№ 97
гр. Ямбол, 19.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Галина Ив. Вълчанова Люцканова
Весела К. Спасова
при участието на секретаря П.Г.У.
като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова Въззивно
гражданско дело № 20242300500186 по описа за 2024 година
Производството пред ЯОС е образувано по въззивна жалба на ПМГ „Атанас Радев“
гр.Ямбол чрез пълномощник адв.М. А., АК-Ямбол против решение № 200/12.04.2024 г.,
постановено по гр.д.№ 3265/2023 г. по описа на РС Ямбол, с което съдът:
ОСЪЖДА Природо-математическа гимназия „Атанас Радев“ със седалище- гр.Ямбол,
адрес на управление – ул.“Цар Иван Александър“ №12, представлявано от директора Н.Д.В.
на осн.чл.128 от КТ да заплати на Т. С. Г., с ЕГН ********** от гр.***, ул.*****, бл.**,
вх.**, ап.** сумата от 2011,65 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за
периода 01.01.2023г. до 07.07.2023г., ведно със законната лихва за забава върху сумата,
считано от 08.12.2023г., до окончателното й изплащане, като искът за разликата от
2011,65лв. до 2200 лева отхвърля, като неоснователен, както и в полза на Т. С. Г. е
присъдена сумата от 475,48 лв. – разноски по делото.
Заявено е обжалване на цялото решение, което прави въззивната жалба частично
недопустима, тъй като за въззивника липсва правен интерес от обжалване на
отхвърлителната част от решението, което е в негова полза. По тези съображения
въззивното производство следва да бъде прекратено в тази част.
Иска се отмяна на обжалваното решение като неправилно, незаконосъобразно,
необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и на съдебната практика по
приложението й, както и присъждане на направените пред двете инстанции разноски.
Счита се, че съдът неправилно е счел, че предявеният иск следва да е с правно
1
основание по чл.128 от КТ, тъй като искът, който ищцата е следвало да предяви е за вреди
(пропуснати ползи), но тъй като такъв не е предявен, предявеният иск по чл.128 от КТ е
следвало да бъде отхвърлен като неоснователен. Според въззивника, разликата над
договорената по трудов договор сума и договорените с анекс № Д01192/10.08.2023 г. към
колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното
образование № Д 01-269 от 06.12.2022 г. основна заплата на главен учител, считано от
01.01.2023 г. може да се търси под формата на вреди (пропуснати ползи), а не с иск по
чл.128 т.2 КТ и е цитирано решение на РС Стара Загора. Трудовото правоотношение на
ищцата с ответника е прекратено със заповед № 1035/05.07.2023 г., а увеличението на
работните заплати за минал период от време е предвидено единствено за работници и
служители, които имат действащи трудови договори към момента на увеличение на
работните заплати. Тъй като към датата на подписването на анекса към КТД ищцата не е
имала качеството на заето лице при ответника, това увеличение не й се и дължи.
Основанието за увеличение на работната заплата възниква на 10.08.2023 г. с подписването
на Анекса към КТД, поради което към тази дата следва да бъде очертан кръгът на
правоимащите лица.
Счита се, че договореностите между страните по Анекса към КТД относно размерите
на възнагражденията на работниците и служителите не изменят автоматично елементите от
съдържанието на подписания индивидуален трудов договор. Съгласно чл.66, ал.1 от КТ
основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер са елемент от
съдържанието на трудовия договор, които се определят по споразумение между страните по
договора, при спазване на разпоредбите на чл.244,ал.1,т,1 от КТ за минимална работна
заплата и която е определена от МС. ЯРС е изградил неправилен правен извод, че ищцата,
която е полагала труд в процесния период има право да получи предвиденото в Закона за
държавния бюджет, Наредбата и КТД увеличение на заплата, както и че последващото
прекратяване на трудовото й правоотношение, не засяга правното й положение към по-
ранния момент на промяната, тъй като според съда с приемането на разпоредбите са
преуредени съществуващите между страните индивидуални правоотношения, то следва
според съда да се приеме, че считано от 01.01.2023 г. е увеличено възнаграждението за
длъжността, която е заемала ищцата. Всички възражения по въззивната жалба въззивникът е
подкрепил с подробни и конкретни доводи.
В законоустановения срок ищцата по делото сега въззиваема Т. С. Г. е депозирала
отговор на въззивната жалба и счита същата за неоснователна, а постановеното от районния
съд решение като правилно, законосъобразно и обосновано се желае да бъде оставено в
сила. Излагат се подробни съображения за това, че съдът се е произнесъл съобразно
наведените в исковата молба твърдения и събраните по делото пред първата инстанция
доказателства. Според въззиваемата основният правен въпрос по делото е дали Анексът към
КТД, с който са определени минималните основни работни заплати на служителите със
задна дата, считано от 01.01.2023 г., се прилага и по отношение на тези служители, които
към датата на приемане на Анекса -10.08.2023 г. са с прекратено трудово правоотношение,
2
респективно кой е релевантният момент, към който следва да се определи кръгът от лица, по
отношение на които се предвижда увеличение на трудовите възнаграждения? Приетото
изменение на КТД с Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. предвижда нов размер на основните
възнаграждения, приложим, считано от 01.01.2023 г. за работните заплати на заетите в
системата на образованието. Следователно посочените разпоредби се прилагат по
отношение на лицата, които към момента на влизане в сила на нормите /01.01.2023 г./ са
отговаряли на изискванията на закона да са страни, полагащи труд по трудово
правоотношение, обхванати и от действието на КТД по силата на членственото си
правоотношение. С придадената обратна сила се предвиждат по-благоприятни последици за
адресатите на тези разпоредби, което е изцяло съобразено с изискванията на чл.14 ЗНА.
Затова ищцата, която е полагала труд в процесния период има право да получи
предвиденото в закона за държавния бюджет, наредбата и КТД увеличение на работната
заплата. Последващото прекратяване на трудовото и правоотношение не засяга правното й
положение към по-ранния момент на приложимост на промяната. Тъй като с приемането на
разпоредбите са преуредени съществувалите между страните индивидуални
правоотношения, то следва да се приеме, че считано от 01.01.2023 г. е увеличено
възнаграждението за длъжността, която е заемала ищцата.
Счита се, че ЯРС правилно е тълкувал разпоредбата на чл.27 ал.1 от Анекса към КТД
в смисъл, който не накърнява правата на работниците и служителите, намиращи се към
01.01.2023 г. в трудово правоотношение с ответника-работодател. Текстът на чл.27 следва
да се разбира в смисъл, че за лицата, които са в трудово правоотношение към 01.01.2023 г.,
намиращи се в системата на предучилищното и училищното образование се определят
минимални основни работни заплати, считано от 01.01.2023 г. В противен случай би се
стигнало до съществено увреждане на правата и интересите на служителя, който е полагал
труд към 01.01.2023 г., както и до постановяване на неправилен и несправедлив съдебен акт.
Страните по посочения КТД, основавайки се на изричното допускане в чл.54 ал.1 от КТ,
придават сила на КТД от дата, различна от тази, на която е сключен и предвиждат
увеличаването на работните заплати да влезе с обратна сила от 01.01.2023 г.
В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се явяват, а чрез
пълномощниците си поддържат съответно въззивната жалба и отговора по нея с нарочно
депозирани писмени молби.
След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд приема за
установено следното:
Въззивната жалба е допустима, подадена в предвидения в чл.259 ал.1 от ГПК
преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивникът е
легитимиран и има правен интерес от обжалването. Преценена по същество съдът намира
въззивната жалба за неоснователна.
В съответствие с правомощията си при проверка на валидността и допустимостта на
атакуваното решение, въззивният съд прецени, че последното е валидно и допустимо. При
преценка по същество – атакуваното решение прецени за правилно.
3
Съгласно процесуалната възможност установена с разпоредбата на чл.272 ГПК във
вр. с чл.235 от ГПК, въззивният съд изцяло препраща към мотивите на първоинстанционния
съд, като по този начин ги прави свои мотиви, без да е нужно да ги преповтаря. В отговор на
доводите на въззивника, наведени във въззивната жалба, въззивният съд намира за
необходимо да изложи следното:
Предявеният пред ЯРС иск от Т. С. Г. против ПМГ „Атанас Радев“ гр.Ямбол е с
правно основание чл.128 от КТ за заплащане на дължимо, но незаплатено увеличение на
заплатата за периода от 1.01.2023 г. до 7.07.2023 г., ведно със законната лихва. Предвид
твърденията на ищцата, които не са оспорени от ответника – че в процесния период е
изпълнявала трудовите си задължения по действащ към този момент трудов договор,
прекратен по нейно желание, считано от 7.07.2023 г., но е прието с анекс от 10.08.2023 г. на
КТД увеличение на трудовото възнаграждение със задна дата, въззивният съд преценя за
правилна дадената от районния съд правна квалификация на разгледания иск – по чл.128 от
КТ. Възраженията на въззивника в тази връзка, че искът би следвало да е за вреди
/пропуснати ползи/ са неоснователни при наличието на всички елементи за претендиране на
незаплатена част от трудово възнаграждение, дължимо от работодател по чл.128 от КТ,
според която разпоредба на т.2 работодателят е длъжен да плаща уговореното трудово
възнаграждение за извършената работа. Т.е. за уважаване на този иск ищцата би следвало да
докаже, че в претендирания период е полагала труд при ответника-работодател, а
последният не й е заплатил уговореното трудово възнаграждение. Ищцата не е твърдяла да е
претърпяла вреди /пропуснати ползи/ от незаплатеното й трудово възнаграждение, за да се
приеме, че искът е грешно квалифициран и разгледан погрешно като такъв по чл.128 от КТ.
Основният въпрос, който следва да бъде разрешен в настоящото производство, както
въззиваемата е посочила в отговора на въззивната жалба, е дали Анексът към КТД, с който
са определени минималните основни работни заплати на служителите със задна дата,
считано от 01.01.2023 г., се прилага и по отношение на тези служители, които към датата на
приемане на Анекса -10.08.2023 г. са с прекратено трудово правоотношение, респективно
кой е релевантният момент, към който следва да се определи кръгът от лица, по отношение
на които се предвижда увеличение на трудовите възнаграждения? Въззивният съд намира,
че първата инстанция е разрешила правилно този въпрос като е присъдено на ищцата
претендираното от нея трудово възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл.27, ал.1, т.2 от Анекс № Д01-192/ 10.08.2023 г. към КТД
№ Д01-269/06.12.2022 г., действащ в системата на училищното и предучилищното
образование, индивидуалните основни трудови възнаграждения на предучилищните
специалисти, които към момента на сключване на анекса са били в диапазона между старите
и новите минимални работни заплати или са били по-високи от тях е предвидено да бъдат
увеличени с 15 %. Относно основното трудово възнаграждение на въззиваемата Г. не е
налице спор, че нейният размер попада в хипотезата на тази разпоредба. Налице са събрани
доказателства пред първата инстанция – служебна бележка от КТ „Подкрепа“ и
свидетелските показания на свидетелката разпитана по искане на ответника – С.П. за това,
4
че Т. С. Г. е дългогодишен член на СРС към КТ „Подкрепа“ и към настоящия момент
/14.12.2023 г./ продължава членството си в синдиката.
Според същия анекс на КТД – чл. 27, ал.1 ефектът на договореното изменение на
основното трудово възнаграждение е с обратно действие, тъй като изрично е посочено, че за
системата на училищното и предучилищното образование се определят минимални основни
работни заплати, считано от 01.01.2023 г., а не от датата на сключването на анекса
10.08.2023 г. В настоящия случай следва да бъде съобразена и разпоредбата на чл.54 ал.1 от
КТ за това, че колективния трудов договор влиза в сила от деня на сключването му,
доколкото в него не е уговорено друго. Както се посочи вече, в процесния анекс от
10.08.2023 г. е уговорено друго, а именно че увеличението за системата на предучилищното
и училищно образование на основните трудови възнаграждения е считано от 01.01.2023 г.
Законът е дал възможност на страните по КТД да договарят, включително и относно
началният срок, от който ще породи своето действие договора и след като същите са
постигнали съгласие за момента, от който следва да действа приетото изменение, не са
налице законови пречки тази уговорка да бъде зачетена, както от страните по този анекс,
така и от съда. В този смисъл въззивният съд счита, че правилата на Анекс № Д-01-
192/10.08.2023 г. към КТД за системата на предучилищното и училищното образование, са
приложими и към трудови правоотношения, които са прекратени преди сключване на
анекса, но са съществували към момента, считано от който страните по КТД са договорили
да е началния момент на приетото изменение на трудовото възнаграждение.
Няма спор, че в периода 01.01.2023 г. – 07.07.2023 г. възиваемата Г. е била заета по
трудов договор в системата на предучилищното и училищно образование, като конкретно е
изпълнявала длъжността „старши учител по биология и здравно обрадование“ в ответното
училище ПМГ „Атанас Радев“. След като с определяне на момента, от който следва да се
счита, че следва да бъдат увеличени основните трудови възнаграждения със задна дата,
считано от 01.01.2023 г., безспорно следва извода, че е прието преуреждане със задна дата
на размера на основното трудово възнаграждение. След като ищцата е полагала труд в
периода обхванат от увеличението на основното й трудово възнаграждение, независимо от
прекратяване на същото преди сключване на анекса за изменението, съдът счита, че нейното
основно трудово възнаграждение също следва да бъде коригирано, тъй като тя попада в
кръга на лицата заети към 01.01.2023 г. в системата и доколкото с разпоредбите на КТД и на
процесния анекс не е предвидено изричното изключване на лицата, чийто трудови
правоотношения са прекратени към датата на сключването на анекса – 10.08.2023 г.
Като е достигнал до същите правни изводи и след като липсва спор относно размера
на уважената претенция, който е установен надлежно, въззивният съд счита, че обжалваното
решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
При този изход на настоящото производство въззивникът следва да бъде осъден да
заплати на въззиваемата направените разноски пред въззивната инстанция в размер 500 лв.
На основание изложеното ЯОС
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 200/12.04.2024 г., постановено по гр.д.№ 3265/2023 г.
по описа на РС Ямбол.
ОСЪЖДА Природо-математическа гимназия „Атанас Радев“ със седалище-
гр.Ямбол, адрес на управление – ул.“Цар Иван Александър“ №12, представлявано от
директора Н.Д.В. на осн.чл.128 от КТ да заплати на Т. С. Г., с ЕГН ********** от гр.***,
ул.*****, бл.**, вх.**, ап.** направените разноски пред въззивната инстанция в размер 500
лв.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6