РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2093/18.11.2022г.
Гр. Пловдив, 18 ноември 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, XІV състав, в публично съдебно
заседание на петнадесети септември две хиляди двадесет и втора година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА Г.
при
секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА, като разгледа докладваното от съдия Г. адм.
дело № 1102 по описа за 2022 год. и, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 – 178 от Административно -процесуалниякодекс ( АПК),
във връзка с чл. 124, ал.
1 от Закона за
държавния служител (ЗДСл).
Образувано е
по подадена жалба от П.Д.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. Л.Г.,
против заповед № РД-05-01-20/04.04.2022 г. на директора на Областна дирекция
„Земеделие" - Пловдив, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 4, съгласно
чл. 27, ал. 2, т. 6 и чл. 108 от Закона за държавния служител, едностранно без
предизвестие е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя на
длъжност „началник" на Общинска служба по „Земеделие" – Родопи.
В жалбата се
правят доводи за незаконосъобразност на атакуваната заповед, поради което се
иска нейната отмяна. Според жалбоподателя не са налице основанията на закона за
прекратяване на служебното правоотношение без предизвестие. Твърди, че в
изпълнение на задължението си по чл. 27 от ЗДСл, в определения 7-дневен срок от
възникване на основанието по чл. 7, ал. 2, т. 6 от ЗДСл, в качеството си на
държавен служител е уведомил органа по назначаването за несъвместимостта с
изпълняваната служба, поради което счита, че посоченото правно основание за
прекратяване на служебното правоотношение не съответства на действителната
фактическа обстановка. Посочва, че органът по назначаване, изпълняващ
длъжността „Директор" на Областна дирекция „Земеделие" - Пловдив, е
бил запознат и уведомен за наличието на трудово правоотношение на жалбоподателя,
включително негови колеги също са били в течение и са знаели за това
обстоятелство. Твърди в тази връзка, че е водил писмена кореспонденция с
представители на Областна дирекция „Земеделие" – Пловдив. Позовава се на заявление от
01.07.2018 г., във връзка със здравноосигурителните му вноски, което също
доказвало знанието на посочените обстоятелства и уведомяването. Счита, че не е
налице основанието по чл. 107, ал. 1, т. 4 от ЗДСл, тъй като към момента на
издаване и връчване на обжалваната заповед, жалбоподателят не е бил в служебно
правоотношение, което да е в противоречие с разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 6
от ЗДСл, тъй като не е бил в трудово правоотношение. Твърди, че не е бил
уведомен за началото на производството по прекратяване на служебното му
правоотношение, в резултат на което не е участвал в него и е бил лишен от възможност
да защити правата си, както че не му е предоставена никаква възможност да
възрази или да вземе становище по изложените обстоятелства в заповедта за
прекратяване на служебното правоотношение, нито е известно по какъв точно начин
административният орган, издал заповедта, е стигнал до заключението, че не е
изпълнил задължението за уведомяване, регламентирано в чл. 27 от ЗДСл. Предвид
посоченото счита, че административният орган е издал обжалваната заповед, без е
налице никаква обективност и доказаност на твърдението, че жалбоподателят не е
изпълнил задължението за уведомяване по чл. 27 от ЗДСл, нито му е била дадена
възможност да защити правата си. Посочва се, че по никакъв начин не е бил запознат
със съдържанието на отправеното запитване, нито със съдържанието на получените
справки от НАП – Пловдив, нито е била предоставена възможност да вземе
отношение по описаните в заповедта документи. Намира за неправилно издаването
на заповедта на основание недопустимост по чл. 7, ал. 2, т. 6 от ЗДСл, предвид възникнало
на 11.06.2018 г. трудово провоотношение, при положение, че заповедта за
прекратяване на служебното му правоотношение е издадена и връчена през април
2022 г., т.е. по четири години след твърдяното възникване на основание за
недопустимост, и когато реално такова трудово правоотношение вече не е
съществувало. Считаме, че така издадената заповед е в нарушение на целта на
закона, което е самостоятелно основание за отмяна на процесния административен
акт. Иска се отмяна на заповедта. Претендират се разноски.
Ответникът –
директора на Областна дирекция „Земеделие" – Пловдив, чрез процесуалния си
представител юрк. Х. Ш., която в открито с.з. и в представените по делото
писмени бележки, намира жалбата за неоснователна и недоказана. Счита издадената
заповед за законосъобразна, издадена при спазване на материалноправните
разпоредби и съответствие с целта на закона. Посочва, че заповедта е издадена
от компетентен административен орган, при спазване на установената форма и
съдържание. Посочва, че към момента на издаване на процесната заповед П.Р. е
заемал длъжността „началник на Общинска служба по земеделие - Родопи" в
Главна дирекция „Аграрно развитие" при Областна дирекция „Земеделие"
- Пловдив. На тази длъжност е назначен на 23.03.2016г., като същият е ползвал
неплатен годишен отпуск без прекъсване от 2018 г. до 2022г. / от 07.06.2018г.
до 06.06.2019г., от 07.06.2019г. до 05.06.2020г., от 06.06.2020г. до 05.06.2021. и от 06.06.2021г. до
05.06.2022г. /. Предвид използваният дългогодишен неплатен отпуск от четири
години от жалбоподателя и назначаването на директор на Областна дирекция
„Земеделие" - Пловдив служителят А.Л., с писмо от ТД на НАП - гр. Пловдив
е изискана информация за наличие на регистриран трудов договор в ТД на НАП гр.
Пловдив за служителя Р. от юни 2018г. до февруари 2022г. От ТД на НАП гр. Пловдив е получена
информация, като съгласно приложената справка за актуално състояние на
действащи трудови договори било установено, че Р. има регистриран трудов
договор с „Варок Лайтинг Системс България" ЕООД, който е действал за
времето от 11.06.2018г. до 21.12.2019г. Посочва, че в Областна дирекция
„Земеделие" - Пловдив няма постъпило и регистрирано с входящ номер уведомление
по чл.27 от ЗДСл. от П.Р. до директора на Областна дирекция „Земеделие" -
Пловдив. Предвид изложеното намира, че в случая е налице доказана
несъвместимост за държавния служител Р., възникнала на 11.06.2018г по време на
съществуващо служебно правоотношение с Областна дирекция „Земеделие" –
Пловдив поради наличие на трудово правоотношение с „Варок Лайтинг Системс
България" ЕООД, а съвместяването на трудово правоотношение и служебно
такова е недопустимо и забранено по силата на чл. 7, ал.2, т.6 от ЗДСл. По тези
и подробно изложени съображения претендира жалбата да се остави без уважение и
да се присъди юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна
прокуратура – Пловдив не встъпва в производството.
Съдът, като
взе предвид представените по делото доказателства и становищата на страните,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Оспорената
заповед е връчена на жалбоподателя на 11.04.2022 г. (видно от самата заповед –
л.24 по делото). Жалбата срещу заповедта е подадена направо до съда по пощата,
за което е приложен оригинал на товарителница – л.10 по делото, в която е посочена като дата
на приемане 21.04.2022 г. Поради това съдът приема, че същата е подадена в
срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е
процесуално допустима. Същата следва да бъде разгледана по същество.
Съдът
намира, че процесната заповед е издадена от компетентен орган – А.Л. - директор
на Областна дирекция „Земеделие“ – Пловдив, който е и органът по назначаването
на държавни служител, съгласно представената заповед за преназначаване №
РД-16-1-12 от 21.03.2016 г. на жалбоподателя на длъжността „началник на
общинска служба по земеделие –Родопи“ считано от 01.04.2017 г.. Представена е
по делото и трудов договор № РД-15-1128 от 27.10.2021 г. за назначаване на А.Л.
на длъжност директор на Областна дирекция „Земеделие“ – Пловдив.
Установено е
от фактическа страна и по делото няма спор, че към момента на издаване на
обжалваната заповед жалбоподателят е заемал по служебно правоотношение
длъжността „началник на Общинска служба по земеделие - Родопи" в Главна
дирекция „Аграрно развитие" при Областна дирекция „Земеделие" –
Пловдив, назначен на 23.03.2016г. Видно от представените документи към
преписката, на посочената длъжност Р. е
назначен на 23.03.2016г., като се установява, че е ползвал неплатен годишен
отпуск без прекъсване от 2018 г. до 2022г., както следва: от 07.06.2018г. до 06.06.2019г., от 07.06.2019г. до 05.06.2020г.,
от 06.06.2020г. до 05.06.2021г. и от 06.06.2021г. до 05.06.2022г.
От
представените по преписката данни става ясно, че е отправено запитване с писмо
изх. № РД-12-02-791/21.03.2022г. до директора на ТД на НАП - гр. Пловдив, с
което е изискана информация за наличие на регистриран трудов договор в ТД на НАП
гр. Пловдив за служителя П.Р. за периода от м.юни 2018г. до м.февруари 2022г. С
писмо изх. № 04-13-56 #1/24.03.2022г. от ТД на НАП гр. Пловдив е получена
информация с приложена приложена справка
за актуално състояние на действащи трудови договори за жалбоподателя П.Р., в
която се установява, че същият има регистриран трудов договор с „Варок Лайтинг
Системс България" ЕООД, който е действал за периода от 11.06.2018г. до
21.12.2019г., т.е. бил е в трудово правоотношение с посоченото дружество.
Констатира
се, че по делото не се представя от жалбоподателя, нито е налично в служебното
досие на същия уведомление по чл.27 от ЗДСл. от П.Р. до директора на Областна
дирекция „Земеделие" – Пловдив за наличие на обстоятелства по чл. 7, ал.2,
т.6 от ЗДСл. От жалбоподателя се твърди някаква кореспонденция по електронна поща,
която от страна на ответника не се отрича да е провеждана, но се посочва, че
същата е била свързана с обсъждане на въпросите относно здравното осигуряване
на лицето във времето му на неплатен отпуск. Такива доказателства не се
представят от никоя от страните, поради което съдът не може да направи
самостоятелна преценка на заявените факти.
Правната
квалификация на възприетото от органа по назначаване при произнасянето му с
оспорената заповед фактическо основание за прекратяване на служебното
правоотношение на П.Р. е по чл. 107, ал. 1, т. 4 от ЗДСл, която предвижда, че
органът по назначаване прекратява служебното правоотношение без предизвестие,
когато държавният служител не спази задължението си за уведомяване по чл. 27 от
ЗДСл. Последната нормира задължение, когато по време на осъществяване на
служебното правоотношение за държавния служител възникне някое от основанията
за недопустимост по чл. 7, ал. 2 от този закон, в 7-дневен срок да бъде
уведомен органът по назначаването за несъвместимостта с изпълняваната служба.
Самата разпоредба на чл. 7, ал. 2 от ЗДСл съдържа изчерпателно изброяване на
обстоятелствата, които пораждат несъвместимост със заемането на държавна служба.
Наличието на такава несъвместимост е отрицателна предпоставка за съществуване
на служебното правоотношение, с оглед недопустимостта за заемане на държавна
служба от лица, легитимиращи се в качествата, изброени с тази норма.
Възникването на подобен факт в хода на осъществяване на служебното
правоотношение винаги има правопрекратяващо значение. В хипотезата на чл. 7,
ал. 2, т. 6 от закона е установена забрана да бъде назначавано за държавен
служител лице, което работи по трудово правоотношение, освен като преподавател
във висше училище. Въведената забрана е абсолютна.
Съобразно
приложимата нормативна уредба, правото на едностранно прекратяване на
служебното правоотношение в полза на органа по назначаването, възниква от
сложен фактически състав, включващ следните визирани в нормата на чл. 107, ал.
1, т. 4 от ЗДСл елементи, а именно: 1. съществуващо служебно правоотношение
между страните; 2. обективиране на обстоятелство по смисъла на чл. 7, ал. 2 от
с. з.; и 3. неизпълнение на задължението от страна на служителя за уведомяване
на органа по назначаването в 7-дневен срок от настъпване на основанието.
В конкретния
казус са били налице и трите посочените елементи, чието кумулативно наличие е
предпоставка за законосъобразното упражняване на правото на уволнение.
За Р. е
възникнало задължение за уведомяване, с оглед на обстоятелството, че към
посочената в заповедта дата 11.06.2018г. и за периода до 21.12.2019 г. е
възникнало трудово правоотношение на лицето с трето юридическо лице, като
същото не представлява предвидената като изключение преподавателка дейност във
висше училище, а същият за този период е бил държавен служител.
Не се
установява, както се посочи по-горе в изложението, да е депозирано от служителя
до органа по назначаването уведомление по чл.27 от ЗДсл. и това да е било
сторено в определения законов срок. В хипотезата на чл. 107, т. 4 от ЗДСл
правно значение има поведението на държавния служител, а не обективният факт на
несъвместимост, който към момента издаване на процесната заповед действително
вече не съществува. Поведението на жалбоподателя противоречи на разпоредбите и
духа на закона.
Подаването
на други видове декларации и заявления - по чл. 29, ал.2 от Закона за държавния
служител за имотното състояние и за получените възнаграждения, свързани с полагане
на труд извън служебно правоотношение, в това число и за заплащане на здравни
осигуровки, не освобождава държавния служител от задължението, регламентирано с
разпоредбата на чл. 27 от ЗДСл, а именно: когато по време на осъществяване на
служебното правоотношение възникне някое от основанията за недопустимост по чл.
7, ал. 2 от този закон, в 7-дневен срок от настъпването на това основание да
уведоми органа по назначаването за несъвместимостта с изпълняваната служба. Не
се счита за уведомяване по смисъла на чл.27 от ЗДСл. и знанието на служители и
колеги за някакво друго съществуващо правоотношение на служителя, по силата на
което той престира трудова сила на друго място.
Не се
споделят възраженията на жалбоподателя, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като
към момента на издаването й, трудовият договор вече не съществувал. Фактът, че
към момента на образуване на административното производство трудовият договор,
по който е работил жалбоподателят, е бил прекратен, е ирелевантен за
законосъобразността на оспорената заповед, тъй като в закона не е налице
изискване към момента на образуване на производството служителят да продължава
да е в несъвместимост. В случая относимият факт е неспазване на задължението за
уведомяване по чл. 27 от ЗДСл.
Не се
споделят и възраженията на жалбоподателя, че не е бил уведомен за отрита
административна процедура, нито му е давана възможност да даде обяснения и да
представи доказателства, тъй като в случая не се касае за търсене на
дисциплинарна отговорност, образуване на дисциплинарно производство по смисъла
на Раздел II Глава Пета
от Закона за държания служител за налагане на дисциплинарно наказание. В случая
се касае за едностранно прекратяване от органа по назначаването без
предизвестие на служебното правоотношение при наличие на някое от изчерпателно
изброените в закона основания.
Предвид изложеното, оспорената
заповед е и материално законосъобразна, същата като издадена и от компетентен
орган и в предвидените от закона форма и съдържание, не страда от пороци по чл.
146 АПК. Съдът следва да отхвърли жалбата като неоснователна.
Предвид
изхода от делото и претендираните разноски от страните, същите следва да се
присъдят на ответника по делото, в размера на юрисконсулско възнаграждение от
100 лв.
Воден от
изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата от П.Д.Р., ЕГН **********, с
адрес: ***, чрез адв. Л.Г., против заповед № РД-05-01-20/04.04.2022 г. на
директора на Областна дирекция „Земеделие" - Пловдив, с която на основание
чл. 107, ал. 1, т. 4, съгласно чл. 27, ал. 2, т. 6 и чл. 108 от Закона за
държавния служител, едностранно без предизвестие е прекратено служебното
правоотношение на жалбоподателя на длъжност „Началник" на Общинска служба
по „Земеделие" – Родопи.
ОСЪЖДА П.Д.Р., ЕГН **********, с адрес: ***,
да заплати на Областна дирекция „Земеделие" - Пловдив, сумата от 100 /сто/ лева, представляващи юрисконсултско
възнаграждение по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върхонвия административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му с
препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: