Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 17.12.2018 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, първи състав, в публично заседание на двадесет и първи ноември две
хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДОРА МИХАЙЛОВА
2. РОСИНА ДОНЧЕВА
при секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от съдия
СЛАВЧЕВА гр. дело № 590/2018 год. по описа на същия съд, за да се произнесе,
взе предвид следното:
С решение № 116 от 10.07.2018 год. по гр. дело № 663/2017 год. Елинпелинският районен съд е отхвърлил предявените искове
от „П.К.Б.“ ЕООД, *** срещу А.К.А. от гр. Е.П.за признаване за установено, че
ответницата дължи на ищеца сумата 295,19 лв. главница по договор за
потребителски кредит от 13.02.2014 год.; сумата 217,97 лв. – неустойка за
прекратяване на договора, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна
жалба от ищеца, който го обжалва изцяло с твърдения, че същото е постановено в
нарушение на материалния закон и в противоречие със събраните по делото
доказателства. Моли съда да го отмени и вместо него да постанови друго, с което
да уважи изцяло предявените искове.
Ответницата не взема становище по подадената въззивна
жалба.
След
преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на
страните, Софийският окръжен съд прие за установено следното от фактическа
страна:
Ищецът
твърди, че вземането произтича от договор за потребителски кредит от 13.02.2014
год., с който на ответницата е предоставен паричен заем в размер на 1100 лв. за
срок от 18 месеца, с месечна вноска в размер на 118,80 лв., като впоследствие
по писмена молба на клиента две от вноските са отложени и общият брой вноски е
станал 22 бр. Твърди, че ответницата е
погасила 17 пълни вноски, след което е преустановила плащанията. Оставащото
неизплатено задължение – главница, възлиза на 295,19 лв. Поради спиране
плащанията по договора същият е бил обявен за предсрочно изискуем от кредитора
и съгласно договора ответницата дължи неустойка в размер на 217,97 лв.
Ответницата
оспорва предявения иск с възражението, че е заплатила всички дължими суми по
договора за кредит. Оспорва претенцията за неустойка с довода, че не е
уведомена за прекратяването на договора и за съществуването на допълнителни
нейни задължения извън главницата. Прави и възражение за погасяване по давност
на иска за заплащане на неустойка.
По
делото е представен договор за потребителски кредит № **********/13.02.2014
год., с който „П.к.Б.“ ЕООД е
предоставило на ответницата кредит в размер на 1100 лева, платими на 18 бр.
месечни вноски в размер по 118,80 лв., като общата стойност на плащанията
възлиза на 2 138,40 лева, при годишен процент на разходите 156,75 лв., годишен
лихвен процент – 98,10 лв. Видно от представения погасителен план, ответницата
е изплатила 17 бр. пълни погасителни вноски в размер по 118,80 лв. всяка, като
плащанията са извършени с просрочие /дните забава са
посочени в извлечението/, както и сумата 61,21 лв. – част от вноската с падеж
02.11.2015 год. В представеното по делото извлечение от сметка е посочено, че
не са погасени две вноски по 118,80 лв.
с падежи на 02.12.2015 год. и 02.01.2016 год. Приложена е и справка за
начислените лихви за забава за посочените в извлечението периоди, като същата
възлиза на 135,59 лв.
По
молба на ответницата е подписан анекс на 26.02.2015 год. към договора, с който
са отложени вноски № 10 и № 11 и е подписан нов погасителен план на л. 29 от
делото, според който дължимите погасителни вноски са увеличени от 18 вноски на
20 вноски в размер по 118,80 лв. всяка, т.е. размерът на дълга е нараснал с две
вноски или общо с 237,60 лв. Падежът на последната вноска е 02.01.2016 год.
Според
чл. 12.3 от Общите условия в случай, че клиентът просрочи една месечна вноска с
повече от 30 календарни дни настъпва автоматично прекратяване на ДПК и
обявяване на неговата предсрочна изискуемост, без да е необходимо изпращане на
уведомление или предизвестие до клиента. Съгласно чл. 12.4 от ОУ при
прекратяване на договора за потребителски кредит на основание чл. 12.3 върху
остатъчния размер на задължението на клиента по погасителен план се начислява
неустойка в размер на 50%.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:
За да бъде уважен предявеният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД,
вр. с чл. 92 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже при
условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните
предпоставки: че между него и ответницата е сключен договор за потребителски
кредит, по силата на който й е предоставил кредит в твърдяния
размер, както и че е настъпила изискуемостта на задължението за връщане на
получената в заем сума, лихви и неустойка.
От представеното по делото копие от договор за потребителски кредит 13.02.2014
г. се установява фактът на сключване на договора между ищцовото
дружество и ответницата. Видно от същото страните са договорили ищецът да
предостави на ответницата кредит в размер на 1100 лева срещу задължение на
последната да върне сумата, заедно с уговорената възнаградителна
лихва в размер на 98,10 % годишно, на осемнадесет месечни погасителни вноски,
всяка от които по 118,80 лева. Между страните не е спорно обстоятелството, че
ищецът е предоставил реално на ответницата договорената парична сума. Видно от
договора и погасителния план към анекса от 26.02.2015 год. срокът за изпълнение
на задълженията е изтекъл за всички вноски /последната с падеж 02.01.2016
год./, поради което съдът не следва да обсъжда доводите за настъпила предсрочна
изискуемост на задълженията по договора за кредит.
Претендира се
заплащане на последните две пълни вноски по договора в общ размер на 237,60
лв., както и част от двадесетата вноска /съгласно извлечение от сметка на л.
18/. Съдът намира, че по делото не се доказа основанието за заплащане на
посочените две вноски. С анекса от
26.02.2015 год. дължимите погасителни вноски са увеличени от 18 вноски на 20
вноски, като размерът на всяка от вноските е останал същият, т.е. дългът е
нараснал с две вноски, без да е посочено основанието за това. Съдът намира, че
незаконосъобразно при отлагането на вноски по кредита ищецът е добавил още 2
пълни месечни вноски. Такава уговорка в договора между страните – за възмездно
отлагане на вноски, при което отлагане то да се заплаща от длъжника с още
толкова вноски, колкото са отложените, не съществува нито в първоначалния
договор, нито в анекса. Отлагането на вноски е предвидено в общите условия към
договора, като обаче овъзмездяването на кредитодателя за това, че отлага вноски се изчерпва с
начисляването на договорна лихва за периода на отлагането /вноските се
преместват в края на погасителния план/. Страните не са уговорили
възнаграждение за допълнителна услуга – „отлагане на вноски“, като в исковата
молба също не се твърди такова основание на претенцията. Искът е предявен за вземане, представляващо главница по
договора за кредит, като не се твърди същото да представлява възнаграждение за
допълнителни услуги, поради което следва да бъде съобразен единствено
непогасеният размер на главницата – част от последната 18-та вноска, но не и на
останалите две вноски, които не са част от главницата по кредита и не са
уговорени на друго основание.
Възнагражденията за допълнителните услуги съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК се
включват в ГПР. С оглед това съдът намира, че искът за заплащане на главница е
неоснователен за последните две вноски в размер общо на 237,60 лв. Видно от
представеното извлечение ответницата не е издължила единствено част от
последната редовна вноска по договора за кредит /18-та вноска/, като от общия
дължим размер – 118,80 лв. е заплатила сумата 61,20 лв., поради което същата
дължи на ищеца сумата 57,59 лв. В останалата част искът за признаване
съществуването на вземането за главница е неоснователен.
Изцяло
неоснователен е и искът за признаване на вземане за неустойка.
Съгласно чл. 12.4 от общите условия при прекратяването на договора на
основание чл. 12.3 кредитополучателят дължи неустойка в размер на 50 % върху остатъчния размер на главницата. В процесния случай в чл. 12.3 е предвидено, че предсрочната
изискуемост настъпва при просрочие в плащането на
месечна вноска с повече от тридесет календарни дни. В случая не е налице
неплащане на цяла вноска, а само на част от последната вноска по договора за
кредит, поради което не е настъпила нито предсрочна изискуемост, нито е налице
основание за заплащане на неустойка съгласно цитираната разпоредба. С оглед
това искът за признаване съществуването на вземането за неустойка е изцяло
неоснователен.
Тъй като изводите на настоящата инстанция не съвпадат изцяло с тези на
районния съд, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която
съдът е отхвърлил иска на „П.К.Б.“ ЕООД, *** срещу А.К.А.
за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца
главница по договор за потребителски
кредит от 13.02.2014 год. до размера от 57,59 лв. и вместо това следва да
постанови друго, с което да признае вземането до този размер, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 27.04.2017 год. до окончателното изплащане. В
останалата част решението следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора
ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата 61,70 лв.,
представляваща направени от ищеца разноски /държавна такса и юрисконсултско възнаграждение/ в заповедното и в исковото
производство, съобразно уважената част от иска, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Воден от горното, Софийският
окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение
№ 116 от 10.07.2018 год. по гр. дело № 663/2017 год. на Елинпелинския
районен съд в ЧАСТТА, с която съдът е отхвърлил предявения иск от „П.К.Б.“
ЕООД, *** срещу А.К.А. от гр. Е.П.признаване за установено, че ответницата
дължи на ищеца главница по договор за потребителски кредит от 13.02.2014 год.
до размера от 57,59 лв., като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА за
установено, че ищецът „П.К.Б.“ ЕООД, *** има вземане срещу А.К.А. от гр. Е.П.за
сумата 57,59 лв. главница по договор за потребителски кредит от 13.02.2014 год.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.04.2017 год. до
окончателното изплащане, по иска с правно основание чл. 422 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА
решението в останалата част.
ОСЪЖДА А.К.А.
от гр. Е.П.да заплати на „П.К.Б.“ ЕООД, *** сумата 61,70 лв., представляваща
направени в исковото и заповедното производство разноски.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.