№ 163
гр. П., 19.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Андрей Ив. Николов
при участието на секретаря Д.а Домусчиева
като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело №
20221230101492 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са първоначални искове по чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 3 ЗЗД, както
и насрещни такива по чл. 240, ал. 1 и 2 и по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от същия закон.
Ищецът – Б. А. В., с постоянен адрес в с. Б., общ. П., ЕГН **********, твърди,
че между него (като кредитополучател) и ответника (като кредитодател) е бил сключен
Договор за потребителски кредит с № 202109300348000005/30.09.2021 г. Сочи, че в чл.
6 от този договор е предвидено да заплати на кредитодателя неустойка, тъй като не му
е предоставил обезпечение (гаранция). Счита, че цитираната уговорка е нищожна,
защото влиза в колизия с добрите нрави и противоречи на императивните разпоредби
на чл. 143, ал. 1 ЗЗП и на чл. 22 във вр. с чл. 11 и във вр. с чл. 19, ал. 4 ЗПК. Смята, че
не дължи на кредитодателя вземанията, които се претендират по насрещните искове,
защото кредитната сделка е и изцяло нищожна, заради нарушаване на норми от ЗПК и
ЗЗП (упоменати в писмения отговор на насрещната искова молба), а в частта й за
възнаградителната лихва също влиза в колизия с добрите нрави. Иска нищожността на
неустоечната клауза да бъде прогласена от съда, а насрещните искови претенции да
бъдат отхвърлени, като в полза на адвоката, който му е предоставил безплатна правна
помощ в настоящото производство – да бъде присъдено съответно възнаграждение.
Ответникът – „Н.“ ООД, със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „Л.
С.“ № 3, ЕИК ***, намира първоначалните искове за неоснователни, защото договорът
за кредит, който е сключил с ищеца, е валиден и не страда от пороците, заявени от
1
последния. Заявява, че кредитополучателят е усвоил кредита, но не е изпълнил
задълженията си по неговото надлежно погасяване, а на 01.10.2022 г. е настъпил и
крайният му падеж, поради което дължи заплащането на: 1 861,76 лв. – неплатена
главница, дължима за периода от 01.12.2021 г. до 01.10.2022 г.; 112,86 лв. – мораторна
лихва върху главницата, начислена за периода от 01.12.2021 г. до 16.12.2022 г.; 368,24
лв. – договорна (възнаградителна) лихва по кредита, дължима за времевия отрязък от
01.12.2021 г. до 01.10.2022 г.; 27,43 лв. – мораторна лихва върху възнаградителната
лихва, начислена за периода от 01.02.2021 г. до 16.12.2022 г. Настоява визираните
вземания да му бъдат присъдени, ведно със законната лихва върху първото и третото
от тях, считано от датата на подаването на насрещната искова молба (19.12.2022 г.) до
погасяването. Претендира и съдебни разноски.
Съдът приема следното:
1. Общи принципни положения, имащи значение за решаването на делото:
Недействителността на правните сделки е родово понятие, което обединява
всички сделки, имащи недостатък, предвиден в закона, който им пречи да произведат
юридическото действие, искано от страните по тях. Нормативната й уредба е с
разпоредби от императивен порядък. Нищожността пък е нейната най-тежка форма,
доколкото нищожната сделка изначално не поражда ефекта, към който е насочена (вж.
по-подробно по тези въпроси проф. В. Таджер, „Гражданско право на НРБ. Обща
част. Дял II“, издателство „Софи-Р“, 2001 г., стр. 454 и сл.).
С оглед диспозитивното начало в исковия граждански процес (чл. 6 във вр. с чл.
124, ал. 1 ГПК), когато е сезиран с иск за обявяване на нищожността на правна сделка
или на отделни клаузи от нея, съдът е обвързан да се произнесе само по релевирания в
исковата молба порок. А ако нищожността е от значение за решаване на друг правен
въпрос (например за дължимостта на претендирани вземания), съдът е длъжен да се
произнесе по нея в мотивите на решението както при направени изрични възражения в
тази насока, така и когато няма такива възражения, но самата нищожност произтича
пряко от сделката или от събраните по делото доказателства (съобр. мотивите и
диспозитива на Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/20 г., ОСГТК
на ВКС).
В практически аспект е възможно една сделка (или клауза от нея) едновременно
да страда от няколко порока, всеки от които да обуславя нищожността й, и всички те да
са заявени от ищеца по съдебен път. Тогава ще става въпрос за първоначално
обективно съединяване на искове (чл. 210, ал. 1 ГПК), понеже всяко различно
основание за нищожност представлява основание на отделен иск (вж. Определение №
494/05.08.2011 г. по ч. гр. д. № 267/11 г., IV г. о. на ВКС).
В такава ситуация кумулативното разглеждане на исковете ще е допустимо, ако
с уважаването на всеки от тях ще се постигнат различни правни последици за страните
2
(вж. Решение № 245/31.10.2011 г. по гр. д. № 1189/10 г., ІІ г. о. на ВКС ).
В случай, че подобен правен интерес не е обоснован от ищеца, обективното
съединяване на исковете за нищожност ще е от евентуален тип, при което уважаването
на един от тях (т. е. на едно от изтъкнатите основания) ще изключи необходимостта от
произнасянето по останалите (вж. Решение № 97/08.02.2013 г. по т. д. № 196/11 г., І т.
о. на ВКС). Логиката е, че така ще се постигне резултатът, търсен от ищцовата страна,
и съответно няма да съществува правнолегитимен интерес от разглеждането и на
другите пороци за нищожност, защото ефектът от съдебното прогласяване на
нищожността поначало е еднакъв при всичките й основания (чл. 34, ал. 1 ЗЗД).
Тъй като определянето на основанието на предявения иск и на юридическата
квалификация на правата и на възраженията, заявени от страните, е в прерогативите на
съда, сезиран със спора (чл. 146, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК), той разполага и с правомощието
да извършва преценка за съотношението, в което се намират помежду си съединените
искове, без да е обвързан от изявлението на ищеца в тази връзка (вж. Решение №
527/21.06.2010 г. по гр. д. № 1363/09 г., ІV г. о. на ВКС).
2. Конкретни фактически и правни изводи по съществото на делото:
2.1. Относно първоначалните искове:
С доклада по делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, са отделени за
ненуждаещи се от доказване признатите от страните обстоятелства за сключването
помежду им на процесния договор, включително в частта му за неустоечната клауза,
чиято нищожност ищецът претендира. Според тази уговорка, кредитополучателят е
длъжен да заплати на кредитодателя неустойка от 1 608 лв., ако не му предостави
обезпечение чрез банкова гаранция.
От съдържанието на договора и от погасителния план към него, копия от които
са приобщени към доказателствения материал, се изясняват и останалите базисни
параметри на кредитното правоотношение, а именно:
- главница – 2 000 лв.;
- годишен процент на разходите – 48,29 %;
- годишен лихвен процент – 40,06 %;
- обща стойност на плащанията, включваща главницата и договорната
лихва – 2 460 лв., от което следва, че размерът на самата договорна лихва е 460 лв.;
- срок – 12 месеца;
- погасяване – чрез 12 погасителни вноска, разписани в погасителен план.
Съгласно постановките, възприети в Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по
тълк. д. № 1/09 г., ОСТК на ВКС, както и в съдебната практика, формирана след
неговото приемане (вж. например Решение № 234/17.11.2016 г. по гр. д. № 1856/16 г.,
III г. о. на ВКС), една клауза за неустойка е нищожна поради накърняване на добрите
нрави, когато е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
3
санкционна функции. Преценката за нищожност се прави във всяка отделна хипотеза
към момента на сключване на договора. Семантичната конструкция, върху която се
базира обсъжданото разрешение, се извежда от обстоятелството, че автономията на
волята и свободата на договарянето не са неограничени. Страните могат да определят
свободно съдържанието на договора само дотолкова, доколкото то не противоречи на
закона и на добрите нрави. Добрите нрави не са писани правила, а съществуват като
общи юридически принципи или произтичат от тях (вж. Решение № 776/05.01.2011 г.
по гр. д. № 969/09 г., IV г. о. на ВКС).
Критериите, от които е детерминирана преценката дали дадена неустоечна
уговорка накърнява пределите на нравствената допустимост, трябва да се основават на:
естеството на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойката; вида
на неизпълнението, за обезщетяване на което е уговорена тя; начина на определянето й
(като глобална сума или процент от главницата); базата за нейното начисляване
(съотношение между задължението и предварително определеното обезщетение за
вредите); наличието или липсата на уговорка за плаващо нарастване на размера на
неустойката, с оглед на продължителността на неизпълнението; наличието на други
правни способи, обезпечаващи изпълнението; принципа за забрана за неоснователното
обогатяване, респ. възможни са и други критерии (вж. отново цитираното вече
Решение № 776/05.01.2011 г. по гр. д. № 969/09 г., IV г. о. на ВКС, а също и Решение №
228/21.01.2013 г. по т. д. № 995/11 г., II т. о. на ВКС, Решение № 74/21.06.2011 г. по гр.
д. № 541/10 г., IV г. о. на ВКС, Решение № 142/12.03.2011 г. по т. д. № 336/10 г., II т. о.
на ВКС и Решение № 4/25.02.2009 г. по т. д. № 395/08 г., I т. о. на ВКС).
В сегашната хипотеза уговорената неустойка е предназначена да санкционира
кредитополучателя за виновното неспазване на договорното му задължение да
предостави обезпечение на кредитодателя. Задължението за обезпечаване на основното
задължение (за главницата и договорната лихва) има вторичен характер и неговото
неизпълнение не рефлектира пряко върху последното. На тази плоскост и доколкото
неустойката е свързана с неизпълнението на вторично задължение, липсва адекватен
критерий за преценка дали и как размерът й ще надхвърли вредите от неизпълнението.
Същевременно непредоставянето на обезпечение за дадено (основно) задължение не
води до претърпяването на някакви конкретни вреди. Размерът на самата неустойка се
равнява на фиксирана сума (1 608 лв.), която представлява 80,4 % от главницата, и то
заради непредоставяне на обезпечение, след като сделката вече е била сключена.
Кредитополучателят е физическо лице, встъпило в договора с цел удовлетворяване на
лични потребности от парични средства, а кредитодателят – търговско дружество,
предоставящо потребителски кредити по занятие. В този смисъл кредиторът, въпреки
че е имал възможността предварително да прецени участието си в договора, се е
съгласил да предостави кредита без обезпечение. Ето защо и санкционирането на
длъжника само поради последващо непредоставяне на обезпечение, с начисляването на
4
неустойка, равняваща се на повече от 3/4 от сумата по кредита, явно не кореспондира с
риска, който кредитодателят носи.
Очертаните характеристики на неустойката, съотнесени към принципните
критерии, визирани по-горе, дават основание да се приеме, че неустоечната клауза е
натоварена с функции, излизащи извън присъщите за нея обезпечителен и
обезщетителен ефект. Тя пряко нарушава принципа на справедливостта и създава
предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя, за сметка на
заемополучателя, което противоречи на добрите нрави и я прави нищожна по смисъла
на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.
В обобщение на казаното се налага финалната констатация, че първата от
обективно евентуално съединените ищцови претенции е основателна, поради което не
подлежи на разглеждане по същество втората такава, която е ориентираната към
идентичен процесуален резултат, но на друго основание – за нищожност на същата
договорна клауза, заради противоречието й със закона по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
2.2. Относно насрещните искове:
Уважаването на предявените насрещни искови претенции е последица от
фактически състави, включващи кумулативната даденост на определени предпоставки,
които се свеждат до:
- За главницата – 1/ валидно облигационно отношение, породено от
договора за кредит и обвързващо ответника (като кредитодател) и ищеца (в качеството
му на кредитополучател); 2/ реалното предоставяне от кредитодателя на
кредитополучателя на кредитната сума; 3/ изискуемост (настъпил падеж) на вземането,
касаещо нейното връщане, и 4/ неизпълнение на корелативното задължението на
кредитополучателя в тази връзка.
- За възнаградителната лихва – 1/ уговорка, постигната между
кредитодателя и кредитополучателя, в рамките на кредитното правоотношение, за
дължимост от страна на последния на възнаградителна лихва в определен размер; 2/
настъпване на падежа на задължението, отнасящо се до плащането й, и 3/
непогасяването на вземането, свързано с нея.
- За мораторните лихви – 1/ съществуването на твърдените главни дългове,
чиято изискуемост е настъпила, и 2/ допускането на забава в тяхното погасяване.
С оглед правилата, уреждащи разпределението на доказателствената тежест в
исковия граждански процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ответникът, в качеството му на ищец
по насрещните искове, е длъжен да установи положителните предпоставки по всеки от
тях, а в случай, че това бъде сторено, ищецът трябва да проведе доказване относно
погасяването на задълженията.
От заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза се констатира,
че:
- цялата кредитна сума по процесния кредитен договор е била напълно
5
усвоена от кредитополучателя, посредством един превод от 30.09.2021 г., чрез
системата за разплащания, оперирана от третото за делото лице „Изипей“ АД;
- договорната лихва по кредита, възлизаща на 460 лв., е изчислена на базата
на вписания в договора годишен лихвен процент от 40,06 %;
- годишният процент на разходите по кредита, изчислен на основата на
главницата и на възнаградителната лихва, се равнява на онзи, упоменат в самата сделка
– 48,29 %, като той не превишава размера на законната лихва повече от 5 пъти;
- ако към компонентите, формиращи годишния процент на разходите, бъде
прибавена и неустойката, тогава величината му ще бъде 195,47 % и превишението му
спрямо законната лихва ще бъде 19,55 лв.;
- падежът на задълженията по кредита, които са обусловили дължимостта
на търсените вземания, е настъпил на 01.10.2022 г., поради изтичане на крайния му
срок;
- единственото плащане, което кредитополучателят е направил по
договора, е от 08.02.2022 г. и стойността му е 230 лв.;
- поради настъпването на крайния падеж на кредита и допуснатата забава
от кредитополучателя, понастоящем задълженията му, от счетоводна гледна точка,
възлизат на сумите по насрещните искове – за главницата, за договорната лихва и за
мораторните лихви върху тях.
Не са основателни възраженията на кредитополучателя за цялостна
недействителност на кредитната сделка, поради нарушения на чл. 11, ал. 1, т. 9 – т. 11
ЗПК и на чл. 143 ЗЗП.
В чл. 11 от самия договор ясно са визирани както годишният лихвен процент по
кредита, така и годишният процент на разходите. Конкретно са посочени размерите на
дължимите суми за главницата и за договорната лихва, като допълнително е отразено,
че тази лихва се дължи за всеки ден от редовния срок на сделката, при величина 1/360
от годишния лихвен процент. Упоменати са още размерите на конкретните месечни
вноски, включително и месечният лихвен процент. Уговорено е също, че всички тези
разходи по кредита не могат да бъдат променяни, освен при изрично съгласие и на
двете страни.
Необосновани са и доводите в писмения отговор на насрещната искова молба, че
непосочването в годишния процент на разходите и на нестойката обуславя
накърняване на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Тук е важно да се отчете, че разпоредбата на чл.
19, ал. 3, т. 1 ЗПК предвижда, че при изчисляването на годишния процент на разходите
по потребителски кредит не се включват онези разходи, които потребителят заплаща
при неизпълнение на задълженията си по договора. Неустойката по анализирания
потребителски кредитен договор е именно с компенсаторен характер и се отнася до
неизпълнение на задължение, произтичащо от самия договор. От друга страна, по
аргумент от чл. 19, ал. 4 и 5 ЗПК, надвишаването на годишния процент на разходите
6
по потребителски кредит спрямо петкратния размер на законна лихва не води до
цялостна нищожност на сделката, а до редуцирането на разходите към това законово
ограничение.
Не може да бъде споделена и тезата на ищеца, че договорът не съдържа условия
за погасяването на кредита, тъй като и в чл. 11 от него, и в нарочния погасителен план,
който му е приложение, са разписани всички погасителни вноски – по размер и падеж.
Не се констатират и нарушения на ЗЗП, които да водят до цялостна нищожност
на договора за кредит, респ. да предизвикват такава по отношение задълженията на
кредитополучателя за главницата и за възнаградителната лихва. Аналогична е
ситуацията и по повод възражението, че възнаградителната лихва противоречи на
добрите нрави. Оплакванията на ищеца в коментирания аспект са бланкетни и не може
да им бъде даден друг, нарочен отговор.
Така насрещните искове се явяват основателни и подлежат на уважаване.
3. По съдебните разноски и държавната такса за делото:
Изходът от спора предоставя право на съдебни разноски и на двете насрещни
страни (чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК).
Ищецът не е ангажирал доказателства за реалното извършване на съдебно-
деловодни разходи, но е получил безплатна правна помощ в производството пред
настоящата инстанция. На адвоката, който я е предоставил – Д. В. М. от Адвокатска
колегия – гр. П., с адрес на кантората в гр. П., бул. „П. ш.“ № 81, ет. 3, ап. Б, трябва да
бъде присъдено възнаграждение (чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.). То е 552,96 лв. и е
определено, по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет. Тъй като адвокатът, на когото се присъжда
възнаграждението, е регистриран по реда на ЗДДС, съобразно представеното копие на
удостоверение за регистрация, издадено от органите на Националната агенция по
приходите, в него е включен и дължимият ДДС (вж. Определение № 280/14.06.2018 г.
по ч. гр. д. № 1704/18 г., IV г. о. на ВКС, Определение № 216/19.06.2018 г. по т. д. №
1587/17 г., II т. о. на ВКС и Определение № 429/19.07.2018 г. по ч. т. д. № 1673/18 г., II
т. о. на ВКС).
Предвид освобождаването на ищеца от задължението за внасяне на държавни
такси и разноски по производството, ответникът дължи заплащането в полза на съда на
дължимата такса по уважения първоначален иск (чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 83, ал. 2
ГПК), чийто размер е 64,32 лв.
Съдебно-деловодните разходи, полагащи се на ответника, са 724,47 лв. и
обхващат: държавната такса по насрещните искове (224,47 лв.), възнаграждението за
вещо лице (400 лв.) и юрисконсултското възнаграждение (100 лв.), определено от съда,
на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ (приета с ПМС № 4/06.01.2006 г. и обнародвана в бр. 5/06 г.).
7
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. П., Гражданско
отделение, Трети състав
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, за нищожна клаузата
за неустойка, съдържаща се в чл. 6 от Договор за потребителски кредит с №
202109300348000005/30.09.2021 г., сключен между Б. А. В., с постоянен адрес в с. Б.,
общ. П., ЕГН ********** (като кредитополучател) и „Н.“ ООД, със седалище и адрес
на управление в гр. С., ул. „Л. С.“ № 3, ЕИК *** (като кредитодател), поради
накърняване на добрите нрави.
ОСЪЖДА Б. А. В., с постоянен адрес в с. Б., общ. П., ЕГН **********, да
заплати на „Н.“ ООД, със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „Л. С.“ № 3,
ЕИК ***, следните суми:
- 1 861,76 лв. – неплатена главница, дължима за периода от 01.12.2021 г. до
01.10.2022 г., по Договор за потребителски кредит с № 202109300348000005/30.09.2021
г., сключен между Б. А. В. (като кредитополучател) и „Н.“ ООД (като кредитодател),
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.12.2022 г. до
погасяването;
- 112,86 лв. – мораторна лихва върху посочената главница, начислена за
периода от 01.12.2021 г. до 16.12.2022 г.;
- 368,24 лв. – договорна (възнаградителна) лихва по кредита, дължима за
времевия отрязък от 01.12.2021 г. до 01.10.2022 г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 19.12.2022 г. до погасяването;
- 27,43 лв. – мораторна лихва върху посочената възнаградителна лихва,
начислена за периода от 01.02.2021 г. до 16.12.2022 г., и
- 724,47 лв. – съдебни разноски по делото, с оглед уважените насрещни
искове.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., „Н.“ ООД, със седалище и адрес на
управление в гр. С., ул. „Л. С.“ № 3, ЕИК ***, да заплати на адвокат Д. В. М. от
Адвокатска колегия – гр. П., с адрес на кантората в гр. П., бул. „П. ш.“ № 81, ет. 3, ап.
Б, сумата от 552,96 лв., представляваща възнаграждение за безплатната правна помощ,
която последният е оказал на ищцовата страна по делото, с оглед уважения
първоначален иск.
8
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 83, ал. 2 ГПК, „Н.“ ООД, със
седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „Л. С.“ № 3, ЕИК ***, да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт, по бюджетната сметка на Районен съд – гр. П.,
сумата от 64,32 лв., представляваща дължимата държавна такса за производството по
делото, във връзка с уважения първоначален иск.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните, пред Окръжен съд – гр.
Благоевград, в 2-седмичен срок, считано от връчването на препис, с въззивна жалба,
която се подава чрез Районен съд – гр. П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
9