Р Е Ш Е Н И Е
№ 178
Град Сливен, 31.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен
съд Сливен, Гражданско отделение, Първи въззивен състав, в открито съдебно
заседание на девети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ
Мл.с.
ЮЛИАНА ТОЛЕВА
при
секретаря Кина Иванова, като разгледа докладваното от мл. съдия Толева въззивно
гражданско дело № 433 по описа на Окръжен съд Сливен за 2019 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и
следващите от ГПК.
С решение № 736 от
01.07.2019 г., постановено по гр.д. № 928 по описа на Районен съд Сливен за
2019
г. дружество
„Марвин“ ООД, ЕИК: ********* е осъдено
на основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 82, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 13, ал. 1 ЗАЗ
да заплати на К.Д.Р. – Б., ЕГН: ********** и на И.Д.Р., ЕГН: ********** сумата
от 12 000 лева на всеки един от двамата ведно със законната лихва върху
вземането от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата, представляваща част от обезщетение за вреди под формата на претърпени
загуби, изразили се в унищожаване на 42 дка лозови насаждения поради виновно
неизпълнение на ответника на задължения по договор за аренда от 23.08.2013 г.,
сключен между ищците в качеството им на арендодатели и ответника в качеството
му на арендатор, да ползва имота с грижата на добър стопанин и да го върне в
състоянието, в което го е приел като се отчита обикновеното изхабяване в
резултат на ползването, като общият размер на претърпените загуби от двамата
ищци възлиза на 62 483,82 левa. „Марвин“ ООД е осъдено на основание чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 8 ЗАЗ да заплати на К.Д.Р. – Б., ЕГН: ********** и на И.Д.Р., ЕГН: **********
сумата от 1250 лева на всеки от двамата, представляваща процентно изчисление на
арендно плащане за периода от 01.11.2017 г. до 06.04.2018 г., дължимо по
сключения между страните договор за аренда от 23.08.2013 г., ведно със
законната лихва върху вземането от датата на подаването на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението. Районен съд Сливен е отхвърлил
предявените искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 пр. 2 вр. чл. 82, пр. 2 ЗЗД вр. чл. 13, ал. 1 ЗАЗ за изплащане от „Марвин“ ООД на всеки един от двамата
ищци сумата от 500 лева, представляваща част от обезщетение за вреди под формата на пропуснати ползи от виновно
неизпълнение на ответника на задълженията му по описания по-горе договор за
аренда да ползва имота с грижата на добър стопанин и да го върне в състоянието,
в което го е приел като се отчита обикновеното изхабяване в резултат на
ползване за оставащия период на плодоползване на 72 дка унищожени лозя от 9 години
от общ размер на пропуснатите ползи от 112 667 лева, като неоснователни. Съобразно
изхода на спора ответникът „Марвин“ ООД е осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
да заплати на всеки един от двамата ищци сумата от 1300 лева, представляваща
сторените разноски, а на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Районен съд Сливен е
осъдил всеки от двамата ищци поотделно да заплати на „Марвин“ ООД сумата от 75
лева, сторените разноски в производството.Препис от решението е връчен на
страните по спора.
В срока по чл. 259,
ал. 1 ГПК срещу решението е постъпила
въззивна жалба от „Марвин“ ООД като същото се обжалва в частта му, с която са
уважени исковете за обезщетение за вреди под формата на претърпени загуби и за
заплащане на арендата до датата на прекратяване на договора. Жалбоподателят
намира решението за неправилно, постановено в противоречие с материалния закон
и при допуснати процесуални нарушения, поради което моли същото да бъде
отменено.
Навеждат се
оплаквания, че извода на съда за виновно неизпълнение на договора от страна на
ответника, вследствие на което са погубени 42 дка лозови насаждения не
съответства на събраните по делото доказателства. В тази връзка се отбелязва,
че съдът не е взел предвид установената естествена амортизация на насажденията,
която е била налице още при сключването на договора. Излагат се доводи, че
събраните по делото доказателства установяват намаляване на лозовите насаждения
именно във връзка с настъпила естествена амортизация, както и вследствие
възникнал пожар и кражби, като последните две жалбоподателят описва като
обективни процеси. Въззивникът изтъква, че не се доказва по делото какво е било
състоянието на процесните лозя към момента на сключване на договора като излага
подробни съображения в тази посока. Изразява се несъгласие с уважения размер на
претенцията, като се твърди, че съдът, в противоречие със събраните по делото
доказателства, е достигнал до извода, че са били унищожени 42 дка лозя, а оттам
и неправилно е изчислил размера на дължимото обезщетение. Оспорва се извода на
съда, че арендаторът не е положил дължимата грижа за осигуряване на адекватна
според обстоятелствата охрана на имота, като излага доводи, че от показанията
на свидетеля Иванов се установява точно обратното. Оспорва се и извода за броя
и периода на подадени сигнали до Министерство на вътрешните работи за
извършване на кражби в лозовите насаждения, като се сочат конкретни доводи в
тази посока. Счита, че твърденията на ищците за унищожаване, изкореняване или
повреждане на лозята от страна на арендатора са останали недоказани по делото.
А от друга страна безспорно се установявало, че арендаторът е извършил всички
агротехнически действия, необходими за отглеждането на лозови насаждения.
Жалбоподателят оспорва и извода за основателност на ищцовата претенция за заплащане
на рента за стопанската 2017г.-2018г. пропорционално до датата на прекратяване
на договора. В тази връзка посочва, че арендата се плаща на стопанска година, а
не на месец, за разлика от наемната цена по договор за наем. Навежда аргумент,
че в Закона за арендата в земеделието липсва основание да се заплати
съответната част от арендната вноска в случай, че договорът се прекрати преди
изтичане на стопанската година. Посочва, че след прекратяване на договора през
април 2018 година ищците са не са извършили никакви агротехнически действия,
които да доведат до плододаване. Допълва, че почти веднага след прекратяване на
договора е сключен нов с друг арендатор, от който ищците ще получат рента и за
стопанската 2018 г.
Въззивникът счита
първоинстанционното решение за неправилно и поради допуснати процесуални
нарушения. Намира, че съдът е следвало да отмени определението си, с което е
допуснал до разпит поисканите от ищците свидетели, тъй като същите не са
посочили основателна причина за неявяването си в първото открито съдебно
заседание по делото. Допълва, че като не е извършил горното и в решението си се
е позовал на събраните чрез разпита на тези свидетели гласни доказателства,
съдът е допуснал процесуално нарушение. Моли Окръжен съд Сливен да отмени
първоинстанционното решение в осъдителната му част. Претендира присъждане на
сторените по делото разноски.
В срока по чл. 263,
ал. 1 ГПК е постъпил отговор на жалбата. Въззиваемите посочват, че
жалбоподателят твърди неправилност на първоинстанционното решение поради противоречие
с материалноправните норми, но не посочва конкретно такова. Намират, че
жалбоподателят анализира събраните по делото доказателства, като ги тълкува
едностранчиво в своя полза. По-нататък в отговора са преповторени фактическите
изводи на първоинстанционния съд и са анализирани констатациите на приетото
като писмено доказателство по делото заключение на лицензиран оценител, който е
извършил частно обследване на състоянието на процесните лозови насаждения към
момента на прекратяване на договора. Въззиваемите твърдят, че тези констатации
са се потвърдили и от събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на
експерта - оценител и на свидетеля Х.И..
Посочват, че липсата на приемо - предавателен протокол, който да установява
състоянието на лозовите насаждения към момента на сключване на договора се
дължи на обстоятелството, че въззивникът е ползвал процесните насаждения дълго
време преди сключването на договора. Допълват, че съгласно чл. 7 от договора за
аренда въззивникът е заявил, че приема доказаната годност на лозето, предмет на
договора. Въззиваемите молят съда да не кредитира заключението на изслушаната
по делото агротехническа експертиза, тъй като в констативно - съобразителната
част вещото лице възпроизвеждало аргументи, изложени от ответника, въззивник в
настоящото производство. Считат, че по делото е доказано, че въззивникът не е
полагал грижата на добър стопанин – не е осигурил охрана на имота, допуснал е
трети лица да влизат безпрепятствено в него и да го увреждат, не е застраховал
насажденията срещу случайни събития. На следващо място оспорват твърденията на
жалбоподателя, че лозята са изкоренени от новия арендатор, като посочват, че
договорът с него е сключен на 15.05.2019 г. и последният изрично е предупреден
да не извършва никакви действия поради наличието на висящо дело. В допълнение
излагат доводи, че поисканата от тях частна експертиза от 09.04.2018 г.
установява какво е състоянието на лозята към момента на прекратяване на
договора. Оспорват като недоказано твърдението на въззивника, че е извършил
всички необходими агротехнически действия, като аргументират, че събраните по
делото доказателства водят до противоположния извод. Намират, че не са налице
допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, които да доведат до
отмяна на решението. Молят съда да остави въззивната жалба без уважение като
неоснователна и да потвърди първоинстанционното решение като правилно.
Претендират присъждане на разноски.
Никоя от двете
страни не е направила доказателствени или други процесуални искания.
В открито съдебно заседание въззивникът чрез процесуален
представител по пълномощие по чл. 32, т. 1 ГПК адвокат М. поддържа жалбата. В
хода на устните състезания моли съда да отмени процесното решение в обжалваната
му част, като преповтаря съображенията, детайлно изложени във въззивната жалба.
В
откритото съдебно заседание въззиваемите чрез процесуален представител по
пълномощие по чл. 32, т.1 ГПК адвокат Г. поддържат отговора на въззивната
жалба. В хода на устните състезания процесуалният представител излага становище
за законосъобразност на първоинстанционното решение. Преповтаря развитите в
отговора на въззивната жалба доводи в подкрепа на твърдението си, че
въззивникът не е полагал грижата на добрия стопанин при отглеждането на лозята.
Моли за присъждане на разноски за въззивната инстанция. Представя списък по чл.
80 ГПК.
В реплика
адвокат М. подчертава, че по делото е доказано, че всички необходими технически
мерки са извършени от въззивното дружество, което обстоятелство се доказва,
както от агротехническата експертиза, така и от протоколите, представени пред Изпълнителна
агенция по лозата и виното. Прави възражение за прекомерност на претендираните
от процесуалния представител на въззиваемите разноски.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните гласни и писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с
наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт.
Въззивната жалба е
редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 260, т. 1, 2,
4 и 7 и чл. 261 ГПК, същата е подадена в срока по
чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимиран правен субект срещу акт на съда, който
подлежи на въззивна проверка, поради което е и процесуално допустима и следва
да се разгледа по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата. При извършена служебна проверка по реда на чл. 269 ГПК настоящата инстанция
констатира, че първоинстанционното решение е валидно, а в обжалваната си част и
допустимо.
Проверката на
законосъобразността и правилността на първоинстанционния съдебен акт, която
настоящият състав следва да извърши съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК се ограничава
от наведените във въззиваната жалба оплаквания.
I. От фактическа страна
С оглед процесуалното поведение на страните и доводите,
наведени във въззивната жалба, съобразно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК,
уреждащ така наречения ограничен въззив (апелация), настоящата инстанция счита,
че страните не са навели доводи и оплаквания по отношение на следните
обстоятелства: 1) На 23.08.2013г. е сключен Договор за аренда между
въззиваемите, в качеството им на арендодатели и въззивника в качеството му на
арендатор на 236,298 дка земеделски земи, от които 140 дка лозови насаждения за
срок от осем стопански години, считано от стопанската 2012/2013г.; 2) Съгласно
чл. 3 от договора за аренда от 23.08.2013г. арендаторът дължи ежегодно аренда
за лозовите насаждения – 140 дка по 20 евро на декар и 96,298 дка ниви по 15
евро на декар; 3) Процесните лозови насаждения са засадени през 2001г.; 3) По
време на действие на договора - на 29.09.2016г., е възникнал пожар, при който
са изгорели лозови насаждения, част от които, находящи се в имота на ищците; 4)
Лозовите насаждения са били обект на множество кражби; 4) Договорът е прекратен
с едностранно волеизявление от арендатора, обективирано в нотариална покана,
получена от арендодателите - от И.Р. – на 23.03.2018г., от К.Р. – Б. на
16.04.2018г.; 5) След прекратяване на процесния договор въззиваемите са
сключили нов договор за аренда на 15.05.2018г. на процесните имоти като са
уговорили ежегодно арендно плащане от 50 лева на декар, както за лозовите
насаждения, така и за нивите; 6) От процесните 140 дка лозе са били прогубени около
30 % или 42 дка.
По делото се установява, че въз основа на сключения
договор за аренда с въззиваемите, въззивникът обработва 140 дка лозови
насаждения и 96,298 дка ниви, находящи се в местност „Чифлика“, в землището на
село Хаджидимитрово, община Тунджа, област Ямбол. Съгласно чл. 7 от договора за
аренда арендаторът приема доказаната годност на земята – предмет на договора, а
съгласно чл. 22 след прекратяване на договора собствеността на създадените
лозови насаждения, ведно с конструкцията им в изправен вид се прехвърлят
безвъзмездно на арендодателя. Страните са уговорили, че при прекратяване на
договора се съставя приемо - предавателен протокол, удостоверяващ състоянието,
в което се предава предмета на договора.
От представеното по делото копие от справка (изходящ
номер не се чете) от Изпълнителна агенция по лозата и виното е видно, че
процесният лозов масив е засаден през 2001г.
От
представената служебна бележка с изх. № 289/26.04.2018г. от Регионална дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението“ град Ямбол се установява, че на
29.09.2016г. в процесния лозов масив е възникнал пожар. От представената от
Областна дирекция на МВР- град Ямбол справка с изх. № 339200-2068 от
01.11.2018г се установява, че процесните лозови насаждения са били обект на
множество кражби в периода 2012 г. – 2015 г., като от имота са отнемани дървени
колове, поцинкована тел, телена мрежа, грозде. Образуваните по сигналите за
кражби досъдебни производства са прекратявани, видно от представените преписи
от постановленията за прекратяване.
Договорът
за аренда от 23.08.2013 г. е бил прекратен едностранно от арендатора, като
същият е обективирал волеизявлението си в нотариална покана от 19.03.2018г.,
изготвена от нотариус Димчо Ненов, рег. № 092 в НК и връчена на арендодателите.
След прекратяване на договора арендодателите са възложили извършването на
частно техническо обследване на лицензиран оценител, което е констатирало, че
са прогубени 72 дка от лозето. Съставен е нотариално заверен констативен
протокол за предаване владението на лозето, в който арендодателите са описали
възраженията си във връзка с констатацията на експерта - оценител за 72 дка
прогубени лозя.
Видно
от представения и приет като писмено доказателство по делото договор за аренда
между въззиваемите и дружество „Г. Инеженеринг“ ЕООД, на 15.05.2018
въззиваемите са
сключили нов договор за аренда за процесните лозови насаждения и ниви.
От
изисканата от Изпълнителна агенция по лозата и виното справка с изх. №
13-00-4-1/21.03.2019г. се установява, че новият арендатор на имотите „Г.
Инженеринг“ е подал заявление за промяна на структурата на лозарското
стопанство с вх. № 05-08-234/18.05.2018г. С уведомление вх. № 05-08-247/30.05.2018г.
и вх. № 05—08-81/14.01.2019г. част от имот № 022013 (6,000хка и 2,000хка) е
заявен за изкореняване, като извършената проверка на терен от служители на ИАЛВ
е установила наличието на процесното лозе. Подадено е уведомление за край на
изкореняване и е издадено разрешение за презасаждане, което позволява да се
засади лозово насаждение с винени сортове. Като към датата на издаване на
заявлението се посочва, че в процесния имот 022013 с площ от 11,9979 хка. са
налични лозови насаждения от 2001г., сорт „Каберне Совиньон“.
От
допуснатата и изслушана пред първоинстанционния съд съдебно агро техническа
експертиза се установява, че са прогубени около 42 дка лозя от целия масив от
140 дка. Арендаторът е извършвал всички агротехнически и растително защитни
действия за процесните лозови насаждения, тъй като общото състояние на целия
лозов масив (част от който са и процесните лозя) от 1096 дка е добро. Установява
се, че дори при полагане на най - добрите грижи, между 5% или 10% от лозите не
прокарват поради различни причини, а през периода на плододаване нормалната
амортизация е средно 1% на година. Процесните лозя са сорт „Каберне Совиньон“ и
се характеритизират с висока степен на устойчивост, което намалява вероятността
от прогубване – поради естествени амортизационни процеси или поради
неизвършване на агро - технически мероприятия. Същите са засадени през 2001г.,
като са имали младенчески период от четири години, след който е започнало
плододаването. Неподдържането на телена конструкция, както и лошото състояние
на подпорната конструкция или липсата ѝ причина са причина за унищожаване
на брой лози. Установява се, че част от лозята са прогубени от възникналия на
29.09.2016г. пожар, засегнал и процесния участък, както и следствие на
многобройните кражби в имота. Средната стойност на един декар лозе като
процесното - на 17 години с 14 години плододаване, при съобразяване на наредбата
на базисните цени на трайните насаждения, е 1487.71 лева/дка/.
От изслушаното и прието заключение на съдебно
икономическата експертиза се установява, че размерът на дължимото арендно
плащане по чл. 3 от договора за аренда за 140 дка лозови насаждения и 96,298
дка ниви, изчислено процентно за периода 01.11.2017г. - 06.04.2018г. е в размер
на 3597,29 лева.
Съдът при преценка на заключенията на съдебната
агротехническа експертиза (САТЕ) и съдебната икономическа експертиза (СИЕ),
съобразно правилото на чл. 202 ГПК намира, че следва да ги кредитира, тъй като
са изготвени обективно, компетентно и добросъвестно. Вещите лица са отговорили
изчерпателно на поставените задачи с оглед данните, които са били налични към
момента на извършване на експертизата, като по делото липсват доказателства, че
те са недобросъвестни или заинтересовани от изхода на правния спор. При
преценка на заключението на САТЕ съдът взема предвид обстоятелството, че вещото
лице е извършило оглед на процесните лозови насаждения, на база, на който е
дало отговор за състоянието на същите, повече от година след прекратяване на
договора.
Неоснователно е възражението на въззиваемите, че
заключението на САТЕ не следва да бъде ценено, тъй като в констативно
съобразителната му част експертът се позовал на аргументи, посочени от ответника.
Оплакването е бланкетно, доколкото не посочва конкретно в коя част от
експертизата, при отговора на коя задача е допуснато твърдяното нарушение.
От показанията на свидетеля К.Б. и свидетеля Х.Б. се
установява, че за всички лозови масиви, в това число и процесните, са се
прилагали еднакви агротехнически мероприятия, като за процесните проблематична
била близостта им до ромския квартал на селото, поради което били обект на
постоянни набези. Във връзка с избухналия през 2016 година пожар се установява,
че често в имота влизали децата на работниците и пушели цигари там и че след
пожара компетентните полицейски органи извършвали оглед на мястото, съставили
протоколи. До 2014 година имотът е бил охраняван от фирма, а впоследствие охраната
се е осъществявала чрез лични усилия на работниците на арендатора. През 2013
година в процесния имот е извършен ремонт като са поставени колове, тел и други
съоръжения, които са били откраднати.
Количеството прогубени лозя – 42 дка се потвърждава и от
показанията на свидетелката Д.М., която е лицензиран експерт оценител и преди
прекратяване на договора за аренда, по възлагане от арендодателите, е извършила
техническо обследване на имота.
Настоящата съдебна инстанция
приема показанията на свидетелите за достоверни, тъй като, преценени по
правилата на чл. 172 ГПК, същите са последователни и житейски и правно логични.
Въпреки наличието на противоречия в някои детайли, това не може да доведе до
извод за противоречивост, нелогичност и непоследователност на показанията. Нещо
повече, логично е с оглед изминалия период, свидетелите да си спомнят случая
по-общо, допускайки неточности в някои детайли, които избледняват с времето,
поради особеностите на човешката памет. Същественото е, че техните субективни
възприятия по отношение на правнорелевантните факти са формирани непосредствено
и не са взаимоизключващи се.
Други доказателства от значение за правния спор не са ангажирани, а
останалите, които съдът не обсъжда са неотносими към предмета на делото.
II. От правна страна
Районен
съд Сливен е бил сезиран с първоначално обективно, кумулативно и активно
субективно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 82, пр.1 ЗЗД
във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД вр. с чл. 13 от ЗАЗ, чл. 82, пр. 2 ЗЗД във
вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД вр. с чл. 13 от ЗАЗ и чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. с
чл. 8 ЗАЗ. Първоинстанционното решение не е обжалвано в частта, с която са
отхвърлени като неоснователни и недоказани исковете с правна квалификация чл.
82, пр. 2 ЗЗД във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД вр. с чл. 13 от ЗАЗ, предвид
което в тази си част то не е обект на въззивна проверка.
Спорният въпрос по делото е дали прогубването на 42 дка
от 140 дка лозови насаждения се дължи на виновно неизпълнение на договора от
страна на арендатора „Марвин“ ООД, който
не е полагал грижите на добрия стопанин и дали в причинна връзка с виновното
неизпълнение на арендатора за арендодателите са настъпили имуществени вреди под
формата на претърпени загуби. Другият спорен въпрос е дали арендаторът дължи на
арендодателя заплащане на пропорционалната част от арендата за стопанската 2017
– 2018 година.
По
предявените искове с правна квалификация чл. 82, пр.1 ЗЗД във вр. с чл. 79, ал.
1, пр. 2 ЗЗД вр. с чл. 13 от ЗАЗ:
За да възникне
правото на обезщетение на основание чл. 82, ал. 1 ЗЗД, следва в обективната
действителност да са осъществени следните материални предпоставки (юридически
факти): 1) наличие на действително
облигационно правоотношение по договор за аренда на лозови насаждения; 2)
неизпълнение на договорно задължение от страна на въззивника-ответник; 3) настъпването на имуществени вреди и 4) причинна връзка между виновното
неизпълнение на договорното задължение и настъпването на вредоносения резултат.
Обезщетението, предвидено в чл. 79 вр. с чл. 82 ЗЗД, е винаги
парично и представлява оценимия в пари позитивен интерес на кредитора от
неосъществяването на дължимата по договора престация. Вредата се проявява чрез
засягане на правно защитените негови блага.
Съгласно чл. 3, ал. 1
от Закона за арендата в земеделието договорът за аренда се сключва в писмена
форма с нотариална заверка на подписите на страните. Формата е за
действителност. Процесният договор за аренда е сключен в изискуемата от закона
форма, следователно е породил валидно облигационно правоотношения между страните.
Действително при подписване на договора липсва приемо - предавателен протокол,
от който да е видно в какво състояние са били лозовите насаждения. Съгласно
нормата на чл. 7 от договора арендаторът приема доказаната годност на земята. Съдът
намира за неоснователен довода на въззивника, че поради липсата на
приемо-предавателен протокол не може да се установи качеството на лозовите
масиви към момента на сключване на договора. Съгласно нормата на чл. 92 вр. с
чл. 110 ЗС лозовите насаждения са трайно прикрепени към земята и по силата на
приращението са собственост на собственика на земята. Съдът намира, че
декларирайки, че приема доказаната годност на земята, арендаторът е заявил, че
приема и лозето в състояние, което отговаря на агротехническите норми и
изисквания за този вид насаждение, тоест към момента на сключване на договора
лозето е било в добро състояние като се вземат предвид нормалните амортизационни
процеси. В подкрепа на извода на съда е и разпоредбата на чл. 64 ЗЗД, приложима
по аналогия в настоящия случай, ако не е уговорено нещо изрично дължи се вещ
поне от средно качество.
Съгласно чл. 63, ал.
1 ЗЗД всяка от страните по договора следва да изпълнява задълженията си по него
точно и добросъвестно, а чл. 63, ал. 2 ЗЗД повелява, че задължението следва да
бъде изпълнено с грижата на „добрия стопанин“. В чл. 12 от договора арендаторът
е поел задължението да ползва имота с грижата на добър стопанин, съгласно
определеното в договора, като спазва установените санитарно – хигиенни,
противопожарни и екологични норми. Въпреки че понятието „грижата на добрия
стопанин“ е абстрактно формулирано и липсва законова дефиниция, правната теория
и съдебната практика са изяснили безпротиворечиво съдържанието на термина -
това е необходимата и дължима грижа, която длъжникът по облигационно
правоотношение следва да полага за изпълнение на задълженията си, като се
отчита конкретиката на правоотношението, страните по него, наличието на
обективни пречки за изпълнение.
От изслушаната
съдебно агротехническа експертиза се доказа, че по отношение на процесните лозя
арендаторът е извършвал всички изискуеми агротехнически и растително защитни
действия своевременно. По - високият процент прогубени лозя в процесния участък
№ 022013, собственост на въззиваемите, в
сравнение с останалите лозови масиви, е следствие на настъпилия на 29.09.2016г.
пожар, както и на многобройните кражби, извършвани в имота. Задължение на
арендатора е да положи всички небходими усилия, според възможностите си, за
опазване на лозовите насаждения в
състоянието, в което ги е приел. Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ответника е било да докаже, че пожарът е настъпил поради обективни
причини, например непреодолима сила, както и че е положил всички необходими
усилия за предотвратяване на кражбите. Това не е сторено. По делото не са
представени доказателства каква е причината за възникналия на 29.09.2016г.
пожар. От показанията на свидетеля Бебревенски се установява, че след пожара
компетентните полицейски органи са извършвали огледи, съставяли са протоколи,
но такива документи не бяха представени по делото. Предвид извода на съда, че
ответникът не доказва, че причините за пожара се дължат на обективни
обстоятелства, които той е нямал възможност да предотврати или поне да ограничи
последиците от пожара, то съдът намира, че арендаторът не е спазил
противопожарните норми във връзка с ползването на имота. По отношение на
множеството кражби, които безспорно се установява да са извършени в имота,
съдът намира, че е било във възможностите на арендатора да предотврати,
респективно да ограничи извършването им – чрез поставяне на стабилна ограда,
чрез осигуряване на денонощна професионална охрана и други адекватни според
конкретната обстановка мерки. По делото се доказва, че до 2014 година
арендаторът е ползвал охранителна фирма, след което охраната е извършвана от
собствените му работници. Безспорно е, че той е предприел действия по охрана на
обекта, но същите не са били достатъчно ефективни с оглед конкретната ситуация.
Още повече арендаторът е търговец и отглеждането и стопанисването на процесните
имоти е част от търговската му дейност, следователно, същият е следвало да
полага спрямо имотите дори по-интензивна грижа от тази на добрия стопанин -
тази на добрия търговец. Настоящият състав приема за доказано, че част от
лозовия масив е прогубен поради неизпълнение на договорните задължения на
арендатора да спазва противопожарните норми и да осигури на имота необходимата
охрана с оглед завишения риск от кражби. Доводът на въззивника, че кражбите се
дължат на близостта на имота до ромския квартал не го извинява за неизпълнение на
това му договорно задължение, доколкото още при подписване на договора същият е
бил запознат, ако не - е бил длъжен да положи усилие да се запознае с всички
особености на процесния имот, в това число и местоположението му и да
предприеме адекватни мерки за охраната му.
Настоящата инстанция
намира за доказано по делото, че част от лозята са прогубени вследствие на
обективни процеси – определен процент на неприхващане и годишна амортизация.
Предвид изводите в агротехническата експертиза, възприети от съда, за
сравнително високата устойчивост на този сорт лозя и че при засаждане обичайно
се погубват между 5 % и 10 % от лозята, настоящият състав приема, че 5 % от
процесните лозя не са прихванали при засаждане. Като база за изчисление каква
част от лозовите масиви е прогубена следствие обективни процеси и каква
следствие виновно неизпълнение на договорното задължение на въззивника да
полага грижата на добрия стопанин съдът приема общия размер прогубени лозя - 42 дка. От тях 2 дка не са прихванали (5%
от 42 дка). В периода на плододаване между 2006 г. - 2018г. - тринадесет години,
съдът приема един процент естествена амортизация за всяка година, или общо за
13 % прогубени лозя следствие на амортизация, 13 % от 40 дка - 5 дка са прогубени поради естествена
амортизация. Следователно останалите 35 дка лозови масиви са прогубени поради виновно
неизпълнение на договорните задължения на арендатора.
С
оглед горния извод следва да се
изясни въпросът за наличието на причинно-следствената връзка от неизпълнение на
договорното задължение и произтеклите от това вреди. Тоест, каква е границата
на гражданската отговорност, която следва да понесе въззивника-ответник. Съгласно чл.
82 ЗЗД обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза,
доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли
да бъдат предвидени при пораждане на задължението. Но ако длъжникът е бил
недобросъвестен, той отговаря за всички преки и непосредствени вреди.
Предвидимостта на вредите, при неизпълнение на договорно задължение се
преценява във всеки конкретен случай с оглед вида на вредите, клаузите на
съответния договор и събраните доказателства, вкл. представените при
сключването на договора документи и при съобразяване специалните правила на
приложимия за съответния вид договор законов
или подзаконов нормативен акт и общите правила на ЗЗД,
за отговорността за изпълнение на договорите. Преценката за
предвидимост се осъществява към момента на сключването на договора. Изискването
за предвидимост не се отнася за размера на вредите, който подлежи на доказване.
Предвидими са вредите, които нормално би следвало да се допуснат при пораждане
на задължението, като закономерен резултат от неговото неизпълнение, вредите,
които длъжникът, при полагане на дължимата грижа, е могъл да прогнозира според
обстоятелствата, които са му били известни при сключването на договора или
които са могли да му бъдат известни – в този смисъл Решение № 245 от 31.07.2017
г. на ВКС по т. д. № 3625/2015 г., I т. о., ТК; Решение № 240 от 7.05.2015 г.
на ВКС по т. д. № 317/2014 г., I т. о., ТК.
Настоящият съдебен
състав счита, че арендаторът още при сключване на договора е знаел (доколкото
по делото има данни, че дейността на дружеството на това място датира преди
сключване на договора), а ако не е бил длъжен да се информира за всички
особености на имота, в това число и тези, свързани с местоположението му. Така същият
е можел още при сключване на договора да предвиди риска от загуби на лозови
масиви следствие на кражби. Доколкото по делото не се доказаха причините за
пожара, но има индиции, че те също са свързани с местонахождението на
процесните лозови масиви, то съдът намира, че към момента на сключване на
договора арендаторът е можел да предвиди риска от настъпване и на пожара,
бидейки наясно с обстоятелството, че в масива влизат лица, които пушат там. Следователно
настъпилите в имота вреди са били предвидими към момента на сключване на
договора и арендаторът е бил длъжен да положи усилия да предотврати
настъпването им.
Съгласно чл.
22 от договора след прекратяването му арендаторът следва да върне създадените
лозови насаждения, ведно с конструкцията им в изправен вид на арендодателя. С извършеното
волеизявление за прекратяване на договора от арендатора, обективирано в
нотариална покана, връчена на арендодателите, за него е възникнало предвиденото
в чл. 22 от договора задължение.
За
преценката дали са налице имуществени вреди под формата на претърпени загуби,
съдът изследва дали в патримониума на кредитора е настъпило увреждане, което е
в причинна връзка с виновно неизпълнение на длъжниково задължение. Релевантният
момент, към който наличието на пасив в имуществото на кредитора следва да се
установи в конкретния случай е прекратяването на договора за аренда. Позитивният кредиторов интерес в случая се състои в правото на
арендодателите след прекратяване на договора за аренда да ползват собствения си
лозов масив в такова състояние в каквото са го предали при сключване на
договора, като се отчетат нормалните амортизационни процеси. Съдът намира, че
имуществените вреди под формата на претърпени загуби, настъпили за въззиваемите
следствие на неизпълнението на договорното задължение на въззивника, се
изразяват в стойността на прогубените по вина на арендатора 35 дка лозови
масиви. При прекратяване на договора арендодателите са получили обратно
фактическата власт върху 35 дка по- малко лозови масиви в сравнение с тези,
които да предали при подписване на договора и тази вреда е в пряка причинно-
следствена връзка с виновното поведение на арендатора.
За база за
изчисление размера на вредите съдът приема посочената от вещото лице средна
стойност на един декар лозе като
процесното - 1487.71 лева/дка/ или имуществените вреди под формата на
претърпени загуби за арендодателите възлизат в размер на 52069, 85 лева.
Въззиваемите – ищци в първоинстанционното производство, са предявили частични
искове за обезщетение на имуществените вреди под формата на претърпени загуби
всеки по 12 000 лева. Като предвид извода на съда за наличието на такива
вреди и определения размер следва, че исковете се явяват доказани по основание
и размер.
Неоснователни
са възраженията на въззивника, че арендодателите не търпят вреди, тъй като
почти веднага след прекратяването на процесния договор за аренда сключили нов
договор за аренда. Ищците арендодатели са собственици на процесните лозя и след
прекратяване на договора за аренда с въззивника същите са свободни да изберат
какви действия да извършват със собствения си имот - да се разпореждат с
него, да го ползват лично или чрез друго
лице. Ползите, които ищците извличат от новия аренден договор – уговорения
размер на арендата, евентуалното възстановяване на лозята от новия арендатор са
ирелевантни за преценката на съда за наличие на настъпил пасив в имуществото на
ищците към момента на прекратяване на процесния договор за аренда. Неотносимо
към предмета на спора е възражението, че новият арендатор е изкоренил
процесните лозови насаждения и същите са включени в европейска програма по
преструктуриране на лозя. За пълнота следва да се отбележи, че от представените
от Изпълнителна агенция по лозата и виното документи, не се доказва, че процесните
лозя ще бъдат възстановени, а само, че новият арендатор е получил разрешение за
засаждане на имота с винени растения, не се доказва и твърдяното участие на
новия арендатор в програма за преструктуриране на лозята.
По предявените искове с правна квалификация чл. 79, ал.1,
пр. 1 вр. чл. 8 ЗАЗ
Ищците
претендират ответника да заплати на всеки един от тях сумата от 1250 лева,
представляваща процентно изчисление на дължимата рента за периода от
01.11.2017г. – 06.04.2018г. В чл. 3 от договора е уговорена рента в размер на
20 евро на декар за 140 дка лозови насаждения и 15 евро на декар за 96,298 дка
ниви, платими в левовата равностойност по фиксинга на Българска народна банка в
деня на извършване на плащането. Като арендаторът се задължава да заплаща арендната
вноска в срок до тридесети ноември на всяка календарна година. Съгласно чл. 8,
ал. 5 от ЗАЗ арендното плащане се дължи в първия работен ден след изтичане на
стопанската година, ако не е уговорено друго. Съгласно § 2, т. 3 ДР ЗАЗ „стопанска година“
е времето от 1 октомври на текущата година до 1 октомври на следващата година. Следователно законодателят е предвидил, че заплащане на
арендата се дължи след изтичане на съответната стопанска година. В чл. 8, ал. 5
ЗАЗ е предвидено, че ако арендното заплащане е уговорено на по-кратки периоди,
то се дължи на първия работен ден след изтичане на съответния период. След като
самият закон предвижда, че арендата може да се заплаща и на частични вноски, а
не само изцяло след края на стопанската година, то липса основание това вземане
да се счита за неделимо. В този смисъл неоснователно е възражението на
въззивника, че е недопустимо да се търси плащане на част от арендна вноска. Предвид
изложените съображения настоящият състав намира, че арендаторът дължи заплащане
на съответната пропорционална част от арендата за стопанската 2017г.- 2018г. за
периода от 01.11.2017г. до 06.04.2018г. Съгласно заключението на съдебно
икономическата експертиза дължимата аренда за процесния период за 140 дка
лозови насаждения и 96,928 дка ниви е в размер на 3597,29 лева. Исковете са предявени
като частични в размер от 1250 лева за всеки от ищците, поради което се явяват
доказани, както по основание, така и по размер.
Оплакването
на въззивника за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд поради
отлагане на съдебното заседание за събиране на гласни доказателства чрез разпит
на допуснатите, но неявили се без уважителна причина в първото открито съдебно
заседание, свидетели е неоснователно. Районният съд мотивирано се е произнесъл
с протоколно определение по искането на процесуалния представител на ответника да
отмени определението си, с което е допуснал до разпит поисканите от ищците
свидетели, правилно е оставил същото без уважение и законосъобразно е ценил
показанията на тези свидетели. Следва да се отбележи, че делото е отложено за
събиране и на други доказателства – изслушване заключението на съдебно –
икономическата и съдебно- агротехническата експертиза.
Изводът на
настоящата инстанция за доказаност на предявените искови претенции по основание
съвпада с този на първоинстанционната. Но изводът за дължимия размер на
обезщетението на причинени вреди под формата на претърпени загуби се различава
от този на първоинстанционния, тъй като настоящата инстанция, за разлика от
Районен съд Сливен, не приема, че всички 42 дка лозя са унищожени поради
виновното поведение на арендатора. Въпреки различните изводи на двете инстанции
относно доказаността на исковете по чл. 82, пр.1 ЗЗД във вр. с чл.
79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД вр. с чл. 13 от ЗАЗ по размер, предвид
обстоятелството, че исковете са предявени като частични и следва да бъдат
уважени до сумата, за която са предявени следва, че правните изводи на въззивния съд съответстват на правните изводи на
първоинстанционния, поради което въззивната жалба се явява неоснователна, а
първоинстанционното решение в обжалваната си част следва да бъде потвърдено
изцяло на основание чл. 271, ал. 1, пр. 1 ГПК.
По разноските:
При този изход
на правния спор с правна възможност да претендира разноски разполагат
само въззиваемите. Последните са
претендирали присъждане на сумата от 1600,00 лева адвокатско
възнаграждение за въззивното производство. Въззиваемите доказват сторените
разноски, тъй като са представили договор за правна защита и съдействие, в
който като адвокатско възнаграждение е вписана претендираната сума и изрично е
записано, че същата е заплатена в брой, като в тази част договорът има
характера на разписка съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 от
06.11.2013 на ОСГТК на ВКС и представлява доказателство за заплащане на
адвокатското възнаграждение. Направеното от процесуалния представител на
въззивника възражение за прекомерност на претендираните от въззиваемите
разноски е основателно. В конкретния случай размерът на адвокатското възнаграждение
се изчислява съгласно нормата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и възлиза на
1325,00 лева.
Поради горното и на
основание чл.
273 във вр. с чл. 78, ал. 3
ГПК на въззиваемите следва да бъде присъдена сумата от 1325,00
лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение във въззивното
производство.
Решението подлежи на касационно
обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховен
касационен съд на Република България, при условията на чл. 280 ГПК.
Така мотивиран
Окръжен съд Сливен
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 736 от
01.07.2019г., постановено по гражданско дело № 928 по описа на Районен съд
Сливен за 2019г., като ПРАВИЛНО и
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА „Марвин“ ООД, ЕИК:
*********, седалище и адрес на управление: ******** да заплати на К.Д.Р. – Б.,
ЕГН: **********, адрес: *** и на И.Д.Р., ЕГН: **********, адрес: *** на основание
чл.
273 във вр. с чл. 78, ал. 3
ГПК сумата от 1325,00 лева, представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение в настоящото производство.
Решението подлежи на касационно
обжалване в едномесечен срок от съобщението пред ВКС, при условията на чл. 280 ГПК.
.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: