Р Е Ш Е Н И Е № 11
гр. Варна, 07.02.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският апелативен съд, Гражданско отделение, в съдебно заседание на седемнадесети
януари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ МАРИНОВА
при
участието на секретаря В. Т., като разгледа
докладваното от съдия М. Славов в.гр.д. № 341 по описа за 2017г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е
образувано след отмяната на решение № 95/06.06.16г. по в.гр.д. № 167/16г. на ВАпС,
извършена с решение № 100/13.07.17г. по гр.д. № 4131/16г. на ВКС, ІІІ г.о., и
делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на настоящия съд.
Въззивното дело има за предмет подадената от Л.С.Б. въззивна жалба, с която изцяло е обжалвано решение № 12/06.01.16г., по гр.д. № 1509/15г. на ВОС, с което въззивницата е осъдена да заплати на Е.К.Д. сумата от 116 396.35 лева, представляваща ½ от погасеното от него, в качеството му на правоприемник на заличения ЕТ „Аспирин-500 Е.Д.” и ипотекарен гарант, задължение в общ размер на 232 792.70 лева, което ответницата е поела като солидарен длъжник по силата на режима на СИО с Е.К.Д. по договор за заем от 15.12.2004 г., обективиран в нот. акт за учредяване на договорна ипотека № 85, том V, рег. № 605, дело 885/2004 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска в съда – 19.05.2015 г. до окончателното й заплащане, на основание чл. 155, ал. 2 от ЗЗД. Наведени са оплаквания за постановяване на решението при допуснати процесуални нарушения при изготвянето на доклада от ВОС, касаещо възражението на ответницата за прихващане, както и при разпределението на доказателствената тежест относно установяването на факта, че ипотекирания имот не е собственост на ЕТ – ипотекарен гарант. Релевирано е било оплакване и за процесуални нарушения, свързани с начина на преценяване на доказателствения материал и формираните въз основа на това правни изводи, които пък са били в противоречие с материалния закон. Не е било разгледано и възражението за погасителна давност, касаещо основателността на част от предявения иск, както и относно размера на сумата, за която ответницата е била съдлъжник. Изложени са подробни аргументи в подкрепа на наведените оплаквания. Претендира се от съда да се отмени обжалваното решение и да се отхвърли предявения иск. В депозираните писмени бележки при настоящото разглеждане на делото се поддържа, че ищецът не е доказал, че именно регистрирания от него ЕТ е бил собственик на обектите, построени в собственото му дворно място. Поддържа се, че тези обекти са построени по време на брака между ищеца и ответницата и по отношение на тях не важи разпоредбата на чл. 92 от ЗС, дерогирана от специалната норма на чл. 19 от СК /отм./. Претендира се присъждането на разноските за всички инстанции.
В предвидения срок насрещната страна Е. К. Д. е депозирал отговор на въззивната жалба, с който същата е била оспорена изцяло. Претендира се потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноските по делото. В представените писмени бележки при настоящото разглеждане на делото се сочи, че първият етап на разрешеното поетапно строителство в дворното място, закупено от ищеца в качеството му на ЕТ на 21.01.1999г., е реализиран до трети етаж, чрез финансови средства от отпуснат на ЕТ и усвоен от него целеви б. кредит от „Юробанк България” АД в размер на 150 000 лв. Не е било извършено заприходяване на сградата в предприятието на ЕТ, тъй като същата не е била завършена до степен на груб строеж по см. на § 5, т. 46 от ДР на ЗУТ и същата не е била в експлоатация. Поради това и за нея не биха могли да се начисляват амортизационни отчисления и данък сгради в счетоводството на ЕТ. Въпреки това обаче строителството е било предназначено за търговската дейност на ЕТ. Счита се, че подадените след 2000г. данъчни декларации за имота по ЗМДТ от насрещната страна са с невярно съдържание и не следва да бъдат кредитирани като доказателства.
За да се произнесе настоящият състав на
съда съобрази следното от фактическа и правна страна:
Предявеният от ищеца Е.Д. против бившата му съпруга Л.Б. иск е за заплащане
на сумата от 116 396.35 лв. /съобразно уточнението на размера с молбата от
04.06.15г./, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба на
19.05.15г. до окончателното ѝ изплащане, представляваща половината от
платената от ищеца в качеството му на ЕТ „АСПИРИН-500 Е.Д.” сума от 232 792.70
лв. чрез продажбата на ипотекирания и собствен на ЕТ недвижим имот, послужила
за погасяване на солидарно поетото от съпрузите задължение по договор за заем
от 15.12.04г., сключен от тях със заемодателя „Билдстрой-Инженеринг Ком” ООД,
гр. Варна. Съобразно наведените от ищеца твърдения, че ипотекирания за
обезпечение на задължението на съпрузите недвижим имот, който е бил част от
предприятието на регистрирания от него ЕТ, е бил продаден за погасяване на това
чуждо за ЕТ задължение, а преди предявяване на исковата молба ЕТ „АСПИРИН-500 Е.Д.”
е заличен на осн. § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ /загл. изм. с ДВ бр. 74/16г./ и
поради това ищецът в качеството си на физическо лице е носител на правата на
заличения ЕТ, то предявения иск намира правната си квалификация в нормата на
чл. 155, ал. 2 от ЗЗД.
За уважаването на така предявения иск е необходимо ищецът да установи по
делото, че чрез негов имот, ипотекиран за чужд дълг, е погасен този дълг и
ищецът се суброгира в правата на удовлетворения кредитор срещу длъжника, но за
припадащата се на последния част от задължението. Освен това в настоящия случай
е необходимо ищецът да докаже и допълнителните си твърдения - че продадения за
погасяване на дълга ипотекиран имот е бил част от предприятието на регистрирания
от него ЕТ, а поради заличаването му, ищецът само в качеството си на физическо
лице, е носител на правото на вземане за погасената част от дълга, припадаща се
на бившата му съпруга – ответницата по делото; че тази припадаща се част е
половината от сумата, послужила за погасяване на общия дълг на бившите вече
съпрузи.
Видно от представеното копие на НА за учредяване на договорна ипотека № 85,
т. V, рег. 6051, дело № 885/15.12.04г.
на нотариус Р. Табакова – гр. Варна, рег. № 148 на НК, че „Билдстрой-Инженеринг
Ком” ООД, гр. Варна е предоставило в заем на съпрузите Л. и Е. Д. сумата от 170 000 лв. при уговорена лихва и срок за връщане на сумата
– датата на подписване на акт обр. 15 за жилищната сграда, която предстои да
бъде изградена в поземлен имот в гр. Варна, ул. „Дунав”, № ** от заемодателя по силата на сключен със собствениците на този поземлен
имот /част от които са техните деца – В.Е.Д. и К.Е.Д./ предварителен договор за учредяване на право на строеж срещу възлагане
на строителство от 15.12.04г. Уговорено е още, че ако посоченият предварителен
договор бъде развален или прекратен, независимо по каква причина, срокът за
връщане на заема се определя на 1 година от подписването на този договор. За
обезпечаване вземането на заемодателя за дадената в заем сума, заедно с лихви и
разноски, кредитополучателите Л. и Е. Д. са учредили в полза на кредитора ипотека върху подробно посочени техни
недвижими имоти. Отделно от това и отново за обезпечаване вземането на
заемодателя за дадената в заем сума, заедно с лихви и разноски, ЕТ
„АСПИРИН-500-Е.Д.” чрез представляващия го Е.Д., е учредил в полза на
заемодателя ипотека върху следния свой недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО с площ от
221.40 кв.м. по НА, а по скица 198
кв.м., находящо се в гр. Варна, ул.
„Панайот Волов” № **, съставляващо имот с пл. № 10 в кв. 370
на 10 микрорайон на гр. Варна, ведно с построените в
имота обекти въз основа на разрешение за строеж № 58/16.03.00г., а
именно: ПЪРВИ ЕТАЖ, състоящ се от аптека с площ от 30 кв.м., гараж
с площ от 20 кв.м., склад за търговия на едро с площ от 80 кв.м.; ВТОРИ
ЕТАЖ, състоящ се от аптечен склад с площ от 50 кв.м., аптечен склад
с площ от 80.53 кв.м.; ТРЕТИ ЕТАЖ, състоящ се от едно жилище с площ от
135.99 кв.м. при посочено разпределение на помещенията, заедно с ИЗБЕНО
ПОМЕЩЕНИЕ с площ от 192 кв.м.
Видно от представеното от ответницата удостоверение, издадено от ВРС, че с
решение от 20.05.2005г. е прекратен брака, сключен на 07.03.1976г. между Л.С. Д. и Е.К.Д. и решението е влязло в сила на 01.09.05г. Постановено е след развода жената да носи предбрачното
си фамилно име Б..
От горните доказателства може да се направи извода, че заемополучателите Д., които са били в брак към момента на сключване на договора за заем, са
поели солидарно задължението за връщане на получената в заем сума към
заемодателя. Длъжник по този договор за заем не е бил Е.Д. в качеството си на
ЕТ, но именно пък в това си качество същият е обезпечил вземането на кредитора
чрез учредената ипотека върху описания имот.
От представеното на л. 6 от делото
на ВОС копие на удостоверение, издадено по ф.д. № 5732/1995г., се установява,
че на осн. § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗТР Едноличен търговец Е.К.Д. с фирма
„АСПИРИН-500-Е.Д.”, е заличен към 01.01.12г. Последното означава, че
понастоящем носител на правата и задълженията на заличения ЕТ е неговия
собственик - физическото лице Е.Д..
Не се спори по делото от страните,
че именно ЕТ „АСПИРИН-500-Е.Д.” е придобил дворното място с площ от 221.40 кв.м.
по НА, а по скица 198 кв.м., находящо се в гр. Варна, ул. „Панайот Волов” № 10, съставляващо имот с пл. № 10
в кв. 370 на 10 микрорайон на гр. Варна, ведно с построената
в това дворно място КЪЩА С ИЗБА със застроена площ
от 105 кв.м. Това е видно и от копието на НА № 29, т. І, рег. № 405, дело 7 от 21.01.1999г. на нотариус О. Шарабански,
рег. № 147 на НК, с район на действие – този на ВРС – л. 53 от делото на ВОС.
Заплащането на цената от общо 80 001 000 неден. лв. по този договор
от купувача е станало с 1000 лв. собствени средства и 80 000 000
неден. лв. предоставен кредит на ЕТ от „Българска пощенска банка”.
Дали този
кредит на ЕТ към посочената „Българска пощенска банка” е именно погасения чрез
превода на получената от съпрузите на 15.12.04г. в заем сума от 170 000
лв. /виж в тази насока вносна бележка № 78В-АА-1574 на ПИБ-Варна, с която Е.Д.
е внесъл сумата от 170 000 лв. по изп.д. № 14 206/02г., VІІІ район на
СИС при ВРС – л. 52 от делото на ВОС/, както поддържа ответницата, не променя
извода, че именно ЕТ
„АСПИРИН-500-Е.Д.” е придобил вещното право върху
закупения през 1999 г. имот на ул. „Панайот Волов”, № 10 в гр. Варна. Този имот
не е станал СИО.
Видно от декларация по чл. 17 от ЗМДТ от 21.01.2000г. /приложена на
л. 84-89 от настоящото дело/, подадена от ЕТ „АСПИРИН-500-Е.Д.”, че същият е
декларирал придобития имот като нежилищен такъв, представляващ земя и сграда
/аптечен склад/ в гр. Варна, ул. „П. Волов”, № 10. Посочено е, че този имот има
стопанска цел /л. 87/. Открита е била партида М2600062.
От
издаденото от ЧСИ З. Д., рег. № 808 на КЧСИ, удостоверение по изп.д. №
20118080401556, издадено на 02.07.14г. се установява, че посоченото
изпълнително дело е било образувано по молба на „Билдстрой-Инженеринг
Ком” ООД, гр. Варна за събиране на паричното вземане, обезпечено с цитираната
по-горе Договорна ипотека по НА № 85, т. V, рег. 6051, дело № 885/15.12.04г. на
нотариус Р. Табакова, въз основа на 5 броя изпълнителни листи, издадени в
полза на взискателя против заемополучателите Л.С. Д. и Е.К.Д. -
за солидарното заплащане на главницата по договора от 170 000 лв.,
разноски по водените дела, договорна лихва върху заема от 15.12.04г. до
15.12.05г., законна лихва върху заема от 08.12.07г. до 18.08.08г. Сборът на
посочените в удостоверението суми по изброените изпълнителни листи възлиза на
общо 241 640.94 лв. ЧСИ е посочил още, че за удовлетворяване вземането на
взискателя, по изпълнителното дело е извършена публична продан на ипотекирания
от ЕТ „АСПИРИН-500-Е.Д.” недвижим имот и с получената от продажбата сума са
удовлетворени вземания по делото в размер на 232 792.70 лв.
От приобщеното копие на изп.д. № 20118080401556 на ЧСИ З. Д. се установява,
че същото е образувано първоначално по първия изпълнителен лист от 23.11.07г.
като изп.д. № 200771770400272 по описа на ЧСИ Р. Тодорова - Варна, рег. № 717
на КЧСИ, но след извършване на множество процесуални и изпълнителни действия
/вкл. и публичната продан на имота/, въз основа на молба на взискателя от
13.10.2011г. /т. ІІ, л. 539 от изп.д./, делото е изпратено на ЧСИ З. Д. за продължаване
на производството по същото. За принудителното събиране на паричните вземания
на взискателя против солидарно задължените бивши съпрузи /въпреки издаването на
първия изпълнителен лист за главницата по договора за заем от 15.12.04г. и
против Ем. Д. в качеството му на ЕТ, то изпълнение против самия ЕТ като главен
длъжник не е проведено, тъй като същият не е заемополучател, а само ипотекарен
гарант/, изпълнението е насочено против ипотекирания за обезпечаване на
задължението недвижим имот на ЕТ „АСПИРИН-500-Е.Д.” - на 19.12.07г. е извършен
опис на ипотекирания от ЕТ имот /т. І л. 65 от изп.д./, оценка на същия /т. І,
л. 71-74/; насрочване на публични продани на имота, последната от която е
проведена за периода от 09.06.09г. до 09.07.09г. и е приключила с обявяването
за купувач на взискателя по изпълнителното дело за сумата от 321 920 лв.
/т. І, л. 314-315/. Поради множеството предприети от длъжника Д. обжалвания на
различни действия на ЧСИ, както и спиране на изпълнението като обезпечение на
предявени от него искове, постановлението за възлагане на продадения имот е
издадено на 22.03.11г. /т. ІІ, л.
507/, но същото е влязло в сила с постановяването на окончателния съдебен акт
по неговото обжалване на 29.06.2011г.
– решение по в.гр.д. № 980/11 г. на ВОС /т. ІІ, л. 491-492/. Възложен на
взискателя е именно ипотекирания от ЕТ „АСПИРИН-500-Е.Д.” имот /т. ІІ, л. 507/:
ДВОРНО МЯСТО, съставляващо имот пл. № 10 или парцел ІХ-8,10 в кв. 370 по плана
на 10 микрорайон на гр. Варна, с площ от 221.40 кв.м. по НА, а по скица 198 кв.м., находящо се в
гр. Варна, ул. „Панайот
Волов” № 10, ведно с предвидените
за изграждане върху имота обекти въз основа на разрешително за строеж №
58/16.03.00г., част от които вече са построени, а именно: ИЗБЕН ЕТАЖ /сутерен/
с обща ЗП 130.71 кв.м., състоящ се от 2 помещения, три изби за жилищата; ПЪРВИ ЕТАЖ с обща ЗП 130.71 кв.м.,
включващ външно покрито стълбище, аптека, фоайе, приемно-експедиция, охрана,
две складови помещения, асансьор, изолационно антре, два тоалета и гараж с вход
от двора; ВТОРИ ЕТАЖ с обща ЗП 130.53
кв.м, състоящ се от 2 зали, кабинет за работа и съхранение на документацията,
изолационно антре, два тоалета, остъклена тераса, коридор със стълбище,
асансьор; ТРЕТИ ЕТАЖ – жилище с площ от 135.99 кв.м. с посочено подробно
разпределение на помещенията.
С протоколно определение от
04.12.15г. първоинстанционният съд е приел за безспорно и ненуждаещо от
доказване между страните, че всички
дължими суми – главница, лихви и разноски по договора за заем от 15.12.04г. са
изплатени чрез продажбата на ипотекирания имот, за който ЕТ
„АСПИРИН-500-Е.Д.” е учредил договорна ипотека /л. 84 гръб/ от делото на ВОС.
Във връзка с въпроса относно това
дали ипотекирания от ЕТ и продаден на публичната продан имот, е бил част от
неговото предприятие и дали с продажбата му чрез публичната продан е погасено
чуждо задължение /припадащата се от дълга част на ответницата/, по делото
(включително и при повторното му разглеждане и с оглед дадените от ВКС
задължителни указания) са събрани множество доказателства.
Така от доклада относно проектното
обезпечаване на обект „Жилищно-обслужваща сграда” на ЕТ „АСПИРИН-500-Е.Д.”***,
парцел ІХ-8, 10, кв. 370, 10 м.р., необходим за издаване разрешение за строеж,
изготвен от лицензиран строителен надзор по проектиране и строителство ЕТ
„Веселка Райнова”, се установява, че съгласно изискванията за визата от
09.12.1999г., проектът съдържа Архитектурна, Конструктивна, Ел. част, Вик и
Топлотехническа част /л. 16-18 от настоящото дело/.
Въз основа на одобрения
инвестиционен проект е издадено и разрешение за строеж на името на Е.Д. №
58/16.03.00г. от гл. архитект на район „Одесос”, Община Варна /л. 54 от делото
на ВОС/. В разрешението за строеж е посочено, че се разрешава на Д. ***, парцел
ІХ-8,10, кв. 370, 10 м.р., да извърши във вр. с чл. 241 от ППЗТСУ етапно
строителство – І етап на обслужваща сграда с жилища – сутерен – склад за
лекарствени средства, първи етаж – гараж, аптека, втори етаж – фирмен офис
/склад за лекарствени средства/, трети, четвърти, пети и терасовиден жилищни
етажи по одобрени проекти/. Втори етап в това разрешение не е описан. Издаден е
и строителен протокол № 170 за определяне на строителна линия и ниво за
осъществяване на разрешеното строителство /л. 44 от настоящото дело/, съдържащ
и окомерна скица. От последната се установява, че като І-ви етап е означена
предвидената и разрешена за изграждане от Ем. Д. сграда с нейната застроена
площ /посредством защриховане/, а като ІІ-ри етап е посочен само контура на
застрояването в съседство /незащрихованата част, достигаща до границата на
парцела/. На л. 45 е представен и издадения на 16.06.00г. Протокол за
определяне на строителна линия и ниво на строежа, представляващ „Обслужваща
сграда с жилища” в гр. Варна, ул. „Панайот Волов”, № 10, на гърба на която е възпроизведена част от
архитектурния проект на сградата за първия етаж. Същата като разположение и
разпределение съвпада с описанието на предвидения за изграждане първи етаж на
сградата и нейното ситуиране в парцела.
От горните доказателства се налага
извода, че съобразно отразеното в разрешението за строеж от 16.03.00г., за
закупеното от ЕТ „АСПИРИН-500-Е.Д.” дворно място през 1999г. е бил налице ЧИЗРП
и ЧКЗСП, одобрен през 1995г. и имот пл.
№ 10 в кв. 370 на 10 м.р. на гр. Варна е бил включен в УПИ ІХ-8,10 на кв. 370, 10 м.р. на гр. Варна. Това обяснява и
основанието и начина на издаване на посоченото разрешение за строеж – на осн.
чл. 241 от ППЗСТУ, действал към момента на издаването и предвиждащ етапно
застрояване на съсобствен /вероятно въз основа на обединението чрез
регулационния план на два съседни поземлени имота/ парцел, въз основа на
архитектурен проект за цялостно застрояване, при условие, че строежът може да
се осъществи на етапи. Поради това и първият етап на разрешеното на Д.
строителство е за изграждането в посочения УПИ на цялата „Жилищно-обслужваща
сграда” до двата терасовидни етажи, находящи се над петия жилищен етаж. Вторият
етап за застрояването на парцела е означен само контурно на окомерната скица на
строителния протокол на л. 44 /незащрихованата част/ и представлява
предвиденото застрояване с друга сграда.
Няма преки доказателства относно
това кога фактически и с какви средства е осъществявано разрешеното на ищеца
строителство. Видно от представената от него пред настоящата инстанция
референция /л. 15/, издадена от „Юробанк Еф Джи България” АД, че банката е удостоверила,
че ЕТ „АСПИРИН-500-Е.Д.” е усвоил два фирмени кредита: 1999г. в размер на
80 000 хил. лв. за покупка на недвижим имот и 2000г. – в размер на
150 000 лв. за плащане на СМР с цел изграждане на сграда. Този частен
удостоверителен документ е оспорен от ответницата относно верността на
съдържанието му. Във връзка с така предприетото оспорване на документа, ищецът
е изискал на 05.10.17г. и е представил издадените му от „Юробанк България” АД
справки за въведените документи по операции за счетоводната 2000 г. /л.
118-123/. От тях се установява, че по откритата на ЕТ „АСПИРИН-500-Е.Д.”
банкова сметка *** лв., както следва: на 22.03.00г. – 60 000 лв. /със
забележка: „Усвояване на кредит с разходни документи за строеж” за бордеро №
533/; на 24.03.00г. – 40 000 лв. /със забележка: „Усвояване на кредит по
фактури/дов. работи” за бордеро № 722/ и на 12.06.00г. – 50 000 лв. /със
забележка: „Усвояване на транш с РОД/фактури” за бордеро № 1608/. Записано е,
че кредита е издължен на 10.09.2000г., а партидата е закрита на 30.11.06г. И
тези документи са оспорени по съдържание от ответницата. Оспорването се
основава на аргумента, че вписването в СВ-Варна по партидата на Е.К.Д., че
върху закупения в качеството му на ЕТ имот на 21.01.1999г., е вписана договорна
ипотека в полза на „Българска пощенска банка” АД на 21.03.00г. с посочени
ипотекарни длъжници Л. и Е. Димитрови /л. 37 от делото на ВОС/. Върху този имот
е вписана възбрана по искане на банката чрез ДСИ при СИС на ВРС на 12.07.2002г.
/л. 36/ и същата е заличена на 29.09.2006г. /л. 34/.
В тази връзка следва да се отбележи,
че по партидата на Ем. Д. *** /съобразно същото издадено удостоверение от
23.06.15г./ и придобиването на имота от ЕТ „АСПИРИН-500-Е.Д.” с НА № 29, т. І, рег. № 405, дело 7 от 21.01.1999г. на
нотариус О. Шарабански, рег. № 147 на НК, е с вписан купувач физическото лице Е.К.Д.
/л. 38/, макар и купувач да е регистрирания от него ЕТ. Не само това, но и
изобщо следва да се отбележи, че начина на отразяване в СВ на качеството на
страните по вписваните сделки, не е обвързващо съда доказателство за
действителното съдържание на придобитите права и поетите задължения и за действителните субекти по
правоотношенията, свързани с недвижимостите. Водения регистър има съвсем друго
предназначение и цели.
С оглед твърдението на ищеца, че
цялата документация на ЕТ „АСПИРИН-500-Е.Д.” е била открадната, ведно с
автомобила му през 2007г., са представени издаденото на 28.12.07г. уведомление
от него до началника на І РПУ-Варна, че по подадените от Д. 2 жалби е извършена
проверка и същите са обединени в преписка по ЗМ № 2982/07г. като последната е
изпратена на ВРП /л. 19/. От писмото до Д., изпратено му от ВРП на 03.11.17г.
се установява, че е образувана преписка № 408/2008г. по повод изпратените
материали от извършена от І РУ ОД МВР-Варна проверка. Същата е започнала по
повод подадената от ЕТ „АСПИРИН-500”, представлявано от Ем. Д. срещу Л.С.
Димитрова жалба, в която се съобщава за липсата на описан лек автомобил,
собственост на ЕТ, както и по подадената втора жалба за установена липса на
документи. Образуваното срещу неизвестен извършител ДП № 2982/07г. на І РУ ОД
на МВР-Варна е спряно от 03.07.08г., тъй като извършителят на престъплението не
е открит /л. 162/.
Така обсъдените писмени
доказателства правят вероятно твърдението на ищеца, че по независещи от него
причини, същият не е в състояние да представи документи относно воденото за ЕТ
„АСПИРИН-500-Е.Д.” счетоводство и отразяванията в същото относно разходите за
извършваното в поземления имот на ул. „П. Волов” № 10 строителство след
16.03.00г.
Предприети са действия и по ел.
захранване на строителството на предвидената за изграждане сграда – така от
писмо от енерго-разпределителното предприятие от 12.10.00г. /л. 43 от настоящото дело/. Налице са данни, че
строителството е продължавало и през 2001г. – напр. протокол за приемане на
строителни работи от 27.02.01г. – относно свързване на сградата с външна ВиК
връзка – л. 41, 42. Видно от представените и приети като доказателства фактури
и фискални бонове за плащане на ел. енергия /л. 20-27/, че за имот на ул. „П.
Волов”, 10 е била налице партида с кл. № ********** с титуляр ЕТ „АСПИРИН-500-Е.Д.”
и е потребена и заплатена ел. енергия за периода от м. 11.06г. до м. 01.2008г.
От полученото от ответницата писмо от 29.09.17г. от „Енерго-Про Продажби” АД се
установява, че в информационната система на компанията аб. № 1153014 с място на
потребление ул. „Панайот Волов”, № 10 е бил с кл. № **********, с титуляр ЕТ
„АСПИРИН-500-Е.Д.” за периода от 18.10.06г. до м. 07.11г. За предходния период
от 21.01.1999г. до 18.10.06г. не съществуват данни по отношение на партидата с
посочения абонатен № и място на потребление /л. 110/. В допълнително изпратения
отговор от „Енерго-Про Продажби” АД от 14.11.17г. се установява, че в базата
данни на компанията няма информация относно присъединяване към
електроразпределителната мрежа на обект с посочения аб. № и кл. № и с
посоченото място на потребление за периода от 21.01.99г. до м. 07.11 г. и
поради това липсват приложени документи за собственост /л. 251/.
Съобразно изпратените от Община
Варна заверени копия на подадените декларации за имота по ЗМДТ се установява,
че на 18.10.2001г. е подадена такава
за имота на ул. „П. Волов”, № 10 от Е.К.Д. /автентичността на подписите в
документа не е оспорена, но е налице твърдение от ищеца, че този документ е бил
допълнен относно наличието на съсобственост и идеалните части в същата за всеки
от двамата съпрузи/. Като основание за придобиването на имота в декларацията е
посочено покупка и строеж на основание разрешение за строеж от 16.03.00г. В
таблица 1 на декларацията е отбелязано, че собственици на имота са Е. К. Д. и Л.
С. Д., а в таблица 3 – че имотът се състои от жилище на трети
етаж, гараж и офис на първи етаж и офис на втори етаж /с отразяване на
съответната ЗП на всеки от обектите/. За двата офиса е посочено, че имат
стопанска цел, а за всички – че са построени 2001г. Относно притежаваните
идеални части за двамата собственици върху посочените имоти е отбелязано, че те
са по ½ ид.ч. за всеки от посочените 4 обекта, както и че за двамата
съсобственици жилището се явява основно /л. 130-137/. Няма данни декларацията
да е била подадена чрез пълномощник /пълномощното в същата не е попълнено/.
Върху декларацията е отбелязано /вероятно от служител в данъчната
администрация/, че следва „Да бъде на нова партида!”.
Видно от издадената по искане на Л.
Д. данъчна оценка изх. № 1837/05.05.04г. от ДП „Одесос” при ТДД-Варна, че същата се отнася имот в
гр. Варна, ул. „П. Волов”, № 10 и касае жилище, гараж и два други нежилищни
имота. Вписано е в удостоверението, че съсобственици са Е.К.Д. и Л.С.Д. при
квоти от по ½ ид.ч. за всеки от имотите, чиято обща данъчна оценка
възлиза на 290 477.80 лв. /л. 37/. Тази данъчна оценка изцяло отговаря на
декларираните с данъчната декларация от 18.10.01г. данни за имоти,
съсобственици и квоти в съсобствеността.
На 02.11.2004г. е подадена декларация по чл. 14 от ЗМДТ от Л. С. Д. с вх. № *********
за имота на ул. „П. Волов”, № 10, в която е декларирано, че същият се води на
името на Е.К.Д. в данъчната служба. Декларирано е, че сградата е на три етажа и
в имота има два обекта, които се ползват – жилище в незавършен вид на 3-ти етаж
и гараж в строеж на първи етаж, построени 2001г., които са съсобствени между Е.
и Л. Д. при квота от по ½ ид.ч. за всеки /л. 139-146/.
Видно от отразеното в описа на имота
по изпълнителното дело от 12.12.2007г.
/т. І, л. 65/, че в дворното място в гр. Варна, ул. „Панайот Волов”, № 10, е построена сграда, състояща се от избен
етаж, първи етаж, втори и трети етаж. Не са изградени предвидените по
архитектурния проект четвърти и пети етаж. В Експертната оценка, изготвена от
вещото лице инж. Л. В. /т. І, л. 71-74/ се установява, че същата е извършила на
19.12.07г. оглед на имота и е
оценявала дворното място, ведно с намиращите се в него сгради: първи етаж –
аптека, гараж и склад, втори етаж – два аптечни склада, трети етаж – жилище с площ
от 135.99 кв.м., както и изба. Посочено е, че одобрения проект е бил за
изграждане на обслужваща сграда, състояща се от сутеренен етаж, първи и втори
етажи – нежилищни, трети, четвърти и пети етажи – жилищни етажи, шести
терасовиден етаж и седми терасовиден етаж – нежилищни. Изградената част е до
трети етаж включително. Не са изградени четвърти и пети етажи, терасовиден етаж
/кабинет и ателие/ и терасовиден етаж /съдържащ една стая, наречена „хоби”/ и
озеленена покривна тераса. Отразено е, че не е направен покрив над третия етаж,
има положена само циментова замазка, без топло- и хидроизолации, което е
причина за навлажняване на тавана на помещенията на третия етаж. Няма
строителни книжа за приемане на сградата в частта, в която е изградена.
В съставения по повод на заявление
на Ем. Д. на 10.06.09г. констативен
протокол от комисия от служители на Дирекция „УТ” при район „Одесос” на Община
Варна, е отразено, че при оглед на място на имот в гр. Варна, ул. „П. Волов”, №
10 е установено изграждането на жилищна сграда на нулев цикъл и изпълнена
носеща конструкция /плочи, греди, колони, шайби/ до третия етаж на сградата.
Протоколът е съставен на осн. чл. 3, ал. 3 от Приложение № 2 на ЗМДТ.
Цитираната норма към момента на съставянето на протокола е предвиждала, че
такъв протокол е необходим, когато се иска издаването на данъчна оценка на незавършено
строителство и удостоверява степента на завършеност на строежа.
Въз основа на този протокол е
издадено и удостоверение на 23.06.09г.
от гл. архитект на район „Одесос” при Община Варна /л. 10 от настоящото дело/,
възпроизвеждащ направените в протокола констатации. В удостоверението е
отразено още, че грубият строеж на сградата по смисъла на § 5, т. 46 от ДР на
ЗУТ не е завършен.
От издадената на 21.12.11г. приходна квитанция от
Дирекция „МДТ” на Община Варна /л. 78/ се установява, че по партида М 2600062
за имот на ул. „Панайот Волов”, № 10 в гр. Варна с данъчно задължено лице ЕТ
„АСПИРИН-500-Е.Д.” е начисляван данък за минали години, както и лихви върху
тях - за 2009г. и 2010г. в посочени
размери.
На 30.12.2011г. е подадена от ЕТ „АСПИРИН-500-Е.Д.” декларация по чл.
14 от ЗМДТ, като върху документа, удостоверяващ подаването е отразено на ръка,
че същата е свързана с партида М 2600062, за която е отразено, че ще е до
31.12.2005г. В декларацията е вписан като обект на деклариране единствено
земята от 221.40 кв.м., собственост на декларатора ЕТ „АСПИРИН-500-Е.Д.”. Към
декларацията е описан, че се прилага НА № 3/21.01.99г. и Констативен протокол и
удостоверение за съборена сграда. Копия на такива документи са представени на
л. 12-13 от настоящото дело. Видно от Констативен протокол от 30.12.11г.,
съставен по повод на заявление на Е.Д. от 29.12.11г. за удостоверяване на факти
и обстоятелства по териториалното устройство за УПИ ІХ-8, 10, кв. 370 по плана
на 10 м.р. на гр. Варна с адрес ул. „П. Волов”, № 10, от комисия при район
„Одесос” на Община Варна, че е бил направен оглед на имота и е установено, че
през м. юни 2000г. е била премахната съществуващата жилищна сграда, отразена в
действащия кадастрален и регулационен план и описана в НА № 28, т. І, рег. №
405, дело № 27/1999г., поради извършване на строителство. В този смисъл е и
издаденото на 30.12.11г. удостоверение от кмета на район „Одесос”,
предназначено да послужи на Д. пред данъчната администрация.
Съобразно заключението на СИЕ,
изслушано при настоящото разглеждане на делото, което съдът кредитира като
обективно и компетентно дадено, се установява, че липсва информация от
счетоводството на търговеца и липсва информация от ТД на НАП-Варна /годишни
счетоводни отчети за периода от 2000г.-2014г./ относно това дали изградената
сграда на ул. „П. Волов”, № 10 въз основа на разрешението за строеж от
16.03.00г., е била заприходена като елемент от предприятието на ЕТ
„АСПИРИН-500-Е.Д.” и дали са ѝ начислявани амортизационни отчисления.
Посочено е в тази връзка, че ЕТ има подадена ГДД по чл. 41/чл. 50 от
ЗОДФЛ/ЗДДФЛ само за 2001г., но поради изтекла давност не може да се предостави
документа. Няма подадени ГФО за периода от 2000г. до 2014г. Експертизата е
установила, че с декларация по чл. 17 от ЗМДТ от 21.01.2000г. /приложената на
л. 84-89 от делото/, подадена от ЕТ „АСПИРИН-500-Е.Д.”, е деклариран нежилищен
имот, представляващ земя и сграда /аптечен склад/ в гр. Варна, ул. „П. Волов”,
№ 10. Открита е била партида М2600062, която е била закрита към 31.12.05г. въз
основа на подадената декларация по чл. 14 от ЗМДТ за предеклариране на имота с
вх. № ДК 14023798/30.12.11г. /доказателствата относно подаването на
декларацията и съдържанието на същата бяха коментирани и по-горе/. От Община
Варна са били начислявани местни данъци и такси за земя и сграда с отчетна
стойност 80 000.01 деноминирани лв. по НА № 28, т. І, рег. № 405, дело №
27/99г. Така определените данък и такси за имота са заплащани от ЕТ
„АСПИРИН-500-Е.Д.”по партида М2600062 върху отчетната стойност на имота до
31.12.05г. Въз основа на подадената на 30.12.11г. коригираща декларация, с
която ЕТ „АСПИРИН-500-Е.Д.” е декларирал само земята с площ от 221.40 кв.м.е била открита партида 1030045100001 с
облог от 01.01.06г. Тази партида е била закрита на 11.04.16г. служебно към
31.12.11г. на основание Постановлението за възлагане на имота на „Билдстрой
Инженеринг Ком” ООД. ЕТ „АСПИРИН-500-Е.Д.” е заплатил определените за имота МДТ
за периода от 01.01.06г. до 31.12.11г.
Видно от представения Акт за
прихващане или възстановяване № 5/02.02.12г., издадено от ст. инспектор при
Дирекция „МД” на Община Варна, че въз основа на подадената от ЕТ „АСПИРИН-500-Е.Д.”
коригираща декларация от 30.12.11г. /само за земя/ за декларирания от него с
декларация от 21.01.2000г. имот /земя и къща/, същият се явява недължимо внесъл
сумата от 719.74 лв. /поради събарянето през 2000г. на къщата/. Тази сума обаче
е прихваната за други негови задължения за МДТ за други негови имоти и данък
пътни превозни средства. Актът е потвърден с Решение № 1562/03.05.12г. на кмета
на Община Варна /л. 79-83/.
Вещото лице по настоящото дело не
може да отговори на въпроса дали има данни средствата, вложени в изграждането
на сградата в имота, да са в резултат от търговската дейност на ЕТ
„АСПИРИН-500-Е.Д.”, тъй като липсва счетоводна документация. Индиция за
положителен отговор на въпроса е единствено представената референция от
„Юробанк България” АД.
В табличен вид в заключението са
посочени и подаваните за имота на ул. „П. Волов”, № 10 декларации по ЗМДТ,
съобразно информацията на Дирекция „МДТ” на Община Варна. За подадената от
съпрузите Д. данъчна декларация вх. № 19-1504/18.10.2001г. е
посочено, че въз основа на нея на съсобствениците са начислявани МДТ за
жилищната сграда на три етажа, като за обект 3, представляващ „друг нежилищен
имот /ет. 1/ с площ от 130.71 кв.м. с мазе от 20 кв.м.” и за обект 4,
представляващ „друг нежилищен имот /ет. 2/ с площ от 130.53 кв.м. с мазе от 20
кв.м.” тези обекти са закрити към 31.12.2003г.
/това е станало най-вероятно въз основа на подадената и коментирана по-горе декларация по чл. 14 от ЗМДТ от Л. С.
Д. с вх. № *********/02.11.04г./. Дължимите ДНИ и ТБО са начислявани на съсобствениците, като Ем. Д.
има неплатени задължения от 2010г. вкл., а Л. Д. има
неплатени задължения от 2009г. вкл. Тези констатации на вещото лице се
подкрепят и от представените на л. 39-40 и на л. 38 документи - Акт за установяване на задължения по чл. 107,
ал. 3 от ДОПК от 24.06.16г. на гл. инспектор при Дирекция „МД” на „Община
Варна”, дължими от Л.Б. за декларирани имоти, един от които е процесния и
деклариран именно от тогавашните съпрузи Д.с данъчната
декларация вх. № 19-1504/18.10.2001г.; и Покана за доброволно изпълнение по
изп.д. № 196/17г. на ЧСИ Н. Георгиев, гр. Варна, рег. № 716 на КЧСИ за
заплащане на установените с акта задължения.
В таблицата на вещото лице относно
подадените данъчни декларации за други обекти в сградата на ул. „П. Волов”, №
10 е посочено, че такива са подавани едва на 06.04.14г. /за ап. 4 на ет. 5 от 7
етажна жилищна сграда/ и през 2016г. – за други самостоятелни обекти в
сградата, за която е отбелязано, че е въведена в експлоатация на 02.03.2016г.
Настоящият съд намира, че дори и да
няма преки доказателства /каквито биха били счетоводните документи на ЕТ
„АСПИРИН-500-Е.Д.” и подадените данъчни декларации за облагане на доходите му/
относно това, че изградената в поземления имот в гр. Варна, ул. „П. Волов”, №
10 част от предвидената за изграждане сграда, е станало със средства на
предприятието на този ЕТ и като част от осъществяваната от него търговска
дейност, както и с цел да се изгради и придобие сграда с търговско
предназначение, то по делото са налице достатъчно косвени доказателства в тази
насока. На първо място, липсата на такива преки доказателства за посочените
обстоятелства, следва да се приеме, че се дължи на причини, за които страната
не отговоря – наличието на кражба на МПС, ведно с цялата документация на ЕТ, за
което са налице доказателства, датиращи още от 2007г. На второ място, от
записванията в информационната база на „Българска пощенска банка” АД
/понастоящем „Юробанка България” АД/ се установи, че на ЕТ „АСПИРИН-500-Е.Д.” е
предоставен кредит от 150 000 лв. през 2000г., съвпадащ изцяло с момента
на издаване на разрешителното за строеж в имота и с извършването на
строителните дейности в него по събаряне на старата къща и началото на
изграждане на новата сграда, който е бил целеви – за извършването на СМР.
Кредитът е отпускан на три транша през определен период от време и съобразно
записванията в банката – срещу представяне на фактури за извършването на СМР
/за строеж и довършителни работи/. На трето място, самото предназначение на
сградата е било смесено – до втория етаж вкл. – с търговско предназначение
/складове, офиси, търговски площи/ и следващите етажи – жилищни. Изградена е
била част от сградата – търговската и само един жилищен етаж. Строителството на
изградената част от предвидената за изграждане сграда е станало върху земя,
която принадлежи единствено на ЕТ и е част от неговото предприятие. При това
положение и съобразявайки се със задължителните указания, дадени с ТР №
2/27.12..2001г. по т.д. № 2/01г. на ОСГК на ВКС, следва да се приеме, че
построеното в поземления имот на ЕТ „АСПИРИН-500-Е.Д.” със средства, получени
по целеви б. кредит от този ЕТ и изградената част от сградата има
преимуществено търговско предназначение, е станало част от предприятието на ЕТ.
Съпругата на ЕТ има евентуално само облигационни вземания, но не и вещни права,
поради което и погасяването на дълга на солидарно задължилите се съпрузи по
договора за кредит от 15.12.04г., е станало изцяло с имуществото на ЕТ.
Ако не се споделят изцяло горните
съображения за формирания правен извод
(имайки предвид друга част от събраните и коментирани по-горе
доказателства – че разрешението за строеж и част от запазените строителни книжа
са издавани не на името на ЕТ, а само на физическото лице; че построената част
от сградата е декларирана на 18.10.2001г. от ищеца като жилищен блок, а не като
търговска или друга нежилищна сграда /л. 187/, както и като съсобствена между
двамата съпрузи при равни квоти; че дори и при предекларирането на имота на
02.11.04г. от ответницата горните обстоятелства по същество са били запазени
/л. 194/ като са изключени двата декларирани преди това офиса; че при подаване
на коригиращата декларация на 30.12.11г. ЕТ „АСПИРИН-500-Е.Д.” е коригирал
единствено частта от обстоятелствата, свързани със събарянето на старата къща в
поземления имот и ищецът не е предприел предеклариране по отношение на
построената част от сградата /относно нейното предназначение и собственици/),
то крайният извод не се променя по други съображения:
Съобразно дадените задължителни
указания с т. ІV на ППВС № 5/72г. на ВС по приложението на разпоредбата на чл. 13, ал.
1 от СК`68г. /отм./ (аналогична – чл. 19, ал. 1 от СК`85г. /отм./), същата
постановява „друго” по смисъла на чл. 92 от ЗС относно собствеността на
създаденото приращение през време на брака. Поради
това и е прието от ВС, че построената
през време на брака сграда върху земя, индивидуална собственост на единия
съпруг, представлява съпружеска имуществена общност и принадлежи общо на
двамата съпрузи. Това разрешение се основава и на предвидената в чл. 63 от ЗС
възможност
правото на собственост върху постройката да съществува отделно от собствеността
върху земята, на която е изградена.
Горната постановка на въпроса
предполага изследването по настоящото дело и на обстоятелството, дали върху
придобитата от ищеца в качеството му на ЕТ земя /както се посочи и по-горе
същата е собственост на ЕТ, тъй като е част от неговото предприятие/, е
построена сграда, имаща характера на самостоятелна вещ, собствеността върху
която е придобита именно в условията на СИО съобразно дадените с цитираното
ППВС указания.
Съобразно императивната норма на чл. 181, ал. 1 от ЗУТ /в
сила от 31.03.2001г. и поради това приложим към настоящия казус/, правото на строеж на
сграда или на част от нея може да бъде предмет на прехвърлителна сделка от
момента на учредяването му до завършване на сградата в груб строеж. Съобразно
втората алинея на този текст, след
завършване на сградата в груб строеж, констатирано с протокол на общинската
(районната) администрация, предмет на прехвърлителна сделка може да бъде
построената сграда или самостоятелни части от нея. В
постановеното ТР № 1/04.05.2012г. на ВКС по т.д. № 1/2011г. на ОСГК /същото
имащо за предмет да установи какъв е смисълът на понятието „упражняване правото
на строеж”, употребено в чл. 67 от ЗС, когато е учредено с единен договор за
част от обектите в сграда, състояща се от множество самостоятелни обекти – т.
1/ тази норма е използвана, за да се изведе по тълкувателен път дефиницията за
сграда като обособена и самостоятелна вещ, която да може да бъде годен обект на
вещни права според изискванията на съответните строителни норми – сградата
следва да бъде завършена в груб строеж. Това според приетото от ВКС в
цитираното ТР /относимо към предмета на настоящото дело именно съобразно
приетото с цитираното по-горе ППВС/ е момента на придобиването на собствеността
за обектите в цялата сграда. Според § 5, т. 46 от ДР на ЗУТ грубият строеж е сграда или постройка, на
която са изпълнени ограждащите стени и покривът, без или с различна степен на
изпълнени довършителни работи. Изключение от горното правило е нормата на чл. 152, ал.
2 от ЗУТ, предвиждаща, че когато разрешението за строеж е издадено за отделни
етапи /части/ на строежите, които могат да се изпълняват и ползват
самостоятелно, а за жилищните сгради и за отделните етажи от сградата – при
условие, че се завърши архитектурно-пространственото и фасадното оформяне на
всеки етап от строителството.
Както се установи по-горе, в случая
е издадено разрешение за строеж на ищеца на осн. чл. 241 от ППЗТСУ /отм./ за
етапно застрояване на УПИ, съставен от обединението на два съседни поземлени
имота, с правото да извърши първи етап от строителството. Този първи етап обаче
включва изграждането на цялата „Обслужваща сграда с жилища”, състояща се от
сутерен, първи и втори етажи с нежилищно предназначение и трети, четвърти, пети
и терасовиден жилищни етажи. За тази сграда не е предвидено поетапното ѝ
изграждане.
Установи се по делото, че към
23.06.2009г. /така съобразно официалния удостоверителен документ на л. 10/,
както и към момента на провеждане от ЧСИ на продажбата на имота /дворното място
с построената част от сградата/ - до 09.07.09г., както и към момента на издаването на
Постановлението за възлагане – 22.03.11г., и към влизането в сила на същото -
29.06.11г., сградата е била изградена само до трети етаж включително. Същата е
завършена чрез изграждане на предвидените етажи и покривна конструкция на един
по-късен етап – така според предоставената информация от Община Варна с писмото
от 02.10.17г. (на л. 179-181) и възпроизведена и от вещото лице - сградата е
била въведена в експлоатация като 7-етажна жилищна сграда на 02.03.16г. Това
означава, че продадения на публичната продан недвижим имот е включвал дворното
място на ЕТ и представляващата несамостоятелна вещ недостроена до груб строеж
сграда в това дворно място. При това положение на публичната продан е продаден
имот, който изцяло е принадлежал на ЕТ „АСПИРИН-500-Е.Д.” и с получената за
него цена са били погасени изцяло задълженията, поети в условията на
солидарност от двамата съпрузи – страни по настоящото дело по договора за заем
от 15.12.04г. с „Билдстрой Инженеринг Ком” ООД.
С оглед на изложеното, ищецът, който
е правоприемник на заличения „АСПИРИН-500-Е.Д.”, се е суброгирал в правата на
удовлетворения ипотекарен кредитор да размер на ½ от размера на
погасения с имота дълг от общо 232 792.70 лв. и ответницата му дължи
заплащането на половината в размер на 116 396.35 лв. на осн. чл. 155, ал. 2 от ЗЗД.
Съдът намира за неоснователно
направеното от ответницата с отговора на исковата молба възражение за
погасяване на предявения иск по давност за сумата от 98 442 лв., считано
от разпределението на сумата от третата публична продан, станало на 27.07.09г.,
до подаване на иска в съда – 19.05.15г. Това е така, защото в случая купувач по
публичната продан на имота на ЕТ „АСПИРИН-500-Е.Д.” е взискателят – ипотекарен
кредитор. Поради това и не издаването на постановлението за „предварителното”
разпределение на предложената от взискателя-купувач цена за имота определя
началото на погасителната давност за иска на ищеца по настоящото дело, а
влизането в сила на постановлението за възлагане - към този момент правото на
собственост е преминало от патримониума на ипотекарния длъжник в патримониума
на взискателя с погасителното действие на „доплатената” за него цена спрямо
дълга. И след като това е станало на 29.06.11г., а исковата молба по настоящото
дело е подадена на 19.05.15г., то предявения иск не е погасен по давност нито
изцяло, нито за част от претенцията.
Неоснователно е възражението на
ответницата и за прихващане с размера на претърпените от нея вреди, изразяващи
се загуба на половината от стойността на продадения имот – 160 960 лв.,
респективно половината от сумата, с която е бил увеличен дълга на длъжниците по
изпълнителното дело – 31 396.35 лв., които вреди са причинени от
действията на ищеца, изразяващи се в подаването на неоснователни жалби срещу
всяко произнасяне на ЧСИ и срещу последващите решения, както и в предявяването на
неоснователни искове, касаещи отношенията по договора за заем от 2004г. В тази
връзка следва да се отбележи, че упражняването на правото на защита на
материалните субективни права чрез предвидените в нормативната уредба
процесуални способи, не е противоправно поведение, поради което и дори
обективно чрез забавянето на изплащането на дълга да се е стигнало до неговото
увеличаване /чрез начисляването на лихви/, то липсва основание за ангажиране
отговорността на ищеца. Наред с това самата ответница в качеството си на главен
и солидарен длъжник също не е предприела действия по погасяването на дълга, за
да избегне неговото увеличаване чрез начисляване на законна и договорна лихва
върху главницата.
Неоснователно е възражението на
ответницата за прихващане и със сумата от 5 000 лв., платено по
споразумителен протокол от 04.12.14г. с „Билдстрой Инженеринг Ком” ООД за
погасяване на част от дълга на Е.Д. по цитирани две изпълнителни дела – изп.д.
№ 1601/13г. и изп.д. № 472/13г. на ЧСИ З. Д.,***. Видно от самото Споразумение
от 04.12.14г. /л. 55 от делото на ВОС/, че същото е сключено между „Билдстрой
Инженеринг Ком” ООД като взискател по цитираните две изпълнителни дела и В.Е.Д., която е
заплатила сумата от 10 000 лв., с която частично е погасила дълга на своя
баща Е.Д. и изцяло задълженията на майка си Л.Б.. Поради това и Л.Б. няма
вземане против Е.Д., основано на заплащането на част от неговия дълг от дъщеря
им към техния кредитор.
Поради всичко гореизложено,
предявения от ищеца на посоченото основание иск е изцяло основателен и следва
да се уважи. Първоинстанционното решение следва да се потвърди. Въззиваемият не
е претендирал присъждането на разноски и такива по делото не следва да се
присъждат.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 12/06.01.16г.,
постановено по гр.д. № 1509/15г.
на
Окръжен съд – Варна.
Решението може да се обжалва с
касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
съобщението до страните при наличието на предпоставките за допускане на
касационното обжалване съобразно чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: