№ 3916
гр. София, 26.10.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 5 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Веселина Ставрева
при участието на секретаря Красимира Й. Динева
и прокурора Р. Д. Н.
Сложи за разглеждане докладваното от Веселина Ставрева Частно
наказателно дело № 20221100202997 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 12:10 часа се явиха:
ОСЪДЕНИЯТ С. Н. Н. - р.пр., се явява лично, доведен от Затвора -
София и с адв.К. А. - с пълномощно от по-рано.
НАЧАЛНИКЪТ на Затвора - София - р.пр., не се явява.
Вместо него се явява Младен М. - ИСДВР в затвора гр.София, ІV-та
степен „Режимна дейност“ при Затвора София, І-ва категория при Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ с надлежно пълномощно от
Началника на Затвора - София.
ОСЪДЕНИЯТ: Да се даде ход на делото.
АДВ.А.: Да се даде ход на делото.
ИНСПЕКТОР М.: Да се даде ход на делото.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, предвид на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
1
ДОКЛАДВА постъпили методика за оценка на риска от рецидив при
лишените от свобода и затворническа книжка на лишения от свобода Н..
ОСЪДЕНИЯТ: Нямам искания. Няма да соча други доказателства.
Запознат съм с представените, да се приемат.
АДВ.А.: Нямам доказателствени искания.
ИНСПЕКТОР М.: Представям и моля да приемете актуална справка към
днешна дата от остатъка на изтърпяване на наказанието спрямо осъдения. Да
се приемат представените доказателства.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания. Няма да соча доказателства. Да се
приемат доказателствата.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА с прочитане на молба на осъдения на осн.
чл.437, ал.2 от НПК за постановяване на условно предсрочно освобождаване,
ведно с приложено затворническо досие, постъпил по факс препланиран план
на присъдата на осъдения, както и постъпили с молба от 27.09.2022г. от
адв.А. копие от диплома за завършено средно образование на лишения от
свобода Н., копие от характеристика на лишения от свобода от класния му
ръководител в училището към затвора, копие от грамота от БХК във връзка с
номинирането на лишения от свобода Н. за наградата „Човек на годината на
БХК за принос към правата на човека и правозащитността“, трудова
характеристика на лишения от свобода, 6 /шест/ броя характеристики на
лишения от свобода съответно от И.И., К.С., Ю.З.; П.К.; М.П., А.С., 21 бр. на
вестник „Затворническо право", издаван от Българското затворническо
сдружение за рехабилитация, чийто основен автор е Н.. ПРОЧЕТОХА СЕ.
ОСЪДЕНИЯТ: Поддържам молбата си.
ИНСПЕКТОР М.: Считам молбата за неоснователна.
АДВ.А.: Поддържам молбата.
ПРОКУРОРЪТ: Молбата е неоснователна.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме други доказателствени искания.
2
СЪДЪТ на осн. чл.283 от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените по делото писмени доказателства,
вкл. съдържащите се в затворническо досие на осъдения, изпратени за
послужване от Началника на Затвора – София, включително и представените
от процесуалния представител на Затвора - гр.София и от защитата.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме доказателствени искания.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и на
осн. чл.286, ал.2 и чл.291, ал.1 от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ. ДАВА ХОД НА
СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
АДВ.А.: Моля да уважите представената пред Вас молба за условно
предсрочно освобождаване на лишения от свобода ос С. Н.. Видно от всички
представени по делото доказателства, при същия може да се говори за една
настъпила трайна позитивна промяна в поведенческия модел, като се е
утвърди като една личност, която приема законовите норми. Цитирам
доклада, направен от неговия социален работник. Единствена причина, която
затвора сочи като проблем при него, това е че не е изпълнена прогресивната
система в цялост. В предното съдебно заседание стана ясно, че такава
прогресивна система всъщност не съществува, тя никъде не е уредена и тя не
може да бъде причина да му бъде отказано условно предсрочно
освобождаване. Законът е пределно ясен, че при изпълнение на определените
предпоставки, т.е. изтърпяването на определен период от време и даването на
достатъчно доказателства, че е поправен, лишеният от свобода може да бъде
освободен предсрочно, без да се поставя допълнително изискване като
прогресивна система. В този смисъл, смятам че С. Н. е дал категорични
доказателства и са налице кумулативно посочените в чл.439 от НПК
предпоставки при него. Същото се потвърждава и от доклада на неговото
ИСДВР, както и от доклада на психолога на затвора. За мен става неясно на
каква база началника на Затвора предлага да не бъде освободен, след като
хората, които работят с Н. са посочили, че повече няма какво да се работи с
него. Лишеният от свобода Н. вече е на 51 години. Няма какво повече да се
работи с него. Освобождаването от Затвора ще му даде възможност все пак да
3
се закачи в последния момент към един нормален живот, защото колкото
повече го задържаме, толкова по-трудно ще му бъде в последствие. Съдът
може да определи и пробационни мерки към него, така че да има някакво
седене какво се случва с него и на свобода.
Трябва да се вземе предвид и това, че според нас, остатъкът му не е
изчислен правилно. Последният акт, който определя кумулацията му посочва,
че му остават около 2 години и няколко месеца.
Моля да постановите определение, с което да допуснете исканото
условно предсрочно освобождаване на осъдения Н..
ИНСПЕКТОР М.: Становището на началника на Затвора към момента е
отрицателно. Изтърпяна е само изискуемата от закона част, в случая две
трети от наложеното му наказание, което в случая е малко куриозно, защото
единствената присъда, която е в условията на опасен рецидив е най-малката
му - 11 /единадесет/ месеца. По отношение на втората предпоставка,
доказателства за поправяне и превъзпитаване на лицето, началника на Затвора
смята, че от наличните такива към момента, не може да се направи обоснован
извод за постигане на целите по чл.36 от НК, с оглед на което, моля да
оставите молбата без уважение.
Ако все пак прецените, че молбата е основателна, моля да постановите
пробационни мерки за максимално допустимия от закона срок, каквито Вие
прецените.
ПРОКУРОРЪТ: Моля да оставите молбата на осъдения Н. без уважение.
Считам, че не се налице кумулативните предпоставки, визирани в закона. Не
е налице втората такава, а именно от данните по делото не може да се
направи един категоричен извод, че същият е дал достатъчно доказателства за
своето поправяне в рамките на пенитенциарното заведение. Действително, по
делото са налице данни, че същият е претърпял позитивни промени, но
категорично е отбелязано, че риска от рецидив към момента е със средни
стойности.
Моля да оставите молбата без уважение.
ОСЪДЕНИЯТ: Искам да допълня само това, че във връзка със
становището на прокуратурата за стойностите от риска от рецидив и вреди за
обществото, ако махнем статичните точки, които няма как да се махнат, аз
съм дефакто на 7-8 точки от възможно най-ниските, т.е. на нула точки от
вреди за риска от рецидив и риска за вреди за обществото.
Моля да бъда условно предсрочно освободен.
СЪДЪТ на осн. чл.297, ал.1 от НПК
4
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОСЪДЕНИЯ.
ОСЪДЕНИЯТ: Моля да уважите молбата ми и да бъда условно
предсрочно освободен от остатъка на наложеното ми наказание.
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛЯ НА ТАЙНО СЪВЕЩАНИЕ ЗА
ПОСТАНОВЯВАНЕ НА ОПРЕДЕЛЕНИЕТО СИ.
СЛЕД СЪВЕЩАНИЕ СЪДЪТ ОБЯВИ ОПРЕДЕЛЕНИЕТО СИ
ПУБЛИЧНО И В ПРИСЪСТВИЕТО НА СТРАНИТЕ.
Производството е по реда на чл.437, ал.2 и сл. от НПК, вр. чл.70, ал.1
от НК.
Образувано е по молба на осъдения С. Н. за постановяване на условно
предсрочно освобождаване от остатъка на наказанието му. В молбата, с която
е сезиран настоящия съд в подробен вид се описват осъжданията на Н., както
и остатъка според него, който следва да доизтърпи в пенитенциарно
заведение. Като изтъква коректното си поведение в Затвора и липсата на
дисциплинарни наказания, осъденият моли за уважаване на искането,
инкорпорирано в молбата му. Към молбата, а също и в с.з. са представени
множество документи, потвърждаващи според осъдения поправянето му по
смисъла на НПК.
В съдебно заседание осъденото лице и упълномощеният му защитник
поддържат молбата на първия. В защитната си реч, адв.А. набляга на това, че
при осъдения Н. е настъпила трайна позитивна промяна в поведенческия
модел, че същият се е утвърдил като личност, която приема законовите
норми. Набляга на това, че прогресивна система всъщност не съществува, не е
уредена и тя не може да бъде причина да бъде отказано условно предсрочно
освобождаване на осъдения.
Представителят на Затвора счита молбата за неоснователна и моли да не
бъде уважена, доколкото, въпреки че е налице първата формална
предпоставка - срок, липсват данни за поправяне на осъдения в посочения от
закона смисъл.
Прокурорът дава заключение, че молбата на лишения от свобода Н. е
неоснователна, в каквато насока подкрепя доводите на представителя на
затворническата администрация.
В правото си на лична защита и предоставената му последна дума,
5
осъденият Н. моли за уважаване на искането си.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД , НО, 5-ти състав след като се запозна с
материалите по делото установи от фактическа и правна страна следното:
Осъденият С. Н. Н. е роден на 20.12.1971г. в гр.Русе, българин,
български гражданин, с наст. адрес: гр.София, бул.”Г.С.“ №****, неженен,
със средно образование, с ЕГН:**********.
Видно от данните по делото С. Н. е осъждан многократно:
Понастоящем е постъпил в Затвора София на 25.08.2015г., след
привеждане от Затвора Белене за изтърпяване на наказание “Лишаване от
свобода“ в размер на 29 /двадесет и девет/ години н 11 /единадесет/ месеца.
Това наказание е формирано след като към наказанието от 28 години и 11
месеца „Лишаване от свобода“, определено на Н. по реда на чл.25, вр. чл.23
от НК е било присъединено отчасти наказанието по реда на чл.27, ал.1 от НК
по едно от неговите осъждания в размер на 1 /една/ година. Зачетен е бил
общо предварителен арест от 3 /три/ години, 4 /четири/ месеца и 28 /двадесет
и осем/ дни. Изложената хронология идва да наведе, че понастоящем
осъденият Н. търпи именно това наказание, считно от 01.09.2005г.
На първо място следва да се посочи, че Н. неколкократно след
въвеждане на законовата възможност за условно предсрочно освобождаване
по искане на осъдено лице се е възползвал от това си право като респ. с
определения от 10.07.2018г. по НЧД№1868/2018г. по описа на СГС, НО, 22-
ри с-в, от 04.12.2018г. по НЧД№4991/2018г. по описа на СГС, НО, 15-ти с-в,
от 16.09.2019г. по НЧД№3080/2019г. по описа на СГС, НО, 8-ми с-в и от
27.05.2021г. по НЧД№1156/2021г. по описа на СГС, НО, 3-ти с-в, молбата му
е оставяна без уважение, поради липса на първата изискуема от чл.70, ал.1, т.2
от НПК предпоставка - фактическо изтърпяване на не по-малко от 2/3 от
наказанието „Лишаване от свобода“. Ето защо следва да се обследва дали Н. е
изтърпял посочения от законодателя минимален срок, за да може молбата да
бъде преценявана и по отношение поведението на лицето в затвора.
Според съдържанието на справката от Затвора - София към датата на
провеждане на днешното с.з. - 26.10.2022г., лишеният от свобода Н. е търпял
фактически 20 /двадесет/ години, 6 /шест/ месеца и 4 /четири/ дни, с остатък
от 5 /пет/ години, 10 /десет/ месеца и 7 /седем/ дни, и респ. от работа 3 /три/
години, 5 /пет/ месеца и 29 /двадесет и девет/ дни. Т.е според СГС е налице
първата материално-правна предпоставка, визирана в чл.70, ал.1, т.2 от НК,
тъй като лицето е изтърпяло повече от изискуемите минимум от близо 240
месеца, доколкото се касае за осъждане, присъединено към определеното
общо най-тежко наказание, извършено в условията на опасен рецидив, което
налага такава преценка по отношение на цялото наказание „Лишаване от
свобода“. Какъв е размера на това присъединено наказание е без значение.
От друга страна, при формалното наличие на този срок, законодателят е
6
изискал и доказателства за поправяне на осъдения отделно от първата
фактическа предпоставка.
Според данните от затворническото досие, осъденият търпи наказанието
„Лишаване от свобода“ при „общ“ режим на изтърпяване след 16.11.2016г.
след замяна на първоначално определения „строг“.
С оглед изясняване наличието на втората предпоставка по чл.70, ал.1 от
НК, по делото са постъпило отрицателно становище от началника на затвора
по повод молбата за условно предсрочно освобождаване на молителя.
Същото се базира на средните стойности на риска от сериозни вреди за
обществото и рецидив, при условие че дефицитите по проблемните зони не са
преодолени изцяло, не е изпълнена в цялост и прогресивната система.
Сред материалите по делото е приобщен и доклад относно приложението
на чл.70, ал.1 от НК по повод подадената от осъдения молба. В документа са
обективирано, че лишеният от свобода е с над средните нива на
интелектуално развитие, държи се самоуверено и премерено, но при
противостоене и критика може да реагира остро, дисциплиниран, отговорен,
общува делово, но доста обстоятелствен, проницателен, интуитивен, но и
прикрит. В личностен план е преценен като автономен, упорит при
преследване на набелязаните цели, старае се да спазва реда в затворническото
заведение, активно отстоява правата си. Налице е и стремеж за контрол на
импулсивността.
В доклада в подробен вид е проследен престоя на затворника в
различните места за лишаване от свобода, които сочат до преместването му в
Затвора – София на 25.08.2015г. променливо и колебливо поведение,
съпроводено с отказ от храна, пререкания със служители от затворническата
администрация и други лишени от свобода Отразено е, че по време на престоя
в Затвора – София след 2015г. е работил за определен период от време /като
чистач и отговорник на фитнес залата/, като поради извършване на
дисциплинарно нарушение, е спрян от работа през месец февруари 2019г.
След това е работил като „Хранещ към затворническата кухня“ /Заповед
№161 от 14.06.2021г./ и понастоящем като „Работник към затворническата
кухня“ /Заповед №351/20.10.2021г./. Въз основа на Заповед №4/10.03.2021г.
са заличени наложените на осъдения дисциплинарни наказания,
последното от които през месец февруари 2019г. като впоследствие няма
данни за налагани нови дисциплинарни наказания. Същият е
награждаван по време на престоя си последно с „Писмена похвала“ /Заповед
№320 от 23.06.2021г./, с „Удължено свиждане за срок от 4 часа“ /Заповед
№489 от 18.10.2021г./ и с „Едно денонощие домашен отпуск“, считано от
27.06.-28.06.2022г. /Заповед №291 от 14.06.2022г./.
Уточнено е, че Н. развива и обществена дейност по време на престоя
си в Затвора – София - участвал е в проект за заснемане на филм по
истински истории на лишени от свобода през 2022г. Завършил е
специализирани програми за въздействие за намаляване на риска от
рецидив и вреди - „Умения за мислене“ като предходна такава през
2016г.-2107г. - „Толерантност в затвора, толерантност в живота“ не е
7
приключила успешно, поради чести отсъствия, заради извеждане от
затвора за участие по дела. Активно е търсил правата си във връзка с
възможността за намаляване риска от рецидив чрез участие в такива
програми. Завършил е и средно образование през учебната 2020/2021г.,
получил е номинация за „Човек на годината” от БХК, заместник-
председател е на затворническото сдружение на лишените от свобода в
България до момента с номинация през 2022г. за Председател,
председател е и на груповия съвет на 12-та група, участва в
организацията на спортни и социални мероприятия на територията на
групата и Затвора-гр.София. В потвърждение на тези обстоятелства са и
част от представените от защитата писмени материали - диплома за
завършено средно образование, грамота от БХК във връзка с номинирането
на лишения от свобода Н. за наградата „Човек на годината на БХК за принос
към правата на човека и правозащитността“, 21 бр. на вестник
„Затворническо право“, издаван от Българското затворническо сдружение за
рехабилитация, чийто основен автор е Н..
Обърнато е внимание на средните нива на риска от рецидив - 53т., като е
налице тенденция към намаляване му през годините, особено след постъпване
в Затвора - София. Отчетено е намаляване на точките при зоните - отношение
към правонарушението, начин на живот и обкръжение и междуличностни
проблеми. Наблегнато е на проблемните зони - настоящо правонарушение,
отношение към правонарушението и криминално минало. Подобно на риска
от рецидив и стойностите на риска от сериозни вреди за обществото са
средни. Инспекторът СДВР, изготвил доклада е дал относително
благоприятна криминологичната прогноза за лишения от свобода. В
обобщение е прието, че Н. е започнал да се утвърждава като личност,
приемаща социалните и законовите норми на поведение в обществото, дало
основание за положително становище относно подадената от осъдения молба
за условно предсрочно освобождаване.
По делото е постъпил след изискване по факс и актуалният
препланиран план на присъдата от месец февруари 2022г., в който е
обсъдено, че Н. е поддатлив на позитивно влияние, работи, включва се в
културни мероприятия. Зоните, по които следва да се работи, получили
висока или средна оценка, като вероятни или със сигурност са свързани с
междуличностни проблеми и взаимоотношения.
Сред затворническото досие е налична и експертна оценка от инспектор
психолог, работил с осъдения, според която същият е с нормален мисловен
процес, смислово и логически свързан, без данни за налудности и нарушения
във възприятно-представната сфера, с интелектуалното ниво в норма. В
унисон с доклада на инспектор СДВР е прието, че Н. е последователен и
методичен, без индикации за агресивна предразположеност и враждебни
нагласи, със способност да да упражнява контрол над афектите и да избягва
прояви агресия. Счетен е от психолога за екстравертна личност, с позитивно
отношение към бъдещето, упорит и волеви човек, честолюбив и лоялен като
понякога изискванията му към околните, а и към самия него може да стигнат
до претенциозност. Прието е да е способен да манипулира, с лидерски и
8
организационни качества с нужда от оценка, формирало се като явява
дефицитна зона още в детството. За дефицитна зона на лицето психологът е
приел отношението му към деянието, тъй като до известна степен омаловажа
извършеното престъпление и не приема вината си като смята присъдата за
прекалено дълга и несправедлива.
Като препоръки в експертното психологично становище е дадено
становище да се направи оценка на ресурсите за изграждане на близки
отношения и да се планират интервенции, насочени към тяхното укрепване и
развитие, тъй като социалните връзки на Н. свидетелстват за наличието на
проблеми в социалната адаптация, които трябва да бъдат установени и
отстранени. Дадена е насока за работа по развитието на социални и адаптивни
умения, които да му помогнат за изграждане на социални връзки с лица с
чисто криминално минало и по този начин да се намали зависимостта му от
поддържане на връзки с криминално проявени, тъй като все още лишеният от
свобода има по-скоро позитивна нагласа към криминалното поведение и
правонарушенията, което е силно повлияно от контактите му с криминално
проявени. Поради това е възможно да използва защитни психологични
механизми като например рационализацията, за да оправдае извършеното
правонарушение. В обобщение е счетено, че евентуално уважаване на
молбата на лицето за условно предсрочно освобождаване би действала
благоприятно за бъдещата му социализация.
За да получи ясна доказателствена картина за поведението на лишения от
свобода в затворническото заведение, настоящият съдебен състав изиска и
допълнителен набор документи от затворническата администрация в частност
затворническата книжа на лишения от свобода и методиката за оценка на
риска от рецидив при лишените от свобода.
Съобразно нормата на чл.439а, ал.1 от НПК, доказателствата за
поправянето на лишения от свобода по смисъла на чл.70, ал.1 от НК са всички
обстоятелства, които сочат на положителната промяна у осъдения по време на
изтърпяване на наказанието, като доброто поведение, участие в трудови,
образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в
специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви.
В такава насока по делото са приобщени данни, че осъденият Н. е
съблюдавал трудовата дисциплина като полага общественополезен труд, и
безспорно се справя отговорно и съвестно, в каквато насока потвърждение
дават и представените от адв.А. трудова характеристика на лишения от
свобода и характеристики на лишения от свобода. Тази тенденция обаче като
трайна според съда може да се определи след 2021г. /видно от съдържанието
на Заповед №161 от 14.06.2021г. и Заповед №351/20.10.2021г./, тъй като
преди това, макар и причините да не са напълно ясни, Н. е работил
спорадично /като чистач и отговорник на фитнес залата/, а след началото на
2019г. и е лишен от това право, заради допуснато дисциплинарно нарушение.
Поради това, според този съдебен състав трайното позитивно отношение на
осъдения към труда като единствено сигурен фактор за поправяне му, следва
да продължи и за в бъдеще, за да се гарантира сигурната ресоциализация на
9
Н. след напускане на мястото за лишаване от свобода.
Тъй като от всеки затворник се изисква да има добросъвестно поведение
и да спазва затворническата дисциплина, единствено и само въз основа на
факта, че лишеният от свобода не е нарушавал правилата, не е дисциплинарно
наказван след 2019г. и е работил, не може да бъде установено, че е налице
такава положителна промяна. В действителност, Н. е завършил средно
образование, опитва се да се развие и интелектуално, за което свидетелстват
и характеристиката от свобода от класния му ръководител в училището към
затвора, приложените броеве от затворническия вестник. Н. има награди,
заради правомерно поведение, три за последната година и половина, но
според съдебния състав, награждаването му, особено с напускане пределите
на Затвора, заради постигнати добри резултати в различни сфери на дейност,
следва да се превърне в по-трайна и продължителна тенденция, за да е
абсолютно убедително доказателство за съда, че Н. се е поправил трайно.
Обстоятелствата, че Н. е завършил специализирана програма за
въздействие за намаляване на риска от рецидив и вреди - „Умения за
мислене“, че активно се бори за собствените си права, и евентуално и на
останалите лишени от свобода, в каквато насока е номинирането му от
БХК, е поощрително, и би могло, след определен период от време да
доведе до намаляване на риска от рецидив, дори и да не е в параметрите
за ниски стойности, но според съда само по себе си също не е основание за
постановяване на условно предсрочно освобождаване. В тази насока,
съдът приема, че при осъдения в достатъчна степен са съблюдавани
всички изисквания по представената на съда методика за оценка на риска
от рецидив при лишените от свобода.
Според изискванията в чл.155, ал.2 от ЗИНЗС, доказателствата за
поправяне на осъдения се установяват от оценката за осъдения по чл.155,
също и от работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата и по
чл.156, както и от всички други източници за информация за поведението на
осъдения по време на изтърпяване на наказанието.
Съдът в този му състав намира да не е реализирано в пълен обем
съдържанието на понятието „поправяне“ в поведението на осъдения Н., по
чиято молба е искането от условно предсрочно освобождаване, изхождайки
от смисъла на ал.2 на чл.439а от НПК.
Според съдържанието на приобщените по-горе и докладвани материали
от затворническото досие при този осъден, въпреки престоя му в местата за
лишаване от свобода, при него са констатирани все още средни нива за риск
от рецидив и за вреди към обществото, поради което и в остатъка от време,
който Н. следва да пребивава в местата за лишаване от свобода, следва да
бъде повишен корекционния ефект на наказанието, тъй като не са постигнати
изцяло целите на наказанието и поради това не е завършил процеса на
поправяне и превъзпитание, дори и да не бъдат намалени точките за риск от
рецидив.
10
В тази насока следва да се отбележи, че неизпълнените цели в
препланирания план на присъдата, с който осъденият се е съгласил, са
насочени към разбиране на другите и приемането им като ценност, както и
обогатяване на уменията за социално вграждане, с цел по-добра
ресоциализация. Според съда, срокът, който е поставен от обследвалите Н.
лица във връзка с препланирането на присъдата от 1 /една/ година, считано от
10.02.2022г. е напълно разумен и би довел до намаляване на рисковете по
двете зони - междуличностни проблеми и взаимоотношения.
Според съда с оглед бъдещата ресоциализация на осъдения следва да се
работи активно по пълноценно осмисляне на настоящо правонарушение,
отношение към правонарушението и криминално минало, тъй като
работещите с Н. са категорични, че все още до известна степен омаловажа
извършеното противообществено деяние, не приема вината си, смята
присъдата за прекалено дълга и несправедлива, т.е налични са
самооправдателни нагласи. Според съда едва след като осъденият осъзнае
напълно факторите, довели до постъпването му в затвора, и приеме присъдата
и наложеното наказание като адекватни на извършеното, вкл. и най-тежко
престъпление срещу живота, би могъл да бъде пълноценен гражданин на
обществото. Съдът обърна внимание на вижданията в доклада, че до известна
степен лицето е със сериозни претенции, които евентуално при условно
предсрочно освобождаване на този етап според съда биха били проблем при
справянето с различни житейски ситуации, при неудовлетворяване на
желания и цели. Следва да се обърне внимание и на констатацията, че при
противостоене и критика Н. може да реагира остро, а също и че е прикрит.
Следва според съда да се работи през следващия поне 6-месечен период с
психолози, инспектори и т.н върху способността на Н. да манипулира, която
също би могла да се изроди в извършване на престъпление.
СГС обърна специално внимание и на виждането, макар и положително,
на психолога, работил с Н.. Безспорно при лицето има необходимост от
оценка възможностите за изграждане на близки отношения, и то извън
затвора, като методично и занапред се изготви план как Н. след дългия си
престоя извън социума да укрепи и развие междуличностните си отношения,
тъй като според психолога социалните връзки на Н. свидетелстват за
наличието на проблеми в социалната адаптация, които трябва да бъдат
установени и отстранени. Това според СГС би могло да стане още в
пенитенциарното заведение, а не извън него, когато евентуално контрола
върху този процес би бил много по-занижен. По категоричен начин следва да
се постави сигурна основа за изграждане на такъв вид социални връзки, както
с близки, за част от които има данни Н. да не комуникира, така и с други
лица, които не са от криминогенния контингент, тъй като при излизането си
от затвора, същият би попаднал отново в такава среда, особено след дългия
период в затвора. Не може да остане незабелязана от съда посочената от
психолога все още по-скоро позитивна нагласа към криминалното поведение
и правонарушенията, което води до възможност от използване на защитни
психологични механизми, за да оправдае извършеното правонарушение.
11
Следва да се отбележи, че именно затворническата администрация е тази,
която има най-пряко наблюдение над поведението на лишения от свобода и
може да констатира или не данни за поправянето му, което именно е целта на
изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ съобразно нормата на
чл.36 от НК. В този смисъл, психолози, инспектори и т.н., макар и да дават
положително становище за условно предсрочно освобождаване, отчитат
средния риск от рецидив и от вреди към обществото, които не следва да бъдат
преценяван изолирано, но и наличието на все още проблемни зони,
неизпълнение на целите на наказанието.
Следва да се отчете, че спадът в точките на риска от рецидив е за период
от над двадесет години и все още е в рамките на средните нива, макар и
режимът на изтърпяване на наказанието вече да е общ. Ето защо,
положителната тендеция в поведението на осъдения според съда, в унисон с
изводите в препланирания план на присъдата, следва да доведе до повече
поощрения, повече награди, вкл. такива с напускане на затвора, и
прекатегоризиране, и чак тогава евентуално при продължаващо намаляване
на риска от рецидив и вреди за обществото - и уважаване на молбата за
условно предсрочно освобождаване. Категорично положителната тенденция е
налице, но всяко едно от представените от защитата днес доказателства
поотделно и вкупом според съда не променят извода на съда за липса на
втората изискуема представка по НК за условно предсрочно освобождаване.
Ето защо, съставът на СГС не намира за напълно подкрепен с доказателства
извод за цялостно поправяне на осъдения в целения от закона смисъл и все
още актуално ППл№7 от 27.06.1975г., изм. с ППл №7 от 06.07.1987г.
С оглед горното, съдът намира, че молбата на осъдения следва да бъде
оставена без уважение, като на осн. чл.441 от НПК следва да бъде указано на
същия, че нова молба не може да бъде подадена преди изтичане на 6-месечен
срок от влизане на настоящето определение в сила.
Така мотивиран и на осн. чл.441 от НПК, вр. чл.70, ал.1 от НК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения С. Н. Н. /със снета
самоличност/ за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на
остатъка от наказанието „Лишаване от свобода“.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва и протестира по реда на гл.22
от НПК в 7-дневен срок от днес пред САС.
Препис от определението да се изпрати за сведение и изпълнение на
лишения от свобода Н., Началника на Затвора – София и СГП.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 13,00
12
часа.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
Секретар: _______________________
13