№ 18790
гр. София, 26.07.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА
МИТОВА
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА
Гражданско дело № 20221110121943 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК и гл. 25 ГПК „Бързо
производство”.
Подадена е искова молба от АЛ. Н. ИНЬ. срещу „Колпойнт Ню Юръп“ ЕАД.
Ответникът – „Колпойнт Ню Юръп“ ЕАД, е подал писмен отговор на исковата
молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.
Съдът, след като провери редовността на исковата молба и допустимостта на
предявения иск, намира следното:
Представените към исковата молба и отговора писмени доказателства са
допустими и относими към предмета на доказване по делото и следва да се приемат.
Искането по чл. 190, ал. 1 ГПК, направено с исковата молба, следва да се остави
без уважение, доколкото за изясняване на делото от фактическа страна не е
необходимо да се приложи цялото трудово досие на ищеца, а и към отговора на
исковата молба е приложена относимата към изясняване предмета на спора част от
него.
Следва да бъдат уважени исканията на ищеца и на ответника за събиране на
гласни доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели при режим на
довеждане на всеки от тях, като искането на ответника в останалата част да се остави
без уважение на основание чл. 159, ал. 2 ГПК.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба и към отговора писмени
доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по чл. 190 ГПК за задължаване
на ответника да представи трудовото му досие.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на
1
двама свидетели при режим на довеждане на страната на ищеца , и двама
свидетели при режим на довеждане на страната на ответника, за установяване на
сочените обстоятелства, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 159, ал. 2
ГПК искането на ответника за допускане на още двама свидетели.
На основание чл. 312, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 146 ГПК съдът ДОКЛАДВА
делото:
1. Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 1, вр. чл. 357, ал. 1 вр. чл. 188, т. 3 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
Ищецът твърди, че е работил при ответното дружество по трудово
правоотношение въз основа на трудов договор № А-22126/28.09.2020 г., по силата на
което е заемал длъжността „телеагент“. Посочва, че същото е било прекратено, като
със Заповед № 10125/04.04.2022 г. му е наложено дисциплинарно наказание уволнение
на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, вр. чл. 190, ал. 1, т. 4, чл. 187, ал. 1, т. 8 вр. чл. 190,
ал. 1, т. 7 КТ и чл. 188, т. 3 КТ – поради разпространяване на поверителни за
работодателя сведения, уронване доброто име на предприятието и други тежки
нарушения на трудовата дисциплина за това, че на 30.06.2021 г., 12.08.2021 г.,
25.08.2021 г. и 06.09.2021 г. ищецът разпространил поверителна за работодателя
информация в група с неизвестен брой членове и състав, част от платформата
„Дискорд“, като направил поверената му информация, достъпна и видима за
неограничен брой трети лица. Поддържа, че при издаване на процесната заповед не е
спазена процедурата по чл. 193 КТ за искане на обяснения, същата не съдържа
задължителните реквизити по чл. 195 КТ, като не е мотивирана, издадена е от лице без
представителна власт, както и че наказанието е наложено извън сроковете по чл. 194
КТ. Оспорва реално да е извършено нарушение на трудовата дисциплина, а при
условията на евентуалност – че наказанието не е съответно на вменените нарушения.
Въз основа на горното иска уволнението да бъде признато за незаконно и отменено и
да бъде възстановен на заеманата длъжност.
Ответникът в депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор оспорва
исковете като неоснователни. Поддържа, че уволнението е законосъобразно, като
отговаря на всички формални и материални изисквания за това. Счита, че исковете
следва да бъдат отхвърлени.
На основание чл. 153 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване по
делото следва да се отделят следните обстоятелства: между страните по делото е
съществувало трудово правоотношение въз основа на трудов договор № А-
22126/28.09.2020 г., по силата на което ищецът е заемал длъжността „телеагент“;
същото е било прекратено със Заповед № 10125/04.04.2022 г., с която на основание чл.
330, ал. 2, т. 6 КТ, вр. чл. 190, ал. 1, т. 4, чл. 187, ал. 1, т. 8 вр. чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ и
чл. 188, т. 3 КТ е наложено наказание дисциплинарно уволнение.
По иска с право основание чл. 344, ал. 1, т. 1, вр. чл. 357, ал. 1 във вр. с чл.
188, т. 2 КТ в тежест на ответника е да докаже, че дисциплинарното наказание на
ищеца е наложено при спазване на процесуалноправните и материалноправните
изисквания на закона за ангажиране на дисциплинарната му отговорност за вмененото
му дисциплинарно нарушение /че преди налагане на дисциплинарното наказание е
искано обяснение от работника съобразно изискванията на чл. 193 КТ; че заповедта е
2
мотивирана и съдържа реквизитите по чл. 195, ал. 1 КТ; че ищецът е извършил
виновно твърдяното нарушение на трудовата дисциплина, че наказанието е наложено в
рамките на два месеца от установяване на нарушенията и не по-късно от една година от
извършването, както и че наложеното му наказание е съответно на нарушението/.
По иска с право основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ в тежест на ищеца е да
докаже съществуването към момента на постановяване на решението на материалното
субективно преобразуващо право на възстановяване, което се обуславя от наличие на
трудовото правоотношение, което би съществувало, ако не беше прекратено от
работодателя незаконосъобразно.
УКАЗВА на страните, че 1 - седмичен срок от връчването на определението
могат да вземат становище във връзка с дадените им указания в определението и по
доклада на делото и да предприемат съответните процесуални действия, в т. ч. и да
направят доказателствени искания.
При неизпълнение на указанията в срок, ще настъпят последиците на чл. 313
ГПК - страните ще загубят възможността да направят това по-късно, освен ако
пропускът не се дължи на особени непревидени обстоятелства.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.09.2022
г. от 16.00 ч., за когато да се призоват страните - с препис от определението, като на
ищеца да се връчи препис от отговора и приложенията към него.
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на
спора, включително сключване на съдебна или извънсъдебна спогодба, като им
УКАЗВА, че медиацията, като безплатна, доброволна и поверителна процедура за
извънсъдебно решаване на спорове, приключва със споразумение, което се одобрява от
съда и има силата на съдебна спогодба. За провеждане на процедурата страните следва
да се обърнат към действащата при СРС Програма „Спогодби“, в Центъра за спогодби
и медиация.
УКАЗВА на страните, че при приключване на делото със съдебна спогодба,
същата има силата на влязло в сила решение, спорът ще се реши в по-кратки срокове, а
и на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на
ищеца, като разноските остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено
друго.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 237 ГПК, когато ответникът признае
иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение
съобразно признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 238 ГПК, ако ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по
делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може
да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли
иска. Ако ищецът не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по
отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие,
ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
3
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца. Неприсъственото решение не
подлежи на обжалване.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото,
понасят независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на
основание чл. 92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ, на основание чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, препис от
настоящото определение на страните, ведно с доклада по делото, като страните могат
да вземат становище по доклада и дадените в него указания съобразно изложеното по-
горе.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4