Р Е Ш Е Н И Е
№ … … …
град Кърджали, 22.12.2021
год.
В И М
Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Кърджалийският административен
съд, ..........… в
публично заседание …….…..…
на двадесет
и трети ноември ...........................................................………………..…….……………
през
2021/две
хиляди двадесета
и първа/ година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР АТАНАСОВ
при секретаря ……………………………………………….
Мелиха Халил, ………...……………….…….…...
като
разгледа докладваното от .....……………..…. съдията
Виктор Атанасов ........................
административно
дело №91 ......
по описа за ...................... 2021 година ........................
и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е административно, по реда на чл.118,
ал.1 от КСО, във вр. с Раздел І/Първи/ на Глава Х/десета
- чл.145 и следв./ от Административно-процесуалния кодекс/АПК/.
Образувано
е по жалба /наименована
„искова молба”/ от С.Я.М., с посочен адрес ***, в която жалба ръкописно е
вписано, че е подадена чрез пълномощник - С. Ш. И., с посочен адрес за призоваване:
***, ***, ***, против Решение №2153-08-30 от
08.03.2021 год., издадено от директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е
отхвърлено, като неоснователно, възражението на С.Я.М. от ***, против
Разпореждане №О-08-000-00-01444837 от 29.01.2021 год. на ръководителя по
изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ - Кърджали, с което й е
отказано отпускане на парично обезщетение при бременност и раждане по чл.50 и
чл.51 от КСО.
Жалбоподателката заявява в жалбата,
че на основание чл.118, ал.1 от КСО и в законоустановения
срок, депозира възражение срещу Решение на директора на ТП на НОИ - Кърджали с №2153-08-30
от 08.03.2021 год., като счита същото за незаконосъобразно. Излага съображенията
за това, като възпроизвежда разпоредбите на чл.40, ал.1 и на чл.48а от КСО,
като сочи, че за да получи исканото парично обезщетение, следва да отговарям на
две кумулативно дадени условия - да е осигурено лице и да има 12 месеца
осигурителен стаж, като счита, че не е спорен факта, че притежавала този стаж, още повече, че липсвало
изискване тези 12 месеца осигурителен стаж да са реализирани непосредствено
преди датата на настъпване на осигурения риск, както и при един работодател. Впоследствие
цитира разпоредбите на чл.4, ал.1, на чл.5, ал.4, т.1 и т.2 и на чл.5, ал.6 от КСО, като сочи, че за работници и служители се считат лицата, упражняващи
трудова дейност по трудово правоотношение и че трудовият договор, сключен между
работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа, следва да
отговаря на изискванията за форма и съдържание, съгласно КТ. Сочи също, че легална дефиниция за понятието „осигурено
лице” е дадена в §1, ал.1, т.3 от КСО, като възпроизвежда съдържанието на тази
норма, като и на нормата на чл.10., ал.1 от КСО и следователно, изискването на
законовата разпоредба, съдържаща определението за „осигурено лице” по смисъла
на КСО, е лицето реално да осъществява трудова дейност въз основа на трудово
правоотношение. Жалбоподателката счита, че в
настоящия случай, с предоставянето на сключения трудов договор, подписаната от нея
длъжностна характеристика, проведен първоначален инструктаж, подписани от нея
ведомости за получени трудови възнаграждения, както и дадени писмени обяснения,
е доказала по безспорен начин, че трудовото правоотношение между „***” ЕООД и нея
е възникнало и съществува, поради което изводът на административния орган, че
не е упражнявана трудова дейност, е в разрез с тези доказателства. На следващо
място сочи, че
контролният орган на ТП на НОИ - Кърджали не е изпълнил задължението си по
чл.74, ал.3 от КТ и без да се съобрази с правилото на чл.74, ал.5 от КТ, не е
признал действието на сключения между страните трудов договор, като й дал
предписание да коригира подадената информация за Регистъра на осигурените лица
и че при липса на влязъл в сила съдебен акт, който е обявил недействителност на
всеки сключен и редовен от външна страна трудов договор, издаденото решение е
незаконосъобразно и че едва след произнасянето на районния съд по реда на ГПК
би било налице основание за издаване на оспореното решение по реда на КСО. Развива
доводи в тази насока, като счита, че доколкото по административната преписка
няма доказателства за проведено производство за обявяване на недействителност
на трудовия й договор, се налага изводът, че при липсата на влязъл в сила
съдебен акт, подадените от осигурителя, т.е. от „***” ЕООД, данни по чл.5,
ал.4, т.1 от КСО в Регистъра на осигурените лица, за лица и периоди с
Декларация - обр.1, не се явяват некоректни, поради
което, счита, че неправилно е издадено процесното
решение от директора на НОИ - Кърджали за заличаване на основни данни
декларация - обр.1 „Данни за осигурено лице” за жалбоподателката С.Я.М., с ЕГН **********. На следващо
място жалбоподателката счита, че работодателят й - „***”
ЕООД, няма право й да откаже разрешение за ползване на отпуск при бременност и
раждане и е длъжен да го предостави от момента на неговото поискване от правоимащия работник, като сочи, че ползването на платен
отпуск по чл.163 от КТ е законово предвидена възможност, която не зависи от
продължителността на трудовия стаж на работника и за използването на която не
са установени никакви ограничения и че законът не поставя условие да е
започнало реално изпълнение на задълженията по трудовото правоотношение, дори
то да е продължило само един ден, за да възникне правото на платен отпуск по
чл.163 от КТ за отглеждане на малко дете и при това положение, за „***” ЕООД, в
качеството му на осигурител, съществува задължение, съгласно чл.2, ал.1, във вр. с чл.3, ал.1, т.1 от Наредба №Н-8 от 29.12.2005 год. за
съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от
работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, да подаде в компетентната
териториална дирекция на Националната агенция за приходите декларация-образец №1
„Данни за осигуреното лице”, за всеки календарен месец, по отношение на нея и именно
в изпълнение на това свое задължение, в периода от месец 01 до настоящия
момент, работодателят й е подавал данни с декларации-образец №1, които данни,
като съответни на действителното фактическо положение, счита, че са били
коректни. На следващо място жалбоподателката сочи, че
в процесното решение било посочено, че следва да се
откаже отпускането на парично обезщетение при бременност и раждане по чл.50 и
чл. 51 от КСО, само защото е извършена проверка и при изискана информация от ОД
на МВР - Кърджали, те уведомили контролиращия орган с писмо с Вх.№Ц9101-08-952#1/04.01.2021
год., че 10 дена след възникване на трудовото правоотношение, на 24.01.2020 год,. С.М. е напуснала пределите на Република България през
ГКПП „***” и още същия ден се е върнала в Република България през същия
граничен пункт и че на 27.01.2020 год. е напуснала пределите на Република
България през ГКПП „***”, без да е уточнено, че всъщност е пътувала до страна -
членка на Европейския съюз - ***/***/. Жалбоподателката на първо място напомня, че в чл.13,
т.2 от Всеобщата декларация за правата на човека, приета и провъзгласена с
Резолюция 217 A (III) на ОС на ООН от 10.12.1948 год. и чл.8 от Конвенцията за
защита на правата на човека и основните свободи, ратифицирана със закон и
обнародвана в ДВ, бр.66/14.08.1992 год. (част от вътрешното право на Република
България - арг.чл.5, ал.4 от КРБ) е въздигната като
основно право на човека възможността да напуска всяка страна, включително и
своята и да се връща в страната си, като това естествено, основно човешко право
може да бъде ограничавано от административните или съдебните органи на
съответната държава само по изключение и то ако тези правни основания са
уредени в закон (в тесния смисъл на този термин) и са необходими в едно
демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на
икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или
престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на
другите. Сочи, че това основно човешко право е обявено в КРБ като основно право
и на гражданина в разпоредбата на чл.35, ал.1 от КРБ, като неговото
ограничаване е допустимо, само ако е предвидено в закон - за защита на
националната сигурност, народното здраве и правата и свободите на други
граждани. На
следващо място твърди, че напускането на територията на Република България през
ГКПП „***” било във връзка с неотложно пътуване до ***, но контролният орган
при провеждане на разследването е допуснал грешка, като не е съобразил факта,
че при пътуване с моторно превозно средство, преминавайки през граничните контролно-пропусквателни пунктове, не винаги се регистрира
преминаването на последните и че всъщност е възможно, но не и задължително, да
се извърши само на граничните пунктове на страни, които са извън Шенгенското
пространство, а такива наши съседи били само Република Сърбия и Република
Румъния. Жалбоподателката твърди също, че обстоятелство,
че е била в РБългария, може да се докаже и със
свидетелски показания, а освен това, в случай, че не е била в страната през
последната година, не би могла да получи и удостоверение за раждане на детето й,
издадено от община *** с peг.№*** от *** год. На следващо място, дори и да било доказано по
безспорен начин твърдението, че не е била в Република България, жалбоподателката напомня, че в разпоредбата на чл.46 от КСО
не е предвидено изискване лицето, на което е издаден болничен лист с причина
„Майчинство”, с предписан „домашен режим”, да пребивава на постоянния си адрес
и че режимът на лечение, който се предписва, е съобразен със здравословното
състояние на лицето и с необходимостта от провеждане на съответно лечение и
възстановяване на работоспособността му, а и когато се касае до временна
неработоспособност поради бременност и раждане, предписаният домашен режим имал
за цел да осигури на жената, която е родила дете, да възстанови работоспособността
си, както и да полага през този период необходимите грижи за детето си и че за
постигането на тази цел е без всякакво значение, дали лицето пребивава на
постоянния си адрес в Република България. Сочи, че спазването на „домашен режим”
е възможно, на който и да е друг адрес както на територията на Република
България, така и в чужбина, като е достатъчно лицето да се възстановява в
домашни условия. Освен това, намира за нужно да отбележи, че в случая
болничните листи са издадени при условията на чл.48 от Наредбата за
медицинската експертиза - за раждане, станало в чужбина и тези болнични листи
удостоверявали временната й неработоспособност поради бременност и раждане,
която от своя страна била една от предпоставките за изплащане на обезщетение по
чл.40, ал.1 от КСО. Сочи също, че раждането в чужбина не е предвидено като
основание, което изключва изплащането на обезщетение по чл.40, ал.1 от КСО и че
такова основание не може да бъде изведено и по тълкувателен път, тъй като не
следва нито от текста на посочената разпоредба, нито от разпоредбите на чл.46 от КСО, които предвиждали основанията, при които на осигуреното лице не се изплаща обезщетение за временна
неработоспособност. На следващо място, жалбоподателката
твърди, че процесното разпореждане, послужило за
издаване на незаконосъобразно решение, не отговаря на изискванията на закона за
действителност, т.е. в процесното разпореждане не било
посочено правното основание, на което е спряно административното производство
по изплащане на обезщетение за временна неработоспособност, доколкото
разпоредбата на чл.40, ал.4 от КСО визирала три основания за спиране, поради
което била препятствана възможността за ефективен административен, а и както щял
да се убеди и съда - на съдебен контрол. Жалбоподателката
предполага, че от изложените в разпореждането и в решението фактически
обстоятелства, че се касае за разпоредбата на чл.40, ал.4, т.1 от КСО, но пък
хипотезата на чл.40, ал.4, т.1 от КСО изисквала наличие на висящо производство
по обжалване на акта на органа на медицинската експертиза, доколкото неговият
изход има преюдициално значение за производството по
изплащане на обезщетение по същия акт на органа на медицинската експертиза, а
висящо производство е налице от постъпване на жалбата пред компетентния да се произнесе
административен орган, в случая - ТЕЛК. Счита,
че непосочването
на правното основание за издаване на индивидуалния административния акт
представлява нарушение на изискванията за форма по чл.59, т.4 от АПК и е
равнозначно на липса на мотиви, което води до незаконосъобразност на акта и че
това се отнася и за актовете по чл.40, ал.4 от КСО. И на последно място, жалбоподателката счита процесното
решение на директора на ТП на НОИ за незаконосъобразно, тъй като основанията за
издаването на разпореждане, с което се спира изплащането на парично обезщетение,
били изчерпателно изброени в чл.40, ал.4, като в хипотезата на чл.40, ал.4, т.1
било предвидено да се издаде разпореждане в случай, че са обжалвани актове на
медицинската експертиза, а както било видно от административната преписка,
решението на ТЕЛК било постановено на 10.03.2021 год., т.е. след постановяване
на решението на директора на ТП на НОИ - Кърджали. Жалбоподателката
счита, че от всичко изложено до тук следва, че тя – С.М., е била осигурено лице
по смисъла на §1, ал.1, т.3, изр.2 от ДР на КСО по време на ползване на
платения отпуск за отглеждане на малко дете, разрешен й на основание чл.164 от КТ от „***” ЕООД, като отново сочи, че при действащата нормативна уредба не е
необходимо осигуреното лице да „е престарало труд по трудово правоотношение”
поне един ден при новия работодател и да е получавало трудово възнаграждение. Счита,
че като осигурено лице по смисъла на КСО с придобит осигурителен стаж за всички
осигурени рискове с продължителност повече от 12 месеца към датата на
настъпване на осигурения риск, съгласно изискването на чл.52а от КСО, е имала
право на парично обезщетение за ползвания отпуск за отглеждане на малко дете.
Във
връзка с изложеното, моли съда да постанови решение, с което да отмени, като
незаконосъобразно, издаденото Решение на директора на ТП на НОИ - Кърджали с №2153-08-30
от 08.03.2021 год., постановено във връзка с Разпореждане №0-08-000-00-01444837
от 29.01.2021 година.
В съдебно
заседание, редовно призована, жалбоподателката С.Я.М., с посочен адрес ***, не се явява и не се представлява. От
упълномощения й процесуален представител - адв.А.М. от
АК-***, е депозиран писмен отговор по делото, от който става ясно, че същата
поддържа изложеното в т.нар. „искова молба”, като се излагат доводи и
съображения, идентични с тези, развити в същата. Излагат се съображения, че в настоящия случай, с предоставянето
по административната преписка на сключения трудов договор, подписан от жалбоподателката, длъжностна характеристика, проведен
първоначален инструктаж, подписани отново от нея ведомости за получени трудови
възнаграждения, представени болнични листи, издадени от здравните органи на Република
България, същата е доказала по безспорен начин, че трудовото правоотношение
между „***” ЕООД и С.М. е възникнало и съществува, поради което изводът на
контролния орган, че не тя упражнява трудова дейност е в разрез е тези
доказателства. Отново се сочи, че в нито един поднормативен (!? - вероятно се има предвид подзаконов) акт не
било посочено изискване, осигурените лица да са упражнявали трудова дейност
определен брой дни, което води до извода, че дори и един ден е достатъчен, за
да се приеме, че С.М. е осигурено лице по смисъла на българското
законодателство. С оглед на изложеното
и позовавайки се и на изложеното в исковата молба на С.М. до АдмС - Кърджали и пред ТП на НОИ - Кърджали, с отговора се
иска, след като съдът се убеди в основателността на твърденията, да постанови
решение, с което да отмените като незаконосъобразно решението на контролиращия
орган. Впоследствие, по делото е депозирана и молба от същия процесуален
представител на жалбоподателката, в която заявява, че
поддържа изложеното до момента, както в т.нар. „искова молба”, така и в
депозирания писмен отговор, като в тази молба се излагат доводи и съображения,
идентични с тези, развити в „исковата молба” и в представения впоследствие
писмен отговор. И в тази молба, предвид изложеното в нея, процесуалния
представител на жалбоподателката счита, че
ръководителят по изплащането на обезщетенията и помощите неправилно е приложил
разпоредбата на чл.40, ал.3 от КСО и е отказал изплащане на обезщетение, а като
е потвърдил разпореждането по реда на административния контрол по чл.117, ал.3
от КСО, директорът на ТП на НОИ - Кърджали издал незаконосъобразен
административен акт, който следва да бъде отменен.
Ответникът
по жалбата – директорът на ТП на НОИ – град Кърджали, редовно призован за
съдебните заседания, не се явява, представлява се редовно упълномощен
процесуален представител – ст.юрк.Д. Я., който
оспорва жалбата, наименована
„искова молба” и счита същата за неоснователна. Впоследствие, в следващо
съдебно заседание, ответникът по жалбата – директор на ТП на НОИ – Кърджали – С.
Я., се явява лично, като също заявява, че оспорва жалбата, наименована
„искова молба” и счита същата за неоснователна. Моли съда да постанови решение,
с което да остави в сила Решение №2153-08-30 от 08.03.2021 год. на директора на
ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлено възражението на С.Я.М. срещу
Разпореждане №О-08-000-00-01444837 от 29.01.2021 год. на ръководителя по
изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – Кърджали. Сочи, че
спорният въпрос по делото е, дали С.М. към датата на настъпване на
осигурителното събитие – 23.08.2020 год., е осигурено лице, като смита, че от
съвкупния материал, събран по делото, се установява, че С.М. е била назначена
по трудов договор във фирма „***” ЕООД
на 14.01.2020 год. и на 27.01.2020 год. е напуснала страната и от тогава
до датата на настъпване на осигурителното събитие, тя не е била на територията
на Р България, поради което е било невъзможно да упражнява трудова дейност,
която да подлежи на осигуряване по чл.4 от КСО. Счита също, че от всичко
изложено е видно, че трудовият договор е бил сключен фиктивно, единствено и
само с цел ползване на осигурителни права от ДОО, като сочи, че наличието на
сключен трудов договор не е правопораждащ факт, важно
е лицето да е започнало изпълняването на трудовите си задължения и това да е
продължило до настъпването на осигурителното събитие и че едва тогава то ще се
счита за осигурено лице по КСО и ще има право на съответното парично
обезщетение за майчинство. Ответникът сочи, че е видно, че жалбоподателката
не се е възползвала от обезщетението за 45 дни, преди раждането и че видно от
приложения ревизионен акт за начет на лекаря, издал болничните листове, който
ревизионен акт не е бил обжалван, влязъл е в сила и сумите по него са погасени,
то още веднъж се установява, че болничните листове са били издадени, без С.М. да е пребивавала на
територията на страната и да се е явила при лекаря, за да ги поиска. Ето защо,
моли съдът да потвърди издаденото от решение, като правилно и законосъобразно и
да отхвърли подадената жалба, като неоснователна.
Административният съд,
като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз
основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения индивидуален
административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено
следното:
По допустимостта на жалбата:
Съгласно разпоредбата на чл.118, ал.1, от КСО,
решението на ръководителя на териториалното поделение на НОИ може да се обжалва
в 14/четиринадесет/ - дневен срок от получаването му, пред административния
съд, като жалбата се подава чрез ръководителя на териториалното поделение,
който в 7/седем/ - дневен срок е длъжен да я изпрати заедно с преписката в
съда.
В настоящия случай, оспореното решение е изпратено на жалбоподателката С.Я.М. със съпроводително писмо с
Изх.№1012-08-108#1/09.03.2021 год. на ТП на НОИ –
Кърджали/л.10/, като е получено на посочения в жалбата адрес, от
неин пълномощник – С. И., срещу подпис, на датата 18.03.2021 год., видно от отразеното
в приложеното към административната преписка заверено копие от известие за
доставяне/обратна разписка/, обр.243, с баркод *** на „Български пощи” ЕАД ***/на л.13/. Т.нар. „искова молба”, с характер на жалба, против
решението, е подадена от пълномощника на жалбоподателката
- С. Ш. И., чрез административния орган, чийто акт се оспорва, до Административен
съд - Кърджали, на датата 01.04.2021 год., като е регистрирана в деловодството
на ТП на НОИ – Кърджали с Вх.№2153-08-30#1 от 01.04.2021 год., видно от положения върху същата
и попълнен щемпел/л.3/. От това следва, че жалбата е подадена точна на 14-ия/четиринадесетия/
ден след получаването на решението, т.е. спазен е предвидения в чл.118, ал.1 КСО, респ. в чл.149, ал.1 от АПК, 14/четиринадесет/ - дневен срок за
оспорването на акта. Ето защо съдът счита, че така подадената жалба е допустима
- подадена е в срок, по предвидения в закона ред, в предвидената от закона
писмена форма и с необходимото съдържание и от лице - надлежна страна, която е
адресат на административния акт, с който се засягат негови законни права и
интереси и която, с оглед на гореизложеното, има право и интерес от оспорването.
От фактическа страна, от събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От данните, съдържащи се в информационната система на НОИ,
а и от приложените по преписката и приети писмени доказателства се установява,
че С.Я.М. е била назначена на работа при осигурителя „***” ЕООД ***, с трудов
договор №*** от *** год./л.27/, считано от 14.01.2020 год., на длъжност „***”, на
пълно работно време - 8 часа дневно, с основно трудово възнаграждение - *** лева,
като в трудовия договор е посочено, че служителят е постъпил на работа на
14.01.2020 год. В трудовия договор е посочено, че същият се сключва между „***”
ЕООД ***, с ЕИК ***, представлявано от Д. С. И., с ЕГН **********, в качеството
му на управител, като работодател и жалбоподателката С.Я.М., като работник/служител. За този
трудов договор е било подадено и уведомление до НАП по чл.62, ал.5 от КТ, също
от датата 14.01.2020 год., в 11:37:05 часа, видно от приложената справка за
приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ/л.31, стр.2/. Представена е и
длъжностна характеристика, за длъжността „***”, с код по НКПД ***, подписана от
С.М. на 14.01.2021 год./л.29-л.30/, както и Служебна бележка №***/*** год., издадена от „***”
ЕООД ***, за проведен начален инструктаж по безопасност и здраве при работа в
предприятието/л.31/. и извлечение от Книга за инструктаж по безопасност и
здраве на „***” ЕООД ***/л.34/, в която е отразено, че на 01.07.2020 год., на С.Я.М.
е проведен периодичен инструктаж. Представени са и разчетно-платежни
ведомости на „***” ЕООД ***, съответно за месец януари 2020 год. и за месеците –
от юни 2020 год. до месец декември 2020 год./л.35-л.38/, в които фигурира С.Я.М.,
като за м.януари 2020 год. е посочена заплата на същата, респ. осигурителен
доход – *** лева, за месец юни 2020 год. – *** лева, за месец юли 2020 год. – ***
лева, а за останалите месеци е отразено, че същата е в отпуск поради бременност
и раждане. По преписката е представено и прието като доказателство и
Удостоверение за раждане №*** от *** год., издадено въз основа на Акт за
раждане №*** от *** год., издаден от община ***/л.32/, от който е видно, че на
датата 23.08.2020 год., жалбоподателката С.Я.М. е
родила дете – Е. Д. С., ЕГН ***********, като детето е родено във ***, от баща
– Д. С. И., с ЕГН **********, т.е. оказва се, че бащата на детето е *** на
дружеството „***” ЕООД ***, който е назначил жалбоподателката
на работа в същото това дружество малко повече от седем месеца преди раждането
на детето.
С оглед изплащане на парични обезщетения от фондовете
на държавното обществено осигуряване, в ТП на НОИ – Кърджали, за С.Я.М. от
осигурителя „***” ЕООД *** са били представени следните документи: Удостоверение-приложение
№9 към НПОПДОО, с Вх.№***/*** год. на ТП на НОИ – Кърджали/л.58/, с
данни относно правото на парично обезщетение за временна неработоспособност
поради майчинство, за издаден на 14.10.2020 год. болничен лист №***, с период
на временната неработоспособност: 23.08.2020 год. - 03.10.2020 год., с диагноза
– „***”/л.59/; Удостоверение-приложение №9 към НПОПДОО, с Вх.№***/***
год. на ТП на НОИ – Кърджали/л.55/, с данни относно правото на парично обезщетение за временна неработоспособност
поради майчинство, за издаден на 15.10.2020 год. болничен лист №***, с период
на временната неработоспособност: 04.10.2020 год. - 20.11.2020 год., с диагноза
„***”/л.56/ и удостоверение-приложение №11 към НПОПДОО, с Вх.№ ***/***
год. на ТП на НОИ – Кърджали/л.54/, с данни относно правото на парично обезщетение при
бременност и раждане за остатъка до 410 календарни дни по чл.50, ал.1 от КСО.
Заявените парични обезщетения са поискани за роденото във *** на 23.08.2020 год.,
дете Е. Д. С.
По преписката е представена и е приета като
доказателство Справка с Рeг.№292000-19081 от
29.12.2020 год., изготвена от Областна дирекция на МВР - Кърджали, с
Вх.№Ц9101-08-952#1 от 04.01.2021 год. на ТП на НОИ – Кърджали, за регистрирани
задгранични пътувания в периода 01.01.2020 год. - 28.12.2020 год., на
посочените в справката лица/л.50-л.53/, като в същата, в т.16 са отразени задграничните
пътувания на жалбоподателката С.М.. От справката е
видно, че на 07.01.2020 год. С.Я.М. е влезнала в страната през ГКПП „***”,
впоследствие, в рамките на един ден - 24.01.2020 год., жалбоподателката
е напуснала Република България през ГКПП „***” - шосе и пак от там е влезнала в
страната на същата дата, а на 27.01.2020 год. е регистрирано ново излизане от
страната на С.Я.М., през ГКПП „***”, като в справката липсват данни за
завръщането й в страната.
Във връзка с определяне на правото на
парични обезщетения за бременност и раждане по представени удостоверения - приложение
№9 и №10, от осигурителя „***” ЕООД, с ЕИК ***, за С.М.Я., с ЕГН **********, с
писмо с Вътр.№1056-08-9 от 06.01.2021 год. на
началника на сектор „КП” при ТП на НОИ – Кърджали, до началника на сектор
„КРДОО” при ТП на НОИ – Кърджали/л.49/, и във връзка с описаните в писмото
констатации, е поискано да се извърши проверка на осигурителя относно
обстоятелствата, дали лицето е извършвало трудова дейност, което да е основание
за възникване на осигуряването, съгласно чл.10, ал.1 от Кодекса за социално
осигуряване, за да има право на парично обезщетение. По повод това писмо и на основание
чл.107 от Кодекса за социално осигуряване и чл.29, ал.1 от Инструкцията за реда
и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи
на Националния осигурителен институт, със Заповед №ЗР-5-08-00861434 от 08.01.2021
год. на За ръководител на ТП на НОИ – Кърджали/л.48/, е възложено извършването на проверка по разходите на държавното
обществено осигуряване на „***” ЕООД ***, ЕИК ***, от контролен орган на ТП на
НОИ – старши инспектор по осигуряването. Във връзка с тази проверка, с писмо
Изх.№9101-08-20 от 08.01.2021 год. на директора на ТП на НОИ – Кърджали/л.47/ е изискана информация от директора на ТП
на НАП - Пловдив Офис - Кърджали относно търговската дейност на „***” ЕООД ***,
а с писмо Изх.№1029-08-71 от 11.01.2021 год. на *** при ТП на НОИ – Кърджали,
във връзка с извършваната проверка по разходите на ДОО, е изискано от
управителя на „***” ЕООД ***, да се яви в ТП на НОИ – Кърджали и да представи
описаните в писмото, в 11 точки,
документи. С писмо на директора на ТД на НАП – Пловдив Офис – Кърджали,
постъпило в ТП на НОИ – Кърджали с Вх.№9101-08-20#1 от 14.01.2021 год./л.39/, е предоставена исканата информация
относно дейността на осигурителя „***” ЕООД ***, с ЕИК ***, а с приемо-предавателен протокол от 19.01.2021 год./л.26/, от М. Ф. Х. – *** в„***” ЕООД *** са
предадени и съответно приети от *** в ТП на НОИ – Кърджали изисканите
документи. От М. Ф. Х. – *** в „***” ЕООД *** е депозирана и декларация от
19.01.2021 год., в която същият е декларирал, че *** Д. С. И., с ЕГН **********,
се намира в *** от края на месец октомври 29020 год. В хода на 18.012.2021 год.
проверката е попълнен и въпросник от лицето С. Ш. И. – *** на кафе-аперитив в
***, на ***, стопанисван от „***” ЕООД ***, относно обстоятелства, касаещи
работата на С.М. в дружеството.
За извършената проверка по разходите на
държавното обществено осигуряване на „***” ЕООД ***, с ЕИК ***, с адрес: ***, ***,
от *** в ТП на НОИ – Кърджали е съставен Констативен протокол №КВ-5-08-00870946
от 27.01.2021 год./л.18-л.19/, в който са описани всички факти и обстоятелства, установени въз
основа на изисканите и събрани писмени доказателства. Посочено е, че не е
представено приложение №2 към чл.4, т.1 от НПОПДОО – заявление декларация за
изплащане на парично обезщетение при бременност и раждане на основание чл.50,
ал.1 и ал.5 от КСО, за остатъка до 410 дни, което да попълнено от С.М., както и
че няма молба и заповед за отпуск на основание чл.163 от КТ на същата, както и
че ***ят на дружеството е декларирал, че
не води дневник-регистър за представени при осигурителя документи и следователно,
не са входирани по надлежния ред болничните листове и
подаденото приложение №10, представени в ТП на НОИ – Кърджали. В констативния протокол е отразено, че въз основа на
представените болнични листове, на С.Я.М., с ЕГН **********, е изпратено
парично обезщетение от средствата на ДОО, в размер на *** лева. В констативния
протокол са описани и данните от получената справка от ОДМВР – Кърджали за
регистрираните презгранични пътувания на С.Я.М., като
накрая в протокола е изведено, въз основа на изложените факти и обстоятелства,
видно и от справката на ОД на МВР – Кърджали, С.Я.М., с ЕГН **********, е
напуснала територията на Република България на 27.01 2020 год., в 11:07 часа,
през ГКПП „***”, т.е. няма как лицето да е упражнявало трудова дейност при
осигурителя „***” ЕООД, с ЕИК ***, на длъжност „***”
в кафе-аперитив, находящ се в ***, ***. Посочено е
също, че от представеното копие на лична карта на С.М. прави впечатление
че подписите, положени в представените счетоводни документи, не са идентични с
подписа на лицето в личната му карта и че не става ясно, как лицето е преминало
инструктаж и е положило подписи в разплащателна ведомост след 27 януари 2020
година. В констативния протокол е прието, че от така събраните доказателства
може да се направи извод, че С.Я.М., с ЕГН **********, не е упражнявала трудова
дейност, което е основание за осигуряване на основание чл.10 ал.1 от Кодекса за
социално осигуряване и че трудовия договор със същата е сключен единствено с
цел ползване на осигурителни плащания.
При така установените данни, ръководителят по
изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ - Кърджали е постановил
Разпореждане №О-08-000-00-01444837 от 29.01.2021 год./л.16/, с
което, на основание чл.40, ал.3 от КСО и чл.47, ал.1 от Наредбата за паричните
обезщетения и помощи от държавното и обществено осигуряване/НПОПДОО/, на жалбоподателката С.Я.М., с ЕГН **********, е отказано
отпускане на парично обезщетение при бременност и раждане по чл.50 и чл.51 от КСО, по удостоверение, приложение №10 или 11 към НПОПДОО, представено в НОИ с
Вх.№Р14-08-000-00-********** от 10.12.2020 год. В мотивите към разпореждането е
посочено, че на основание чл.108, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване е
извършена проверка на осигурителя „***” ЕООД *** от контролен орган на ТП на
НОИ - Кърджали и е съставен Констативен протокол №КП-5-08-00870946 от 27.01.2021
год., като по отношение на лицето е установено, че то не отговаря на условието
на чл.10, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване, както и е описано, че е изискана
е информация от ОД на МВР - Кърджали, за да се установи, дали лицето е
преминавало границата (влизания/излизания) на Република България през 2019 и
2020 год. и че с писмо с Вх.№Ц9101-08-952#1/04.01.2021 год., от ОД на МВР -Кърджали
е предоставена информация за регистрираните презгранични
пътувания, от която е видно, че на 07.01.2020 год. лицето е влезнало в Република
България през ГКПП „***” и на 24.01.2020 год. е излезнало
от Република България през ГКПП „***”, на 24.01.2020 год. е влезнало в
Република България през ГКПП „***” и на 27.01.2010 год. е излезнало
от Република България през ГКПП „***”. Описано е също, че лицето е назначено по
трудов договор от 14.01.2020 год. на длъжност „***”, като е прието, че в случая
се установява по безспорен начин, че това лице не е упражнявало трудова
дейност, съгласно разпоредбата на чл.10, ал.1 от Кодекса за социално
осигуряване и не е осигурено лице по смисъла на §1, ал.1, т.3 от Допълнителните
разпоредби на Кодекса за социално осигуряване и предвид изложеното, същото няма
право на парично обезщетение за периода на бременност и майчинство за разликата
от 135 до 410 календарни дни.
Това разпореждане е получено на адреса на жалбоподателката на датата 09.02.2021 год., видно от
приложеното по преписката известие за доставяне, обр.243,
с баркод *** на „Български пощи” ЕАД ***/л.17/,
като за получател в същото е вписано името на жалбоподателката
и е положен подпис.
Срещу това разпореждане, в срок - на 10.02.2021 год., от
С.М. е било подадено възражение, с характер на жалба, до директора на ТП на НОИ
– Кърджали, регистрирано с Вх.№1012-08-108 от 10.02.2021 год. на ТП на НОИ –
Кърджали/л.14/, в което са изложени доводи и съображения за
незаконосъобразност на така издаденото разпореждане, като се иска неговата
отмяна, като издадено в противоречие с материалния закон и в резултат на
неправилно тълкуване и прилагане на закона. Във възражението е посочено също
така, че освен всичко друго, контролиращият орган е подал жалба до Лекарска
консултативна комисия, чрез Регионална здравна инспекция, относно издадените й
болнични листи с период от 23.08.2020 год. до 03.10.2020 год. – за 42
календарни дни, с причина „Майчинство” и с период от 04.10.2020 год. до
20.11.2020 год. - за 48 календарни дни, с причина „Майчинство”, като към момента
компетентната ЛКК не се е произнесла относно цитираните болнични листи.
Така, по повод тази жалба с Вх.№1012-08-108 от 10.02.2021
год. на ТП на НОИ – Кърджали, е постановено и оспореното в настоящото
производство Решение №2153-08-30 от 08.03.2021 год. на директора на ТП на НОИ –
Кърджали/л.11-л.12/, с което е отхвърлено възражението на С.Я.М. срещу
Разпореждане №О-08-000-00-01444837 от 29.01.2021 год. на ръководителя по
изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – Кърджали, като
неоснователно.
За да постанови този резултат, директорът на ТП на НОИ
- Кърджали е описал установените факти и обстоятелства, описани и по-горе. В
мотивите към решението е посочено, че правото на парично обезщетение за
бременност и раждане е признато по чл.48а от КСО на осигурените лица за общо
заболяване и майчинство, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за
този риск и че според чл.50, ал.1 от КСО, осигурената за общо заболяване й
майчинство майка има право на парично обезщетение при бременност и раждане за
срок 410 дни, от които 45 дни преди раждането, както и че с оглед така
посочената разпоредба е пределно ясно, че за да придобие право на обезщетение,
следва по отношение на съответното лице да са налични при условията на кумулативност две предпоставки, а именно: 1. лицето да е
осигурено към момента на настъпване на осигурителното събитие и 2. лицето да
има най-малко 12 месеца осигурителен стаж като осигурено за всички осигурени
социални рискове. На следващо място, в мотивите е посочено ,че „Осигурено лице“
по смисъла на §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО е физическо лице, което извършва
трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 и чл.4а,
ал.1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски и че съгласно чл.10
от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват
трудова дейност по чл.4 или чл.4а, ал.1 от КСО и за който са внесени или
дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. В мотивите е
прието, че от анализа на цитираните разпоредби следва, че законодателят приема
за осигурено лице това, което реално извършва трудова дейност, но че в случая
тази предпоставка не е налице по отношение на жалбоподателката,
тъй като при отсъствието на С.Я.М. от страната тя практически не би могла да
осъществява трудова дейност по трудово правоотношение. В мотивите е посочено на
следващо място, че правопораждащият факт за
възникване на осигуряването е упражняването на трудова дейност и че осигурителното
правоотношение има вторичен характер и неговото възникване е обусловено от
възникването, започването на изпълнението и съществуването на друго, първично
правоотношение (правопораждащ факт), както и за
възникване на осигуряването и произтичащите от него права е необходимо да е
налице реално упражняване на трудова дейност, която да е започнала и да не е
прекъсвана и поради това, за възникване на осигуряването и произтичащите от
него права, за жалбоподателката е необходимо да е
налице реално упражняване на трудова дейност, която да е започнала и да не прекъсвана.
Административният орган е приел, че от събраните доказателства се установява,
че С.Я.М. не е упражнявала трудовата дейност по сключения трудов договор с
осигурителя „***” ЕООД ***, тъй като лицето се е намирало извън територията на
Република България. Посочено е, че само няколко дни след като е сключила трудовия
договор – на 14.01.2020 год., за работа като „***”, жалбоподателката
е напуснала територията на Република България - на 27.01.2020 год., като няма
данни към момента на настъпване на осигурителното събитие тя да се е завърнала
в страната и че при това положение няма основание да се направи извод, че С.Я.М.
е осъществявала трудова дейност по трудовия си договор, а от там и извод, че е
осигурено лице за общо заболяване и майчинство към момента на настъпване на
осигурителното събитие - раждането на детето й на 23.08.2020 год. Прието е, че
релевантното за настоящия случай обстоятелство, че жалбоподателката
не се е намирала на територията на Република България, за да упражнява трудова
дейност в периода 27.01.2020 год. - 23.08.2020 год., е безспорно установено с
писмени доказателства, а именно - справката за презграничните
й пътувания извън страната, изготвена от ОДМВР – Кърджали и че в тази връзка
следва да се отбележи, че тази справка се ползва с формална доказателствена
сила, докато не бъде оборена от страната, за която същата е неблагоприятна,
като оборването й следва да стане с писмени доказателства, а не със свидетелски
показания.
В мотивите към решението на следващо място е прието,
че обстоятелството, дали жалбоподателката е била в
страната на 13.10.2020 год., за да си получи удостоверението за раждане на
детето, е ирелевантно за случая, тъй като
осигурителното събитие е настъпило близо 2 месеца преди това - на 23.08.2020 год.,
като е посочено, че никъде в мотивите на оспореното разпореждане не се твърди,
че след 27.01.2020 год. и едва ли не до края на годината жалбоподателката
не се е завръщала в Република България, като важното в случая е, че след като
лицето е напуснало страната на 27.01.2020 год. и до настъпване на
осигурителното събитие на 23.08.2020 год. няма данни същото да се е връщало в
страната. При това положение е прието, че след като не е налице реално
упражняване на трудова дейност от страна на жалбоподателката,
за нея не е възникнало осигуряване и същата не е осигурено лице за съответния
осигурителен риск по смисъла на КСО, поради което към момента на настъпване на
осигурителното събитие тя не отговаря на материалноправните
условия на чл.48а от КСО за получаване на парично обезщетение за бременност и
раждане и че наличието на сключен трудов договор, както посочва лицето в своето
възражение, не е правопораждащ факт за възникването
на осигуряването и съответно не е достатъчно, за да се признае правото на
исканото обезщетение, защото правото на парично обезщетение за бременност и
раждане произтича от осигурителното правоотношение, което няма как да настъпи
ако не е упражнявана съответната трудова дейност.
В мотивите е отбелязано също така, че наличието на
задължителни предписания, дадени от контролен орган при ТП на НОИ - Кърджали на
осигурителя, за заличаване на данните, подадени за жалбоподателката
с декларация-обр.№1 „Данни за осигуреното лице”,
които са обжалвани, не са обстоятелства, които да водят до незаконосъобразност
на обжалваното разпореждане, тъй като се касае за отделно административно
производство и същото не е преюдициално по отношение
на издаването на оспореното разпореждане.
Предвид гореизложеното в оспореното решение е прието,
че Разпореждане №О-08-000-00-01444837 от 29.01.2021 год. на ръководителя по
изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ - Кърджали е правилно и
законосъобразно, постановено при стриктно спазване на материалния закон и на
база представените и налични писмени доказателства, с оглед на което същото
следва да бъде потвърдено, а възражението срещу него да бъде отхвърлено, като
неоснователно.
С разпореждане на съда от 14.05.2021 год./л.76/
още веднъж е изискано справка от ОДМВР – Кърджали относно регистрираните
пътувания през границата на Република България на жалбоподателката
С.Я.М., за периода от 01.01.2020 год. до 14.05.2021 год. В изпълнение на това
разпореждане по делото е постъпила и приета като доказателства Справка с
Рег.№292000-6920 от 21.05.2021 год. на ОДМВР – Кърджали/л.84/, в
която отново е отразено същата информация, а именно – че С.Я.М. е напуснала
Република България на 27.01.2020 год., в 11:07 часа, през ГКПП „***” и няма
отразени никакви данни за завръщането й в страната.
От ответника по жалбата в съдебно заседание на
23.11.2021 год. е представен и е приет като доказателство Ревизионен акт за
начет №РМ-5-08-01004911 от 20.09.2021 год., издаден от контролен орган на ТП на
НОИ – Кърджали – ***/л.98/, от извършена частична ревизия по разходите на
държавното обществено осигуряване, във връзка с отменени болнични листове, на
д-р С. С. Б., ЕГН **********, с адрес ***, с ревизиран период – от 01.08.2020
год. до 30.11.2020 год./4 месеца/. В ревизионния акт е посочено, че с влезли в
сила Решение №25 и №26 от 02.10.2021 год. на *** ЛКК към МЦ „***” *** са
отменени болнични листове №*** и №***, издадени на лицето С.Я.М., с ЕГН **********,
от посочения лекар - д-р С. С. Б. В ревизионния акт е посочено също, че изплатените
по тях парични обезщетения, подробно описани в приложената към ревизионния акт
справка, подлежат на възстановяване, заедно със законната лихва, като в таблица
към ревизионния акт е отразено, че от фонд „Общо заболяване и майчинство”, неправомерно
изплатените парични обезщетения за бременност и раждане възлизат общо в размер
на *** лева, като начислената върху тях лихва към 20.09.2021 год. е в размер на
*** лева. В ревизионния акт е указано, че начетените лица носят солидарна
отговорност и следва да внесат установения начет, общо в размер на *** лева, по
сметката на ТП на НОИ – Кърджали, в банка „ОББ”, BIC ***, IBAN ***, както и е указано, че съгласно чл.110, ал.2
от Кодекса за социално осигуряване, възражения по направените в ревизионния акт
за начет констатации могат да се направят в 7-дневен срок от връчването му,
като видно от оформената разписка към ревизионния акт, същият е бил връчен,
срещу подпис, на д-р С. С. Б., на датата 21.09.2021 год. Към този ревизионен
акт е наличен и представен и анализ, също приет като доказателство по делото/л.99/, в
който анализ е описано, че с Решение №25 и №26 от 10.02.2021 год. на *** ЛКК
към МЦ „***” ЕООД *** са отменени
болнични листове №*** и №***, за периодите от 23.08.2020 год. до 03.10.2020 год.
и от 04.10.2020 год. до 20.11.2020 год., издадени на С.Я.М., с мотиви: „*** ЛКК
отменя болнични листове №*** и № *** поради това, че към датата на издаване на
болничните листове, лицето не е било на територията на Република България.”. В
анализа е описано също, че е направено запитване до Регионална здравна
инспекция - Кърджали с Изх.№9101-08-712 от 24.08.2021 год. за това, дали са
връчени Решение с №25 и №26 от 10.02.2021 год. на ** ЛКК към МЦ „***” ЕООД *** на
всички заинтересовани лица и на кои дати, дали е изтекъл законно установения
срок за обжалване и влязло ли са в законна сила тези решения и че с постъпил
отговор с Вх.№9101-08-712#1/16.09.2021 год. РЗИ Кърджали уведомила, че Решение
с №25 и №26 от 10.02.2021 год. на ** ЛКК към МЦ „***” ЕООД *** са получени с
писмо с известие за доставяне от С.Я.М., на 11.02.2021 год. и че С.Я.М. е обжалвала
решенията на ** ЛКК към МЦ „***” ЕООД *** пред ** състав на ТЕЛК към МБАЛ „Д-р
Атанас Дафовски” АД ***, както и че с Експертно решение
№** от ** год., ** състав на ТЕЛК към МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски”
АД *** е потвърдил изцяло обжалваните решения, съответно, че Експертно решение
№** от ** год. на ** състав на ТЕЛК към МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски”
АД *** е получено от заинтересованите лица с писма с известие за доставяне, но
не е обжалвано от заинтересованите лица. В същото съдебно заседание е
представена от ответника по жалбата и е приета като доказателство справка от счетоводната
програма на НОИ – справка за цялостното движение на суми по партида, издадена
за С. С. Б./л.104/, от която става ясно, че дължимите суми по начета по
този Ревизионен акт №РМ-5-08-01004911 от 20.09.2021 год., са погасени от
начетеното лице по банков път на датата 05.10.2021 год., като е издължена сума,
в т.ч. и лихвите, в размер общо на *** лева.
При така установената фактическа обстановка и като
обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени
доказателства и доводите на страните, Административен съд – Кърджали направи
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.168 от АПК, във връзка с чл.146
от АПК, при извършване на служебната проверка за законосъобразност на
оспорвания административен акт, съдът следва да провери дали същият е издаден
от компетентен орган, в законосъобразна форма, при спазване на материалния и
процесуалния закон и в съответствие с целта на закона.
По отношение компетентността на органа, издал
административния акт, предмет на настоящия съдебен контрол, съдът намира
следното:
Разпоредбата на чл.40, ал.3 от КСО, в приложимата й
редакция (Изм.
- ДВ, бр.99 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) регламентира, че паричните обезщетения за временна неработоспособност,
трудоустрояване, бременност и раждане и за отглеждане на дете до 2-годишна
възраст и помощите от държавното обществено осигуряване се изчисляват и
изплащат от Националния осигурителен институт на осигурените лица по
декларирана от тях лична платежна сметка, обозначена с Международен номер на
банкова сметка International Bank Account
Number – IBAN), водена от доставчик на платежни
услуги, лицензиран от Българската народна банка, или от клон на доставчик на
платежни услуги, осъществяващ дейност на територията на страната. Ако лицето
няма право на обезщетение или помощ, длъжностното лице, на което е възложено
ръководството по изплащането на обезщетенията и помощите или друго длъжностно
лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен
институт, издава разпореждане за отказ.
Обжалваното Разпореждане О-08-000-00-01444837 от
29.01.2021 год. е издадено от В. М. – *** в ТП на НОИ – Кърджали, на когото,
със Заповед №1015-08-81 от 07.06.2016 год. на директора на ТП на НОИ –
Кърджали, т.1 от същата, на основание чл.29, т.1 от Правилника за организацията
и дейността на Националния осигурителен институт, е възложено да издава и
подписва разпорежданията за отказ за отпускане на обезщетения и помощи от ДОО,
в т.ч. и при временна неработоспособност, по чл.40, ал.3 от КСО, т.е.
разпореждането е издадено от компетентен по място, материя и степен орган, съобразно
хипотезата на чл.40, ал.3 от КСО.
На следващо място, съгласно разпоредбата на чл.117,
ал.1, т.2, б.„е” от КСО, пред ръководителя на съответното териториално
поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу
разпореждания за отказ за изплащане на парични обезщетения по глава четвърта,
раздели І/който раздел ІІ регламентира обезщетенията при временна неработоспособност/
и ІІ или помощи, като в същия смисъл, съобразно изричната разпоредба на чл.117,
ал.3 от КСО, ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите
или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им, като
с решението ръководителят на териториалното поделение на Националния
осигурителен институт решава въпроса по същество или отменя разпореждането и
връща преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган,
когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на
разпореждането. Предвид това съдът приема, че оспореният пред съда административен
акт е издаден от компетентен орган – директора на ТП на НОИ – Кърджали, в
рамките на предоставените му по закон правомощия и в рамките на неговата
материална и териториална компетентност.
Оспореното решение е издадено в посочения едномесечен
срок/жалбата против разпореждането е подадена на 10.02.2021 год., а
решението е постановено на 08.03.2021 год./, като освен това, същото е издадено при
спазване изискванията за писмена форма и съдържа всички реквизити, съгласно
нормата на чл.59, ал.2 от АПК, приложима по силата на чл.117, ал.5 от КСО,
включително с подробно посочени фактически и правни основания за издаването му.
В изпълнение на специалната норма на чл.117, ал.5 от КСО, препращаща към общия
ред по АПК за издаване на административен акт, административният орган се е
произнесъл с решение, след като се е запознал с жалбата срещу разпореждане от
вида на посочените в чл.117, ал.1, т.2, б.„е” от КСО, т.е. съдът намира, че не
са налице нарушения, свързани с компетентността на органите, формата,
съдържанието и сроковете и правилата за издаване на оспорения административен
акт, т.е. по отношение на същия не са налице отменителните
основания по чл.146, т.1, т.2 и т.3 от АПК.
Разгледан по същество, оспореният акт е
законосъобразен, като издаден и в съответствие и с приложимите материалноправни разпоредби на закона, по следните съображения:
Ясно е, че правото на парично обезщетение за бременност и раждане е признато, съгласно чл.48а от КСО, на осигурените
лица за общо заболяване и майчинство, ако същите имат ако имат най-малко 12
месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Същевременно, „осигурено
лице” по смисъла на §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО е физическо лице, което извършва
трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 и чл.4а,
ал.1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски, като осигуряването
на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл.10, продължава и през
периодите по чл.9, ал.2, т.1 - 3 и т.5, а самоосигуряващите
се лица се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите
осигурителни вноски по чл.6, ал.8. Съгласно чл.10, ал.1 от КСО, осигуряването
възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4
или чл.4а, ал.1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и
продължава до прекратяването й.
В мотивите към оспореното решение е посочено, че анализа
на тези разпоредби следва, че законодателят приема за осигурено лице това,
което реално извършва трудова дейност. В тази връзка следва да се посочи, че
при наличие на сключен трудов договор с едно лице, то последното следва реално
да осъществява трудовите си функции, възложени му с този трудов договор, т.е. следва
реално да престира труд в полза на работодателя си. Решаващият
орган е приел в мотивите към оспоренето решение, че
тази предпоставка в случая не е налице по отношение на жалбоподателката
С.М., тъй като при отсъствието й от страната, същата практически не би могла да
осъществява трудова дейност по трудово правоотношение или казано по друг начин,
същата не би могла да осъществява трудовите си функции като „***” в заведението
– кафе-аперитив, находящо се в ***, на посочения
адрес - ***.
Съдът
намира за неоснователно твърдението в жалбата, че контролният орган при
провеждане на разследването допуснал грешка, като не съобразил факта, че при
пътуване с моторно превозно средство, преминавайки през граничните контролно-пропусквателни пунктове, не винаги се регистрира
преминаването на последните и че всъщност било възможно, но не и задължително,
да се извърши само на граничните пунктове на страни, които са извън Шенгенското
пространство, а такива съседни страни били само Република Сърбия и Република
Румъния/доколкото на съда е известно,
такива са и Република Северна Македония и Република Турция, които също са
съседни страни/, като следва за коректност да се посочи, че Република
България и Република Румъния са държави - членки на Европейския съюз/ЕС/, които
прилагат шенгенското
законодателство в неговата цялост с изключение на липсата
на проверки по вътрешните граници и визите. В тази
връзка следва да се посочи, че с разпореждането си от 27.04.2021 год. съдът
изрично е указал на жалбоподателката С.М., на основание
чл.163, ал.3 от АПК, че носи доказателствената тежест
за установяване съществуването на фактите и обстоятелствата, изложени в
жалбата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици. Независимо от
това, от нейна страна не са ангажирани абсолютно никакви доказателства – нито
писмени, нито гласни, нито пък са направени някакви доказателствени
искания, които да са в подкрепа на горното твърдение, респ. които да са в
насока, че през посочения период жалбоподателката е
преминала през ГКПП и е влязла в страната, без това нейно преминаване да е
регистрирано, прим. да е влязла в страната през ГКПП от
Република Гърция.
Съдът в настоящия състав намира, че при обсъдените
по-горе доказателства и установените с тях данни, правилно и обосновано е прието
от административния орган, че е обективно невъзможно С.М., въпреки наличието на
сключения от нея на 14.01.2020 год. трудов договор, реално тя да е упражнявал
трудова дейност като „***” в посоченото заведение. Съдът в настоящия състав
намира за доказано, че в периода от 27.01.2020 год., когато същата е напуснала
пределите на РБългария, до датата на настъпване на
осигурителното събитие - 23.08.2020 год., същата не се е намирала в страната,
като е без значение дали е пребивала в ***, *** или в някоя друга държава,
членка на Европейския съюз или извън него. Същественото е, че през целия този
период, за жалбоподателката е обективно невъзможно да
изпълнява трудовите си функции по сключения от нея трудов договор и съгласно
длъжностната й характеристика, за длъжността „***” в заведението -
кафе-аперитив в ***. Във връзка с доводите в жалба съдът намира за нужно да
посочи, че никой не поставя под съмнение правото на жалбоподателката
на свободно придвижване и не е ограничил това основно нейно
право на свободно придвижване в т.ч. и правото и възможността й да напуска
всяка страна, включително и своята и да се връща в страната си, но е ясно, че
през периода на придвижване и на пребиваване в друга държава, тя обективно не
може да изпълняна трудовите си задължения тук, в страната. В конкретния случай
не се касае за краткотрайно отсъствие от страната, а за един продължителен и
същевременно, непрекъснат период от време, през който жалбоподателката
е пребивавала в друга държава и през който същата не е осъществяла трудова
дейност по сключения от нея трудов договор. Тук следва да се посочи, че по
делото липсват каквито и да е доказателства, на същата да е бил разрешен отпуск
за този период, по реда предвиден в Кодекса на труда, като доказателства за
такъв разрешен отпуск не са били предоставени и на контролния орган от ТП на
НОИ – Кърджали, извършил проверката на осигурителя „***” ЕООД ***.
На следващо място, съдът не намира за
нужно да обсъжда и коментира доводите в жалбата, базирани на издадените на жалбоподателката С.М. два болнични листа, които
удостоверявали временната й неработоспособност поради бременност и раждане,
която било една от предпоставките за изплащане на обезщетението по чл.40, ал.1
от КСО, както и доводите, касаещи предписания с тях режим на лечение. Както бе
посочено и по-горе в настоящото изложение, тези два болнични листа - №*** и № ***, издадени от д-р С. С. Б., са отменени с Решения
с №25 и №26 от 10.02.2021 год. на ** ЛКК към МЦ „***” ЕООД ***, потвърдени
изцяло с влязлото в сила Експертно решение №** от ** год. на ** състав на ТЕЛК
към МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски” АД ***, а изплатените
на жалбоподателката М. въз основа на тях обезщетения
за временна неработоспособност са възстановени на ТП на НОИ – Кърджали от
лекаря, който ги е издал, ведно със следващите се лихви.
Така, при анализа и преценката на събрания
по делото съвкупен доказателствен материал, според
съда с основание може да се приеме, че жалбоподателката
С.Я.М. не е осъществявала трудова дейност по сключения от нея трудов договор от 14.01.2020 год., като съдът
намира, че индиция за това е и обстоятелството, че
този трудов договор е сключен с бащата на детето й, в качеството му на
управител на дружеството - работодател, а именно - с Д. С. И. От там се налага
и изводът, че същата няма качеството „осигурено лице” за общо заболяване и
майчинство към момента на настъпване на осигурителното събитие, т.е. раждането
на детето й на 23.08.2020 год. Релевантното за настоящия случай обстоятелство, а
именно - че жалбоподателката не се е намирала на
територията на Република България, за да упражнява трудова дейност в периода от
27.01.2020 год. до 23.08.2020 год. съдът намира за безспорно установено от
приобщените по делото писмени доказателства, като отново следва да се отбележи,
че от оспорващата не са ангажирани никакви доказателства, които да опровергаят
или поне да разколебаят този извод.
От всичко изложено дотук с основание може
да се приеме, че жалбоподателката С.Я.М. не е имала намерение
реално да осъществява трудови функции по този трудов договор като „***” в
посоченото заведение, находящо се ***, т.е. да
упражнява реално тази трудова дейност, като се налага и изводът, че този трудов
договор е сключен фиктивно, поради което същата не се явява осигурено лице по
смисъла на закона. Ясно е, че само наличието на сключен трудов договор не е правопораждащ факт за възникването на осигуряването и
съответно не е достатъчно, за да се признае правото на исканото обезщетение,
защото правото на парично обезщетение за бременност и раждане произтича от
осигурителното правоотношение, което няма как да настъпи ако не е упражнявана
съответната трудова дейност. Осигурителното правоотношение е проекция на реално
упражнявана трудова дейност, в случая, липсата на трудова дейност като „***” по
този трудов договор лишава от основание осигурителното правоотношение, респ.
липсата на осигурително правоотношение дефинитивно изключва правото на лицето
да получи осигурителни плащания, в това число и парични обезщетения по глава
IV, раздел II от КСО.
При така установените факти и горните изводи,
изплащането на обезщетение при бременност и раждане по чл.50 и чл.51 от КСО, за
разликата от 135 до 410 календарни дни, законосъобразно и правилно е било
отказано. Така, след като е установено, че жалбоподателката С.М. реално не е
извършвала трудова дейност в изпълнение на сключения на 14.01.2020 год. трудов
договор и не е имала качеството „осигурено лице” по смисъла на §1, т.3 от ДР на
КСО при настъпването на осигурителното събитие – раждането на детето на 23.08.2020 год., то
законосъобразно и правилно е било отказано изплащането на исканото парично
обезщетение при бременност и раждане по чл.50 и чл.51 от КСО, т.е. съдът
намира, че оспореното решение е издадено в съответствие и с приложимите материалноправни разпоредби на закона.
Така, с оглед всички изложени по-горе съображения,
съдът в настоящия състав намира, че оспореният в настоящото производство
административен акт е постановен от материално и териториално компетентен
орган, в установената от закона форма и с необходимото съдържание, при спазване
на установените административно-производствени правила, при правилно приложение
на материалния закон, а като такъв се явява и издаден в съответствие с целите
на закона и съответно, не са налице основания за отмяната му. Предвид
изложеното, настоящият съдебен състав намира подадената жалба от С.Я.М., с
посочен адрес ***, против Решение №2153-08-30 от 08.03.2021 год., издадено от
директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлено, като неоснователно, възражението
й против Разпореждане О-08-000-00-01444837 от 29.01.2021 год. на ръководителя
по изплащане на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – Кърджали, с което
разпореждане й е отказано отпускането на парично обезщетение за временна
неработоспособност поради майчинство, за неоснователна и недоказана, поради
което и с решението по настоящото дело, жалбата срещу това решение следва да
бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора по настоящото дело, съдът не
следва да се произнася по въпроса за деловодните разноски, тъй като такива не
са претендирани от ответника по жалбата, а и реално,
такива не са и сторени от него в хода на настоящото производство.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.172, ал.2, предл.ІV/четвърто/, във връзка с чл.172, ал.1 от АПК,
Административният съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата /наименована „искова
молба”/ на С.Я.М., с постоянен адрес: ***, с ЕГН **********,
против Решение №2153-08-30 от 08.03.2021 год., издадено от директора на ТП на
НОИ - Кърджали, с което е отхвърлено, като неоснователно, възражението й против
Разпореждане №О-08-000-00-01444837 от 29.01.2021 год. на ръководителя по
изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ - Кърджали, с което й е
отказано отпускане на парично обезщетение при бременност и раждане по чл.50 и
чл.51 от КСО, за разликата от 135 до 410 календарни дни.
Препис от решението, на основание чл.138, ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпрати или
връчи на страните по делото.
Решението, съгласно разпоредбата
на чл.119 от КСО, е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или
протестиране.
С Ъ Д И
Я: