Р Е Ш Е Н И Е
№
………../………...05.2019 г.,
гр.
Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
съдебно заседание проведено на двадесет и четвърти април през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТОНИ КРЪСТЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
ЖАНА
МАРКОВА
При участието на секретаря Румяна
Дучeва
като разгледа докладваното от съдия
Маркова
в.т.д. № 212/2019
г., по описа на ВОС, ТО,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 ГПК и е
образувано по въззивна жалба вх. № 1763/10.01.2019 г. от С.С.С., ЕГН **********,
с местожителство *** и С.С.С., ЕГН **********,***, чрез особения представител
адв. П.Т.,*** срещу Решение № 4817/26.11.2018 г., постановено по гр.д. №
2872/2018 г. на ВРС, XL с., с което е прието за установено, че всеки от тях дължи
на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ„ ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна,
ул. „Прилеп”, № 3, представлявано от В.В., следните
суми: - по 150.82 лв., представляваща 1/3
част от сумата 452.45 лв. – главница по партида с абонатен № ****, за обект, находящ се в г.В.жк.В.*****, дължима за периода 17.06.2015 г. - 21.08.2017 г.; - по 12.36 лв., представляваща 1/3
част от сумата 37.07 лв., обезщетение за забава, дължима за
периода 28.08.2015 г. - 26.08.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението в съда –
30.08.2017 г. до окончателното погасяване на задължението, за които суми е издадена
Заповед по чл. 410 ГПК № 7126/31.08.2017 г., по ч.гр.д. № 12857/2017 г., по
описа на ВРС, IX с.
В жалбата се излага, че решението е
неправилно, необосновано и незаконосъобразно. В резюме оплакванията на въззивника
се свеждат това, че не е налице идентичност между предмета на издадената
заповед и предмета на предявения иск, че липсва яснота за какви и колко ВиК
услуги е претенцията на ищеца, че липсват издадени фактури от страна на ищеца и
такива не са представени. По същество, отправя искане за отмяна на
постановеното решение и отхвърляне на предявеният иск. В с.з. чрез особен
представител поддържат депозираната жалба.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна „Водоснабдяване и канализация“
ЕООД, депозира писмен отговор, в който
оспорва оплакванията изложени във въззивната жалба. Счита решението за
правилно, законосъобразно и постановено в съответствие със събраните в хода на
производството доказателства. В с.з. чрез процесуален представител поддържа
изложените в отговора съображения.
ВОС
по предмета на спора съобрази следното:
Прeд Варненски Районен Съд е предявен
иск с правно основание чл. 422 ГПК, с който ищецът „Водоснабдяване и
Канализация” ЕООД моли да бъде прието за
установено, че всеки от ответниците С.С. и С.С. дължи следните суми: - по
150.82 лв., представляваща 1/3 част от сумата 452.45 лв. – главница по партида
с абонатен № ****, за обект, находящ се в г.В.жк.В.*****, дължима за периода
17.06.2015 г. - 21.08.2017 г.; - по 12.36 лв., представляваща 1/3 част от
сумата 37.07 лв., обезщетение за забава, дължима за периода 28.08.2015 г. -
26.08.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението в съда – 30.08.2017 г. до окончателното погасяване на
задължението, за които суми е издадена Заповед по чл. 410 ГПК № 7126/31.08.2017
г., по ч.гр.д. № 12857/2017 г., по описа на ВРС, IX с.
Ищецът твърди, че между него като доставчик
и ответниците като потребители бил сключен Договор за предоставяне на ВиК
услуги при Общи условия, за обект – Апартамент № 96, находящ се в гр. Варна,
ж.к. „Възраждане“, бл. 51, вх. 5, отчитането на които услуги се извършвало по партида
с аб. № ****. Излага, че въпреки изпълнение на задълженията по договора от
негова страна, ответниците не изпълнили насрещните си задължения да заплатят
стойността на ползваните ВиИ услуги в границите на 30-дневния срок, поради
което са изпаднали и в забава и дължат, както стойността им, така и обезщетение
за това. Изложеното мотивирало ищеца да предприеме действия по принудително
събиране на вземанията си като в негова полза била издадена Заповед по чл. 410 ГПК, поа ч.гр.д. № 12857/2017 г. на ВРС. Сочи, че след издаване на заповедта,
на 28.09.2017 г. доброволно била заплатена сумата 44.84 лв. и на 17.11.2017 г.
доброволно била заплатена сумата 50.16 лв., в резултат от което предмет на
претенцията спрямо ответниците са само част от сумите по издадената заповед.
В
срока по чл. 131 ГПК, ответниците, чрез особен представител, оспорват
иска по основание и размер. Сочи, че е налице несъответствие между вземанията
посочени в исковата молба и тези в заповедта за изпълнение, както и че не е
налице индивидуализация на основанието, от което вземането произтича, доколкото
не е налице посочване на издадените фактури.Излага още, че не е налице яснота
за ползване на кои точно от всички предоставяни от ищеца услуги се отнася
претенцията спрямо ответниците.
Настоящият състав
на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа
страна, следното:
Не се спори между страните, че в полза на
въззиваемия – ищец, по ч.гр.д. № 12857/2017 г., по описа на ВРС, IX с., е издадена Заповед по реда на чл. 41 ГПК, с
която са осъдени всеки от въззивниците и Захари С. да заплатят сумите: - по
175.67 лв., представляваща по 1/3 част от 527.02 лв., главница по партида с аб.
№ ****, за периода 19.09.2014 г. - 21.08.2017 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението – 30.08.2017 г. до
окончателното изплащане; - по 18.81 лв., представляваща 1/3 част от 56.44, обезщетение
за забава върху главницата, за периода 21.02.2015 г. - 26.08.2017 г, както и
разноските по делото.
Представени по делото са ОУ за предоставяне
на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор – „Водоснабдяване и Канализация
– Варна“ ООД, както и доказателства за влизането им в сила.
Представени по делото са и карнетни листи за
абонат ****, обхващащи периода м. юни 2015 г. – м. август 2017 г. От тях се
установява, че водомерът монтиран в процесния апартамент е отчитан редовно през
периода.
Пред въззивната инстанция е назначена ССЕ,
чието заключение неоспорено от страните е приобщено към доказателствата по
делото и се кредитира от съставът на ВОС като компетентно и безпристрастно
дадено.
При така установената фактическа обстановка и след като съобрази
приложимия закон, съставът на Варненски окръжен съд достигна до следните правни
изводи:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно
произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието
на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК - въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.
В обхвата на така посочените въззивни
предели ВОС намира, че решението е постановено в границите на
правораздавателната компетентност на съда и от законен състав, поради което се
явява валидно. Искът е с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК и е предявен в
границите на предвидения в закона преклузивен едномесечен срок и при наличието
на останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч.гр.д. № 12857/2017 г.
на ВРС, IX с.
В хода на въззивното
производство са констатирани недостатъци на исковата молба, които не са били
отстранени от първостепенния съд. В съответствие с дадените указания за тяхното
отстраняване недостатъци на депозираната искова молба, е постъпила уточняваща молба вх. №
8768/18.03.2019 г., с която недостатъците са отстранени и е формулиран
съответен петитум на предявения иск, от който става ясно, че предмет на
исковото производство е приемане за
установено, че всеки от ответниците, сега въззивници, дължи следните
суми: - по 97.90 лв., представляваща 1/3 част от сумата 293.69 лв. –
главница за ползвани ВиК услуги по партида с абонатен № ****, за обект, находящ
се в г.В.жк.В.*****, дължима за периода 16.05.2016 г. - 21.08.2017 г.; - по 4.51 лв., представляваща 1/3 част
от сумата 13.54 лв., обезщетение за забава, дължимо за периода 23.07.2016 г. -
26.08.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението в съда – 30.08.2017 г. до окончателното погасяване на
задължението, за които суми е издадена Заповед по чл. 410 ГПК № 7126/31.08.2017 г., по
ч.гр.д. № 12857/2017 г., по описа на ВРС, IX с.
Следователно произнасянето на ВРС в частта за разликата над заявените за
разглеждане срещу всеки ответник: - по 97.90 лв. до установените по 150.82 лв.,
главница и за периода 17.06.2015 г. – 15.05.2016 г. и – по 4.51 лв. до
установените по 12.36 лв., обезщетение за забава и за периода 28.08.2015 г. –
22.07.2016 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от
депозиране на заявлението в съда – 30.08.2017 г. до изплащането, се явява
свръхпетитум и постановеното в тази част решение следва да бъде обезсилено като недопустимо.
В останалата си част решението е допустимо.
По отношение неправилността на първоинстанционния
съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК,
въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Между страните не са спорни следните факти:
- че въззивниците са потребители на ВиК услуги, във водоснабден и присъединен
към водопроводната мрежа недвижим имот; - че ОУ за предоставяне на ВиК услуги
на потребителите от ВиК оператор, са влезли в сила и са приложими в отношенията
между страните; - че през процесния период въззивниците не са заплащали суми за
консумирана вода. Посочените факти се установяват кореспондиращите си твърдения
на страните и събраните доказателства.
Съобразно разпоредбите на ОУ, приложими в
отношенията между страните, потребителите са длъжни да заплащат ползваните ВиК
услуги, по реда на чл. 33, ал. 2 (чл. 5, т. 6). Съобразно разпоредбата на чл. 33, ал. 2
потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните услуги в
30-дневен срок от датата на фактурирането им. В хода на производството не се
навеждат твърдения и не са представени доказателства, въззивниците да са
възразявали по реда на чл. 34 срещу определените дължими суми.
Вземанията се установяват по размер от
заключението на назначената от въззивната инстанция ССЕ.
От страна на въззиваемия – ищец е направено
признание на неизгодния за него факт, че в хода на въззивното производство, на
17.04.2019 г., от страна на въззивниците са били заплатени всички дължими суми,
в това число главници, лихви и законна лихва, с което въззиваемия е бил
удовлетворен.
Въззивния състав намира, че
удовлетворяването на вземанията на ищеца, чието установяване се търси в
исковото производство, е факт от значение за спорното право, който следва да
бъде съобразен от съда, предвид
разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК.
Предвид удовлетворяването на ищеца, макар и
в хода на въззивното производство се налага извода, че предявеният иск е
неоснователен и като такъв подлежи на отхвърляне. В този смисъл, частта от
постановеното решение, с която е уважен предявения иск с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, за установяване, че всеки от въззивниците дължи - по
97.90 лв., представляваща 1/3 част от сумата 293.69 лв. – главница за
ползвани ВиК услуги по партида с абонатен № ****, за обект, находящ се в г.В.жк.В.*****,
дължима за периода 16.05.2016 г. - 21.08.2017 г.; - по 4.51 лв., представляваща 1/3 част от сумата 13.54 лв.,
обезщетение за забава, дължимо за периода 23.07.2016 г. - 26.08.2017 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда – 30.08.2017 г. до окончателното погасяване на задължението,
за които суми е
издадена Заповед по чл. 410 ГПК № 7126/31.08.2017 г., по ч.гр.д. № 12857/2017
г., по описа на ВРС, IX с, следва да бъде отменено.
Доколкото ответниците
с поведението си са станали причина за образуване на заповедното производство и
за предявявяването на иска и по арг. на чл. 78, ал. 2, вр. ал. 1 ГПК, на ищеца
се следват направените разноски, както за заповедното производство, така и за
двуинстанционното разглеждане на исковото производство. В този смисъл решението
на ВРС в частта за разноските за заповедно и първоинстанционно производство не следва да бъде ревизирано, а следва да
бъде потвърдено. За въззивна инстанция на въззиваемата страна се следва
сумата 500.00 лв., възнаграждение на вещо лице и разноски за особен
представител, както и служебно определено юрисконсултско възнаграждение в
размер на 200.00 лв. Така подлежащата на присъждане сума възлиза общо на 700.00
лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА Решение №
4817/26.11.2018 г., постановено по гр.д. № 2872/2018 г. на ВРС, XL с. в частта, с която е уважен искът на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ„ ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна,
ул. „Прилеп”, № 3, представлявано от В.В., с пр. осн. чл. 422, ал. 1 ГПК, за
приемане за установено, че С.С.С., ЕГН **********, с местожителство *** и С.С.С.,
ЕГН **********,*** дължат разликата над
97.90 лв., за всеки,
до установените по 150.82 лв., главница и за периода 17.06.2015 г. –
15.05.2016 г. и за разликата над 4.51
лв., за всеки, до установените по
12.36 лв., обезщетение за забава и за периода 28.08.2015 г. – 22.07.2016
г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от депозиране на
заявлението в съда – 30.08.2017 г. до изплащането.
ОТМЕНЯ Решение № 4817/26.11.2018 г., постановено
по гр.д. № 2872/2018 г. на ВРС, XL с. в
частта, с която е прието за установено, че С.С.С., ЕГН ********** и С.С.С., ЕГН ********** дължат на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ„
ООД ЕИК ********* по 97.90 лв.,
представляваща 1/3 част от сумата 293.69 лв. – главница и по 4.51 лв., представляваща 1/3 част от сумата 13.54 лв.,
обезщетение за забава, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на заявлението в съда – 30.08.2017 г. до окончателното
погасяване на задължението И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ„ ООД
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Прилеп”, № 3,
представлявано от В.В., с пр. осн. чл. 422, ал. 1 ГПК, за приемане за
установено, че С.С.С., ЕГН **********, с местожителство *** и С.С.С., ЕГН **********,***
дължат всеки по 97.90 лв. (деветдесет и седем лева и 90 ст.), представляваща 1/3 част от сумата 293.69 лв. – главница за ползвани
ВиК услуги по партида с абонатен № ****, за обект, находящ се в г.В.жк.В.*****,
дължима за периода 16.05.2016 г. - 21.08.2017 г. и по 4.51 лв. (четири
лева и 51 ст.), представляваща 1/3 част от сумата 13.54
лв., обезщетение за забава, дължимо за периода 23.07.2016 г. - 26.08.2017 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда – 30.08.2017 г. до окончателното погасяване на задължението,
за които суми е
издадена Заповед по чл. 410 ГПК № 7126/31.08.2017 г., по ч.гр.д. № 12857/2017
г., по описа на ВРС, IX с.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
4817/26.11.2018 г., постановено по гр.д. № 2872/2018 г. на ВРС, XL с., в частта за присъдените разноски.
ОСЪЖДА
С.С.С.,
ЕГН **********, с местожителство *** и С.С.С., ЕГН **********,*** да заплатят на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ„ ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна,
ул. „Прилеп”, № 3, представлявано от В.В. сумата
700.00 (седемстотин лева), разноски във
въззивното производство, по арг. чл. 78, ал. 2, вр. ал. 1 и ал. 8 ГПК, вр. чл.
25, ал. 1 НЗПП.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.