№ 337
гр. София, 10.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Евгения Т. Генева
Членове:Г. Ст. Мулешков
Магдалена Д. Инджова
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Г. Ст. Мулешков Въззивно гражданско дело №
20241800500151 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 347 от 05.12.2023 г. по гр. д. № 294 / 2023 г.
Костинбродският районен съд е осъдил А.П.И. да заплати на ЗАД „А.“ АД на
основание чл. 410, ал. 1, т. 2 ЗК сумата 900,28 лева, представляваща регресно
вземане за изплатено застрахователно обезщетение по щета №
15018030100108 от 02. 04. 2018 г., ведно със законната лихва от завеждане на
исковата молба на 23. 11.2022 г. до окончателното изплащане, както и
мораторна лихва върху главницата в размер на 378,86 лева за периода от
20.07.2018 г. до 23.11.2022 г.
Районният съд е отхвърлил главния иск за сумата 333,00 лева,
представляваща разликата над уважения размер до пълния предявен размер от
1 243,28 лева искът е отхвърлен.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца са били присъдени и
направените разноски от 730,00 лева.
Решението е обжалвано от ответника в частта, с която исковете са били
уважени, с изложени във въззивната жалба доводи за неговата неправилност.
В частта, с която искът за главница е бил отхвърлен до предявения размер от
1 243,28 лева, решението не е било обжалвано и е влязло в сила. Въззивникът
претендира и направените за производството разноски.
1
С отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна оспорва жалбата.
Претендира разноски за производството пред въззивната инстанция,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Софийският окръжен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Въззивната жалба е подадена в срок и е допустима. С нея се обжалва
валидно и допустимо решение на първоинстанционен съд.
Решението на районния съд е правилно. То е постановено в съответствие
с ангажираните от страните доказателства. Ето защо, на основание чл. 272
ГПК, Софийският окръжен съд препраща към мотивите на районния съд както
относно установената по делото фактическа обстановка, така и относно
направените въз основа на нея правни изводи. Отговорите на релевантните
доводи, развити във въззивната жалба, се съдържат в мотивите на
първоинстанционния акт. Фактическите и правни съображения на районния
съд са съответни на събраните по делото доказателства.
Ответникът е собственик на пътя, на който е настъпило процесното ПТП
в резултат на попадане на автомобил в несигнализирана и необезопасена
дупка на пътното платно (ПТП от 31. 03. 2018 г. на републикански път II-81,
на 27-ми километър, с посока на движение Видин – София, преди гр.
Костинброд). Съгласно заключението на вещото лице по допуснатата съдебно
автотехническа експертиза средствата за възстановяване на вредите по
автомобила по средни пазарни цени възлизат на 890,28 лева, до който размер
следва да бъде уважен предявеният главен иск, като към него бъде прибавена
и сумата 10,00 лева – ликвидационни разноски. Общата сума, която
ответникът следва да възстанови на ищеца, представляваща регресно
везамане по заведената щета № 15018030100108, възлиза на 900,28 лева.
Автомобилът е бил застрахован при ищеца по имуществена застраховка
„Каско на МПС“ и „Злополука“, с комбинирана застрахователна полица №
**********/19. 12. 2013 г., валидна към момента на настъпилото ПТП.
Застрахователното събитие представлява покрит риск съгласно общите
условия на застрахователя. Регресното вземане се дължи от датата на поканата
до окончателното изплащане, като претенцията на ищеца за обезщетение за
забава е за по-кратък период – три години преди завеждане на исковата молба.
При положение, че във въззивната жалба липсва конкретен довод срещу
определения от районния съд размер на мораторната лихва, съставът на
въззивния съд следва да потвърди решението на районния и в тази част, без да
изследва въпроса за стойността на това обезщетение.
С оглед съвпадане на правните изводи на двете съдебни инстанции
решението на районния съд в обжалваната част следва да бъде потвърдено,
включително и в частта за разноските.
Поради неоснователност на въззивната жалба, жалбоподателят дължи на
въззиваемата страна направените пред настоящата инстанция разноски от 100
лева за юрисконсултско възнаграждение.
Въззивният съд констатира, че районният съд е допуснал очевидни
2
фактически грешки относно периодите, за които са били присъдени
мораторната и законната лихва. В уводната част на мотивите периодите са
били правилно посочени в съответствие с направените от ищеца искания, но
са били погрешно отразени в диспозитива. Волята на районния съд обаче е
несъмнена, поради което няма пречка въззивната инстанция да се произнесе
по същество, като посочи в решението си верните периоди, за които са били
предявени акцесорните вземания. Няма пречка също така първата инстанция
допълнително да извърши по служебен път поправка на ОФГ.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК
Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 347 от 05.12.2023 г. по гр. д. № 294 / 2023
г. на Костинбродския районен съд В ЧАСТИТЕ, с които А.П.И. с БУЛСТАТ
********* е била осъдена да заплати на ЗАД „А.“ АД с ЕИК *********
сумата 900,28 лева, представляваща регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение по щета № 15018030100108 от 02.04.2018 г.,
ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба на 23.11.2022 до
окончателното изплащане, и сумата 378,86 лева, представляваща мораторна
лихва върху главницата за периода от 23.11.2019 г. до 23.11.2022 г.
ОСЪЖДА А.П.И. с БУЛСТАТ *********, да заплати на ЗАД „А.“ АД с
ЕИК ********* разноски от 100,00 лева за въззивното производство.
В останалата част решението е влязло в сила като необжалвано.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3