РЕШЕНИЕ
№ 1515
гр. Пловдив, 07.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Михаела Св. Боева
при участието на секретаря Малина Н. Петрова
като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело №
20205330111514 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от „Прокредит банк /България/“ ЕАД, ЕИК
********* против „М индустрийс“ ООД, ЕИК *********, В. В. М., ЕГН ********** и
Л. В. М., ЕГН **********, с която са предявени пасивно субективно съединени
установителни искове при условията на солидарност с правно основание по чл. 422,
ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 430 ТЗ.
Ищецът твърди, че на 03.11.2009 г. бил сключен договор за земеделски кредит с
трето за спора лице – кредитополучател „ВЛ Инвест“ ООД, ЕИК ********* и
ответниците – ФЛ – солидарни длъжници, за сумата от 110 000 лева, платима ведно с
дог. лихва и такси. На 18.02.2015 г. между страните бил сключен договор за заместване
в дълг, съобразно който кредитополучателят бил заместен от „М индустрийс“ ООД.
Крайният срок за плащане бил определен на 05.11.2019 г.
Поради наличие на падежирали и неплатени вноски, на осн. чл.27 от ОУ,
банката обявила кредита за предсрочно изискуем от 20.08.2019 г., за което уведомила
длъжниците.
За неплатените суми се снабдила със заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК №
9704/08.11.2019 г. по ч.гр.д. № 16944/2019 г. на ПРС. В срок постъпили възражения за
недължимост, при което се породил правен интерес от предявяване на настоящите
искове в срока по чл. 415 ГПК.
След издаване на заповедта, на 12.11.2019 г., съгл. вътрешни процедури на
1
банката, били опростени такси, нак. лихва и разноски, за които била издадена
заповедта. На 19.02.2020 г. длъжниците платили 15 959,65 лева, с която сума били
погасени част от присъдените вземания.
Предвид изложеното се моли за установяване дължимостта на част от
присъдената и неплатена главница в размер на 14 648,50 лева в условията на
солидарност от ответниците, ведно със законната лихва от постъпване на заявлението
до окончателното погасяване. Претендират се разноските в двете производства.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил ОИМ от ответника „М индустрийс“ ООД, в
който оспорва иска. Твърди наличие на сключено споразумение, с което било
постигнато съгласие за редуциране на дължимата сума, по силата на което един от
солидарните длъжници В.М. погасил уговорената сума от 15 959,65 лева на 19.02.2020
г., при което нямало дължими суми по кредита. Споразумението било сключено от
името на банката от надлежен пълномощник, като същата приела извършеното
плащане. Надлежна представителна власт за представителя се установявала от
наличното по делото пълномощно с нот. заверка, което не било оттеглено, нито
правата по него – ограничавани. Предвид изложеното и доколкото дългът бил погасен,
се моли за отхвърляне на иска. Не се претендират разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил ОИМ от ответника В.М., в който оспорва
иска. Твърди наличие на сключено споразумение с банката, чрез пълномощник а. Б. –
Д., съгласно което поел задължение да плати сумата от 15 959,65 лева до 13.03.2020 г.,
с която погасил изцяло претендираните задължения. Платил на 19.02.2020 г.
Извършеното плащане ползвало и останалите солидарни длъжници, при което
исковете били неоснователни. Моли за отхвърлянето им. Не претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор от ответника Л.М., с който оспорва
исковете. Поддържа изцяло становищата на останалите ответници. Не претендира
разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По допустимостта:
Видно от приложеното ч.гр.д., вземането по наст. производство съответства на
част от сумата за главница по заповедта за изпълнение. Възраженията за недължимост
са подадени в срока по чл. 414, ал.2 ГПК и искът, по който е образуван настоящият
процес, е предявен в месечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същият е допустим и
подлежи на разглеждане по същество.
По същество:
2
За основателност на иска, ищецът следва да установи при условията на пълно и
главно доказване възникване на спорното вземане и неговия размер, в т.ч. – наличието
на валидно правоотношение по договор за кредит със соченото в ИМ съдържание с
ответниците – солидарни длъжници; предоставяне и усвояване на сумата, настъпване
на предпоставки за предсрочна изискуемост, за която ответниците са уведомени;
наличието на неплатен остатък от главницата по кредита в претендирания размер, т.е.
както по основание, така и по размер дължимостта на процесното вземане.
Ответниците следва да проведат насрещно доказване, както и да докажат
обстоятелства, които изключват, унищожават или погасяват процесното вземане, като
установят и всички свои твърдения и възражения в отговорите, вкл. – за наличието на
валидно сключено споразумение за редуциране на задълженията и плащане на
уговорената по него сума, с която дългът е изцяло погасен.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът приема иска за
неоснователен по следните съображения:
На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и
ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: на 03.11.2009 г. бил
сключен договор за земеделски кредит с трето за спора лице – кредитополучател „ВЛ
Инвест“ ООД, ЕИК ********* и ответниците – ФЛ – солидарни длъжници, за сумата
от 110 000 лева; на 18.02.2015 г. между страните бил сключен договор за заместване в
дълг, съобразно който кредитополучателят бил заместен от „М индустрийс“ ООД; че
след обр. на зап. производство един от солидарните длъжници – ответник В.М. е
платил по кредита сумата от 15 959,65 лева на 19.02.2020 г., което плащане е прието от
банката /вж. Определението по чл. 140 ГПК № 1318/10.03.2021 г. – л.64-65/.
Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като ги съпостави с приетите по
делото писмени доказателства.
Договорните отношения и качество на страните по тях не се оспорват,
установяват се от писмените доказателства. Спорни са единствени въпросите –
валидно сключено и обвързващо банката ли е споразумение от 10.02.2020 г., съответно
с извършеното във връзка с него плащане – погасени ли са задълженията на
ответниците по кредита, в т.ч. остатъчният размер на претендираната по делото
главница.
Отговорите са положителни.
Представено е споразумение за погасяване на изискуеми задължения,
произтичащи от процесния договор за кредит от 03.11.2009 г., сключено от името на
банката от пълномощник а. А.Б. – Д. /пълномощник и по настоящото дело/ и отв. –
длъжник В.М., в което изрично е посочено, че има неплатени задължения в размер на
главница от 28 771,25 лева, зак. лихва и разноски. За тази сума е издадена
3
първоначално, според искането на кредитора, заповедта по чл. 417 ГПК и ИЛ. Това
споразумение е сключено след образуване на изп. дело пред ....., въз основа на
процесните заповед по чл. 417 ГПК и ИЛ, както е посочено и в него. То е свързано и
има за предмет задължения за главница, претендирана в заповедното производство.
Според съдържанието му – по повод уреждане на отношения, свързани с погасяване на
посочените по – горе задължение, страните се договорят – длъжникът М. да плати
сумата от 15695,65 лева, представляваща част от главницата по договора и 50 % от
общия размер на други задължения, като след заплащането на сумата банката
опрощава дължимите над този размер суми, а именно 13075,60 лева – част от
главницата, зак. лихва и разноски. Сумата е платима по банкова сметка в срок до
13.03.2020 г.
Длъжникът – ответник М. е платил на банката така уговорената сума на
19.02.2020 г., видно от приетото пл. нареждане, с изрично посочване на основанието за
плащане – соченото споразумение.
Видно от приетата ССЕ, която се кредитира изцяло, като ясно и компетентно
изготвена, плащането е било осчетоводено от ищцовата банка в деня на постъпване,
като с нея са погасени „отписани“ /изрично посочени като такива от ВЛ/ - главница,
лихва и разноски.
Ищецът твърди, че това споразумение било сключено от негово име от лице без
представителна власт. Възражението е неоснователно изцяло. Видно от съдържанието
на представеното за а. А.Б. – Д. пълномощно с нотариално удостоверени подписи, по
зап. и наст. производство, действало по време на сключването му, това лице е имало
валидна и надлежно учредена представителна власт да извършва действието по
сключване на процесното споразумение. Приложима е уговорката в т.3 на пълн. –
според която тя е имала изрични права, вкл. по чл. 34 ГПК, да сключва спогодби,
каквато представлява споразумението, имащо характер на договор по чл. 365, ал. 1
ЗЗД. Тези права са изрично делегирани, а са приложими към случая, тъй като
споразумението е сключено в рамките на вече висящо съдебно производство. Към
момента на подписването му – е било образувано заповедното производство, с
издадена заповед и ИЛ, както и въз основа на тях – изп. дело. Видно от самото му
съдържание, страните постигат съгласие за погасяване на цялото присъдено
задължение за главница, чрез извършване на частично плащане от един от
длъжниците. Следва да се има предвид и фикцията на чл. 422, ал. 1 ГПК, според която
искът се счита предявен от момента на образуване на заповедното производство, при
спазване на 1-мес. срок, както е в случая. С оглед горното и сключване на
споразумението в рамките на висящо /неприключило/ съдебно производство,
учредената представителна власт е била напълно валидна и изрична, вкл. с правата да
се сключва подобна на спорната по делото спогодба.
4
Дори горните мотиви да не бъдат споделени, то пълномощията са валидни и
обвързват банката по силата на изрично делегираните права по т.5. Според нея –
адвокатът – пълномощник има право да изготвя и подписва от името и за сметка на
банката извънсъдебни споразумения с длъжници – физически и юридически лица,
сключили договори за кредит, без значение от вида му, при параметри, каквито
намери за добре. Правата са изрични, ясни и не се нуждаят нито от тълкуване, нито от
допълнителен коментар. Ако се приеме, че процесното споразумение е извънсъдебно
такова /макар във връзка с образуваното дело/, то същото изцяло попада в кръга на
предоставените правомощия на пълномощника да обвързва банката. Дадено е изрично
право пълномощникът да подписва за сметка на банката спогодби, при параметри,
каквито намери за добре. Волята на упълномощителя е ясно изразена и не предполага,
нито изисква корективно пояснение. Доводите в обратна насока на ищеца не могат да
бъдат споделени. Напълно в разрез със соченото, т.5 на пълномощното дава изрични
права за сключване на споразумения с длъжници, както е сторено. В пълномощното е
включена изрична клауза. Не се касае за презумирана воля на упълномощителя – а за
ясно и недвусмислено изразена такава. Опитът за словесна интерпретация на
заложените правомощия е обясним като защитна позиция, но не почива нито на
установеното съдържание на делегирани права, нито е юридически обоснован, като не
отговаря на действителното фактическо положение и правна стойност на извършеното.
Напълно ирелевантно за спора и в отношенията с ответниците е дали според вътрешни
правила на банката решението за сключване на спогодби за опрощаване на дългове,
следвало да стане с решение на изп. директор, каквото липсвало. Тези правила не се
установява да са известни на длъжниците и да ги обвързват по какъвто и да е начин,
като относимо за тях и по делото е, че пълномощник е действал от името на ищеца със
съответни на извършеното права. Пълномощното съдържа изрична възможност за
сключване на споразумения с длъжници. Пълномощното /едностранна сделка/ както се
посочи не се нуждае от тълкуване по см. на чл. 20 ЗЗД, но дори да трябва да се
извърши такова, правата включват както възможност за разпореждане със спорно
право /по см. на чл. 34, ал. 3 ГПК/, така и такава за извънсъдебно разрешаване на
правни спорове с длъжници по възникнали правоотношения, като пълномощникът е
имал право сам да преценява параметрите на споразуменията от името на банката.
За пълнота и, ако горните мотиви за валидно и надлежно учредена
представителна власт, не бъдат споделени, то следва да се посочи, че споразумението
обвързва банката и при условията на чл. 301 ТЗ.
По арг. от тази норма, за да се освободи евентуално от обвързаност, ищецът
следва да установи узнаване за сключената без представителна власт сделка и
незабавно противопоставяне. За момент на узнаването се приема датата на плащане
19.02.2020 г., когато ищецът е приел и осчетоводил преведената от отв. М. сума по
споразумението от 15695,65 лева. На тази дата счетоводно са извършени погасявания
5
от банката /вж. ССЕ/, поради което се приема, че на същата е узнато за сключената
спогодба, още повече, че в пл. нареждане изрично е посочено основание –
сключеното споразумение по този договор. С плащането, банката погасява
„отписани“ задължения, което само по себе си е индиция и за по – ранна известност на
самото споразумение, сключено на 10.02.2020 г. Буди неяснота фактът, че въпреки
„отписване“ на вземанията, в т.ч. и на главница, банката погасява с плащането същите,
като поддържа и дължимост на търсената главница. Вън от горното, при узнаване за
сделката на 19.02.2020 г., твърдяното противопоставяне е извършено на 02.03.2020 г.
/л.38 уведомления с тази изходяща дата/, връчени на всеки от длъжниците по различно
време. Това действие, 12 дни след осчетоводяване на плащането и погасяване на
„отписани“ вземания, не се приема за незабавно по смисъла на чл. 301 ТЗ. Банката е
приела изпълнението на ответника, като не се е противопоставила веднага след
узнаване за споразумението /посочено за основание за плащане в платежното/. Горното
всъщност свидетелства за манифестиране на мълчаливо одобрение на твърдените да са
извършени без представителна власт действия, след като плащането не само е прието
при посоченото в него основание – споразумение, но са извършени и погасявания. А
поддържаното противопоставяне не е породило какъвто и да е правен ефект, т.к. не е
извършено веднага и незабавно след узнаването – срок от близо две седмици за банка
със съответен предмет на дейност, категорично не сочи на незабавност на
противопоставянето /ако изобщо се приеме да е допустимо такова, след
осчетоводяване на плащането, което се явява приемане на изпълнението по
спогодбата/.
Както се посочи – горното е само за пълнота, т.к. хипотезата на чл. 301 ТЗ в
случая според настоящия състав не е приложима, с оглед наличната и надлежно
учредена с пълномощно с нот. уд. подписи представителна власт, с оглед която е
сключено споразумението.
Предвид изложеното, съдът приема, че сключеното от името на банката
споразумение за опрощаване на дълга, след извършване на уговореното плащане,
обвързва ищеца, сключено е от негово име от лице с надлежно и изрично учредена за
това представителна власт, поради което и предвид погасяването, е породило своето
действие и съответно – погасителен ефект. Предвид изразената воля за опрощаване на
остатъчната главница, при извършено плащане, което е сторено от страна на отв. М.,
непогасена главница по кредита няма и искът е неоснователен. Съгл. чл. 123, ал. 1 ЗЗД,
изпълнението от един от длъжниците, е освободило останалите, тоест исковете и
спрямо тях са неоснователни.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на
ответниците, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК. Направено е искане само от отв. В.М., с
6
представени – списък по чл. 80 ГПК и док. за плащане на 1160 лева – адв. възн., съгл.
ДПЗС /по отношение на което не е направено възражение за прекомерност до
преклузивния за това срок – приключване на устните състезания по делото/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Прокредит банк /България/“ ЕАД, ЕИК *********
против „М индустрийс“ ООД, ЕИК *********, В. В. М., ЕГН ********** и Л. В. М.,
ЕГН **********, искове за признаване за установена в отношенията между страните
дължимостта при условията на солидарност на сумата от 14 648,50 лева – неплатена
главница по договор за земеделски кредит от 03.11.2009 г. и договор за заместване в
дълг от 18.02.2015 г., ведно със законната лихва от постъпване на заявлението в съда –
18.10.2019 г. до окончателното погасяване, за които е издадена Заповед за изпълнение
по чл. 417 ГПК № 9704/08.11.2019 г. по ч.гр.д. № 16944/2019 г. на ПРС.
ОСЪЖДА „Прокредит банк /България/“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: град София, бул. „Тодор Александров“ № 26 да плати на В. В. М.,
ЕГН **********, с адрес:..., сумата от 1160 лева /хиляда сто и шестдесет лева/ -
разноски за настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7