Р Е Ш Е Н И
Е
№ 492/13.12.2019г., гр.Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, ІІІ въззивен състав, в открито
заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
Председател: Албена Палова
членове:Мариана Димитрова
Ели Каменова
с
участието на секретар Катя Кентова, като разгледа докладваното от съдия Мариана
Димитрова в.гр.дело №760 по описа на съда за 2019 година, и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по чл.258 и сл. от ГПК.
С
Решение № 519
постановено на 04.07.2019г. по гр.дело № 331 по описа на Пещерския районен съд
за 2019г., съдът е признал за незаконно и е отменил уволнението на А.П.Т.,
ЕГН **********,***, наложено със Заповед № ЛС-14 / 28.12.2018 г. на командира Ю.Б. на Военно формирование ...,със седалище и адрес на управление гр.Б.,
местност К., ЕИК по Булстат ****, на основание чл. 325, ал.1 т.3 КТ – поради
изтичане на уговорения срок; възстановен е А.П.Т. на заеманата преди
уволнението длъжност " О. парни и водогрейни съоръжения "; осъдено е
Военно формирование ... да заплати на А.П.Т. на основание чл. 225, ал.1 от КТ
обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението в
размер на 3802,77 лв. , ведно със законната лихва от 28.02.2019 година до
окончателното плащане, като е отхвърлен иска до претендирания размер от
6 000 лева като неоснователен. Присъдени са сторените съдебно-деловодни
разноски.
С въззивна си жалба Военно
формирование ... - град Б. излага твърдения,че решението е неправилно и
необосновано.Основния развит довод във въззивната жалба е, че работникът е
назначен на длъжност въз основа на временно допълнително разписание на
длъжностите от 21.11.2017 г. и след като същото има действие само за календарната 2018 година – правилно е
уволнен. Твърди,че правните изводи на
първоинстанционният съд са неправилни и по отношение на претенцията по
чл.344,ал.1,т.2 от КТ ,тъй като длъжността,която ищецът е изпълнявал със
следващото ново временно щатно разписание за следващата календарна година е
закрита ,тя не съществува, и е невъзможно той да бъде възстановен на тази
длъжност. В жалбата се излагат подробни фактически и правни доводи относно
приложението на разпоредбите на чл.68 от КТ в конкретния случай. Твърди се, че
допълнителните споразумения не са в противоречие с разпоредбите на чл.119 КТ,
тъй като с подписването им ищеца е изразил изрично своето съгласие трудовия му
договор за неопределено време да се превърне в срочен по смисъла на чл.67, ал.3 КТ. Въззивникът моли за отмяна на решението, за отхвърляне на обективно
съединените искове и присъждане на деловодни разноски.
С насрещна въззивна жалба А.Т.
обжалва решението,в частта, с която претенцията му по чл.344,ал.1,т.3 от КТ във
вр. с чл.225,ал.1 от КТ за разликата над 3802,77 лева до претендирания размер от
6000 лева е отхвърлена като неоснователна. Твърди,че и към настоящият момент е
без работа,поради което дължимото обезщетение следва да бъде в определения от
законодателя период от 6 месеца, като са изложени съображенията и че неправилно
първоинстанционният съд е приел като начало за присъждане на обезщетението
датата 12.02.2019 г., а не точното начало на периода ,за който се дължи обезщетение
-01.01.2019г. Искането е претенцията да бъде уважена в претендирания размер.
В подадения отговор Военно формирование
... - град Б. оспорва насрещната въззивна жалба и моли решението да бъде
потвърдено.
Въззивните жалби са процесуално допустими като подадени
от надлежни страни, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и
срещу обжалваем съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбите,
настоящият съдебен състав взе предвид следното:
Районен
съд Пещера е сезиран от А.П.Т. с обективно съединени искове против Военно
формирование ... - град Б. с правно основание чл.344, ал.1, т.1,2 и т.3 КТ - за
признаване на уволнението му за незаконно,за отмяна на уволнението,за
възстановяване на заеманата до уволнението длъжност „О. на парни и водогрейни
съоръжения“, и за присъждане на обезщетение за оставане без работа. В исковата молба се твърди,че с ответника се
намират в трудовоправни отношения,учредени с договор №1/03.01.2012г. изменен с
анекс от 28.12.2017г. Посочва,че
заповедта за уволнение е немотивирана. Твърди,също така ,че сключваните
допълнителни споразумения към трудовия договор не отговарят на изискванията на
чл.68, ал., т.3 КТ, тъй като са сключвани за определен срок, а изпълняваната от
него длъжност не е с временен, сезонен или краткотраен характер, нито пък са
посочени някакви икономически, финансови, технологични или пазарни причини за
сключването на такива договори. При тези съображения поддържа, че
допълнителните споразумения следва да се считат сключени за неопределено време,
поради което издадената заповед за прекратяване
на трудовото правоотношение е незаконосъобразна.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от Военно
формирование ... - град Б.,в който се оспорват исковете като неоснователни.
Ответникът счита, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е
законосъобразна, тъй като при издаването й са спазени всички законови
изисквания. Сочи, че ищецът е изпълнявал длъжност която е включена в допълнителното разписание на длъжностите
№ Д-587/21.12.2017г.,утвърдено от министъра на отбраната, и че именно
длъжностното разписание е основанието ,с което заплатата на работника се
изплаща от бюджета. Твърди,че когато длъжностното разписание е допълнително и с
фиксиран срок не може да съществува
безсрочен трудов договор върху основата на временно щатно разписание, тъй като
финансовата обезпеченост на този „ безсрочен „ трудов договор е временна. Искането е претенциите като неоснователни да
се отхвърлят.
Установената от първоинстанционния съд фактическа
обстановка, въз основа на събраните писмени доказателства, изцяло се споделя от настоящият въззивен
състав, поради което не е необходимо повторно да се излага, а следва да се
препрати към нея на основание чл. 272 от ГПК.
По предявения иск с правна квалификация чл.344,ал.1,т.1 от КТ.
При оспорване законността на извършеното уволнение, в
тежест на работодателя е да докаже предпоставките, обуславящи възникване на
правото му едностранно да прекрати трудовото правоотношение, както и надлежното
упражняване на това право.
От приетата по делото Заповед № ЛС-14/28.12.2018г. подписана от командира на Военно Формирование ...
се установява,че основанието, на което работодателя е прекратил трудовото правоотношение, е изтичане на
уговорения срок. Доколкото, това основание за уволнение е приложимо само при
срочните трудови договори, то на първо място следва да се даде отговор на
въпроса дали и процесният трудов договор е сключен за определен срок.Не се
спори между страните, че страните са в трудовоправни отношения,въз основа на сключен трудов договор
за длъжността : „О.“, считано от 24.01.2008г.
Този факт, въпреки че не е приложен трудовия договор от 24.01.2008г. се
установява от приложените по делото писмени доказателства от трудовото досие на
ищеца, вкл. молба от 16.01.2008г., отразяванията в трудовата книжка, а така също
и допълнителното заключение на съдебно-икономическата експертиза. Няма спор,че
трудовия договор е сключен за определен срок : една календарна година. От
приложените по делото допълнителни споразумения към трудовия договор се установява,че
наименованието на длъжността на ищеца е променено , и същия е приел да
изпълнява длъжността „ "О. парни и водогрейни съоръжения“,както и че във
всичките е уговарян срок на договора – една година , считано от 01.01 до 31.12.
на всяка следваща календарна година.
Условията, при които може да се сключи трудов договор за определен срок са изрично регламентирани в
императивните разпоредби на чл. 68 КТ
и страните са длъжни да се съобразяват с тях, като те не могат да се дерогират
дори по изрична тяхна обща воля- в този смисъл изцяло неоснователни са
възраженията на жалбоподателя,че ищецът сам е изразил воля за учредяване на
срочно правоотношение с всеки един от анексите по делото, сключвани за всяка
следваща календарна година. С изменението на чл. 68 КТ
с ДВ, бр. 25 от 2001 г., която редакция на разпоредбата е в сила към момента на
възникване на процесното правоотношение, са създадени ограничения за сключване
на трудов договор за определено време, като е прието, че то е допустимо
единствено в две групи случаи, уредени в чл. 68, ал. 3
и ал. 4 КТ.Съгласно
чл. 68, ал. 3 КТ
срочен трудов договор по ал. 1, т. 1 се сключва за изпълнение на временни,
сезонни или краткотрайни работи и дейности, както и с новопостъпващи работници
и служители в обявени в несъстоятелност или в ликвидация предприятия. В случая
не е налице посочената хипотеза, тъй като работодателят не е дружество, обявено
в несъстоятелност или в производство по ликвидация, а и работата, която ищецът
извършва на длъжността " О.
парни и водогрейни съоръжения“, няма временен характер.Не се установява в процесния
случай да са налице и предпоставките на чл. 68, ал. 4 КТ,
съгласно който по изключение срочен трудов договор по чл. 68, ал. 1, т.
1 КТ за срок най-малко от една година може да се сключва за работи и
дейности, които нямат временен, сезонен или краткотраен характер. В § 1, т. 8 от ДР на
КТ е дадена легална дефиниция на понятието "изключение" по
смисъла на чл. 68, ал. 4 КТ, като е предвидено, че то е налице при
конкретни икономически, технологически, финансови, пазарни и други обективни
причини от подобен характер, съществуващи към момента на сключване на трудовия
договор, посочени в него и обуславящи срочността му. В процесния случай работодателят
нито твърди, нито доказва съществуването на обективни причини, които да могат
да се квалифицират като изключение по смисъла на посочените разпоредби. Такива
няма посочени и в анексите ,сключени между страните. В тях е налице единствено клауза, с която се определя срокът, за
който той ще обвързва страните, но не са изложени никакви причини, които да са наложили сключването на
договора като срочен. Доколкото в цялото производство се въвежда довода,че
продължителността на договора е обусловена единствено от временното разписание
на длъжностите в ответното формирование, то същият е изцяло несъстоятелен и неотносим
км учредените трудовоправни отношения между страните, тъй като на първо място :
това обстоятелство не представлява изключение по смисъла на цитираната правна
норма, и на второ място, : защото по този начин се игнорират едни от основните
принципи в трудовото право:свободата на труда –чл.1,ал.3 от КТ и добросъвестността
на страните,участващи в трудовото правоотношение-чл.8 от КТ.Ето защо се налага крайният
извод, че постигнатата между страните уговорка за срока на действие на процесния трудов
договор е в нарушение на императивните разпоредбите на чл.68,ал.3 и ал.4 от КТ , поради което
следва да се приеме, че по силата на правилото на чл.68,ал.5 от КТ срочният трудов договор, сключен между страните се е трансформирал в договор за
неопределено време. Такъв договор не може да бъде прекратен на основание чл. 325, т. 3 КТ,
което е основание, приложимо само при срочните договори.
Ето защо и уволнението на жалбоподателя е незаконно, което прави
предявеният иск с правна квалификация чл. 344,ал.1,т.1 КТ изцяло основателен.
По предявения иск с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т.
2 КТ:Предвид изхода на спора по главния иск и безсрочния характер на
трудовото правоотношение с оглед разпоредбата на чл. 69 КТ,
основателен се явява и акцесорният иск по чл. 344, ал. 1, т.
2 КТ. Неотносим е довода ,че с новото временно длъжностно разписание
длъжността,изпълнявана от ищеца не съществува.
По иска с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т.
3 КТ вр. с чл. 225, ал. 1 КТ:От представената от НАП справка от регистъра
на трудовите договори се установява обстоятелство, че след 31.12.2018г.-датата
на прекратяване на трудовото правоотношение няма регистрирани трудови договори
на името на жалбоподателя.От заключението на вещото лице се установява,че
брутното трудово възнаграждение на работника за месеца, предхождащ уволнението е 874,20 лева. Предвид
установената незаконност на уволнението на А.Т. и причинната връзка между него
и оставането на това лице без работа, настоящият съдебен състав намира, че са
налице всички предпоставки, обуславящи дължимостта на обезщетение за оставане
без работа по чл. 225, ал. 1 КТ. Претендираното с исковата молба обезщетение
по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
3 КТ вр. с чл. 225, ал. 1 КТ е за срок от шест месеца, и предвид
безспорно установения факт,че към 30.06.2019г. ищецът няма учредени нови
трудови правоотношения, то този иск се явява основателен
и за разликата над уважения от първоинстанционнинят съд размер от 3802,77 лв
до сумата от 5 245,20 лева,поради което този иск следва да бъде уважен до този размер.
Предвид изложеното, се налага извода ,че
предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ
са основателни.
Решението следва да се отмени в частта,с
която искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. с чл. 225, ал. 1 КТ
е отхвърлен за разликата над 3802,77 лева до сумата от 5 245,20 лева,и искът за тази сума бъде уважен. В останалата част решението като
правилно следва да бъде потвърдено.
С оглед
изхода на спора в полза на жалбоподателя – А.Т. следва да се присъдят сторените
от него съдебно-деловодни
разноски в размер на 560,00 лева-възнаграждение
за адвокат.
По изложените съображения и на основание чл.271 ГПК,
Пазарджишкия окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 519 постановено на
04.07.2019г. по гр.дело № 331 по описа на Пещерския районен съд за 2019г.,В
ЧАСТТА, с която искът
по чл. 344, ал. 1, т.
3 КТ вр. с чл. 225, ал. 1 КТ е отхвърлен за разликата над 3802,77 лева до
сумата от 5 245,20 лева,вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Военно
формирование ...,със седалище и адрес на
управление гр.Б., местност К., ЕИК по Булстат **** ,представлявано от командира
Ю.Б. да заплати на А.П.Т., ЕГН **********,*** сумата в размер на 1442,43 лева,или
разката над 3802,77 лева
до сумата от 5 245,20 лева-представляваща обезщетение за оставане без
работа в резултат на незаконно уволнение, което е отменено –на основание чл.
344,ал.1,т.3 от КТ във вр. с чл.225,ал.1 от КТ ,ведно със законната лихва,
считано от 28.02.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА „ Военно формирование ...,със седалище и адрес на управление гр.Б.,
местност К., ЕИК по Булстат **** ,представлявано от командира Ю.Б. да заплати
на А.П.Т., ЕГН **********,*** сумата в размер на 560 /петстотин и шестдесет/ лева-представляваща сторени съдебно-деловодни
разноски.
Решението подлежи на касационно
обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
Председател:
членове: