РЕШЕНИЕ
№ 235
гр. Карлово, 28.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Дарина Ил. Попова
при участието на секретаря Снежанка В. Д.
като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело №
20235320102199 по описа за 2023 година
ПРОИЗВОДСТВОТО е по обективно и субективно съединени
искове с правно основание чл. 344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 вр. с чл. 225 ал.1 от КТ.
Ищецът Н. П. Н. с ЕГН ********** от град С., ул. ****** твърди, че
изпълнявал длъжността заме*****-***** на О. - С.. На 31.10.2023 г. му била
връчена от ****** в О. с. С. - М.М.Б., заповед № РД-09.189/31.10.2023 г. на О.
- С., с която на посочено основание: чл. 39 ал. 5 от ЗМСМА и във вр. с чл. 325
ал. 1 т. 3 от КТ на същата дата било прекратено трудовото му
правоотношение. В заповедта за освобождаването му било отбелязано, че
О.ят ***** М.М.Б. изпълнява и временно длъжността ***** на О. - С.. О.ят
***** Б. бил с прекратени правомощия в качеството на ****** едва на
02.11.2023 г. с решение № 129-МИ на О. и. к. - С.. Заповед № РД-
09.189/31.10.2023 г. на О. - С. била неправилна - незаконосъобразна,
постановена в нарушение на процесуалните правила, липсвала обоснованост
относно съвместимостта на изпълняваните от издателя й длъжности.
Издадена била от некомпетентно лице. В чл. 30 от ЗМСМА била посочена
забраната едно лице, макар и да се казва М. Б., да бъде едновременно ******
и *****. Посочена била и подробно процедурата - орган, срок и акт, с която
ставало предсрочното прекратяване на пълномощията на О.я *****. Това била
О. и. к., тридневен срок от сезиране и с постановяване на решение. Преди да
са прекратени пълномощията на О.я *****, той нямал правото да се
разпорежда като ***** на О.. В относимата съдебна касационна практика
дословно било посочено, че едно лице не може да съвместява едновременно
длъжността ***** и тази на ******. Към деня на издаване на оспорената
заповед, М. Б. изпълнявал функциите на ****** и все още не бил с
1
прекратени правомощия, като такъв, като правомощията му се прекратявали,
с постановяването на решение на О. и. к.. Налице била несъвместимост,
съгласно чл. 30 ал. 4 т. 4 от ЗМСМА, тъй като едно лице не можело да
съвместява едновременно длъжността ***** - като орган на изпълнителната
власт в О.та и функцията на ****** в органа на местно самоуправление. В
този смисъл било решение № 10126 от 23.07.2020 г. по адм. д. № 2209/2020 г.,
III отд. на ВАС. В трайната си практика ВКС сочел, че законодателят в
нормата на чл. 17 ал. 2 от ГПК изпълнява задължението установено в чл. 117
от КРБ по отношение на съдебната власт, да защитава правата и законните
интереси на гражданите. Според чл. 17 ал. 2, изр. I от ГПК гражданският съд
се произнасял инцидентно по валидността на административните актове,
независимо от това дали те подлежат на съдебен контрол. Съдът се произнася
инцидентно и по материалната законосъобразност на акта, когато той се
противопоставя на страна по делото, която не е била уча***** в
административното производство по издаването и обжалването му. В този
смисъл, тълкувателно решение № 5 от 14.01.2013 г. по тълк. д. № 5/2011 г.,
ОСГК на ВКС. Ищецът не бил уча***** в производството по издаване на
заповед № ЧР-02- 56/27.10.2023 г. на О.у. на област П., която била посочена
след подписа на О.я ***** М. Б. и съгласно която той бил и *****. Тази
заповед, издадена без участието и съгласието на ищеца, му била
противопоставима в настоящето производство, тъй като обуславяла
обжалваното уволнение, поради което моли съда да се произнесе по
обуславящия въпрос - законосъобразността на посочената заповед № ЧР-02-
56/27.10.2023 г. на О.у. на Област П..
Заповедта била незаконосъобразна поне на две основания:
Първото било посоченото по-горе – назначен бил ****** за *****,
без да са прекратени по надлежния ред пълномощията му - несъвместимост
по чл. 30 ал. 4 т. 4 от ЗМСМА, както се сочело в цитираното по-горе
върховно касационно съдебно решение. Второто основание било следното:
през периода от края на 2015 г. до 31.10.2023 г. ищецът изпълнявал
длъжността заме*****-***** на О. С.. През посочения период, включително и
към 27.10.2023 г. и 31.10.2023 г. бил единственият заме*****-***** на О. С..
Друг заме*****-***** на О. - С. нямало. С решение № 56-МИ от 19.09.2023 г.
О. и. к. - С. регистрирала досегашния ***** Деян Филчев Дойнов за участие в
изборите за ***** на О. С., насрочени на 29 октомври 2023 г. В разпоредбата
на чл. 42 ал. 8 изр. II от ЗМСМА законодателят императивно посочил
условията за избор на временно изпълняващ длъжността ***** на О.та за срок
до полагане на клетва на новоизбрания *****, а именно - един от заместиник-
*****овете на О.та. При бездействие от страна О.я с. съгласно чл. 42 ал. 6 от
ЗМСМА, а именно да назначи в хипотезата на участващ в изборната кампания
действащ ***** (ал. 8), на основание ал. 10 това се извършвало от областния
управител. О.у. на област П. при предприемане на действия по назначаване на
временно изпълняващ длъжността ***** на О. бил длъжен да съобрази
посоченото задължително за него законово правило. След бездействие на О.
с. - С. за назначаване на временно изпълняващ длъжността ***** на О.та в
предвидения в закона времеви диапазон - с начало 7 дена преди края на
мандата и край - полагане на клетва от новоизбрания *****, между ищеца,
като единствен заме*****-***** от една страна и Областния управител от
2
друга, възникнало непреодолимо административно правоотношение на
обвързана компетентност. Областният управител бил длъжен да назначи
именно ищеца като единствен заме*****- ***** за временно изпълняващ
длъжността ***** на О.та. Областният управител нарушил задължителните
административнопроизводствени правила - изискванията на уведомяване на
заинтересованите - чл. 26 от АПК, неизясняване на фактите и обстоятелствата
- чл. 35 от АПК, несъбиране на относими доказателства - чл. 36 от АПК и др.
След като на управителя било посочено лицето - г-н Б., неизбежна била
комуникацията с административния орган по отношение на вземането на
неговото съгласие, респ. осветляване на актуалния му статут на ******.
Областният управител пренебрегнал задължението си по възникналото въз
основа на чл. 42 ал. 6 от ЗМСМА правоотношение с единствения заме*****-
***** на О.та. В цитираното решение на ВАС било посочено: „Правният
интерес за оспорване на административния акт е обоснован от решаващия съд
и мотивите му напълно се споделят от настоящата инстанция. Според чл. 142
ал. 2 АПК законосъобразността на административният акт се преценява към
момента на неговото издаване.“. Друга би била хипотезата при наличие на
няколко заме*****-*****а. Тогава не ищецът не можел да оспори
целесъобразността на назначаването на някой друг от тях, а не него. Или ако
изобщо нямало заме*****-*****, като само тогава назначаването на Б. би
било оправдано, но само при условие, че бъдат прекратени пълномощията му
като ******. Незаконосъобразността на обжалваната заповед водела и до
последващата незаконосъобразна последица. Действащ ****** като елемент
от орган на местно самоуправление уволнявал на 31.10.2023 г. лице, орган на
О.та изпълнителна власт, а именно заме*****-*****. Което не се допускало
от закона - чл. 30 ал. 4 т. 4 от ЗМСМА. При липса на законосъобразна заповед
за назначаване на О.я ***** Б. едновременно и за ***** на О. С. следвало, че
ищецът е уволнен от некомпетентно лице, което правело заповедта за
прекратяване на трудовото му правоотношение неправилна и постановена
при грубо погазване на закона. След прекратяване на трудовото
правоотношение на 31.10.2023 г. ищецът останал без работа и поради това
незаконно уволнение му се дължало обезщетение за шест месеца на
основание чл. 225 ал. 1 от КТ в размер на 23 500 лева.
Посочва банкова сметка за евентуално доброволно изпълнение на
задължението от страна на ответника: ******.
МОЛИ съда да постанови решение, с което да признае за незаконно
и отмени да признае за незаконно и отмени уволнението, извършено със
заповед № РД-09.189/31.10.2023 г. *****а на О. С.; да го възстанови на
заеманата до уволнението длъжност – заме***** ***** на О. С.; да осъди
ответника да му заплати обезщетение по чл. 225 ал.1 от КТ за оставане без
работа след незаконно уволнение за период от шест месеца, в размер на
23 500 лева, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба. Претендира деловодни разноски.
Ответникът О. С., код по БУЛСТАТ ******, адрес: град С., ул.
******, представлявана от С. И. С. с ЕГН ********** – *****, оспорва
исковете.
Сочи, че не можела да бъде споделена тезата на ищеца, че заповедта
за прекратяване на трудовото му правоотношение с О. С. е незаконосъобразна
3
и евентуално нищожна (като издадена от некомпетентно лице) поради това,
че издалият я, временно изпълняващ длъжността ***** на О. С., М. Б. към
момента на издаването й все още е бил действащ ****** в същата О., което
изключвало възможността му да действа като ***** поради съществуващата
нормативна несъвместимост на двете качества, възведена с разпоредбата на
чл. 30 от ЗМСМА. Временно изпълняващия длъжността ***** на О. С. М. Б.
бил назначен за такъв със заповед № ЧР-02-56/27.10.2023 г. на Областния
управител на Област П.. При това положение, съгласно разпоредбата на чл.30
ал.4 т.4 от ЗМСМА с назначаването му за временно изпълняващ длъжността
***** на О. С., пълномощията на Б. като ****** следвало да се считат за
прекратени. Въпросното прекратяване се явявало правна последица ех lege от
назначаването му за временно изпълняващ длъжността *****, без за целта да
е необходимо и изрично решение на ОИК в този смисъл. Т.е. следвало да се
приеме, че прекратяването на правомощията на Б. като ****** е станало по
силата на закона към момента на постановяване на заповед № ЧР-02-
56/27.10.2023 г. на Областния управител на Област П., т.е. на 27.10.2023 г. и
към момента на издаването от него на заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение на Н., същият не е съвместявал качествата на ****** и
заме***** *****. Явно било и това, че при издаване на заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, съшия действал
единствено и само като заме*****-***** на О. С. и в рамките на своите
правомощия като такъв прекратил трудовия договор на Н.. На същия извод
навеждала и разпоредбата на чл. 30 ал. 6 от ЗМСМА където възможността да
се правят възражения относно обстоятелствата, удостоверяващи
предсрочното прекратяване на правомощията на О. с.ници, била предвидена
само в хипотезите на ал. 4 т. 5, 6 и 10, като само в тези хипотези ОИК
приемала решение за прекратяване на правомощията на О.я *****, което от
своя страна можело се оспорва от заинтересованите лица пред съответния
административен съд (чл. 30 ал. 8 от ЗМСМА). Следователно, след като в
относимата хипотеза на чл.30 ал.4 т.4 от ЗМСМА законът не предвиждал
ОИК да се произнася с изрично решение за прекратяване на правомощията на
О.я *****, било безспорно, че прекратяването на правомощията на О.я *****
с назначаването му за временно изпълняващ длъжността ***** настъпва
директно по силата на закона и към момента на постановяване на въпросната
заповед за назначение. В заключение, в същия смисъл била и съществуващата
по въпроса практика на ВАС - решение № 13316 от 06.11.2017 г. по адм. д. №
8282/2017 на ВАС, според което: „В чл. 30 ал. 4 ЗМСМА са уредени
хипотезите, при които пълномощията на избран ****** се прекратяват. Те
могат да бъдат обособени в две основни групи - основания, при които О.я
***** по обективни или субективни причини не изпълнява задълженията си и
основания, при наличие на които безусловно се прекратяват пълномощията
му поради несъвместимост. Хипотезата на чл. 30 ал. 4 т. 4 ЗМСМА е от
категорията на безусловните основания за прекратяване на пълномощията,
поради наличие на несъвместимост. С оглед на уредбата на
материалноправните предпоставки за предсрочно прекратяване на
пълномощията на ******, законодателят е предвидил и различни процедурни
правила, като конкретно в случаите по чл. 30 ал. 4 т. 4 ЗМСМА, предсрочното
прекратяване на пълномощията се осъществява по реда на ал. 7 на чл. 30
ЗМСМА, който не предвижда постановяване на изричен акт - решение на О.та
4
и. к. за прекратяване на пълномощията, както това е уредено в процедурата по
ал. 6, а единствено издаването на решение, с което ОИК обявява за избран
******, следващия в листата“. На второ място, не можела да бъде споделена и
тезата на ищеца по искането му за инцидентно произнасяне от страна на
гражданския съд по въпроса за валидността и материалната
законосъобразност на Заповед № ЧР- 02-56/27.10.2023 г. на Областния
управител на Област П., а именно, че въпросната заповед била
незаконосъобразна поне на две основания - поради това, че за временно
изпълняващ длъжността ***** на О. С. бил назначен ******, който към
момента на назначаването си не бил с прекратени правомощия на такъв, както
и поради това, че със заповедта на областния управител било нарушено
императивното изискване на чл.42 ал.8 изр.2 от ЗМСМА за временно
изпълняващ длъжността ***** да бъде назначен заме*****-*****а на О.та,
предвид наличието на такъв. По първото основание, касаещо
незаконосъобразност на заповедта на областния управител поради това, че за
временно изпълняващ длъжността ***** на О. С. бил назначен действащ
******, ответникът вече изложил съображения досежно твърдяната
незаконосъобразност (евентуално - нищожност) на заповедта за прекратяване
на трудовото правоотношение на ищеца с О. С. поради съществуващата
нормативна несъвместимост на качествата ***** и ******. Счита, че същите
са абсолютно относими в случая и категорично опровергават тезата на
ищцовата страна в тази и част. По второто основание, касаещо
незаконосъобразност на заповедта на областния управител поради това, че
със същата било нарушено императивното изискване на чл. 42 ал. 8 изр.2 от
ЗМСМА за временно изпълняващ длъжността ***** да бъде назначен
заме*****-*****а на О.та, предвид наличието на такъв, следвало да се има
предвид следното:
За да обоснове тази си теза ищецът се позовавал на разпоредбите на
чл.42 ал.8 във вр. с чл.42,ал.6 от ЗМСМА, а именно, че когато ***** на О.,
***** на район или ***** на *****ство са регистрирани като кандидати за О.
с.ници или *****ове, в 7-дневен срок преди края на мандата О.ят с. следва да
избере временно изпълняващ длъжността ***** на О.та, ***** на района или
***** на *****ството за срок до полагане на клетва от новоизбрания *****,
като временно изпълняващия длъжността ***** на О.та или ***** на района
се избира при условията на ал. 6, изречения второ и трето, а именно - че за
временно изпълняващ длъжността ***** на О.та или ***** на района следва
да бъде избран един от заме***** - *****овете на О.та, съответно на района, а
когато няма назначен заме*****-*****, временно изпълняващ длъжността
***** на О.та или ***** на района се избира по предложение на ******.
Счита, че предвиденото в чл. 42 ал.6 от ЗМСМА императивно изискване за
временно изпълняващи длъжността *****ове на общини или на райони да
бъдат назначавани първо заме*****-*****овете на О.та, обвързва единствено
и само О.я с. при осъществяването на избора му по чл.42 ал.8 от ЗМСМА.
Това изискване обаче било неотносимо към хипотезата на назначаване на
временно изпълняващ длъжността ***** на О. от областния управител по
реда на чл. 42 ал. 10 от ЗМСМА, когато О.ят с. не е успял да приеме решение
в срока по чл.42 ал. 8 от същия закон. При липсата на имплементиране или
изрично препращане в чл.42 ал. 10 от ЗМСМА към изискванията на чл.42 ал.8
във вр. с чл.42 ал.6 от ЗМСМА да се приемело, че областния управител е
5
длъжен да назначи за временно изпълняващ длъжността ***** първо някой
от заме*****-*****овете на О.та, би било форма на разширително тълкуване
на материални административно правни норми, което било недопустимо. В
същия смисъл била и съществуващата по въпроса практика на ВАС. Така
според решение № 8866 от 06.07.2017 г. по адм. д. № 4768/2016 на ВАС, III
отд. „при определянето на временно изпълняващ длъжността на ***** на О.,
областният управител не е обвързан с ограничение, каквото има в ал. 4 на чл.
42от ЗМСМА и в настоящата редакция на чл. 42, ал. 8 ЗМСМА. В
приложимата редакция на закона, областният управител, действащ в
хипотезата на ал.8 на чл.42 е обвързан само от съблюдаване на срока по ал.б“.
МОЛИ съда да постанови решение, с което отхвърли исковете като
неоснователни. Претендира деловодни разноски.
В ХОДА на процеса ищецът е поискал и е допуснато изменение в
размера на предявените искове, както следва: искът по чл. 225, ал.1 от КТ се
счита предявен за сумата от 28 179.31 лева.
От събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната
съвкупност във връзка със становищата на страните, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
Не се спори, че страните са били в трудово правоотношение по
силата на трудов договор № 74 от 07.12.2015 г. като ищецът е замела
длъжността заме***** *****, установено с документите, съдържащи се в
личното трудово досие на ищеца. Не се спори и се установява от
представеното писмо от О. С., че в периода 2019 г.-2023 г. ***** на Общинна
С. е бил Д.Д., е ищецът е единственото лице, заемало длъжността заме*****
*****. Д.Д. е бил регистриран за участие в изборите за ***** на О., насрочени
на 29.10.2023 г. с решение № 56-МИ от 19.09.2023 г. на О. и. к. – С..
Установява се от писмо на О. с. С. (л.59 от делото), че във връзка с местните
избори, насрочени за 29.10.2023 г., О. с. С. не се е произнесъл с решение по
чл. 42 ал.8 от ЗМСМА за избол на временно изпълняващ длъжността (ВРИД)
***** на О. С., като е представен протокол № 76 от 17.10.2023 г., от който се
установява, че не е било постигнато изискуемото мнозинство по чл. 27 ал.4 от
ЗМСМА. Не се спори, че със заповед № ЧР-02-56 от 27.10.2027 г. на О.у. на
област П., за временно изпълняващ длъжността ***** на О. С. е бил назначен
М.М.Б.. От представената преписка на О. и. к. – С. се установява, че М.М.Б. е
бил избран за ****** и е отправил искане за предсрочно прекратяване на
правомощията му на основание чл. 30 ал.4 т.3 от ЗМСМА поради
назначаването му за ВРИД ***** на О. С. и с решение № 129-МИ от
02.11.2023 г. правомощията му като ****** са прекратени. Със заповед №
РД-09-189 от 31.10.2023 г. на ВРИД ***** на О. С., трудовото
правоотношение с ищеца е прекратено на основание чл. 39 ал.5 от ЗМСМА
във вр. с чл. 325 ал.1 т.3 от КТ.
С протоколно определение №540 от 15.01.2024 г. по адм. дело №
2778/2023 г. по описа на Административен съд П. е оставена без разглеждане
като недопустима жалбата на ищеца срещу заповед № ЧР-02-56 от
27.10.2027 г. на О.у. на област П. и е прекратено производството по делото.
Определението е потвърдено с влязло в законна сила определение № 2969 от
12.03.2024 г. по адм. дело № 2365/2023 г. по описа на Върховния
административен съд.
6
От заключението на вещото лице се установява, че обезщетението
по чл. 225 ал.1 от КТ за период от шест месеца е в размер на 28 179.31 лева.
Друго доказателства от значение за правния спор не са представени.
Страните спор по фактите нямат, спорът се свежда до правната оценка за
законосъобразност на оспорената в настоящото производство заповед за
уволнение.
Въз основа на така установената и възприета фактическа
обстановка, съдът изграждайки вътрешното си убеждение, прави следните
изводи от правна страна:
ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ член 344, ал. 1, т. 1 от КТ.
При оспорване законността на уволнението, в тежест на
работодателя закона е възложил доказване законността на уволнението, а
съдът се произнася само по основанията, изложени от ищеца.
С исковата молба ищецът е въвел едно основание за незаконност на
уволнението – липса на компетентност, липса на работодателска власт у
лицето, подписало уволнителната заповед. В тази връзка ищецът е поискал
съдът инцидентно да се произнесе по валидността и по материалната
законосъобразност на заповед № ЧР-02-56 от 27.10.2027 г. на О.у. на област
П., за временно изпълняващ длъжността ***** на О. С., позовавайки се на
разпоредбата на чл. 17 ал.2 изр. І-о и ІІ-о от ГПК. Съгласно посочената
разпоредба, съдът във всеки случай може да се произнесе инцидентно по
валидността на административен акт, а по неговата законосъобразност само в
случаите, когато такъв акт се противопоставя на страна по делото, която не е
била уча***** в административното производство по издаването и
обжалването му.
Правото да прекрати трудово правоотношение принадлежи на
работодателя, в конкретния случай – ***** на О., с оглед императивните
разпоредби на чл. 39 ал.1 и ал. 5 от ЗМСМА, уреждащи работодателската
власт на *****а на назначава и освобождава от длъжност своите заместници.
В определените от ЗМСМА случаи правомощията на *****а могат да се
осъществяват от временно изпълняващ длъжността *****. В настоящия спор
трудовото правоотношение с ищеца е било прекратено в аналогична
хипотеза, от лице, назначено от областния управител, с посочено в заповедта
правно основание чл. 42 ал.10 от ЗМСМА, да осъществява функцията на
***** до полагане на клетва на новоизбрания *****. По делото е установено,
че О. с. С., в рамките на възложените му правомощия по чл. 42 ал.8 от
ЗМСМА да избере временно изпълняващ длъжността *****, не е взел
решение по този въпрос и такъв не е бил избран. При липса на избран
временно изпълняващ длъжността ***** от компетентния орган – О. с. С.,
О.у. е назначил такъв, и назначаването е осъществено в рамките закона - чл.
42 ал.10 от ЗМСМА. По изложеното съдът приема, че заповедта на областния
управител е валидна, не се установяват основания за нейната нищожност.
Развитите и от двете страни доводи в исковата молба и отговора й,
както и в писмените бележки по същество на спора, касаят материалната
законосъобразност на заповедта на областния управител и се свеждан до
въпроса нарушен ли е законът с назначаване на конкретното посочено в
заповедта лице, с оглед функцията му на ******, да осъществява функциите
7
на ВРИД *****. Според настоящия съдебен състав, заповед № ЧР-02-56 от
27.10.2027 г. на О.у. на област П. не подлежи на косвен съдебен контрол по
реда на чл. 17 ал.2 изр. ІІ-о от ГПК досежно материалната си
законосъобразност, тъй като същата не е пряко противопоставима на ищеца в
настоящото производство и доколкото със същата не се засягат пряко негови
права и законни интереси. Действително, ищецът не е страна в
административното производство, и при обжалване на заповедта същото е
било прекратено като недопустимо. В случая двете съдебни инстанции, освен
по процесуалната допустимост, касаеща страните в производството по
издаване на оспорената заповед, са се позовали и на липсата на правен
интерес по смисъла на чл. 147 от АПК у ищеца, да оспори заповедта. ВАС
приема, че съображенията на ищеца да оспори заповедта, не изтъкват засягане
на негови права и свободи като гражданин.
При това положение, и в случай, че компетентните съдилища са
установили, че за ищеца липсва правен интерес от оспорване на заповедта по
реда, предвиден в АПК, включително на материално правните основания по
чл. 147, то настоящия съдебен състав намира, че косвения съдебен контрол за
законосъобразност на същата заповед, оспорена от същия субект, но в
гражданското производство, е недопустим. В този смисъл са и мотивите по
решение № 1224 от 07.09.2011 г. по в. гр. д. № 2246/2011 г. по описа на
Окръжен съд П..
При тези обстоятелства следва да се приеме, че оспорената заповед е
издадена от компетентен орган в рамките на неговите правомощия, и
доколкото липсват наведени други основания за незаконност на уволнението,
извън незаконността на акта за назначаване на ВРИД *****, съдът приема, че
работодателят доказва при условията на пълно и главно доказване
законността на уволнението, извършено с оспорената заповед и искът следва
да се отхвърли като неоснователен. При отхвърляне на иска за незаконност на
уволнението, следва да се отхвърлят и исковете за възстановяване на заемната
до уволнението длъжност и осъждане на работодателя да заплати
обезщетение за периода, в който ищецът е останал без работа.
ОТНОСНО разноските:
Ответникът претендира разноски и такива му се следват на
основание чл. 78 ал.3 от ГПК. Следва да се осъди ищцата да заплати на
ответника разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 4400 лева.
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 344 ал.1 т.1 т.2 и т.3 от
КТ, предявени от Н. П. Н. с ЕГН ********** от град С., ул. ****** против О.
С., код по БУЛСТАТ ******, адрес: град С., ул. ******, представлявана от С.
И. С. с ЕГН ********** - *****, като моли съда да постанови решение, с
което на основание чл. 344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от КТ, за признаване за
незаконно и отмяна на уволнението, извършено със заповед № РД-
09.189/31.10.2023 г. *****а на О. С.; за възстановяването му на заеманата до
уволнението длъжност – заме***** ***** на О. С. и за осъждането на О. С. да
8
му заплати обезщетение по чл. 225 ал.1 от КТ за оставане без работа след
незаконно уволнение за период от шест месеца, в размер на 28 179.31 лева,
ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба,
като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Н. П. Н. с ЕГН ********** от град С., ул. ****** да
заплати на О. С., код по БУЛСТАТ ******, адрес: град С., ул. ******,
представлявана от С. И. С. с ЕГН ********** - *****, деловодни разноски в
размер на 4400 (четири хиляди и четиристотин) лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Окръжен съд П.,
на основание чл.315, ал.2 от ГПК в двуседмичен срок, считано от
28.06.2024 г.
Сн.Д.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
9