О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
гр.Перник, 21.06.2017 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД – Търговска
колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет
и първи юни през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Петя Георгиева
като
разгледа докладваното от съдия Георгиева търг.дело № 8 по описа за 2017 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени искове, подлежащи на разглеждане по реда на Глава
Тридесет и втора „Производство по търговски спорове” от Гражданско процесуалния
кодекс.
Процедурата по чл.367, ал.1 от ГПК е изпълнена, срокът
за отговор и за допълнителен отговор е изтекъл, поради което съдът намира, че
са налице предпоставките за разглеждане на делото в з а к р и т о заседание,
направените с исковата молба и отговора, допълнителната искова молба и
допълнителния отговор доказателствени искания са основателни и следва да
се у в а ж а т, да се изложи доклад по
делото и да се н а с р о ч и делото за разглеждане в открито съдебно
заседание за събиране на допуснатите доказателствата.
Поради горното и на основание чл.374 и чл.377, във вр.
с чл.140 и чл.157 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА делото в открито съдебно
заседание 11 юли 2017 г. от 13, 30 ч.
ПРИЕМА представените и описани в исковата молба и отговорите
писмени доказателства.
ПРИЛАГА ч.гр.д.№ 3084/2016 г. по
описа на Районен съд – П., IV състав.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца, на основание чл.183 от ГПК, да представи писмени доказателства Договор за потребителски кредит
*** допълнителни споразумения от 16 март
ЗАДЪЛЖАВА ищеца, на основание чл.190, ал.1 от ГПК, да представи Погасителен план към Договор от 29.06.2007
г. , както и подписани погасителни планове, изготвени във връзка с подписването на всяко едно
Допълнително споразумение.
ДОПУСКА изслушването на съдебно счетоводна
експертиза, със задача, посочена в исковата молба „Доказателствени искания” по
въпроси 1.-3., и въпроси по т.2 от „Доказателствени искания” в отговора на
исковата молба, като ВЪЗЛАГА изготвянето на заключението на вещо лице Н. С. И.,
при депозит от 350 лв.,от които 220 лв., вносими от ищеца, и 130 лв., вносими от ответника
в едноседмичен
срок.
УКАЗВА на ответника, че ч.гр.дело № 3084/2016 г. по описа на Районен съд – П., IV състав е приложено в цялост по делото и страните
могат да се запознаят с всички съдържащи се в него писмени доказателства.
ПРОЕКТО-ДОКЛАД:С исковата молба се твърди, че ищецът е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417, т.2 и
чл.418, ал.1 от ГПК по което е образувано производство по глава Тридесет и
седма „Заповедно производство” от ГПК по ч.гр.дело № 3084/2016 г. по описа на
РС- Перник, IV състав и издаден изпълнителен
лист, възоснова на извлечение от счетоводните книги, установяващо вземане на банката по договор за банков
кредит. В срока по чл.414, ал.1 от ГПК длъжникът в заповедното производство
подал възражение против заповедта за незабавно изпълнение, поради което е възникнал и правен интерес от
предявяване на установителния иск по чл.422, ал.1 от ГПК.
Поддържа, че между Банката и ответника е сключен договор
за банков кредит за покупка на недвижим имот № HL 24151/29.06.2007 г., съгласно който му е предоставен
кредит в размер на 17 600 евро за срок от 192 месеца. С допълнителни
споразумения от 16.10.2010 г., 13.10.2010 г., 29.08.2011 г. и 23.08.2012 г. и
29.08.2013 г. са били уговорени нови условия по договора, като дължимите и
просрочени суми са прибавени към усвоената редовна главница. Кредитополучателят
изпаднал в забава относно задължението за плащане на дължимите месечни вноски
за договорни лихви с падеж на 29.08.2015г. и
относно договорни лихви и главница с
падежи 29.09.2015 г. и 29.10.2015 г., поради което на основание чл. 18, ал. 2
от договора за банков кредит, при неиздължаване на три последователни месечни
погасителни вноски, изцяло или частично,
целият остатък по кредита става предсрочно изискуем, считано от датата
на падежа на последната вноска. Предсрочната изискуемост на кредита настъпила
на 29.10.2015 г. – падежа на третата
неплатена месечна погасителна вноска.
На 06.07.2016г. с уведомително писмо „Юробанк
България” АД уведомила лично кредитополучателя
за настъпилата предсрочна изискуемост на вземанията, произтичащи от договора за
кредит, като предоставила и седемдневен срок за доброволно плащане на
дълга. С оглед на това ищецът поддържа, че вземането е възникнало и съществува,
че не е погасено и към датата на подаване на заявление по чл.417 от ГПК длъжникът
не е бил изплатил дължимите суми на „Юробанк
България" АД. Освен
задълженията, произтичащи от посочения договор, длъжникът дължал и законната
лихва за забава от момента на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на сумите, както и направените съдебни разноски, включително и платен
адвокатски хонорар с начислен върху него дължим ДДС, поради това, че
пълномощникът е регистрирано по ДДС лице.
ИСКАНЕТО е съдът да признае за установено, че „Юробанк България" АД има срещу
ответника валидно и изискуемо вземане в размер на:
1)
Сумата от 16 269,43 евро (шестнадесет хиляди двеста шестдесет и девет
евро и четиридесет и три цента) –
главница, ведно със законна лихва
върху главницата и дължимите такси, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение (10.08.2016г.) до
окончателното им изплащане.
2)
Сумата от 1106,87 евро (хиляда сто и шест евро и осемдесет и седем
цента), представляваща договорни
лихви за периода от 29.08.2015 г. до 09.08.2016 г.;
3) Сумата от 140,96 евро (сто и четиридесет
евро и деветдесет и шест цента) - такси по договора за периода от 31.08.2015 г. до 09.08.2016 г., както и да
му присъди разноските по заповедното производство, съгласно т.12 от ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, в размер на 1937,91 лева, от които 685,22 лева - държавна такса и 1 252,69 лева адвокатски хонорар, както и разноски в
настоящето производство.
В срока по 367, ал.1 от ГПК ответникът оспорва изцяло
иска по основание и размер. Оспорва твърдението, че със сключването на допълнителните
споразумения към Договора за кредит и уговорените периоди, са уговорени условия
за облекчено погасяване на дълга от кредитополучателя, а напротив - с всяко
последващо сключено допълнително споразумение Банката е поставяла
Кредитополучателя в по- неизгодно и неравноправно положение, като все повече е
влошавала финансовото положение на потребителя. Поддържа, че клаузите на чл.2 и
чл.3 от всички подписани допълнителни споразумения между страните са
неравноправни, тъй като поставят кредитополучателя в по-неблагоприятно
положение, поради увеличаването на размера на дълга с прибавянето на лихви към
съществуващата главница, и тъй като не е ясно с кои именно просрочени
задължения се увеличава същия – с просрочените главници, лихви, такси или
просрочени плащания по застраховки.
Поддържа, че липсата на погасителните планове към
допълнителните споразумения, прави невъзможно установяването на точния размер,
разбит по месеци, на дължимите лихви и частта от главницата, както и каква част
от тях е била погасявана. Лихвите, които са се натрупали след капитализациите
формирали значителна част от цялото задължение, а ответната страна е в
невъзможност да установи колко и кога са се натрупали върху главния дълг след
изтичането на гратисните периоди по Допълнителните споразумения. Също така твърди,
че не е възможно да се установи дали кредитополучателят е бил запознат с
погасителните планове, като ги е подписал и договорът няма необходимото
съдържание по чл. 11, т.11 от ЗПКред.
Ответникът прави възражение за недействителност на
клаузите по чл. 3, ал. 5, от Договора, чл. 4, т.2, вр. с чл. 4 , т. 1 в частта, в която уговорена като еднократна
такса за усвояване по кредита, се предвижда да е дължима ежегодно; Чл. 6, ал.
3, вр. чл. 3 , ал. 1 от Договора, предвиждаща едностранно автоматично промяна
на размера на погасителните вноски при промяна на БЛП, която не е индивидуално уговорена
и в разрез с принципа за добросъвестност и на основание чл.143, т.10 от ЗЗП,
защото се явява уговорка, във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца и потребителя, като позволява на търговеца да
променя едностранно условията по договора въз основа на непредвидено в него
основание. Поддържа, че неравноправни са и клаузите на Раздел 1 и раздел 4,
абз. 2 от ДС от 16 март
Ответникът оспорва също, че са настъпили предпоставките
за предсрочна изискуемост на кредита по чл. 18, ал. 2 от договора за банков
кредит. Тъй като кредиторът не бил приложил надлежно справка по чл. 366 ГПК и
липсва подробно извлечение от сметката на кредитополучателя, от която да е
видно какви суми са внасяни за погасяване на задължението, считано от 29 юни
При евентуалност – ако съдът приеме, че е налице
основание за настъпването на предсрочна изискуемост на процесния договор за
кредит, както и че същата е била надлежно съобщена на длъжника, съгласно
правилата на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, то считано от 29.10.2015 г. кредиторът
претендира без основание сумата от 1106,87 €, представляваща договорна лихва за
периода от 29.08.2015 г - 09.08.2016 г., тъй като от този момент нататък
договорът за банков кредит се счита за „…развален и прекратен”. Поддържа, че това е така, тъй като санкцията
за длъжниковото неизпълнение е прилагането на института на предсрочната
изискуемост и свързаните с това
неблагоприятни последици за длъжника, а именно задължение за връщане на
получената сума в цялост и веднага, но в нея не би могла да бъде включена и
възнаградителната лихва. Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД и след настъпването на
предсрочната изискуемост на 29.10.2015 г., кредиторът не следвало да начислява
каквито и да било лихви, освен законната. Кредиторът не следвало да получава
същото, което би получил при нормално развитие на договорните правоотношения,
още повече, че от 29 .10.
С допълнителната искова молба ищецът
оспорва възражението за недействителност на клаузи от Договора и Допълнителните
споразумения, като неравноправни, тъй като попадат в изключението, при което
изменението на цената се дължи на външни причини, които не зависят от търговеца
или доставчика на финансови услуги, а са породени от въздействие на свободния
пазар - БЛП, който влияе върху на
лихвения процент по договора, се формира
на основата на обективни критерии и предпоставки и изменението му е извън
волята на страните (чл.144, ал.3 от ЗПП). Оспорва приложимостта на разпоредбите
на ЗЗП към процесния договор за кредит, попадащ в изключенията на чл.5, ал.1,
т.3 от същия закон, и възражението за недействителност на клаузи поради
противоречие с негови императивни разпоредби.
В допълнителния отговор ответникът оспорва
твърдението, че са налице обективни критерии за изменение на БЛП и твърди, че в
клаузите на Договора не са посочени такива обективни критерии, или външни
фактори, поради което са неравноправни. Изтъква, че спрямо процесния договор за
кредит са приложими разпоредбите на чл.143 – чл.148а от ЗЗПотр, поради
препращането на чл.40 от ЗКНИ относно кредитите попадащи в изключението по
чл.4, т.3 от ЗПКред.
Предявеният иск е с правно основание чл.422, ал.1, във
вр. с чл.415, ал.1 от ГПК и чл.430 от Търговския закон чл.430, ал.1 от ТЗ ,
чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД. От ответника е направено възражението за
нищожност на клаузи от договора за банков кредит на основание чл.143 т.10 и 147 ал.1 от ЗЗП.
В тежест на ищцовата страна е да докаже активната си
легитимация по иска, която се определя от качеството му на заявител в
образувано заповедно производство, приключило с издаването на заповед за
изпълнение или заповед за незабавно изпълнение; кога е подадено заявлението,
кога е връчена ЗИ (ЗНИ) на ответника и
по какъв ред; подадено ли е възражение от длъжника по чл.415, ал.1 от ГПК и
спазен ли е законовия срок за подаването му; основанието на което е
възникнало и съществува ли вземането му за исковата сума/суми и неговия размер:
1/сключването на договор за банков кредит и предоставянето на сумата от
кредитополучателя, 2/ възникнало задължение по договора за ответника с настъпил
падеж, респективно да е предсрочно изискуемо при посочени в договора предпоставки,
3/надлежното уведомяване на
кредитополучателя за настъпване на предсрочната изискуемост.
В тежест на ответната страна e да докаже фактите и обстоятелствата, които твърди в отговора на исковата молба и
правоизключващите възражения.
Съдът указва на страните, че могат да уредят спора
помежду си чрез медиация или чрез извънсъдебна спогодба.
Да се ПРИЗОВАТ страните, с връчване на препис от настоящето определение, а на ищеца – и от допълнителния писмен отговор.
Да се призове вещото лице.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: