Р Е Ш Е Н И Е №
111
гр. Сливен, 28.09.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на втори септември, две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА
ИГЛИКА ЖЕКОВА
При участието на секретаря ВАНЯ КОСТОВА и на прокурора ХРИСТО
КУКОВ, като разгледа докладваното от председателя касационно
административно-наказателно дело № 102 по описа на съда за 2020 година, за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от ОД на МВР – Сливен,
подадена против Решение № 219 от 25.06.2020 г., постановено по АНД № 371/2020
г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е отменено НП № 18-0804-002970 от
15.11.2018 г. на Началник група към ОД на МВР гр. Сливен, Сектор „Пътна
полиция” – Сливен, в частта в която на Й.Д.И., ЕГН **********,***, му е наложено административно наказание ГЛОБА
в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца,
на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП и е потвърдено НП в останалата му част. В
жалбата се твърди, че оспореното в обжалваната му част решение е неправилно,
поради нарушение на материалния закон. Заявено е искане за отмяна на
обжалваното решение и произнасяне по същество с решение, с което да бъде
потвърдено процесното НП в обжалваната
му част.
В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно
призован, не се представлява.
Ответникът по касационната жалба, редовно призован, не се
явява. Представлява се от упълномощен п. п. – адв. Х.Х. ***, който оспорва жалбата като неоснователна и
моли решението на Районния съд да бъде оставено в сила като правилно.
Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, дава
заключение за законосъобразност на решението на Районния съд.
Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал.
1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес,
поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Видно от установената по делото фактическа обстановка, че на
02.10.2018 г. в 23.30ч. Й.И. е управлявал лек автомобил „Сеат Ибиза” с рег. № ********
в с. З. в. На у. „В. Е.“ при движение с
несъобразена скорост загубил управление
над лекия автомобил, излязъл в ляво от пътното платно и се блъснал в оградата
на дом № **. Настъпило ПТП с материални щети, като водачът не уведомил
компетентната служба за контрол на МВР.
За извършените деяния на жалбоподателят бил съставен АУАН Д
0723920/03.10.2018 г., с който били квалифицирани като нарушения по чл.20, ал.2
от ЗДвП и чл.123, ал.1, т.3 б.”в” от ЗДвП. Актът е предявен на жалбоподателя,
който след като се запознал със съдържанието му не е направил възражение. Въз
основа на АУАН е издадено и обжалваното НП № 18-0804-002970 от 15.11.2018 г.
Въз основа на горе установената фактическа обстановка
районният съд е приел, че безспорно е установено извършването на нарушението по
чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и правилно дееца е санкциониран за това. Относно
нарушението на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в" от ЗДвП, съдът приел, че
съгласно чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП се санкционира лице, което при наличие на
разногласия относно обстоятелствата при които е настъпило ПТП напуска
произшествието и не уведомява контролните органи за ПТП. В случая
жалбоподателят е бил сам и не е имало разногласия относно ПТП. Такива
разногласия биха били налице ако имаше ПТП между два автомобила. Нещо, което не
е налице. Той е бил сам. Спрял е на място, т.к. при удар няма как автомобила да
продължи. Настъпило е ПТП с материални щети. Не е имало пострадали хора или
други участници в ПТП, за да се налага да се уведомяват контролни служби. При
тези мотиви СлРС потвърдил НП за нарушението по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и отменил
за нарушението на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в" от ЗДвП.
Съдът извърши служебна проверка за валидността,
допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материалния
закон и констатира, че съдът е постановил неправилен съдебен акт, в частта в
която е отменил НП. Решението на СлРС е неправилно, в частта, в която съдът е
приел, че НП е незаконосъобразно относно извършването на нарушението по чл. 123,
ал. 1, т. 3 б. "в" от ЗДвП.
Съгласно този текст от закона водачът на пътно превозно
средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен когато при
произшествието са причинени само имуществени вреди: ако между участниците в
произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без
да напускат местопроизшествието, да уведомят съответната служба за контрол на
Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило
произшествието, и изпълняват дадените им указания.
В случая от фактическата обстановка установена от АНО и по
делото не се установява, при причиненото от ответника ПТП да са пострадали
хора, а само, че са причинени материални щети / Протокол за ПТП № 1642812/. В
този смисъл приложимия текст от материалния закон е именно този по чл. 123, ал.
1, т. 3 б. "в" от ЗДвП.
Посочената разпоредба задължава участниците в произшествие,
в случаите, когато няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, да
не напускат местопроизшествието и да уведомяват съответната служба за контрол
към МВР. Разпоредбата на § 6, т. 27 от ДР на ЗДвП дефинира понятието
"Участник в пътнотранспортно произшествие" като всеки, който е
пострадал при произшествието или с поведението си е допринесъл за настъпването
му. Доколкото настъпването на произшествието е резултат от поведението на ответника,
същият безспорно се явява участник в ПТП по смисъла на цитираната разпоредба.
Такова качество притежава и собственика на увредената ограда, тъй като поради
настъпилите щети се явява лице, пострадало при произшествието. Съгласно
Параграф 6, т. 30 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП "Пътнотранспортно
произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно
превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно
превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети.
Както в АУАН, така и НП е описано поведение на ответника, което напълно покрива
легалната дефиниция за ПТП, развило се в процеса на управление на МПС и
предизвикало материални щети. Безспорно по делото е установено и че същият е
напуснал произшествието, без да е уведомил компетентните служби на МВР и без да
изчакал тяхното пристигане. Дори и да се приеме, че поради късния час не е
могъл да установи кой е собственика на увредената ограда, е следвало да уведоми
контролните органи. В случая по делото е установено, което не се оспорва
включително от ответника, че е напуснал ПТП и се е наложило контролните органи
да го издирят за да се върне на местопроизшествието. Затова съдът намира, че
неизпълнението на това негово задължение правилно е квалифицирано от АНО в НП
като нарушение по чл. 175, ал. 1, т. 5, от ЗДвП, който текст предвижда
наказание за водач, който наруши задълженията си като участник в
пътнотранспортно произшествие.
Административно-наказващият орган правилно е установил
фактическата обстановка и обосновано е направил извода си за извършено
нарушение.
В този смисъл като е отменил НП в тази му част СлРС е
постановил незаконосъобразен и необоснован съдебен акт. Ето защо
Административен съд Сливен намира, че обжалваното решение следва да бъде
отменено, в частта с която е отменено НП относно нарушението по чл. 123, ал. 1,
т. 3 б. "в" ЗДвП, като неправилно. В останалата част решението на
СлРС като необжалвано е влязло в сила.
Настоящата касационна инстанция, обаче преценява, че НП
следва да бъде изменено в частта му, относно размера на наложените наказания, при
превес на смекчаващи вината такива. Поради това намира, че следва да измени
атакуваното НП като намали размера на наложените, както следва: глоба от 100
лв. на 50 лв. и лишаването от правоуправление от 3 месеца на 1 месец, наказания
в минималния размер предвиден в закона, съответстващ на тежестта на нарушението и в състояние да
изпълни целите на наказанието, предвидени в чл.12 от ЗАНН.
Във връзка с гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и
чл. 222, ал. 1 от АПК Административен
съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 219/25.06.2020 г. постановено по АНД № 371/2020 г., по описа на
Районен съд – Сливен, в частта в която е отменено като незаконосъобразно
Наказателно постановление № 18-0804-002970/15.11.2018 г. на Началник Група към
ОД на МВР – Сливен, сектор Пътна полиция, с което на Й.Д.И., ЕГН **********, за
нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в" от ЗДвП е наложено
административно наказание "Глоба" в размер на 100 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 3 месеца, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5
от ЗДвП, като неправилно и вместо това постановява:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №
18-0804-002970/15.11.2018 г. на Началник Група към ОД на МВР – Сливен, сектор
Пътна полиция, с което на Й.Д.И., ЕГН **********, за нарушение на чл. 123, ал.
1, т. 3, б. "в" от ЗДвП е наложено административно наказание
"Глоба" в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 3 месеца, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, като НАМАЛЯВА размера
на наказанието "глоба" на 50 /петдесет/ лева и срокът на наказанието
"лишаване от право да управлява МПС" на 1 /един/ месец.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: