Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1878

 

гр. Пловдив, 31 октомври 2023 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIII-ти състав, в открито заседание на деветнадесети октомври, две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                      НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,

ЧЛЕНОВЕ:                                                                               ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ,

НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ,

 при секретаря Румяна Агаларева и с участието на прокурора Калоян Димитров, като разгледа докладваното от съдия Н. Бекиров административно, касационно дело №2054 по описа на съда за 2023г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.182, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

Заместник-директор на Териториална дирекция (ТД), гр. Пловдив, на Националната агенция за приходите (НАП), представляван от юрисконсулт М.М.-пълномощник, обжалва Решение №1179 от 29.06.2023г. по Н.А.Х дело №20225330206282 (6282) по описа на Районен съд- Пловдив за 2022г., VII-ми наказателен състав, с което е отменено наказателно постановление (НП) с №650744-F644990 от 28.07.2022г., издадено от заместник-директор на ТД- Пловдив на НАП, с което на “КЕРАМИК ГРУП“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. “България“ №125, ЕИК *********, е наложена имуществена санкция в размер на 6 084,91 лева.

Претендира се отмяна на решението поради неправилност, като постановено в нарушение на закона, постановяване на решение по същество, с което да се потвърди изцяло процесното НП, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за производството пред двете съдебни инстанции в размер на общо 300,00 лева или по 150,00 лева за всяка инстанция.

Ответникът по делото- “КЕРАМИК ГРУП“ ЕООД, чрез юрисконсулт М. А.- пълномощник, изразява становище за неоснователност на жалбата, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева.

Окръжна прокуратура- Пловдив, чрез прокурор Калоян Димитров, изразява становище за основателност на касационната жалба.

Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с касационните основания по чл.348, ал.1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), констатира следното:

Касационната жалба е подадена в предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съдът намира за установено по делото, въз основа на фактическите констатации на първоинстанционния съд и приетите по делото доказателства, че по отношение на ответника е възложена проверка с №П-16001621170271-ОРП-001 от 01.10.2021г., в качеството му на регистрирано по ЗДДС лица. В рамките на проверката е прието за установено, че към жалбоподателя е издадена фактура с №********** от 30.06.2021г. от “КНАУФ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, с данъчна основа в размер на 30 424,53 лв., ДДС в размер на 6 084,91 лв. и предмет на доставката “авансово плащане“. Прието е за установено, че по процесната фактура ответникът ползва право на приспадане на данъчен кредит по чл.72, ал.2 от ЗДДС. Прието е за установено, че от “КНАУФ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е издадено кредитно известие (КИ) с №********** от 06.07.2021г. към фактура с №********** от 30.06.2021г., със “стойност на сделката в лева“ от – (минус) 30 424,53 лв. и ДДС в размер на – (минус) 6 084,91 лв. Прието е за установено, че КИ с №********** от 06.07.2021г. не е отразено от получателя (“КЕРАМИК ГРУП“ ЕООД) в дневника за покупките и в справката.декларация (СД) за данъчния период месец 07.2021г., подадени в ТД- Пловдив на НАП с Вх.№16004772017 от 16.08.2021г., което е довело до деклариране на данъчен резултат за месец 07.2021г. “ДДС за внасяне“ в размер на 187 490,32 лв. вместо следващия се резултат “ДДС за внасяне“ в размер на 193 575,23 лв. Прието е за установено, че КИ с №********** от 06.07.2021г. е отразено в дневника за покупките и в СД за периода месец 11.2021г., подадени в ТД- Пловдив на НАП с Вх.№16004899416 на 14.12.2021г.

В отговор на Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице (ИПДПОЗЛ) с №П-16001621170271-040-001 от 06.12.2021г. от страна на ответника са представи множество документи, които постъпват в ТД- Пловдив на НАП на 13.12.2021г., между които документи, съгласно нарочна обяснителна записка, са фактура с №********** от 30.06.2021г. и КИ с №********** от 06.07.2021г.

Въз основа на приетото за установено в рамките на извършената проверка, В.А.Н.- старши инспектор по приходите в ТД- Пловдив на НАП, съставя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с №F644990 от 09.03.2022г., според който акт, ответникът по делото, в качеството му на регистрирано по ЗДДС лице и в качеството си на получател по фактура с №********** от 30.06.2021г., издадена от “КНАУФ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, по която е ползвал данъчен кредит по смисъла на чл.72, ал.2 от ЗДДС, не е отразил в дневника за покупките и в СД издаденото от доставчика КИ с №********** от 06.07.2021г., в законоустановения срок – от 1-во до 14-то число на месеца, следващ месеца, през който е издадено кредитното известие, всъщност до 16.08.2021г. (тъй като 14 и 15 август 2021г. са почивни дни, събота, неделя), което е довело до определяне на декларирания от лицето резултат “ДДС за внасяне“ за съответния данъчен период в по-малък размер с ДДС по кредитното известие. Посоченото се квалифицира като нарушение на чл.124, ал.5 от ЗДДС, с което е осъществен състава на чл.182, ал.1 от ЗДДС. Според процесния АУАН, нарушението е извършено на 17.08.2021г., когато е изтекъл срокът за подаване на дневника за покупките и СД за периода месец 07.2021г. Пак според процесния АУАН, нарушението е открито на 13.12.2021г., когато в ТД- Пловдив на НАП постъпват документи и писмени обяснения от ответника по връчено ИПДПОЗЛ с №П-16001621170271-040-001 от 06.12.2021г.

Отново на 09.03.2022г. от В.А.Н. е съставено и Приложение към АУАН №F644990, представляващо неразделна част от същия и допълващо съдържанието му, съгласно чл.42, ал.2 и чл.43, ал.5 от ЗАНН, в сила от 23.12.2021г.

Против съставения АУАН постъпват възражения с Вх.№70-00-2527 от 11.03.2022г., след което е издадено процесното НП.

Районният съд правилно възприема фактическата обстановка по делото и на базата на верните фактически констатации прилага закона правилно, като отменя процесното НП, предвид издаването му при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съображенията, мотивирали решението на районния съд, се споделят от настоящия състав на съда, поради което повторното им излагане не е необходимо. Още повече, че с нормата на чл.221, ал.2, пр.2 от АПК е предвидена възможност за препращане към мотивите на първоинстанционния съд.

Според разпоредбите на чл.124 от ЗДДС, (4) Регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него данъчни документи в дневника за покупки най-късно до дванадесетия данъчен период, следващ данъчния период, през който са издадени, но не по-късно от последния данъчен период по чл.72, ал.1. Регистрираното лице е длъжно да отрази информацията от регистъра по чл.123, ал.6 в дневника за покупки за данъчния период, през който тази информация или промените в нея са отразени в този регистър, като съдържанието на информацията и начинът на нейното отразяване се определят с правилника за прилагане на закона. (5) Независимо от ал.4, регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него кредитни известия в дневника за покупки за данъчния период, през който са издадени, включително издадени от лица, на които е прекратена регистрацията по този закон.

А според разпоредбата на чл.182, ал.1 от ЗДДС, Регистрирано лице, което не издаде данъчен документ или не отрази издадения или получения данъчен документ в отчетните регистри за съответния данъчен период, което води до определяне на данъка в по-малък размер, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на определения в по-малък размер данък, но не по-малко от 1000 лв.

Очевидно е, че изпълнението на задължението по чл.124, ал.5 от ЗДДС е обективно възможно само ако КИ е получено от регистрираното лице, като в случая датата на получаване на процесното КИ от ответника не е несъмнено установена, доколкото едва в рамките на производството пред районния съд по стъпва информация от “КНАУФ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, относно времето и начина на изпращане на ответника на процесното КИ с №********** от 06.07.2021г.- по електронна поща на 06.07.2021г.

В тази връзка следва отново да се посочи цитираното от районния съд тълкуване на нормата на чл.124, ал.5 от ЗДДС, направено в мотивите на Решение №15442 от 14.12.2020г.[1] по дело №8391 по описа на Върховния административен съд (ВАС) за 2020г., Първо отделение, а именно:

…Разпоредбата на чл. 124, ал. 5 от ЗДДС предвижда, че регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него кредитни известия в дневника за покупки за данъчния период, през който са издадени, независимо от правилото на чл.124, ал.4 ЗДДС / в приложимата редакция/ - да включи получените данъчни документи най-късно до дванадесетия данъчен период, следващ данъчния период, през който са издадени, но не по-късно от последния данъчен период, в който може да упражни правото си данъчен кредит по чл.72, ал.1 ЗДДС. Поради това, за да възникне задължение за включване в отчетните регистри на кредитни известия, не е достатъчно да се установи, че такива са издадени, а е необходимо те и да са получени от данъчно задълженото лице. / така и Решение № 13290 от 08.12.2015 Г. по адм. д.№ 15523/2014 Г., І отд. на ВАС, Решение № 6188 от 25.05.2016 г. по адм. д. № 1952/2015 г., VІІІ отд. на ВАС, Решение № 16902 ОТ 17.12.2013 г. по адм. д. № 4780/2013 г., VІІІ отд. на ВАС, Решение № 11769 от 06.11.2015 г. по адм. д. № 4412/2014 г., І отд. на ВАС./…

Нужно е за пълнота на изложението да се добави, че настоящият състав на съда не констатира в наличното по делото (по преписката) заверено копие на процесното КИ с №********** от 06.07.2021г. да се съдържат задължителните номер и дата на фактурата, към която е издадено, както и основанието за издаването му, противно на установеното от разпоредбата на чл.115, ал.4 от ЗДДС.

Предвид гореизложеното, настоящият състав на съда не констатира наличието на касационно основание, поради което касационната жалба е неоснователна и не следва да бъде уважена.

С оглед очерталия се изход на делото, искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на НАП също е неоснователно и не следва да бъде уважено. В полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 80,00 лв., определен по реда на чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ ЗПП), респективно по реда на чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП).

Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1179 от 29.06.2023г. по Н.А.Х дело №20225330206282 (6282) по описа на Районен съд- Пловдив за 2022г., VII-ми наказателен състав, с което е отменено наказателно постановление с №650744-F644990 от 28.07.2022г., издадено от заместник-директор на ТД- Пловдив на НАП, с което на “КЕРАМИК ГРУП“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. “България“ №125, ЕИК *********, е наложена имуществена санкция в размер на 6 084,91 лева.

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите, ЕИК/БУЛСТАТ *********, да заплати на “КЕРАМИК ГРУП“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. “България“ №125, ЕИК *********, сумата от 80,00 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….

 

ЧЛЕНОВЕ:   1………………

 

2………………