Решение по дело №16453/2015 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 28.05.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на седемнадесети март две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                                           

Съдия: Евгени Г.

 

при секретаря Алина Тодорова разгледа докладваното от съдия Г. гр. д. № 16 453 по описа за 2015 г. и

 

Р Е Ш И:

 

[1] ОСЪЖДА „ДЗИ-О.З.” ЕАД да заплати следните суми:

1. на А.М.А.:

- 52 500,00 лева обезщетение за неимуществени вреди вследствие на пътно-транспортно произшествие (ПТП) от 09.05.2015 г на основание чл. 226, ал. 1, във връзка с чл. 223 от Кодекса за застраховане КЗ) (отм), плюс законната лихва от 09.05.2015 г. до окончателното изплащане. Искът е предявен за 90 000,00 лева, като част от общо твърдените вреди за 100 000,00 лева;

- 38,15 лева обезщетение за имуществени вреди вследствие на ПТП от 09.05.2015 г на основание чл. 226, ал. 1, във връзка с чл. 223 от КЗ (отм), плюс законната лихва от 09.05.2015 г. до окончателното изплащане;

- 405,47 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал.1 от ГПК;

2. на адвокат П.К. – 2 262,42 лева адвокатско възнаграждение с ДДС на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, връзка с чл. 38, ал. 2 от ЗАдв;

3. на СГС – 2 150,00 лева държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК. А.А. е със съдебен адрес – адвокат К.,***0, а  „ДЗИ- О.З.“ ЕАД е с адрес в гр. София, ул. „Георги Бенковски“ № 3.

 

[2] ОТХВЪРЛЯ следните искове по чл. 226, ал. 1, във връзка с чл. 223 от КЗ (отм) на А.А. срещу „ДЗИ–О.З.“ ЕАД:

- за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 52 500,00 лева до предявения размер от 90 000,00 лева;

- за имуществени вреди за разликата над 38,15 лева до предявения размер от 54,50 лева.

 

[3] ОСЪЖДА А.А. да заплати на „ДЗИ-О.З. ” ЕАД 185,38 лева разноски по делото и 200,00 лева юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

 

[4] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.

 

[5] Ако ответникът обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 1 075,00 лева държавна такса по сметка на САС, а, ако обжалва частично решението, следва да представи документ, удостоверяващ внасянето по сметка на САС на 2% държавна такса от обжалваемия интерес. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба. Ищцата е освободена от заплащането на държавна такса.

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

 

Производството е исково, пред първа инстанция.

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1. На ищеца

         

[6] А.А. заявява в искова молба от 18.12.2015 г., че на 09.05.2015 г. е участвала в ПТП, предизвикано от Н.А.. От това ПТП тя е получила: 1. контузия на гръдната и коремната област; 2. счупване на дясната ключица; 3. счупване на Тн7, Тн 8 и С7; 4. паралетичен илеус и невралгия на интеркосталис.

 

[7] Към момента на ПТП гражданската отговорност (ГО) на Н.А. е била застрахована при ответника „ДЗИ-О.З.” ЕАД (ДЗИ). Ищцата твърди, че от уврежданията е претърпяла неимуществени вреди за 90 000,00 лева и имуществени вреди за 54,50 лева, за които ДЗИ не ѝ е заплатил обезщетение. Затова тя моли съда да осъди ДЗИ да ѝ заплати 90 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди, като част от претърпените вреди за 100 000,00 лева, и 54,50 лева обезщетение за имуществени вреди плюс законната лихва от 09.05.2015 г. до окончателното изплащане  (исковата молба, л. 2-3).

 

2. По писмения отговор на ответника

 

[8] ДЗИ е подал писмен отговор. Той е заявил, че:

1. ПТП не е било предизвикано от Н.А.;  

2. размерът на търсеното обезщетение е завишен.

3. А.А. е допринесла за настъпването на вредите, тъй като е била без поставен обезопасителен колан, а нейни предходни заболявания са довели до паралитичен илеус и невралгия интеркосталис. Затова той моли съдът да отхвърли предявените искове (писмения отговор, л. 17-19).

 

3. Насрещни твърдения на ищеца

 

[9] А.А. е оспорила възраженията на ответника. Тя е заявила, че механизмът на ПТП е установен в хода на разследването по образуваното наказателно производство, твърденията за съпричиняване на уврежданията са недоказани и търсеното обезщетение не е прекомерно (молбата, л. 29-30) 

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА

 

1.              Обстоятелства, които съдът установява

 

[10] Не се спори, че А.А. е била родена на *** г. На 09.05.2015 г. около 21:35 часа тя e пътувала на задна средна седалка в лек автомобил „БМВ 318“, управляван от Н.А. (показанията на свидетеля А., л. 163). Той се е движил с 90-100 км/ч от с. Ръжево Конаре към гара Калояново (заключението на вещите лица Е. и д-р Ш., л. 181-194, 193). А.А. е била без поставен обезопасителен колан (заключението на вещите лица Е. и д-р Ш., л. 191; показанията на д-р Ш., л. 199-гръб).

 

[11] На около 300 метра след табелата за край на с. Ръжево Конаре, след десен завой Н.А. е намалил рязко скоростта и е завил наляво. Вследствие на това автомобилът е преминал през лявата лента на пътното платно, завъртял се е в посока обратна на часовниковата стрелка, минал е косо през банкета, загубил е устойчивост, завъртял се е през задната си дясна част и е застанал на гумите си (заключението на вещите лица Е. и д-р Ш., л. 193; показанията на свидетеля А., л. 163).

 

[12] В резултат на ПТП А.А. е получила: 1. контузия на гърдите и корема; 2. счупвания на тялото на 7-ми шиен прешлен и десния страничен израстък на 1-ви гръден прешлен; 3. счупвания на телата на 7-ми и 8-ми гръдни прешлени със снишение на дъгата и гръбните и напречните израстъци на 7-ми гръден прешлен: 4. счупване на дясната ключица; 5. неврологични увреждания – посттравматичен церебрастенен синдром в лека клинична форма, невроза и нервно вегетативна дистония по симпатикотонен тип (заключението на вещите лица д-р Ю.Й., д-р Л.К. и д-р К.С., л. 148-153, 152). Не се спори, че към този момент гражданската отговорност на Н.А. е била застрахована при ДЗИ.

 

[13] След инцидента, на 10.05.2015 г. ищцата е била приета по спешност в УМБАЛ „Св. Георги“– Пловдив, Втора хирургична клиника и е била изписана на 14.05.2015 г. По отношение на счупванията е била проведена консервативна терапия с вливане на медикаменти за овладяване на болковия синдром. Счупването на гръдните прешлени е било лекувано консервативно с постелен режим за 35 дни и последваща рехабилитация. Периодът на лечение при такива счупвания на прешлените при нормално протичане на възстановителния процес е около седем-осем месеца. Счупването на дясната ключица е било лекувано консервативно с раменна имобилизация за 25 дни. Периодът на лечение на такъв вид травма е около три месеца при нормално протичане на лечебния процес.

 

[14] А.А. е получила лека церебрастенна симптоматика, чиито проявления са безсъние, лека разконцентрираност, замаяност, световъртеж в по-тежки случаи. Към момента на извършване на медицинския преглед, необходим за изготвянето на заключението, тези симптоми са били отзвучали. При А.А. се е наблюдавала и симптоматика на невроза, изразяваща се в лесна възбудимост и хиперактивност (заключението на вещите лица д-р Ю.Й., д-р Л.К. и д-р К.С., л. 149 и 151; показанията на вещите лица д-р К. и д-р С., л. 161). Заболяването на жлъчния мехур и паралитичния илеус у ищцата не са вследствие на претърпяното ПТП (заключението на вещите лица д-р Ю.Й., д-р Л.К. и д-р К.С., л. 152; показанията на д-р Й., л. 200).

 

[15] Преживяното е повлияло негативно върху А.А.. След инцидента тя е имала оплаквания за болки в областта на шията, гърба и ръцете. Травматичното изживяване е повлияло и върху психиката на ищцата. Тя се е връщала към спомена за инцидента, страхувала се е (показанията на свидетелката А.А., л. 162).

 

[16] А.А. е заплатила 54,50 лева за лечението си (л. 12-13). Не се спори, че ДЗИ не е заплащал обезщетения на ищцата.

 

[17] А.А. е заплатила 690,00 лева за вещи лица (л. 67, 179), 5,00 лева за съдебно удостоверение (л. 59) и е била представлявана безплатно от адвокат (пълномощното, л. 4). Съдът е освободил ищцата от заплащане на държавна такса (определението, л. 14). ДЗИ е заплатил 300,00 лева за вещи лица (л. 47), 5,00 лева за съдебно удостоверение (л. 46) и 140,00 лева за свидетели (л. 170). Той е бил представляван от юрисконсулт.

 

2. Спорни по делото обстоятелства

 

[18] Спорно по делото обстоятелство е било дали уврежданията на А.А. са вследствие на ПТП. Вещите лица д-р Л.К. и д-р К.С. са категорични, че посочените увреждания – контузия на гърдите и корема, счупване на седми шиен прешлен, счупване на седми и осми гръдни прешлени, счупване на дясна ключица, лека церебрастенна симптоматика, невроза - са резултат от инцидента. Останалите увреждания, твърдени от ищцата, не са вследствие на ПТП, тъй като такова е заключението на вещите лица лекари. Затова съдът приема тези факти за установени.

 

[19] Спорно по делото е дали към момента на инцидента ищцата е била с поставен предпазен колан. Вещите лица д-р Т.Ш. и инж. Ж.Е. приемат, че предвид механизма и морфологията на ПТП и локализацията и тежестта на уврежданията на пострадалата, тя е била без поставен предпазен колан. Затова съдът приема този факт за установен.

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

         

[20] А.А. е предявила искове по чл. 226, ал. 1 във връзка с чл. 223, ал. 1 КЗ (отм.) за заплащане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди.

 

1. По иска по чл. 226, ал. 1 вр. чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ (отм) за обезщетение за неимуществени вреди:

 

[21] Съгласно чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ с договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица неимуществени вреди. Увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен, може да предяви пряк иск срещу застрахователя (вж. чл. 226, ал. 1 от КЗ).

 

[22] Следователно предпоставките за уважаване на настоящия иск са: 1. ищецът да е участвал в застрахователно събитие, покрито от застраховка ГО; 2. това застрахователно събитие да е причинило увреждания на ищеца; 3. ГО на виновния причинител на застрахователното събитие да е била застрахована при ответника; 4. вследствие на уврежданията ищецът да е претърпял неимуществени вреди; 5. ответникът да не е изплатил на ищеца обезщетение за тези вреди.

 

[23] Съдът установи, че:

1. А.А. е участвала в ПТП;

2. от него тя е претърпяла увреждания;

3. ПТП е било причинено от Н.А., чиято ГО е била застрахована при ДЗИ;

4. А.А. е претърпяла болки, страдания и неудобства от уврежданията, и е направила разходи за лечението си;

5. ДЗИ не е изплатил на А.А. обезщетение за имуществени и неимуществени вреди.

 

[24] Налице са предпоставките за уважаване на исковете. Съдът следва да определи размера на дължащите се обезщетения.

 

[25] Съгласно чл.52 ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. Преди да определи размера на обезщетението  обаче съдът следва да даде отговор на въпроса към кой момент се определя обезщетението за неимуществени вреди.

 

[26] Първоначално съдебната практика (Решение на ВС 271-1992-III Н.О.) и доктрината (Голева, Поля. Деликтно право. Ф., С. 2007, с. 172 цитира и решение на ВС 271-1992-III Н.О.) са приемали, че това е моментът на постановяване на съдебното решение. Впоследствие, от 2009 г. насам, съдебната практика, поне тази на един състав от Търговска колегия на ВКС и един състав от Гражданска колегия на ВКС, вече приема, че моментът на определянето на обезщетението е датата на увреждането, а размерът му не следва да се влияе от последващи промени в икономическата обстановка (Решение на ВКС 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г. Вж. също и решение 658-2010-IV Г. О. по гр. д. 1 781/2009 г.). Ето защо съдът приема, че следва да определи обезщетението за неимуществени вреди към датата на застрахователното събитие (ПТП) – 09.05.2015 г.

 

[27] Справедливостта обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания са: 1. характерът на увреждането; 2. начинът на извършването му; 3. обстоятелствата, при които е извършено; 4. допълнителното влошаване състоянието на здравето; 5. причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. (т. II от ППВС 4/1968 г.).

 

[28] При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита още два фактора. Първият фактор са конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането (Решение на ВКС 83-2009-II Т.О. по т. т. 795/2008 г. Вж. и решение 1-2012-II Т.О. по т. д. 299/2011 г., в което ВКС отново с решение, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, се е произнесъл по този въпрос).

 

[29] Вторият фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи, постановявана в период, близък до момента на увреждането по настоящото дело. Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на съда и за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система. Затова съдът отчита и този фактор.

 

[30] Съдът установи, че към 09.05.2015 г. А.А. е била на 19 години. В резултат на ПТП А.А. е получила: 1. контузия на гърдите и корема; 2. счупвания на тялото на 7-ми шиен прешлен; 3. счупвания на телата на 7-ми и 8-ми гръдни прешлени със снишение на дъгата и гръбните и напречните израстъци на 7-ми гръден прешлен, както и счупване на десния страничен израстък на 1-ви гръден прешлен: 4. счупване на дясната ключица; 5. неврологични увреждания – посттравматичен церебрастенен синдром в лека клинична форма, невроза и нервно вегетативна дистония по симпатикотонен тип.

 

[31] След инцидента, на 10.05.2015 г. ищцата е била приета по спешност в УМБАЛ „Св. Георги“– Пловдив, Втора хирургична клиника и е била изписана на 14.05.2015 г. По отношение на счупванията е била проведена консервативна терапия с вливане на медикаменти за овладяване на болковия синдром. Счупването на гръдните прешлени е било лекувано консервативно с постелен режим за 35 дни и последваща рехабилитация. Периодът на лечение при такива счупвания на прешлените при нормално протичане на възстановителния процес е около седем-осем месеца. Счупването на дясната ключица е било лекувано консервативно с раменна имобилизация за 25 дни. Периодът на лечение на такъв вид травма е около три месеца при нормално протичане на лечебния процес.

 

[32] А.А. е получила лека церебрастенна симптоматика, чиито проявления са безсъние, лека разконцентрираност, замаяност, световъртеж в по-тежки случаи. Към момента на извършване на медицинския преглед, необходим за изготвянето на заключението, тези симптоми са били отзвучали. При А.А. се е наблюдавала и симптоматика на невроза, изразяваща се в лесна възбудимост и хиперактивност.

 

[33] Преживяното е повлияло негативно върху А.А.. След инцидента тя е имала оплаквания за болки в областта на шията, гърба и ръцете. Травматичното изживяване е повлияло и върху психиката на ищцата. Тя се е връщала към спомена за инцидента, страхувала се е.

 

[34] Минималният размер на застрахователните суми по застраховка ГО за неимуществени вреди от телесно увреждане на едно лице е бил 700 000,00 лева до 01.01.2010 г. След 01.01.2010 г. размерът вече е 1 000 000,00 лева (§ 27 от ПЗР на КЗ (отм), а след 11.06.2012 г. този размер е 2 000 000,00 лева (чл. 266 от КЗ (отм)).

 

[35] Икономическата обстановка в страната също се е променяла от 2012 г. до 20.03.2015 г. Размерите на минималната работна заплата са били: 310,00 лева от 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г.[1]; 340,00 лева от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г.[2]; 360,00 лева от 01.01.2015 г. до 30.06.2015 г.[3]. Увеличението от 2013 г. до 09.05.2015 г. е 16,13% (360-310/310), а от 2014 г. до 09.05.2015 г. е 5,88% (360-340/340).

 

[36] Настоящият съд е разглеждал дела, чието предмет е бил обезщетяването на неимуществени вреди от увреждания, които са били близки, но не идентични на процесните, от ПТП от периода 2013-2015 г., като по тези дела има и решения на САС. Съдът е определил следните обезщетения:

-                 60 000,00 лева – едно решение за събитие от 2013 г.[4]. (САС е увеличил обезщетението на 75 000,00 лева с решение 5-2017-4-ти с-в по гр. д. 4524/2016 г.); второ решение за събитие от 2014 г.[5] (САС е потвърдил решението на съда с решение 2018-2016-2-ри с-в по гр. д. 2 845/2016 г.);

-                 100 000,00 лева за събитие от 2013 г.[6] (САС е намалил обезщетението на 80 000,00 лева с решение 2247-2014-8-ми с-в по гр. д. 1696/2014 г.)

 

 [37] Съдът отчита всички установени обстоятелства и факторите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Съдът отчита, че настоящият случай е по-тежък от тези по гр. д. 14 845/2014 г. и гр. д. 18 075/2014., но по-лек от този по гр. д. 3 013/2013 г., както и, че минималната работна заплата е нараснала до 09.05.2015 г. с 16,13% от 2013 г. и с 5,88% от 2014 г. Затова съдът приема, че 75 000,00 лева е справедливо обезщетение за неимуществените вреди, които А.А. е претърпяла. Съдът установи, че тя е заплатила и 54,50 лева за лечението си.

 

[38] ДЗИ е възразил, че А.А. е допринесла за настъпване на уврежданията от ПТП, тъй като е била без поставен обезопасителен колан. Възражението е основателно.  

 

[39] Обезщетението за вреди следва да бъде намалено само ако увреденият е допринесъл за настъпването им. За да е налице съпричиняване приносът на увредения трябва да е конкретен, да се изразява в определено действие (Решения на ВКС: 59-2011-I Т. О. по т. д. 286/2010 г.; 45-2009-II Т. О. по т. д. 525/2008 г.). Не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата. Като такова може да бъде определено само действието или бездействието, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди (Решение на ВКС 169-2012-II Т. О. по т. д. 762/2010 г.).

 

[40] Пътуващите в лек автомобил са длъжни да поставят обезопасителен колан (чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП). Съдът установи, че А.А. не е била поставила такъв. Следователно тя е действала противоправно. Съдът установи, че, ако А.А. е била с поставен обезопасителен колан, тя не би получила толкова сериозни увреждания на прешлените, но би могла да получи други увреждания в областта на гръдния кош и главата. Затова съдът определя процент на съпричиняване 30.

 

[41] Като отчита процентът на съпричиняване, съдът намалява обезщетенията, дължащи се на ищцата, на: 52 500,00 лева за неимуществени вреди (75 000,00х0,7); 38,15 лева за имуществени вреди (54,50х0,7). Съдът осъжда ДЗИ да заплати на ищцата тези суми, като отхвърля иска за неимуществени вреди за разликата над 52 500,00 лева до търсените 90 000,00 лева, а искът за имуществени вреди за разликата над 38,15 лева до търсените 54,50 лева.

 

2.                          По разноските

 

[42] Ищцата търси разноски. Тя е направила такива за 695,00 лева.

 

[43] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава исковете на А.А. за 52 538,15 лева при предявен размер от 90 054,50 лева. Ето защо съдът осъжда ДЗИ да заплати на А.А. 405,47 лева разноски по делото (52 538,15/90 054,50х695). На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът осъжда ДЗИ да заплати на адвокат К. 2 262,42 лева адвокатско възнаграждение (90 054,50-10 000,00х0,03+830,00х52 538,15/90 054,50х1,2) На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК съдът осъжда ДЗИ да заплати по сметка на СГС 2 150,00 лева държавна такса (52 500,00х0,04+50,00).

 

[44] ДЗИ също търси разноски. Той е направил такива за 445,00 лева и е бил представляван от юрисконсулт.

 

[45] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля исковете на А.А. за 37 515,85 лева при предявен размер от 90 054,50 лева. Затова съдът осъжда А.А. да заплати на ДЗИ 185,38 лева разноски по делото (445,00х37 515,85/90 054,50) и 200,00 лева юрисконсултско възнаграждение.

 

Съдия: