Решение по дело №309/2024 на Административен съд - Пловдив

Производство по реда на чл.145 и сл. АПК.

Образувано е по жалба на П.С.В. от Затвора Пловдив срещу заповед № Л-268 от 17.01.2024 г. на зам.-главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН), с която е наредено лишеният от свобода П.С.В., ЕГН **********, СР, ЗТ, да бъде преместен в затвора в град Пазарджик за доизтърпяване на наложеното наказание.

Според жалбоподателя оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като не са налице основанията по чл.62, ал.1, т.1-5 ЗИНЗС, жалбоподателят е променил постоянния си адрес преди издаване на заповедта, т.е., заповедта е издадена в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон, поради което се иска отмяна на оспорената заповед и присъждане на адвокатско възнаграждение.

Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли тя да бъде отхвърлена. Счита, че заповедта е законосъобразна и мотивирана, тъй като правилно е приложен законът – чл.43, ал.4 и чл.58 ЗИНЗС, както и заповед № Л-919 от 08.03.2017 г. на главния директор на ГДИН.

Съдът намира, че жалбата е подадена от активно легитимирано лице, адресат на оспорената заповед, за когото заповедта е неблагоприятна, и в срока по чл.62, ал.3 ЗИНЗС, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:

Оспорената заповед – предмет на настоящото съдебно производство – е издадена на основание чл.58 ЗИНЗС и е за първоначално настаняване на жалбоподателя, като е взет предвид неговия постоянен адрес *** и заповед № Л-919 от 08.03.2017 г. на главния директор на ГДИН, с която е определен редът и начинът на разпределение на лишените от свобода по затвори, поправителни домове и затворнически общежития.

При тези факти съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна.

Съгласно чл.58 ЗИНЗС осъдените се разпределят в местата за лишаване от свобода по ред, определен от главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ съобразно възможността да изтърпяват наказанието най-близо до постоянния си адрес и изискването на чл.43, ал.4, както следва: 1. в затворите – осъдените с първоначално определен специален режим; 2. в затворите или затворническите общежития от закрит тип – осъдените с първоначално определен строг режим; 3. в затворническите общежития от открит тип – осъдените с първоначално определен общ режим. Т.е., законът въвежда две изисквания при разпределяне в местата за лишаване от свобода – осъдените да бъдат настанявани най-близо до постоянния си адрес и минимална жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв.м.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган – зам.-главния директор на ГДИН, на когото със заповед № Л-4743 от 08.11.2022 г. на главния директор на ГДИН, точка 6, е делегирано правомощие да премества лишени от свобода от един затвор в друг в случаите по чл.58 ЗИНЗС, във връзка със заповед № Л-919 от 08.03.2017 г. на главния директор на ГДИН, изменена със заповед № Л-4037 от 13.09.2018 г. на главния директор на ГДИН. Доколкото чл.13, ал.6 ЗИНЗС въвежда общо правило, че главният директор на ГДИН може да делегира със заповед правомощия на своите заместници или на началниците на местата за лишаване от свобода или на областните служби „Изпълнение на наказанията“, то следва да се приеме, че делегирането на правомощия е възможно и допустимо действие и зам.-главният директор на ГДИН е действал съобразно делегираните му правомощия, в които се включва правомощието да издава заповеди за първоначално разпределение на осъдените лица.

Оспорената заповед е издадена в изискуемата от закона писмена форма и съдържа задължителните реквизити по чл.59, ал.2 АПК, като са посочени фактическите и правни основания за нейното издаване. Действително се установява, че е налице заповед № Л-919 от 08.03.2017 г. на главния директор на ГДИН, с която е определен редът и начинът на разпределение на лишените от свобода по затвори, поправителни домове и затворнически общежития, както и че постоянният адрес жалбоподателя е в град Стамболийски. Съответно, затворът в град Пазарджик е определен от главния директор на ГДИН като място за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода от закрит тип за лишените от свобода от област Пловдив без град Пловдив.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че постоянният му адрес е в град Пловдив към момента на издаване на оспорената заповед, защото, видно от приложените към жалбата удостоверения за постоянен и настоящ адрес, те са променени от 24.01.2024 г., вероятно именно с оглед да се създаде едно привидно правно положение, което не отговаря на фактическото, при което е издадена оспорената заповед. В този смисъл недоказано и неоснователно е възражението, че при определяне на мястото за доизтърпяване на наложеното наказание не е взет предвид основният правнорелевантен факт – постоянният адрес на жалбоподателя.

Законът поставя изискване единствено да се преценява възможността за изтърпяване на наказанието най-близо до постоянния адрес на осъденото лице и в случая това изискване е спазено. При издаване на оспорената заповед материалният закон е приложен правилно. Доколкото няма данни за друга заповед за първоначално определяне на мястото за изтърпяване на наказанието, неоснователни и недоказани се явяват твърденията на жалбоподателя за неправилно посочване на правното основание, на което е издадена оспорената заповед, като е без правно значение за нейната законосъобразност началният момент, от който жалбоподателят се намира в затвора.

Съобразени са императивните изисквания на закона, които, както се каза по-горе, са две – осъдените лица да бъдат настанявани най-близо до постоянния си адрес и минимална жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв.м. При издаване на оспорената заповед са спазени административнопроизводствените правила. Правнорелевантните факти са установени по безспорен начин. Жалбоподателят е запознат с издадената заповед и е гарантирано правото му на защита, включително чрез оспорване на заповедта пред съд.

Водим от всичко изложено съдът намира, че жалбата като неоснователна и недоказана следва да се отхвърли. С оглед изхода на делото и направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение същото като основателно следва да се уважи и да бъде осъден жалбоподателят да заплати на ГДИН сумата 80 лева на основание чл.143, ал.3 АПК, във връзка с чл.27ж от Наредбата за заплащането на правната помощ. Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.С.В., ЕГН **********, от Затвора Пловдив против заповед № Л-268 от 17.01.2024 г. на зам.-главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с която е наредено лишеният от свобода която е наредено лишеният от свобода П.С.В., ЕГН **********, СР, ЗТ, да бъде преместен в затвора в град Пазарджик за доизтърпяване на наложеното наказание.

ОСЪЖДА П.С.В., ЕГН **********, от Затвора Пловдив да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ сумата 80 (осемдесет) лева, юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Съдия: