№ 34502
гр. София, 27.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20241110106369 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т С“ ЕАД срещу Х. Г. Ц.а, Ю. Т. Ц. и Г.
Ю. Ц., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК искове с правно
основание чл. 318, ал. 2 от ТЗ, чл. 200 от ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответниците дължат на „Т С“ ЕАД
сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ч.гр. д. № 62035/2023 г . по описа на СРС, както следва: 1) Х. Г.
Ц.а- сумата 157,16 лева - главница за цена на доставка на топлинна енергия за
имот в гр. София, ул. Н №***, **********, за периода 01.05.2020-30.04.2022 г., и
сумата 20,13 лева - мораторна лихва за периода 15.09.2021-09.10.2023 г; сумата
10,06 лева - главница за цена на извършена услуга дялово разпределение за
периода 01.09.2020-30.04.2022 г., и сумата 2,25 лева - мораторна лихва за периода
15.11.2020-09.10.2023 г., ведно със законна лихва върху главниците от 10.11.2023
г. до окончателното им изплащане; 2)Ю. Т. Ц. - сумата 157,15 лева - главница за
цена на доставка на топлинна енергия за имот в гр. София, ул. Н №***,
**********, за периода 01.05.2020-30.04.2022 г., и сумата 20,14 лева - мораторна
лихва за периода 15.09.2021-09.10.2023 г; сумата 10,07 лева - главница за цена на
извършена услуга дялово разпределение за периода 01.09.2020-30.04.2022 г., и
сумата 2,25 лева - мораторна лихва за периода 15.11.2020-09.10.2023 г., ведно със
законна лихва върху главниците от 10.11.2023 г. до окончателното им изплащане;
3) Г. Ю. Ц. - сумата 157,15 лева - главница за цена на доставка на топлинна
енергия за имот в гр. София, ул. Н №***, **********, за периода 01.05.2020-
30.04.2022 г., и сумата 20,14 лева - мораторна лихва за периода 15.09.2021-
09.10.2023 г; сумата 10,07 лева - главница за цена на извършена услуга дялово
разпределение за периода 01.09.2020-30.04.2022 г., и сумата 2,25 лева -
мораторна лихва за периода 15.11.2020-09.10.2023 г., ведно със законна лихва
върху главниците от 10.11.2023 г. до окончателното им изплащане.
Твърденията на ищеца са, че по силата на договорно правоотношение по
общи условия, приети по реда на чл. 150 от ЗЕ, доставял до процесния имот
топлинна енергия за исковия период, чиято стойност не е платена в предвидените
срокове от ответниците в качеството на клиенти на топлинна енергия, съгласно
чл. 153, ал. 1 от ЗЕ. Ответниците не изпълнили и задължението да заплащат
1
услуга за дялово разпределение. Претендира се право на обезщетение по чл. 86
от ЗЗД, както и съдебни разноски. Прави искане по чл. 219 от ГПК.
В срока по чл. 131 от ГПК ответниците оспорват предявените искове по
основание и размер. Навеждат доводи за нищожност на издадената заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК поради това, че към заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК не са представени доказателства за
наличието на облигационни отношения между страните, както и размера на
претендираните вземания и настъпване на изискуемостта им, в т.ч. договори и
влезли в сила ОУ на заявителя; относно активната процесуална легитимация на
заявителя, в т.ч. удостоверение за актуално състояние; за представителната власт
на изпълнителния директор на заявителя, качеството на юрисконсулт на лицата,
извършвали процесуални действия от името на заявителя, респ. за тяхната
представителна власт; за осчетоводяване и изпращане на фактурите на
длъжниците с посочени дължими по месеци суми с разбивка по пера за
отделните видове задължения; за законност на извършваната от заявителя
дейност, в т.ч. съответен лиценз; на второ място, както в заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, така и в исковата молба липсвала
индивидуализация на дължимите ежемесечни суми и техните съставки по пера;
трето, съдът издал заповедта за изпълнение по нередовно заявление –
вземанията не са идивидуализирани по месеци с разбивка по пера; положеният
върху заявлението подпис на юрисконсулта е неавтентичен; към него не е
приложен договорът с потребителя; всички приложени към заявлението писмени
доказателства са незаконосъобразно заверени; дължимата такса не е заплатена в
цялост; четвърто, съдът издал заповедта без да извърши служебна проверка
относно наличие на неравноправни клаузи и преди издаването й не е постановил
разпореждане с мотиви защо приема искането за издаване на заповед за
изпълнение за основателно; подаването на заявление за издаване на заповед за
изпълнение, респ. предявяването на установителни искове, представлява
залоупотреба с право предвид установената неправилност на формулата за
изчисляване на ТЕ в Методиката към Наредбата за топлоснабдяването и
наличието на висящи дела пред ВАС за прогласяване нищожност на Методиката;
издаването на заповедта за изпълнение е в нарушение на национални и
европейски принципи –за правова държава и на законност в дейността на съда,
за установяване на истината в съдебните производства, за безпристрастност на
съда, за право на справедлив процес и право на ефективни средства за защита, за
мотивираност на съдебните актове и за вътрешно убеждение на съдиите, за
обективност и безпристрастност на съда.
Навеждат доводи за допуснати нарушения при разпределяне на делото на
настоящия съдебен състав на съда в нарушение на принципа за случайно
разпределение, както и за недопустимост на предявените искове – същите не са
предявени в предвидения едномесечен срок и др., и нередовност на исковата
молба, идентични с гореизложените – дължимата държавна такса не е платена в
цялост, вземанията не са достатъчно индивидуализирани и др. Твърдят, че
претендираните суми са неправилно изчислени – топлинната енергия е отчитана
от негоден прибор и показанията са снети незаконосъобразно (еднолично от
служител на ищеца без присъствието на представител на Етажната собственост,
след което не е ясно по какъв начин и от кого са обработвани данните); липсват
доказателства за монтаж на общия топломер на правилното място; дяловото
разпределение е извършено незаконосъобразно – липсва линценз за ФДР;
договорът между ищеца и ФДР е нищожен поради противоречие със закона;
липсва договор между Етажната собственост и ФДР за извършване на дялово
разпределение, поради което същото следва да се извършва от ищеца за негова
сметка.
2
Оспорват наличието на валидни облигационни отношения през исковия
период между ищеца и ЕС, ищеца и ФДР, както и между ФДР и ЕС. Оспорват
през исковия период ищецът да е доставял топлинна енергия до процесния имот
в твърдяното количество и стойност, както и че същата е отговаряла на
нормативните изисквания за температура и налягане. Правят възражение за
изтекла погасителна давност. Навеждат доводи, че процесните ОУ на ищеца не
са влезли в законна сила, тъй като не са публикувани в два вестника (местен и
национален). В тази връзка оспорват като невярна и неавтентична приложения
към исковата молба документ на публикувани във вестник ОУ, в т.ч. че
изданието има качеството вестник и че е регистрирано като такъв; евентуално,
ОУ са публикувани в „незаконно регистрирани вестници“, в самостоятелно
приложение към вестника с отделна цена; отделно от това публикацията е
нечетлива поради ситен и нечетлив шрифт, поради което ответниците са били в
невъзможност да реализират правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ, като заявяват, че
с отговора възразяват срещу същите.
Оспорват твърдението, че е правен реален отчет на уредите за дялово
разпределение. В тази връзка твърдят, че тези уреди не са предвидени за
търговски цели, не са преминали периодичен метрологичен контрол и не са
сертифицирани, същите са незаконно монтирани и сменяни без протоколи с
участие на представител на ЕС. Оспорват съществуването на законно
регистрирана ЕС, закоността на свикването, провеждането и приемането на
решения от ОС на ЕС, както и упълномощаването на нейни представители да
сключват договори с ищцовото дружество или ФДР. Оспорват законността на
приемането, пускането в експлоатация и ползването от ищцовото дружество на
абонатната станция.
Възразяват, че ищецът не е изпълнил задълженията си по чл. 5 от ОУ,
поради което като неизправна страна няма право да претендира плащане.
Оспорват ищецът да е издавал фактури за потребена от тях топлинна енергия,
както и че същите са им били връчвани, евентуално – навеждат доводи за
незаконосъобразност на издадените от ищеца фактури, в т.ч. че същите не
съдържат необходините реквизити и не са декларирани в НАП. Оспорват
счетоводството на ищеца да е водено редовно, поради което считат, че
издадените от същия фактури не са доказателство за извършена доставка.
Отделно от това фактурите били издавани не в оригинал, а в копия – без подпис
и имена длъжностното лице, което ги е издало, като същите били и неразбираеми
за потребителя.
Оспорват като неверни и неавтентични всички представени с исковата
молба доказателства, като молят съдът да открие производство по реда на чл. 194
от ГПК и на основание чл. 183 от ГПК да задължи ищеца да представи в
оригинал оспорените документи.
Оспорват активната процесуална легитимация на ищеца и
представителната власт на изпълнителния директор и член на СД, както и
качеството юрисконсулт на лицата, извършвали процесуални действия от името
на ищеца, респ. тяхната представителна власт.
Искането на ответниците за оставяне на исковата молба без движение
като нередовна и за даване на указания и срок за поправяне на невярно
описаната от ищеца фактология и нередовен петитум е неоснователно.
Изложените в исковата молба факти са твърдения на страната и подлежат на
доказване съобразно предмета на доказаване, като съдът следва да се произнесе
по тяхното установяване едва с крайния съдебен акт.
Доказателствената тежест в производството се разпределя, както следва:
ищецът трябва да установи, че ответникът е потребител/клиент на топлинна
енергия, съобразно изложените твърдения, в исковия период; че му доставял
3
топлинна енергия и услуга дялово разпределение на стойност в претендирания
размер; както и правото на обезщетение за забава, като се установи наличието на
главен дълг, изпадане на ответника в забава при уговорен срок, а при липса на
такъв покана за плащане, получена от ответника, за което не сочи доказателства.
При установяване на тези обстоятелства ответникът следва да докаже, че е
заплатил претендираните парични вземания, за което се указва, че не сочи
доказателства, както и възражението за изтекла давност. По възражението на
ответниците за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да докаже
обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на погасителната давност, за
което се указва, че не сочи доказателства. При установяване на тези
обстоятелства ответниците следва да докажат, че са заплатили претендираните
парични вземания, за което се указва, че не сочат доказателства.
Ищецът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане на „Б“
ООД като трето лице – помагач, обосновава правния си интерес с
обстоятелството, че това лице е длъжно да извърши дяловото разпределение за
процесния имот и в случай на неточно изпълнение на това задължение ще
възникне вземане за обезвреда. Искането е допустимо и основателно. След
служебна справка в ТРРЮЛНЦ съдът констатира, че на 24.07.2024 г. е обявена
промяна в наименованието на ТЛП от „Б“ ООД на „Д“, което обстоятелство
следва да бъде взето предивд при конституирането му като страна по делото.
По доказателствените искания на страните:
Представените от ищеца документи са допустими и относими, поради
което същите следва да бъдат приети като писмени доказателства. Ответниците
са представили единствено заключение по изготвена СТЕ по друго дело и
пълномощно. Събраните и проверени доказателства в други производства не
могат да бъдат приети в настоящото, без да са налице особени обстоятелства,
съставляващи пречка за събирането им от настоящия състав, каквито не се сочат
понастоящем. Ето защо искането за приемане като доказателство на
представеното заключение следва да се отхвърли. Съдът намира искането за
допускане на СТЕ и ССчЕ със задачи, посочени в исковата молба за допустимо и
относимо към правния спор. За правилното решаване на спора съдът намира, че
следва да бъдат изискани от третото лице-помагач изброените в исковата молба
и на стр. 57, т. F.4. oт отговора на исковата молба документи, както и да се
приложи постъпилото ч.гр.дело.
Искането на ответниците за прилагане на гр.д. № 24890/2021 г. по описа
на СРС, 72 с-в е неоснователно, доколкото заключението на изготвената и приета
по това дело СТЕ не може да бъде прието като доказателство по настоящото
дело по изложените вече съображения.
Въведеното от ответниците искане за задължаване на ищеца на
основание чл. 190 ГПК да представи издадените за периода фактури и известия
към същите (стр. 56 от ОИМ), протоколи за въвеждане в експлоатация и
последващи настройки на абонатната станция (стр. 52 от ОИМ), протоколи за
монтиране на общ водомер и общ топломер и за извършени периодични
метрологични проверки (стр. 52 и 54 от ОИМ); протоколи за демонтаж и обратен
монтаж на същите след метрологична проверка (стр. 52 от ОИМ); сертификати за
годност на общ водомер и общ топломер (стр. 54 от ОИМ), отчетния картон за
ежемесечно отчитане на показанията на общия топломер и общия водомер за
топла вода в ЕС през исковия период, документи за определяне на ежемесечен
технологичен разход на ТЕ в абонатната станция в ЕС през исковия период (л. 38
от ОИМ), протоколи за 72 ч проби за пускане на АД в експлоатация и
последващи настройки на АС (стр. 54 от ОИМ), протоколи за монтаж на
индивидуални топломери или индивидуални разпределители на отоплителните
тела и сертификат за преминала метрологична проверка (стр. 54 и 53 от ОИМ) е
4
основателно и като такова следва да бъде уважено, като към настоящия момент
не е необходимо представянето им в оригинал. Останалите доказателствени
искания по чл. 190 ГПК следва да бъдат оставени без уважение, тъй като една
част са неотносми към предмета на делото, а друга част – ненеобходими за
разрешаването на спора.
Искането на ответниците за задължаване на ищеца по реда на чл. 190 от
ГПК да представи разбивки по пера на отделните разходи включени във всяка
една месечна главница (стр. 18 от ОИМ) е неснователно и доколкото по този ред
страната може да бъде задължена да представи находящ се у нея (т.е. вече
съществуващ) документ.
Искането на ответниците за задължаване на ищеца по реда на чл. 190 от
ГПК да представи доказателства, че е надлежно регистрирано по ТЗ, в т.ч. че е
законосъобраен правоприемник на СЕК „София“ и за законосъобразност на
всички последващи промени и преобразувания до момента, които подлежат на
вписване (стр. 32 и стр. 50 от ОИМ), е неоснователно, тъй като в частта относно
учредяването на ищцовото дружество същото е ненеобходимо, доколкото
правосубекността на ищцовото дружество се установява след служебна справка
в публичния ТРРЮЛНЦ, а в останалата част искането е неотносимо към
предмета на делото, доколкото ищецът претендира процесните вземания на
лично основание, а не като правоприемник на посоченото от ответниците трето
лице, поради което изследването на въпроса за настъпило правоприемство между
същите (каквито твърдения липсват в исковата молба) не е необходимо.
Искането на ответниците за задължаване на ищеца по реда на чл. 190 от
ГПК да представи доказателства за назначаването на изпълнителните директори
на „Т С“ ЕАД и конкретно на този, издал пълномощното – К Г.ев, и за неговите
правомощия (стр. 32 и стр. 50 от ОИМ), е неоснователно, тъй като
представителната власт и правомощията на изпълнителните директори в
акционерно дружество, каквото е ищецът, са нормативно уредени – чл. 235, ал. 1
от ТЗ, съгласно който членовете на съвета на директорите, съответно на
управителния съвет, представляват дружеството колективно освен ако уставът
предвижда друго, а ал. 2 предвижда, че съветът на директорите, съответно
управителният съвет с одобрение на надзорния съвет, може да овласти едно или
няколко лица от съставите им да представляват дружеството. В конкретния
случай, от обявения в ТРРЮЛНЦ актуален учредителен акт на ищцовото
дружество се установява, че същото се управлява и представлява от управителен
съвет. Предвидено е, че дружеството се представлява и съвместно от двама
членове на съвета, овластени от управителния съвет съгласно устава. Съгл. чл.
39, ал. 1 от устава, УС, след одобрение от НС, възлага управлението на
дружеството за срок до три години на изпълнителните членове
(изпълнителния/те директор/и). Съгласно чл. 235, ал. 3 от ТЗ, имената на лицата,
овластени да представляват дружеството, се вписват в търговския регистър, като
ал. 4 предвижда, че ограничения на представителната власт на съвета на
директорите, на управителния съвет и на овластените от тях лица по ал. 2 нямат
действие по отношение на трети лица и не подлежат на вписване в търговския
регистър. Видно от вписаните в публичния ТРРЮЛНЦ обстоятелства, към датата
на подписване на приложеното към исковата молба пълномощно – 10.02.2022 г.,
посочените в него органни представители на ищцовото дружество – А С А. и И
И Е, са били вписани в ТРРЮЛНЦ като представители на ищцовото дружество,
които представляват дружеството заедно. Ето защо настоящият съдебен състав
намира, че е налице валидно упълномощаване на процесуалния представител на
ищеца.
Исканията на ответниците за задължаване на ищеца по реда на чл. 190 от
ГПК да представи посочените на стр. 37 – 38 и т. 13 от стр. 51 от ОИМ
5
документи (освен вече уважените), както и доказателства, че е доставял ТЕ и не
е прекъсвал топлоподаването през исковия период (стр. 51 от ОИМ), следва да се
оставят без уважение, доколкото същите се отнасят до обстоятелства, които ще
бъдат предмет на допуснатите експертизи. Отделно от това, съобразно
разпределената доказателствена тежест, в тежест на ищеца е да докаже, че през
исковия период е доставял топлинна енергия до процесния имот в твърдяното
количество и стойност.
Искането на ответниците за задължаване на ищеца по реда на чл. 190 от
ГПК да представи доказателства, че е изпълнил нормативните си задължения
през исковия период (стр. 41 и стр. 51 от ОИМ) е неоснователно, тъй като на
първо място това е в доказателствена тежест на ищеца, второ – искането е общо
и бланкетно, като не са посочени конкретно кои документи се иска да бъде
задължен ищецът да представи, трето – в случай, че се иска ищецът да бъде
задължен да представи доказателства относно изпълнението на задълженията на
продавача съгласно чл. 5 от ОУ – част от същите са неотносими към предмета на
делото (т. 10, т. 14 – т. 22), а друга част са ще бъдат предмет на допуснатите
експертизи (т. 1 – т. 9, т. 11 – т. 13). По аналогични съображения са
неоснователни и исканията на ответниците на стр. 53 от ОМ, доказателствено
искане към т. 18, за задължаване на ищеца по реда на чл. 190 от ГПК да
представи доказателства, че през исковия период е изпълнявал нормативните си
задължения по чл. 5, чл. 8, чл. 14 и чл. 15 от ОУ (стр. 53 от ОИМ).
Неоснователни са и исканията на ответниците за задължаване на ищеца
по реда на чл. 190 от ГПК и на ТЛП по реда на чл. 192 от ГПК да представят
документите, посочени на стр. 52-53 от ОИМ, доказ. искане към т. 17, първи и
втори абзац (с изключение на сертификат за метрологична проверка на отделни
разпределители на отоплителните тела), тъй като в една част същите са
неотносими към предмета на делото, а в друга – ще бъдат предмет на допусната
СТЕ.
Исканията на ответниците за задължаване на ищеца по реда на чл. 190 от
ГПК да представи документите, посочени на стр. 53 от ОИМ, доказ. искане към
т. 19, с изключение на документи за въвеждане в експлоатация на АС (като съдът
вече е изложил мотиви за уважаване на искането за изискването им), на стр. 54
от ОИМ, доказ. искане към т. 20, пункт първи, втори и трети, с изключение на
докуметните, касаещи въвеждането в експлоатация на АС, монтажа/демонтажа
на общия водомер и общия топломер преминаването им през метрологина
проверка и сертифицирането им (като съдът вече е изложил мотиви за уважаване
на искането за изискването им), на стр. 54 от ОИМ, доказ. искане към т. 22, с
изключение на протоколите за монтаж на индивидуални топломери или
индивидуални разпределители на всеки уред за отопление в процесния имот
(като съдът вече е изложил мотиви за уважаване на искането за изискването им),
на стр. 55 от ОИМ, доказ. искане към т. 24 (с изключение на вече уважените), т.
25, т. 26 и т. 28 (с изключение на вече уважените), са неоснователни, тъй като
обстоятелствата, чието установяване се цели с тях, са неотносими към предмета
на делото.
Искането на ответниците за задължаване на ищеца по реда на чл. 190 от
ГПК да представи документите, посочени на стр. 54 от ОИМ, доказ. искане към
т. 21, е неоснователно, доколкото въпросът дали начислената от ищеца топлинна
енергия е в съответствие с нормативната уредба в областта на енергетиката ще
бъде предмет на допусната СТЕ.
Искането на ответниците за задължаване на ищеца да представи
документите във връзка с поставените на СТЕ задачи (стр. 47 от ОИМ) е
неоснователно, тъй като отново не са посочени конкретните документи, които
искат да бъде задължен да представи ищецът.
6
Неоснователно е и искането за задължаване на ищеца да представи
доказателства, че е водил законосъобразно и вярно счетоводство през исковия
период (стр. 46 и стр. 55 от ОИМ).
Исканията на ответниците за задължаване на ищеца по реда на чл. 183 от
ГПК да представи оригинала на издадения му лиценз (стр. 32 от ОИМ) и по реда
на чл. 190 от ГПК да представи доказателства, че дяловото разпределение се
извършва от оторизирана фирма, са неоснователни (стр. 53 от ОИМ). Наличието
на съответния лиценз е неотносимо към предмета на делото, а липсата му е от
значение евентуално за ангажиране на административно-наказателната
отговорност на лицето – арг. чл. 205 и сл. от ЗЕ. Искането на ответниците за
откриване на „производство по оспорване на законосъобразността“ на издадения
на ищеца лиценз също следва да бъде оставено без уважение, доколкото в ГПК
не е предвиден такъв ред, а производство по оспорване на истинността на
документ – чл. 193 от ГПК. Дори да се приеме, че искането на страната се отнася
за производство по реда на чл. 193 от ГПК, то по аналогични на изложените по-
горе съображения същото е неоснователно и следва да бъде оставено без
уважение.
Искането на ответниците за задължаване на ищеца по реда на чл. 183 от
ГПК да представи оригинала на договорите между него и ЕС, между него и ФДР,
както и между ЕС и ФДР (стр. 56 от ОИМ, доказ. искане към т. 29) е
неоснователно по направените от ответниците оспорвания. Следва да се
отбележи, че искането е неоснователно, тъй като в исковата молба липсват
твърдения за сключен между ищеца и ЕС договор, а в частта относно договора
между ФДР и ЕС, тъй като няма основание да се приеме, че оригиналът на
договора е в държане на ищеца, долкото същият не е страна по него.
Следва да бъде оставено без уважение и искането на ответниците за
задължаване на ищеца по реда на чл. 183 от ГПК да представи оригиналите на
докумените за учредяване на ЕС и за проведено ОС на ЕС, тъй като на първо
място обстоятелствата, чието установяване се цели с първите от тях, са
неотносими към предмета на делото, второ – няма данни, от които да се приеме,
че оригиналите на посочените документи се намират в държане на ищеца.
Искането на ответниците за задължаване на ищеца по реда на чл. 183 от
ГПК да представи оригинала на документите за приемането и публикуването на
действащите през исковия период ОУ (стр. 56 от ОИМ, доказ. искане към т. 31) е
основателно единствено в частта относно публикуването на ОУ, предвид
направените от тях оспорвания, а в останалата част е неоснователно.
Искането на ответниците за задължаване на ищеца по реда на чл. 183 от
ГПК да представи оригинала на всички документи, касаещи доставката на ТЕ в
процесната АС, нейното изграждане, оборудване, пускане в експлоатация и
функциониране в исковия период, както и документите, отнасящи се до
потребената в процесния имот ТЕ, посочени на стр. 56 – стр. 57 от ОИМ, т. F.2, е
неоснователно предвид релевантните за доказване факти.
Направеното от ответниците искане за откриване на производство по
оспорване на представените от ищеца пълномощни за упълномощаване на
съответния юрисконсулт (стр. 33 от ОИМ) е неоснователно, тъй като съдът
извършва проверка за наличието и обема на представителна власт на предявилия
иска пълномощник, като тази проверка е ограничена само до установяващото се
от съдържанието на пълномощното, но не и дали удостовереното с него
изявление на упълномощителя действително е направено. Доколкото
извършените от пълномощника процесуални действия обвързват само
представляваната от него страна и пораждат действие само по отношение на нея,
интерес от отпадането на обвързващата сила на извършени от пълномощник без
представителна власт действия има само лицето, което се счита за обвързано от
7
тях. Поради това за насрещната страна не съществува правен интерес да оспорва
съществуването на упълномощителната сделка чрез оспорване на съдържанието
на пълномощното или на положения от упълномощителя подпис – арг. от чл. 26,
ал. 2 от ГПК. По аналогични съображения е неоснователно и доказателственото
искане на ответниците за допускане на съдебно-графологична експертиза за
установяване на неавтеничността на положения за заявителя подпис в
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК, както и за установяване на липсата на представителна власт на
упълномощения от заявителя юрисконсулт (стр. 49 и стр. 50 от ОИМ). По
аналогични съображения са основателни и доказателствените искания на
ответниците за задължаване на ищеца по реда на чл. 190 от ГПК да представи
заверени преписи от трудови договори с пълномощниците в заповедното
производство (стр. 50 от ОИМ), за задължаване на Министерството на
правосъдието по реда на чл. 192 от ГПК да представи по делото удостоверение за
юридическа правоспособност на същите, както и за представяне на основание
чл. 183 ГПК на оригинали на пълномощните и документите за висше
образование на упълномощения от ищеца юрисконсулт, удостоверение за
правоспособност, трудов договор и допълнителните споразумения към него (стр.
33 от ОИМ).
Искането на ответниците за даване на обяснения от ищеца по реда на чл.
176 от ГПК (стр. 57 от ОИМ) е ненеобходимо и неоснователно.
Искането на ответниците за изискване по реда на чл. 186 от ГПК от
Агенцията по вписванията на фирменото досие на ищеца (стр. 50 от ОИМ) е
неотносимо към предмета на делото, поради което следва да бъде оставено без
уважение.
Ответниците са оспорили истинността на всички приложени към исковата
молба документи (стр. 25, стр. 31, стр. 35 от ОИМ), в т.ч.: препис от заявление по
ч.гр.д. № 62035/2023 г. на СРС, 50 с-в; препис от платежно нареждане за платена
държавна такса за заявлението; препис от НА № 53/24.02.2020 г.; препис от НА
№ 4/11.12.1990 г.; препис от молба до ДСК; препис от решение № 34-
184/10.12.2015 г. на СРС, 34 с-в; препис от решение от 19.01.2012 г. на СРС, 66 с-
в; препис от удостоверение на ГИС – София от 16.09.2013 г.; препис от договор
№ 1927/18.09.2008г.; декларация с нотариална заверка от 16.09.2002 г.; препис от
протокол от 23.08.2002 г.; списък на собственици; препис от обща фактура №
**********; препис от обща фактура № **********; препис от счетоводна
сметка; препис от договор № Д-0-72/09.06.2020 г.; препис от публикация на общи
условия; препис от пълномощно на Ф И; препис от пълномощно на Б А; препис
от пълномощно на М А; публикации в два вестника на Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т С“ ЕАД на клиенти в град
София, като са направили искане за откриване на производство по оспорване по
реда на чл. 194, ал. 1 от ГПК на посочените документи, както и искане на осн.
чл. 183 от ГПК за задължаване на ищеца да представи така оспорените
документи в оригинал.
За да се извърши преценка дали са налице предпоставките за откриване на
производство по оспорване по смисъла на чл. 193 ГПК, следва да е налице
конкретно оспорване от страна на ответника, като се посочи дали се оспорва
верността, респ. автентичността на определен документ, както и да се посочи
какво конкретно обстоятелство/подпис се оспова. Същевременно следва да се
обърне внимание, че неистински по своето съдържание могат да бъдат само
официалните свидетелстващи документи. Частният свидетелстващ документ по
правило не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила,
поради което неговата вярност, т.е. съответствието на материализираното в него
изявление с обективната действителност, не може да се оборва по реда на чл. 193
8
ГПК. В конкретния случай съдът, като съобрази направените от ответниците
изявления, намира, че по направените от тях оспорвания на препис от обща
фактура № **********; препис от обща фактура № ********** и препис от
счетоводна сметка не следва да се открива производство по чл. 193 от ГПК,
доколкото документите са частни и съдът преценява материалната им
доказателствена сила с оглед всички доказателства по делото, а доколкото не е
посочен автор на документите, нито същите са подписани, безпредметно е
откриване на производство по чл. 193 от ГПК във връзка с оспорване на
формалната им доказателствена сила. Производство по чл. 193 ГПК не следва да
се открива по отношение на препис от заявление по ч.гр.д. № 62035/2023 г. на
СРС, 50 с-в, препис от пълномощно на Ф И, препис от пълномощно на Б А и
препис от пълномощно на М А, доколкото както беше посочено по-горе,
извършените от пълномощника процесуални действия обвързват само
представляваната от него страна и пораждат действие само по отношение на нея,
интерес от отпадането на обвързващата сила на извършени от пълномощник без
представителна власт действия има само лицето, което се счита за обвързано от
тях. По отношение на останалите оспорени документи, съдът намира, че на
ответниците следва да бъдат дадени указания да изложат конкретни твърдения
кои документи, в коя тяхна част и въз основа на какви фактически твърдения
оспорват.
Доказателствените искания на ответниците за задължаване на ищеца и
ТЛП по реда на чл. 183 от ГПК да представят по делото в оригинал под опис
всички намиращи се у тях документи, касаещи топлоснабдяването на сградата в
режим на етажна собственост, в което се намира процесният недвижим имот
(стр. 28 от ОИМ), с оглед на допуснатите доказателства и искания е
неоснователно.
Искането на ответниците за разпит на свидетел (стр. 58 от ОИМ, т. F.5.) не
следва да бъде уважавано, тъй като обстоятелствата, чието установяване се цели
с него, в една част са неотносмми за предмета на делото и събиране на гласни
доказателства не са необходими с оглед предмета на доказване, а в друга част ще
бъдат предмет на допусната СТЕ.
Без уважение следва да бъдат оставени и исканията на ответниците за
издаване на съдебни удостоверение (стр. 58 от ОИМ, т. F.6 и т. F.7.), тъй като
касае снабдяване с неотносими документи и такива, които касаят установяване
на обстоятелства, които ще бъдат предмет на допуснатите експертизи.
В отговора на исковата молба е направено искане за отправяне на
преюдициално запитване до Съда на ЕС, като са формулирани и конкретни
въпроси. СРС счита, че направеното искане се явява неоснователно. Съгласно чл.
628 ГПК и чл. 267 от Договора за функциониране на ЕС, българският съд
отправя преюдициално запитване до Съда на ЕС, когато тълкуването на
разпоредба от правото на Европейския съюз или тълкуването и валидността на
акт на органите на Европейския съюз е от значение за правилното решаване на
заведеното пред него дело. В настоящия случай съдът приема, че правилното
разрешаване на повдигнатите от ответника въпроси не са обусловени нито от
тълкуване на разпоредби от правото на Европейския съюз, нито от тълкуване
или валидност на акт на органите на Европейския съюз, а са свързани с
прилагането на български нормативни актове – Гражданския процесуален кодекс
и Закона за енергетиката. На следващо място, следва да се има предвид, че
настоящият състав разглежда делото като първа инстанция, поради което и дори
са налице предпоставки за отправяне на преюдициално запитване, същият не е
процесуално задължен да го направи – чл. 629, ал. 2 ГПК.
Ответниците са направили искане за спиране на производството по делото
и за отправяне на искане до председателя на ВКС за преценка за издаване на
9
предложение за приемане на тълкувателно решение по поставения в отговора на
исковата молба въпрос (стр. 77 от ОИМ). Настоящия съдебен състав намира
исканията за неоснователни, тъй като в ЗСВ не е предвидено такова правомощие
на съдия при районен съд и същото не е основание за спиране на производството
по смисъла на чл. 229 от ГПК. Неоснователно е и искането на ответниците за
спиране на производството по делото на стр. 79 от ОИМ, т. K, поради наличие
на висящи пред ВАС дела с предмет прогласяване на нищожност на цялата
Наредба № Е-РД-04-1-2020 г. за топлоснабдяването, цялата Методика към чл. 61,
ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1-2020 г. за топлоснабдяването, Наредба № 16-334 от
2007 и за нищожност и евентуално за отмяна на формулата по т. 6.1.1 от
Методиката, долкото съгласно Тълкувателно решение № 2/19.11.2014 г. по тълк.
дело № 2/2014 г. на ОСГТК на ВКС, висящото гражданско дело, спорът по което
е пряко свързан с приложението на подзаконов нормативен акт, не е обусловено
по смисъла на чл.229, ал.1, т.4 ГПК от решението по административното дело,
образувано по оспорване на същия акт с искане да бъде обявен за нищожен или
отменен.
Ответниците са направили искане за сезиране на председателя на СГС,
който на осн. чл. 86, ал. 1, т. 7 от ЗСВ да свика ОС на съдиите в СГС, което на
осн. чл. 85, ал. 1, т. 10 от ЗСВ да приеме решение по искането за приемане на
тълкувателно решение от ВКС, като за целта бъде отправено искане до
председателя на ВКС, който на осн. чл. 114, ал. 1, т. 3 от ЗСВ свика заседание на
ОС на ГК и ТК на ВКС, които на осн. чл. 110, т. 3 от ЗСВ да приемат
тълкувателно решение по поставените в отговора на исковата молба въпроси.
Настоящият съдебен състав намира исканията за неоснователни -в ЗСВ не е
предвидено такова правомощие на съдия при районен съд. Второ, разпоредбата
на чл. 85, ал. 1, т. 10 от ЗСВ касае правомощието на общото събрание на ОС да
дава мнение по искания за приемане на тълкувателни решения или тълкувателни
постановления, а в чл. 125 от ЗСВ са предвидени субектите, които могат да
правят искане за приемане на тълкувателно решение или тълкувателно
постановление – председателите на ВКС и ВАС, главният прокурор, министърът
на правосъдието, омбудсманът или председателят на ВСС, Министерският съвет,
министър или колективен орган на власт, създаден със закон, когато имат
правомощия по прилагане на съответния закон.
Предвид изложеното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА привличане на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК на страната на
ищеца трето лицепомагач – „Д“ ООД (с предишно наименование „Б“), ЕИК:
*********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Б“ ***. УКАЗВА на
третото лице-помагач, че най-късно в насроченото съдебно заседание може да
представи становище по делото.
ПРИЕМА проект за доклад по делото, съобразно обстоятелствената част
на определението.
УКАЗВА на страните да изложат становището си по дадените указания и
проект за доклад по делото, както и да предприемат съответните процесуални
действия в срок най-късно в насроченото открито съдебно заседание. Ако в
изпълнение на предоставената им възможност страните не направят
доказателствени искания, те губят възможността да сторят това по-късно, освен
в случаите по чл. 147 от ГПК.
ДОПУСКА за приемане представените от ищеца документи като писмени
доказателства, и ПРИЛАГА ч. гр. дело № 62035/2023 г. по описа на СРС.
10
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 от ГПК ищеца в едноседмичен срок
от получаване на съобщението да представи издадените за периода фактури и
известия към същите; протоколи за въвеждане в експлоатация и последващи
настройки на абонатната станция; протоколи за монтиране на общ водомер и
общ топломер и за извършени периодични метрологични проверки; протоколи за
демонтаж и обратен монтаж на същите след метрологична проверка;
сертификати за годност на общ водомер и общ топломер; отчетния картон за
ежемесечно отчитане на показанията на общия топломер и общия водомер за
топла вода в ЕС през исковия период; документи за определяне на ежемесечен
технологичен разход на ТЕ в абонатната станция в ЕС през исковия период;
протоколи за 72 ч проби за пускане на АД в експлоатация и последващи
настройки на АС; протоколи за монтаж на индивидуални топломери или
индивидуални разпределители на отоплителните тела и сертификат за преминала
метрологична проверка. При неизпълнение съдът може да приложи спрямо
ищеца чл. 161 от ГПК и да приеме за недоказани фактите, установими от тези
доказателства в негова полза.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 183 от ГПК ищеца в едноседмичен срок
от получаване на съобщението да представи оригинал на приложените към
исковата молба публикациите на ОУ. При неизпълнение приложените към
исковата молба преписи ще бъдат изключени от доказателствата по делото.
УКАЗВА на ответниците в едноседмичен срок от получаване на
съобщението с писмена молба да изложат конкретни твърдения в коя тяхна част
и въз основа на какви фактически твърдения оспорват: препис от НА №
53/24.02.2020 г.; препис от НА № 4/11.12.1990 г.; препис от молба до ДСК;
препис от решение № 34-184/10.12.2015 г. на СРС, 34 с-в; препис от решение от
19.01.2012 г. на СРС, 66 с-в; препис от удостоверение на ГИС – София от
16.09.2013 г.; препис от договор № 1927/18.09.2008г.; декларация с нотариална
заверка от 16.09.2002 г.; препис от протокол от 23.08.2002 г.; списък на
собственици; препис от договор № Д-0-72/09.06.2020 г.; препис от публикация на
общи условия. При неизпълнение съдът не разглежда оспорването и искането
относно тях, направено с отговор на искова молба.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 от ГПК третото лице-помагач в
едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи документите,
посочени р. IV и р. V от „доказателствени искания“ от искова молба; и на стр.
57, т. F.4. oт отговора на исковата молба, като в противен случай съдът ще
приложи чл. 161 от ГПК спрямо подпомаганата страна и помагача и ще приеме
за недоказани фактите, установими от тези доказателства в тяхна полза.
ДОПУСКА на основание чл. 195 от ГПК съдебнa техническа експертиза
със задачи, посочени в исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещо лице по СТЕ от 330 лв., което ДА
СЕ ВНЕСЕ от ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението по
сметка на Софийски районен съд, като представи доказателство за това в този
срок. При неизпълнение съдът може да приложи спрямо страната чл. 161 ГПК.
ВЪЗЛАГА на ВЕЩО ЛИЦЕ А Ж изготвянето на СТЕ.
ДОПУСКА съдебна счетоводна експертиза със задачи, посочени в
исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещо лице по ССчЕ от 330 лв., което ДА
СЕ ВНЕСЕ от ищеца в едноседмичен срок от съобщението по сметка на
Софийски районен съд, като представи доказателство за това в този срок. При
неизпълнение съдът ще приложи спрямо страната чл. 161 от ГПК.
ВЪЗЛАГА на ВЕЩО ЛИЦЕ М М изготвяне на ССчЕ.
ОСТАВЯ без уважение останалите доказателствени искания на страните.
11
ОСТАВЯ без уважение исканията на ответниците за спиране на
настоящото производство на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК.
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 237 ГПК, когато ответникът признае
иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с
решение съобразно признанието, както и че признанието на иска не може да
бъде оттеглено. Съгласно чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да
оттегли иска. Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане
на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той
не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
НАПЪТВА страните за извънсъдебно разрешаване на спора при
условията на бързина и ефективност, а именно: медиация и други способи за
доброволно уреждане на спора, като им УКАЗВА, че: 1. При приключване на
делото със спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца и че съгласно чл. 234, ал. 3 от с.з. съдебната
спогодба има значението на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване
пред по-горен съд; 2. Медиацията е доброволна и поверителна процедура за
извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето лице – медиатор помага
на страните сами да постигнат споразумение. Съгласно чл. 18, ал. 1 Закона за
медиацията споразумението има силата на съдебна спогодба и подлежи на
одобрение от районните съдилища в страната. Списък на медиаторите по
Единния регистър е общодостъпен на интернет-сайта на Министерство на
правосъдието. Към Софийски районен съд действа Програма „Спогодби”, която
предлага безплатно провеждането на медиация и е отворена за всички страни по
висящи граждански дела в СРС. Информация за Програма „Спогодби” можете да
получите в Центъра за спогодби и медиация в гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ” №
54, ет. 2, ст. 204, тел.02/ 8955423; ел. адрес: ********@***.*******.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото,
понасят независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат
глоба на основание чл. 92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
07.10.2024 г. от 11,50 часа, за които дата и час да се призоват страните, в т.ч.
третото лице-помагач.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните и трето лице-
помагач, като на третото лице – помагач и препис от искова молба, с
приложения, стр.57 от отговор на искова молба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12