О П Р Е Д Е Л Е Н И Е    №108

гр.Силистра, 01.03.2023 година

 

        Административният съд гр.Силистра,в закрито заседание на първи март през две хиляди двадесет и трета година,в състав: съдия Маргарита Славова, при секретаря Виолина Рамова, като разгледа докладваното от с-я М.Славова адм.дело №37 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

        Производството по делото е образувано по жалба на З.М.А. и Г.А.А. ***, подадена срещу отказ на кмета на община Кайнарджа,съдържащ се в писмо изх.№РД-25-1430-3/30.01.2023г.,да извърши действия по подаден сигнал за незаконен строеж на сграда, построена в земеделска земя в землището на с.Голеш, намираща се в ПИ с идентификатор:15566.79.219, като част от нея навлизала в имота на подателите на сигнала с идентификатор:15566.79.220, с начин на трайно ползване: нива.

         Специализираната администрация на ДНСК получила „сигнал” от настоящите оспорващи с вх.№СС-414-01-066/02.11.22г. на РДНСК-Силистра,който ведно с писмо изх.№СС-414-00-426/04.11.22г.,е бил изпратен на кмета на община с.Кайнарджа, като органът по чл.223 ЗУТ, тъй като релевираният строеж бил от ІV до VІ категория, чиито контрол по строителството нормативно е възложен на общините по местонахождението на строежа. В Закона за устройство на територията (ЗУТ) липсва правна норма, която да създава за органа по чл.223 ал.1 ЗУТ (кмета на общината или упълномощено от него длъжностно лице) задължение да се произнесе по искане за установяване на незаконен строеж и за неговото премахване, каквото именно е подаденото до РДНСК-Силистра, препратено на компетентния за неговата проверка орган. Разпоредбата на чл.214 ЗУТ сочи изрично кои актове са индивидуални административни такива по смисъла на ЗУТ,като в т.3 са посочени актовете за премахване на незаконни строежи, но не и отказите за издаване на заповед за премахване или откази за установяване на извършени незаконни работи и съставяне на констативни актове. Отказът е индивидуален административен акт съгласно чл.21 ал.1 АПК, когато отрича претендирани от молителя благоприятни за него последици, както и в изрично посочени от закона случаи.Такава хипотеза не е налице, когато молителите претендират неблагоприятни за друго, трето лице последици, какъвто е настоящият случай. Изцяло в този смисъл е трайната практика на ВАС, като за настоящото произнасяне е достатъчно да се посочат някои от по-новите актове: Определение №523/17.01.23г., адм.д.№9/2023г.; Определение №936/27.01.23г., адм.д. №611/23г.; Определение №668/20.01.23г.,адм.д.№3/23г. и др. на ІІ Отделение, ВАС.

С процесното писмо е отговорено на искането на семейство А. (за издаване на заповед за премахване на незаконен строеж), че е разпоредена и протичаща проверка на изнесените в сигнала данни, а твърденият с жалбата „отказ”, дори и да беше формиран такъв, не съставлява годен за съдебно оспорване акт. Налице е недопустимост на настоящото производство, поради липса на законово задължение на кмета за произнасяне по чл.225а ЗУТ по подаден сигнал.

По правило органът действа служебно, вън и независимо от подадените или не сигнали от граждани. Отказ - изричен или мълчалив е налице само тогава,когато административният орган има задължение да се произнесе по направено искане съобразно нормативно предвиденото му правомощие. И след като в ЗУТ липсва норма, която да създава за кмета на общината, като компетентен орган по установяване и премахване на незаконни строежи от съответната категория по чл.225а ЗУТ, задължение за произнасяне по искане за издаване на заповед за премахване на незаконен строеж, то следва, че същият не е обвързан от подадения от настоящите жалбоподатели „сигнал”,поради което и оспореното писмо не е от кръга на актовете по чл.214 т.3 ЗУТ. Последният е специален закон, което дерогира приложението на общата разпоредба на чл.21 ал.1 АПК.

Поради изложеното по-горе не е налице годен за обжалване административен акт,тъй като отказът да бъде издаден акт по направено в сигнал искане,не представлява индивидуален административен акт, който да може да бъде предмет на съдебен контрол. Ето защо не е формиран „отказ“,който да подлежи на обжалване пред съда и следователно, оспорващите не могат да упражнят валидно процесуално право на жалба. Ако считат, че са засегнати техни вещни права редът за защита е исков по ГПК. Образуваното производство, поради неговата недопустимост, следва да бъде прекратено. Отделно от това, кметът на общината, с оглед на възложената му компетентност със ЗУТ, е специализиран административен орган, който упражнява само определените в чл.223 и чл.225а ЗУТ правомощия. Той не е обвързан от искането,с което е сигнализиран, а действа служебно. Налице са две самостоятелни основания за оставяне на настоящата жалба без разглеждане и прекратяване на образуваното производство - чл.159 т.1 и т.4  АПК, воден от което, Административният съд гр.Силистра

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

           ОСТАВЯ без разглеждане жалбата на З.  М.А. и Г.А.А.-***, против отказ на кмета на община с.Кайнарджа, обективиран в Писмо изх.№РД-25-1430-3/30.01.2023г., да извърши действия по подаден сигнал за незаконен строеж.

 

        ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело №37/2023г. по описа на Административен съд гр.Силистра.

        

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.

        

 

                                                                                     СЪДИЯ: