Р
Е Ш Е Н И Е
№
32
гр. Разград, 24.02.2020
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
в открито съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛА РОБЕВА
с участието на секретаря Пламена
Михайлова като разгледа докладваното от съдия Робева адм. дело № 290
по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
156, ал. 1 във вр. с чл. 129, ал. 7 ДОПК.
Постъпила е жалба от Кооперация
„ТПК Мир“ - Разград против Акт за прихващане или възстановяване №
П-03001719148637-004-001/09.09.2019 г., издаден от орган по приходите при ТД на
НАП – Варна, потвърден с Решение № 258/05.11.2019 г. на директора на Дирекция
„ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП, с който е отказано възстановяване на ДДС в размер
на 10 913,55 лв. по Искане за прихващане или възстановяване вх. №
Вх.К-7043/19.08.2019 г. В жалбата се твърди, че актът е неправилен и
незаконосъобразен като постановен в нарушение на материалния закон. Иска се да
бъде отменен като бъде уважено искането за възстановяване на претендирания ДДС.
Ответникът директорът на Дирекция
„ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП не ангажира становище по делото.
Разградският административен съд,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
С нотариален акт № 143 от 03.04.2009
г., т. 1, рег. № 1289, дело № 101/2009 г. на нотариус Р. К.
с район на действие РС Разград, Кооперация
„ТПК Мир“ - Разград е продала на „Микро-67“АД – Разград собствения си недвижим
имот с адрес гр. Разград, ул. „Троян“ № 1, представляващ поземлен имот с
идентификатор 61710.501.26 по КК и КР на гр. Разград и построената в него
масивна производствена сграда на два етажа с площ 1013 кв.м. с идентификатор
61710.501.26.6 за сумата 140 000
лв., от които 60 000 лв. за земята и 80 000 лв за сградата, с включен
ДДС.
За продажбата са били издадени
две фактури – фактура № 4/03.04.2009 г. с данъчна основа 50 000 лв и ДДС в
размер на 11 093, 69 лв., и фактура № 5/03.04.2009 г. с данъчна основа
80 000 лв и неначислен ДДС. Фактурите са били включени в дневника за
продажби за данъчен период м. 04.2009 г., като в подадената СД за ДДС е
деклариран резултат за периода ДДС за внасяне в размер на 10 913,55 лв.,
който е бил внесен в полза на републиканския бюджет на 13.05.2009 г.
Безспорно е по делото, че
жалбоподателят е бил дерегистриран по ЗДДС на 23.08.2011 г.
С Решение № 32/23.05.2013 г.,
постановено по т.д. № 90/2011 г. по описа на Окръжен съд – Разград, влязло в
сила на 19.05.2015 г., е била обявена нищожността на договора за продажба в
частта относно поземления имот с идентификатор 61710.501.26. С Решение № 16/17.06.2016
г., постановено по т.д. № 72/2015 г. по описа на Окръжен съд – Разград, влязло
в сила на 14.03.2019 г., е била обявена нищожността на договора за продажба и в
частта относно масивната производствена сграда.
С Искане за прихващане или
възстановяване вх. № Вх.К-7043/19.08.2019 г. на основание чл. 129, ал. 1 ДОПК жалбоподателят
поискал да бъде извършено прихващане/възстановяване на сумата 10 913,55 лв.
като недължимо платен ДДС на отпаднало основание – обявяването на сделката за
нищожна.
По повод на искането с резолюция
от 27.08.2019 г. на началник сектор при ТД на НАП – Варна е била възложена
проверка, която е установила, че ТПК „Мир“ – Разград е била дерегистрирана по
ЗДДС на 23.08.2011 г., доставката по фактура № 4 е била декларирана, бил е
внесен ДДС в размер на 11 093,69 лв. и към момента лицето няма изискуеми
задължения.
С оспорения Акт за прихващане или
възстановяване /АПВ/ № П-03001719148637-004-001/09.09.2019 г. е отказано
възстановяване на ДДС с мотиви, че към 19.05.2015 г. – датата на влизане в сила
на Решение № 32/23.05.2013 г. по т.д. № 90/2011 г. по описа на Окръжен съд –
Разград доставчикът по фактурата е бил дерегистриран по ЗДДС и няма правно
основание да претендира връщане на начисления на отпаднало основание данък.
Междувременно, с искане вх. №
К-7513/04.09.2019 г. жалбоподателят по реда на чл. 126, ал. 6 ЗДДС поискал
разрешение за издаване на кредитно известие към фактура № 4/03.04.2009 г.
АПВ е бил оспорен пред директора
на Дирекция „ОДОП“ – Варна, който се е произнесъл с оспореното пред съда Решение
№ 258/05.11.2019 г. Решаващият орган е потвърдил АПВ по две съображения: първо,
че претендираната сума не е налична по данъчно-осигурителната сметка на
задълженото лице; и второ, че предвид резултата от приключване на възложената
проверка по искане вх. № К-7513/04.09.2019 г. жалбоподателят може да предприеме
съответните действия по чл. 126, ал. 7 ЗДДС.
Решението е било получено от
жалбоподателя на 27.11.2019 г., а жалбата до съда е подадена на 11.12.2019 г.
По делото е представен Отказ за
извършване на корекции или издаване на данъчни документи №
П-03001719202795-181-001 от 02.12.2019 г., с който е отказано издаването на данъчен
документ във връзка с настъпили обстоятелства за изменение на данъчната основа
по фактура № 4/03.04.2009 г., тъй като към 19.05.2015 г. доставчикът ТПК „Мир“
е бил дерегистриран по ЗДДС и през 2015 г. не са приложими разпоредбите на чл.
129, ал. 6 и ал. 7 ЗДДС (в сила от 01.01.2017 г.).
Въз основа на
изложеното от фактическа страна, от правна страна Разградският административен
съд намира следното:
Жалбата е допустима. Подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 156, ал. 1 във вр. с чл. 144,
ал. 1 ДОПК и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол след задължителното му
оспорване по административен ред.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
В изпълнение на задължението си по чл. 168 АПК съдът провери законосъобразността на оспорения административен акт на
всички основания по чл. 146 АПК.
Оспореният АПВ е издаден от инспектор
по приходите, който е компетентен орган по чл. 128 – чл. 129 ДОПК във вр. с чл.
7, ал. 1, т. 4 ЗНАП. АПВ е бил обжалван по реда на чл. 152 ДОПК пред директора
на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП, който по силата на чл. 152, ал. 2 ДОПК е решаващият орган.
АПВ е в установената писмена
форма, с необходимото съдържание и при издаването му не са допуснати нарушения
на административнопроизводствените правила.
Актът е и материално
законосъобразен. Съгласно чл. 129, ал. 5 ДОПК органът по приходите е длъжен в 30-дневен срок от предявяването пред него
на влязъл в сила съдебен или административен акт да възстанови или прихване по
реда на ал. 2, т. 2 изцяло посочените в акта суми, заедно с дължимата по ал. 6
лихва, когато с акта в полза на задълженото лице е признато правото на
получаване на: 1. суми за неправилно или недължимо платени, внесени или събрани
суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, такси, глоби, имуществени
санкции, установени, събрани или наложени от органите по приходите, включително
внесени по писмено указание или становище; 2. незаконосъобразно отказани за
възстановяване суми.
Това означава, че сумата за
недължимо платения данък следва да е установена с влязъл в сила съдебен или
административен акт. Съдебен или административен орган следва да е признал
правото на задълженото лице да получи възстановяване на конкретен данък в
определен размер. В случая жалбоподателят не е представил акт, който да му
признава правото на възстановяване на внесения ДДС. Съдебните решения за
обявяване нищожността на сделката не са такива актове. Въз основа на тях
жалбоподателят е следвало да извърши съответните счетоводни операции и да
заведе отново актива си в съответствие с т. 4 от Счетоводен стандарт (СС) 16
"Дълготрайно материални активи", като отчете невъзстановения ДДС в
цената на придобиване на актива.
Правилно органът по приходите е
приел за неоснователна претенцията за връщане на начисления ДДС предвид
дерегистрацията на жалбоподателя по ЗДДС. С прекратяване на регистрацията по
ЗДДС той е загубил правата си по този закон, включително възможността да
възстановява ДДС.
По изложените
съображения Разградският административен съд
Р Е
Ш И :
ОХВЪРЛЯ жалбата на Кооперация
„ТПК Мир“ - Разград против Акт за прихващане или възстановяване №
П-03001719148637-004-001/09.09.2019 г., издаден от орган по приходите при ТД на
НАП – Варна, потвърден с Решение № 258/05.11.2019 г. на директора на Дирекция
„ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП.
Решението подлежи на обжалване
пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.