ПРОТОКОЛ
№ 292
гр. Варна, 26.02.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Даниела Д. Т.а
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Мая Т. Иванова
Сложи за разглеждане докладваното от Светлана Тодорова Въззивно
гражданско дело № 20253100500188 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 13:32 часа се явиха:
-ро
След спазване на разпоредбата на чл. 142, ал. 1, предл. ІІ от ГПК:
Въззивникът М. Й. И., редовно призован, не се явява, не се
представлява.
СЪДЪТ докладва молба с вх.№ 5412 от 24.02.2025 г. от М. И. чрез
адвокат М. Т., в която заявява, че поради служебна ангажираност е възможно
да не успеят да се явят в днешното съдебно заседание, поради което моли,
делото да бъде разгледано в тяхно отсъствие. Заявява, че нямат възражения по
доклада. Представя списък с разноски по чл.80 от ГПК, ведно с договор за
правна защита и съдействие съгласно чл.38 ЗА. Изразява становище по
същество.
Въззиваемият „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД,
нередовно призован /няма върнат отрязък от призовка/, не се представлява.
СЪДЪТ докладва молба с вх.№ 5591 от 25.02.2025 г. от въззиваемата
страна „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, в която молят да бъде
даден ход на делото и същото да бъде разгледано в тяхно отсъствие. Заявяват,
че поддържа изцяло отговора на въззвивната жалба. Изразяват становище по
същество.
СЪДЪТ като съобразява изричното писмено изявление на
въззиваемата страна, намира, че не са налице пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И :
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
съгласно Определение № 643 от 04.02.202 г.
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М. Й. И. с ЕГН **********, чрез
пълномощник адв. М. Т., срещу Решение № 4078/15.11.2024г., поставено по
гр.д. № 3001/2024г. по описа на ВРС, с което Е ОТХВЪРЛЕН изцяло
предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 от ГПК
от М. Й. И. ЕГН ********** с адрес ******** срещу „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ" ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. бул. Панчо Владигеров № 21, Бизнес център „Люлин 6", ет. 2
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 439
ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът
не дължи претендираните от ответника суми в размер на 181.95 лв. главница,
241.26 лв. лихва върху главницата за периода от 17.06.2011 г. до 11.03.2024 г.,
194.89лв. неолихвяеми вземания и 125лв. присъдени разноски, за които суми е
издаден изпълнителен лист от 02.08.2011 г. по ч.гр.дело № 9411/2011 по описа
на ВРС, въз основа на който изпълнителен лист е образувано изпълнително
дело № 20118080402660 по описа на ЧСИ з. Д. с рег.№ 808 на Камарата на
ЧСИ и район на действие Окръжен съд – Варна, като неоснователен.
В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно и
необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и
процесуалните правила.
Конкретно развитите доводи са за неправилност на изводите на съда за
липса на изтекла погасителна давност по отношение на процесното вземане.
Сочи се, че съдът не е взел предвид обстоятелството, че подадените от
взискателя по изпълнителното дело молби са нередовни по смисъла на чл. 426,
ал. 3 ГПК вр. чл. 129 ГПК вр. чл. 128 ГПК, а нередовната молба не прекъсва
погасителната давност. Насрочването на опис на движими вещи от своя
страна също не прекъсва погасителната давност, както погрешно е приел
първоинстанционният съд в противоречие с разясненията, дадени с ТР №
2/2013 г. от 26.06.2015 г. по т.д. № 2 от 2013 г. на ВКС, ОСГТК, като давността
се прекъсва с извършването на опис и оценка на вещта. Твърди се, че с
посочените молби взискателят е подавал единствено бланкетни искания,
целящи прекъсване на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, но не и целящи
искания за извършване на действия, които да доведат до прекъсване на
погасителната давност. Сочи се, че в мотивите на обжалваното решение
решаващият състав е стигнал до извод, че съобразно разясненията, дадени с
ТР №2/2013 г., на ОСГТК на ВКС и изложените съображения, съответни на
постановките на ТР № 2 от 04.07.2024 г. по т.д. № 2/2023 ОСГТК, ВКС,
погасителната давност се прекъсва с подадена от взискателя молба до
съдебния изпълнител, било то и нередовна/бланкетна, но необосновано не е
изложил мотиви за това, защо счита, че бездействието на съдебния
изпълнител (в нарушение на чл. 9 ГПК) с неуказване на взискателя в разумен
2
срок да отстрани нередовността на подадена молба за действия (молбата е
нередовна дори с незаплащане на дължимата такса за извършване на
действието), счита във вреда на длъжника. Счита се, че бездействието на
съдебния изпълнител е във вреда единствено на длъжника с оглед
постановките на ТР № 2/2024 от 04.07.2024 г. по т.д. № 2/2023 ОСГТК, ВКС.
Това е така, тъй като давността ще се счита прекъсната с нередовната молба
до съдебния изпълнител, ако в по-късен момент съдебния изпълнител
извърши поисканото изпълнително действие, респективно нередовността бъде
отстранена, а по този начин погасителната давност ще се счита прекъсната
към датата на подаване на молбата до съдебния изпълнител, тоест назад във
времето, а не към момента извършване на действието. Счита се, че
индиректно се въвежда фигурата на „вечния длъжник” в изпълнителните
производства, което е изцяло във вреда на длъжника и макар целта на
изпълнителния процес да е бързината. Обжалваното решение е необосновано,
защото съдът не е изложил мотиви защо приема бланкетно подадените до
ЧСИ з. Д. молби за прекъснали погасителната давност, след като са нередовни
– липсват платени такси за поисканите изпълнителни действия, поисканите
изпълнителни действия не са извършени към момента и нередовността не е
отстранена към момента.
Настоява се за отмяна на първоинстанционното решение и уважаване
на иска в цялост с присъждане на сторените разноски в исковото и въззивното
производство.
В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна депозира писмен отговор,
като развива доводи за неоснователност на въззивната жалба. Сочи се, че след
образуването на заповедното производство до постановяване на ТР №2/2013г.
от 26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС давност за вземането не е текла. Поддържа
се, че давността за вземането е започнала да тече на 26.06.2015г. и
многократно е прекъсвана в периода 08.09.2015г. – 26.04.2024г. Позовава се на
касационна практика в посока, че ако искането на кредитора е направено
своевременно преди изтичането на давностния срок, но действието не е
предприето не по негова вина, но давността се счита за прекъсната с искането.
Като се позовава на касационна практика също счита, че изпълнителното
действие не е опорочено поради невнасянето от взискателя на авансово
дължима от него такса. Моли за потвърждаване на обжалвания съдебен акт.
Страните не са направили искания по доказателствата.
СЪДЪТ по представените списъци с разноски:
О П Р Е Д Е Л И
ПРИЕМА и ПРИЛАГА по делото представения с молба с вх.№ 5412 от
24.02.2025 г. от процесуалния представител на въззивната страна списък с
разноски по чл.80 от ГПК, ведно с договор за правна защита и съдействие
съгласно чл.38 ЗА.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа и правна страна,
3
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с надлежен съдебен акт в законния
срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 13:34
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4