянията ,както и преценка дали всяко последващо деяние от обективна и субективна страна се явява продължение на предшестващите. Като конкретна проява на дееца всяко деяние настъпва в определено време и място,като за всяко едно от описаните 12 деяния липсва конкретика в тази посока.
Относно посоченото нарушение на чл.436 ал.2 ГПК не е посочен един факт,който да обуславя съставомерност от страна на подсъдимия,не става ясно кога,къде и по какъв начин обв. М. не е изпълнил това си задължение ,а именно на коя дата точно не е изпълнил задължението си по връчване на препис от жалбата на другата страна.Посочената дата- 26.08.20Юг касае деянието по нарушаване задължения по чл.436 ал.З ГПК.
В обстоятелствената част и в диспозитива на обвинителния акт при посочване ,че подсъдимият е нарушил и не е изпълнил служебните си задължения съгласно чл.436 ал.З ГПК ,като не е предприел дължимите от него действия в качеството му на ЧСИ,не става ясно на коя дата точно М. не е изпълнил задължението си не само по ал.2 ,но и по ал.З. Първо е посочено,че деянието е извършено на 26.08.2010г.,от която дата за него било възникнало задължение да администрира жалбата,което не е изпълнил,а малко по-надолу при описание на същото деяние обвинението посочва и друга дата -07.12.20Юг.,на която дата подсъдимият също не е изпълнил горепосоченото си задължение вменено в чл.436 ал.З ГПК,след като длъжника „Мечта-Бойчев“ЕООД е заплатил таксите по администрирането на жалбата и така не е предприел дължимите действия в качеството на частен съдебен изпълнител.Не става ясно при така изложените факти ,на коя дата точно обвинението приема ,че подсъдимият не е изпълнил служебното си задължение ,а именно на датата 26.08.20Юг./датата,на която съдебното определение е било връчено на ЧСИ/ или на 07.12.20Юг./датата на която длъжника е платил държавните такси за администриране на жалбата/.Този недостатък е налице и в обстоятелствената част и в диспозитива на обвинителния акт,както и в Постановлението за привличане на обвиняемия по ДП.От друга страна липсват изложени факти относно специалната цел и настъпили вредни последици от конкретните деяния,които са съставомерни признаци.
Същото нарушение се наблюдава и при описване на останалите деяния на подсъдимия,с които е обвинен,че е извършил нарушение и не е изпълнил задължения по служба по силата на чл.22 ал.1 ЗЧСИ.На първо място не става ясно неизпълнението на това задължение от страна на ЧСИ по какъв начин е довело до реализиране на специалната му цел и до настъпването на значителните последици от това деяние и какви конкретно са последиците от това деяние,посочените такива са
противоречиви.Обвинението сочи,че неизпълнението на тази законова разпоредба ,а именно като не е водил служебен архив по изп.д.№9/2010г.,това негово бездействие е било с цел да причини на „Мечта-Бойчев”ЕООД имуществена вреда в размер на 33 304лв ,която след това незнайно по какъв начин е довела до настъпване на значителни неимуществени вреди.
Същият недостатък е налице и при описване и на другите изпълнителни деяния формиращи едно престъпление по чл.282 ал.2 ,ал.1 от НК.При описание на всяко едно от деянията,липсва времето и мястото на извършване на деянието и описание на съставомерните му признаци.При описание на нарушение на служебни задължения по чл.23 от ЗЧСИ не е посочено на коя дата подсъдимият е нарушил това задължение да уведоми незабавно министъра на правосъдието за промяна на местонахождението на кантората и служебния архив,а именно,че изп.дело №09/1 Ог. е изчезнало.
На следващо място обвинението конкретно е, че подсъдимият е нарушил и не е изпълнил служебните си задължения по конкретно посочени нормативни и подзаконови нормативни актове.При конкретизиране на нарушенията на служебните задължения вменени му от закона за частните съдебни изпълнители /ЗЧСИ/ и по точно по чл.22 ал.З от ЗЧСИ се посочва ,че обв.Т.М. не е водил самостоятелен служебен архив по водене и администриране на оригиналите от изп.д.№09/20 Юг и е допуснал УНИЩОЖАВАНЕТО /ИЗГУБВАНЕТО/ на делото-ИЗНАСЯНЕТО му от кантората.По надолу при описание на нарушението по чл.23 от ЗЧСИ се посочва друга форма на изпълнителното деяние ,че конкретното изп.дело е ИЗЧЕЗНАЛО-не се съхранява в служебния архив.При описание на последващите нарушения на Наредба №4 от 06.02.2006г. за служебния архив на ЧСИ се наблюдават същите неясноти и противорчеия.Посочените изпълнителни деяния за нарушения на чл.2 т.3,чл.4 ал.1 от Наредбата , също се описват като извършени под няколко форми,а именно чрез унищожаване, изгубване,изнасяне на изпълнителното дело от кантората.Всички тези действия осъществяват различни изпълнителни деяния,за да е ясно и конкретно обвинението следва да се посочи,точно кое от изброените действия е извършил М.,с което е нарушил горепосочените поднормативни
разпоредби,респективно е осъществил състава на
престъплението.Посочването на четири изпълнителни деяния като форма на неизпълнение на служебните задължения /унищожил,изгубил,изнесъл и изчезнало делото/ ,с което нарушил чл.2 т.3,чл.4 ал.1 от Наредбата е признак за неясно и неконкретизирано обвинение,което пречи на подсъдимия да организира защитата си.Липсата на конкретно посочено изпълнително деяние,с кое точно действие или бездействие е осъществено престъплението от обективна страна при положение,че нормата на чл.282 НК е бланкетна такава и следва задължително да се посочат конкретните задължения на длъжностното лице,които е нарушил или не е изпълнил,както и механизма и начина на извършване на тези нарушения е от категорията на съществените процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на подсъдимия и на неговата защита.Той трябва да знае по какъв начин точно е участвал в деянието-изпълнителното дело унищожено ли е ,изгубено ли е,изнесено от кантората ли е и как лично той е участвал в тези действия. Не допустимо е обвинението да не излага конкретно и точно обективни съставомерни признаци на престълението,а да гадае кои точно действия от изброените са довели до липсата на изпълнителното дело.
На следващо място в правната теория и съдебната практика е прието,че от субективна страна престъплението по служба-чл.282 НК се характеризира с два признака:пряк умисъл и специална цел.Субективните измерения на престъплението по чл. 282 ал.2 от НК, за каквото деяние подсъдимия е предаден на съд, включват пряк умисъл и специална цел,която длъжностното лице преследва-да набави за себе си или за другиго облага или да причини другиму вреда.
Облагата и вредата могат да бъдат, както имуществени,така и неимуществени/морални/.Този въведен от законодателя допълнителен признак,а именно нарушението или неизпълнението на служебните задължения да е извършено за реализиране на специалната цел следва да бъде индивидуализирана по характер ,вид,размер и стойност,както и задължително в обвинителният акт в тази насока следва да се посочи фактическият състав от който е изведена претендираната от обвинението специална цел,преследвана от подсъдимия,а именно механизма на причиняване и в какво се състои имотната вреда ,която подсъдимият е причинил на „Мечта-Бойчев“ЕООД.В обвинителният акт е посочено,че имотната вреда е в размер на 33 304 лв.,представляваща разликата между продажната цена на обявени за публична продан недвижими имоти и пазарната им стойност.В обстоятелствената част на обвинителният акт липсват изложени факти, от които да се изведе претендираната от подсъдимия специална цел. Отразено е само ,че са проведени две публични продажби по процесното изпълнително дело ,но липсват изложени факти относно тях конкретно ,какви действия са извършени при първата и при втората публична продажба от ЧСИ М.,с които действия същия е целял именно претендираната в посочения размер имотна вреда и точно с кое действие по служба,което не е изпълнил или нарушил , подсъдимият е причинил настъпилите имуществени вреди и значителните вредни последици,изразяващи се в лишаване от право на съдебен процес на длъжника-„Мечта-Бойчев“ЕООД. Не става ясно по какъв начин и точно с кое действие или бездействие М. е допуснал
унищожаване,изнасяне или изгубване на делото.Не става ясно също, като не е водил самостоятелен служебен архив по изп.д.№09/10г. ,не е уведомил Министъра на правосъдието ,че е изчезнало посоченото изп.дело,като не е съставил констативен протокол за изчезването
/изгубването,унищожаването/ , тези му служебни нарушения в каква връзка със специалната цел и по какъв начин са спомогнали подсъдимия да я постигане ,а именно да причини имотната вреда в размер на 33 304 лв..
От друга страна обвинението е по чл.282 ал.2 НК,а именно в обстоятелствената част и диспозитива на обвинтелният акт следва да бъдат
изложени факти досежно настъпили значителни вредни последици ,които да са в причинно-следствена връзка с реализираната от подсъдимия специална цел при извършеното от подсъдимия
престъпление.Прокуратурата е посочила,че са настъпили значителни вредни последици ,изразяващи се в това,че длъжникът „Мечта- Бойчев“ЕООС е бил лишен от правото на съдебен процес,а именно да обжалва действията на ЧСИ.т.е. обвинението посочва като настъпили значителни вредни последици такива от неимуществен характер - нарушаване правото на съдебен процес на дружеството-длъжник.
Следва да се отбележи,че е налице противоречие в изложените съставомерни признаци на престъплението по чл.282 от НК.От една страна при извършване на престъплението подсъдимия е преследвал специалната си цел,която има имуществен характер и причинява имотна вреда на дружеството -длъжник с неправомерните си действия,като нарушава и не изпълнява свои служебни задължения.От друга страна в резултат на тази специална цел,която е част от субективния елемент на престъплението и има имуществен характер,същата е довела до настъпване на значителни вредни последици изразяващи се във вреди от неимуществен характер /лишаване от право на съдебен процес/.Не става ясно как подсъдимият като е целял единствено и само да причини имотна вреда на дружеството- длъжник - в размер на 33 304 лв.,представляваща разликата между продажната цена на обявените два имота на публична продан и пазарната им стойност,като обективен резултат от тези съставомерни действия според прокуратурата е причинил всъщност значителни неимуществени вреди,а не имуществени такива,липсват изложени факти за обвързаност между специалната цел и настъпилите вредоносни последици.Това противоречие е съществено такова,то касае именно съставомерните признаци на престъплението ,както от обективна така и от субективна страна.Подсъдимият не е в състояние да разбере фактите,които обуславят съставомерността на деянията и участието му в тях,което безспорно води до ограничаване правото му на защита.
Специалната цел,както посочих по-горе,която длъжностното лице преследва при престъплението по чл.282 от НК е елемент от субективната страна на престъплението и е насочена или към причиняване другиму вреда или на облага.Недопустимо е специалната цел в конкретния случай да е била насочена към причиняване на имотна вреда,а да е довела до причиняване на неимуществени последици.
Идентични са изискванията към обвинението ,ако изброените деяния се разглеждат като такива извършени в условията на реална съвкупност,посочване на съставомерните признаци на обвинението от фактическа и правна страна са задължителни.
В обвинителният акт е посочено,че престъплението по чл.282 ал.2 ал.1 НК е извършено при пряк умисъл.Това предполага,че деецът е съзнавал общественоопасния характер и е предвиждал ,искал и допускал настъпването на конкретни общественоопасните последици от престъплението.В конкретния случай обвинението твърди,че подсъдимият е целял чрез причиняване имотна вреда другиму да настъпят значителни последици изразяващи се в лишаване от право на съдебен процес за пострадалия Мечта-Бойчев ЕООД ,т.е целта е користна,а резултата от престъплението има характер на морални вреди.Неясно е,по какъв начин този обективен резултат да се постигнат неимуществени вреди може да бъде обвързан със посочената специална цел-да се причини имотна вреда на дружеството и как психичното отношение на дееца да постигне имуществена вреда се превъплащава в настъпили значителни вредни последици от неимуществен характер.Това противоречие е съществено и следва разследващите органи и прокуратурата да го изяснят ,за да може подсъдимият да разбере в пълен обем обвинението срещу него.
Относно обвинението за извършено престъпление по чл.296 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК е налице също допуснато процесуално нарушение, водещо до ограничаване правото на защита на обвиняемия. М. е обвинен,че е осуетил изпълнението на посочени конкретни съдебни актове-Разпореждания на БОС ,като е посочено,че осуетяването на изпълнението им е извършено, чрез изготвяне и изпращане на писмо с изх №02091 от 09.08.20Юг. до ДСИС при РС-Царево-уведомление ,че на основание чл.412 т.1 ГПК вр.чл.433 ал.1 т.1 ГПК, изпълнителното производство по изп.д.№09/10г. било спряно. Не става ясно ,по какъв начин това действие на ЧСИ е довело до осуетяване на посочените съдебни актове издадени от Окръжен съд-Бургас. На първо място в обстоятелствената част на обвинителният акт липсва изложение на достатъчно факти относно обективната и субективната страна във връзка с това обвинение, налице е само повторение на диспозитива. Това пречи да се проследи диалектическата връзка между посочените факти и правната квалификация. В конкретния случай ,съдията -докладчик констатира,че просто липсват факти относно обективните съставомерни признаци на деянието , изведнъж се появяват твърдения за държавен съдебен изпълнител в гр.Царево,като не става ясно по какъв начин актовете на Бургаски окръжен съд имат връзка с държавния съдебен изпълнител при PC-Царево и точно по какъв начин обвиняемият е осуетил изпълнението им пред държавния съдебен изпълнител при PC-Царево. Следва да се конкретизира по какъв начин уведомлението на ЧСИ М. до ДСИС при PC-Царево ,което има само уведомителен характер , че изпълнителното производство по изп.д. №9/201 Ог. е спряно е осуетило изпълнението на инкриминираните разпореждания на БОС.
В Тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002 г. на ВКС на РБ, се излага, че след като обстоятелствената част на обвинителния акт не съдържа всички обстоятелства, които обуславят съставомерността на деянието с оглед дадената на същото правна квалификация, следва да се приеме, че чрез непосочването им е допуснато нарушение на процесуалните правила, при това съществени, тъй като има за последица ограничаване правото на защита. В процесния случай непосочването в обстоятелствената част от акта на елементи от състава на престъплението -времето и мястото на извършване на деянията, начина на осъществяване и констатираните противоречия и неясноти в специалната цел на дееца и връзката между тях и целта или с реално настъпилите вредни последици при общото престъпление по служба съставлява основание за връщане на делото в неговата предходна процесуална фаза.
Подсъдимият,за да може да организира адекватно своята защита следва да знае точно и конкретно в какво се обвинява,като в обстоятелствената част и диспозитива следва да се посочат всички факти ,които обуславят обективните и съставомерни признаци на деянията ,както и участието на обвиняемия в тях. Посочването на конкретната дата на извършване на деянието е от изключителна важност,предвид невъзможността първо обвиняемия да се защитава и второ съда да направи преценка за началния и крайния момент на престъпната деятелност при условията на продължаваното престъпление.Липсата на факти от тази категория съставлява съществено нарушение на процесуалните правила,защото при всяко положение води до ограничаване правата на подсъдимия и на неговия защитник.
Това разбира се е недопустимо от гледна точка на изискванията в чл. 246 от НПК и процесуалните гаранции за ефективна реализация на правото на защита на подсъдимия.
Съдията-докладчик счита, че горепосочените обстоятелства представляват отстраними съществени нарушения на процесуалните правила довели до ограничаване процесуалните права на подсъдимия М.. Обвиняемото лице , за да осъществи адекватно , всестранно и обективно правото си на защита и на процесуалните си права следва да получи точно, конкретно, прецизно и законосъобразно квалифицирано обвинение,както и следва да му не се ограничават дадените му от закона процесуални права.
С оглед гореизложеното и на основание чл.249 ал.2 вр.чл.248 ал.2 т.З от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 751 /2015г. по
описа на Окръжен съд-Бургас.
ВРЪЩА делото на Бургаска окръжна прокуратура за ОТСТРАНЯВАНЕ на посочените по-горе нарушения.
Определението подлежи на обжалване и протест пред БАС в седмодневен срок от получаване на съобщението.
СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК: