Р Е Ш Е Н И Е
№736
гр.Хасково,04.11.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито съдебно заседание на седми октомври през две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА
при секретаря Гергана Тенева, като
разгледа докладваното от съдия Костова административно дело №640/2022г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с
чл.211 от Закон за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба на Р.Б.Р. ***,
против Заповед №272з-1339/01.06.2022г.
на ВПД директор ОД МВР Хасково, с която му е наложено дисциплинарно наказание
„писмено предупреждение“ за срок от 3 месеца.
В жалбата се сочи, че оспорената заповед е
неправилна, незаконосъобразна и немотивирана. В заповедта била налице неяснота
относно извършените нарушения и правните основания обосновали издаването
ѝ. От една страна били описани три нарушения, които се твърдяло, че
представлявали такива по смисъла на чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР, а същевременно
при налагане на наказанието органът се позовал на разпоредбата на чл.194, ал.2,
т.2 от ЗМВР, в която се съдържало различно по вид дисциплинарно нарушение. При
тази разлика между квалификацията не ставало ясно какво виновно поведение на
служебната дисциплина приемал административния орган, неизпълнение на
подзаконов нормативен акт, издаден въз основа на ЗМВР и на разпорежданията на
прекия ръководител или неизпълнение на служебни задължения. Тази неяснота
съществено рефлектирала върху правото на защита на жалбоподателя, доколкото го
поставяла в невъзможност да разбере за какво точно нарушение по чл.194, ал.2,
т.1 или по чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР бил наказан, за да упражни пълноценно
правото си на защита. По този начин дисциплинарнонаказващият орган не спазил
изискванията визирани в чл.210, ал.1 от ЗМВР, което представлявало нарушение на
чл.59, ал.2, т.4 от АПК, водещо до невъзможност наказаното лице да организира
защитата си. С оглед изложеното в жалбата се моли за отмяна на оспорената
заповед. Прави се искане за присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата – Директор на ОДМВР
Хасково, не взема становище по жалбата.
Съдът, като прецени доказателствата по
делото, приема за установено от фактическа страна следното:
Във връзка с писмо рег.№7855р-1717 от 28.02.2022г. на директор
Дирекция Вътрешна сигурност от ВПД директор на ОДМВР – Хасково е издадена
Заповед №1253з-91 от 11.03.2022г. за извършване на проверка по получени данни
за извършено дисциплинарно нарушение, като е определен и персонален състав на
комисията, която следва да извърши проверката. С издадената заповед е запознат
служителят Р.Р. – л.13 от делото, за което на 16.03.2022г. той е положил
подпис, като му са разяснени правата по чл.205, ал.3 и 5 и чл.207, ал.7 от ЗМВР.
На 16.03.2022г. съгласно представената по делото Покана за даване
на писмени обяснения с рег. №1253р-3023 – л.25, връчена на жалбоподателя съгласно
отбелязването върху нея на 17.03.2022г. – 9,15ч., същият е бил приканен да даде
обяснения по случая, като е посочено установеното от фактическа страна.
Назначената комисия след извършената проверка изготвила Справка
рег. №1253р-4206/13.04.2022г., в която
са обобщени установените данни. Видно от тази справка в периода от 20.30ч. на
24.01.2022г. до 8.30ч. на 25.01.2022г. мл.инспектор Р.Б.Р. бил назначен в наряд
за контрол на пътното движение с район на действие автомагистрала „Марица“,
като използвал служебен автомобил Киа, модел *** с рег.№ ** **** **. Същото се
установява и от приложената в преписката Ежедневна ведомост за посочената дата
– л.26-28. От монтираните в автомобила видеокамери се установило, че на
25.01.2022г. в 04.51 часа мл. инспектор Р.Р. слиза от служебен автомобил Киа,
модел *** с рег.№ ** **** ** и за времето от 04.54 часа до 06.02 часа същият се
настанява на задната седалка зад колегата си Д.П., като за посочения период от
време не е изпълнявал служебните си задължения по контрол на пътното движение,
въпреки, че е бил назначен наряд. В справката изрично се сочи, че Р. не е дал
обяснения, след като е бил поканен надлежно. В справката е посочено, че при
така установените факти Р. не е изпълнявал служебните си задължения за контрол
на пътното движение, визирани в разпоредбата на чл.39, ал.1, т.1-4 от
Инструкция №8121з-749 от 20.10.2014г. за реда и организацията на осъществяване
на дейностите по контрол на пътното движение, за което съгласно чл.194, ал.2,
т.2, чл.197, ал.1, т.2, чл.199, ал.1, т.6, пр.4 и чл.204, т.3 от ЗМВР се
предлага дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение“ за срок от 3 месеца.
Със справката жалбоподателят е запознат на 28.04.2022г., видно от
отбелязването върху представеното копие от същата в преписката.
На 28.04.2022г. е била връчена покана на Р.Р. за запознаване с
обобщена справка и материалите по дисциплинарното производство и даване на
допълнителни писмени обяснения или възражения – рег.№1253р-4678 от 26.04.2022г.,
а видно от Докладна записка рег.№1253р-4818 от 29.04.2022г. няма данни за
депозирани от служителя обяснения или възражения.
С оспорената в настоящото производство Заповед №272з-1339/01.06.2022г. на
мл.инспектор Р.Б.Р. – мл.автоконтрольор в група „Контрол на пътното движение по
главни пътища и автомогистрали“ на сектор „Пътна полиция“ при отдел „Охранителна
полиция“ при ОД МВР Хасково, е определено на основание чл.204, т.3, чл.197,
ал.1, т.2, чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР дисциплинарно наказание „Писмено
предупреждение“ за срок от три месеца, за това, че на 25.01.2022г. в периода от
04.54 часа до 06.02 часа, назначен като водач на служебен автомобил Киа, марка ***
с рег.№ ** **** **, не е уплътнявал работното си време, въпреки, че е бил
назначен в наряд за контрол на пътното движение, като вместо това е бил
настанен на задната седалка в автомобила и по този начин не е изпълнявал
задълженията си произтичащи от разпоредбата на чл.39, ал.1, т.1-4 от Инструкция
№8121з-749 от 20.10.2014г. за реда и организацията на осъществяване на
дейностите по контрол на пътното движение.
Заповедта е връчена лично на жалбоподателя на 10.06.2022г., а
жалбата срещу нея е депозирана чрез дисциплинарнонаказващия орган на
23.06.2022г.
В преписката са приложени кадрова справка и длъжностна характеристика,
както и CD-R съдържащ
запис от камерите поставени в служебен автомобил Киа, марка *** с рег.№ ** ****
**, за посочената дата, а също и Ежедневна ведомост за разстановките и силите
за дата 24.01.2022г. от 08.30 часа до 08.30 часа на 25.01.2022г.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните, и като извърши цялостна проверка на
законосъобразността на оспорената заповед на основание чл.168, ал.1 във вр. с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването, като направено в установения
от закона срок, от легитимирано лице с правен интерес, и против акт, подлежащ
на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Оспорената заповед е обективирана в писмена
форма, подписана е от издателя си и изхожда от материално компетентен орган по
смисъла на чл. 204, т. 3 от ЗМВР.
Директорът на Областна дирекция на МВР – Хасково е ръководител на структура по чл. 37, ал. 1, т. 2
от ЗМВР
и в правомощията на същия е да налага наказанията по чл. 197, ал. 1, т. 1 – 3 от ЗМВР, включително
наказанието "писмено предупреждение", за служителите на изпълнителски
длъжности, каквато е заеманата от жалбоподателя.
Не се констатират допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила при издаването на заповедта. Спазени
са предвидените в чл. 195, ал. 1 от ЗМВР
срокове за налагане на дисциплинарното наказание – два месеца от откриване на
нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Съгласно чл. 196, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР, дисциплинарното
нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи
дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на
извършителя, и дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от
дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ
орган. В случая изготвената от дисциплинарно разследващия орган справка е
регистрирана на 13.04.2022 г. и резолирана от дисциплинарно наказващия орган на
10.05.2022 г., следователно не са изтекли два месеца до датата на издаване на
заповедта – 01.06.2022 г. Спазен е и едногодишният срок, доколкото вмененото на
служителя дисциплинарно нарушение е извършено на 25.01.2022г.
Съгласно чл. 206, ал. 1 от ЗМВР
дисциплинарнонаказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното
наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения. Смисълът
на разпоредбата е да се даде възможност на служителя да се защити пред
административния орган като даде обяснения относно всички вменени му
дисциплинарни нарушения, за които наказващият орган има правомощието да му
наложи дисциплинарно наказание. В случая това е направено, тъй като видно от
приложените по делото покани на Р. му е дадена тази възможност, но същият не се
е възползвал от това свое право.
Оспорената заповед е постановена в
съответствие с материалния закон, тъй като посочените като нарушени текстове на
ЗМВР кореспондират на установената фактическа обстановка. Като в тази връзка
следва да бъде отбелязано, че не се споделя възражението на жалбоподателя за
липса на яснота по кой текст от ЗМВР му е вменено твърдяното нарушение.
Събраните по делото писмени доказателства и
веществените доказателствени средства недвусмислено сочат, че в периода от
20.30 часа на 24.01.2022г. до 08.30 часа на 25.01.2022г. младши инспектор Р.Б.Р.,
младши автоконтрольор в група „Контрол на пътното движение по главни пътища и
автомагистрали“ на сектор „Пътна полиция“ при отдел „Охранителна полиция“ –
ОДМВР Хасково, е бил назначен в наряд за контрол на пътното движение, с район
на действие автомагистрала „Марица“, съвместно с младши автоконтрольор Д. П..
За посоченото време младши инспектор Р. бил определен за водач на служебен
автомобил Киа, марка ***
с рег.№ ** **** **, с който се осъществявала контролната дейност. На
25.01.2022г. в 04.51 часа младши инспектор Р. слиза от служебния автомобил и се
настанява на задната седалка в автомобила, зад колегата си за времето от 04.54
часа до 06.02 часа, като в посочения времеви период не уплътнява работното си
време по контрол на пътното движение.
Съдът изцяло кредитира извода на органа, че
поведението на Р. представлява вмененото нарушение на служебната дисциплина, а
именно неспазване на задълженията по чл. 39, ал. 1, т. 1 – 4 от Инструкция №
8121з-749 от 20 октомври 2014 г. за реда и организацията за осъществяване
на дейностите по контрол на пътното движение. Съгласно цитираната разпоредба
контролът на пътното движение се осъществява чрез: наблюдение на движението;
видимо присъствие; контрол по спазване на правилата за движение и прилагане на
административнонаказателни и принудителни административни мерки;
организационно-превантивни мероприятия. В период, в който служителя е настанен
на задната седалка в служебния автомобил и по всяка вероятност си почива е
обективно невъзможно да осъществява превенция на нарушенията на правилата за
движение по пътищата чрез видимо присъствие, нито да следи за спазването на
правилата за движението, сигурността и безопасността на движението по пътищата,
предотвратяването на нарушенията и осигуряването на обществения ред чрез
наблюдение на движението. Безспорно установената част от работното време,
прекарана в отдих от жалбоподателя, с оглед специфичните задачи на
автоконтрольорите по време на наряд е напълно достатъчна да бъде квалифицирана
като неизпълнение на правилата при провеждане на наряд за пътен контрол.
Съставомерността на деянието е доказана, както от обективна, така и от
субективна страна, тъй като дисциплинарната отговорност на служителите от МВР е
отговорността, която те носят при извършване на нарушение на служебната
дисциплина – за противоправно деяние, което е извършено умишлено или по
непредпазливост от служител на МВР и е обявено за наказуемо от ЗМВР. В случая
нито се твърдят, нито се доказват обстоятелства, изключващи вината на
служителя.
В рамките на дисциплинарното производство
жалбоподателят не е предявил доказателствени искания. Оборване на установените
в дисциплинарното производство факти не е извършено и пред съда с насрещно
доказване. При това положение съдът намира за установени действията на Р.,
санкционирани като нарушение на служебната дисциплина. Според Закона за министерството на
вътрешните работи
дисциплинарно нарушение е неуплътняване на работното време – чл. 199, ал.1,
т.6, предл.последно от ЗМВР. Това нарушение е основание за налагане на
дисциплинарно наказание "писмено предупреждение " за срок от 3 до 6
месеца, т.е. на Р. е наложено минималното законоустановено наказание.
Противно на твърденията в жалбата, съдът не
установи неяснота или противоречие в текста на заповедта. Направеното описание
на нарушението от фактическа страна е напълно достатъчно жалбоподателят да
разбере какво дисциплинарно нарушение му е вменено да е извършил и не се
установява непълнота на изложението в заповедта, въз основа на която съдът да
приеме, че е налице нарушаване правото на защита на наказаното лице. Относно
посочената от страна на комисията при изготвяне на справка с рег. №
1253р-4206/13.04.2022г. нарушена правна норма и тази приета като такава от
дисциплинарнонакзващият орган при налагане на дисциплинарното наказание, в
каквато насока са и възраженията в жалбата, следва да бъде посочено, че
дисциплинарнонакзващият орган е обвързан от фактическите установявания в
справката, изготвена от комисията, но не и от посочените от същата нарушени
правни норми. При издаване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание,
органът е този, който съобразявайки фактическото описание на нарушението му дава
съответната правна квалификация. Съгласно чл. 199, ал. 1, т. 6, предл.
последно от ЗМВР, дисциплинарното нарушение е в хипотезата на неуплътняване на
работното време именно това нарушение е основание за налагане на
дисциплинарното наказание на жалбоподателя.
При издаване на оспорваната заповед не се
установява противоречие с целта на закона. За да се осигури постигане целите на
ЗМВР - осъществяване на дейността на органите на МВР по противодействие на
престъпността и опазване на обществения ред, чл. 194 от ЗМВР предвижда
дисциплинарна отговорност за всеки държавен служител, нарушил служебната
дисциплина в МВР. При съобразяване с тази цел директорът на ОДМВР Хасково е
издал оспорената заповед, след надлежно установяване на извършено дисциплинарно
нарушение от Р.Б.Р..
По отношение вида и размера на наложеното
дисциплинарно наказание, съдът намира същия за справедлив и съобразен с
материалния закон. Разпоредбата на чл. 199, ал. 2 от ЗМВР
предвижда дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" да се
налага за срок от три до шест месеца и в случая наказанието е наложено за
минималния предвиден в закона срок от три месеца.
Предвид установеното, оспорената заповед е
издадена от компетентен орган, при спазване на регламентираната форма, при
липса на допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените
правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона.
Същата следва да бъде потвърдена, а подадената срещу нея жалба – отхвърлена
като неоснователна.
Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата
на Р.Б.Р. ***, против
Заповед №272з-1339/01.06.2022г. на ВПД директор ОД МВР Хасково, с която му
е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от 3
месеца.
Решението не подлежи на касационно
оспорване.
СЪДИЯ: