РЕШЕНИЕ
№ 930
гр. Пловдив,
10.05.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIV състав, в
публично съдебно заседание на петнадесети април, две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА МАТЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
СВЕТЛАНА
МЕТОДИЕВА
при секретаря К.Р.и с участието на прокурора Мария
Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Методиева касационно
административно - наказателно дело № 721 по описа на съда за 2021 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63 ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания
/ЗАНН/ и глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/.
Касационният
жалбоподател Й.Б.Й. с ЕГН ********** ***, обжалва, чрез пълномощника си адв.М.Н.,
Решение № 2 от 08.02.2021 г., постановено по АНД № 667/2020 г. по описа на
Районен съд – Асеновград, 3 н.с. С обжалваното решение е потвърден електронен
фиш Серия К № 3523929 на ОД на МВР Пловдив за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система, с който на Й.Б.Й.,
на
основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 650 лева за
нарушение на чл.21, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП.
С жалбата
се претендира отмяна на решението на РС - Асеновград, като немотивирано, незаконосъобразно
и постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че съдът неправилно е
преценил, че размерът на глобата е съобразен с предвиденото в закона, както и
че не е обсъдил наведени от страна на жалбоподателя възражения, поради което и
е приложил неправилно материалния закон. Моли се за отмяна на обжалваното
съдебно решение, както и на електронния фиш. Претендират се направени пред
двете инстанции разноски. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа
като отново се сочи, че наложената глоба е по-голяма от законоустановената.
Ответникът
по касационната жалба – ОД на МВР – Пловдив не е депозирал отговор по
касационната жалба и не е изпратил представител в съдебно заседание.
Прокурорът
от ОП – Пловдив Тодорова моли първоинстанционното решение да се потвърди като
правилно и законосъобразно.
Касационният
съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с
наведените в жалбата основания, съобразно с нормата на чл.348, ал.1 от НПК,
констатира следното:
Касационната
жалба е подадена в предвидения законов срок и от страна по първоинстанционното
съдебно производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се
явява допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е частично основателна.
Районен
съд - Асеновград, след като е провел пълно и всестранно разследване по делото,
е възприел за установена описаната в обжалваното решение фактическа обстановка,
която като цяло се възприема и от настоящия съд, доколкото действително от
събраните и разгледани от първоинстанционния съд доказателства се установява,
че на датата, посочена в електронния фиш, автомобилът, описан в него се е
движел в нарушение на установените правила относно допустимата скорост извън
населено място, указана с нарочно поставен пътен знак, което нарушение е било
установено по надлежния ред. Същевременно обаче, се констатира, че в мотивите
към обжалваното съдебно решение са допуснати известни неточности, които
вероятно са с технически характер, но на практика са довели до неправилен краен
извод на съда. Така съдът е посочил на стр.2 от решението си, че в издадения
електронен фиш било установено превишение на разрешената скорост със 74 км/час,
а в действителност, в електронния фиш, който е бил обжалван пред Районен съд
Асеновград, отразеното превишение е само 53 км/час. На стр. 3 от решението си,
съдът е посочил вече, че превишението било от 54 км/час, а на стр.5 от своето
решение е приел, че то е с 57 км/час над допустимото и на тази база е
преценявал размера на наложената глоба. Отделно от това, съдът е посочил и че с фиша
била наложена глоба от 850 лева, като след това вече е обсъждал действително
определения размер на глобата по електронния фиш от 650 лева, който е и
потвърдил в диспозитива на съдебното решение.
Непрецизен
е направеният извод в обжалваното решение, който впрочем е намерил израз и в
диспозитива на съдебното решение, че нарушението, извършено от жалбоподателя,
като собственик на заснетия с мобилното АТС автомобил, е на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Напротив, в самия електронен фиш е записано, че нарушението е такова на
чл.21, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП, а след като е счел, че фишът е законосъобразно
издаден и го е потвърдил, районният съд не е имал основание да променя дадената
правна квалификация от наказващия орган с решението си. Впрочем, същата е
коректна с оглед на приетите доказателства по делото и напълно съответна на
текстовото описание на нарушението, касателно въвеждането на ограничение на
скоростта извън населено място посредством сигнализирането ѝ със
съответния пътен знак в отклонение от общите правила по чл.21, ал.1 от ЗДвП,
съгласно които максималната скорост на движение на съответния тип МПС извън
населено място е ограничена до 90 км/час. В тази насока, като взема предвид
мястото на констатиране на нарушението и доказателствата относно наличното
разположение към датата на констатирането му на пътен знак, ограничаващ
скоростта на 60 км/час, то настоящият съдебен състав намира, че наказващият
орган е определил коректно правната квалификация по чл.21, ал.2 вр. с ал.1 от ЗДвП, а Районен съд Асеновград неправилно е приложил материалния закон, като е подвел
нарушението под нормата на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Отделно
от посоченото, първоинстанционният съд е постановил незаконосъобразно решение,
предвид това, че преценката му относно размера на наложената глоба е направена
въз основа на неправилно приети факти относно приетия от наказващия орган
размер на установеното превишение на скоростта. Установява се от
доказателствата по делото, че регистрираната от техническото средство, с което
е извършена проверката, скорост е 117 км/час. Следователно и като се вземе
предвид отчетения с оглед вида на техническото средство толеранс в полза на
водача от минус 3 процента, то правилно в електронния фиш е била посочена като
установена стойност на скоростта 113 км. час, поради което и предвид
ограничението с пътен знак до 60 км/час, то наказуемото превишение възлиза на
53 км/час, както е било посочено и в електронния фиш. Съдът, постановил
обжалваното съдебно решение обаче, при преценката си за размера на глобата е
приел за превишена стойност на скоростта 57 км/час, което е несъответно на
действително установеното, защото, както се каза, в полза на водача правилно е
било осъществено приспадане на допустимата грешка при измерването, съгласно
протокола от проверката на мобилната система за видеоконтрол от три процента, когато става въпрос за
отчетена скорост над 100 км/час, както е в конкретния случай. Ето защо и следва
при преценка съответната санкционна норма да се изхожда от размера на
установеното по електронния фиш превишение на скоростта, което, както се каза е
правилно определено и е такова от 53 км/час. Затова и като е основал изводите
си на погрешна изходна база, а именно превишение от 57 км/час районният съд е
постановил неправилно решение. И това е така, защото нормата на чл.182, ал.2,
т.6 от ЗДвП, независимо, че е точно приложена в случая от наказващия орган,
предвижда за превишение на разрешената скорост извън населено място, когато
същото е над 50 км/час да се наложи глоба от 600 лв.,
като за всеки следващи 5 км/час превишаване над 50 км/час глобата се увеличава
с 50 лв. Ето защо и в случая наложената глоба от 650 лева се явява неправилно
определена от страна на наказващия орган, защото установеното превишение е в
размер под 55 км/час и поради това глобата следва да е 600 лева. Като не е
отчел този пропуск на наказващия орган, а е потвърдил електронния фиш, вместо
да го измени, като намали глобата до действително предвидения за нарушението
размер, първоинстанционният съд е постановил незаконосъобразен съдебен акт,
който поради това следва да се отмени и настоящата инстанция да се произнесе по
същество, като постанови решение, с което измени електронния фиш, като намали
глобата от 650 на 600 лева. Подобно процедиране е допустимо, предвид характера
на санкционната разпоредба, която иначе е правилно определена, но предвижда
диапазон от различни по размер глоби в зависимост от конкретно установеното
превишение над 50 км/час.
Иначе,
районният съд е дал сравнително подробен отговор на възраженията на
жалбоподателя досежно съдържанието и конкретните реквизити на електронния фиш,
като правилно ги е отхвърлил като неоснователни. Следва в тази насока да се отчете фактът, че се касае до особен и специален
ред за ангажиране на административно – наказателна отговорност, въведен в
нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, който се явява специална норма по отношение на
разпоредбите на ЗАНН, касаещи съдържанието на акта за установяване на
административно нарушение и съответно издаваното въз основа на него наказателно
постановление. От съдържанието на § 1 от ДР на ЗАНН следва, освен това, че
електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или
друг носител, създадено чрез административно - информационна система въз основа
на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически
средства или системи. Следователно, електронният фиш, по силата на закона,
представлява не изявление на определен орган, а електронно обективирано
изявление, записано върху съответния носител, за формалната законосъобразност
на което е достатъчно да е изготвено чрез въведени по съответния ред
автоматизирани технически средства или системи. Относно формата на електронния
фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл.189, ал.4, изр.2 ЗДвП реквизити. В тази смисъл е налице и изрично произнасяне със задължителното
ТР № 1/2014 г. на ВАС.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя
относно липсата на описание вида на нарушението, предвид ясното отразяване в
електронния фиш, че се касае именно до нарушение за скорост.
Неоснователни са възраженията, изложени пред първоинстанционния
съд за липса на преминато обучение от страна на полицейските служители във
връзка с употребата на техническото средство, като в тази връзка районният съд
е събрал конкретни относими доказателства за наличието на такова обучение за
свидетеля, боравил с техническото средство, преди датата на заснемане на
нарушението.
Не е основателно направеното пред
първоинстанционния съд възражение относно това, че за нарушението не следвало
да се издава електронен фиш, защото то не било установено в отсъствие на
контролен орган. Текстът на закона „в отсъствието на контролен орган и на
нарушител“, цитиран от жалбоподателя, не изключва използването на мобилни АТСС
при установяване на нарушенията за скорост, защото приемането на обратното
становище би означавало да се приеме и че нарушението се извършва без
нарушител, което е практически невъзможно. Забраната да се издава електронен
фиш за нарушение, установено с мобилно АТСС касае само случаите, визирани в
чл.11, ал.2 и 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., когато измерването на
скоростта от мобилно АТСС се извършва от служебни автомобили или мотоциклети,
които обаче също се движат. Процесният случай не е такъв. Както става ясно и
свидетелските показания, контролният орган слага само началото и края на работа
на техническото средство, което самó установява и регистрира
нарушението.
Не е основателно и възражението,
че не било видно къде е осъществено нарушението. Напротив, налице е отразяване,
както на конкретните километри от път II-86,
които съвпадат като място с описаното от свидетеля място за контрол до
кръстовището с път за гр. Асеновград, кв. Долни воден, така и на географски координати от GPS на техническото средство. Изпълнено е и
изискването по чл.189, ал.8 от ЗДвП и с изпращането на жалбата в съда издателят
на ЕФ е предоставил информация за участъка от пътя с описание на мястото и
географските координати.
Досежно доводите в жалбата за непроизнасяне от районния
съд и по друго от възраженията, то действително се установява, че и по
отношение възражението за изтичане на сроковете по чл.34 от ЗАНН,
първоинстанционният съд не се е ангажирал с конкретно становище. Настоящият съд
счита, че то е неоснователно. Производството по чл.189, ал.4 – ал.11 от ЗДвП
е
специфично и същото не предвижда съставяне на АУАН и издаване на наказателно
постановление. Видно от приложената
справка от АИС АНД електронният фиш е издаден на 08.10.2019 г. Разпоредбата на чл.189, ал.11 от ЗДвП
приравнява влезлия в сила електронен фиш към влязло в сила НП, сиреч
единствено по отношение на неговото правно действие. Следователно и що се
отнася до форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване на електронни
фишове, нормите на ЗАНН са неприложими, включително и преценката относно
давностните срокове по чл.34 от ЗАНН. След установяване и заснемане на
нарушението следва да бъде съобразен единствено общият срок за административно
- наказателно преследване от 4 години и 6 месеца, предвиден в чл.81, ал.3, във
връзка с чл.80, ал.1, т.5
от НК,
който очевидно не е изтекъл към датата на издаване на електронния фиш и
съответно и към момента на настоящото произнасяне. Поради това и възраженията в
тази насока се явяват неоснователни.
Предвид изложеното по-горе
относно установена незаконосъобразност на решението на РС Асеновград, същото ще
следва да се отмени и вместо него да се постанови друго такова, с което да се
измени електронният фиш, като се намали наложената на жалбоподателя глоба от
650 на 600 лева.
При този изход на делото и при направено
своевременно искане за присъждане на разноските за адвокатско възнаграждение от
страна на жалбоподателя пред първоинстанционния съд, което му е било отказано,
както и с оглед присъденото юрисконсултско възнаграждение за ответника по
касация, направено с първоинстанционното решение, последното ще следва да се
отмени и в частта му относно разноските, като с решението на касационния съд и
на жалбоподателя, и на ответника ще се присъдят разноски по съразмерност за
първата инстанция, както и разноски по съразмерност на жалбоподателя за
касационната инстанция, в която същият е представил списък на разноските за 400
лева. Ето защо и така изчислени ще следва да се присъдят на жалбоподателя
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение от 23,08 лева за първата
инстанция и от 30,78 лв. за пред касационния съд. На ответника пък ще следва да
се присъдят разноски от 90,31 лева за юрисконсултско възнаграждение за пред
първоинстанционния съд.
Поради
изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 и чл.222, ал.1 от АПК, както
и чл.63 от ЗАНН Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 2 от 08.02.2021 г.,
постановено по АНД № 667/2020 г. по описа на Районен съд Асеновград, ІІІ
наказателен състав, вместо което
постановява:
ИЗМЕНЯ Електронен фиш за
налагане на глоба Серия К № 3523929 на ОД на МВР Пловдив, с който е наложена
глоба на Й.Б.Й. с ЕГН ********** на основание чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП, за
нарушение по чл.21, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП, като НАМАЛЯВА глобата от 650 лева на 600 лева.
ОСЪЖДА Й.Б.Й. с ЕГН ********** *** да заплати в полза на ОД на МВР
Пловдив сумата от 90,31 лв. /деветдесет лева и тридесет и една стотинки/,
направени разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено по съразмерност,
за процесуално представителство в производството пред първоинстанционния съд.
ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив да заплати на Й.Б.Й. с ЕГН ********** ***,
сумата от 23,08
лв. /двадесет и три лева и осем стотинки/, както и сумата от 30,78 лв.
/тридесет лева и седемдесет и осем стотинки/, съставляващи направени разноски
за адвокатско възнаграждение, определени по съразмерност, съответно за
представителството пред първоинстанционния и за това пред касационния съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.