Р Е Ш Е Н И Е
№…..
Димитровград, 14.11.2016г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен
съд
–Димитровград, на тринадесети
октомври две хиляди и шестнадесета година
в публичното заседание в следния
състав:
СЪДИЯ :
ОГНЯН ГЪЛЪБОВ Членове:
Съдебни
заседатели:
Секретар: Т.Р.
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
гр.д.№520 по описа за 2016., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.45 от ЗЗД- за
присъждане на обезщетение за вреди виновно причинени другиму.
Ищецът А.К.А. поддържа, че притежава парцел в
с.Каснаково, община Димитровград по плана на новообразуваните имоти в местност
до селото, наречена „До село“. Парцела закупил през 1996г. от М.З.М., заграден
с телена мрежа. На следващата година, обаче мрежата и коловете от оградата били
откраднати, поради което ищеца отново заградил имота си с бетонови и железни
колове и бодлива тел. През 2002г. бил изготвен нов кадастрален план на района и
много от парцелите претърпели промяна. Променени били границите и на неговия
парцел под №5 в кадастрален район 151. През 2016г. парцел №6, който се намирал
на север от имота на ищеца бил закупен от нов собственик. През месец февруари
при А.А. дошли ответниците Д.Т.Т. и В. Д.Т., като го уведомили, че са извикали геодезист,
за да разграничи парцела им. След замерванията на геодезиста било установено, че
част от парцела на ищеца, около 70 кв.м., е част от съседния парцел №6. Ищецът
и ответниците се договорили той да си извади скица от Община Димитровград и ако
констатацията на геодезиста е вярна, доброволно да отстъпи мястото, като махне
бодливата тел и коловете от оградата. На 12.04.2016г. ищецът посетил своя имот
и установил, че оградата му от страната на съседния парцел №6 била премахната,
като била изградена нова ограда. Бодливата тел била отрязана от всеки кол, а
самите колове изпочупени. Според него, счупени били 18бр.колове, а унищожената
бодлива тел била около 300-350 метра. Иска съдът да постанови решение, с което
да осъди Д.Т.Т. и В. Д.Т., които премахнали оградата
му, да му заплатят причинените имуществени вреди на стойност от 424 лева, от
които 288 лева за счупените колове, 100 лева за отрязаната бодлива тел 350
метра и 12 лева за цимент.
Ответниците по делото В.Д.Т.
и Д.Т.Т. депозират отговори на исковата молба, в
които поддържат, че предявения иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Поддържат, че собственик на съседния на ищцовия
недвижим имот е В.Д.Т.. След извършване на измервания било установено, че
изградената от ищеца ограда се намира в нейния имот. Тя възложила на своите
баща и брат- ответници по делото, да уведомят ищеца, че трябва да премахне
оградата си, но въпреки многократните молби от тяхна страна, той не я
преместил. Поради нуждата от използване на поземления имот, в който била
разположена оградата, В.Т. възложила на двамата ответници и на още две лица да
я премахнат. Поддържат, че те премахнали въпросната ограда по такъв начин, че
материалите й да бъдат запазени и да не бъдат повредени, доколкото това било
възможно. Ответниците твърдят, че въпросната ограда се намирала в чужд имот и
по силата на приращението била собственост на В.Т.-
собственик на земята, в която е изградена. Поради това ищецът нямал основание
да се легитимира като неин собственик и да иска да му бъдат заплатени вреди,
причинени в следствие на премахването й. Искът бил неоснователен и доколкото не
бил предявен срещу пасивно процесуално легитимираното лице. При условията на
евентуалност, ответниците възразяват срещу размера на претендираните
имуществени вреди. Твърдят, че материалите от които била изградена оградата, са
били запазени, доколкото това е възможно, и оставени на разположение на ищеца.
Поддържат, че дори последния сам да бил премахнал оградата материалите й щели
да бъдат не по-малко увредени. Не било отчетено и овехтяването на оградата, която
била изградена през 1997г. На последно място поддържат, че ищеца не бил
претърпял вреди, тъй като на границата между двата имота била поставена нова
ограда.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства- поотделно и в тяхната общност,
приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от
приетия като доказателство по делото Нотариален акт за продажба на недвижим
имот №168, том V, дело 1769/1996г. на нотариус Росен Стоименов, на 07.11.1996г.
ищецът А.К.А. е закупил имот пл.№8, за който е отреден парцел ІІІ в квартал 2,
в местността „До село“, в землището на с.Каснаково, община Димитровград. Имотът
е с площ 600 кв.м. и съседи:от север –Д. Н., от юг- П.Б.Т., от изток и запад
–път. През 2003г., с Протокол за въвод във владение
на новообразуваните имоти, съгласно заповедна кмета на община Димитровград и
заверена скица, А.К.А. е бил въведен във владение на имота с №151005 по влезлия
в сила план на новообразуваните имоти, одобрен със заповед на областния
управител на област Хасково.
Съгласно
Нотариален акт за продажба на недвижим имот №142, том І, рег.№1037, дело
№103/2015г., на нотариус Румяна Велева, на 06.03.2015г. В.Д.Т. закупила 3
поземлени имота в землището на с.Каснаково, сред които и ПИ №151006, по плана
на новообразуваните имоти по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в местността „До село“, одобрен
със Заповед №РЗ-01-10-06/2002г. на Областен управител-гр.Хасково, с площ 805,35
кв.м., с трайно предназначение: селскостопански фонд, начин на трайно ползване:
за земеделски труд и отдих, съгласно §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, при граници на
поземления имот: ПИ 151072, ПИ №151005, полски път, ниви.
От
приетия като доказателство по делото Протокол за трасиране, означаване и
координиране на имот №151006 по плана на новообразуваните имоти по §4 на
с.Каснаково, изготвен на 26.04.2016г. от фирма „Топограф“ЕООД, се установява,
че е било извършено трасиране, означаване и координиране на граници на поземлен
имот №151006, в местността „До село“ по плана на новообразуваните имоти по §4
на с.Каснаково, община Димитровград. Данните от координирането били представени
в регистър на координираните точки, като изготвена била и съответна скица на
имота.
За
настояване на обстоятелствата по делото по искане на ищеца и ответника, до
разпит в качеството на свидетели съдът допусна по едно лице за всяка от двете
страни. Съгласно показанията на свид. П.Х.П., посочен
от ищеца, той живеел в селото и знаел процесния имот. От северната си страна
той граничел с подобен на него поземлен имот,
който обаче не се обработвал и бил запустял. Свидетелят твърди ,че
когато ищеца взел мястото то било оградено с ограда, която била ниска. А.А. решил да направи нова ограда, като за строежа му
помогнал и П.П.. Коловете на тази ограда били
циментови и вкопани в земята, като в дупките изливали по една кофа бетон. Между
коловете имало поставени по няколко реда бодлива тел. Според свидетелят, сега
оградата на северната граница на процесния имот била новоизградена. Тя била по-висока от старата, като коловете
били от метални тръби, а вместо бодлива тел имало поставена мрежа. Според П.,
новата ограда била направена много стабилно и била непреодолима.
От
показанията на свид.А.С.А., посочен от страна на
ответниците, се установява, че той и двамата ответници три пъти ходили до дома
на ищеца, за да му кажат да отиде и сам да си демонтира оградата. Тя трябвало
да се махне, тъй като предстояло изграждането на нова ограда. В нито един от
случаите обаче, тримата не заварили ищеца в дома му. Поради това те обяснили на
съпругата му каква е причината и защо търсят А.А..
Свидетелят твърди, че участвал при премахването на страна ограда. Той и
ответниците се стараели да я махнат както трябва. Изкарали коловете и махнали
бодливата тел от тях. Ищецът не присъствал при демонтажа на старата ограда,
като материалите от нея оставили в неговия имот.
В
проведеното на 13.09.2016г. съдебно заседание по делото, по искане на ищеца, на
основание чл.176 от ГПК, съдът постави на двамата ответници въпроси. В своите
отговори на тези въпроси двамата ответници поддържат, че премахването на
оградата им било възложено от собственика на имота В.Д.Т., като двамата лично
участвали в нейния демонтаж.Три от металните тръби на оградата били премахнати
чрез отрязването им от дъно с ъглошлайф. Бетонните
колове не можело да бъдат измъкнати от земята и били също отрязани отдолу.
Всички колове били запазени и оставени в имота на ищеца. Самата мрежа била
много стара и нямало възможност да се съхрани, поради което тя била отрязана от
коловете. Към момента имало изградена нова ограда с метални колове и мрежа.
От
заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, с вещо
лице М.Х.И., се установява, че На границата между имота на ищеца и ответниците
е имало изградена ограда с дължина 32 метра. Тя е била изградена с
железобетонни и метални колове на разстояние 2,20м един от друг, както и с
бодлива тел между тях. В момента е изградена нова ограда, която има наклон към
имота на ищеца. Коловете на старата ограда са били железобетонни и метални с
2,5 цола. Те са били с височина 2,20 метра, като в земята е била вкопана частта
от 0,60 метра, а височината над земята е 1,60 метра. Железобетонните колове са
били 10 броя а металните колове 5 броя. Коловете са били поставяни на
разстояние 2,20 метра един от друг. Железобетонните колове са на обща стойност
85 лева или с единична цена 8,50 лева.Железните колове са на стойност 17
лева/брой или общо 85 лева. Коловете, останали от старата ограда, са счупени и
отрязани и не могат да се ползват по предназначение. Използвания при
изграждането на тази ограда бетонов разтвор е 1 куб.м. на стойност 67 лева.
Бодливата тел е била поставена на оградата с дължина 32 метра и височина 1,60
метра. Редовете вертикално и хоризонтално са по 8бр. между двата кола.
Бодливата тел е с обща дължина 450 метра, на стойност 90 лева. Стойността на
вложения труд при изграждане на оградата е 60 лева. Общата стойност на оградата
е 387 лева., като експлоатационния срок за коловете е 40 години, а за бодливата
тел 25 години. Остатъчната стойност на оградата, след нейната обезценка, е 223 лева.
При така
установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
Безспорно по делото
се установи, че ищецът е собственик на процесния имот, който от северната си
страна граничи с имота на В.Д.Т., съответно дъщеря и сестра на двамата
ответници по делото. Не се оспорва от страна на ищеца, че оградата от северната
страна на неговия имот е била изградена на територията на съседния имот,
собственост на Т.. Няма спор между страните и относно това, че ответниците са
предупредили ищеца да премести оградата на границата на своя имот, като той не
е изпълнил своевременно това им искане. Безспорно по делото е установено, че в
премахването на оградата, изградена от ищеца, участие са взели двамата
ответници, както и че към момента на действителната граница между двата имота е
изградена изцяло нова ограда.
Спорно по делото е
причинили ли са двамата ответници виновно вреди на ищеца, какъв е техния размер
и поправени ли са те към настоящия момент.
От събраните в
настоящото производство писмени и гласни доказателства безспорно се установи, че
през 1997г. ищецът е изградил от северната страна на своя имот ограда с дължина
32 метра, като същата се е състояла от 15 броя железобетонни и метални колове,
вкопани частично в земята. Между така поставените колове са били опънати 8 реда
бодлива тел, с обща дължина 450 метра. Процесната
ограда е била изцяло разположена в съседния имот №151006, който от м.март
2015г. е собственост на В.Д.Т.. За това обстоятелство ищеца е бил наясно,
предвид изложените в исковата му молба твърдения, както и с оглед представената
с нея скица на имота, издадена през 2003г., от която е видно, че оградата от
северната част на поземления му имот изцяло попада в съседния такъв. Изградената
от ищеца ограда е била трайно прикрепена към земята и предназначена да пази
имота му от външни посегателства. От момента на изграждането на оградата,
нейните съставни части - колове, бодлива тел и бетон за укрепване на основата, са
престанали да бъдат движими вещи и са станали част от поземления имот, към
който са прикрепени. В тази връзка следва да се има предвид разпоредбата на
чл.92 от Закона за собствеността, съгласно която собственикът на земята е
собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено
друго. Предвид това и доколкото ищецът е изградил въпросната ограда върху
чуждо място, макар от свое име и за своя сметка, той не е придобил правото на
собственост върху нея, а това право принадлежи на собственика на недвижимия
имот, в който е построена тя.
Обстоятелството, че въпросната
част от оградата на неговия имот е била изградена в съседния имот с №151006 по
плана на новообразуваните имоти в землището на с.Каснаково,община Димитровград,
който е собственост на В.Д.Т., не се оспорва от ищеца. Последната е придобила
собствеността на въпросния имот на 06.03.2015г., съгласно Нотариален акт за
продажба на недвижим имот №142, том І, рег.№1037, дело №103/2015г., на нотариус
Румяна Велева. Предвид това, че в нотариалния акт не се посочват каквито и да е
тежести ограничаващи ползването на
имота, нито наличието на постройки в него, изрично посочени като собственост на
трети лица, то заедно със собствеността върху земята В.Т. е придобила и
собствеността върху изградената в него ограда. Поради това и с отделянето в
последствие на прикрепените към имота части от оградата- колове и бодлива тел,
те не са променили своя собственик, а са останали собственост на Т.. Предвид
горното обстоятелство, ищецът няма правно основание да търси обезщетение за
претърпени имуществени вреди от премахването на процесната ограда, тъй като не
той, а друго лице е собственик на същата.
Поради изложеното,
съдът намира, че предявения иск с правно основание чл.45 от ЗЗД следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
На следващо място
съдът счита, че така предявения иск се явява неоснователен и защото е насочен
против В.Д.Т. и Д.Т.Т., които действително са
премахнали процесната ограда, но са действали по заръка на собственика на
имота, в който е била изградена тя- В.Д.Т.. Действително двамата ответници са
участвали в премахването на оградата, но това те не са направили виновно и
самоволно, а са изпълнили възложена им работа от собственика на имота, в който
се е намирала тя -В.Т.. В тази насока бяха както обясненията на ответниците,
дадени по реда на чл.176 от ГПК, така и показанията на свид.А.С.А.,
достоверността на които не беше оспорена от страна на ищеца. В.Т. и Д.Т. не
следва да носят отговорност за премахване на процесната ограда, тъй като това
им е било възложеното от трето лице, което при наличие на съответните
предпоставки би могло да е ответник по иск с правно основание чл.49 от ЗЗД.
Предвид изложеното,
съдът намира, че предявения от ищеца А.К.А. иск с правно основание чл.45 от ЗЗД, против ответниците Д.Т.Т.
и В.Д.Т. се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
При този изход на
делото, на основание чл.78 ал.3 от ГПК, ищецът трябва да заплати на ответника В.Д.Т.
направените по делото разноски, а именно 300 лева за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран така,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от А.К.А., с ЕГН **********,***, против Д.Т.Т., с ЕГН
**********,***, и В.Д.Т., с ЕГН **********,*** 7-Е-13, иск с правно основание
чл.45 от ЗЗД, за сумата в размер на 424 /четиристотин двадесет и четири/ лева,
представляваща обезщетение за причинени от Д.Т.Т. и В.Д.Т.
имуществени вреди на А.К.А., като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА А.К.А.,
с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на В.Д.Т., с ЕГН **********,*** 7-Е-13,
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 /триста/
лева.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд-Хасково
в двуседмичен срок от съобщението за неговото обявяване.
СЪДИЯ: