Р Е Ш Е Н И Е
№ I-49 07.05.2021
г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, I-ви въззивен
граждански състав, в открито съдебно заседание на седми април две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ: Пламена
Върбанова
мл.с. Детелина
Димова
при секретаря Ани Цветанова като
разгледа докладваното от младши съдия Детелина Димова гражданско дело № 97 по описа за 2021 година на Окръжен съд Бургас, за да се произнесе взе в предвид
следното:
Производството е по реда на чл.
437 и сл. от ГПК и е образувано
е по повод жалба вх. №3679 от 09.10.2020 г. по рег. на ЧСИ Илко Бакалов,
подадена от третото лице ,,УСМ Кабиле“ ЕООД, с ЕИК206142340, седалище и адрес
на управление: гр. Ямбол, ул. „Граф Игнатиев“ № 76, представлявано от управителя
Димчо Иванов Чавдаров против действия на ЧСИ Илко Бакалов от дата 25.09.2020 г.
по изп. дело № 20207050400130/2020 г., изразяващи се в принудително отнемане на
3 /три/ броя индивидуално определени движими вещи - багер верижен Caterpillar
320С, рег. № У 04942; багер верижен САТ 323 EL, рег. № У 04944 и багер товарач
Caterpillar 428D,
рег. № У 04943.
Жалбоподателят
излага твърдения, че на 25.09.2020 г. ЧСИ Илко Бакалов е иззел от база,
собственост на СБЗ-Бургас, притежаваните от жалбоподателя и посочени по – горе
3 броя багери, за които неправилно и без да направи съответна проверка относно
собствеността, е приел, че принадлежат на длъжника по делото -„Водоканалстрой“
ООД. Дружеството „УСМ Кабиле“ ЕООД не било длъжник или поръчител по
образуваното изпълнително дело, и е придобило собствеността от „Метал
конструкшънс“ ЕООД, с ЕИК *********. Излагат се твърдения, че преди покупката били
извършени справки в ЦРОЗ, при които било установено, че по партида на това дружество
няма извършени вписвания, т.е. че върху машините няма вписан особен залог,
учреден запор или др. тежест. Заявява, че съдебният изпълнител не бил
предоставил протокол за обжалваните
действия нито на „УСМ Кабиле“ ЕООД, нито на „Водоканалстрой“ ООД. Моли съда да отмени действията на ЧСИ Илко
Бакалов, изразяващи се в принудителното отнемане на трите вещи: багер верижен
Caterpillar 320С, рег. № У 04942; багер верижен САТ 323 EL, рег. № У 04944 и багер товарач
Caterpillar 428D,
рег. № У 04943 и да постанови връщането им на законния им собственик. Представя
доказателства: договор за покупко-продажба от 08.07.2020 г., договор за наем от
03.09.2020 г., сключен с длъжника по делото „Водоканалстрой“ ООД и 3 броя
регистрационни талони.
В срока по чл.
436, ал. 3 ГПК по делото са постъпили писмени възражения от взискателя
,,Водоканалстрой – Димитър Костов“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от
управителя Димитър Щерионов Костов, чрез
пълномощника адвокат С., който оспорва жалбата като недопустима и неоснователна.
В жалбата не били изложени твърдения, че третото лице се е намирало във
владение на вещите към датата на принудителното им отнемане, поради което не се
установявала активната процесуална легитимация на жалбоподателя и в този смисъл
жалбата била недопустима. На следващо място жалбата се оспорва като
неоснователна, тъй като в полза на взискателя по делото бил учреден особен
залог върху процесните вещи като правата, на които третото лице основава
възраженията били непротивопоставими на заложния кредитор. Посочва, че по повод
на идентична жалба на „УСМ Кабиле“ ЕООД, но относно други вещи, било образувано
гр.д. №2393/2020 г. по описа на БОС, приключило с влязло в сила съдебно
решение, с което жалбата била оставена без уважение. В решението по
гореспоменатото дело, съдът бил приел, че върху вещите, предмет на обжалваните
действия, е налице учреден залог в полза на взискателя по делото, а сделките,
на които се основава третото лице са му непротивопоставими, тъй като са
извършени след вписване на пристъпването към изпълнение в ЦРОЗ. Навеждат се
възражения за нищожност на договора за покупко-продажба от 08.07.2020 г. между
„Метал Конструкшънс“ ЕОQД и „УСМ Кабиле" ЕООД поради неспазване на
формата, установена в чл. 12 от Закона
за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, както и за
привидност на сключените от третото лице договори за продажба и наем, като
същите били сключени единствено с цел да бъде затруднено упражняването на правата
на заложния· кредитор върху
заложеното имущество. Прави се искане жалбата да бъде оставена без
разглеждане, респективно без уважение. Представят се писмени доказателства.
По делото не е
постъпило становище по жалбата от длъжника „Водоканалстрой“ ООД.
На основание
чл. 436, ал. 3 ГПК ЧСИ Илко Бакалов е изложил мотиви по обжалваните действия,
съдържащи становище за недопустимост и неоснователност на подадената жалба,
както и хронология на извършените действия по делото. Счита жалбата за
недопустима поради това, че към момента на отнемането им, процесните машини не
са били във фактическа власт на жалбоподателя. Съображенията за неоснователност
на жалбата се основават на наличието на учреден особен залог върху вещите в
полза на взискателя и непротивопоставимост на правата, на които третото лице се
позовава. Жалбоподателят е придобил правата върху заложеното имущество, след
като същите са били вече обременени със залога, поради което и то има
положението на залогодател на основание чл. 8, ал. 4 ЗОЗ. Сочи се, че разрешаването
на въпроса относно добросъвестността на последващия приобретател не е от
компетентността на съдебния изпълнител, но независимо от това се излагат доводи
относно това, че третото лице не е действало добросъвестно, а извършената
поредица от разпоредителни сделки цели единствено да осуети предаването на
заложното имущество. След като третото лице е имало данни за предходните
собственици на продаваните вещи е можело да извърши справка в ЦРОЗ за извършени
вписвания и по техните партиди. Изтъква се, че след придобиването на вещите от
третото лице, същите отново са предадени на залогодателя „Водоканалстрой“ ООД,
за което е представен договор за наем. Оспорените действия по предаване на
процесните вещи на заложния кредитор са извършени в съответствие с разпоредбата
на чл. 521 от ГПК и при съобразяване на обстоятелството, че залогът не е
погасен, съгласно разпоредбата на чл. 7 от ЗОЗ.
На основание
чл. 437, ал. 2 ГПК съдът е разгледал жалбата на третото лице ,,УСМ Кабиле“ ЕООД
в открито заседание, с призоваване на жалбоподателя ,,УСМ Кабиле“ ЕООД,
длъжника по изпълнителното дело - „Водоканалстрой“ ООД и взискателя
,,Водоканалстрой – Димитър Костов“ ЕООД.
В проведеното
пред БОС съдебно заседание, третото лице – жалбоподател „УСМ Кабиле“ ЕООД не се
представлява, като от името на адв. Койнов – упълномощен с нарочно писмено
пълномощно /л.87 от делото/ е депозирано писмено становище, с което същият
заявява, че поддържа подадената жалба и представя писмени доказателства, които
моли да бъдат приети от съда. По същество сочи, че процесните вещи са придобити
от „УСМ Кабиле“ ЕООД от „Метал конструкшънс“ ЕООД, по силата на договор от
08.07.2020 г., което дружество на свой ред ги е придобило преди това от „Метал
стар 61“ ЕООД. Не се оспорва обстоятелството, че вещите са предмет на особения
залог, учреден преди цитираните прехвърлителни сделки от длъжника по делото „Водоканалстрой“
ООД. Твърди се обаче, че след като заложния кредитор не е вписал залога и
спрямо приобретателите на вещта, то неговото заложно право е непротивопоставимо
на последващия купувач. Залогът би могъл да се счита за противопоставим само по
отношение на първия приобретател, придобил вещите от заложния длъжник, но не и
по отношение на последващите такива, и в частност на „УСМ Кабиле“ ЕООД, след
като липсва вписване на залога и срещу последващите приобретатели на основание
чл. 10, ал. 5 от ЗОЗ. Позовава се ТР № 1/2015 г. на ОСГТК на ВКС и даденото със
същото разрешение, че не е допустимо насочване на изпълнение по реда на ЗОЗ
върху движима вещ, предмет на особен залог срещу трето лице – приобретател,
имащо положението на залогодател по чл. 13, ал. 1 от ЗОЗ, ако разпореждането с
вещта не е вписано в неговата партида в ЦРОЗ. В тази връзка се заявява, че
единствения ред, по който заложния кредитор може да насочи изпълнение към
заложената вещ, която вече е собственост на едно трето лице е да се снабди с
изпълнителен лист срещу същото лице, но не и да изпълнява по облекчения ред,
предвиден в ЗОЗ. Към становището представя писмени доказателства – 3 броя удостоверения,
издадени от ЦРОЗ по партидите на „Метал стар -61“ ЕООД, „Метал конструкшънс“
ЕООД и „УСМ Кабиле“ ЕООД, от които се установява, че по посочените партиди към
дата 29.09.2020 г. не се съдържат
вписвания.
В съдебно
заседание взискателят ,,Водоканалстрой – Димитър Костов“ ЕООД се представлява
от адвокат С., който оспорва жалбата и представя нови писмени доказателства в
подкрепа на доводите си, че придобиването на процесните машини е симулативно.
Заявява, че „УСМ Кабиле“ ЕООД е предявило иск срещу представляваното от него
дружество с предмет оспорване на заложното право, по повод на който е
образувано т.д. № 2148/2020 г. по описа на СГС. Сочи, че държавната такса по
това дело, както и паричната гаранция по допуснатото обезпечение, дължими от „УСМ
Кабиле“ ЕООД били заплатени от Димтър Костов, която заемала длъжност главен
счетоводител в дружеството – длъжник „Водоканалстрой“ ООД. В подкрепа на това
твърдение са и част от ангажираните доказателства. По същество оспорва
твърдението, че вещите са се намирали във владението на трето лице „УСМ Кабиле“
ЕООД, поради което счита, че това дружество не е легитимирано да подава
настоящата жалба. Настоява, че всички разпореждания със заложените вещи,
извършени след вписването на пристъпване към изпълнение са непротивопоставими
на заложения кредитор, както и че от представените доказателства с
категоричност се установява, че „УСМ Кабиле“ ЕООД е недобросъвестен
приобретател. След като е разполагал с цялата поредица от сключени договори, които
сам представя по делото, то съответно е могъл и е следвало да направи справка
за вписани залози по партидите на всички собственици назад във времето. Намира,
че разрешението, дадено с ТР №1/2015 г. на ОСГТК на ВКС е неприложимо към
настоящия спор, доколкото договорът за особен залог е сключен след измененията
на ЗОЗ, в сила от 30.12.2016 г. и
приложение следва да намери новата редакция на чл. 8 от ЗОЗ. Моли за отхвърляне
на жалбата като неоснователна и претендира разноски, във връзка с което
представя доказателства и списък по чл. 80 от ГПК.
В съдебно
заседание длъжникът „Водоканалстрой“ ООД, редовно призован, не изпраща
представител.
Съдът,
като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно
между страните по делото, че на 30.08.2017
г. в Централния регистър на
особените залози (ЦРОЗ) е вписан
договор за особен залог от 29.08.2017 г., сключен между заложния кредитор
Димитър Щерионов Костов, ЕГН **********,
и залогодателя „Водоканалстрой“, ООД, ЕИК102116887, който има за предмет
обезпечаване на всички вземания, възникнали в резултат от прекратяване на
участието на заложния кредитор като съдружник във „Водоканалстрой“, ООД, до
общия размер от 3 000 000 лева, като заложното имущество представлява общо 22
броя машини и съоръжения, подробно индивидуализирани в Приложение № 1.
От приложените
книжа по изпълнително дело № 20207050400130 по описа на ЧСИ Илко Бакалов се
установяват обстоятелствата, изложени в мотивите на съдебния изпълнител по чл.
436 от ГПК както следва:
С договор за цесия от 13.07.2018 г. /лист 19
от изп.дело/ заложният кредитор Димитър
Щерионов Костов е прехвърлил на „Водоканалстрой – Димитър Костов“ ЕООД,
ЕИК205207299, обезпечените с особен залог вземания от „Водоканалстрой“ ООД.
Прехвърлянето на обезпечените вземания е отразено в ЦРОЗ чрез вписване на
промяна на заложния кредитор.
На 16.07.2018 г. заложният длъжник „Водоканалстрой“
ООД е уведомен за извършеното прехвърляне на заложеното вземане с нотариална
покана, връчена чрез нотариус Симеон Илиев, рег. № 699, район на действие БРС.
На 20.12.2019 г.
в ЦРОЗ е вписано пристъпване към изпълнение върху цялото заложено имущество от
заложния кредитор „Водоканалстрой – Димитър Костов“ ЕООД.
На 13.01.2020 г. на заложния длъжник
„Водоканалстрой“ ООД е връчено уведомление за пристъпването към изпълнение чрез
ЧСИ Делян Николов, рег. № 804, район на действие БОС.
По молба на
взискателя „Водоканалстрой – Димитър Костов“ ЕООД и въз основа на извлечение от
ЦРОЗ за вписано пристъпване към изпълнение на 16.01.2020 г. е било образувано
изпълнително дело № 202080404012 по описа на ЧСИ Делян Николов, рег. № 804,
район на действие БОС.
По молба на
взискателя „Водоканалстрой – Димитър Костов“ ЕООД за продължаване на
изпълнителните действия от ЧСИ Илко Бакалов, рег. № 705, район на действие БОС,
на 27.02.2020 г. е било образувано изпълнително дело № 20207050400130 по описа
на ЧСИ Илко Бакалов, по което били
насрочени четири дати за предаване на заложеното имущество – 11.06.2020г,
18.06.2020г., 19.06.2020г. и 25.06.2020 г.. На посочените дати предаване на
вещите не било осъществено поради липсата на машините и неоказване на
съдействие от страна на залогодателя.
Насрочени са били нови дати /10.09.2020
г., 24.09.2020 г., 25.09.2020 г. и 29.09.2020 г./, на които били извършени
изпълнителни действия по предаване на заложното имущество, обективирани в
съставени нарочни протоколи.
Във връзка с предприетите изпълнителни
действия спрямо заложеното имущество, на 03.09.2020 г., третото лице ,,УСМ
Кабиле“ ЕООД депозирало молба пред съдебния изпълнител, с която уведомил същия,
че по силата на писмен договор, сключен на 03.09.2020 г. е придобил
собствеността върху девет броя движими вещи, изброени подробно в молбата. Със
същата е възразено, че изпълнение по реда на ЗОЗ не може да бъде предприето,
тъй като особения залог върху вещите не е вписан по партидата на приобретателя
„УСМ Кабиле“ ЕООД. Поради това заложният кредитор не можел да се ползва от
облекчения ред за изпълнение, предвиден в ЗОЗ,
а следвало да упражни правата си единствено по общия ред – след
снабдяване с изпълнителен титул по ГПК и спрямо приобретателя на вещите. По
тези съображения е поискано изпълнителното производство спрямо изброените девет
броя индивидуално определени вещи да бъде прекратено.
По делото са представени два броя
писмени договори за покупко-продажба на употребявани строителни машини, с
предмет девет от заложените машини, като първият е от 30.06.2020 г. и сключен между продавача „Метал стар 61“ ЕООД, ЕИК
********* и купувача „Метал конструкшънс“ ЕООД, ЕИК *********. Вторият договор
е от 08.07.2020 г., сключен
между продавача „Метал конструкшънс“ ЕООД и купувача ,,УСМ Кабиле“ и е със
същия предмет като първия договор.
Представен е и нотариално заверен
договор за наем на строителна техника от 03.09.2020 г., сключен между
наемодателя ,,УСМ Кабиле“ ЕООД и наемателя „Водоканалстрой“ ООД, отново с предмет закупените от ,,УСМ Кабиле“ ЕООД девет броя машини, част от
заложеното имущество.
Предмет на настоящото оспорване са
изпълнителните действия, извършени на дата 25.09.2020 г., обективирани в три
броя протоколи за предаване на заложни имущество по реда на ЗОЗ, приложени на
лист 201, 202 и 204 от изпълителното дело.
Бургаският окръжен съд, като съобрази
доводите на страните, събраните доказателства и относимите законови разпоредби,
достигна до следните правни изводи:
На
първо място, във връзка с проверката за допустимост на жалбата и направените в
тази връзка възражения от страна на взискателя по делото, съдът извърши
проверка на предпоставките, регламентирани в чл. 435, ал. 4 ГПК, в която е
уредено правото на жалба от трето лице. Съгласно цитираната разпоредба, трето
лице може да обжалва действията на съдебния изпълнител само когато изпълнението
е насочено върху вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването, ако
се отнася за движима вещ, се намират във владение на това лице. В конкретния
случай от изложените в жалбата твърдения става ясно, че третото лице „УСМ
Кабиле“ ЕООД е придобило правото на собственост върху процесните вещи с писмен
договор от 03.09.2020 г., т.е. преди датата, на която са извършени оспорените
изпълнителни действия. Съдебната практика приема, че „владение“ по смисъла на
чл. 435, ал. 4 ГПК е не упражняването на каква да е фактическа власт върху
вещта, а владение по смисъла на чл. 68 ЗС – упражняване на фактическа власт
върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя /в този
смисъл Определение № 291 от 02.10.2012 г. по ч. гр. дело № 284/2012 г. на БАС, Определение № 103 от
15.03.2017 г. по ч. гр. дело № 81/2017
г. на БАС, Решение по гр. д. № 1715/2017 г. на Окръжен съд – Варна/. В този
смисъл е и тълкуването на понятието „владение“ по смисъла на чл. 435, ал. 5 ГПК, дадено с мотивите към т. 1 Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. по
тълк. д. № 3/2015 г., ОСГТК на ВКС.
Ето
защо и доколкото третото-лице жалбоподател навежда твърдения, че е собственик
на предадените движими вещи, съдът намира, че подадената от него жалба е допустима.
В допълнение, съдът намира, че макар да се касае до действия, свързани с налагане на мерки за принуда, предвидени в
чл. 35 от ЗОЗ, чието изпълнение се провежда по реда на чл. 521 от ГПК, то
третото лице, засегнато от тези действия има право да оспори
законосъобразността им именно по реда на чл. 435, ал. 4 от ГПК. В този смисъл Определение №
3387 от 16.10.2019 г. по в.г.д. № 4769/2019 г. на Софийски апелативен съд.
Разгледана
по същество подадената жалба е неоснователна.
По делото безпротиворечиво се
установява, че върху вещите, предмет на оспорените понастоящем изпълнителни
действия, е учреден особен залог по силата на договор за особен залог от
29.08.2017 г., по който заложен кредитор е взискателя по делото „Водоканалстрой – Димитър Костов“ ЕООД , както
и че е налице вписано пристъпване към изпълнение на 20.12.2019 г.
Спорният въпрос, който се поставя по
делото, е дали правата на заложния кредитор – „Водоканалстрой – Димитър Костов К.“
ЕООД са противопоставими на третото лице „УСМ Кабиле“ ЕООД, придобило вещите
след учредяването на особения залог, и допустимо ли е съдебният изпълнител да
извършва действия по изпълнението спрямо заложените вещи по реда на ЗОЗ, без да
е необходимо заложният кредитор да се снабдява с отделен изпълнителен титул
спрямо третото лице – последващ приобретател на вещите.
По първия въпрос становището на
жалбоподателя е, че за да бъдат противопоставими правата на заложния кредитор
спрямо последващия приобратател, то необходимо е същия да извърши вписване на
залога и по партидата на новия собственик на вещите. Намира, че това задължение
произтича от нормата на чл. 10, ал. 5 от ЗОЗ и чл. 26, ал. 3, т. 11 от ЗОЗ.
Взискателят – заложен кредитор оспорва
тези доводи на третото лице, като се позовава на нормата на чл. 8, ал. 2 и ал.
4 от ЗОЗ /в ред. от ДВ, бр. 105 от 2016 г./
Съдът, намира, че с поставения въпрос се цели разрешаване на
спор, свързан с конкуренция на материални права, какъвто е недопустимо да бъде
разглеждан в настоящото производство, с предмет процесуалната законосъобразност
на принудителни действия по изпълнението. Този спор следва да бъде разрешен на
общо основание в исково производство, каквото както става ясно от направеното в
съдебно заседание изявление на адв. Станчев, понастоящем вече е образувано и висящо пред
Софийски градски съд /т.д. № 2148 по описа за 2020г./. Това разрешение следва и
от изричната разпоредба на чл. 36, ал. 2 от ЗОЗ, според която всяко трето лице, чието право е засегнато от изпълнението по
този закон, може да предяви иск срещу залогодателя и заложния кредитор, за да
установи, че залогът му е непротивопоставим или че имуществото, върху което е
насочено изпълнението, не принадлежи на залогодателя.
В
рамките на настоящото производство по обжалване действия на съдебния
изпълнител, съдът следва да съобрази дали същите са законосъобразно извършени,
т.е. при спазване на законоустановените изисквания, предвидени в специалния
закон ЗОЗ, както и тези на чл. 521 от ГПК, към която норма препраща чл. 35 от
ЗОЗ.
С
вписването на пристъпване към изпълнение заложеното имущество
преминава в разпореждане на заложния кредитор, като по този начин се
осигурява възможност на последния да вземе мерки за запазването му, да го
управлява и да го продаде. Правото на заложния кредитор да получи държането на
заложеното имущество е изрично предвидено в чл. 34, ал. 1 ЗОЗ.
Съгласно чл.18, ал.4 от ЗЧСИ по
възлагане от пристъпилия към изпълнение обезпечен кредитор, частният съдебен
изпълнител може да предаде на същия заложеното имущество по реда
на чл. 521 или чл. 522 от ГПК, както и да
продаде заложеното имущество по реда на ЗОЗ или по
реда на ГПК.
В случая на ЧСИ Илко Бакалов е възложено
единствено предприемането на мерки на принуда по реда на чл. 35, ал. 1 от ЗОЗ,
а именно – изземване и предаване на заложеното имущество на заложния
кредитор. Мерките по чл. 35 ЗОЗ за
запазване на имуществото и оказване на съдействие могат да бъдат извършени
спрямо всяко трето лице, на което залогът е противопоставим, каквато
преценка съдебният изпълнител е оправомощен да извърши в рамките на
изпълнителното производство и за целите на конкретното изпълнително действие. В
случая е преценено, че разпоредителните сделки със заложеното имущество, от
които третото лице черпи правата си, са осъществени след вписване на
пристъпването към изпълнение в ЦРОЗ, реализирано още на 20.12.2019 г. Не се
установява за извършването на същите заложният кредитор да е дал съгласие, като
дори не се твърди такова да му е било искано. Съгласно чл.9, ал. 4 от ЗОС залогодателят не
може да се разпорежда със заложеното имущество след вписване на пристъпване към
изпълнение. Извършените от залогодателя разпореждания със заложеното имущество
след вписаното пристъпване към изпълнение не могат да се противопоставят на
заложния кредитор и присъединените кредитори по чл. 40.
Според
специалната разпоредба на чл. 32, ал. 4 ЗОЗ (изм. - ДВ, бр. 105 от 2016 г., в
сила от 30.12.2016 г.) извършените от длъжника сделки на управление и
разпореждане със заложеното имущество след вписване на пристъпването към
изпълнение не могат да се противопоставят на заложния кредитор и на
присъединените кредитори, които се удовлетворяват от заложеното имущество,
независимо от извършените сделки с него.
Позоваването от страна на жалбоподателя
на ТР № от 10.07.2018
г. по т.д. № 1 от 2015 г. на ОСГТК на ВКС, съдът намира за неоснователно,
тъй като даденото с него разрешение касае правоотношения, които са се развили
по време на действието на ЗОЗ до приемане на ЗИД ЗОЗ с ДВ. бр. 105/2016 г., в
сила от 30.12.2016 г. Докато в настоящия случай, спорните правоотношения се
възникнали и се развиват изцяло при действието на ЗОЗ в редакцията му след измененията
от 30.12.2016 г.
В
контекста на гореизложеното като неоснователно се преценява и следващото
релевирано от жалбоподателя възражение, според което за да бъдат предприети
законосъобразни действия спрямо заложеното имущество е необходимо заложният
кредитор да се е снабдил с отделен изпълнителен титул спрямо третото лице –
последващ приобретател на вещите.
Производствата
по ЗОЗ се
образуват въз основа на извлечение за вписано в ТРРЮЛНЦ и ЦРОЗ пристъпване към
изпълнение, което представлява пряко изпълнително основание. Изпълнението
по ЗОЗ се
квалифицира като специално, извънсъдебно, частно изпълнение, което е различно
от индивидуалното принудително изпълнение по ГПК и ДОПК, както и от
универсалното принудително изпълнение в производството по несъстоятелност и се
подчинява на специални процедурни
правила, уредени в ЗОЗ.
Извлечението
от регистъра за особените залози за вписано пристъпване към изпълнение
върху заложени вещи, както вече бе посочено представлява пряко
несъдебно изпълнително основание и въз основа на
него заложният кредитор може да образува производство пред съответния
съдебен изпълнител с цел да получи фактическата власт
върху заложеното имущество, когато залогодателят не окаже необходимото
съдействие за изпълнение /чл. 35, ал. 1 от ЗОЗ/. След измененията в ЗОЗ, в сила от 30.12.2016г.
изземване на движими вещи по реда на чл.521 ГПК може да
бъде предприето и в случаите, когато същите се намират във владение на трето за
производството лице, което не установява противопоставими на заложния кредитор
права.
Това
следва от новата редакция на чл. 12, ал. 1 от ЗОЗ, в сила от 30.12.2016 г., с
която е предвидено, че учреденият
при реда на ЗОЗ залог е противопоставим на трети лица от момента на вписването
му. За сравнение отмената редакция на тази норма, предвиждаше, че
залогът не може да се противопостави на трети лица, ако не е вписан в
Централния регистър на особените залози по партидата на залогодателя.
С
оглед на горното се установява, че в настоящия случай заложният кредитор е имал
право да иска предаването на заложеното имущество, независимо от
обстоятелството дали то е било валидно придобито от третото лице – жалбоподател
по силата на сделка, сключена след вписването на пристъпване към изпълнение. Поради
което и оспорените изпълнителни действия спрямо заложното имущество, предприети
на основание чл. 521 от ГПК се явяват законосъобразни.
Въз
основа на изложеното съдът намира, че не са налице основания, които да
обосноват отмяна на обжалваните действия на ЧСИ, поради което жалбата следва да
бъде оставена без уважение като неоснователна.
По направеното искане от страна на
взискателя ,,Водоканалстрой
- Димитър Костов“ЕООД за
присъждане на разноски, съдът намира същото за неоснователно, а и недоказано. Отговорността за разноски се понася от
страната, срещу която е постановено решението, спрямо която тя е санкция за
неоснователно предизвикан спор. В случая производството е по повод жалба срещу
действия на частен съдебен изпълнител, предвид на което отговорността на съдебния изпълнител за
вреди се реализира по друг ред, регламентиран в нормата на чл.441 от ГПК, по
който ред и взискателя /ответник по
жалбата/ може да претендира причинените му вреди, съставляващи сторени от
него разноски по делото.
В
допълнение липсват годни доказателства, от които да се установява, че
претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 5125,36 лева е реално
изплатено, в какъвто смисъл е разрешението, дадено в ТР № 6 от 06.11.2013 г. по
т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Видно от представения по делото договор за
правна защита и съдействие от 13.01.2021 г., страните са договорили плащането
на адвокатското възнаграждение да бъде извършено по банков път. Съгласно
разпоредбата на чл. 75, ал. 3 от ЗЗД когато плащането става чрез задължаване и
заверяване на банкова сметка, задължението се счита за погасено със заверяване
на сметката на кредитора. В случая по делото липсват доказателства, установяващи
заверяването на банковата сметка на адвокатското дружество със сумата от
5125,36 лева. Представеното
доказателство за нареден банков превод на дължимата сума от банкова сметка на
клиента, не доказва по надлежен начин плащането на същата, доколкото няма данни
дали този превод е реално осъществен.
На основание чл. 437, ал. 4 от ГПК
настоящото решение не подлежи на обжалване.
Така мотивиран, Окръжен съд Бургас
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на третото
лице ,,УСМ Кабиле“ ЕООД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
Ямбол, ул. „Граф Игнатиев“ № 76, представлявано от управителя Димчо Иванов
Чавдаров, против действията на ЧСИ Илко Бакалов по изпълнително дело №
20207050400130/2020 г., изразяващи се в извършено на 25.09.2020 г. принудително
отнемане от владението на жалбоподателя на следните 3 броя индивидуално
определени движими вещи - багер верижен Caterpillar 320С, рег. № У 04942; багер
верижен САТ 323 EL, рег. № У 04944
и багер товарач Caterpillar 428D, рег. № У
04943.
ОСТАВЯ без уважение искането на
взискателя ,,Водоканалстрой
- Димитър Костов“ЕООД,
ЕИК *********, представлявано от управителя Димитър Щерионов Костов, чрез пълномощника адвокат Станчев за присъждане
на разноски за настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. мл.с.