№ 703
гр. София, 07.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-3 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Богдана Желявска
при участието на секретаря Ели Й. Гигова
като разгледа докладваното от Богдана Желявска Гражданско дело №
20211100107627 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе пред вид:
Предявен е иск от Е. Й. П.А - Ц. ЕГН **********, адрес: ул. ******* *******, Франция,
чрез адв. Д. Н., САК, съд. адрес: София, ул. ******* против, Д. В. С., ЕГН **********, с
адрес: Холандия, Маастрихт, с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД, обяви за нищожен договор
за дарение, по силата на който Ф.Г. П.а е дарила на Д. В. С. 4/6 ид.ч. от следния недвижим
имот: апартамент № 10, находящ се в гр. София, бул. „******* /бивш бул. *******“/,
сключен с нотариален акт № 54, том 1, рег.№ 3215, дело № 49/2006 г. от 21.09.2006 г. на
нотариус Е.Х., № 447 на НК, поради невъзможен предмет, и иск с правно основание
чл. 59 ЗЗД за заплащане на сумата 11 436 лв., които ищцата е следвало да получи като
съсобственик на отдадения под наем имот за периода м. септември 2014 г. – м. март 2023 г.,
ведно със законната лихва, считано от постановяване на съдебното решение до
окончателното изплащане.
В условията на евентуалност са предявени следните искове: иск по чл. 30, ал. 1 ЗН за
намаляване на посоченото дарение, до размер равен на 2/3 от 4/6 ид.ч, и иск с правно
основание чл. 59 ЗЗД за сумата 8 920, 47 лв., които ищцата е следвало да получи като
съсобственик на отдадения под наем имот за същия период, ведно със законната лихва,
считано от постановяване на съдебното решение до окончателното изплащане.
Претендират се разноски.
1
В исковата молба се твърди, че ищцата е дъщеря на Ф.Г. П.а, починала на 12.06.2014 г.,
като от 1981 г. г. живее във Франция. Сочи се, че има брат В.Й. П., който от 2001 г. работи в
САЩ. Ищцата заявява, че е поддържала много добри отношения с майка си, като взаимно са
си гостували през годините, но през 2013 г. състоянието на майка й се влошило, поради
което и искала да я настани в старчески дом. За да може да осигури заплащането на
необходимата сума за старческия дом, поискала да бъде продаден притежавания от
родителите й в режим на съпружеска имуществена общност преди смъртта на баща й -
апартамент № 10, находящ се в гр. София, бул. „******* /бивш бул. *******“/, като считала,
че този имот е съсобствен на нея, на майка й и брат й. Поддържа, че брат й се
противопоставил категорично апартаментът да бъде продаден, което я провокирало да
извърши справка в Имотния регистър и установила, че майка й дарила на ответницата С. с
Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 54, т. I, peг. № 6215, дело №42/2006 г., от
21.09.2006 г. на нотариус Е.Х., притежаваните от нея 4/6 идеални части от апартамента.
Ищцата твърди, че предмет на договора за дарение бил апартамент № 10, намиращ се на №
12 Б на бившия булевард *******”, а отделно Ф.Г. П.а не е могла да прехвърли повече от 1/3
идеална част от притежаваните от нея 4/6 идеални части от процесния апартамент. Според
нея, Ф.Г. П.а никога не е била собственик на апартамент, намиращ се на № 12 Б на бившия
булевард *******”, като такъв адрес никога не е имало, поради което и спорното дарение
има невъзможен предмет и е нищожно на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД.
Евентуално твърди, че извършеното дарение накърнява запазената й част, която е 1/3 от
притежаваните от Ф.Г. П.а 4/6 ид. ч. от процесния имот, поради което и претендира при
отхвърляне на главния иск възстановяване на тази запазена част.
Според твърденията на ищцата, ответницата и баща й казали, че отдавали процесния имот
под наем за сумата 300 лв. месечно от м.09.2014 г. насам. Поддържа, че доколкото С. не е
станала собственик на каквото и да е било част от процесния апартамент, то тя не е имала
право и да получава наем от имота. Ето защо и претендира на основание чл. 30, ал. 3 ЗН
половината от получения наем за процесния апартамент за периода 01.09.2014 г. -
31.03.2017 г., която половина твърди да е в размер 4 650 лв. В случай, че бъде отхвърлен
главният й иск по чл. 26, ал. 2 ЗЗД и бъде уважен евентуалният такъв по чл. 30, ал. 1 ЗН,
счита, че искът й следва да бъде уважен за сумата от 3 627 лв. Претендира разноски.
С оглед изложеното ищцата моли съда да обяви за нищожен договор за дарение на
недвижим имот, сключен с нотариален акт № 54, том 1, рег.№ 3215, дело № 49/2006 г. от
21.09.2006 г. на нотариус Е.Х.; да осъди ответницата Д. С. да й заплати половината от
наема получен от м.09.2014 г. до прекратяване на договора за наем, ведно със законната
лихва, считано от деня на постановяване на съдебното решение.
В случай, че дарението не бъде обявено за нищожно, искането към съда е да намали
спорното дарение извършено от Ф. П.а в полза на ответницата до размер равен на 2/3 от 4/6
ид.ч. от апартамент № 10, находящ се в София, на бившия бул. Ленин /понастоящем бул.
2
*******/, така че да бъде възстановена запазената част на ищцата; да осъди ответницата
С. да заплати на ищцата Е. Ц. 39% от наема получен от септември 2014 г. до прекратяване
на договора за наем, ведно със законната лихва, считано от деня на постановяване на
съдебното решение.
Представили са писмени доказателства. Молят допускане на гласни такива.
В съдебно заседание молят съда да отхвърли предявения иск и да им присъди разноски по
списък.
Ответницата Д. В. С. оспорва така предявените искове изцяло. Претендира разноски.
Счита, че договорът за дарение от 21.09.2006 г. не е нищожен, доколкото е налице
техническа грешка в изписването на имота - в Договор за продажба на недвижим имот по
ред на Наредбата на за държавни имоти от 21.12.1984 г. е изписана на машина цифрата 5,
която се препокрива с буква Б, което в последващия нотариален акт е довело до допусната
грешка. Сочи, че грешката в една цифра на номера на адреса не може да доведе до
нищожност на договора поради невъзможен предмет, тъй като всички останали данни за
апартамента изцяло съвпадат.
Твърди, че действително през 2013 г. здравословното състояние на Ф.Г. П.а се влошило,
като бащата на ответницата се грижил за нея, ангажирал Ж. за тази цел, а на 30.11.2013 г.
сключил договор с В. С., която да се грижа за Ф. П.а като социален асистент. Поддържа се,
че ищцата е заплащала само част от лекарствата на майка си, а, когато в началото на 2014 г.
разбрала за дарението, е отказала всякаква финансова подкрепа за майка си.
Ответницата сочи, че е имала право да получава наем за имота, тъй като е собственик на 4/6
идеални част от същия, като апартаментът никога не е бил отдаван постоянно под наем.
Сочи, че не е получавала наем от апартамента, тъй като наемът бил получаван от баща й, а
освен това ищцата не била поискала писмено заплащането на съответната част от наема,
поради което и няма право на същия.
Поддържа, че даренията могат да бъдат намалявани едва след изчерпване на завещателните
имущества, като бъде взето пред вид цялото оставено наследство от Ф. П.а недвижимо
имущество, при което ищцата не би имала право на възстановяване на 1/3 от дарените 4/6 от
имота, а на по-малък дял.
Представила е писмени доказателства, поискала е ангажиране на гласни такива.
В хода по същество моли съда да отхвърли изцяло предявените искове, като й присъди
разноски по списък.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
По делото не се спори, че на 21.09.2006 г. с нотариален акт за дарение на недвижим имот №
54, т. I, peг. № 6215, дело №42/2006 г., от 21.09.2006 г. на нотариус Е.Х., Район на действие
3
София, № 447 на НК, е сключен договор за дарение, по силата на който Ф.Г. П.а е дарила на
ответницата Д. В. С. 4/6 ид.ч. от следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 10, находящ се
в гр. София бул. ******* /бивш бул. *******“/,, с площ 57,96 кв.м., заедно с избено
помещение № 12 от 6,49 кв.м. и 1,903 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на
строеж.
Починалата на 12.06.2014 г. Ф. П.а е майка на ищцата и баба на ответницата.
По делото не се спори, че процесният апартамент е наследствен и останал в съсобственост
между ищцата, нейния брат В.Й. П. /баща на ответницата С./ и тяхната майка – починалата
Ф. П.а.
От страна на ответницата съдът разпита свидетеля Ц. П. Х..
В съдебно заседание той заяви, че познава страните по делото, тъй като живее в блока, в
който е живяла Ф. П., бил е и управител на Етажната собственост. Помагал й е, защото била
възрастна жена и имала заболявания. Знае, че Ф. П. е дарила имота си на внучката си
/документите били при него, тъй като правили сдруЖ.е на собствениците и им трябвала
информация за квотите от общите им части/. Блокът се намирал на бул. ******* през 1990 г.
станал бул. ******* и понастоящем е бул. *******. Това е старият комплекс на БАН, 4-ти
км. Свидетелят заяви, че Ф. П. не е живяла на адрес ул. ******* това е техническа грешка,
така било записано, според неговите показания, тъй като напечатаното от пишещата машина
било прочетено вместо като 5, като Б.. Х. не знае след смъртта на П. ответницата С. да е
отдавала апартамента под наем. Бил в много лошо състояние и нямало кандидати за него,
защото имало влага и мухъл. Впечатленията на свидетеля са от В.П., който е син на Ф. П. и
баща на Д.. Заяви също, че последните три години в апартамента бил извършен ремонт със
средства на П. – на едната стена имало голям теч, съседният апартамент е собственост на
СУ, за ползване от чуждестранни лектори към Министерство на образованието. Отдали го
под наем. В. П. му заявил, че изпращал на сестра си част от наема, но, поради някаква на
пощата, тя е получила един наем. Свидетелят притежава копие от нотариалния акт, с който е
сключен договорът за дарение на апартамента и мисли, че грешката в адреса е в този
договор, тъй като е бил упълномощен от В. П. да го представлява пред съда във връзка със
собствеността на имота.
По делото е назначена, изслушана и приета съдебно – техническа експертиза. В
заключението си експертът заявява, че пазарната оценка на процесния имот /ап. № 10 в
София, бул Ленин/******* с площ 57,96 кв.м. с идентификатор 681 34.704.593.1.10/ към
12.06.2014 г., на база на състоянието, в което е бил към 21.09.2006 г. възлиза на 88 000 лв., а
стойността на 1/5 ид.м. от земеделски земи в с. Стоб, община Кочериново е приблизително
2 120 лв.
В заключението си в.л. – ССЕ заявява, че сред документите по делото не са налице писмени
доказателства за отдаване под наем на процесния апартамент № 10, находящ се в София,
бул. „*******“ (бивш бул. *******“) № 125, и по-конкретно за периоди на отдаване, наемни
цени и получени плащания на наеми, извършените по-долу изчисления и направените въз
4
основа на тях констатации и изводи са базирани единствено на данните, сочени от ищцата в
нарочна нейна молба, вх. № 26161 /20.03.2023 г., като при това са взети пред вид и сумите,
посочени в описаните в т. III разписки за парични преводи от В. П. до Е. Й. П.а — Ц..
Вещото лице е отговорило на поставените въпроси в два варианта. Според първия вариант,
визиращ основната претенция на ищеца - за заплащане на половината от наема, който й се
полага в рамките на 4/6 ид.ч. от процесния апартамент при условие, че договорът за
дарение, материализиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 54, т. I, per. №
6215, дело № 49/2006 г. от 21.09.2006 г. на нотариус Е. Х., се обяви за нищожен, размерът
на имуществената претенция по основния иск, 11 419,96 лв.
С евентуалния иск, в случай, че дарението не бъде обявено за ншцожно, ищецът претендира
то бъде намалено до размер, равен на 2/3 от 4/6 ид. ч. от имота, т.е. до 44,4444444 % от
процесния апартамент така, че да бъде възстановена запазената част на ищеца, както и да
бъде осъдена ответницата да заплати на ищеца 39 % от наема. Размерът на имуществената
претенция по този иск възлиза на 8 946,57 лв.
Други релевантни към спора доказателства по делото не са представени.
Изложеното се доказва от приетите от съда и неоспорени писмени доказателства.
При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна
следното:
В настоящото производство са предявени искове за прогласяване на нищожността на
извършената между страните сделка – покупко – продажба на две основания - поради
невъзможен предмет, на основание чл. 26, ал. 2, пр. 1-во ЗЗД, съединен с иск по чл. 59 ЗЗД и
– евентуално предявени – в случай на отхвърляне на първоначално предявените такива: иск
с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН, съединен с иск по чл. 59 ЗЗД.
По претенцията по чл. чл. 26, ал. 2, пр. 2, пр. 1-во ЗЗД – нищожност на договора поради
невъзможен предмет:
Съгласно чл. 26, ал. 2, пр. 1-во ЗЗД нищожни са договорите, които имат невъзможен
предмет.
Видно от отразеното в прилоЖ.я по делото нотариален акт, при съставянето му е представен
и посочен като прилоЖ.те към самия нотариален акт Договор за продажба на недвижим
имот по реда на НДИ от 21.12.1984 г., сключен между Й.И. П. /по време на брака му с Ф.Г.
П.а/ и председателя на ИК на Ленински РНС, София. В посочения Договор е отразено, че
имотът, който Й.И. П. е придобил в съсобственост със съпругата си Ф.Г. П.а е следният:
апартамент № 10, находящ се на бул. *******” № 125 /понастоящем бул. *******/ в София.
Не са представени доказателства, а и няма твърдения в тази насока от никоя от страните,
процесният нотариален акт за дарение да е бил поправен по реда, предвиден в ГПК досежно
5
адреса на прехвърления чрез дарение недвижим имот, пред вид очевидното противоречие и
погрешното отразяване на неговия адрес /бул. *******/.
И двете страни по спора заявяват, че процесния имот, предмет на договора за дарение, се
намира на следния адрес: София, бул. ******* /бивш бул. *******, а адрес на бул. *******
/бивш бул. ******* не съществува. В тази връзка показания даде и разпитаният по искане на
ответната страна свидетел, който заяви, че процесният апартамент № 10 се намира на
следния адрес: гр. София, бул. ******* през 1990 г. станал бул. *******, а понастоящем -
бул. *******, като погрешно отразеното в нотариалния акт за дарение“ ул. *******“ е
техническа грешка и е било така записано, тъй като напечатаното от пишещата машина в
Договора за придобиване по НДИ било прочетено вместо като 5, като Б. Съдът намира,
обаче, че в цитирания и приложен по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот
№ 54, том 1, рег.№ 3215, дело № 49/2006 г. от 21.09.2006 г. на нотариус Е.Х., № 447 на НК
процесният апартамент, предмет на атакувания договор за дарение, не може да бъде
индивидуализиран, тъй като съществен елемент от договора за дарение е адресът на имота
имота, който Ф. П.а е искала да дари на своята внучка – ответницата Д. С.. И това е така,
защото, без посочване на адрес, имотът не може да бъде индивидуализиран. В случай, че се
установи, след изповядване на сделката по нотариален ред, наличие на грешка досежно
който и да е съществен елемент на договора, пред вид охранителния характер на
нотариалната сделка, двете страни, посредством нов нотаиален акт са можели да извършат
поправка на първоначалния и да отстранят тази, според тях „техническа грешка. В противен
случай, договорът, предмет на процесния нотариален акт е с невъзможен предмет и, като
такъв, на основание чл. 26, ал. 2, пр. 1-во ЗЗД, следва да бъде признат за нищожен.
С оглед изложеното, съдът намира, че предявеният иск с посоченото правно основание – чл.
26, ал. 2, пр. 1-во ЗЗД за признаване за установено, че процесният договор за дарение е
нищожен, поради невъзможен предмет, е основателен и доказан и, като такъв, следва да
бъде уважен.
По предявения иск с правно основание чл. 59 ЗЗД:
Съгласно чл. 59, ал. 1 ЗЗД, всеки, който се е обогатил за сметка на другиго, дължи да му
върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.
Този иск е субсидиарен - правото на ищеца да го предяви възниква само, ако няма на
разполоЖ.е друг иск, с който да се защити. В случая през вид факта, че по делото се доказа
нищожността на извършеното дарение на процесния имот, с оглед обстоятелството, че този
имот по наследство е съсобственост между ищцата и нейния брат и баща на ответницата В.
П. при равни квоти, ищцата не би могла да защити правата си и да претендира обезщетение
за отдаването на собствената й ид.ч. от имота под наем на различно правно основание,
поради което следва да се приложат разпоредбите на на чл. 59, ал.1 ЗЗД. Съгласно
правилата за разпределяне на доказателствената тежест в процеса ищецът следва да
6
установи с предвидените в закона доказателствени средства, че ответникът се е обогатил за
негова сметка, като в същото време самият той е обеднял /имуществото му е намаляло или е
пропуснал да увеличи същото/, както и размера на това обогатяване, респективно-
обедняване. Обогатяването на ответника и обедняването на ищеца трябва да произтичат от
един или няколко общи факта, без да се изисква наличие на причинно- следствена връзка. В
конкретния случай това означава да се установи безспорно размера на получените през
търсения период от ответницата суми, представляващи наем за процесния имот, което е
сторено с представените по делото писмени доказателства и заключението на ССчЕ.
Ищецът не следва да установява липсата на основание за обогатяването на ответника, тъй
като това е отрицателен факт и в тежест на ответника е да установи противоположния
положителен такъв, а именно - наличието на валидно правно основание за получаването на
процесните суми. Съдът намира, че такова пълно и главно доказване от ответника не е
проведено - не са представени каквито и било доказателства за наличие на основание за
получаване на наем от имота, предмет на делото.
Както бе посочено по – горе, след обявяване нищожността на договора за дарение, ищцата и
нейният брат притежават всеки по ½ ид. ч. от процесния имот, явявайки се единствени
наследници на майка си - Ф. П.а.
Ответницата не оспори отдаването на имота под наем, както и получаване на суми, като,
отделно от това, по реда на чл. 176 ЗЗД ищцата заяви, че е получила превод от брат си
сумата 141 евро за съсобствения им имот на 05.09.2023 г. Изчислената от ССЕ сума,
представляваща получен наем за периода м. септември 2014 г. - м. март 2023 г. включително
е 36 350 лв. Приетата по делото ССЕ е изготвила заключението си досежно за периода на
отдаване под наем на имота, наемната цена и получените от ответницата плащания на
наеми, на база данните, посочени в нарочна ищцова молба от 20.03.2023 г., като при това са
взети пред вид и сумите, посочени в представените по делото разписки за парични преводи
от В. П. до Е. Й. П.а — Ц..
Според експертизата, сумата, която се полага на ищцата, представляваща заплащане на
половината от наема, който й се полага съобразно нейните ид.ч. от процесния апартамент
при обявяване на договора за дарение договорът за дарение, сключен с нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 54, т. I, per. № 6215, дело № 49/2006 г. от 21.09.2006 г. на
нотариус Е. Х., за нищожен, за периода м. септември 2014 г. – м. март 2023 г. възлиза на 11
419,96 лв.
Съдът намира, че от тази сума следва да се приспадне и заплатената на ищцата и установена
с нейните обяснения по реда на чл. 176 ГПК сума в размер 141 евро /с левова равностойност
275, 80 лв./. Или – общата дължима на ищцата сума възлиза на 11 144, 16 лв. и тя следва да
бъде присъдена на ищцата.
За тази сума искът е основателен и, като такъв следва да се уважи, а за разликата до
претендираните 11 436 лв. – отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
Законната лихва върху тази сума следва да се присъди така, както е поискана – от датата на
7
постановяване на съдебното решение до окончателното й изплащане.
Пред вид уважаване на основните искове – този по чл. 26, ал. 2, пр. 1-во ЗЗД и този по чл. 59
ЗЗД, съдът не следва да се произнася по евентуално предявените претенции.
С оглед изхода на спора на ищцата следва да се присъдят разноски по компенсация,
съобразно уважената част от иска и пред вид възраЖ.ето на ответната страна досежно
търсения адвокатски хонорар, както следва: 986 лв. – д.т. и депозит за в.л. в размер 900 лв. и
адвокатско възнаграждение за един адвокат – 3 520,49 лв. Съдът не присъжда ДДС върху
адв. възнаграждение, тъй като липсват доказателства за регистрация на адвоката –
повереник като задължено лице.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за нищожен, по иска, предявен от Е. Й. П.А - Ц. ЕГН **********, адрес: ул.
******* *******, Франция, чрез адв. Д. Н., САК, съд. адрес: София, ул. ******* против Д.
В. С., ЕГН **********, с адрес: Холандия, Маастрихт, договор за дарение, по силата на
който Ф.Г. П.А, поч. на 12.06.2014 г., е дарила НА Д. В. С. 4/6 ид.ч. от следния недвижим
имот: апартамент № 10, находящ се в гр. София, бул. „******* /бивш бул. *******“/,
сключен с нотариален акт № 54, том 1, рег.№ 3215, дело № 49/2006 г. от 21.09.2006 г. на
нотариус Е.Х., № 447 на НК, на основание чл. 26, ал. 2, пр. 1-во ЗЗД поради невъзможен
предмет.
ОСЪЖДА Д. В. С. да заплати на Е. Й. П.А – Ц. на основание чл. 59 ЗЗД сумата 11 144, 16
лв., която ищцата е следвало да получи като съсобственик на отдадения под наем имот за
периода м. септември 2014 г. – м. март 2023 г., ведно със законната лихва, считано от
06.02.2024 г. до окончателното изплащане, както и разноски, съобразно уважената част от
иска, както следва: 986 лв. – д.т. и депозит за в.л. в размер 900 лв. и адвокатско
възнаграждение за един адвокат – 3 520,49 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в седемдневен срок от съобщението за изготвянето му
пред СГС.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8