РЕШЕНИЕ
№ 99
гр. К., 28.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ІІІ-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Гюрай Ал. Мурадов
при участието на секретаря Гергана Кр. Бабикова
като разгледа докладваното от Гюрай Ал. Мурадов Административно
наказателно дело № 20255320200369 по описа за 2025 година
Установи следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба срещу наказателно постановление
(НП) № 25-0281-000707 от 10.07.2025 г., издадено от началник група към ОД
на МВР П., РУ К., с което на И. А. С. с ЕГН ********** с адрес ***, на
основание чл.177, ал.1, т.2, от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) му е
наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева за
нарушение на чл.150А, ал.1 от ЗДвП.
В жалбата се релевират оплаквания, че издаденото наказателно
постановление е незаконосъобразно и неправилно, тъй като нарушителят не
го е извършил понеже имал категория В което попадало в разпоредбата на
чл.150а, ал.2, т.6 от ЗДвП. В съдебно заседание жалбоподателя не се явява, не
се и представлява, като неговият процесуален представител – адв.К. депозира
писмено становище, в което поддържа аргументите от жалбата. Прави искане
за разноски.
Въззиваемата страна изпраща становище, в което посочва, че жалбата е
неоснователна, а атакуваното НП е правилно и законосъобразно, прави искане
за намаляване на адвокатския хонорар. В съдебно заседание не се
представлява.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в
1
предвидения в чл.59, ал.2 от ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт,
подлежащ на обжалване. Разгледана по същество се явява основателна, поради
следните съображения:
От фактическа страна съдът установи следното:
Жалбоподателят И. С. на 09.06.2025 г. около 15:05 ч., в село В. в
кръстовището на *** обл.П., управлявал състав от ППС, а именно товарен
автомобил Сузуки Витара с peг. номер *****, чужда собственост и прикачено
към него ремарке за лек автомобил Елдис екс с peг. номер *****, чужда
собственост.
По това време и на това място, служебните си задължения по контрол на
пътното движение изпълнявали свид. Н. Д. и св.Д. Р. – служители на РУП К.,
които спрели превозното средство за проверка и установили, че водачът И. С.
не притежава категория В+Е за управление на ППС в посочения състав, а
единствено категория В.
За установеното, на същата дата и място бил съставен АУАН серия GА с
№ 3519969, който бил връчен на нарушителя.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява от показанията на актосъставителя Д. и свидетеля П. и писмените
доказателства – АУАН серия GА с № 3519969, справка за нарушител водач, от
която се установява, че жалбоподателя е притежавал СУМПС валидно за
категория В, С, АМ и Ткт, копия от свидетелство за регистрация Част І на
ремарке за лек автомобил Елдис екс с peг. номер ***** и на товарен
автомобил Сузуки Витара с peг. номер *****, оправомощителни заповеди №
8121з-1632/02.12.2021 г. и № 8121к-3410/05.04.2023 г., писмо от РУП К..
Съдът намира показанията на свидетелите за логични, непротиворечиви
и обективни, поради което им дава вяра в частта за установените факти, но не
и по тълкуването на нормите.
Не се въведоха или доказаха обстоятелства, които да оспорват
установената фактическа обстановка.
Относно приложението на процесуалните правила:
Процесното наказателно постановление е издадено от компетентен
орган, като материалната компетентност на административно-наказващия
орган (т. 3.9) и актосъставителя (2,1 вр. с 1.3.2) следват от така представената
заповед № 8121з- 1632/02.12.2021 г. на МВР.
В императивната норма на чл.42, т.2 от ЗАНН са поставени
минималните изисквания за съдържание на АУАН. Същите са необходима
гаранция за спазването на правото на защита на нарушителя и като част от
строго формалното административно наказателно производство са
необходими за законосъобразното му протичане. Съдът намира, че са спазени
изискванията за съдържание на АУАН и НП, като правилно и изчерпателно е
посочено мястото и времето на извършване на нарушението, посочени са
неговите индивидуализиращи белези и същото е достатъчно ясно описано, за
да посрещне законовите изисквания на чл. 42 от ЗАНН.
От правна страна съдът намира следното:
2
След преценка на цялата доказателствена съвкупност съдът намира, че
не се установява извършване на нарушението описано в атакуваното
постановление.
Диспозицията на чл.150а, ал.1 от ЗДвП, относима към настоящия
случай, гласи, че за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва
да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която
спада управляваното от него моторно превозно средство.
Видно от доказателствата по делото, водачът има валидно СУМПС за
категория В, С, АМ и Ткт.
Категория В му дава право, съгласно чл.150а, ал.2, т.6 от ЗДвП да
управлява: моторни превозни средства с допустима максимална маса, която
не надвишава 3500 кг., проектирани и конструирани за превоз на не повече от
8 пътници плюс водача; моторните превозни средства от тази категория могат
да образуват състав с ремарке с допустима максимална маса, която не
надвишава 750 кг; без да се нарушават разпоредбите на правилата за
одобряване на типа за съответните превозни средства, моторни превозни
средства от тази категория могат да образуват състав с ремарке с допустима
максимална маса, надвишаваща 750 кг., при условие, че допустимата
максимална маса на състава не надвишава 4250 кг.;
Видно от разпоредбата, има възможност водачът да управлява само
МПС, чужда собственост, а именно Сузуки Витара, като за този факт не е
ангажирана неговата отговорност. Отговорността на водача обаче е
ангажирана за управление на състав от ППС-та. Ако допустимата максимална
маса на ремаркето не надвишава 750 кг., случаят щеше да попада във втората
хипотеза на цитираната алинея. Но това не е така, понеже ремаркето
надвишава тази маса, като видно от свидетелството за регистрация част І за
същото и на писмото от РУП К. то е с допустима максимална маса 1250 кг.
Действията на нарушителя попадат в третата хипотеза, а именно с
категория В може да се управлява състав от ППС, чието ремарке надвишава
допустимата максимална маса от 750 кг, но общата маса на състава да е под
4250 кг.
Видно от доказателствата по делото тази обща допустима максимална
маса е 3500кг., като товарен автомобил Сузуки Витара е с максимална маса
2250 кг., а ремаркето за лек автомобил Елдис екс е с 1250 кг.
В чл.155, ал.9 от ЗДвП е опоменато, че състав от пътни превозни
средства, състоящ се от моторно превозно средство от категория В и ремарке
с допустима максимална маса над 750 кг., когато допустимата максимална
маса на състава надвишава 3500 кг., но не надвишава 4250 кг., се управлява от
лица, преминали обучение и издържали съответния изпит. Правото да се
управлява такъв състав се указва в свидетелствата за управление чрез
съответния код на Общността – 96. Това е уредено в Наредба № І-157 от 1
октомври 2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за
управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната
дисциплина чл. 7, където е посочено, че код 96 се изисква за управление на
превозни средства от категория В, в композиция с ремарке с максимално
3
допустима маса, която превишава 750 кг., когато максимално допустимата
маса на такава композиция превишава 3500 кг., но не превишава 4250 кг..
Видно от сбора на общата допустима максимална маса от 3500кг. тя не
попада в тази категория. Поради което не се явява нужно водачът да
притежава подкатегория В96 или В+Е, поради което и неправилни се явяват
изводите на актосъставителя и АНО, че лицето няма право да управлява ППС
в този състав, след като допустимата максимална маса на ремаркето е над 750
кг., но масата на състава не е над 3500 кг.
В тази връзка съдът намира за нужно да посочи че:
За единични МПС от категория В се изисква СУМПС с категория В.
За ППС в състав, като ремаркето е с допустима максимална маса по-
малка от 750 кг. – СУМПС с категория В.
За ППС в състав, с ремарке с допустима максимална маса над 750 кг., но
с допустима максимална маса на състава до 3500 кг. /какъвто е настоящия
случай/ – СУМПС категория В.
За ППС в състав, като ремаркето е с допустима максимална маса над
750 кг., но допустимата максимална маса на състава е от 3500 до 4250 се
изисква СУМПС подкатегория В96.
За ППС в състав с допустима максимална маса над 4250 кг., когато
допустимата максимална маса на ремаркето не надвишава 3500 кг., тогава
СУМПС категория В+Е.
За останалите случаи, които не касаят настоящия, са предвидени
категории С, С1,С1Е,СЕ, D, D1,D1E, DE и други.
В конкретния случай управлението на състав от МПС категория В и
прикачено към него ремарке с максимално допустима маса над 750 кг. (1250) и
под 3500 кг., но с обща максимална допустима маса на състава до 3500 кг. –
точно 3500 кг., попада в последната хипотеза на чл.150а, ал.2, т.6 от ЗДвП, а
не в изключението на чл.155, ал.9 от ЗДвП (относимо към категория В96).
Поради това съдът намира, че нарушение не е извършено и атакуваното НП
следва да се отмени (така Решение № 2312 от 08.12.2022 г. по адм. д. №
1959/2022 г. на XXV състав на Административен съд – П.).
При този изход на делото, на основание чл.63д, ал.1, от ЗАНН вр. с чл.
143, ал. 1 от АПК право на разноски има жалбоподателя, като същият доказва
направени такива в размер на 400 лв. по договор за правна защита и
съдействие от 22.07.2025 г. В писменото си становище въззиваемата страна е
направила искане за намаляване на хонорара за адвокатска защита до
минимума предвиден в НМРАВ, което е неоснователно, поради което на
жалбоподателя следва да се присъдят разноски в размер на 400 лв.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
1.ОТМЕНЯ наказателно постановление № 25-0281-000707 от 10.07.2025
4
г., издадено от началник група към ОД на МВР П., РУ К., с което на И. А. С. с
ЕГН ********** с адрес ***, на основание чл.177, ал.1, т.2, от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) му е наложено административно наказание
глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл.150А, ал.1 от ЗДвП.
2.ОСЪЖДА ОД на МВР П. да заплати на И. А. С. с ЕГН ********** с
адрес ***, сумата от 400 лв. /четиристотин лева/, представляващи разноски по
делото за процесуално представителство.
3.РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред
Административен съд П. в четиринадесет дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
ГБ
5