№ 20
гр. София, 06.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на девети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20211000502832 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 28.06.2021г по гр.д. № 5251/2019г СГС, ГО, І-1 състав е уважил
частично предявения иск от А. Р. Б. против Столична Община , като е осъдил СО да
заплати сумата от 12 000лв- обезщетение за неимуществени вреди и 890лв-
обезщетение за имуществени вреди, всички вреди претърпени от травматични
увреждания, настъпили в резултат на падане в дупка на улица в гр. София, на осн.
чл.49 от ЗЗД. СГС е отхвърлил иска за сумата над 12 000лв до 26 000лв , както и
частично исковете за лихва за забава. Съдът е приел, че не се установява
съпричиняване на увреждането от страна на ищеца. С решението си съдът е възложил
разноските по делото съобразно изхода от спора.
Решението на СГС е влязло в сила, като необжалвано , в осъдителната си част.
Решението на СГС по делото се обжалва с въззивна жалба от ищеца А.Б.,
представлявана от адв. Ц., в отхвърлителната част касаеща предявения иск за
неимуществени вреди и съответните лихви за забава. Въззивникът поддържа, че
решението е постановено в нарушение на материалния закон, на процесуалния закон и
е необосновано. Поддържа, че съдът е нарушил чл.52 от ЗЗД и присъденото
1
обезщетение е несправедливо занижено. Поддържа, че съдът не е оценил всички
доказани по делото увреждания на ищеца, както и претърпените болки и страдания.
Поддържа, че решението противоречи на съдебната практика по сходни казуси. Моли
решението на СГС да бъде отменено в обжалваната част и да бъде постановено ново, с
което предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди да бъде
уважен изцяло.
Въззиваемата Столична община депозира писмен отговор, с който оспорва
въззивната жалба за неоснователна. Поддържа направеното възражение за
съпричиняване на увреждането от страна на ищцата. Моли присъденото обезщетение
за неимуществени вреди да бъде намалено.
В о.с.з. въззивникът не се представлява. Депозира писмено заявление, с което
заявява поддържане на въззивната жалба и претендира разноски по делото.
Въззиваемата страна СО се представлява от юрк. З., който оспорва жалбата и
поддържа отговора на СО. Счита, че присъденото обезщетение е прекомерно
завишено. Моли решението на СГС да бъде отменено , евентуално да бъде намалено
присъденото обезщетение за неимуществени вреди , като се съобрази съпричиняването
на увреждането от страна на ищцата.
Със становище от 31.12.2021г Столична община заявява, че отговорът на
въззивната жалба, депозиран по делото, няма характер на насрещна въззивна жалба.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на
чл.269,изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като
служебно има правомощие да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този
смисъл са дадените указания по тълкуването на закона от ВКС с ТР №1/2013г по т.д.
№1/2013г на ОСГТК-т.1.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Решението е частично неправилно, по съображения изложени във
въззивната жалба.
Съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск за ангажиране на имуществената отговорност на ответника за
заплащане на обезщетение за вреди, причинени не от обективни и присъщи качества
2
на една вещ- общински тротоар , а причинени вследствие неправилната експлоатация
на вещта, което е довело до увреждането на ищеца. Т.е. касае се за вреди, които са в
резултат на нехарактерно състояние на вещта , които се дължат на неправилна
поддръжка , съхранение или обезопасяване на вещта и в такъв случай отговорността
на нейния собственик е по чл.45, съответно 49 от ЗЗД- за виновно бездействие за
отстраняването на повредите и възстановяването на типичното състояние на вещта.
Предявеният иск има за предмет компенсирането на претърпените от ищеца
вреди, причинени от виновно, противоправно поведение на лица, на които ответникът
е възложил работа . Съгласно чл.49 ЗЗД, този който е възложил на друго лице някаква
работа, отговаря за вредите причинени от него при или по повод изпълнението на тази
работа. Съгласно ППВС №7/1958г отговорността по чл.49 от ЗЗД е за чужди виновни
противоправни действия, тя ангажира отговорността на възложителя, за вреди
причинени от изпълнителя на работата и по характер е безвиновна, обезпечителна и
се поражда при наличието на вреди , причинени на пострадалия от лице, на което
отговорният по реда на чл.49 ЗЗД е възложил изпълнението на работа.
С влязлото в сила първоинстанционно решение по делото / ответната СО не е
обжалва решението в частта, с която е осъдена да заплати на ищеца сумата от
12 000лв- обезщетение за неимуществени вреди и 890.00лв- обезщетение за
имуществени вреди / се установяват със сила на пресъдено нещо горепосочените
предпоставки за ангажиране на имуществената отговорност на ответника за
причинените при деликт вреди на ищцата. Между страните по делото и за съда е
установено по обвързващ начин, че Столична община дължи на ищцата заплащане на
обезщетение за вредите, които е претърпяла при падане в дупка на улица в гр. София,
което увреждане е настъпило на 05.04.2018г.
Пред настоящата инстанция спорни се явяват въпросите за размера на
обезщетението за неимуществени вреди, определени по реда на чл.52 от ЗЗД и за
наличието на съпричиняване на увреждането.
По отношение на размера на дължимото се обезщетение-
Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за причинени неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост.
По делото от изслушаната и неоспорена СМЕ, изготвена от в.л. д-р Б. се
установява, че вследствие на падането си ищцата е получила счупване на пета
предходилна кост на дясното ходило с разместване на фрагментите. Претърпяла е
оперативно лечение за наместване на фрагментите на костта и поставяне на
резорбиращ се винт. Според вещото лице оздравителния период при ищцата е
протекъл за около 2 месеца. Според вещото лице поне месец ищцата е имала нужда от
помощ в ежедневието и обслужването си. Същата е претърпяла интензивни болки 2-3
седмици след злополуката и около 2 седмици при рехабилитация. Според вещото лице
3
възможни са спорадични болки да се проявяват при ищцата и понастоящем, но същите
следва да отзвучават бързо при употреба на обезболяващи средства. Според вещото
лице движенията на крайника на ищцата са възстановени в пълен обем и не се очакват
негативни последици или трайни усложнения от процесното счупване.
В о.с.з. на 11.08.2020г са изслушани свидетелите А. П. и И. И..
Свидетелката П. установява,че е съсед на ищцата и нейното семейство.
Установява, че след инцидента ищцата е била 3-4 месеца в гипс, затворила се е в себе
си и не контактува. Според свидетелката инцидентът е провалил живота на ищцата.
Според свидетелката ищцата след инцидента не искала да ходи на училище и имала
антипатия към живота.
Свидетелят И., също съсед на ищцата , установява,че веднага след инцидента А.
плачела и казвала , че много я боли. Свид. установява,че около два месеца ищцата е
била в гипс и е ходила с патерица. Установява още, че А. била много притеснена, че
няма да завърши училище, че семейството й не може да продължи обичайния си живот.
Съдът кредитира свидетелските показания, само в частите, в които не
противоречат на изслушаната и неоспорена СМЕ. Съгласно медицинската
документация по делото оздравителния период при ищцата е протекъл за около 2
месеца, следователно съдът не кредитира показанията на свид. П. , че 3-4 месеца
ищцата е била в гипс. Вещото лице установява още, че медицински ищцата е
възстановена, поради което съдът не кредитира заключението на свид. П. за съсипан
живот на ищцата , вследствие получената травма. В останалата си част свидетелските
показания са повърхностни, но подкрепени от другите доказателства по делото, поради
което могат да бъдат кредитирани.
Предвид изложеното – доказания като обективен факт на претърпяна травма-
счупване на кост на дясно ходило, като счупването е с разместване на фрагментите,
претърпяната операция, продължителността на периода на интензивни болки,
първоначалните затруднения в ежедневнието, невъзможността на ищцата да се
обслужва самостоятелно поради счупването на кост на крака, както и необходимостта
от помощ в ежедневието, неминуемият стрес , които се изживява при подобен
инцидент, в който смисъл съдът възприема показанията на свид. П. , но и като взе
предвид сравнително краткия възстановителен период и настъпилото пълно
възстановяване на ищцата, съдът приема, че по справедливост паричното
обезщетение на ищеца за претърпени неимуществени вреди възлиза на сума от
20 000лв, поради което исковата претенция в размер на 20 000 лв следва да бъде
уважена . При определяне размера на обезщетението съдът следва да съобрази
доказаните вреди на ищцата, времето на тяхното настъпване- в случая 2018г , както и
икономическото положение в страната, така че обезщетението да не обогати
неоснователно получаващото го лице.
4
По отношение на възражението за съпричиняване
В отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за
съпричиняване на увеждането от страна на ищцата, поради това,че същата е била
невнимателна, не е проявила съобразителност и при описаното от нея стряскане е
направила неправилно движение, при което е стъпала в неравност. Поддържа,че
ищцата, като живуща на адрес на улицата, на която се е травмирала , следва да е
знаела, че по тази улица автомобили с висока скорост не могат да преминат.
Пред настоящата инстанция въззивникът поддържа направеното възражение за
съпричиняване на увреждането от страна на ищцата.
Съгласно разясненията , дадени от ВКС с ТР № 1/2014г по т.д. № 1/2014г на
ОСТК, за да се приеме съпричиняване следва да се установи наличие на пряка
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат, но не и вина. Приносът на увредения може да се изрази в действие или
бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до
настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен.
Възражението за съпричиняване е неоснователно. Липсва твърдение за
противоправно поведение от страна на ищцата , намиращо се в причинна връзка с
настъпилото увреждане. Ищцата е вървяла по пътното платно, поради липса на
тротоар, което не се оспорва от ответната СО. Няма задължение за преминаващите по
една улица в гр. София да очакват неравности по настилката, дупки или други
препятствия, поради което т.нар невнимание при стъпването в дупка не може да бъде
противоправно поведение. Отдръпването, за да мине автомобил също не е е
противоправно поведение. Ето защо по делото , според настоящият съдебен състав не
се установява противоправно поведение от страна на ищцата и съответно
съпричиняване на увреждането , поради което и направеното в този смисъл възражение
следва да бъде оставено без уважение.
Изводите на двете съдебни инстанции не съвпадат. Решението на СГС, ІГО, 1
състав следва да бъде отменено в частта, с която предявеният иск за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за сумата от 12 000лв до 20 000лв и
за тази сума искът следва да бъде уважен. В останалата част решението на СГС следва
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
По отношение на разноските:
Поради изменения изход от спора решението на СГС следва да бъде изменено в
частта за разноските.
Възприетият размер на разноските от първоинстанционния съд не е предмет на
оспорване по реда на чл.248 от ГПК, поради което въззивният съд е обвързан от тези
размер.
5
С оглед изхода от спора на ищцата се дължат разноски, направени пред първата
инстанция в размер на още 60лв.
На пълномощника на ищцата се дължи възнаграждение за защита пред първата
инстанция в размер на още 403лв.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която ищцата
е осъдена да заплати разноски на СО за сумата над 46.15лв.
Столична община дължи държавна такса по сметка на СГС в размер на още 320лв.
Столична община дължи държавна такса по сметка на САС , за уважената част от
жалбата на ищцата , в размер на 160лв.
На пълномощника на ищцата, за защита пред въззивната инстанция , се дължи
възнаграждение от 1007.69лв, при минимален размер на възнаграждението за защита
по дила с интерес от 26 000лв- 1310лв.
Въззиваемата страна не претендира разноски по делото пред настоящата
инстанция.
Мотивиран така състав на Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 264279 от 28.06.2021г, постановено по гр.д. №5251/2019г
по описа на Софийския градски съд, ГО, І-1 състав, в частта, с която е отхвърлен
предявения иск от А. Р. Б. против Столична община за сумата над 12 000лв до
20 000лв-претендирано обезщетение за неимуществени вреди,както и в частта, с която
А. Р. Б. е осъдена да заплати разноски на Столична община за сумата над 46.15лв и
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Столична Община, гр.София, ул. Московска №33 да заплати на А. Р. Б.
с ЕГН ********** сумата от още 8 000лв- представляваща разликата между
присъдените 12 000лв и дължимите се 20 000лв- обезщетение за неимуществени вреди
, изразяващи се в болки и страдания вследствие увреждане настъпило на 05.04.2018г от
падане в дупка на улица в гр. София, на осн. чл.49 от ЗЗД, ведно със законната лихва
върху сумата от 8 000лв за периода от 05.04.2018г до окончателното изплащане на
сумата.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 264279 от 28.06.2021г, постановено по гр.д.
№5251/2019г по описа на Софийския градски съд, ГО, І-1 състав в останалата
обжалвана част.
ОСЪЖДА Столична Община, гр.София, ул. Московска №33 да заплати на А. Р. Б.
с ЕГН ********** разноски по делото в размер на още 60лв, на осн. чл.81 вр.
чл.78,ал.1 от ГПК.
6
ОСЪЖДА Столична Община, гр.София, ул. Московска №33 да заплати на адвокат
В. Ц. от САК сумата от 1410.69лв- възнаграждение за защита по делото, на осн. чл.38
от ЗА.
ОСЪЖДА Столична Община, гр.София, ул. Московска №33 да заплати по сметка
на Софийски градски съд сумата от 320лв- държавна такса, на осн. чл. 78,ал.6 от ГПК,
а по сметка на Софийски апелативен съд- сумата от 160лв- дължима държавна такса за
въззивното обжалване, на осн. чл. 78,ал.6 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280,ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7