№ 216
гр. гр. Димитровград, 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пепа Д. Жекова
при участието на секретаря Валентина Ив. Господинова
като разгледа докладваното от Пепа Д. Жекова Гражданско дело №
20245610102027 по описа за 2024 година
Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно
основание чл. чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество ,,ТИ БИ АЙ Банк‘‘
ЕАД се снабдило със заповед за изпълнение по чл. 417 срещу К. П. К., като в
срока по чл. 414 от ГПК длъжникът К. П. К. бил депозирал възражение, което
обусловило интереса от предявяване на настоящите установителни искове по
реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Излага следните обстоятелства, на които основават вземанията си:
Между страните е сключен договор за потребителски кредит № №
**********/17.01.2022 г., като „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД в качеството на
кредитор е предоставило на К. П. К. в качеството на кредитополучател сума в
общ размер 7 000,00 лева
Съгласно чл. 7.2.1. от договора, при потребителски кредит за общо
ползване - средствата по кредита се превеждат от кредитора в срок до 3 (три)
работни дни, считано от датата на сключване на договора по сметката на
потребителя - B0I3TBIB93101055789717
Кредитът се считал за усвоен от потребителя, в деня, в който кредитните
1
средства постъпят по посочената му банкова сметка. При сключване на
договора страните са подписали Допълнително споразумение № 1 с което са
уговорени допълнителни условия към договора за кредит. С Допълнителното
споразумение потребителят заявил и декларирал, че е наясно, че при
сключването на договора е бил уведомен, че финансовите условия на договора
са преференциални спрямо стандартните условия при които кредиторът
предоставя потребителски кредити за общо ползване на други лица, с оглед
специалната цел, за която е предоставено финансирането, а именно за
закупуване на моторно превозно средство (МПС).
Общата дължима сума на потребителя била разсрочена на 60
погасителни месечни вноски, 59 вноски по 192,07 лева и последна
изравнителна в размер на 192.10 лева. Първата погасителна вноска била
дължима на 25.03.2022 г., а последната — на 25.02.2027 г. Така предоставената
сума, кредитополучателят имал задължение да върне на месечни вноски,
всяка включваща 2 /два/ компонента: главница и договорна лихва.
Уговореният между страните лихвен процент, с който се олихвява
предоставеният кредит, изразен като годишен лихвен процент, бил в размер на
21.68 % (чл. 9, ал.1 от Договора). Лихвеният процент е фиксиран, поради
което не е приложимо изискването за предоставяне на методика за
изчисляването му.
Годишният процент на разходите по договора, съгласно чл. 10 от
договора е 22.73 %, а общата дължима сума по Договора е в размер на
11524,23 лева. ГПР е изчислен при отчитане на следните допускания: 1/ за
начална дата за изчисляване на ГПР се смята датата на подписване на
Договора; 2/ Договорът ще остане в сила за целия първоначално уговорен
срок,като страните изпълняват точно задълженията си по него; 3/ приема се че
годината има 360 дни, 12 месеца, всеки от които е с 30 дни, независимо дали
годината е високосна; 4/ приема се че лихвения процент и другите разходи по
кредита (такси и комисиони, ако има такива) са неизменни спрямо техния
първоначапен размер.
В същия член било упоменато и че при просрочие от страна на
Потребителя, дължимата от него сума ще се увеличи с дължимите лихви за
забава. Договорът не бил сключен при Общи условия.
Длъжникът не е извършвал редовни плащания по договора и е допуснал
2
просрочие на три поредни дължими вноски с падеж 25.1.2024 г.; 25.02.2024 г.;
25.03.2024 г.,, поради което кредиторът бил изпратил уведомление за
предсрочна изискуемост на договора. Същото било получено лично от
длъжника на 01.07.2024 г., видно от представената обратна разписка, считано
от която дата договорът е обявен за предсрочно изискуем.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
К. П. К., с ЕГН **********, дължи на „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, следните суми:
- сумата 5 528,81 лева, представляваща главница, ведно със законна
лихва от 29.08.2024 г. до изплащане на вземането,
-сумата 591,68 лева, представляваща договорна лихва за период от
25.01.2024 г. до 01.07.2024 г.,
- сумата 139,50 лева, представляваща законна лихва за забава лихва за
период от 25.01.2024 г. до 15.08.2024 г.
Претендира направените разноски, както по настоящото, така и по
заповедното производство.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК К. П. К. е подаден писмен
отговор, в който заявява, че предявените искове са неоснователни и
недоказани и излага следните съображения:
На 17.01.2022 г. ответникът бил сключил с ищцовото дружество Договор
за потребителски кредит .№**********, по силата на който е получил в
собственост сумата от 7000 лв., при годишен лихвен процент от 21.68 % и
ГПР в размер на 22.73 %. Така общото крайно задължение по Договора
възлиза на 11524.23 лв., която сума е била разсрочена на 60 погасителни
месечни всяка в размер на 192.07 лв.
Посочова, че процесния договор е недействителен, като цитира съдебна
практика. Процесният договор за потребителски кредит попадал в полето на
Закона за потребителски кредит/ЗКП/, от което следвало, че трябва да
отговаря на императивните му разпоредби.
В договора за потребителски кредит не било конкретизирано кои
компоненти точно са включени в годишния процент на разходите (ГПР), каква
е неговата структура и как се формира същият, което е в разрез с разпоредбата
на чл. 1 1, ал.1, т.10 ЗПК. В тази връзка, съгласно чл.11, ал.1, т.14 от ЗПК,
годишният процент на разходите по кредита следва да включва всички други
3
разходи, произтичащи от договора за кредит. Както разходите на кредитора,
така и печалбата му би следвало да се включат в посочения по договора
годишен процент на разходите от 22.73%, като намира процесния договор за
недействителен, поради неспазване на императивните изисквания, залегнали в
чл. 11, ал. 1, т. 10 3ПК. В конкретния случай липсвала ясно разписана
методика на формиране на ГПР по кредита, тъй като не ставало ясно кои
компоненти са включени в него и как се формира посоченият ГПР в размер на
22.73%. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР на
практика обуславял невъзможност да се проверят индивидуалните
компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата
на чл.19, ал.1 ЗПК.
За да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, следвало в
договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия
размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично изчерпателно
да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са
отчетени при формиране на ГПР, което не било налице в конкретния случай.
Годишният процент на разходите в размер от 22.73% бил несъразмерно
висок спрямо средния процент на годишните потребителски кредити, който
възлиза на 16.34% (по официална статистика на БНБ, достъпна на сайта на
банката), което било в нарушение на императивните разпоредби на Закона за
защита на потребителите.
От съдържанието на чл. 9 от договора не ставало ясно, дали лихвеният
процент по кредита действително е фиксиран или референтен. В чл. 9 от
договора бил възпроизведен текстът на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, а именно:
„Лихвения процент по кредита, 2 условията за прилагането му и индекс или
референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент,
както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент;
ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази
информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти". Този
текст не изключвал приложението на референтен лихвен процент. В чл. 9. 1 от
договора било записано, че годишният лихвен процент е в размер от 21 .68%,
но не е определен изрично като фиксиран. Казаното означавало, че лихвеният
процент също както ГПР бил посочен само като процентна стойност, без да са
посочени условията за прилагането му, без да е посочено дали е фиксиран за
4
целия срок на договора, /така решение № 331/15.03.2023 г. на Пловдивски
окръжен съд по в.гр.д. № 195/2023 г., решение № 280/06.03.2023 г. на
Пловдивскв окръжен съд по в.гр.д. № 3171/2022 г./.
На следващо място, съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит следвало да бъде сключен в писмена форма, на хартиен
или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички негови
елементи следва да бъдат представени с еднакъв по вид, формат и размер
шрифт, не по-малък от 12. В случая било видно, че текстът на договора и
условията по него са изписани на шрифт, който е по-малък от 12. Това
обстоятелство можело да бъде установено и без назначаване на съответна
експертиза, тъй като използваният от ищеца образец на договор е свободно
достъпен в интернет на страницата на дружеството кредитодател и след
изследването му може да се установи, че това шрифтът Aria1 Narrow, размер
11.5. Такъв бил размерът и в подписания от страните договор и заявление -
декларация за установяване на договорни отношения, което водело до
неговата недействителност, на основание чл.22 от ЗПК. Сочи, че за
извършване на визуално сравнение между два текста, относно размера на
шрифта не били необходими специални знания по смисъла на чл.195, ал.1 от
ГПК . Разликата можела да бъде визуализирана, чрез цитиране на част от
текста на договора (например част от чл.9.1) , изписан на различни размери
шрифтове: 9.1. Лихвеният процент, с който се олихвява предоставения кредит,
изразен като годишен процент на разходите, е както следва: 45.53%- шрифт 11
9.1. Лихвеният процент, с който се олихвява предоставения кредит, изразен
като годишен процент на разходите, е както следва: 45.53%- шрифт 11.5 9.1.
Лихвеният процент, с който се олихвява предоставения кредит, изразен като
годишен процент на разходите, е както следва: 45.53%- шрифт 12.
Във връзка с отправено преюдициално запитване до Съда на
Европейския съюз по гр.д.№174/2020 г. на Окръжен съд Разград е образувано
депо С535/2020, по което е дал становище, че Член 10, параграф 2 и член 22,
параграф 1 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета
от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за
отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкуват в смисъл, че
допускат национална правна уредба, която налага всички елементи на договор
за потребителски кредит да бъдат представени с еднакъв по вид, формат и
размер шрифт — не по-малък от 12. С оглед на това и на осн. чл. 22 311К във
5
вр. с чл. 10, ал. 1,2 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 ЗПК считам, че
процесният договор е недействителен, поради неспазване изискванията на чл.
10, ал. 1 от закона.
В обобщение счита, че сключеният между страните договор за
потребителски кредит следва да бъде прогласен за нищожен, на осн. чл. 26, ал.
1 З3Д вр. чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради противоречие със закона.
Искането до съда е да бъдат отхвърлени предявените искове като
неоснователни, поради нищожност на сключения договор за потребителски
кредит №**********/17.01.2022г. на основание чл.26, ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.22
вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.
Претендира направените по делото разноски. Направено е възражение за
прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства по реда на чл. 235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК,
намира за установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 1492/2024 г. по описа на Районен съд -
Димитровград, съдът е издал в полза на „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД против К. П.
К. заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за следните
суми: сумата 5 528,81 лева, представляваща главница, ведно със законна лихва
за период от 29.08.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 591,68 лева,
представляваща договорна лихва за период от 25.01.2024 г. до 01.07.2024 г.,
сумата 139,50 лева, представляваща мораторна лихва за период от 25.01.2024
г. до 15.08.2024 г., както и държавна такса в размер на 125,20 лева (сто
двадесет и пет лева и 20 стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в размер
на 150,00 лева (сто и петдесет лева).
Постъпило в възражение по чл. 414 от ГПК от длъжника, поради което и
в изпълнение на указанията на заповедния съд по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК,
ищецът е предявил настоящите искове за установяване на вземанията по
заповедта.
От представения по делото договор за потребителски кредит №
**********/17.01.2022 г. се установява, че „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД в
качеството на кредитор е предоставило на К. П. К. в качеството на
кредитополучател сума в общ размер 7 000 лв., на 60 погасителни месечни
6
вноски, 59 вноски по 192,07 лева и последна изравнителна в размер на 192.10
лева, при годишен лихвен процент, бил в размер на 21.68 % и годишният
процент на разходите 22.73 %
С уведомление по чл. 60, ал. 2 ЗКИ банката е уведомила ответника, че
кредитъ се счита за предсрочно изискуем. Уведомлението за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем е връчено чрез ,,БГ пощи‘‘, на 01.07.2024 г. на
длъжника лично, видно от обратна разписка.
От заключението на назначената по делото компютърно -техническа
експертиза , което съдът кредитира като пълно, ясно и съответстващо на
писмените доказателства се установява, че образец от Договор за
потребителски кредит изтеглен от интернет сайта на TBI банк е с параметри
шрифт Arial Narrow размер 12 pt (в допълнителното споразумение 11.5 pt),
сбиване на пространството между две съседни букви (0.0). При разчитане на
образец от Договор за потребителски кредит изтеглен от интернет сайта на
TBI банк при избран шрифт Arial Narrow не се намери разлика в
преобладаващите параметри на разпознатия шрифт, спрямо Таблица №1, Фиг.
8, Приложение №5. Разликата в големините на шрифта на разпознатия текст е
възможно и да се дължи на факта, че предоставените електронни копия на
документите приложени към делото са минавали през редица компютърни
конфигурации с принтиращи или сканиращи устройства. Допуска се, че е
вероятно да е имало и някаква степен на премащабиране (Scaling) или
отклонение от хоризонталността на редовете при отпечатване.
От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът кредитира като пълно, ясно и съответстващо на
писмените доказателства се установява, че съгласно предоставените от
банката документи за движението по кредита и разплащателната сметка на
кредитополучателя, размерът на платеното по процесния договор към
момента на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК – 29.08.2024 г. е общо
3660,94 лв., в т.ч. главница - 1471,19 лв., договорна лихва – 2178,14 лв. и
обезщетение за забавено плащане 11,61 лв.
Размерът на останалите незаплатени месечни вноски по процесния
договор към момента на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК
/29.08.2024г./ е общо 6259,99 лв., в т.ч. по компоненти – главница – 5528,81 лв.,
договорна лихва – 591,68 лв., начислена за периода 25.01.2024г. до 01.07.2024
7
г. и обезщетение за забава в размер на 139,50 лв., начислено за периода
25.01.2024-15.08.2024 г.
Ищцовото дружество е изпълнило задължението си по процесния
договор, като е превело заемната сума в размер на 7000 лв. по
разплащателната сметка на кредитополучателя на 17.01.2022 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна
страна, намира следното:
Съгласно чл. 430, ал. 1 ТЗ с договора за банков кредит банката се
задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при
уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата
съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока.
По своята правна характеристика договорът за банков кредит е
двустранен, възмезден, консенсуален и формален, при който целта, за която се
отпуска сумата по кредита, е релевантна за съществуването на самия договор.
В изпълнение на вече сключен договор за банков кредит, за банката възниква
задължение за отпускане на уговорената с договора парична сума, чрез превод
по посочена разплащателна сметка, в рамките на уговорения между страните
срок за усвояване на кредита. При безкасово плащане, релевантно за
завършването му е заверяването на сметката на кредитополучателя със
съответната сума по кредита, или чрез изплащане в наличност сумата на
задължението на кредитора. В този смисъл решение № 125 12.07.2013 г. по
т.дело № 910/2012 година на ВКС, II т.о.
В случая сключването на договора и предоставянето на сумата по него
чрез превод по банкова сметка на ответника се установява от събраните по
делото писмени доказателства и от заключението на ССЕ.
По възражението на ответника, че договора и условията по него са
изписани на шрифт, който е по-малък от 12, съдът намира същото за
неоснователно, видно от заключението на компютърно-техническата
експертиза.
По възражението на ответника за нищожност а клаузата за ГПР и
договорна лихва:
По договора е предвиден фиксиран годишен лихвен процент на
разходите размер на 21.68 % и годишният процент на разходите 22.73 %
8
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7- 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК –
недействителност на договора за потребителски кредит, като последиците са
уредени в чл. 23 ЗПК - отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той
дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на
лихвата и другите разходи. Доколкото се касае за императивни разпоредби,
нарушението на които влече нищожност на целия договор за потребителски
кредит и тъй като самия ответник е релевирал възражения за нищожност в
тази връзка, съдът следва служебно да провери съответствието на договора
със същите. Това е така, защото ответника има качеството потребител по
смисъла на § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите, според който
потребител е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва услуги,
които не са предназначени за извършване на търговска или професионална
дейност. В случая с отпускането на кредит в размер на 4000, 00 лева в полза на
ответника като физическо лице му е предоставена "финансова услуга" по
смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП. Като потребител ответникът разполага със
защита срещу неравноправни клаузи, предвидена в Глава Шеста на ЗЗП, за
които съдът следи служебно. По отношение задължението на националния
съд да преценява служебно неравноправния характер на договорните клаузи,
включени в потребителските договори следва в допълнение на гореказаното
да се добави, че е налице категорично установена съдебна практика /решение
№ 23/07.07.2016 г. на ВКС по т. д. № 3686/2014 г., І т. о. /, която задължава
първоинстанционният и въззивният съд да следят служебно за наличие по
делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи
неравноправност на клауза/и в потребителския договор и да се произнасят,
независимо дали страните са навели такива възражения или не, като
служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на
договора са нищожни /т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013
г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС; решение № 384/02.11.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 1450/2010 г., I г. о. и определение № 751/17.08.2010 г. на ВКС
по гр. д. № 2022/2009 г., I г. о. /. В този смисъл е и чл. 24 ЗПК, която
разпоредба, във връзка с неравноправните клаузи в договорите за
потребителски кредит, препраща към чл. 143 - 148 ЗЗП. Съдът е длъжен да
9
следи служебно и за наличието на клаузи, които противоречат на императивни
разпоредби на закона или го заобикалят и в този смисъл се явяват нищожни
– чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 ЗЗД. Преценката за нищожност в коментирания
аспект се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на
договора. Освен това съгласно Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. на
ВКС по т. д. № 1/2020 г., ОСГТК и с новелата на чл. 7, ал. 3 ГПК /ДВ бр.
100/2019 г. / се предвиди изрично задължение на съда да следи служебно за
нищожността по чл. 146, ал. 1 от Закона за защита на потребителите,
произтичаща от неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
Изрично задължение да следи за неравноправни клаузи в потребителските
договори съдът има и в заповедното производство. При установяването на
такава клауза, на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, съдът отказва издаването
на заповед за изпълнение.
При постановяване на съдебното решение настоящият съд изцяло
споделя съдебната практика постановена вече по същите правни спорове
относно потребителски кредити на "ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД /праводателя на
ищеца/ при същите параметри на потребителските кредити обективирана
в решение № 331/15.03.2023 г. на Пловдивски окръжен съд по в. гр. д. №
195/2023 г., решение № 1444/18.11.2022 г. на Пловдивски окръжен съд по в. гр.
д. № 1975/2022 г., решение № 1499/29.11.2022 г. на Пловдивски окръжен съд, в
които е приета нищожност на такива договори за потребителски кредити с
кредитодател "ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД и поради това констатира, че процесният
договор за кредит е нищожен поради наличието на три самостоятелни
основания:
Нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК сочи, че договорът трябва да съдържа
годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. От
систематичното тълкуване на тази разпоредба с чл. 19, ал. 1 и Приложение №
1 към ЗПК се достига до извода, че годишният процент на разходите следва да
бъде посочен в договора за потребителски кредит като числова стойност,
както и следва да бъде посочен начина на неговото формиране, т. е. какво се
включва в годишния процент на разходите. Тази величина се посочва
съгласно решение на СЕС от 19.12.2019 г. по дело № С290/19 г. с предмет
10
преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Krajsky
sъd v Trnave /Окръжен съд Търнава, Словакия/ Член 10, параграф 2, буква ж/
от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април
2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна
на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, изменена с Директива 2011/90/ЕС на
Комисията от 14 ноември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска
в договор за потребителски кредит годишният процент на разходите да бъде
посочен не като една-единствена ставка, а като диапазон между минимална и
максимална ставка. Посочените изисквания на закона да се посочат взетите
предвид допускания при изчисляване на ГПР не са самоцелни, необходимо е
на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация
за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да
направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи,
като в този смисъл е и изискването на чл. 10, параграф 1, б. "ж" от Директива
2008/48/ЕО: да се посочат всички допускания, използвани за изчисляването на
този процент.
В процесния договор ГПР е определен в размер на 22.73 % като
абсолютна процентна стойност. Не са посочени взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин,
каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като настоящият съд не
споделя изразеното в молбата от ищеца /л. от делото/, при тълкуване на закона,
за приемане на изложеното в молбата, че това изискване не е абсолютно.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
/лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от
всякакъв вид, в т. ч. и тези, дължими на посредниците за сключване на
договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за
потребителя", са всички разходи по кредита, вкл. лихви, комисионни, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, вкл. разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително
условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
11
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Така не
само, че ГПР е посочен единствено като процентна стойност в цифри, а и не е
посочена действителната стойност на ГПР, изчислен към момента на
сключване на договора за кредит. Поради липсата на яснота относно начина,
по който е формиран посочения ГПР, се препятства възможността на
потребителя да прецени дали да сключи договора за кредит при определените
условия за връщане на заетата сума и обуславя нарушение на основното
изискване за сключване на договора по ясен и разбираем за потребителя начин
/чл. 10, ал. 1 ЗПК/. Поради това, че не е посочен действителния размер на ГПР,
не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен съгласно чл. 22 ЗПК, поради което и
съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК кредитополучателят дължи чистата
стойност на кредита, но не и лихва или други разходи по кредита. Тази
разпоредба от една страна е насочена към осигуряване защита на
потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на
потребителски кредит, а от друга – към стимулиране на добросъвестност и
отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски
кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите ни на двете
страни. В случая липсва ясна, разбираема и недвусмислена информация в
договора по смисъла на чл. 11, т. 10 ЗПК, което не дава възможност на
потребителя да прецени икономическите последици от сключването на
договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти на
защита. Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР
представлява невярна и следователно измамна информация относно общите
разходи по кредита, следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща
търговска практика по см. на чл. 6, § 1 от Директива 2005/29/ЕО за
нелоялните търговски практики, тъй като заблуждава или е възможно да
заблуди средния потребител по отношение на цената на договора и го
подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в
противен случай не би взел. Това от своя страна означава, че клаузата относно
общия размер на сумата, която следва да плати потребителя, е неравноправна
по см. на чл. 4, § 1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на
договора в неговата цялост. Съгласно така посочената разпоредба договорът
следва да съдържа ГПР не само като краен израз в цифрово изражение в
процент, но и да посочва взетите предвид допускания, използвани при
12
неговото изчисляване по определения в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2
ЗПК начин – което приложение съдържа формулите за изчисляване, общите
положения и допълнителните допускания, на база които се извършва
изчисляването, като се вземат предвид задължителните за потребителя
разходи по кредита. Както се посочи процесният договор съдържа единствено
посочване на ГПР като абсолютна стойност в проценти – 43, 65 %, без да сочи
допусканията, използвани за неговото изчисляване. Бланкетното препращане
към казаното Приложение № 1 /съдържащо различни видове положения и
допускания, включително и такива, неприложими към процесния кредит/, на
което се позовава ищеца в молба /л. от делото/, не е равнозначно и не
съставлява в случая посочване на допусканията по смисъла на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК. Следователно тази императивна досежно съдържанието на договора
правна норма е нарушена, което е самостоятелно основание за
недействителност на целия договор. Освен това, във връзка с изложеното е
нарушена и императивната норма на чл. 10, ал. 1 във връзка с възведеното от
нея изискване договорът да е написан по ясен и разбираем начин досежно
всички негови съществени елементи - също самостоятелно основание за
недействителност. Липсата на каквато и да е яснота за начина по който е
формиран ГПР прави невъзможна и преценката дали той е действителния
такъв, съответно дали общата, дължима от потребителя сума е действително в
посочения размер /така изцяло решение № 1444/18.11.2022 г. на Пловдивски
окръжен съд по в. гр. д. № 1975/2022 г., решение № 1499/29.11.2022 г. на
Пловдивски окръжен съд по в. гр. д. № 2655/2022 г., решение №
331/15.03.2023 г. на Пловдивски окръжен съд по в. гр. д. № 195/2023 г. /.
В чл. 11. 2 от договора се съдържа погасителен план, предвиждащ, както
беше посочено по- горе, погасяване на кредита на 59 вноски по 192,07 лева и
последна изравнителна в размер на 192.10 лева. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 12
ЗПК обаче, погасителният план следва да съдържа разбивка на погасителните
вноски, от която да е видно, каква част от тях съставлява главница и каква
възнаградителна лихва. Текстът на цитираната разпоредба е следният: "планът
съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на
главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е
приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не
е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат променени
съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно, че
13
информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща промяна
на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за
кредит". Такава разбивка не е налице в погасителния план по чл. 11. 2 от
договора.
Отделно от горното от съдържанието на чл. 9 от договора не става ясно,
дали лихвеният процент по кредита действително е фиксиран или референтен.
В чл. 9 от договора е възпроизведен текстът на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, а
именно: "Лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс
или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен
процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения
процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени
проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени
проценти". Този текст не изключва приложението на референтен лихвен
процент. В чл. 9. 1 от договора е записано, че годишният лихвен процент е в
размер от 29, 02%, но не е определен изрично като фиксиран. Казаното
означава, че лихвеният процент също както ГПР е посочен само като
процентна стойност, без да са посочени условията за прилагането му, без да е
посочено дали е фиксиран за целия срок на договора, /така решение №
331/15.03.2023 г. на Пловдивски окръжен съд по в. гр. д. № 195/2023
г., решение № 280/06.03.2023 г. на Пловдивски окръжен съд по в. гр. д. №
3171/2022 г. /.
Освен всичко изложено обезщетение за забава за периода 25.01.2024 г. до
01.07.2024 г. /датата на предсрочна изискуемост е недължимо от ответника и
поради обстоятелството, че съгласно Тълкувателно решение № 3/27.03.2019 г.
на ВКС по тълк. д. № 3/2017 г. на ОСГТК, за периода до настъпване на
предсрочната изискуемост /01.07.2024 г./ размерът на вземането се определя
по действалия до този момент погасителен план, съответно според клаузите на
договора за кредит, тъй като размерът на вземането при предсрочна
изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на
непогасения остатък от предоставената по договора парична сума /главницата/
и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до
датата на плащането.
В чл. 23 ЗПК е предвидено, че когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
14
стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи по него. Тази
разпоредба е императивна и урежда последиците от сключен недействителен
договор за потребителски кредит, като следва да бъде съобразена и приложена
от съда, независимо, че кредиторът не се е позовал на нея в заявлението.
Действително по този въпрос е съществувало колебание в практиката на
съдилищата, което е преодоляно с постановени решения на ВКС –
вж. решение № 50174/26.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3855/2021 г., ІV г. о. по
правния въпрос, по който касационното обжалване е допуснато: допустимо ли
е предявен по реда на чл. 422 ГПК иск да бъде уважен на основание чл. 23
ЗПК до размера на чистата стойност на кредитите, при положение, че съдът е
достигнал до извод за недействителност на договора по смисъла на чл. 22
ЗПК, е даден положителен отговор. Аргументите са, че при недействителност
на договора, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита.
От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че ответникът е заплатил по договора за кредит
сума в общ размер на общо 3 660,94 лева, с което е погасил главница в този
размер и остава дължима сумата от 1 867,87 лева за главница.
Предвид горното искът следва да бъде уважен за сумата от 1 867,87
лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до
окончателното изпълнение на задължението, като над тази сума до
претендираните 5 528,81 лева, представляваща главница, ведно със законна
лихва за период от 29.08.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 591,68
лева, представляваща договорна лихва за период от 25.01.2024 г. до 01.07.2024
г., сумата 139,50 лева, представляваща мораторна лихва за период от
25.01.2024 г. до 15.08.2024 г., искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в
размер на 171,63 лева (125,20 лева – ДТ, 100 лева –юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда на основание чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 2
от Наредбата за предоставяне на правна помощ и 350 лева – възнаграждение
за вещо лице), съразмерно уважената част от иска.
15
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да заплати на
ответника 649,70 лева /адвокатско възнаграждение в размер на 926 лева, което
не се явява прекомерно на основание чл. 7, ал. 1. Т. 2 от Наредба № 1 за
възнагражденията за адвокатската работа, предвид възражение по чл. 78, ал. 5
от ГПК от ищеца/, съразмерно отхвърлената част от иска.
С оглед приетото ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г.,
ОСГТК, съдът по исковото производство по чл. 422 ал. 1 ГПК дължи
произнасяне и по разноските по заповедното производство, като съгласно
указанията, дадени в т. 12 от ТР, това следва да стане с осъдителен
диспозитив. Ето защо, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
и направените разноски по заповедното производство в размер на 82,11 лева,
съразмерно уважената част от иска.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К. П. К., ЕГН
********** от гр. Димитровград, ул.“Патриарх Евтимий“ № 8, вх. Б, ап.12,
съществуването на вземането на „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Димитър
Хаджикоцев” № 52-54, за сумата от 1 867,87 лева, представляваща главница
по договор за потребителски кредит № **********/17.01.2022 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 29.08.2024 г. до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за признаване за установено по отношение
на К. П. К., ЕГН ********** от гр. Димитровград, ул.“Патриарх Евтимий“ №
8, вх. Б, ап.12, съществуването на вземането на „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Димитър
Хаджикоцев” № 52-54 за сумата над 1 867,87 лева до претендираната от 5
528,81 лева, представляваща главница, ведно със законна лихва за период от
29.08.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 591,68 лева, представляваща
договорна лихва за период от 25.01.2024 г. до 01.07.2024 г., сумата 139,50
лева, представляваща мораторна лихва за период от 25.01.2024 г. до
15.08.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 1492/2024 г.
по описа на РС – Димитровград.
16
ОСЪЖДА К. П. К., ЕГН ********** от гр. Димитровград,
*************, да заплати на на „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, ЕИК
*********, с п.а. сумата от 171,63 лева - разноски по настоящото дело и
сумата от 82,11 лева – разноски по ч.гр.д. № 1492/2024 г. по описа на РС –
Димитровград, съразмерно уважената част от иска.
ОСЪЖДА ,,ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, ЕИК *********, с п.а. да
заплати на К. П. К., ЕГН ********** от гр. Димитровград, *************
сумата от 649,70 лева разноски, съразмерно отхвърлената част от иска.
Сумите могат да бъдат заплатени по следната банкова сметка на BG 27
TBIB 9310 1000 0001 09 BIC: TBIBBGSF при “ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД,
посочена в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ОС –Хасково в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
17