Р Е Ш Е Н И Е
№ 31
10.01.2019 г., град
Сливен
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД VІ-ти
ГРАЖДАНСКИ състав
на осемнадесети октомври,
две хиляди и осемнадесета година,
в публично заседание в
следния състав:
председател: МИНЧО МИНЕВ
секретар:
ТАНЯ ИВАНОВА
прокурор:
като
разгледа докладваното от СЪДИЯ МИНЧО
МИНЕВ
гр.дело № 4528 по описа за 2017 година и за да се произнесе,
съобрази:
В исковата си молба К.Ж.И. излага, че е работил по
служебно правоотношение в Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи гр.Сливен /ОД на МВР Сливен/ от 01.05.1991г. до 05.06.2017г., когато
напуснал по собствено желание. Също, че е заемал различни длъжности, които е
изпълнявал на територията на Районно управление гр.Нова Загора. Характерно за
всички било, че е работил, поради характера на организация на работния процес,
на смени/дежурства, по предварително утвърден месечен график, с различна
нормативно определена продължителност от 8-, 12- или 24часа, а работното му
време винаги се изчислявало сумирано, на тримесечни отчетни периоди, а за
кратко- и едномесечни.
И. счита, че работодателя му никога не е изчислявал
правилно работното му време и излага подробни аргументи в тази връзка. Според
него, в резултат на това е полагал труд над установената норма, който нито е
бил заплащан, нито пък е бил компенсиран с допълнителен платен отпуск.
Така, за времето от началото на 2003-та
г. до края на 2011-та г., в което работил в сектор „Пътна полиция“ на длъжност
„младши автоконтрольор“ ответника не включвал в изработените от него часове
пълната продължителност на даваните от него наряди, като вместо 12-часа му
отчитал 11часа и 15 минути, защото изваждал по 45мин., време ползвано от И. за
хранене. Работодателят му влагал в последното разбирането, че това всъщност
е почивка, за хранене. Поради това И.
намира, че е положил /до края на 2011-та г./ извънреден труд от поне 36ч.
Освен това, в изработените от него
часове не било включвано времето за приемане, инструктаж и сдаване на
дежурството, а това били 30мин. преди началото на работното време и още
толкова- след края му, като явяването по-рано, съотв. оставането до по-късно,
ставало в изпълнение на задължение, въведено от съответен негов началник.
Поради това И. намира, че е положил /до края на 2011-та г./ извънреден труд от
поне 48ч.
Друго допуснато от работодателя му
нарушение според И. е това, че въпреки, че е бил длъжен, не е превръщал
полагания от него труд по време на нощните смени в дневни такива с коефициент
0.143. Поради това изчислява, че е положил /до края на 2011-та г./ извънреден
труд от поне 27.45ч.
Т.е., в резултат на горните
обстоятелства положил извънреден труд от поне 111.45 часа, които при това е
трябвало да бъдат компенсирани с допълнително възнаграждение, съотв. за
часовете над 50 часа на тримесечие - с допълнителен отпуск.
Аналогично било поведението на
работодателя му и в периода от началото на 2012г. до края на 2014г., когато заемал
длъжността „командир на отделение“ в сектор „Охранителна полиция“. Тогава той
също работил на смени: 12- и 8-часови,
при първите от които работодателя му не му признавал за работно време по
45 мин.- използвани за хранене, а при вторите по продължителност смени- по
30мин. За този период от време също претендира да е отработил време над
нормата, поради което е положил извънреден труд 111.45часа, които нито са
заплатени, нито пък- съотв. компенсирани с допълнителен отпуск, а за времето
след 01.07.2014г.- само с извънреден труд.
През последната част от времето, заявено
с исковата молба- от началото на 2015г. до 05.06.2017г., И. изпълнявал
длъжността „оперативен дежурен“ в оперативно-дежурна част, като работата му била
организирана на 24-часови смени. Те отново не били отчитани- при същите, като
описаните по-горе, обстоятелства, правилно и по този начин положил извънреден
труд над нормата от по поне 10 часа на месец, съотв. 30 часа на тримесечие, за
което е трябвало да бъде компенсиран парично с допълнително възнаграждение.
При това положение И. претендира ответника да бъде
осъден да му заплати обезщетение за неизползван допълнителен платен годишен
отпуск, в размер на 7 200лв. /за по 12 работни годишно, за времето от началото
на 2003г. до 2014г. вкл./, както и 1 000лв.- допълнително възнаграждение за
общо 200часа извънреден труд, положен в периода 01.07.2014г.- 05.06.2017г., а
също и 100лв.- лихва, за забавата в плащането на второто от тези вземания. Всяка
от двете суми за главница се претендира ведно със законната лихва, считано от
датата на депозиране на исковата молба пред съда и до окончателното й
изплащане.
И. търси и сторените от него разноски по делото.
На ОД на МВР Сливен бе връчен препис от исковата
молба и в срок бе депозиран писмен отговор. Заявените против нея претенции се
оспорват. Процесуалният представител на ответника е убеден, че правилно, в
съответствие с нормативната уредба и издаваните в системата на МВР заповеди, е
водил и отчитал положения от ищеца труд
през целия процесен период от време. В тази връзка твърди, че И. не е полагал
извънреден труд, а дори и да е имало такива случаи, то той е ограничен до
50часа, съотв. 70 часа на тримесечие и му е заплатен. Също, че приемането и отводите на нарядите,
както и инструктажа на служителите, са били осъществявани в рамките на
работното време на ищеца. Ответникът
оспорва и твърдението на последния, че е бил задължен, по заповед на съответния
му началник, да се явява 30мин. преди всяка смяна.
Ответната страна претендира юрисконсултско
възнаграждение.
В проведените по делото съдебни заседания ищеца се
представляваше от пълномощник-адвокат, като по същество поддържа претенциите си
по основание. Предприе изменение на размера им /прието от съда с нарочно определение/,
като цената на първия /главен/ иск намали на 5 246.31лв.; на втория /също
главен/ увеличи на 3 737.03лв. и на третия /акцесорен/ иск- увеличи на
545.97лв.
За ответника в съдебните заседания се явяваше
процесуален представител по пълномощие- негов юрисконсулт. Той поддържа
възраженията против иска, изложени в писмения отговор, но прави и възражение за
изтекла в негова полза погасителна давност, а също и за прекомерност на
възнаграждението, заплатено от ищеца на неговия пълномощник-адвокат.
Съдът, след
като обсъди събраните по делото доказателства- поотделно, а и в тяхната
съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно, а и се установява от представената от
ответника справка изх.№ 343р-11172/
06.11.2017г., че през процесния период от време К.Ж.И. ***, като е заемал
различни длъжности, а всички е изпълнявал на територията на Районно управление
гр.Нова Загора. Така, за времето от 01.02.1999г. до 01.10.2002г. е бил „младши
автоконтрольор” в КАТ; от 01.10.2002г. до 15.04.2010г.- „мл.автоконтрольор”, но
в група „Пътен контрол”. Считано от последните от тези дати и до 18.12.2012г. е
на работа в сектор „Охранителна полиция” на длъжност „мл.автоконтрольор”. От
18.12.2012г. до 22.01.2015г. – „командир на отделение” в участък „Полиция”, а
от 22.01.2015г. – „командир на отделение” в сектор „Охранителна полиция”.
Считано от 01.08.2015г. и до 05.06.2017г. е „младши оперативен дежурен” в ОДЧ.
За установяване фактическата продължителност на
смените, при които ищеца е изпълнявал служебните си задължения, а също и за
начина на протичане на съответната смяна/дежурство, както той, така и ответната
страна, ангажираха гласни доказателствени средства. Становището на съда е, че с
тях не се установиха твърдяните в исковата молба факти, че И. /както и неговите
колеги/ е бил принуждаван да се явява по-рано /30мин./, преди началото на
определеното по график работно време за съответната смяна, както и че е оставал
на работа след изтичането на дежурството /още 30мин./, за приемане и
инструктаж, съотв. за отвод и сдаване на смяната. Така е, защото показанията,
дадени от свидетелите Д. С. Д. и Д. С. Г., осигурени от ищеца, които са в
подкрепа на неговата теза, са в разрез с показанията на свидетелите И. М. Г. и Д. М. Д.. Т.е., доказателствената сила на
свидетелските показания на първите двама е парирана от тази на третия и
четвъртия свидетели, а противоречието е толкова ясно и съществено, че съда не
може да даде вяра на фактите, изложени в подкрепа на ищцовите твърдения- те не
само са разколебани, но и отречени от фактите, установени при събраните от
разпита на осигурените от ответната страна свидетели.
Така също, разгледани отделно/изолирано от
показанията на свидетелите И. Г. и Д., показанията на Д. и Д.Г. не са
достатъчно убедителни, за да се изгради върху тях строга, конкретна и
недвусмислена теза. Така е напр. защото конкретни
– за конкретен период от време, показания Д. Д. даде за продължителността на
работа на И. за само малък отрязък от процесното време- за крайната му част,
когато ищеца е работил в оперативно- дежурната част. Т.е.
съвпадението/сходството в показанията на свидетелите, осигурени от ищеца е за само
част от времето, което интересува съда и страните по делото. Така също, този
свидетел изложи, че той и ищеца са били задължени да се явяват на работа 15мин.
преди началото на дежурството и да остават също 15мин. след края на смяната,
докато свид. Д. Г. – че служителите са оставали след смяна 30 мин. Не само
това- в края на показанията си, в отговор на въпроси на проц. представител на
ответника, свидетеля Донев заяви, че не може да твърди, че е съществувала
инструкция, задължаваща работещите в дежурната да отиват на работа 15мин. преди
началото на работното време, както и че не сигурен, че въобще е трябвало да
отиват 15мин. по-рано на работа.
Назначена бе съдебно-счетоводна експертиза. Вещото
лице по нея изготви заключение, в което дава отговор на поставените задачи в
два варианта. Съдът кредитира същото във втория му вариант, тъй като при първия
изчисленията си експерта е правила съобразявайки се с показанията на
осигурените от И. свидетели, че той и неговите колеги са отивали през процесния
период от време 15 мин. преди определеното по график работно време и са
оставали по 30мин. след него, за извършване на отводите, приемането и сдаването
на дежурството. Както съда обаче вече
коментира, не прие за доказани тези факти, което налага да се възприеме тезата
на ответната страна- че тези действия са били извършвани в рамките на работното
време. Касателно заключението трябва да се коментира и това, че съда кредитира
т.н. коригирано заключение- представено по делото с вх.№ 20 819/
10.10.2018г., тъй като първоначалния вариант е изготвен след като вещото лице е
работила само с документите в ОД на МВР- Сливен, а в коригирания вариант- и с
такива, съхранявани в РПУ Нова Загора, т.е. при по голям/ по –пълен обем материали.
Така, от отговорите на вещото лице съда приема, че за процесния период от време
ищеца е положил общо 2 480часа извънреден труд, от които 1 316ч. са
му изплатени; 1 260часа е трябвало да му се изплатят, като парична
компенсация, тъй като са до 50 часа на тримесечие, но то не е сторено от
ответника и 252часа са положените над 50 часа на тримесечие, които трябва да се
компенсират с допълнителен платен отпуск, но то също не е сторено. Последната
цифра е получена след като от общия им размер вещото лице е приспаднало ползвания
от И. като компенсация платен отпуск.
От заключението съда приема, че обезщетението за
неползвания от ищеца допълнителен отпуск, следващ му се като компенсация от
вида допълн. платен годишен отпуск, за часовете положен от него извънреден труд,
за периода 25.02.2003г.- 30.06.2014г., се равнява на 1 526.64лв. бруто, а компенсацията
във вид на допълнително трудово възнаграждение, полагаща се на И. също за положен извънреден
труд, в периода 01.07.2014г.- 05.06.2017г., е 2 354.08лв. в брутен размер.
Така също, лихвата за забава в плащането на втората от тези суми е 313.55лв.
В този му вариант съда кредитира заключението- при
направения по-горе коментар, а и тъй като няма основания да се съмнява в
обективността и компетентността на експерта, както и защото е изготвено след
справка с всички предоставени му от ответната страна писмени материали, а и
като неоспорено от страните по делото.
Така
установената фактическа обстановка налага следните изводи за правото:
Предявени са, в обективно съединяване,
три иска. Два от тях са главни, а последния - акцесорен на единия главен.
Безспорно е- защото страните не спорят, а и се
установи от писмено доказателствено средство- съставено от ответника, че през
процесния период от време ищеца е работил е в ОД на МВР Сливен, като е заемал
различни длъжности, а всички е изпълнявал на територията на Районно управление
гр.Нова Загора.
Установи се- от заключението на вещото
лице, че през процесния период от време мъжа е положил извънреден труд, но
ответника не го е компенсирал изцяло. Тази компенсация е трябвало да се извърши
в пари- с допълнително трудово възнаграждение- за извънреден труд до 50 часа на
отчетен период, а друга- над тези часове- с допълнителен платен годишен отпуск.
Компенсация с допълнителен платен
отпуск И. търси за периода 25.02.2003г.- 30.06.2014г. Тази претенция намира
правно основание в разпоредбите на чл. 229 ал.1, т.9 във вр. с чл.212 ал.5,
т.2, предл. второ то ЗМВР / от 1997г., отм./ и чл.212 ал.1, т.3 вр. чл.211
ал.5, т.2, предл. второ от ЗМВР / от 2006г., отм./. Допустима, а разгледана по
същество- и основателна, макар и не в търсения от И. размер. От заключението на
вещото лице съда установи, че за това време той е положил извънреден труд, част
от който ответника е компенсирал- 16 часа през 2010г., 13 часа през 2012г. и 25
часа през 2015г. Останал е обаче и некомпенсиран и това са 252 часа извънреден
труд, подлежащ на този вид компенсация. Тъй като ищеца вече не работи при
ответника, считано от 05.06.2017г., то той не може реално да ползва този отпуск
и поради това е логично, и допустимо, да получи обезщетение. То, видно отново
от заключението, е в размер /брутен/ 1 526.64лв. До този размер съда ще
уважи иска, а за разликата над него до пълния търсен – 5 246.31лв. /бруто/,
ще го отхвърли. Сумата се дължи- тъй като е поискано от ищеца, а то- искането е
основателно, заедно със законната лихва, считано от момента на депозиране на
исковата молба пред съда /в случая 18.09.2017г./ и до окончателното й
изплащане.
И. търси и компенсация с допълнително
трудово възнаграждение. Тази претенция обхваща
периода 01.07.2014г.- 05.06.2017г. и намира правно основание в разпоредбата на
чл.187 ал.5, т.2 от ЗМВР. Тя е допустима,
а по същество- и частично основателна. От заключението на вещото лице се установи,
че за това време той е положил извънреден труд от 1 260часа, а ответника
не му е заплатил доп. възнаграждение. По тази причина ще бъде осъден да стори
това, а то следва да се осъществи с престирането на 2 354.08лв. /бруто/. До този размер иска
е основателен, а за разликата над него до пълния претендиран – 3 737.03лв.
/бруто/, съда ще го отхвърли.
Сумата се дължи- тъй като е поискано от
ищеца, а то- искането е основателно, заедно със законната лихва, считано от
момента на депозиране на исковата молба пред съда /в случая 18.09.2017г./ и до
окончателното й изплащане.
За забавеното изпълнение на същото това
парично вземане- за доп.труд. възнаграждение, ответника дължи на ищеца още едно
обезщетение- т.н. мораторна лихва, дължима за времето от момента, в който
плащането е трябвало да се извърши, до датата на подаване на исковата молба
пред съда. Тази претенция е с пр.осн.чл.86 от Закона за задълженията и
договорите и също е частично основателна- видно от заключението на вещото лице,
следващото се на И. обезщетение е равно на 313.55лв. Ето защо до този размер
иска е основателен, а за разликата над него до пълния претендиран – 545.97лв.,
съда ще го отхвърли.
По въпроса за разноските- с оглед
изхода на делото- частично основателни искове, съотв. и частично отхвърлени, и
двете страни имат право на такива- на осн.ал.1, съотв. ал.3 от ГПК.
Ищецът: той търси разноски от 2 100лв.-
адвокатско възнаграждение, от тях: 1 200лв.- за първия главен иск и
900лв.- за втория. Ответната страна направи възражение, че те са в прекомерен
размер. Становището на съда е следното: размера на адвокатското възнаграждение
се изчислява по Наредба №1/ 09.07.2004г. за минималните адвокатски
възнаграждения. При иск с цена като тази, до която съда уважи първия-
1 526.64лв., възнаграждението е 336.87лв.-
чл.7 ал.2, т.2; при иск с цена като тази, до която съда уважи втория главен –
2 354.08лв., възнаграждението е 395.49лв.
Тъй като според съда исковете не представляват особена фактическа или правна
сложност /главните действия по тях се съсредоточават в заключение от вещо
лице/, съда намира, че заплатените от ищеца на адвоката му възнаграждения са в
прекомерен размер и следва да се намалят към коментирания минимум.
Ответната страна също има право на
разноски, а те в случая се изразяват във възможност да му бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение- тъй като бе представляван в делото от точно
такъв представител, по пълномощие- чл.78 ал.8 от ГПК. Негово възнаграждение се
определя по реда на Наредбата за заплащането на правната помощ и в случая се
равнява на по 200лв. за всеки от двата главни иска –чл. 25 ал.1 /за акцесорния
иск – с пр.осн.чл.86 от ЗЗД, съда намира, че никоя от страните няма вземане за
разноски- тъй като в случая тази претенция няма самостоятелен характер/.
Тъй като в това дело ищеца е
освободен от заплащането на такси и
разноски, следващите се такива- държавна такса за образуване на делото, трябва
да се възложи върху ответната страна. С оглед размера до който съда уважава
всеки от трите иска и тъй като всеки от тях е оценяем, за всеки от тях се дължи
такса от 4% върху цената, но не по-малко от 50лв.- чл.1 от тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. В случая са съотв. 61.07лв.,
94.16лв. и 50лв., т.е. общо 205.23лв.
При изложеното, Сливенски районен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР-Сливен да заплати на К.Ж.И. с ЕГН: ********** и съдебен адресат адв.Н.П.
от СлАК, на основание чл. 229 ал.1, т.9 във вр. с чл.212 ал.5, т.2, предл. второ
то ЗМВР / от 1997г., отм./ и чл.212 ал.1, т.3 вр. чл.211 ал.5, т.2, предл.
второ от ЗМВР / от 2006г., отм./ сумата 1 526.64лв.
/хиляда петстотин двадесет и шест лева и шестдесет и четири стотинки/, представляваща
обезщетение /в брутен размер/ за неползван от ищеца допълнителен платен годишен
отпуск, следващ му се като компенсация за положен от него извънреден труд в
периода 25.02.2003г.- 30.06.2014г., ; а ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за
разликата над този размер до пълния претендиран- 5 246.31лв.
Сумата
1 526.64лв. се дължи ведно със законната лихва, считано от 18.09.2017г. и до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР-Сливен да заплати на К.Ж.И. с ЕГН: ********** и съдебен адресат адв.Н.П.
от СлАК, на основание чл.187 ал.5, т.2 от ЗМВР сумата 2 354.08лв. / две хиляди триста петдесет и четири лева и осем
стотинки/, представляваща допълнително трудово възнаграждение /в брутен размер/,
следващо се на ищеца като компенсация за положен от него извънреден труд в
периода 01.07.2014г.- 05.06.2017г.,
а ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за
разликата над този размер до пълния претендиран – 3 737.03лв.
Сумата
2 354.08лв. се дължи ведно със законната лихва, считано от 18.09.2017г. и
до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР-Сливен да заплати на К.Ж.И. с ЕГН: ********** и съдебен адресат адв.Н.П.
от СлАК, на основание чл.86 от ЗЗД във вр. с чл.187 ал.5, т.2 от ЗМВР сумата 313.55лв. /триста и тринадесет лева и
петдесет и пет стотинки/, представляваща обезщетение за забавеното изпълнение
от ответника на задължението му да изплати на ищеца допълнително трудово
възнаграждение, следващо се на последния като компенсация за положен от него
извънреден труд в периода 01.07.2014г.- 05.06.2017г.,
а ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за
разликата над този размер до пълния претендиран – 545.97лв.
УВАЖАВА възражението на ОБЛАСТНА
ДИРЕКЦИЯ НА МВР-Сливен за прекомерност на заплатеното от К.Ж.И. с ЕГН: **********
на пълномощника му-адвокат: адв.Н.П. от СлАК, възнаграждение за двата главни
иска и на осн.чл.78 ал.5 от ГПК НАМАЛЯВА това за първия от тях от 1 200лв.
на 350лв. /триста и петдесет лева/, а
за втория – от 900лв. на 400лв.
/четиристотин лева/. ОСЪЖДА ОБЛАСТНА
ДИРЕКЦИЯ НА МВР-Сливен да заплати на
К.Ж.И. с ЕГН: **********, на осн.чл.78 ал.1 от ГПК направените от последния
разноски в настоящото дело, съразмерно уважената част от исковете- 750лв. /седемстотин и петдесет лева/, а
отхвърля искането за разликата над тази суми до пълния търсен размер на
разноски, за които ищеца представя списък по чл.80 от ГПК- 2 100лв.
ОСЪЖДА К.Ж.И. с ЕГН: ********** да заплати ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР-Сливен, на осн.чл.78 ал.8 от ГПК във вр. с чл. 25 ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
юрисконсултско възнаграждение в размер на 400лв.
/четиристотин лева/.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР-Сливен да заплати на осн.чл.78 ал.6 от ГПК, на държавата, в полза на
Сливенски районен съд, държавна такса за трите уважени от съда иска- общо 205.23лв. /двеста и пет лева и двадесет
и три стотинки/, както и държавна такса от 5лв./пет лева/ ако за принудителното
й събиране съда служебно издаде изп.лист, както и такса от 5лв./пет лева/, ако
съда издаде изп.лист за присъдените в полза на ищеца суми.
Решението подлежи на въззивна обжалване-
пред Сливенски окръжен съд, с жалба, която всяка страна трябва да подаде в
2-седмичен срок, течащ от момента, в който й бъде връчено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: